Новият член на "А" група Ботев (Враца) получи шампионската титла като първенец на Западната "Б" група навръх деня, в който се отдава почит на големия български революционер и патрон на клуба Христо Ботев.

Отличието бе връчено от финансовия директор на БФС Тодор Стоев веднага след края на мача от XXXII кръг срещу Ботев (Криводол), спечелен с 3:1. След последния съдийски сигнал играчите на домакините бяха привиквани един по един, за да получат своите медали.

Около 3000 привърженици на Ботев се постараха да придадат необходимата за такъв празник колорит. Факли, димки, скандирания, заря и прекрасно настроение имаше на терена и около него, а отборът получи титлата под музиката на вечния хит на Queen - "We Are The Champions", след което отиде да поздрави верните си фенове.

 

Един от тях, който вече е и верен читател на FanFace.bg, ни изпрати на електронната поща клипове от празника на стадион "Христо Ботев", за което му благодарим!

ВИЖТЕ КАКВА БЕ АТМОСФЕРАТА ВЪВ ВРАЦА НА 2 ЮНИ!

На 12 април 2011 година се навършват 25 години от най-знаменития момент в историята на любимия ми отбор, а именно спечелването на шампионската титла на България. Старозагорци помнят, радват се и се надяват този звезден миг да се повтори.

 

Всяка година Града на липите осъмва с беройските песни и радости. Тази година част от "зелената" идея ще стане и група "Сигнал"  с празничен концерт на 15 април под наслов "Зелен сигнал".

 

 

Всъщност, всеки път когато Берое победи в Стара Загора, е празник. Заралии са обединени около "зелената" идея - има ли мач, всички се стичат към стадиона. Дори тогава, когато отборът ни не е бил на нужните върхове, пак сме водили класациите по посещаемост.

 

Много хора се чудят какво е да си фен на "провинциален отбор без постигнати върхове". Въпреки че не помня славната 86 година и не съм виждала онези 40 000 на стадиона, аз живея с каузата Берое, проповядвам религията на моя отбор и за мен "Всички на Храма" означава да сме на стадиона под Аязмото.

 

Из билбордовете на града ни все по-често взе да се вижда емблемата на клуба. Няма нищо по-хубаво от това да гледаш как любимият отбор побеждава и нищо по-горчиво от това да гледаме загуби, но дори когато и това се случва, ние пак сме до отбора, подкрепяме го и гледаме напред.

 

 

С този отбор съм, откакто татко ме водеше за ръка на стадиона, а вече 10 години не е нужно никой да ме придружава. Виждала съм какво ли не - от изпаданията ни от "А" група до спечелването на Купата на България, но винаги любовта ми е една й съща. Казвам любов, защото за беройци няма друга любов освен тази към отбора.

 

Обединени около "зелената" идея, феновете на Берое са изключително единни и всеки дръзнал да посегне по някакъв начин на мечтите ни ще бъде изгонен, както се случи с Банев. Когато имаше нужда от финансова инжекция, пак обикновените фенове направиха нещо грандиозно за спасяването на отбора, а именно благотворителен концерт (21 ноември 2009).

 

 

Специално тогава помня как хората си купуваха билети без дори да присъстват на концерта, а самият Митко Пайнера спомена, че дори на концерт без вход нямаше да успее да събере толкова хора, колкото на благотворителния за БЕРОЕ.

 

Това са малка част от събитията през тези години, които ме карат да се чувствам горда от това, че съм фен именно на този отбор. Гледала съм уникални срещи като онова 4:4 с Левски и грандиозни загуби като онази с ЦСКА при Банев, но винаги ще остана Горда, че съм от Берое, че съм на стадиона, пея и се раздавам за отбора си 90 минути.

 

Горда съм че съм част от един от най-футболните градове в България, горда съм, че подкрепям местния си тим, горда съм, че това е отбор, който не се продава и не се предава. 

 

От една фенка на Берое специално за FanFace.bg

 

ШАМПИОНСКИЯТ ГОЛ НА ДРАГОЛОВ СРЕЩУ СЛАВИЯ

 

 

ПОСЛЕДЕН СЪДИЙСКИ СИГНАЛ И ЕУФОРИЯ В ЗЕЛЕНО

 

Въпреки лошото време и дъжда, който се изсипа над Дортмунд по време на празненствата по случай седмата титла на Борусия, феновете на тима затвърдиха славата си на едни от най-лудите в Европа.

