Датите за всички срещи от 1/8-финалите в турнира за Купата на Италия бяха официално обявени в четвъртък. Очакваният с най-голям интерес двубой между Рома и Лацио бе отложен за след Нова година, като римското дерби ще бъде на 19 януари.

Футболен запалянко е бил намушкан с нож по време на сблъсъци между хулигани на Рома и Лацио. Двата тима играха в сряда вечер мач помежду си за Купата на Италия.

 

Според италианската агенция АНСА тинейджър, за когото не се споменава на кой отбор е фен, е наръган в бедрото и откаран в болница, но състоянието му не е сериозно.

 

Един от прозорците на автобуса на Лацио пък бе счупено от хвърлен предмет по пътя си към Олимпийския стадион.

Казвам се Винченцо Папарели и починах на 28 октомври 1979 г.

Може би все още някой си спомня за мен. Бях човек на 33 години, който един ден беше убит на Стадио Олимпико от сигнална ракета, изстреляна от ултра фен на Рома. Когато ме уцелиха ядях сандвич. Моята съпруга Уанда се опита да извади металната тръба от дясното ми око, но тъй като ракетата все още гореше, спря за да не си опари ръката.

Лекарят, който ми оказа първа помощ заяви, че дори и във войната не е виждал толкова сериозна рана.

На следващия ден всички вестници показаха снимка, направена преди няколко месеца, на която бяхме с моята съпруга в един ресторант. Само вестник Il Tempo (Времето) публикува снимка, на която бях проснат на земята, с окървавено лице и празна дясна очна кухина. Аз бях втората жертва на футболните фенове в Италия. Първата беше фен на Салернитана, който през 1963 г. почина в следствие на сбивания, избухнали по трибуните, с феновете на Потенца.

От личностите в света на спорта първият, който дойде в болницата Santo Spirito, където бях пристигнал вече мъртъв, беше президентът на Coni  Франко Кораро.

Братовчед ми, когато чу по радиото името ми, помисли че става дума за мой съименник.

Брат ми, когато разбра за нещастието, почуства силна вина, защото той ми беше дал билета, и онзи ден на стадиона той трябваше да бъде на моето място.

Съпругата ми, която беше до мен в линейката, през цялото време ме молеше да не умирам и ми стискаше силно ръката. След като приключи набързо в полицията и получи обратно документите и личните ми вещи, тя изпадна в криза и започна да крещи. На снимките по вестниците тя беше снимана с майка й, която я утешаваше и държеше ръката й. Лицето й беше уморено, изпито, а в очите й имаше нещо ужасяващо.

Името ми и това на моето семейство бяха съпоставяни във вестниците цяла седмица след убийството. Аз единодушно бях обявен за нормален и спокоен човек, с една единствена страст – тази към Лацио. Някои вестници подчертаха много пъти, че имам работилница в съдружие с брат ми и че живея в едно модерно римско предградие, наречено Mazzalupo. Някой всекидневник пък беше написал че съм си купил цветен телевизор на изплащане и единствения ми лукс бил едно BMW втора ръка, което съм държал в гараж и съм лъскал като огледало.

След смъртта ми капитанът на Лацио, Пино Уилсън звънна на съпругата ми да изкаже съболезнования. И кметът на Рим, Петросели звънна и предложи да плати разходите по погребението ми и да даде на семейството ми социален асистент. Играчът Лионело Манфредония отиде на посещение на семейството ми, подарявайки на най-малкия ми син своята фанелка с номер 5.

На погребението ми беше целият отбор на Лацио, заедно с треньора Боб Ловати и президента Ленцини. Играчите на Рома пък не присъстваха, защото бяха в командировка и щяха да играят с Потенца за Coppa Italia. На тяхно място клубът изпрати момчетата от Примавера. На погребалната церемония присъстваха хиляди хора и на този ден беше обявен градски траур.

