От фондация до Първата Световна Война

Футболен клуб Арсенал става реалност, когато група работници от Woolwich Arsenal Armament Factory решават да сформират футболен отбор в края на 1886-а година. Клубът е играел под името Dial Square и в първия си мач бие Ийстърн Уондърърс (Eastern Wanderers) с 6:0 на 13-ти Декемви 1886-та. Скоро след това името Ройъл Арсенал (Royal Arsenal) било усвоено и отборът продължил да играе приятелски срещи и в локални състезания.

 

През 1891 клубът станал професионален, сменил името си на Уулич Арсенал (Woolwich Arsenal) и стигнал Фуболна Дивизия през 1893-та година. Топочийте се преместили на Хайбъри през 1913-та. Следвайки Първата Световна Война, Арсенал станали част от новата и разширена Първа Дивизия, където са и досега.

 

Чапман и великолепието на 30-те

Хърбърт Чапман застава начело на Арсенал през 1925-та и спечелва първи трофей за клуба през 1930-та побеждавайки Хъдърсфийлд Таун във финал за FA Cup. През следващия сезон Арсенал стават шампиони за първи път. Между 1933-та и 1935-та клубът спечелва хеттрик от шампионски титли. За нещастие Чапман умира по средата на този период, достигнал статута си на легенда.

 

Джордж Алисън поема клуба и надмощието продължава през остатъка на десетилетието, спечелвайки още една купа на футболната асоциация (1936) и една шампионска титла (1938). По това време Арсенал е имал едни от най-видните си имена, които присъстват в книгите на клуба. Алекс Джеймс, Тед Дрейк, Клиф Бастин, Дейвид Джак и Джордж Мал са били само малка част от имената, които са играели в един от най-добрите отбори във Футболната лига по онова време.

 

От войната до първия дубъл

Втората световна война спира победния ход на Арсенал, но когато Том Уитакър застава начело, успехът не се забавя. Арсенал става шампион през сезон 1947/48 и сезон 1952/53; носители на купата на ФА през 1950-та и финалисти през 1952-ра. Шейсетте години не донасят трофей на Хайбъри, с два загубени финала за купата на лигата през 1968-ма и 1969-та, бъдейки най-близкия шанс за успех. Бърти Мий поема отбора по средата на 60-те и Арсенал вдига първия си европейски трофей през сезон 1969/70, побеждавайки Андерлехт с 4:3 в финал съставен от два мача.

 

По-добър е следващия сезон. Отборът на Арсенал със състав от имена като Чарли Джордж, Джордж Армстронг, Рей Кенеди и капитана Франк МакЛинток, спечелват първия за клуба „дубъл”. Те вдигат титлата на Уайт Харт Лейн и бият Ливърпул във финала за купата на Футболната Асоциация на Уембли след продължения. Отборът се завръща на Уембли за три поредни финала, спечелвайки втория с 3:2 срещу Манчестър Юнайтед.

 

Този мач става известен като “Five Minute Final”. Топчийте достигат финал за Купата на Носителите на Купи с отбор, който включва играчите Греъм Рикс, Франк Стейпелтън, Пат Райс, Дейвид О’Лиъри и Лиъм Брейди ,но губят от Валенсия след дузпи.

 

Отличията на Джордж Греъм

През 1986-та Джордж Греъм, играч от отбора който печели „дубъл”, става треньор на клуба, вземайки поста от Дон Хау и следват дни пълни с отличия. Той води Арсенал до първи триумф за купата на лигата, побеждавайки Ливърпул с 2:1 на финала. Две години по-късно Топчийте спечелват титлата, с известния гол на Майкъл Томас в последната минута на Анфийлд. Друга титла последва през сезон 1990/91, когато отборът с известната дефанзивна четворка, губи един единствен шампионатен мач. Още сребро следва. През 1992/93, Арсенал става първия отбор печелил двете местни купи в един сезон. Шефилд Уензди е победеният отбор и в двата случая. Ерата на Греъм е завършена във следващия сезон. Забележителен европейски финал за Купата на Носителите на Купи завършва с победа с 1:0 над Парма в Копенхаген, благодарение на гола на Алан Смит. Следващият сезон Арсенал не успяват да защитят купата си, като губят от Реал Сарагоса след дузпи. По това време Греъм вече е напуснал клуба. Той е заместен от Брус Риък, който е начело само един сезон, през който привлича Денис Бергкамп.

