На нашата планета има много красиви места, които заслужават да бъдат видяни. Някои са по-обикновени, други - направо странни. Колко от вас, гледайки снимки или видеа, са искали да се пренесат в някое кътче на земята и да останат там поне за миг. Хващам бас, че повечето са го правили, затваряйки очи. Човек като затвори клепачите си и може да се пренесе навсякъде, все едно се телепортира. В днешно време всичко е възможно - все пак живеем във век на невероятни комуникации, еволюция на техниката и още редица екстри, които преди години бяха невъзможни.

 

Да идеш накрая на света май ще се окаже, че не е толкова невъзможно. Всъщност, къде е краят на света? Едва ли някой може да даде точен отговор, тъй като този край за едни може да е накрая на даден континент, а в същото време да се окаже и едно ново начало. Начало на мечти, начало на нова страст - за пътешествия и откриване на нови хоризонти, които оставят траен белег в съзнанието на човек.

 

Кейп Хорн. Краят на света, както го наричат. Намира се някъде долу, на опашката на Южна Америка, там където се сблъскват Тихия с Атлантическия океан. Да, точната формулировка е сблъскват. Двете водни маси се допират една в друга, но не могат да се слеят. И се получава една красива гледка - видима водна граница на два различни цвята и на два различни свята.

 

Нос Хорн е най-южната част на Южна Америка (55°59` ю.ш. 67°17` з.д.) и същевременно превърнал се в легенда. Като една от онези за пиратите на времето. 

 

Времето там е основно ветровито и мрачно, а дъждове валят в големи количества през голяма част от годината. Температурните амплитуди варират от минус 2°C до +14°C.

 

Един от най-предизвикателните морски маршрути - проходът Дрейк, там където бушуващата вода между Антарктика и Южна Америка придава невероятна гледка, породена и засилена допълнително от силните ветрове.

 

Тази комбинация се е оказала смъртоносна в последствие, тъй като в опасните води са загубили живота си много моряци и мореплаватели.

 

Именно поради тази причина други, които са залагали на сигурна карта, са предпочитали Магелановия проток, преминаващ в горната (северна) част на Тиера дел Фуего - покрай Пуерто Сара и Пунта Аренас.

 

Построяването на Панамския канал през 1914 година е намалил необходимостта на пътуване в тези корабокрушенски и много опасни води.

 

 

Архипелагът Тиера дел Фуего - в превод Земя на огньове (или Огнена земя), е открит през 1520 година от експедицията на Фердинанд Магелан. В момента владението на това кътче, около което има още десетки малки островчета, е поделено на две - западната му част от във владение на Чили, а източната на Аржентина.

 

Създава се илюзията, че двете водни маси не се сливат, а вълните се блъскат една в друга. При спокойна вода и малки вълни, смесването може да бъде много бавно. Защо се получава така ли? Защото водите на двата океана имат различна плътност, породена от нивото на соленост, на наличие на глина и водорасли, както и различна температура, разбира се. Точно поради тези факти, се вижда на повърхността, че водата е почти неподвижна, но смесването се извършва много на дълбоко под морското равнище.

 

Времето край Кейп Хорн (наименованието идва от холандския град Хоорн, в който е роден Вилем Схаутен - част от холандския дует с Якоб Лемер, които откриват Нос Хорн през 1616 година) е много ветровито, а водите край него бурни. Понякога се създава впечатлението, че корабите се доближават до ръба на земята - толкова са големи вълните. Оцелелите през ХІХ век моряци често разказвали ужасни истории за своите плавания в региона.

 

 

В днешно време има доста круизни кораби, които пътуват около Нос Хорн - между Валпарисо и Буенос Айрес, а някои и до Антарктида, ако атмосферните условия го позволяват.

 

Туристите могат да слязат и да стъпят на Нос Хорн, а там да видят единия от двата фара (единият е на чилийската военоморска база, а другият е на самия Нос Хорн, където се съединяват Атлантическия и Тихия океан), параклиса, мемориала, а също така могат да напишат нещо в книгата за гости и да получат печат на паспорта си, че са били на това вълнуващо място. За сувенирите няма какво да се говори. А най-важното в случая е изживяването и спомените, които остават за зял живот.

 

 

Това чудо на природата има още едно обяснение. Антарктическият лед се топи през лятото и замръзва отново през зимата. Тогава водата на Атлантическия океан се оттегля на юг и започва да се изпарява, а водата става по-солена. През есента в Антарктика се наблюдават най-обилни снеговалежи и в този период се изграждат т.нар. "резервоари за прясна вода". През пролетта излишъкът на сладка вода започва да се топи и се пренася към Индийския и в последствие към Тихия океан. Водните пари от северния и южния Атлантически океан създават соления Атлантик.

 

Именно оттам идва и името на Тихия океан - че е по-спокоен и "по-мирен" от Атлантика, а това се потвърждава от наблюденията и записките на Магелан. Други наблюдения показват, че най-големите вълни, поставили рекорди (в това число не влизат цунамитата, разбира се), идват от Атлантическия океан.

 

На пръв поглед такива снимки карат хората да си мислят, че са подправени по някакъв начин или минали през обработка на фотошоп. За някои изглеждат дори свръхестествени. Но се оказва, че не са, а това са съвсем нормални неща, създанени от природата.

 

Подобни примери са срещата между Северно и Балтийско море. Мястото е Дания, край малкото северно градче Скаген. Той е популярен сред туристите, които идват до града, за да зърнат едно единствено нещо - срещата на Балтийско и Северно море. В града има малък плаж - Гренен, на който теченията на двете морета се пресрещат. На Гренен има тънка пясъчна ивица, която често сменя местоположението си заради теченията.

 

 

Всъщност, водите на двете морета никога не се смесват напълно, заради това може да се види тънка ивица навътре, която стои като граница помежду им. Обяснението на странния феномен е същото, каквото и за Тихия и Атлантическия океан - различна плътност, породена от различната соленост и температура на водата.

 

 

Но всичко това може да се случи и между река и океан.

 

Амазонка е най-пълноводната река в света, а според някои изчисления и най-дългата. Влива се в Атлантическия океан, на територията на Бразилия. Амазонка носи със себе си най-големите речни наноси, а силата й е толкова голяма, че течението се простира дълбоко в самия Атлантически океан. Придружено с голямата си ширина при вливането, не е странно, че местните понякога наричат мястото "реката-море".

 

 

Край град Манаус, реките Амазонка и Рио Негро пресичат своите пътища и текат видимо една до друга в продължение на 6 километра. Срещата на водите е сред главните туристически атракции на Манаус. Феноменът се дължи на разликата в плътността на двете реки, тяхната температура и скорост на течението. Река Амазонка тече със скорост няколко пъти по-бързо, а и температурата й е по-ниска от тази на Рио Негро.