Фондацията Лучано Ре Чекони прехвърли 1 милион от благотворителност на семейството ми. Управителния съвет на Лацио отпусна сумата от 5 милиона като знак на солидарност. Спортен клуб Рома сложи плоча в Curva Nord за да напомня за мен.

Брат ми Анджело предложи на двата римски отбора да изиграят смесен мач Лацио – Рома, т.е. с лациали и романисти смесени в 2 формации, но накрая нищо не стана. За няколко дни станах предмет на дебати за насилието по стадионите. Кметът на Рим потвърди, че трябва да се обсъди тази трагедия и да се дискутира във всички спортни клубове и училища. Някой предложи по стадионите да бъдат инсталирани телевизионни камери в определен периметър, където да бъдат изолирани агресивните фенове.

Главният арбитър Джулио Кампанати поиска премахване на кадрите съдържащи насилие от телевизията.

За няколко месеца бяха взети драстични наказателни мерки: беше забранено влизането на стадиона с пръчки на знамена, тъпани, трансперанти с агресивни лозунги и др, които могат да се окажат опасни. Публиката трябваше да подкрепя любимия отбор само с глас и  ръце. Моето име беше, поради обстоятелствата, възпято от феновете на Лацио и подигравано от феновете на Рома. По стените на града и днес още могат да се прочетат надписи, които казват: "Папарели, ще бъдеш отмъстен", или "Папарели, няма да те забравим", или също "10,100,1000 Папарели", или "Папарели, изгуби си хубавите години". През последните години вестниците не писаха много за мен, само в случай на ново престъпление на стадиона.

На петата годишнина от моята смърт, феновете напомниха за мен на един мач с Кремонезе. На трибуна Тевере разгънаха един трансперант с надпис: "Винченцо живее" , докато Curva Nord пееше: "28 октомври – национален траур".

На десетата годишнина откриха Lazio Club Nuovo Monte Spaccato, Vincenzo Paparelli.

Годишнината на моята смърт беше чествана от феновете на Лацио от Curva Nord повече от 15 години, после за известно време настъпи тишина. Футболният турнир "Винченцо Папарели" се игра само 3 пъти, после беше спрян поради липса на средства.

Ремонтните работи на Стадио Олимпико от Италия’90 заличиха "курвите" от едно време, а с тях и мраморната плоча, която напомняше за мен. В електронната търсачка Yahoo, когато напишеш името и фамилията ми в кавички, резултатът винаги казва "Няма намерени резултати".

В архива на вестник Messaggero излиза, че последният път, в който е споменато за мен, е 5 февруари 1995 г., във връзка с една кратка статия за моя убиец.

Моят убиец се казваше Джовани Фиорило, беше на 18 години и беше безработен строителен архитект. Веднага след убийството той си покри следите и се укриваше от правосъдието. Някой го беше забелязал в Пескара, друг в Бреша, трети във Фрозиноне, където искал да си купи цигари. След 14 месеца в нелегалност беше заловен. През 1987 беше осъден от Касационния съд за непредумишлено убийство: 6 години и 10 месеца на него, който беше хвърлил ракетите, и по 4 години и 6 месеца на другите двама съучастници, които са му помогнали да вкара на стадиона ракетите и да ги използва. По време на скитането в Италия и Швейцария почти всеки ден звънеше на брат ми Анджело, искайки прошка и кълнейки се, че не е искал да убива онзи ден на стадиона.

Той беше момче, като много други, живееше на площад Викторио, беше изстрадал по Рома. Майка му работеше на пазара, баща му беше механик. Беше човек от народа, както и аз.

Статията във вестника казваше, че Джовани Фиорило е починал на 24 март 1993: или от свръх доза, или употребил нещо по-лошо.

Брат ми Анджело му беше простил, така както му бяха простили съпругата и синовете ми. Едно нещо е сигурно – това момче е било нещастно, така както и аз.  Казвах се Винченцо Папарели и починах на 28 октомври 1979г. Може би все още някой си спомня за мен.