Около 400 000 "жълто-черни" привърженици се разположиха из целия град по маршрута на шампионския тур на отбора и в продължение на часове го съпровождаха.

Футболистите и треньорите се настаниха в произведения специално за повода камион с открита платформа и представиха Сребърната салатиера пред стотиците хиляди по пътя.

Сред най-активните беше халфът Кевин Гроскройтц, който само до преди две години е бил част от агитката на дортмундци и не спря да подгрява феновете с песни и скандирания, подкрепян от съотборниците си.

Някои от по-смелите като Роман Вайденфелер, Фелипе Сантана, Невен Суботич и Лукас Бариос пък седнаха в най-предната част на платформата, където беше сложена на специален подиум Сребърната салатиера.

В крайна сметка тимът стигна до разположената на пред залата "Вестфаленхале" сцена, където го чакаха около 100 000 фенове на Борусия. Хората започнаха да се събират там още от обяд, когато започна програмата, а само няколко часа по-късно входовете към площада бяха затворени, тъй като мястото беше претъпкано с хора.

"Всичко, което видяхме днес, беше уникално. Хората не се уплашиха от дъжда и просто се забавляваха. Изключително!", радваше се треньорът на Борусия Юрген Клоп.

В живота винаги има положителни и отрицателни емоции, винаги има плюс и минус, винаги има радост и тъга, любов и омраза, усмивки и сълзи... Така беше и в средата на май в Дортмунд. Дали на някой в Рур му е пукало кой ще продължи на финала на Евровизия и кой ще спечели след това финала в Дюселдорф? Съмнявам се... Причините? Не е нужно да са няколко, а една-единствена – местният Борусия Дортмунд е шампион на Германия! В Дортмунд и околията всичко е оцветено в жълто и черно дни преди последния мач на тима за сезона – домакинство на Айнтрахт Франкфурт.

 

 

Лудостта
„Лудостта на величията” е един стар филм с участието на великия Луи дьо Фюнес – актьор, отдал живота си на киното, на изкуството. Човек, накарал милиони да се смеят и забавляват, когато наблюдават изпълненията му на големия екран. Величия, лудост... Думи, които на пръв поглед нямат нищо общо една с друга, но пък на 14 и 15 май те бяха едно цяло. Поне за тези, които присъстваха по това време в Дортмунд. Много е трудно да се опише с няколко думи, с няколко хиляди думи, чувствата, любовта, радостта и лудостта, обзели всички фенове на Дортмунд. Да, техният отбор е пак шампион на Бундеслигата и това със сигурност е велик момент за всеки един, чието сърце е обагрено и бие в жълто и черно. В събота вечер градът не спа. Не спа и на следващата нощ, тъй като през деня героите на Юрген Клоп преминаха триумфално по улиците на Дортмунд, показвайки от открития автобус сребърната салатиера. Да, това наистина беше лудост, след като повече от половин милион фенове станаха част от празненството. Различните заведения и кръчми бяха резервирани от доста време за това голямо събитие, а плакати и билбордове припомняха на жители и гости на града да не забравят, че този уикенд ще има голямо събитие, което трябва и ще бъде отпразнувано подобаващо. Още в събота полицията бе мобилизирана на крак заради охраната на стадион „Сигнал Идуна Парк”, но това не пречеше бирата да се лее от всяко кътче в града. Дори военни хеликоптери бяха ангажирани, след като постоянно следяха да няма нередности в широкия периметър около стадиона, както и да охраняват възловата магистрала А-40. Хора от различни народности, от различни раси, искаха да присъстват на живо на последния мач за сезона на своите любимци, но щастливците бяха само 80 000, след като отклуба обявиха, че имат заявки за над 400 000 билета! Сред тези 80 хиляди имаше и около 2 500 от Франкфурт, но за това малко по-късно, когато ще стане дума и за Франциска Герлах. Фен-зоните са пълни, заведението в официалния фен-шоп на клуба – също. Доста преди началото на срещата вратите са затворени, след като капацитетът на бирариите вече е изпълнен. Лудост е да видиш как хиляди остават извън заветната зона на стадиона, след като нямат билети. Лудост е да видиш как хора, дошли от различни краища на Германия и света плачат, защото не могат да видят на живо това събитие. Лудост е сигурно и фактът, че няма черноборсаджии, но и това си има своето обяснение за повечето от вас. В интерес на истината твърде малко бяха пък и пуснатите билети в свободна продажба, тъй като 95 процента от входните талони бяха за тези, които имат членски карти на Борусия Дортмунд.

