Организираните привърженици на столичния Локомотив се стягат за две събития в края на тази седмица.

 

Сайтът Ulstrasloko.com призовава всички "червено-черни" запалянковци да подкрепят женския волейболен състав този петък (21.01.), когато посреща пловдивския Марица. Мачът е с начален час 17:30 и ще се състои в зала "Локомотив".

 

В събота (22.01.) пък е традиционният локомотивски курбан за здраве на клубния стадион. Той стартира рано сутринта, като ще продължи до късно вечерта. Входната такса е 10 лева.

 

"Ела на курбана, забавлявай се с нас и допринеси за "червено-черната" идея!", се казва в призива на "Железни бригади".

Декември е време за равносметка. Естествено, че не ми се говори за спортно-техническите щабове на клубовете в пошлото ни първенство и до болка познатите "имаме шансове за титлата", "ще се борим за оставане", "селекцията е в ход", "ще се подсилим с няколко класни чужденци", "ще изглеждаме по друг начин през пролетта". Далеч по-интересно и истинско е на трибуните. А там равносметката е категорична: организациите на привърженици на двата гранда са изправени пред важни решения за бъдещето на секторите "Б" и "Г".

Само преди няколко дни "София-Запад" понесе тежък полицейски удар, който сложи нов престъпен етикет върху фракцията лидер в сектор "Б". Връзките на хора от "София-Запад" с наркобарони отдавна не са тайна за широката общественост, но притеснителното в случая бе писмото до медиите, от което стана ясно, че лидерите в сектор "Б" нямат намерение да се разграничат от престъпните елементи. Или поне да разграничат престъпната дейност от дейността в сектора. Има хиляди елегантни начини това да се направи, за да се запази добрият имидж на агитката. И това трябва да е първостепенната задача за хората, които пред обществеността са лицата на синия ултрас сектор. Защото ултра имидж се поддържа с крайни прояви на трибуните и извън тях в отношенията с противникови фракции, но в никакъв случай с престъпна дейност.

Оправданието тип "леля Сийка от 43-ти блок прескача оградата и крие наркотици в двора на нашия клуб" предизвиква не просто усмивки, а искрено съжаление.

Що се отнася до представянето на "сините" на трибуните през изминалата есен, там също нещата за изчистване не са малко. По време на дербито с ЦСКА отново лъсна старата слабост с липса на синхрон при издигането на лозунгови тапети, посланията отново бяха лишени от актуалност. За сметка на това хореографията по време на вечното дерби бе отлична като идея, но и тя попадна в графата "трудна за изпълнение". Едва шепата верни поддръжници зад знамето "Ултра София" на повечето домакински мачове пък бе друга комична картина. Със същия успех можеше да разпънат знаме "Ултра Търговище" и никой нямаше да се усъмни в истинността на гледката. Безспорно числеността за маловажните мачове е един от факторите, върху които сините трябва да поработят сериозно. Тези, които са винаги в сектор "Б", знаят: често купонът на трибуните става по време на непретенциозни мачове. Това послание обаче трябва да стигне до повече хора.

Именно поради тази причина бе пуснат агитационен плакат и стикери "Левски докрай", които да мобилизират пределно сините поддръжници и да им внушат, че подкрепата за клуба не трябва да се обвързва с резултатите на играчите, нито с името на съперника. Обогатяването на репертоара с нови скандирания и подобреният синхрон в пеенето определено се забелязаха през последните месеци. Наложени бяха скачането и т.нар. море с прегръщане по време на някои песни – елементи, които вдигат ултрас имиджа на сектор "Б". Всъщност именно това е добрата новина - сините ултраси изглеждат сплотени на трибуните, тази есен липсваха станалите традиционни за тях сблъсъци, което се дължи на факта, че фракциите преглътнаха различията в името на спокойствието в сектора. "Единство в делата – с Левски в сърцата" гласеше лозунгът, издигнат по време на домакинството със "Спартак" (Търнава), с който феновете декларираха, че са постигнали примирие в сектора и че ще подкрепят ръководството. Акции като тази с намерените наркотици обаче отново може да разбунят духовете и да повдигнат болните въпроси за приноса към имиджа на сектор "Б", за лидерството в сектора и т.н.

Именно такива проблеми избуяха в противоположната северна трибуна на ЦСКА. Още през есента на 2010-а се появиха първите признаци на разминаване в позициите и светогледа сред червените фракции. Крайните обявиха бойкот – не посещаваха домакинствата, но правеха безредици извън стадиона, двигателите на креативността от USF пък бяха на стадиона, за да подкрепят играчите, но и за да пеят "Вън боклуците". Хората около Дучето застанаха зад ръководството и стояха така дълго време (после отпечатаха картони "Протест", но май никой не повярва). А след назидателната реч на Дучето по време на домакинството на "Литекс" за купата през април, в която от уредбата прозвучаха директни пожелания за смърт на червени привърженици, разривът между фракциите в Северната трибуна беше неизбежен.