Разказ на Масимилиано Говерни, написан за "Gazzeta dello sport" през октомври 1999 г.
Текстът е взет от книгата "Nobilta Ultras"

На бой с полицията тръгнаха ултраси на Лацио малко след загубата с 0:2 от Рома на "Олимпико". Бесни от петата поредна загуба в римското дерби, лациалите атакуваха силите на реда с бомби и стъклени бутилки, предаде агенция АНСА.

Полицията погна хулиганите, повечето от които криеха лицата си с шалове. Недоволен от резила, президентът на Лацио Клаудио Лотито ревна срещу съдийството и срещу публиката на съперника.

"При първия гол на Тоти един лазерен лъч непрекъснато заслепяваше Муслера – изригна Лотито пред Скай спорт. – Това е голям проблем, недопустимо да се случват подобни неща. Лъчът вреди на ретината на окото. Започнаха да ни осветяват с лазери още при разгрявката. Моите играчи информираха рефера. Преди фаула за първия гол вратарят извика към Талявента за проблема, но нямаше как да напусне вратата си. Дали е победил по-добрият? Според мен не."

Заслепеният от лазерния лъч Муслера се схвана и не успя да блокира ниския удар на Тоти. Веднага след като се разписа, капитанът на Вълците изтича под сектора, където бяха съпругата му Илари и децата им Кристиан и Шанел, и показа специално посвещение под фланелката: "Ти си оставаш единствената!"

Футболистите на Лацио се извиниха на своите тифози за загубата в дербито с Рома през изминалия уикенд.

Лацио бе глобен с 8000 евро (11 700 щатски долара) заради поведението на своите ултраси при загубата с 1:2 от Интер в мач от 34-тия кръг на италианското футболно първенство.

 

Запалянковците на Лацио, които в миналото имаха репутацията на хора от крайната десница, при гостуването в Милано пееха обидни расистки песни.

 

Четири кръга преди края на италианското първенство Лацио е на 4-то място във временното класиране, даващо право на участие в квалификациите на Шампионската лига през следващия сезон.

Привържениците на Лацио обявиха, че имат желание да видят Мирослав Клозе да облече екипа на любимия им отбор.

 

"Клозе е един голям голмайстор. На нашия Лацио му липсва именно такъв голаджия и ще се радваме да го видим да носи нашата емблема", изразяват мнението си тифозите на "орлите".

 

Те допълват, че вярват, че стрелец №1 на Мондиал 2006 няма да ги разочарова, както го направи аржентинският ветеран Хулио Крус преди две години.

Във въздуха се носи аромат на омраза. Небесносините цветове опитват да разсеят хомогенното и натрапчиво внушение, което има целият град Рим. А то е виненочервено и кехлибарено. Такива са цветовете на града, такива са фасадите, а и всичко наоколо. Това е цветът на Империята.

 

Такава е и Рома - виненочервена и кехлибарено жълта. Насреща е врагът в небесносиньо и бяло - Лацио.

 

В неделя в 21.45ч. Вечния град отново ще диша и мисли в ритъма на 90 задъхани минути, в които футболът рядко ще показва нос над тревата. Тази битка няма правила, а най-малко се подчинява на феърплей и желание за добра игра. Важно е да победиш, да удариш и да наложиш надмощие. Да си император на великия град поне до следващото дерби.

 

Рома срещу Лацио. Отборът, който е в пъти по-подкрепян в града, на който е и кръстен. Срещу войнствените потомци на крайнодесни аристократи, живяли в покрайнините и елитарните квартали, но подкрепящи отбора, който се нарича по името на цялата област, в която е Рим - казва се Лацио.

 

Рома е и по-успешният, и по-подкрепяният тим. Лацио е горд като стар английски лорд. Феновете обаче си приличат. Най-мразените в цяла Италия. И двете агитки са луди, жълто-червените пеят до прегракване до потъналия в дим от хашиш и марихуана сектор Курва Суд (Южна трибуна), а насреща в Курва Норд (Северна) лациалите вършат същото под синьо-бялото си прикритие. Хореографии - да. Бой в парка до стадиона - да. Футбол - рядко.

