За жителите на Тайн и Уиър това е двубой, който няма равен на себе си по значение, а за останалия футболен свят, това е мач, който просто няма значение.
Дербито
Съндърланд срещу Нюкасъл е двубой, на който повечето футболни фенове гледат с голяма доза пренебрежение, тъй като не смятат тези отбори за достатъчно значими, за да може тяхното съперничество да се превърне в една традиционна футболна класика. Въпреки това, може би именно този сблъсък има най-голямо основание (дори в световен мащаб) да претендира за това, че е дербито, което няма равно на себе си що се отнася до причините за съперничеството между двата клуба.
Причините за някои от най-горещите дербита често пъти са банални, изтъркани или просто неоснователни. Как може да смятаме, че традиционното съперничество между Интер и Милан носи същия заряд и в наши дни, след като в зародиша си то се е основавало на различията в класите и идеите: Интер - отборът на тези от по-висока прослойка, характеризираща се с консервативни политически възгледи, и Милан - подкрепян от хора от работническата класа и профсъюзите. Днес, Росонерите се управляват от „десния” премиер на Италия Силвио Берлускони, който със сигурност в началото на миналия век (времето на основаването и развитието на двата милански гранда) неминуемо би бил част от синьо-черната идея. Смело можем да кажем, че по същия начин, историческите причини за омразата в дербита като Реал Мадрид – Атлетико Мадрид, Панатинайкос – Олимпиакос и Ювентус – Торино са отдавна разводнени.
Разбира се, Селтик срещу Рейнджърс е мачът, който в най-голяма степен може да служи за пример на това как футбола надхвърля границите на обичайното и всекидневното, но дербито на Тайн и Уиър е това, което безспорно държи първенството по регионален конфликт, чието начало е сложено далеч преди това на правилата на модерния футбол, узаконени в Кеймбридж през 1863-а година.
Ябълката на раздора
Началото на конфликта може да се проследи до края на XVI век, когато крал Чарлз I дава за постоянно правото на търговците от Нюкасъл да се разпореждат с цялото производство на въглища в Източна Англия. Това разбира се оставя без работа техните колеги от Съндърланд, който отстои на само 12 мили.
Съперничество и омразата между двата града се задълбочава през 1642-а, когато Гражданската война в Англия избухва и армиите на Нюкасъл (разбираемо на страната на Короната) и Съндърланд (подкрепящ парламентаристите на Оливър Кромуел) водят множество битки помежду си. Кулминацията на враждата е Битката за Болдън Хил, в която надделяват войските от Съндърланд, подкрепяни от поддръжници на Кромуел от Шотландия.
Отново сравнявайки другите големи съперничества на континента с това, можем да отбележим, че първопричините за възникването му са били това, че двата хората от двата града са воювали помежду си, за да оцеляват и изхранват своите деца.
Феновете
И докато сериозността на битките по време на Гражданската война и значимостта им за днешното съперничество между футболните клубове от двата на града няма как да бъдат пренебрегнати, то определено някои проявления на тази омраза не предизвикват друго, освен смях. Най-отявлените фенове на Нюкасъл упорито отказват да ядат бекон, поради това, че в суров вид е на червено-бели райета, а в същото време тези на Съндърланд избягват определени зърнени храни, чието производство е дело на фирми, които са регистрирани в Нюкасъл.
Преди десетина години обаче тази омраза прие доста по-застрашителен характер, след като през март 2010 над 70 хулигани от Нюкасъл и Съндърланд организираха масово сбиване на бреговете на река Тайн, като много от тях в последствие бяха вкарани в затвора, а един човек остана с трайни увреждания в мозъка.
Напрежението между двата града в последно време бе поддържано от факта, че жителите на Съндърланд плащат данъци на община Нюкасъл, с което подпомагат развитието на летище „Нюкасъл”, както и на местното метро. Въпреки че тези инвестиции помагат на развитието на целия регион, предразсъдъците на хората по бреговете на река Уиър остават и те определено не са доволни от начина на разпределение на властта в тази част на английския Североизток.
Показателен факт за изравнените сили на зеления килим пък е статистиката на сблъсъците между двата тима – от 144 изиграни двубоя до този момент, Нюкасъл са спечелили 52, Съндърланд 46, а равенствата представляват доста висок процент – 31% (46).