 

Любовта
Положителните емоции са може би най-хубавото нещо от човешкия живот. Любовта е велико чувство, особено когато е засвидетелствана по някакъв начин, пък било той и публичен. Любовта и омразата винаги вървят ръка за ръка, още повече, когато става въпрос за футбол. Да, но този път омраза нямаше. Е, може би малко, но в границите на нармалното, когато след мача всички скачаха и крещяха: „Който не скача е от Шалке!” и „Шайзе 04!” (последното май няма нужда от превод). Учудващ поне за мен бе фактът, че всички фенове на Дортмунд пожелаваха успех на привържениците на Айнтрах. Искаше им се на жълто-черните тимът от Франкфурт да остане в елита, но нейсе! Прегръдки, пожелания, наздравици – това бе отношението между запалянковците на Дортмунд и Айнтрахт. Само един фен на Франкфурт си каза нещо на по-висок тон преди мача с представител на Дортмунд, но тогава полиция и стюарди реагираха мигновено и без много да се разчува и вижда от околните, го заобиколиха и му сложиха белезниците. Толкова с „вандалщината”! Никога не е приятно да гледаш как някой страда. Е, за съжаление тази тъжна роля в събота вечер бе отредена за привържениците на Айнтрахт Франкфурт, след като техният отбор, който е един от основателите на Бундеслигата, изпадна. След края на мача на „Сигнал Идуна Парк” видях много сълзи и ридаещи фенове, но и това го има във футбола. За съжаление... Утехата от противниковата агитка не е достатъчна. Едните тръгват победени към дома, а другите остават у дома, но за да празнуват.

 

Празненствата
Фиестата започва още на самия стадион, когато на капитана Вайденфелер е връчена сребърната салатиера. Публиката подивява, а стадионът прилича на клокочещ вулкан. Въздухът е наелектризиран, а шумът може да се конкурира спокойно с излитането на свръхзвуков самолет, и да бъде сравнен с онзи децибелен рекорд на агитката на Бешикташ срещу Ливърпул в Шампионската лига преди години. След прибирането на футболистите в съблекалнята, част от публиката успява да нахлуе на терена и да си изкопае някой чим за спомен. Всички, които са на зеления килим, целуват тревата, плачейки от радост. След това жълто-черното море се пренася в града, където в централната част всичко е готово и очаква тълпата. На няколко места са подготвени сцени за концерти, а бирата се лее. Почти никой не се изкушава от известните за Германия вурстове и месни деликатеси, но пък се набляга здраво на кехлибарената течност. На следващия ден упражнението се повтаря. За съжаление не успях да присътвам на част ІІ, тъй като трябваше да се уверя има ли омраза и любов в регионалното дерби на Втора Бундеслига между Бохум и Дуисбург.

 

 

Франциска Герлах – коя е истинската Стара госпожа?
Името Франциска Герлах едва ли ви говори нещо, но пък тя е много добре позната в жълто-черните среди на Борусия Дортмунд. Тази жена спокойно може да отнеме прозвището Старата госпожа от отборите на Херта и Ювентус, тъй като вече 102 години е фен на отбора! Не, няма грешка в цифрите. Баба Франциска, както я наричат привържениците на отбора, е родена на 9 май 1909 година и е по-голяма от клуба със 7 месеца и 10 дни. Тя е единственият жив фен на отбора, който е роден в една и също година с BVB! И това, ако не е уникално, здраве му кажи! Госпожа Гелрах отпразнува титлата с Дортмунд, но не на стадиона, а пред телевизора в къщи. Тя е получила официална покана от клуба да присъства, но предвид напредналата й възраст, Франциска Герлах е придпочела домашния уют. Старата дама живее на „Меркишен щрасе”, намираща се в близост до централната част на града и след мача се наслаждяваше на атмосферата, създадена от феновете на Дортмунд. Тя живее сама в своя апартамент, но нейният син Клаус идва всеки ден, полагайки грижи за нея. Той е на 79-години, а тя се гордее, че го е заразила с жълто-черния вирус още от пелените. Двамата не пропускат мач на своя любич отбор, а сега се радват, че им предстоят нови емоции с Дортмунд в Шампионската лига. Двамата се надяват тимът на Юрген Клоп, който стана най-младият първенец на Германия (24,2 години средна възраст), да повтори постижението от 1997 година и да спечели отново най-комерсиалната клубна футболна надпревара. Спокойно може да се каже, че Франциска Гелрах, която повечето й познати я оприличиват на 85-годишна, е не 100, а 102 процента фен на Борусия Дортмунд!