Много скоро след това USF, 14, Office Boys, Boys Vidin, Legion, повечето пловдивчани и врачани се отделиха в сектора. И бяха последвани от масата червени привърженици. Ясно беше – те дадоха своята подкрепа за хората, които през 2009-а и 2010-а превърнаха сектор "Г" в еталон за ултрас трибуна не само на българската, но и на европейската сцена. Създаването на нова организация беше въпрос на време.

Кръщенето на "Офанзива" в Бургас на финала за Суперкупата показа, че сектор "Г", макар и неофициално, има нови лидери. Всъщност добре познатите и замесени във всичко хубаво, случвало се на Северната трибуна през последните няколко години. Борбата между тях и старите (предвождани от Дучето и Главата) се премести с пълна сила на тихия фронт – неуредици около уредбата, организирането на хореографии, вкарването на пиротехника. Принципите на "Офанзива" безспорно печелят симпатии – самоиздръжка без пари от ръководството и прозрачен отчет за изразходването на парите от сметката, контакт с полицията само за допускане на хореографии, пиротехниката се вкарва без съдействието на униформените.

Момчетата не хабят сили в своята мисия – да върнат ултра облика на сектор "Г". Издадоха списание Offenzine с правила за поведение в сектора и с много полезни съвети (сред тях са правата при задържане от полицията и др.), разпродадена беше серията фланелки и суитчъри, скоро тръгва продажба на серия шалове тип зебра – все продукти със страхотен облик. Въобще хората в "Офанзива" знаят какво да направят и определено не пестят от личното си време и сили в осъществяването на мисията. Задачата им обаче е изключително сложна – групата от около 200-300 души, които следват отбора навсякъде, са вечно на ниво, но "пълнежът" в сектора, който присъства там само за важните мачове, дърпа ръчна на развитието. Какво да се прави – бг манталитет.

Така или иначе сектор "Г" ще върви нагоре само ако нещата се запазят както в края на есенния полусезон – "Офанзива" да организира хореографиите и да контролира разпяването на сектора, а хората на Дучето да се радват на почит и слава за заслугите за сектора през годините. Дано двата лагера спазват добрия тон в името на просперитета на Северната трибуна.

Протестите – запазена марка на есен 2011

Есенният дял на първенството ще остане в историята с няколко сериозни пререкания между привърженици и ръководства. И ако това не е новина за отношенията между Boys Sofia и президента на "Славия" Венцеслав Стефанов (макар и тази есен да обогати "любовта" между тях с нови възгласи и епитети), то скандали неочаквано възникнаха при новака в елита "Ботев" (Враца). Лидерите в агитката, предвождани от колоритния Жоро Павето, скочиха на изпълнителния директор Пламен Николов заради новото цветнокожо попълнение Ненем. Стигна се до бойкот на домакинства от част от агитката, както и до неколкоминутно скандиране за сексуалната ориентация на Пацо Николов, което попадна звучно в национален ефир, докато старши треньорът Сашо Ангелов даваше интервю след мача на "Герена". Силната политическа окраска на общинския клуб "Ботев" (Враца) и предстоящите тогава избори за местна власт обаче оставиха дебела сянка на съмнение върху искреността на протестите на част от "зелената" агитка.

"Железните бригади" също застанаха контра на ръководството на "Локо" (Сф). "Червено-черните" ултраси с право продължиха да настояват за решаване на казуса със стадиона в "Надежда" и състоянието на школата. "Локо" стигна дъното не само в класирането, но по отношение на "домакинствата", които бяха ту на "Васил Левски", ту на "Герена", ту на "Армията". И съвсем логично "железните бригади" обявиха бойкот на "домакинствата" на "Гигомотив". За сметка на това обаче пуснаха свое радиопредаване, в което да "заобиколят синьо-червено-оранжевата информационна мъгла" (цитат от първото предаване) и да имат свободата да казват истината такава, каквато я виждат – без удобни журналисти, без страх.

За разлика от софийските пловдивските "железничари" бяха по-умерени в протеста към ръководството. В общи линии още от ерата на Георги Илиев и Наков "черно-белите" се славят с особено добро отношение към президентите, може би с изключение на недоразумението Галя Топалова. Затова и сега острите приказки към Коко Динев, ръководството и някои играчи определено изненадаха. Така едва няколко месеца след кръщенето си трибуна "Бесика" трябваше да промени облика си – знамената и песните на Napoletani, Gott Mit Uns и The usual suspects ги нямаше. За разлика от гостуването в София на ЦСКА и юбилейния приятелския мач с "Цървена звезда", в които "черно-белите" ултраси защитиха реномето си.