 

Ерата на Арсен Венгер

Сезон 1997/98 е първия сезон на Венгер на Хайбъри. Арсенал спечелва титлата и купата на Футболната Асоциация, Венгер спечелва титлата Мениджър на годината, а Денис Бергкамп получава приза Футболист на годината на FWA (Footballer Writers’ Association) и PFA. Страхотният сезон е завършен с участието на френските национали Партик Виера и Емануел Пти в победната кампания на Франция на Световното Първенство.

След три последователни втори места в шампионата, през 2000-та година Арсенал стига финал за купата на УЕФА, но губи след дузпи. През 2001-ва клубът стига четвъртфинал в Шампионската Лига на УЕФА, но е отрастранена от Валенсия.

 

Сезон 2001/02 обаче е пълен с отличия, тъй като Арсенал печелят третия си „дубъл”, побеждавайки Челси във финала за купата на Футболната Асоциация, завършвайки сезона с 13 мача без загуба и помнеща се победа над Манчестър Юнайтед с 1:0 на Олд Трафорд. Клубът остава непобеден у дома за цял сезон. За тези заслуги Арсен Венгер е назован Мениджър на сезона, а Робер Пирес става Футболист на годината според FWA (Footballer Writers’ Association).

 

Следващият сезон Арсенал не успява да защити титлата си, но Топчийте стават първият английски клуб, успял да задържи за повече от 20 години купата на Футболната Асоциация след победа над Саутхамптън с 1:0 в Кардиф. Тиери Анри става Футболист на годината според PFA и WFA и се присъединява към Денис Бергкам с повече от 100 отбелязани гола  за Арсенал.

 

Сезон 2003/04, Арсенал си връщат титлата успявайки да не регистрират загуба през целия сезон и подобрявайки рекорда си от 13 мача без загуба в лигата. Завършват с 11 точки в повече от втория Челси. Младият испанец Сеск Фабрегас пристига в клубът през януари и до края на сезона чупи рекорда за най-младия играч, играл в официален мач -  само на 16 години и 177 дена.

 

Кампанията на 2005/06-та е последната, изиграна на Хайбъри. Четвърто място в шампионата и футбол в Шампионската Лига на УЕФА са осигурени в последния ден на шампионата чрез победа над Уигън Атлетик с 4:2, докато Тотнъм отстъпва на Уест Хем Юнайтед и губи четвъртото си място.

 

Целият рекорд на Арсенал на Хайбъри е: Изиграни мачове: 2 010; Победи; 1 196; Равенства 475; Загуби 339; Голове (вкарани): 4 038; Голове (допуснати): 1 955.

 

Събитието на сезона е невероятното пътешествието до финала за Шампионската Лига в Париж. Дванайсет мача без загуба, както и най-много мачове без допуснат гол (10), пращат Арсенал срещу Барселона във финала на 17-ти май. Въпреки че Йенс Леман е изгонен в 18-тата минута, Топчийте вкарват първи чрез Сол Кембъл през първото полувреме. Във втората част испанците вкарват два гола и разбиват сърцата на пътуващите фенове на Арсенал.

 

Посока – Емирейтс Стадиъм

Докато клубът се приготвя за преместването на Емирейтс Стадиъм, капитанът на Топчиите Тиери Анри се посвещава на клуба, подписвайки нов договор, преди да замине за да помогне на Франция да стигне до финал на Световните Футболни Финали в Германия през лятото на 2006-та. Юли месец същата година, Арсенал напуска Хайбъри след 93 години и се премества в новия си дом. Аякс е противниковият отбор в бенефиса на Денис Бергкамп, като холандецът изиграва последния си мач за клуба и първия мач на Емирейтс за Арсенал.

 

Владимир Костов (официален сайт на българския фенклуб на Арсенал)

В неделния ден милиони жители от английския Североизток, пръснати не само из цяла Англия, но и из целия свят ще отделят два часа от своето време за един футболен двубой.

Привържениците на Спортинг, който снощи загуби дербито на Лисабон срещу Бенфика с 0:2, не останаха безучастни след поражението.

