Изгоненият от Левски бивш футболист на Фейенорд Андвеле Слори направи шокиращи разкрития за ситуацията в лагера на 26-кратните шампиони.

Светослав Дяков е на крачка от трансфер в Левски, твърди "Тема Спорт".

Феновете на Левски за пореден път показаха обичта си към легендата на клуба.

Сериозни приготовления текат на "Герена", където на 26 февруари ще се играе "вечното дерби" между Левски и ЦСКА.

Тодор Батков не прие стадион "Георги Аспарухов" да стане национален, след като бъде основно реконструиран. Главният архитект на София Петър Диков е предложил плана на Левски, вероятно след обсъждане на въпроса с висши политици, пише "Труд".

На 15 април 1989 г. на ст. "Хилзбъро" в Шефийлд загинаха 96 фенове на "Ливърпул", премазани на оградите в пренаселения си сектор. Случи се, защото полицията пусна задържани отвън близо 3000 запалянковци. Но вътре секторът е пълен и влизащите притискат до оградите тези от първите редове, които умират от задушаване. Полицията не се решава да отвори прегражденията и да изведе феновете на терена. Чак след 10 минути морето от хора излиза, но за 96 от тях е фатално късно.

 

Това е трагедия № 1 в английския футбол. В събота на "Герена" броени минути предотвратиха подобен ужас.

 

Агресията у някои фенове на ЦСКА личеше още на шествието им. Към 14,30 ч "червените" се събраха на Орлов мост. Имаше пияни и много бутилки бира. Витаеше напрежение, полицаите бяха нервни. Знаеха, че ги чака тежка събота. По маршрута се случиха изолирани инциденти, полицай удари с палка по гърба запалянко, хвърлил камък. Към полицаите полетяха павета и ругатни. Неща, които се очакват, когато хиляди запалянковци вървят вкупом. До стадиона полицията се справи отлично. Запалянковци си говореха: "В сравнение с предишните шествия към "Герена" този път си е направо спокойно."

 

Пред вратите излетя странна реплика от полицай, чута и от репортери наблизо: "Защо се бутате да влизате, като след малко ще излезете?" Полицай - Нострадамус?

 

Около 16,45 ч полицаите потвърдиха, че секторът ще е отворен до началото на мача за закъснели фенове. Касата също щяла да работи до 18 ч. Какъв смисъл обаче има да продаваш билети до 18 ч, ако входовете бъдат затворени половин час по-рано?

 

Защото така стана. Около 17,30 ч последните фенове и няколко репортери отвън бяха приканени да влязат и вратите се затвориха. В следващите двайсетина минути стотина фенове дойдоха и си купиха билети от касата, а не бяха допуснати на трибуните. След като платиха по 15 лева за сектор "Г", някои от тях бяха изгонени към сектор "В". Купиха си билети за още 10 лв. А на входа им бе казано - не могат да влязат, за да няма инциденти. Какъв купон? Плащаш 25 лева, а си отиваш да гледаш мача по... телевизията!

 

Още преди дербито в сектор "Г" вече се чупеха парчета от това, което трябваше да са седалки. Уточнение - в клетката за гости такива няма, а редовете са постлани с ламаринено и пластмасово покритие. Част от него бе намазано с грес, което влуди допълнително и без това агресивните ултраси от първите редове.

 

Оградите пред и зад сектора са от бетон, който се рони. И се започна - огради падаха, парчета летяха по полицията, а една ракета удари паркираната пред трибуната водоноска. С началото на мача полицаите вече бяха влезли в сектора, което създаде допълнително напрежение. Агресията от първите редове продължи - летяха пиратки и камъни, каквито в сектора имаше в изобилие. Но дори да искаш, бе трудно да се наведеш и да вземеш, защото претъпканата над капацитета си трибуна бе като консервена кутия.

 

Около 18,10 ч някой от охраната издаде заповед и стотината закъснели фенове бяха пуснати. Дотогава ги спираха на входа. Тяхното влизане в претъпкания сектор оказа натиск от задните редове и притисна тълпата още повече. Да ви напомня за "Хилзбъро"?