"Бултрасите" стреснаха новото ръководство на "Ботев", което си мислеше, че си е подсигурило подкрепата им за дълги години напред с едно класиране от "В" в "Б" група. Дано влиянието на "жълто-черните" ултраси върху новите собственици се запази така силно и те да се вслушват по-често в желанията им. Ако са научили урока от времето на Христолов, би трябвало да го направят. Иначе представянето на момчетата от стадион "Христо Ботев" през есента на 2011-а не беше така ефектно, както бе през пролетта, когато изправяха косите на домакините от всевъзможни екзотични дестинации. Където е текло, пак ще тече, но дано скоро да е с марка "А" група, защото имаме нужда от жълтия цвят в сивия ни шампионат.

Изключително тежка битка водиха ултрасите на "Спартак" (Варна), които продължават да се борят за автентичността на своя клуб. Дано имат сили да я продължат, защото само и единствено благодарение на техните усилия автентичният "Спартак" все още е жив. Една от инициативите, които ще следим и през пролетта и която искрено се надявам да завърши един ден с успех за привържениците на "соколите".

Най-масови бяха протестите след убийството на 19-годишния Ангел в Катуница, които обединиха националистите от всички агитки. Защото на първо място те са българи. Родните медии очевидно не искат да разберат това и квалифицираха излезлите на протест като "футболни хулигани". Само че те бяха на улиците в качеството си на граждани. За съжаление останаха сами там. Както се каза в един транспарант: "Българските ултраси – единствените пазители на българщината днес". Май така излезе, а?

Стоян Генов, "Новинар"

Всеки знае, че на 30 юни 1971 г. е денят, в който завинаги спряха да туптят две сърца - на легендите на българския футбол Никола Котков и Георги Аспарухов-Гунди.

В завой на Витиня те губят живота си, но остават живи в сърцата и душите на феновете си. Остават някак живи и в съзнанието на поколенията родени много след тяхната кончина. Това се случва благодарение на цветните разкази на нашите бащи и дядовци. Тези две легенди сякаш възкръсват от спомените и карат днешните привърженици на футбола да се гордее, че те са носили цветовете на любимия отбор.

За огромно съжаление обаче сякаш в Локомотив София повечето са забравили за Никола Котков - Котето... Смешното ръководство на клуба за пореден (n-ти) път пропуска годишнината от смъртта на легендите, но апатията у феновете в червено-черно сякаш е по-грозната и печалната част от историята.

На 40-та година от злополучния 30 юни 1971 г. на лобното място на Котков и Гунди отидоха шепа фенове на Локо - момчетата от УО "Железни бригади". Те се събраха под моста по стария път под магистралата и отдадоха почит. Някой бе минал преди тях, имаше запалени свещи, имаше оставени цветя. Не бяха забравени! Не бяха забравени от хора, които нямат претенции да са футболни босове на славния Локомотив София!

УО "Железни бригади" постави венец и цветя на паметната плоча и гробовете на двамата футболисти. Малко, но безценно!

Легендите не умират!

UltrasLoko.com

До началото на пролетния дял от първенството остават точно две седмици, а екипът на FanFace.bg продължава да подгрява феновете с любопитни интервюта на най-интересните сред тях. Поредният ни гост е привърженик на столичното Локо. Къде случайно, къде не, но и той по подобие на "колегите" си от Берое и Етър от предишните седмици е на христовата възраст от 33 години. Всички "червено-черни" фенове (а и не само) го знаят като Метъла – един от основателите на "Железни Бригади". В характерен за него стил представя себе си като "щастливо разведен", а другата му огромна гордост освен Локомотив е неговата малка дъщеричка, която в близко бъдеще ще започне да води на, надява се, любимия му стадион в квартал "Надежда". "Още не съм я запалил по идеята, защото е още малка, но и това ще стане след година. Сега я интересуват само пеене, кукли и анимационни филмчета", разяснява Метъла.

- Кой те запали по футбола? Имаш ли спомени кога стана това и на кой мач?

- Аз съм трето поколение локомотивец. Дядо, баща, брат - всички. Пълен комплект. Като малък са ме водели на мачове, но нямам особен спомен. Самосиндикално тръгнах, като влязох в гимназията в началото на 90-те. Бяха култови години. Отначало с брат ми ходехме на всяко домакинство, а после и на гостуванията, които бяха рядкост и цяло събитие. Изобщо нямам спомен кой е първият ми мач, но

 

никога няма да забравя първото си гостуване - на Спартак Пловдив на Градския стадион.

 

Тогава бяхме два или три рейса, но пак казвам, че по онова време организирани пътувания се правеха не повече от 2-3 пъти на полусезон и си бяха огромно събитие. Самите години пък бяха много смътни и несигурни, но някак си и много купонджийски. На мача в Пловдив просто не ми се вярваше какво се случва и оттогава досега ми е непрестанна мания. Първите 7-8 години дори си броях гостуванията, но от един момент нататък им изгубих бройката.

 

- Локомотив (София) - какво предизвиква това име у теб, когато го прочетеш или чуеш?