ВИЖТЕ КАДРИТЕ ОТ ДОРТМУНД ТУК!

 

Текст, снимки и видео: Sport1.bg

ЦСКА и Литекс имат еднакви шансове да спечелят титлата в българското първенство през новия сезон, сочат коефициентите на водещите световни букмейкъри. Ставката за титла на "оранжеви" и "червени" е една и съща -  2,37. На трето място се нарежда Левски с 3,00.

Голямата промяна е при определянето на коефициента за "армейците", тъй като само допреди няколко седмици бяха едва на трета позиция, а сега вече делят лидерското място с шампионите от Ловеч. По-нататък следват Локомотив (Сф) и Локомотив (Пд) с 67,00, докато Черно море е с 81,00.

Любопитна е котировката за новака Лудогорец, който нееднократно заяви високите си амбиции за предстоящия си дебют в "А" група. Шансът на отбора от Разград да вдигне титлата са оценени на 101,00, което е по-ниско от повечето тимове в елитната дивизия.

България има своя нов стар шампион. Литекс стана недостижим на върха кръг преди края след победата с 3:1 над Локомотив (Сф) на стадион "Българска армия" в София.

Веднага след последния съдийски сигнал играчи, треньори и шефове на "оранжевите" стартираха празненствата по случай четвъртата тяхна титла в историята. Агитката от Ловеч също се включи в купона.

Литекс стигна до нулево равенство като домакин на Калиакра в последния си мач от родното първенство. Атмосферата на Градския стадион в Ловеч обаче не бе помрачена и остана празнична през цялото време на срещата, както и след нея, когато бе връчена титлата на отбора.

Агитката на "оранжевите" даде своя голям принос за шампионския купон, използвайки множество цветни димки и придавайки допълнителен колорит със своята хореография.

ВИЖТЕ АТМОСФЕРАТА В ГРАДА НА ЛЮЛЯЦИТЕ ТУК!

Бившата звезда на Зенит показа класата си след трансфера си в лондонския клуб през 2009 година, но напоследък не успява да намери оптималната си форма.

 

"Феновете трябва да очакват много повече от мен", заяви Аршавин.

 

"Те трябва да очакват повече трикове от мен, повече голове и отлични пасове. Да ви кажа честно, аз също очаквам много повече от себе си. Вярвайте ми, правя всичко по силите си. Искам да бележа повече попадения и да помогна на моя отбор да спечели титлата", добави руснакът.

Феновете на Морето пощуряха, поискаха титлата след трите поредни победи.

 

"Щом отбори от Пловдив, Стара Загора, Велико Търново и Ловеч са печелили първенството на "А" група, време е това да стане и във Варна. Мисля, че дойде време и в най-лошия случай този отбор трябва да завърши в топ 4", каза за "Народно дело" шефът на националния фен клуб на Черно море Иван Михайлов.

 

"След полунощ в неделя изчакахме автобуса с футболистите във Велико Търново. 15 минути над 20 фенове аплодирахме мощно футболистите, целувахме ги и ги прегръщахме. Разочаровани сме, че Лотар Матеус обръща гръб на "моряците". Говорих със специалисти не само от Варна и те са единодушни, че поне четирима наши играчи заслужават покана за националния тим. Това са Илко Пиргов, Александър Александров, Жоро Божилов и Жоро Илиев. Специално Александров, ако беше например в „Левски“, сега вече щеше да има около 30 мача за държавния тим. Както естетите, така и ние, феновете, нямаме обяснение защо Александров не е поканен при тази трагична защита на националния ни отбор", добави Иван.