 

Странна гледка беше. Но още не ужасна. ЦСКА вкара гол, а повечето хора не успяха дори да вдигнат ръце в радостта. Просто нямаше как, притиснати в менгемето от тела.

 

Нова ракета по полицията, изстреляна от първите редове. После факла в краката на униформените. Напрежение. В първите редици ултраси с качулки водеха война с полицията. Имаше ранени униформени, един бе изнесен от колегите си.

 

Полицията обаче не посегна да арестува агресорите, а върна лентата към вековете на "колективната отговорност". В Крумовите времена един открадва, а присъдата е да опожариш цялото му село...

 

По мегафона се чу призив феновете да напуснат стадиона. Всички. Това не бе достатъчно и стройна редица полицаи с щитове и палки почна да тласка хората отдолу нагоре и назад към единствения изход. Но той се оказа полузатворен. Само една вратичка зееше, а през нея можеха да се промушат едновременно двама, не повече.

 

Да ви напомня за "Хилзбъро"?

 

Натиск от щитове отпред, решетки отстрани и полузатворен изход отзад. Капан за хора.

 

Това бяха няколко кошмарни минути, в които всеки се страхуваше за живота си. Паднеш ли, няма ставане - ще те стъпчат. Чуваха се викове: "Дръжте се един друг", "Вдигайте падналите, без паника". Крясъци по полицаите да отворят страничните прегради към празния огромен сектор "Г". На оградата откъм него момче на 16-17 г. почти не дишаше, премазано от тези зад него, които също не можеха да помръднат. Едната му ръка увисна през решетката, лицето му посиня, отиваше си... С нечовешко усилие двама фенове и полицай го измъкнаха за врата и косата над тълпата. Със сигурност спасиха живота му.

 

Друг фен падна на коляно, но за секунда бе вдигнат от десетки ръце и изправен, докато пищеше от ужас. Широките врати на изхода бяха отворени след 7-8 минути размисли...

 

Отвън репортерите бяха избутвани с щитове, докато опитваха да предадат по телефоните какво се случва. Един дори отнесе палка в гърба с думите: "Ще предаваш после, какво ме интересува какъв си?!"

 

На бул. "Владимир Вазов" морето от хора опита ответна атака - полетяха бутилки, паднаха и стъкла на полицейска кола. Конна полиция влезе сред хората, ударите следваха и от двете страни. В тъмнината на нощна София, под звука на линейки и сирени, картината бе като от война. Агитката тръгна към Орлов мост. Страшно стана на булевард "Мадрид". Громяха се витрини, обръщаха се контейнери за боклук, а офис на мобилния оператор "М-Тел" бе разбит от ултраси. След завоя по бул. "Евлоги Георгиев" тълпата се пръсна и нещата се успокоиха около 19,30 ч...

 

София изживя 5 тежки часа, в които по чудо не загина човек. Заради един мач.

 

Та "Хилзбъро" бе преди 22 години! И дано хората, които изживяха ужаса в събота на "Герена", отрезвеят. Независимо дали носят униформа или фенско шалче.

 

Динко Гоцев, в. "Труд"

Агитката на Левски ще боядисва "Герена" с графити, информира "Стандарт". Сектор "Б" ще бъде по подобие на паметника на Гунди и Котков на лобното им място край Витиня.

 

Както и FanFace.bg своеобразно информира, запалянковците буквално преобразиха местността в неделя, която бе тотално занемарена.

За новото намерение на запалянковците със сини шалчета фенклубът получи разрешение от ръководството на Левски да действа на любимия им стадион.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ ВЕДНЪЖ КАКВО НАПРАВИХА ФЕНОВЕТЕ НА ЛЕВСКИ НА ВИТИНЯ!

Около 500 привърженици на Спартак (Търнава) се очаква да пристигнат за първия мач от III кв. кръг на Лига Европа срещу Левски на "Герена", пише "Гонг". Двубоят е в четвъртък от 20:45 часа, като тези, които няма да отидат на стадиона, ще могат евентуално да го гледат по "ТВ+", в случай че са абонати на "Булсатком".

