Колумбийската журналистка Алехандра Оманя е от жените, които държат на думата си. Преди време тя обеща, че ще се съблече, ако любимият й отбор Кукута Депортиво получи промоция за висшия ешелон.

 

Ето че това се случи и отговорът й не закъсня. Алехандра Оманя се съблече в името на любимия си

 

Алехандра свали всичките си дрехи за списание "SOHO" и зарадва не само привържениците на Кукута, но и всички мъже, които видяха снимките.

 

"Аз съм голяма фенка на Кукута. Не е семейна черта. Баща ми се интересуваше повече от корида и колоездене, а брат ми - от музика. Кварталът, където живеех, беше пълен с други фенове на отбора и оттам се породи и моята страст" - разказва чернокосата изкусителка в интервюто пред мъжкото списание.

 

Шеметната съпруга на колумбийския халф на Интер Фреди Гуарин - Андреина Фиальо, се съблече за ексклузизна фотосесия за мъжкото списание "Сохо".

 

Тя зарадва мъжката аудитория в родината си в навечерието на турнира за Копа Америка, който стартира в Чили. Андреина споделя как се е запознала с бъдещия си съпруг. Тя и семейството й живеели близо до базата на националния отбор на Колумбия и нейн приятел от детинство я запознава с Гуарин, който по това време играе в младежките формации, и си търси квартира в околността.

 

"Любовта буквално почука на вратата на дома ми", казва Андреина, която говори свободно четири езика - испански, португалски, италиански и френски. Тогава тя е била на 21 години, а Фреди на 18.

 

Двамата поддържат добри семейни отношения с Радамел Фалкао и съпругата му, а плановете на Андреина са да създаде собствена марка дамско бельо.

 

На странен факт станаха свидетели в далечна Колумбия. Един от водещите отбори в страната - Индепендиенте Санта Фе, игра с фалшиви екипи по време на гостуването си Чико в двубой от 15-ия кръг на първенството.

 

При пристигането си в Бояка Чико, домакинът на гостите разбрал, че е забравил резервните екипи, а двата тима играят с еднакви цветове. Домакините от Чико отказаха да направят реверанс и те да играят със своите резервни фланелки, а Индепендиете да използва титулярните си.

 

След кратък диспут, ръководството на тима от Санта Фе изпратило домакина до най-близкия пазар и той купил тениски-менте, а след това номерата на гърба бяха надписани с флумастер.

 

Явно този куриоз не е повлиял негативно на играчите на Индепендиенте, които спечелиха с 2:0, а след това в съблекалнята имаше доста шеги по този повод.

 

 

След мача президентът на Индепендиенте - Сезар Пастрана, се извини за гафа: "Съжалявам за това, което се случи... Извинявам се на нашите фенове, на спосорите ни, на медиите за това, което се случи в Бояка Чико".

 

 

Това обаче не е първият случай в света този сезон. Феновете в Англия станаха свидетели на нещо подобно в Чемпиъншип. В двубой от 4-ия кръг Шефилд Уензди посрещна Милуол, като гостите от Лондон също бяха забравили своя резервен екип, а титулярните цветове на двата тима са синьо-бели.

 

Ръководството на кукумявките обаче влезе в положението на лъвовете и предоставиха на Милуол своите резервни екипи. Така на терена имаше 22-ма играчи с емблемата на Шефилд Уензди, но в различни разцветки. Срещата завърши 2:2.

КОЛУМБИЯ - ЯПОНИЯ 1

Световното първенство в Русия продължава със срещи от Група Н. Прогнозираме победи на Колумбия и Полша, които са фаворити да заемат първите две места. Южноамериканците разполагат с огнева мощ, която ще трябва да се противопостави срещу бойките японци. Радамел Фалкао, Хамес Родригес и Хуан Куадрадо са основните движещи сили в тима на колумбийците. Не е за подценяване и тимът на Япония заради Оказаки, Кагава, Нагатомо и Хонда, но едва ли азиатците ще измъкнат нещо от този двубой. Двата тима се изправиха есид срещу друг и на Световното през 2014-та, когато Колумбия спечели с 4:1.