 

В химните също се чете чувство за превъзходство у Рома срещу непримиримостта на Лацио. "Жълта като слънцето, червена като сърцето ми, за хиляди хора ти си същественото", пеят в транс романистите, създавайки една от най-култовите гледки в европейския футбол преди мач.

 

 

"Никога не се предавай", ехти гордо и с мътен поглед отсреща, когато Лацио е домакин и от уредбата на "Олимпико" звучи песента на лациалите.

 

Дербито е като влакче на ужасите - настръхват ти косите, стотици пъти се проклинаш, че си се подложил на него, а накрая се прибираш у дома с широка усмивка и задоволен от масираната адреналинова атака, достатъчна за месеци напред.

 

През деня в града те заплашва наръгване с нож. Обичайно е гостуващата публика да се покрие из улиците без отличителни знаци, шалчета и знамена. Трябва да се пазиш.

 

На стадиона е горещо, често в неутралната трибуна "Тевере" (отговаряща на нашия сектор "В" между двете агитки) малцинството си пробива път с колани и бой, става голям сблъсък. Понякога на трибуните е далеч по-интересно от случващото се на терена. Като например когато лациалите издигнаха транспарант с призив: "Пратете Тоти на училище", визирайки неособено високия коефициент на интелигентност на символа на романистите.

 

Или пък в онзи ден, в който Югът призова с огромна хореография лациалите да сменят канала в 20,45 часа - намек, че Рома тогава играеше в Шампионската лига, а Лацио не бе успял да се класира за нея. Хумор, обиди, дерби...

 

"Синьо-белите", славещи се с нетърпимост към тъмнокожите, обесиха чучело на Емерсон от Рома в началото на века. Точно в същия мач съдбата отреди бразилеца да им вкара решителния гол за триумфа на "жълто-червените".

 

Преди няколко сезона Лацио би с 3:0 и треньорът им Делио Роси се бухна във фонтана Треви, защото се бе обзаложил, че ще го стори при победа с над един гол. А в ответния мач няколко автобуса на градския транспорт изписаха на информационното си табло над предното стъкло вместо следваща спирка и крайна дестинация "Рома 2, Лацио 0". Шофьорите триумфираха, след като на терена любимците им бяха сторили същото...

 

 

Като всичко в двуполюсния футболен модел на Вечния град, и той е полюшван от емоции на крайностите. Или си Романист, или Лациал. Тук средно положение няма. Така, както са заквасени най-славните дербита.

 

Днешното дерби

Ще успее ли Рома под ръководството на Луис Енрике да продължи доминацията си в дербито на Рим или Лацио на Едоардо Реа най-накрая ще счупи каръка след пет поредни загуби?

 

Това е въпросът, който вълнува най-много хора във Вечния град тази седмица преди мегадербито в неделя вечерта.

 

Едно от най-свирепите футболни съперничества в света в последно време се развива доста едностранчиво от април 2009 г., когато „орлите" записаха последната си засега победа. По този начин Рома пък реализира рекордна серия в 82-годишната история на дербито.

 

В момента обаче „вълците" са с млад и неопитен испански треньор, който се хвърля в най-важния сблъсък за клуба в едва осмия си официален мач начело на тях.

 

Луис Енрике получи и една много лоша новина в навечерието на двубоя - лидерът на Рома и рекордьор по участия в дербито Франческо Тоти няма да може да играе заради контузия.

 

Легендарният капитан обаче не пропусна да се всее малко напрежение в противниковия лагер с изказването, че е спокоен преди мача, въпреки че няма да играе, защото начело на Лацио е Реа, който носел късмет на „джалоросите"...

 

И наистина, сравнително успешната работа на треньора на „орлите", това, което има най-голяма тежест в очите на привържениците на двата римски тима, е представянето в дербито.