В последните години в Италия двубоят между Интер и Рома като футболен блясък засенчи всяко едно друго дерби. С изключение на този сезон Милан бе доста несъстоятелен на вътрешната сцена 7-8 години, Ювентус пък още не може да се отърси от скандала Калчополи...

Така "нерадзурите" и "вълците" оформиха култово съперничество, което доведе до редица емоционални сблъсъци както в Серия "А", така и за Копа Италия, та дори и за Суперкупата на страната.

Корените на дербито Интер - Рома обаче са доста по-дълбоки. Кулминацията, може би, е точно преди 20 години, когато грандът от Милано печели Купата на УЕФА след успех в два мача именно над римляните.

През сезон 1990/91 "Джузепе Меаца" е непревземаема крепост и във втория по сила европейски турнир с наведени глави си тръгват последователно Рапид Виена, Астън Вила, Партизан, Аталанта, Спортинг Лисабон и накрая Рома.

В първия двубой Интер печели като домакин с 2:0 след попадения на Матеус от дузпа и Берти. В реванша "вълците" достигат до успех с 1:0 с късен гол на Рицители, но в крайна сметка трофеят отива в ръцете на интеристите.

И двете срещи са взривоопасни, като за безредиците в Милано се говори до ден-днешен. Над 15 хиляди тифози на Рома щурмуват "Джузепе Меаца" по всевъзможен начин - с влакови композиции, леки автомобили и автобуси. Въпреки че карабинерите правят солидна организация и целят компактното придвижване на ултрасите, те започват да громят всичко по пътя си още от гарата.

На стадиона е страшно! Цял мач към сектора на Рома и обратно хвърчат всевъзможни предмети - факли, запалки, монети, та дори и камъни. Римляните вадят уникален арсенал от пироефекти, чиято димна завеса дълго време се стеле над стадиона.

В ответния двубой на "Олимпико" се изсипват също толкова интеристи, но карабинерите успяват да предотвратят по-сериозни ексцесии. Тифозите на Рома отново се отчитат с невероятна хореография, транспаранти и хиляди факли.

Феновете на двата гранда се мразят и по още един пункт. Дълго време запалянковците на Интер бяха "партия" с Лацио, най-вече заради крайните десни убеждения на двете торсиди, като тази дружба направи Интер мръсна дума в римския "Курва Суд".

Съдбата си знае работата и двата тима и техните привърженици бяха замесени в редица интересни сблъсъци, особено в последните години.

Рома завърши на втора позиция при всички 5 титли на Интер между 2005-та и 2010-та година, освен една. Двата тима участваха в 5 финала за Копа Италия, както и в 4 за Суперкупата.

Сред най-известните групировки на Интер са Boys San, Viking, Irriducibili, Ultras и Brianza Alcoolica. Освен градският съперник Милан, Ювентус и Рома, привържениците на Интер приемат като врагове още отборите на Болоня и Аталанта.

Едно от най-очакваните дербита този уикенд между Хамбургер и Санкт Паули бе отложено заради наводнен терен.

 

Последната инспекция на "Имтех Арена" установи, че игрището не е годно за игра заради силния дъжд, който се изсипа в региона в последните два дни и прогнозите за още валежи.

 

Двубоят от 21-ия кръг на първенството, който трябваше да се играе тази вечер, ще бъде пренасрочен от Германската футболна лига, като точната дата ще стане ясна през следващата седмица.

Хвърляйки поглед към отборите в Топ 4 (Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Арсенал и Челси) на английския футбол и всичките възможни 6 двойки изглежда, че двубоят между Ливърпул и Челси е с най-малък заряд... Но дали действително е така?

През годините не можем да търсим някакво силно изразено съперничеството между "червените" и "сините" от Лондон, но след пристигането на Роман Абрамович на "Стамфорд Бридж" нещата се промениха коренно. В големи периоди Ливърпул бе твърде силен, а Челси незабележим, което правеше мача всичко друго, но не и дерби. До 1997 година Челси имаше едва 4 значими титли във витрината си, а трофеите на Ливърпул едвам са побират в няколко музея.

Колосалните инвестиции в Западен Лондон и фактът, че "сините" винаги са имали страхотна публика направиха от Челси отбор от световна величина и основен фактор на Острова.