 

ПОЛША - СЕНЕГАЛ 1

Мнозина прогнозират успех на Сенегал, но ние сме на друго мнение - успех на европейците. Най-малкото, че разполагат с нападател от класата на Роберт Левансовски, който ще се развихри още в началото на първенството. Сако, Сар, Мане и Нианг едва ли ще могат да се противопоставят на Дружина полска, която има в редиците си още Зиелински, Блашиковски, Криховяк, Пишчек и Шчесни. Труден мач, с малко голове, но клонящ към успех на поляците.

По улиците на Меделин навсякъде има сергийки с малки фигурки или стикери. Един от дребните бизнеси, които все още хранят бедните хора от крайните квартали. Исус Христос, Супермен, Спайдърмен, известните футболни герои на страната, пичовете от сериала The Simpsons и той - Пабло Ескобар. Питайте когото поискате от продавачите, да ви каже коя лепенка винаги свършва първа - Паблито.


Терорист, наркотрафикант, престъпник, масов убиец и какъвто още искате. Но той остава герой за мнозина от най-бедните в региона на Меделин, където е раздавал храна, долари и подслон в най-силните си години. Тук обаче не е мястото на цялата история на Пабло Ескобар Гавирия. А на онази част от нея, в която футболната топка в Колумбия бе напомпана с кръв, банкноти и кокаин.


В началото на 80-те години Пабло сам играе редовно. Обожава футбола, гледа мачове и разпалено обсъжда с най-доверените си хора. Игрищата на Меделин, където той събира деца от най-бедните райони, дават на страната футболисти като Леонел Алварес, Чонто Ерера и Алексис Гарсия.


Проектът на Ескобар, който е неофициален, но с него из града и околностите се появяват стотици качествени игрища, дава на Колумбия национални футболисти. Не е трудно да се досетите - футболът, на амтьорско и професионално ниво, се оказва идеален начин за изпиране на онези пари, които картелът "Меделин" печели в повече и трудно осчетоводява. Всяка година милиони долари са заравяни в земята, а и немалко са били горени, за да се избегнат проблеми с данъчните.


Докато не се появява идеалната сфера за изчистване на парите - футболът. Чонто Ерера играе 61 мача за националния, а тръгва от игрищата на Ескобар. Той разказва: "Самият Пабло идваше понякога вечер и играеше. Обичаше да застава на лявото крило, въпреки че риташе с десния крак. Не бе атлетичен, не тичаше много, но обожаваше здравия мач и не се сърдеше при загубите."

 

 

Рене Игита и Пачо Матурана също минават пре тези школи за футбол и живот в Меделин. Двамата са близки на Ескобар до края на живота му. Посещават го и в затвора (ако палатът Ел Катедрал може да бъде наречен така), което - макар и да не е признато или доказано, е направил срещу 1 милион долара и Диего Марадона.


Леонел Алварес има 101 мача за Колумбия. Легендарен играч, който печели невиждани пари, защото е под крилото на Ел Патрон. Който вече се е досетил, че игрищата и мачлетата са хубаво нещо, но да имаш свой клуб е истината.
През 70-те Атлетико Насионал Меделин печели колумбийското първенство едва за втори път. През 80-те обаче започва ера на неподозиран успех, стигнала кулминация в най-важния трофей за всеки в Южна Америка.


Ескобар не е глупав - той не е директор, не е официално собственик, името му не фигурира никъде. Но неговите пари изграждат тази футболна машина.
"Той гарантираше спокойствието ни финансово - разкрива Матурана, треньор на Атлетико Насионал във втората половина на 80-те, а после и национален селекционер. - Задържахме играчите си с добри заплати, за да не напускат, а и взимахме чужденци."
Нещо повече - Ескобар инвестира и в градския съперник Депортиво Индепендиенте Меделин, защото не иска хората да са разделени срещу и за него заради футбол. Често е на трибуните на стадион "Атанасио Хирардот", като и до днес остават съмнения за честността на някои от дербитата на града по онова време. Все пак залозите вече са били познати в Колумбия, а Пабло е известен със страстта си да печели големи суми от тях.