 

След като пое отбора през февруари 2010 г., Реа го спаси от изпадане, а през миналия сезон бе на крачка от класиране в Шампионската лига. При все това, феновете са раздвоени в отношението си към него заради четирите поражения от Рома. Заради тази липса на доверие от трибуните треньорът бе на косъм от това да подаде оставка миналия месец.

 

В абсолютно равностойната изходна позиция, в която се намират двата тима след пет изиграни кръга - Рома е на шесто място с 8 точки, а Лацио на седмо със същия актив, „вълците" ще имат на своя страна важното психологическо предимство от победната си серия срещу вечния враг.

 

В римското дерби рядко се отбелязват много голове, но то е магнетично с напрежението и здравите битки на терена. В тази наситена със страст и омраза атмосфера победител обикновено става отборът, който успява да запази самообладание и да се възползва най-ефективно от своите шансове.

 

В миналия мач през март, завършил 2:0 за Рома, двама от лациалите - Стефан Раду и Кристиан Ледесма, изпуснаха нервите си и бяха изгонени. В последните пет двубоя между двата тима „орлите" предизвикаха цели пет дузпи, като всичките от тях бяха вкарани от „джалоросите".

 

В отстъствието на Тоти капитан на Рома ще е Даниеле де Роси - друг юноша на клуба, прекарал цялата си кариера в служба на „вълците". Националният полузащитник отлично знае как да надъха съотборниците си и сам да запази спокойствие по време на мегасблъсъка - нещо, което навремето не му се отдаваше толкова добре, но сега той е на 28 и е истински лидер на тима си.

 

„Винаги съм преживявал много силно дербито. Като по-млад често не можех да заспя в нощта на предния ден. Сега вече съм много по-спокоен и уверен", казва Де Роси.

 

Освен титулярния капитан Тоти, за Рома двубоя пропускат още Давид Писаро, Леандро Греко, Богдан Лобонт и Стефано Окака-Чука.

 

В противниковия лагер контузени са Франселино Матусалем и Симоне дел Неро, а големият липсващ може да е Мирослав Клозе, който също има проблеми. В случай че германският голмайстор не се възстанови навреме, на негово място ще излезе Томазо Роки, който също вдъхновява небесносинята агитка, тъй като има на сметката си цели 5 гола във вратата на Рома.

 

Ретро

Рома победи Лацио с 2:1 и е близо до титлата в Италия. Но странно - играчите на победителите сякаш се радваха повече, че съперникът е близо до изпадането. С палци надолу и ехидни усмивки Тоти, Тони и останалите показваха как Лацио си отива в долната дивизия.

 

Настана меле, кръв оплиска и града. Преди това драмата бе пълна - обрат в резултата, дузпи (вкарана и изпусната), 11 жълти и един червен картон, нечиста игра, удари и обиди. След мача - трима тежко ранени и 11 ареста. Какво толкова има в този мач?

 

Просто Рим е от друга футболна кръвна група. Това е коктейл от адреналин, любов към цветовете на своя отбор и омраза към врага.

 

В последните години няма дерби без кръв и бой. През 2003 г. късен изравнителен гол на Антонио Касано за Рома предизвика лациалите да обръщат коли, да ги палят и засилват като стенобойни оръдия срещу кордоните с полицаи. Вечният град не спа цяла нощ.

 

Година по-късно, при 0:0 на полувремето, мачът се стори твърде скучен на ултрасите на Рома и те излязоха отвън за голям бой с полицията. Стигнаха и по-далеч. Няколко влязоха на терена и казаха на играчите, че отвън има убито дете. Тоти и останалите отказаха да играят и двубоят бе прекратен. Оказа се измама. По-късно разследване разкри, че просто ултрасите искали да докажат, че могат да спрат всеки мач.