- Просто настръхвам… това си е нещо мое! Мое и на още няколко хиляди истински хора. За мен си е мисия, начин на живот, символ, романтика, традиция, гордост и какво ли още не... На моменти бих го оприличил на религия, но няма да е точно, а и ще е клиширано...

 

 

 

- Кой ти е най-паметният мач на "железничарите"? И за кой не искаш да си спомняш? Разкажи ни за подготовката и атмосферата около тези двубои.

- Питай ме кой ми е най-безпаметният... ха-ха-ха... Много са, наистина... Ако трябва да е нещо по-скорошно, са мачовете-реванши с Металург (Скопие) и Силонск (така се произнася наистина Шльонск) тук в София. Първият - с уникалния обрат и гола в последната секунда, а вторият - с най-здравата борба, която съм виждал на български отбор в турнири през последните 10-15 години. Най-кошмарните ми мачове са може би два - отпадането от Халмщад заради престъпното влечуго Мелничук и едно отпадане от Пирин за Купата с дузпи в края на 90-те... Спомням си, че след реванша в Швеция ревах от безсилие. Години по-късно лицето Мелничук свири един мач за турнирите в София, не помня с кой отбор.

 

Чаках го 2 часа пред Шератон да му обясня някои работи, но де тоя "късмет"…

 

Иначе за подготовките  - повечето пъти е едно и също. Ние сме нещо като цех и всеки си знае задачите по звена и какво трябва да прави. Конкретно за тези мачове тъпото беше, че бяха на "Васил Левски" и тоталният хаос от страна на т. нар ни ръководство, което скъса нервите на всички... Иначе целта е ясна - пеене 90 минути до откат. Другото са подробности.

 

- Относно стадиона - защо Локо не играе в "Надежда"? Къде е вината за това?

- Ние не играем у дома си поради една единствена причина - безхаберието на редица "отговорни фактори". Много се дразня, че по медиите се философства и се разтягат какви ли не версии и локуми. Истината е една -

 

лицето Кайчо Гигов, подмамен от едни пари за едни ТВ права, "направи" така че ст. "Локомотив" да бъде изкаран непригоден за игра.

 

Отвори кутията на Пандора и лъснаха задните части на много хора, най-вече на него. И тук основна вина има държавата, която остави безхаберници като Гигов и Аврионов да съсипват държавна собственост за милиони и да се оправдават като слаби ученици с какво ли не. Великият въпрос със ст. "Локомотив" може да се реши точно за седмица. Стига държавата да има воля за това. Тя очевидно няма.

 

- Кога за последно от агитката сте говорили с Гигов и Аврионов? Какво казват те, ангажирали ли са се с някакви срокове?

- С Гигов за последен път говорехме лятото. Човекът е патологичен лъжец и гешефтар. Да се говори с него е напълно излишно. Бита карта и куха фасада. В цялата картинка лицето Аврионов е далеч по-интересният персонаж. Най-малкото защото не е публична личност и това му дава шанс да си мишкува и далаверства, както си иска. Там трябва да се насочат според мен по-големите усилия. С него се виждахме мисля точно преди година. В началото се преструваше на много загрижен и кооперативен. Оказа се, че има одобрена помощ за реконструкция на стадиона на стойност над 800 000 лв. Познайте дали при тези условия ще бъде усвоена. После се покри и дори започна да ни заплашва със саморазправа.

 

Личното ми мнение, че и двамата са за прокуратура за престъпна безстопанственост. И то начаса!

 

- Какво е решението за стадиона и кога ще се върнете там?

- Решения много. Тъпото е, че за момента нито едно не е реално. За мен най-добрият вариант е решаване с държавен акт на всички реституционни претенции. Актуване на съоръжението като общинска собственост, т.е. стадионът става общински и след това публичен конкурс за концесия. Но отворен такъв. Не както се говори сега - да се даде директно на Николайчо? С какво право? Къде му е бизнес планът, къде са му финансовите гаранции, къде има очи най-малкото след всичко, което причини? А може да има и по-добри варианти за концесионери. Иначе от втори кръг сме си там! Вярно, в "А" сектор но все пак е нещо... И после борбата продължава.

 

- Относно самия отбор - къде го виждаш в края на сезона? Зад Антон Велков ли сте, подкрепяте ли играчите? И ще им оказвате ли подкрепа през пролетта, като се почне от първия мач срещу ЦСКА и се приключи с последния срещу Калиакра?

- Там където го виждам в края на всеки сезон - в сърцето ми.

 

Точки, купи и класирания никога не са ме интересували. За мен други са ценностите. Тони е феномен, за съжаление прекалено голям и истински като специалист и човек за сегашната клоака, която представлява любимият ни клуб. Но нека бъде на 101 %  ясно, че може би за пръв път от 20 години трибуната е толкова безрезервно обединена в подкрепата си за даден треньор. Знам, пак ще ги има редовните "специалистчета", дето много ще им знаят устите още от първия мач, ама нека този път си имат едно на ум, че сме в "А" сектор и са на една ръка разстояние... Да си правят сметката. Аналогично е и положението спрямо играчите... Колкото и иронично да е, тоталната криза си има и своя положителен ефект. Локомотив се връща към корените си. Той е силен и истински, когато е съставен предимно от наши момчета...