 

По това време се появява и силен конкурент - Америка де Кали, напомпан с наркопарите на картела Кали - враг за Пабло и бизнеса му извън играта. Мигел Родригес Орехуела, глава на тази структура, лично нарежда да се изливат пари в Америка, за да се спре доминацията на Ескобар в колумбийския футбол.


Хосе Гача - Мексиканецът, друг голям играч на наркофронта, прибира под крилото си Милионариос от Богота и също гали егото си с крупни инвестиции във футбола. Така колумбийското първенство, пълно с наркодолари, става конкурентно и много силно.
Наркофутбол. Не че на феновете тогава им пука откъде идват парите, щом на терена играят страхотни футболисти.
Разказват се легенди за онези времена. Главният редактор на в. "Ел Темпо" тогава Кристиан Гонсалес е чул с ушите си история от устата на Хавиер Гавирия, братовчед и най-близък човек до Ескобар.


"Пабло и Мексиканецът си правят облози. Не им стигат мачовете на Милионариос и Атлетико Насионал. Говорят си за футбол, палят се и организират мачове на дриймтимовете си. Всеки си казва идеалните 11 от колумбийски играчи и такива от други страни в Южна Америка, пращаме самолети, плащаме им и правим мача."
Невероятно ли ви звучи? Знае се за няколко случая, в които за такива мачове и само за ден в Меделин пристигат звезди на Аржентина, Бразилия и Уругвай. Разбира се, всички отричат.


Рене Игита и Карлос Валдерама обаче открито признават участията си в документалния филм "Двамата Ескобар", сниман в края на 90-те в Колумбия. Защо се казва така ли?
Андрес Ескобар е централен защитник на Атлетико Насионал през 80-те, един от любимците на Пабло Ескобар. Същият този Андрес бе убит пред бар в квартала Ел Побладо четири дни след отпадането на Колумбия от световното в САЩ през 1994-а.

 

Задето си бе вкарал автогол, струвал на отбора отпадане от турнира, а на местния гангстер Сантяго Галон - много пари, изгубени заради залози на победа на колумбийците срещу Щатите. Бодигардът на Галон - Умберто Кастро Муньос, призна убийството и отиде в затвора. Андрес нямаше да бъде застрелян, ако Пабло Ескобар бе още жив през 1994-а. Никой нямаше да посмее да стреля по един от любимците на най-силния човек в Колумбия, който винаги е подкрепял националния тим.


Но това е друга история, по-късна такава. Да се върнем в 80-те, където Атлетико Насионал и Америка де Кали водят ожесточена битка за титли в Колумбия, а вече поглеждат и към Копа Либертадорес. Трофеят на шампион на Южна Америка никога не е падал в ръцете на тим от страната. Войната - защото наркофутболното съперничество всъщност е точно това, превръща 1989-а в най-бляскавата и най-черна година в историята на колумбийския футбол.


В началото на този сезон Атлетико Насионал и Милионариос са в една група за Копа Либертадорес. Тимът от Богота е първи, този от Меделин - втори, и продължават заедно в елиминациите. Там любимците на Ескобар (а той е на всеки мач в турнира през сезона) елиминират Расинг от Аржентина, за да се изправят пак срещу Милионариос на четвъртфинал.


За тези мачове се разказват легенди. Резултатите са 1:1 и 1:0 за отбора от Меделин, но остават подозрения, че Пабло и Мексиканецът може да са разрешили нещата предварително. Дали е така или не, Атлетико Насионал е на полуфинал, където го чака Данубио от Уругвай.
След 0:0 в първия мач като гост, пред очите на благодетеля и неговата свита, тимът от Меделин смазва съперника с 6:0 и стига финал за Копа Либертадорес.


На 31 май се случва чудото. Олимпия от Парагвай е спечелил първия финал с 2:0 и отборът на Ескобар изглежда обречен. Още повече, че Конфедерацията на Южна Америка нарежда реваншът да е в Богота, а не в Меделин - стадионът там няма задължителните поне 50 000 места за такъв мач. Ескобар и Мексиканецът гледат двубоя заедно, по неофициални информации, въпреки че не са снимани на него от камери и фотоопарати.