Гостуващата агитка по традиция ще бъде пратена в "клетката" на сектор "Г" на "Георги Аспарухов", която бе основно ремонтирана след нанесения й погром от феновете на ЦСКА на последното "вечно дерби" преди няколко месеца.

Ултрасите на Спартак (Търнава) минават за едни от най-лудите в Словакия. Известните с прозвището "Белите ангели" фенове на тима се заканиха, че ще окажат мощна подкрепа на своите футболисти в България.

Преди няколко дни стартира и записването за тяхната екскурзия до София, която струва само 50 евро. От ръководството на клуба дори направиха жест към по-заможните запалянковци на Спартак, като наеха голям самолет с места за тях. Цената на двупосочния билет до нашата столица ще им струва 200 евро.

По форумите вече се прокраднаха агресивно настроени мнения на фенове на двата отбора от сорта на "Цяла седмица хулигани ще сънувате", информира Livesport.bg. Все пак не се очаква полицията да има проблеми с по-крайно настроените ултраси на Левски и Спартак.

Историята на Стойчо Младенов и стадион “Георги Аспарухов” започва през декември 1985 г. След като БКП разформирова “Левски” и ЦСКА, за първи път Вечното дерби е между “Витоша” и “Средец”.

Илко Дойчев, по-популярен като Илко Фена, е може би най- известният привърженик на Локо (Пд). Без съмнение за него ритъмът на сърцето му е силно зависим от състоянието на любимия тим.

 

На представянето на Локо (Пд) миналата седмица Илко бе този, който на пистата на стадиона в парк "Лаута" заложи пиротехническите средства и придаде заедно с останалите привърженици по-приповдигнато настроение на първото занимание.

 

Изненадващо Илко се появи във вторник на стадион "Георги Аспарухав" - там, където миналата есен любимият тим му донесе невероятна радост, побеждавайки Левски. Илко дойде да прибере някакъв багаж на доскорошния си любимец Базил де Карвальо, пише Gong.bg.

 

Той изчака да свърши заниманието на нападателя и кибиците на "Герена" решиха, че е дошъл да си го вземе. Още повече, че и мадам Ба обикаляше около терена и това допълнително караше сините фенове да се майтапят, че Базил се връща в Пловдив.

 

"А, не! Nяма да си го взивам, вече е ваш", успокои Илко "сините" привърженици.

 

"Желая му от все сърце да е жив и здрав. Пожелавам му успехи с Левски и винаги в сърцето да си остане "черно-бял". Той знае отношението ни към него. Ние вече чакаме в Локомотив да дойде новият Дембеле или Карвальо. Вярвам, че ще се появят и ще ни радват нас - "черно–белите" фенове. Още от събота ще съм в Сандански в близост до любимия тим. Базил няма да си го взема, но ще закарам до Пловдив неговата мениджърка мадам Ба", добави запалянкото.

 

Докато чакаше Базил, Илко Фена се срещна с бившите "черно–бели" Милиев и Акалски, а освен това неочаквано присъства на сбогуването на Георги Петков с досегашните му съотборници. Илко побъбри и с Александър Александров–Кривия, който го попита как Здравко Лазаров прави фурор на терена.

 

Накрая Илко дочака Базил де Карвальо и си го "взе", за да отиде до общежитието и да прибере багаж на играча.

След година може да имаме пет чудесни и (почти) нови стадиона в София. Проектът за държавна намеса и реконструкция на арените звучи като музика за ушите на запалянкото. Това ще е революционен ден за играта. А за хората - удоволствие от нея.

Но намеса трябва да има и в организацията около мачовете, която в определени параграфи противоречи на световния начин да се "прави футбол". Ние сякаш предлагаме този продукт напук на печелившите модели на големите европейски и световни сили.