По стечение на обстоятелствата именно двубоят Ливърпул - Челси донесе най-много емоции на запалянковците на двата тима (и не само) през последните 5-6 години. Жозе Моуриньо на няколко пъти нажежи обстановката до червено. Сега устатия португалец го няма, но пък дойде сагата "Фернандо Торес", която е на път да взриви обстановката още в неделния следобед на "Стамфорд Бридж".

Челси спечели Купата на Лигата през 2005 година след успех с 3:2 над Ливърпул, но "червените" си отмъстиха година по-късно, отстранявйки лондончани на полуфиналите за ФА къп.

Истинската война между двата лагера обаче се водеше в Шампионската лига. Когато Ливърпул и Челси се изправиха един срещу друг на четвъртфиналите на най-комерсиалната надпревара през 2009 година, това беше пети пореден сблъсък между "червени" и "сини" в Европа. От математическа гледна точка това е почти невъзможно, но ето, че стана...

За първи път двата тима кръстосаха шпаги през 2005 година на четвъртфиналите. След нулево равенство на "Стамфорд Бридж" последва "невидимият" гол на Луис Гарсия на "Анфийлд" и триумфът на Ливърпул в Истанбул.

През следващия сезон Ливърпул получи правото да защити трофея си, въпреки че не завърши в челната четворка у дома. Така "червените" не получиха "country protection" за жребия и попаднаха в една група с Челси. Последваха две нулеви равенства и двата тима се класираха за фазата на директните елиминации, където отстъпиха безславно на Барселона (Челси) и на Бенфика (Ливърпул).

През 2006/07 старите познайници отново се срещнаха. По ирония на съдбата този път Ливърпул отстрани Барса, а Челси - Порто (е, не е Бенфика, но достатъчно близо). Отново три английски отбора на полуфинал и отново двойката Ливърпул - Челси. След разменени победи с по 1:0 "червените" бяха безгрешни при дузпите и отново отстраниха лондончани.

Челси най-после изпита радостта да отстрани Ливърпул през 2008 година. Двата мача завършиха 1:1, но в реванша "сините" измъкнаха успеха след продължения.

Това обаче не бе всичко. Класиката тепърва предстоеше. Когато Фернандо Торес изведе Ливърпул още в 6-та минута на "Анфийлд" изглеждаше, че мърсисайдци са си опекли работата, но след почивката Челси се развихри с три безответни гола. На реванша на "Стамфорд Бридж" пък Ливърпул водеше с 2:0 на почивката. Два гола за домакините направиха резултата 2:2, а в последните минути Челси и Ливърпул си размениха по още две попадения за незабравимото 4:4.

Ето така се роди легендата и не се учудвайте, ако чуете феновете на Ливърпул да запеят за "дебелия задник на Лампард", "кривата глава на мишката Жозе" или пък "кокаиновия баща на Тери" веднага след някой мюнхенски рефрен за вечния враг Манчестър Юнайтед. А това е повече от показателно...

 

"Сините" обаче няма да останат длъжни на скаусърите в неделния следобед, а ние ще ви разкрием какво ще се пее от трибуните на "Стамфорд Бридж" цял мач:

He's now a blue he was a red - Torres! Torres!
He's left The Kop to join The Shed - Torres! Torres!
He used to go out on the rob
but now he's got a proper job
Fernando Torres - Chelsea's new number nine
...They thought he'd always be a red - Torres! Torres!
You'll never walk alone he said - Torres! Torres!
They bought the lad from sunny Spain
he scored a few then grew a brain
Fernando Torres - Chelsea's new number nine!

Харизмата срещу парите... Манчестър Юнайтед далеч не е беден клуб, но изглежда такъв към днешната дата, като се има предвид колко харчат съгражданите им от Сити.

Неделната вечер няма да е обикновена в Италия или поне за хората, които се интересуват от футбол. Едно от най-големите дербита ще се играе в Торино, а именно Ювентус - Интер.

Дербито межди солунските грандове Арис и ПАОК от поредния кръг на гръцкото първенство завърши без победител и без голове, но ще се запомни със уникалните хореографии, които сътвориха феновете на Арис.

В седмица, когато има много дербита, трудно е човек да избере кое да гледа. След като в Германия има класиката Борусия Дортмунд – Шалке, дали всичко друго има смисъл? Да, естествено! Някъде на Север, в Хамбург, всички чакат своето дерби, своя мач.