2:0 и дузпи. Цели 18... В луда драма Атлетико Насионал изпуска четири пъти, парагвайците - пет! Игита е големият герой, спасявайки четири дузпи, а сам вкарва своята. Победният удар от 11 метра нанася Леонел Алварес, споменатият по-горе възпитаник на игрищата от Меделин. Друг любимец на Пабло. За първи път тим от Колумбия е шампион на континента. Отваряме скоба - 2016-а донесе втората Копа Либертадорес за Атлетико Насионал, като ситуацията и реалностите в колумбийския футбол и клуба са съвсем различни.


През декември 1989-а обаче Меделин чака голямо събитие - мач за Междуконтиненталната купа срещу Милан, шампион на Европа. За Токио се стягат да пътуват хиляди колумбийци, а в Южна Америка в онези години този мач има изключително значение, доста по-сериозно, отколкото за европейските отбори. Но се случва така, че светът гледа на двубоя по начин, нямащ нищо общо с футбола.

 

На 15 ноември, месец преди световния финал, в Меделин е дербито на Атлетико Насионал срещу Америка от Кали. Гостите измъкват 2:2, а минута преди края страничният рефер Алваро Ортега отменя гол на домакините заради засада. На трибуните е Ескобар, който се чувства обиден, унизен и ограбен. И нарежда на Чоко - един от доверените си убийци... Два часа след мача главният съдия Хесус Диас и Ортега слизат от такси пред хотела им в Меделин. Пресрещат ги двама въоръжени мъже. Диас е избутан настрани, а Ортега - прострелян с 18 куршума. Умира на място.


Два дни по-късно Диас, който е международен рефер и най-добрият арбитър на футбола в Колумбия по това време, се отказва от играта с писмо до ФИФА. Казва, че това не може да продъжава и посочва примери как е бил заплашван през годините. Световната централа се събира на извънредна среща и препоръчва на колумбийската федерация да вземе мерки. Първенството е спряно още на 17 ноември и това е най-тъмната година на колумбийския футбол. Без мачове в следващите 10 месеца.


Друг рефер, който участва в лентата "Двамата Ескобар", разказва за онези години: "Ако случайно някой съдия сбъркаше във вреда на Атлетико Насионал, веднага получаваше заплахи, и то за убийство. И семействата ни не бяха на сигурно място при влиянието на тези хора." Уругвайският съдия Даниел Карделино признава през 1991-ва, че е приел подкуп от 20 000 долара, за да свири за тима от Меделин срещу Вашку да Гама в друг мач от Копа Либертадорес. С пистолет до главата... Не е имал избор, защото алтернативата е била смърт. Всички тези случаи рисуват картинката.

 

 

Но през ноември 1989-а Колумбия се тресе между това дали иска да гледа класен футбол и интересното си първенство, и възмущението от смъртта, кръвта и наркопарите, които го захранват. Заглавията са в стил "Част от футбола умря"  (горе).  В Италия настава скандал. Журналистът Маурицио Джуричи призовава Силвио Берлускони да оттегли Милан от финала. "Този мач не бива да се играе", зове статията му.


"Ще играем и ще победим, защото това ще е победа над тъмната страна на футбола", отвръща Берлускони. Милан наистина бие в Токио, като Евани вкарва победния гол за 1:0 в 119-ата минута. В Италия обаче заглавията не са особено триумфални, четат се доста критики, че първенецът на Европа е влязъл на едно игрище с отбор, подхранван от кървавите долари на един международен престъпник.


Ескобар е убит през 1993-а и не доживява САЩ 94, където Колумбия отива като един от фаворитите за нещо голямо. Матурана, който води националния тим на първенството, си спомня, че играчите говорили за покойния наркобос нерядко по време на лагера в навечерието на Мондиала. Все пак - поне половината от тях са минали през неговите игрища, клуба му и са взимали от парите, които той налива във футбола в страната. Съфамилникът му Ескобар, поискан от Милан след онзи финал за Междуконтиненталната купа, има фаталната съдба да си вкара автогол срещу Щатите. Той плати с живота си за него.