Стадионите ни са празни и защото не се прави необходимото да ги понапълним. Няколко казуса будят лек смут при сравнителен анализ от типа "а как го правят по белия свят".

Блокирано движение в центъра на София

Случва се дори за мачове от калибъра на "Локомотив" - "Монтана". През тази пролет двубоят на стадион "Васил Левски" привлече около 300 зрители, но часове по-рано булеварди и улици край него бяха затворени. Появи се дежурният бюлетин от Столичната община със заглавие "Промени в движението".

Защо? Какъв е смисълът да блокираш стадиона за мач в късен час, ако така прекършиш и малкото желание на дори един зрител да иде с колата си да гледа двубоя?

А как е по света? В Манчестър например в деня на мача отварят дори пешеходни алеи край стадион "Олд Трафорд" и ги превръщат в паркоместа. Специфичният временен пътен знак с нарисувана футболна топка върху син фон означава - тези места и улици са за хората, тръгнали на мача!

Другите шофьори и пешеходци избират съвсем различни маршрути. Но по собствено желание, а не заради затваряне.

Как е на "Сантяго Бернабеу"? Стадионът на "Реал" е досущ подобен на "Васил Левски". Само като местоположение. Намира се на кръстовище между два булеварда. Но никой не си и помисля да спре огромния поток от автомобили. Само има повече полицаи, които следят за доброто поведение на феновете. Има още една разлика - "Бернабеу" е по-близо до булеварда от "Васил Левски"!

Мисленето - това е, което трябва да променим. Подходът с идеята "Какво не бива да се прави около мача" трябва да бъде заместен с манталитет "Как да се направят и позволят максимално много неща". Паркоместата около стадионите по света не са очертани с боя кутийки в затворени пространства, а отделени от улиците зони. Вместо да изкушим хората да дойдат на мач с примамливи и разрешени неща, ние ги спираме с още повече забрани.

 

Как така в слънчев априлски ден, в който ЦСКА играе на "Българска армия" насред Борисовата градина, в радиус повече от километър не се продава бира. Този абсурд е приет у нас от години като правило, което не се обмисля или обсъжда. Наредба. Нещо наложено отгоре.

А хората по света правят точно обратното - пускат бирата да се лее дори на стадионите. Така се постига двоен ефект. Всяка забрана води до хитрини в стил "Бай Ганьо" с нелегално вмъкване на друг алкохол (значително по-лесен за прекарване през охранителните режими). А и по-силен от бирата. И съответно в състояние да доведе до доста по-пияни хора на трибуните. При страх от прекалили с пийването нали новата мярка срещу хулиганството у нас включва и дрегери пред секторите? Защо при наличието им свободно да не оставим обикновения запалянко да си купи бира в хубавия слънчев ден преди мача? Та футболът и бирата са неделими в съзнанието на фена!

Да обърнем внимание и на това чудо - дрегерите. По някакъв признак (обикновено външен вид) полицаите подбират фенове, които да застанат на уреда. Става опашка, някои заподозрени напълно неоснователно изпускат дори началото на мача, за който са платили билет. А и каква е мярката? 0,5 ли е, 0,8 ли, над 1 промил ли...? Колко трябва да изпиеш, за да си в графата "пиян на мач"? Все пак говорим за фенове, а не за шофьори. Например на мача от Шампионската лига "Барселона" - "Ливърпул" (0:1) преди четири години пиян англичанин се скара с полицаите на трибуните на "Ноу Камп", когато му поискаха билет. Заради замаяната си глава британецът скъса билетчето си, което струва 170 евро. Тогава органите на реда отново го попитаха къде е билетът, който беше на парченца, и културно помолиха пияния да излезе. Без грам агресия. Но въпреки очевидно нетрезвия си вид англичанинът вече бе пуснат на "Ноу Камп"...

Да дадем и тук един пример с "белите държави". Новият стадион на "Манчестър Сити" - "Ийстлендс", редом с "Уембли", е най-атрактивното футболно съоръжение в родината на футбола. В него спокойно влизаш през проверката за билети, стигаш до самия вход за трибуната и там отвсякъде продават бира. Единствената забрана е да не се вкарват пластмасовите халби на самите трибуни. Хайде сега - да не изкарваме, че пием повече бира от англичаните, нали? Там състезанието сме го загубили.