 

Само като гледам състава и ми се насълзяват очите...

 

с умиление си спомням отборите от средата на 80-те с Дудето, Павката Дочев, Чапая, Хипопотама, Лейката, Кайзера, Сашо Бончев, Митко Васев и самият Тони Велков... Само че сега са други - Юли Петков (Малкия Буда), Кичо, малкият Пеев и т.н. Нека и сегашното поколение в агитката има своите герои. Относно подкрепата през новия полусезон - очаквайте съвсем скоро интересни новини, за които в момента не съм упълномощен да говоря.

 

- Членуваш ли в някоя фракция на "червено-черните"? Ако да, коя е тя? Разкажи ни повече за нея и нейната дейност.

- Не на коя да е, а на сърцето на трибуната - ЖЕЛЕЗНИ БРИГАДИ! С гордост мога да кажа, че съм един от основателите, а допреди година бях и начело. Датата е 22 април 1999 г.

 

За мен Бригадите са една от емблематичните групи на нашата сцена вече с 13-годишна история.

 

Истината е, че около нея се върти цялата агитка в последните 10 сезона. Занимаваме се с абсолютно всичко, което касае фенския живот. Самофинансираме се, имаме отделни звена, които отговарят за различните дейности, тарторите ги контролират и координират. Имаме хора с опит в организирането на трипове, правенето на артикули и т.н. Всичко, което се познава от класическия модел на ултра групи по света.

 

 

- Какви са политическите възгледи на вашата агитка и оказва ли влияние върху взаимоотношенията помежду ви, в случай че се разминат?

- Мога да кажа националистически. Политиката я изолираме от трибуната. Няма място там. Да не бъркаме обаче с гражданска позиция! Иначе при нас ги има всякакви - от крайно-десни до откровени комунисти. Преобладават десните, но това си е личен избор. Не влияе на отношенията и работата ни в агитката.

 

- На кой мач според теб създадохте най-добрата атмосфера и на кой сътворихте най-красивата хореография? Кажи също така кои са ви най-посетените двубои като домакин и гост, на които ти лично си присъствал.

- Много са такива през годините. Разни домакинства на Нафтата и Литекс в края на 90-те. Домакинствата за турнирите. На всички откачени гостувания в чужбина сме се раздавали винаги докрай. За мен няма такова нещо като  най-добър мач... Има различни върхове, зависи как гледаш на нещата.

 

Мога да кажа, че грозно хорео нямаме,

 

а и както споменах, там нещата са отработени с годините. Одобрява се проект, списък с материали, закупуване, подготовка, график за работа и хора, и се почва. Просто сме се специализирали толкова, че вече повечето неща правим с фамозна лекота и бързина. Хореото за Македония през изминалата година го барнахме за 4дни...

 

- Говориш за онзи мач с Литекс в "Надежда", на който събрахте 20 000?

- Същият. Но такива бяха годините. Нямаше много други забавления. Сега това не може да се случи. Просто България не е футболна страна, а София вече така се разми, че направо ми се гади. Но не можем да си избираме времената, в които живеем, така че се борим с това, което е.

 

- На кое място поставяш агитката на Локо спрямо останалите в България откъм вярност, подкрепа, колорит...?

- Единственото, по което отстъпваме на някои от другите, е численост и вяра в себе си. И донякъде липса на потенциал.

 

Може да звучи претенциозно, но по останалите показатели освен бройка ни поставям в Топ 5 на България.

 

Никой не иска да го признае, но ние сме една от агитките в страната с подчертан собствен стил и дала адски много на ултрас сцената в последните 20 години. А да се развиваш в сянката на двата псевдогранда не е никак лесно. Истината е, че в момента сме в посредствено положение, защото адски много хора се отдръпнаха заради ставащото в клуба, влияят се от класирания, амбиции и резултати. Не е похвално, но е факт.

 

 

- С кои агитки сте приятели и с кои врагове? Как е възникнало приятелството с първите и враждата с вторите? И за теб специално кои са най-уважаваните отбори в България и най-омразните?

- В България се имаме с част от момчетата на Спартак (Варна). Може би повече на лична основа и поради сходната съдба на клубовете ни. Навън официален съюз имаме само с ULTRAS FAVAC (cheerz, guys!) от Виена. За вражда... някак си то е ясно. Останалите софийски, пернишки, пловдивски, македонски, заралийски и т.н. елементи не са ни никак по вкуса. Но не искам да ги коментирам, защото общо-взето сме в един кюп. В България няма най-уважавани отбори, а всички са най-мразени.

 

Просто българите сме пословични хейтъри.

 

Мога да кажа кой е най-истинският, отборът на обикновения човек - само и единствено ЛОКО!