Братът на Чонто Ерера, друг футболист от Меделин в националния, загина в автомобилна катастрофа при доста странни обстоятелства. А Барабас Гомес, който бе брат на асистента на Матурана и трябваше да играе на световното, се отказа по лични причини да замине. Години по-късно призна, че е бил заплашен със смърт ако играе на Мондиала. След смъртта на Пабло Ескобар разправите с криминален отенък в колумбийския футбол продължават, все пак Мексиканецът в Богата и Картела "Кали" все още са в играта. Смъртта на Андрес Ескобар след световното обаче има огромен отзвук по света, а и ефективно слага край на всичко.


С наркопарите си отива и "златната ера" на наркофутбола в страната. Отборите потъват в мизерията, позната отпреди годините на наркопарите, а най-добрите играчи рано-рано излизат извън Колумбия, за да търсят реализация. И са далеч по-спокойни за себе си и близките. Атлетико Насионал пак е шампион на Южна Америка. 27 години по-късно. Без съмнителни мачове и съдии, които с опрян пистолет до челото трябва да взимат важни решения...

Да обичаш отбора си до смърт. Че и след това. Такава история може да се случи само в страна, където футболът е по-важен от живота. И къде другаде да е това място, ако не в Южна Америка. Минаха пет години от втрещяващата гледка на ултрасите на Депортиво Кукута, които вкараха ковчег на стадиона.


Не, за да имитират погребението на съперника - както правят някои други фенове по света, а за да покажат за последен път свещената трева и цветовете на отбора на един от тях. Историята на Кристофер Жакоме обиколи света през март 2011-а, дни след смъртта му. Вестта за убийството на 17-годишното момче обиколи колумбийските медии в нощта на 26 март 2011-а, но не стана световен въпрос. Все пак такива неща в страната се случват нерядко. Кристофер играел футбол, когато край игрището започва престрелка. Пистолетът е насочен точно към момчето, което загива на място.


Според заключението на съда месеци по-късно, става дума за лично отмъщение на друг младеж от квартала. Не е свързано с футбол.
По-вероятно е причината да е близка до това, че Кристофер е член на една от ултра групировките на Депортиво Кукута - La banda del indio, която е замесена в доста други дейности, освен радикалната подкрепа на местния тим. Тялото на Кристофер остава окървавено край игрището в петък вечерта на 26 март, но на следващия ден Депортиво има мач.

"Той бе постоянно на стадиона, там бе душата му, сърцето му", казва просълзена майката на убития Ямиле Жакобе пред телевизионните камери.


По това време, минути след убийството, около нея вече има 30-ина ултраси от групировката. Те помагат на Ямиле да се прибере вкъщи и я питат как искат да бъде почетен сина и. Със знаме на трибуните може би? Или с някаква церемония край стадиона преди мача в събота срещу Енвигадо? Тя изобщо не е в състояние да мисли за това. Опечалената майка оставя решението в ръцете на ултрасите. И те измислят най-странната почит в историята за 17-годишния Кристофер, чието тяло е положено в ковчег на сутринта в събота.


Хардкор ядрото на La banda del indio няма право да влиза на стадион "Хенерал де Сантандер". Клубът им е забранил достъп до трибуните. Но в Кукута полицията и стюардите имат навик да оставят вратите на стадиона отворени след 60-ата минута, за да могат хората да си тръгват по всяко време и да не стават стълпотворения на изходите. Така ултрасите измислят своя план. Те носят ковчега по улиците на града - около 2 километра от къщата на Жакоме до стадиона. И внасят ковчега в 70-ата минута на мача без никой да ги спре, тъй като охранителите са вътре в трибуните и не очакват, че някой ще тръгне да влиза в края на двубоя!