Да не говорим за маркетинговия ефект, който съвсем сме загърбили. Не умеем да правим бизнес от футбола, който си е... най-големият бизнес сред спортовете. Клубовете на Запад печелят милиони от кетъринг на стадионите си. Тук го забраняват някакви наредби. На стадиона на "Арсенал" можеш да идеш по обяд, да гледаш ранните мачове по телевизията, да изпиеш няколко бири и да заложиш в букмейкърски пункт дори. А какво предлага един роден стадион на запалянкото? Няма бира, както пее Васко Кръпката. Клубовете не правят бизнес на арената, защото тя не е тяхна (това скоро би трябвало да се промени). Няма магазини и закусвални, няма шоу. А фенът иска и шоу, не само футбол на терена. Иска един съботен ден да мине на стадиона на любимия му отбор. От сутринта до дългите с часове коментари за изхода от мача.

Налага се уточнение. И по света има ограничения, например по английските стадиони, когато дойде напечен и рисков донякъде мач. Такива са дербитата с градски съперник или при визита на отбор с по-агресивна агитка. Тогава бирата е само безалкохолна, а в секторите за гостуващи фенове дори не се продава. Но за това са предупредени всички запалянковци дни по-рано и мерките са им обяснени разумно и аргументирано.

 

Напоследък е модерна темата с елемент на разсъждение "за" и "против" късните мачове

В изминалите два-три сезона притежателят на тв правата за първенството започна да налага двубои от 21 ч. Мнозина са възмутени и набират аргументите си от недобрата организация на градския транспорт, трудния достъп, късното прибиране до дома и т. н. Тези мачове са използвани и като оръжие в защита на феномена "изчезване на публиката", който през новия век тотално изпразни стадионите.

Добре де - ама такива двубои се играят в цял свят. И ако транспортът към стадионите е недобре организиран в часовете преди полунощ, то за това може да бъде помислено сега, когато предприемаме "бетонната реформа" със стадионите. А и това също изисква държавна и общинска намеса, а не такава от футболните хора. И най-важното - в модерния футбол правилата диктуват тези, които дават парите. У нас основните външни пари в клубовете идат от тв правата. А телевизията иска мачове в праймтайма или поне във време, когато аудиториите са големи и стабилни. Това не е по обяд, разбира се.

Абсурден е аргументът, че някакъв български мач трябва да бъде изместен за друг час, защото по същото време се играело дерби, било то и "Реал" - "Барса"! Това е все едно да спреш да си продаваш хотдоците, с които си изкарваш прехраната, за да гледаш показно как работи заведението за бързо хранене на съседния площад.

А и как така концертът на Мадона или "Металика" може да почне в 21 ч, че дори в 22 ч, а 70 000 от цяла България да дойдат на него? Каква е разликата с това на националния стадион да има мач в такъв час?

А и защо се опитват да ни убедят, че късните мачове спирали хората от други градове? На другия ден били на работа, щели да се приберат по нощите и да изпуснат половината работен ден след мача. Ако насрочиш двубоя за 18 ч, няма ли този фен пак да пропусне половин работен ден, за да дойде навреме на стадиона? Защото трябва да тръгне по обяд, за да хване мача.

Има и друг казус, познат по света и неоткрит у нас - фиксираният часови пояс. Извън него започват само дербита и изнесени по искане на телевизията сблъсъци. В Италия се знае - мачовете стартират в неделя в 15 ч местно време. В събота в същия час из четирите английски дивизии започват десетки битки. В Германия съдиите дават първия сигнал в 15,30 ч в събота. Тук някой знае ли в колко започва основният пакет мачове от кръга в "А" група?

Ако ще правим печеливш модел на футбола, трябва да играем по правилата. И да използваме момента, в който има добра воля от държавата, а и нелоши условия за финансова и логистична подкрепа от европейския и световния футбол.