 

- Участвал ли си в боеве с фенове и ако да, срещу кои си се бил?

- Ооо, да. С кой ли не... от гореописаните май с почти всички. Тъпото е, че тези неща тук стават не за защита на чест или принципи, или територия, а от комплексарщина. И после всеки е бил, всеки е компетентен, всеки разказва... Смешна история. След някоя случка като чуя после какви разкази текат, се чудя в същия бой ли съм участвал или в някой съседен. Адреналин си е, но като цяло не се кефя особено на тия изпълнения... Последните "танци" с трупата от "Овча" си беше доста запомняща се гледка... мисля, че дори и другите два софийски отбора рядко правят такива мащабни неща. Респект и за двете страни, само

 

другарите в бяло нека най-после се научат, че не бройката печели битки, а куражът!

 

През 90-те редовно се млатехме с групи перничани на Каучука в "Надежда", което си беше доста голямо предизвикателство.

 

- Как гледаш на организираните боеве от типа "10 на 10", каквито се практикуват в някои европейски страни? Има ли място за такива в България?

- Не. Не сме дорасли за такива неща, а и не мисля че има много смисъл от тях. Не виждам нищо "ултрас" в това, а по-скоро някакъв селски бабаитлък. Който иска да се бие по този начин - има си съответните клубове, спортове, състезания и т.н.

 

- Какво ти е мнението като цяло за българската ултрас сцена? И къде поставяш родните фенове и ултраси спрямо тези в другите страни по Европа и света?

- Сцената тук си е направо трагична. Липсва манталитет. Всичко е мода и криворазбран екстремизъм. Много сме назад, ама много. И това ни е заложено още от времето на комунизма, та и до наши дни. Много гледаме навън вместо да гледаме себе си. Не си вярваме, само гледаме по Интернет и после цъкаме с езици. Ама да се мръдне някой да направи нещо - не.

 

Само чака другия и вика: "Другари, дайте да дадем".

 

Така не става. Иначе потенциал не липсва. С нищо като предпоставки не сме по-лоши от останалия свят, дори напротив. Но не сме колективисти, измекяри сме и сметкаджии. Не обичаме да даваме за идеи и общи инициативи.

 

 

- Кои държави би дал за пример за развито ултрас движение, от което можем да черпим идеи и опит?

- В международен план класацията безспорно водят руснаци и поляци. Исторически сърбите и гърците са също много напред. Италия кара на стара слава. Във Франция са страшно добри и колоритни, дори бих казал, че в момента бият италианците. Испанците са ужасни недоразумения милите, ама се опитват... За мен обаче новият скрит фаворит е Германия... Там виждам интересни процеси под повърхността и скоро очаквам изненади.

 

- Имат ли място жените на трибуните и конкретно в агитките? Присъстват ли такива във вашата, които да помагат с нещо?

- На теория да, на практика нямат. И пак заради особености на манталитета и нагласата.

 

Тук ми се влачат някакви кифли, дето си търсят популярност. От друга страна веднага биват налазвани и стават лични конфликти в агитката.

 

Раздори, караници, образуват се групички. И ние сме страдали от това и затова съм силно скептичен. Не че нямаме истински фенки, но те са единици. Иначе могат да бъдат много полезни и ценни, защото са по-изпълнителни, по-малко им знаят устите и в никой случай не искам да ги подценявам.

 

- Мнението ти за българската полиция? Направи едно сравнение с нея и тази в другите държави.

- Силно негативно. Просто тази сбирщина от нискообразовани, комплексирани провинциалисти няма как да нарека полиция. Докато не се отърват от милиционерския си манталитет, който ги кара да си мислят, че Системата работи за тях, а не те за Системата, нищо няма да се промени. А за "професионализма" им просто е излишно да се говори. Как да имаш респект към такива хора?

 

То само като го видиш с отегчената му кисела физиономия и телосложение на корабен готвач, те напушва смях.

 

А отвори ли си устата... ужас. Това чужди езици, това етикет на поведение, няма такъв филм. Как такава личност ще всява респект. На Запад просто е друго... и усещаш, че този човек ти служи.

 

- Да, но и на Запад тамошните ултраси се оплакват. Особено пък тези в Полша, Сърбия и Италия напоследък…

- Е това вече си е друга плоскост. Тук говорим за световната тенденция на повсеместен контрол над свободомислието и неформалните групи. И това е само част от картинката. Аз имах предвид далеч по-злободневни неща. Репресиите в чужбина са факт, но едва ли техните полицаи псуват феновете на майка, заплашват ги със счупени крайници и т.н.

 

 

- Мнението ти за националния отбор, БФС и въобще българския футбол. За БФС.

- Националният отбор е сергия. БФС - група спиртосани лакеи и апаратчици. Пълен водевил, не заслужава дори коментар.

 

- Кога ще се оправим?

- Като си променим мисленето, а това е много трудно. Да не кажа невъзможно...