 

А преди началото дечица от юношеските школи на двата съперника изиграха шоумач на Олимпико. На трибуните вече имаше към 40 000 фенове. Те освиркваха, пееха и издаваха дори маймунски звуци, когато тъмнокожо момче от съперника владееше топката. А това бяха единайсетгодишни хлапета! На дерби като на дерби!

 

Преди три години Рома победи с 2:0 и един шофьор на автобус изписа на електронното табло на предното си стъкло вместо номера на рейса: Рома - Лацио 2:0. Разбира се, настана бой и ултраси на Лацио счупиха стъкла на возилото. Дали му е пукало на шофьора?

 

Точно 12 месеца по-късно Лацио отмъсти с 3:0 и треньорът Делио Роси се бухна във фонтана „Треви" само по боксерки с емблемата на клуба. По същото време на близкия площад „Испания" ултраси се биеха жестоко и имаше десетки ранени.

 

През 2001 година Рома стана шампион и две седмици градът отказа да работи. Но романистите преляха радостта си с гавра с врага - на огромни транспаранти и билбордове из улиците пишеше „Което вие можете, ние го можем по-добре"! Причината: Година по-рано Лацио бе шампион...

 

Във футболната култура на този град има място за много любов, но двойно повече омраза. Туристите, които отиват да видят площад Сан Пиетро, където е Ватикана, могат да видят рисунка на Тоти в цял ръст на една от къщите по пътя към Папата. Всъщност кой е Папата в сравнение с Тоти за римляните? На важен мач на Рома има по 75 000, а заявките за билети са три пъти повече. На папските меси на Сан Пиетро рядко се събират и половината... Рома - това е религията и наркотикът на римляните.

 

Лацио е по-малко популярен, но не по-малко обичан. Небесносините цветове са навсякъде из няколкото квартала, принадлежащи на феновете на клуба.

 

Вечният мач на Вечния град. Той никога не следва сценарий. Знае се само, че ще има кръв, бой и драма. И месеци на полемики и гавра със загубилия...

 

Затаете дъх и се наслаждавайте - идва дербито на Вечния град!


В неделя Лацио победи Рома в една от емблематичните футболни битки на Италия. Орлите спечелиха голямото дерби на Рим, след като по драматичен начин удариха вълците.

 

Небесносините нямаха победа от доста време над своите вечни сърперници, като влязоха в мача в серия от пет поредни загуби срещу джалоросите. Така тимът записа първи успех над вечния си съперник от 2009 година насам и общо 46-ти в 168-ия сблъсък между двата тима.

 

Снощи обаче Лацио бе символичен домакин и успя да зарадва своите фенове с гол в последните секунди на добавеното време. Тогава Мирослав Клозе взриви по-голямата част от "Олимпико", дарявайки победата на своите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Феновете на Лацио протестираха тази сутрин на тренировъчния комплекс във Формело срещу преминаването на Мауро Сарате в Интер.

В последните мигове на летния трансферен прозорец орлите преотстъпиха аржентинския нападател на нерадзурите за един сезон срещу 2 милиона евро, като в Милано ще имат и правото да откупят Сарате през лятото на 2012 година срещу 15 милиона евро.

Тифозите са обиждали треньора Еди Рея за решението да се раздели с любимеца на публиката, а италианският вестник "Il Messaggero“ пише, че положението в базата леко е заприличала на апокалиптичната картина от 2002 година, когато запалянковците на орлите буквално побесняха след продажбата на Алесандро Неста в Милан.

В чисто спортен план ситуацията сега е по-различна, защото за разлика от Неста, който беше лидерът на Лацио тогава, сега Мауро Сарате щеше да бъде резерва, ако бе останал в Рим в компанията на новопривлечените Джибрил Сисе и Мирослав Клозе.

Не е тайна, че отношенията между Сарате и Рея бяха обтегнати през последния сезон, а през това лято настъпи нов конфликт, след като техничарят се завърна сериозно напълнял след ваканцията и успя да вбеси опитния наставник на старта на предсезоннната подготовка.