Не само трябва да се ремонтират стадионите, а да се направят те притегателни места за потребителя, който сега третираме само като фен. А дори и това е спорно.

Хора, обичащи лудо футбола у нас, има. Вижте интереса към мачовете от първенството, излъчвани на екрана. Сериозен. Да не говорим как половин България се лепва пред телевизорите да види поредния мач на Бербатов или между грандовете в Шампионската лига.

 

Фенове има! Да ги направим и потребители

Да се чувстват нормални привърженици на нормални отбори, които им осигуряват условия да заведат и децата си на мач, да ги облекат в екипчета и да изпият по една бира с приятели. Клубовете ще са доволни от приходите. И по-важното - феновете ще са щастливи. Ще дойдат пак, ще почувстват по-голяма принадлежност към любимия отбор. Системата ще заработи и можем спокойно да кажем - имаме футбол!

Със сигурност, за да се увеличи посещаемостта, е нужно и вдигане на нивото на продукта на терена, но тук зависимостта е двустранна. Повече публика - по-висока мотивация на футболистите. По-добри и зрелищни мачове - по-пълни стадиони.

Любима тема в държавата след голямо дерби е поведението на полицията. Защо са "бити невинните ни деца" или защо "не са бити тези наркомани"? Факт - полицаите са поставени между чука и наковалнята. Каквото и да направят, ще бъде грешка. Но има и друг момент. Поведението на полицай по време на мач със сигурност контрастира на всички държави от Западна Европа. Там, където футболът е бизнес, човекът с шлема служи на фена. Усмихва му се, обяснява подробно как да стигне до входа си, ако не знае. Дори може да го хване за ръка и да го заведе. Как е в България? Полицаите гледат повече от сурово, без да си направил нищо, се чувстваш като престъпник. Без дори да те оставят да попиташ каквото и да е, с палката се посочва пътят на обратно. И тук вероятно обяснението е - те не са добре платени като западните си колеги. Обвиняват ги за щяло и нещяло.

Изброяването на абсурдите, с които "напук" на нормалния свят опитваме да правим футбол, има нужда и от дебело и подчертано пояснение.

Уловката отчасти е и в манталитета на родния запалянко, полицейски началник, бизнесмен или бос на клуб

ЦСКА бие с 3:1 на "Герена" след 25 г. и на следващия домакински мач на отбора има 2000 фенове. В центъра на София. О.к. - не е направено достатъчно да се привлекат 20 000 от институции и любимия им клуб (за сбора от абсурди и фактори прочети всичко по-горе). Но и тяхното мислене е трудно обяснимо. Какъв по-добър момент да покажеш колко обичаш отбора си?

За манталитета на запалянкото нека дадем пример и с "Левски". Наесен "сините" биеха, играеха силно и вдъхновяващо в Европа, показаха на света халата с име Гара Дембеле. И на домакинства като това с "Миньор" или "Калиакра" идваха по 5000-6000. Но на старта на пролетта "Левски" падна от ЦСКА и пролетта минава пред празни "сини" трибуни на "Герена".

Промените трябва да са на всякакво ниво. Революцията със стадионите е отличен старт. Да ги използваме за платформа. Без правила играта няма как да е печеливша. А тя генерира милиарди по света и вълнува вероятно повече от половината население на планетата. Защото е футбол, социален феномен от огромен мащаб. В България го обичаме не по-малко от англичаните и бразилците.

Но това не е достатъчно. Трябва да умеем да го показваме, а и той, в лицето на управляващите го, да е във вида, който времето изисква.

Да създадем условия феновете и играта отново да се заобичат и да зажаднеят за тръпката на трибуните. Било то и от 21 ч. Закъснели сме, изпреварват ни бивши републики на СССР, че дори и Албания и Кипър. Но не сме изпуснали влака.

Да побързаме, че се чува свирката на машиниста.

Динко Гоцев, Боян Бойчев, "Труд"