 

- Фен ли си на някой чужд отбор? Посещавал ли си негови мачове?

- Много се дразня на чуждопоклонничеството у нас, дето всички са някакви големи фенове на какви ли не чуждоземни отбори и им викат "наш'те".

 

Фен чак не, но се кефя на някои задочно. На първо място е Айнтрахт. Преди във Франция се кефех на Ланс. В Англия малко на Евертън. До момента не съм ходил на техни мачове, а и не ми е кой знае каква цел, защото Локомотив е №1!

 

- Каква е най-голямата ти мечта, свързана с клуба и агитката на Локо София?

- За клуба - да стане отново социалният феномен и общественият фактор, който е бил до средата на 70-те. За агитката -

 

просто да се обедини на 100%, да си повярва и да започне да расте и като численост, и като значимост, и като самочувствие.

 

- Ще ти изброя три места и искам да ми кажеш първото нещо, с което ги свързваш. Стадион "Локомотив"?

- ... е Сцена!

 

- София?

- Моят град, където винаги е гот да се завърнеш!

 

- България?

- Прекрасна страна и ужасна държава.

 

- За финал какво би казал на всеки един привърженик на Локото, както и на всеки запален фен в България?

- На всички локомотивци ще кажа само едно - бъдете, вярвайте, идвайте! Локо София - това сме ние! А за феновете като цяло - бъдете активни!

 

Истински независим си, когато всичко зависи от теб!

Фракцията на столичния Локомотив - "Железни бригади", отправи апел към всички привърженици на отбора да почетат паметта на легендата на клуба Никола Котков.

Публикуваме цялото съобщение от сайта UltrasLoko.com:

На 30-ти юни се навършват 40 години от кончината на най-значимата легенда за футбола у нас. Една много тъжна годишнина! Ултрас обединение "Железни бригади" призовава всички локомотивци и фенове на футбола да се съберем в 18:30 ч. пред Централните софийски гробища, за да почетем паметта на единственият и незабравим - НИКОЛА КОТКОВ!

Същият ден сутринта в 6:30 ч. няколко коли ще пътуват до лобното място на футболистите Никола Котков и Георги Аспарухов, за да поднесат венец. Всеки, който има възможност да отиде или да се включи с автомобил, да звънне на телефони 0884 997 828 или 0884 241 988.

ЛЕГЕНДИТЕ НЕ УМИРАТ!!!

Привържениците на Локомотив (София) от фракцията "Железни бригади" предупредиха, че ще започнат протести, ако в скоро време не се извърши ремонт на клубния стадион на "железничарите".

Тъй като спортното съоръжение не отговаря на изискванията за безопасност, тимът на Диян Петков е принуден да домакинства на "Васил Левски".

„Желанието на всички ни е да играем на нашия стадион. Не търсим виновниците за случващото се, тъй като от години всички се прехвърлят топката един на друг. Крайно време е да се намери решение и виновниците да бъдат наказани".

Това пишат феновете в декларация, копия от която бяха изпратени до премиера Бойко Борисов, министърът на спорта Свилен Нейков, кметът на София Йорданка Фандъкова, кметът на ЖК Надежда" инженер Димитър Димов, президентът на ПФК Локомотив Николай Гигов и шефът на ОСК Локомотив Владимир Аврионов.

Лидерът на УО "Железни бригади" Чавдар Драганов заяви в дискусионното студио на Livesport.bg, посветено на темата "Умира ли Локо (Сф)?", че феновете не желаят да създават напрежение или скандали в клуба, а искат отговори и действия, за да може любимият им клуб да се завърне на своя стадион.

"Искам да поясня, че Националният фенклуб на Локомотив не участва в тази инициатива и декларацията, която пуснахме до министър-председателя Бойко Борисов, министърa на физическото възпитание - Свилен Нейков, кмета на София - Йорданка Фандъкова, кмета на район "Надежда", президента на ПФК Локомотив (Сф) Николай Гигов. Националният фенклуб не ни подкрепи, не изказа мнение, допитахме се и до него. Основният проблем е това, че стадион "Локомотив" остана без лиценз и мачовете се играят на националния стадион "Васил Левски". Ръководството на Локомотив единствено ни отговори на декларацията, за което сме много благодарни, а тя беше изпратена до много инстанции."

"Не искаме да създаваме скандали и напрежение, искаме отговори, искаме помощ, за това стадион "локомотив" да получи лиценз. Един от най-хубавите стадиони, имаме козирка. Убедени сме, че не са нужни толкова милиони, за колкото се говори, а с една оптимална сума, не толкова голяма, може да се направи съоръжението."

"Лицензът е отнет, защото стадионът е опасен, тогава защо стадионът не се затваря? Притеснени сме за децата, които тренират там. Искаме категорично решение, не само от страна на ръководството на Локомотив, разбираме че финансовата криза оказва влияние, но ние се обръщаме и към държавата – да се вземат действия, да се намери решение", сподели Чавдар Драганов.