Гледката е заснета от камери и фотоапарати и изумява, шокира и дори гони просълзени от стадиона някои от зрителите вътре. Доста е стресиращо да видиш ковчег сред феновете, особено ако разбереш, че вътре лежи тялото на мъртвец! Депортиво по това време губи с 0:1, но вкарва в края на мача и изравнява. "Радваме се, че те не загубиха пред Кристофер", казва невъзмутимо един от лидерите на La banda del indio пред камерите на местна телевизия.


Полицията реагира веднага след края на мача. Ултрасите са арестувани, а няколко от тях са осъдени за две нарушения на обществения ред - влизане със забрана на стадиона и внасянето на ковчега. Депортиво Кукута се извинява на привържениците, останали потресени от гледката.


Ден по-късно стадион "Хенерал де Сантандер" осъмва с графити като "Игуана не е мъртъв, той е тук и видя гола", "Крис, винаги сред нас" и други, писани от ултраси на Кукута. Алваро Торадо, тогава президент на Депортиво, се появява наживо в телевизионно интервю. И наред със задължителните осъдителни думи за внасянето на ковчега от ултрасите, вметва.


"Той обичаше отбора с цялото си сърце, а и след смъртта си донесе късмет...". Фраза, която прави боса идол на феновете и до днес.
Нищо, че за останалата част от света, видяла кадрите и снимките (а тази новина, за разлика от тази за убийството на Жакоме, стана световна), случилото се на трибуните е нереално и потресаващо.


Все пак говорим за Южна Америка. Там страстта към отбора е доживот. Че и след това.

Два мача в Колумбия бяха прекратени, след като фенове нахлуха на терена. Това се случи на срещите Депортес Толима - Санта Фе от елитната дивизия и Депортиво Перейра - Алианса Петролера на втория ешелон на местния шампионат.

 

Над 60 са арестуваните след сблъсъците между фенове и полиция. Това стана след отпадането на най-успелия колумбийски клуб Америка Кали, който отпадна от елита.

 

Насилието и вандалщините започнали още на трибуните на стадиона на Америка, а след това се пренесли и по улиците на града.

 

Америка отпадна за първи път в своята 84-годишна история.

 

Стотици коли са били потрошени, а десетки хора са ранени и приети в болница.

 

Америка Кали отпадна във втора дивизия, след като загуби плейофа от Патриотас с 3:4 след изпълнение на дузпи. Америка, който има 13 титли и е рекордьор по този показател заедно с Милионариос, стигна само до две равенства от по 1:1 срещу Патриотас в баражите за място в елита. В реванша на собствения си стадион "Паскуал Гереро" в Кали нападателят Хайро Кастийо изведе домакините напред в 59-ата минута с глава, но само пет минути по-късно Ануар Гереро изравни.

 

При дузпите обаче Кастийо направи фатален пропуск от бялата точка и Патриотас, който е основан през 2003 година, заслужи промоция в първа дивизия за първи път в историята си.

Група колумбийски футболни психопати успели да измамят охраната на стадион "Генерал Сентандер" в Кукута и да вкарат вътре ковчег с трупа на убит фен на местния Депортиво, съобщиха от полицията. Инцидентът станал по време на футболна среща в неделя.

Трупът в ковчега е бил на 17-годишен младеж, който е бил убит предната вечер от наемен убиец. Това е станало, докато младежът играел приятелска среща на игрище в парка на беден квартал в южната част на града.

По време на инцидента на терена се е играел мач между Кукута Депортиво и Енвигадо, завършил наравно 1:1.

Трима привърженици на Милионариос загинаха при празненствата след спечелената за титла от отбора в първенството на Колумбия. Хиляди запалянковци се събраха в столицата Богота, за да отпразнуват трофея след 24-годишно чакане.

 

Тимът победи на финала на шампионата "Клаусура" Индепендиенте (Меделин) с 4:3 след изпълнение на дузпи и спечели рекордна 14-а титла, но първа от 1988 година насам.

 

При бурните празненства двама души намериха смъртта си след прободни рани, а един пострада фатално при падане от сграда.

 

От полицията съобщиха и за множество арести за нарушаване на обществения ред.