Представителят от страна на феновете на Локомотив - Александър Младенов, сподели в дискусионното студио:

"Днес присъства само ръководството на Локомотив, но не и представители на общината или държавата. Желанието ни е този стадион да се използва, мачовете да се играят на него, ние като локомотивци, усещаме този стадион като наш дом. Искаме децата ни да се развиват в спорта, а не в улични дейности. Аз не бих изпратил детето си да тренира на този стадион. Моят въпрос от хората от ръководството е "каква е вашата позиция, какво можете да направите вие, може ли Локомотив да се върне да играе на своя стадион, какво зависи от вас? Интересува ни има ли нещо общо ФК към детско-юношеската школа, говори се, че няма пари не се дават? Искаме да се изясни проблема относно ДЮШ, стадиона. Според мен отборът върви добре, нямам претенции към първия отбор.

В пореден шампионатен мач от началото на годината агитката на столичния Локомотив издигна транспаранти срещу ръководството на клуба.

По време на домакинството на Миньор на Националния стадион "Васил Левски", загубено катастрофално с 0:3 в понеделник вечер, "червено-черните" привърженици вдигнаха плакати, на които пишеше: "Власт далеко, Бог високо, безхаберието затрива Локо!"

Така те за сетен път изразиха своята позиция относно бездействията на президента на клуба Николай Гигов и неговите подопечни.

FanFace.bg припомня, че и в предишните кръгове агитката на Локо (Сф) издигаше транспаранти, с които даваше да се разбере, че иска час по-скоро тя и отборът да се завърне в своя дом в столичния квартал "Надежда".

Агитката на Локомотив София бойкотира всички домакински мачове на отбора, докато те се играят на Герена.

 

ПРИЗОВАВАМЕ ВСЕКИ ЕДИН ПРИВЪРЖЕНИК НА ЛОКО СФ ДА НЕ СТЪПВА НА ГЕРЕНА!

 

Оттук нататък ще подкрепяме отбора само на гостувания.

 

Домакинските срещи с Литекс, Черноморец и Монтана ще се гледат по телевизията на ст. "Локомотив" на кафето и именно там призоваваме всеки фен да дойде за по бира и да се опитаме да се обединим около една обща позиция, всеки да сподели какво е неговото мнение и т.н., защото тази гавра не може повече да продължава !

 

Ако не се обединим и не се съберем всичко заедно, ще продължим да търпим Гиговщината, която е обзела любимия ни отбор.

 

Всякакви идеи, насоки и предложения са добре дошли в тежката ситуация, в която се намираме.

 

От "Железни Бригади" призоваваме всички фенове да се обединим около тази идея.

Феновете на Локомотив (София) от "Железни бригади" призоваха за пълен бойкот на клуба, ръководен от омразния за тях Николай Гигов.

 

Ето какво публикуваха на своя сайт Ibuu.org "червено-черните" ултраси (текстът е без редакторска намеса):

 

Уважаеми червено-черни фенове, ултраси и фанатично верни на Локомотив приятели,

 

Вече за никой от вас не е тайна,че през последните 17г. любимият ни клуб е жертва на мафиотските схеми,дерибейски домогвания и целенасоченото заличаване провеждани от лицето Николайчо Гигов. В ролята си на "президент",която той така комично изпълнява, Локомотив не само стигна дъното, а започна и да дълбае по-дълбоко. Без стадион, без школа, без пари, без лице и визия за бъдещото. Само с високопарни фрази,оплаквания и безброй шефове. Локомотив се разпада, а ние не искаме да сме неми свидетели на това.

 

УЛТРАС ОБЕДИНЕНИЕ "ЖЕЛЕЗНИ БРИГАДИ" ПРИЗОВАВА ЗА БЕЗСРОЧЕН И КРАЕН БОЙКОТ НА ДОМАКИНСКИТЕ СРЕЩИ НА АКЦИОНЕРНОТО ДРУЖЕСТВО 'ЛОКОМОТИВ СОФИЯ' С ГЛАВЕН ТВОРЧЕСКИ РЪКОВОДИТЕЛ Г-Н НИКОЛАЙЧО ГИГОВ, ПО-ИЗВЕСТЕН С АРТИСТИЧНИЯТ СИ ПСЕВДОНИМ "КАЙЧО ЛЪЖЕЦА".

 

От тук на сетне сборен пункт за гледането на тези "домакински" срещи ще е кафето пред сектор "А" на родният ни дом - ст.Локомотив. Всички са добре дошли!

 

СЛЕДВАЩА СРЕЩА - ЛОКОМОТИВ/СФ/- МОНТАНА .Неделя 13.11.2011 14:30 - КАФЕТО НА СЕКТОР 'А' СТ. ЛОКОМОТИВ'/НАДЕЖДА/

 

Заедно сме силни! Свободен ЛОКОМОТИВ! САМО НИЕ! САМО ЛОКО!