Четейки репортажа на колегата Васко Колев от Гърция, веднага установих един много важен пропуск и той е, че цените на билетите за мача ПАОК - Тотнъм започваха от 25 и стигаха до 80 евро. Считам това за изключително важно поради няколко причини, които не се свеждат само до футболната игра.

Отношението на клубовете със запалянковците и по-точно с организираните структури е деликатна тема. Това се отнася особено за България, където всичко е доста изкривено, в резултат на което демокрацията произведе не един и двама професионални запалянковци, чиято първа цел е да източат футболните клубове. Ще се постарая да избягвам максимално сравненията с България, но понякога това е неизбежно, защото, когато пиша това, се сещам, че снощното дерби Левски - Литекс бе с най-скъпи билети от 7 лева, което прави 3,5 евро. Ако един грък ме попита за стойността на футболните пропуски у нас, ще си помисли, че или си правя неподходяща шега с него, или съм се заблудил и му отговарям за цените при юношеските мачове.

Това е положението, уважаеми привърженици на футбола. Ако клубът не цени продукта, който ви предлага, то няма как и вие да го приемете на сериозно. Три евро и половина за дербито на А група -

това е неуважение към спорта

А между другото, в Солун всеки пък ни пита как така идваме от София само заради един футболен мач, в който не участва български отбор.

 

Някой веднага ще контрира, че заплатите в Гърция са еди-какви си и стандартът бил друг. Нали четете и политически вестници, гледате телевизия, слушате радио и знаете каква е ситуацията в южната ни съседка? Гърция е на прага на фалита, тоест банкрутът вече не само чука на вратата, но и нахално наднича без никаква идея да се завърти наобратно и да си тръгне. Тоест комшиите, ако имат поне малко акъл, не би трябвало да отделят и един евроцент за спорт, защото единствената им мисъл днес е как да намажат малко по-дебел слой лютеница на филията си. Нищо подобно - животът в Гърция си тече, на плажа има хора, които си разпускат както обикновено, само цените са паднали до под нивото на Българското Черноморие.

Щом около 25 хиляди души изтумбиха стадион "Тумба", значи няма какво да ги мислим. Гърците обичат спорта и в частност футбола много повече от нас, това е съществената истина и причина те да са няколко обиколки зад нас, а ние всяко лято да подсмърчаме в най-голямата жега и да си задаваме едни и същи въпроси, свързани с отпадането ни от Европа.

След като те си обичат футбола, това означава чисто и просто по-добър оборот на средства и оттам естествено по-добър продукт. Ясно е, че гърците скоро няма да са от нивото на Англия и Испания, но при сегашната ситуация също така е ясно, че ние скоро няма да ги стигнем, вече обяснихме защо.

Оказва се, че съседите ни имат гражданско общество и самосъзнание, което също е на много години пред нашето. Те когато работят - работят, когато почиват - се разцепват, когато стачкуват - палят всичко и блокират държавата, когато дават пари за футбол - не им пука каква е цената на билета и когато изискват - натискат педала до дупка.

След мача ПАОК - Тотнъм няколко епизода могат да потвърдят всичко това. Най-напред виждаме един разпенявен фен, който, минавайки пред централния вход, крещи нещо, което се превежда "купете поне още двама качествени футболисти". Човекът си плаща като пич и си предявява претенции. А тук с пет лева за билет какво влияние да имат феновете, които на всичкото отгоре никога не достигат до цифрата 25 хиляди, колкото има на всеки домакински мач на ПАОК.

Малко по-нататък група запалянковци от легендарния вход 4 на "Тумба" нещо се дърпа с един от тях, който на висок глас спори, а се оказва, че той не си е платил членския внос и нямал право да търси обяснение защо треньорът пуснал този футболист и защо президентът продал еди-кого си, пък купил някого, който още не е разгърнал потенциала си. Интересно каква ли гласност щеше да претърпи проблемът, ако този човек си бе платил таксата. Може би някой щеше да му обърне внимание? Едва ли. Но когато хиляди питат нещо, ще получат и отговор под някаква форма. А тук най-напред не е ясно колко запалянковци плащат членски внос, да не говорим, че в България

е гордост, когато влезеш гратис

на стадиона. В Гърция е обратното - тълпата те отлъчва, ако се правиш на тарикат, защото ти по този начин ограбваш от бюджета на любимия ти клуб.

Съвсем накрая вече става весело. Един от амбулантните търговци пред "Тумба" вдига луд скандал на полицай, който го моли да премести за малко количката си с царевица и кестени, за да може ченгето да си изкара автомобила. Продавачът си защитава правата. Как така ще си мести сергията, какво като пречи на полицая да си тръгне? Ще изчака малко. Сигурно е, че този търговец е платил някаква такса в общината, за да продава там. Човечецът знае срещу тази такса какви са му правата и изобщо не му пука, че си ги отстоява срещу униформен полицай. Това е гражданското общество. В България ченгето в най-добрия случай щеше да обърне количката наопаки и да стовари няколко палки на бунтовника. Нищо подобно не се случва с нашия гръцки човек, той не отстъпва и сантиметър от позицията си, сякаш има някакво усещане, че точно сега ще продаде всичките си кестени, а хората ще се наредят на опашка за печената му царевица.

На всичкото отгоре съвсем накрая отчетохме, че когато има организация, посещението на един мач при 25 хиляди зрители може да е много по-лесно и приятно, отколкото у нас при два, три или пет пъти по-малко фенове. В Солун нямаше затворени улици, нямаше нервни полицаи, липсваха и така наречените предварителни пропускателни пунктове. Много по-лесно е да паркираш буквално на 10 метра от "Тумба", отколкото в радиус 1 километър около "Герена".

Всичко е ясно, всеки знае правата и задълженията си, а който има нещо против, ще трябва да чете внимателно закона, ако иска да спести пари за адвокат. Така футболът става много лесен за харесване от всички. А всъщност нещата, изглежда, опират дотам, до каква степен хората обичат футбола. Ако има любов, нещата се получават, така е навсякъде в живота. Един ден и ние ще го разберем, няма как да не стане. Щом се научихме да си слагаме предпазните колани в автомобилите, щом строим нови пътища и сгради, щом си подреждаме къщата, един ден ще си върнем и обичта към футбола и ще пълним стадионите. Няма как все да сме встрани и да цъкаме с език къде са те, а къде сме ние.

Желю Станков, "Тема Спорт"

В денят, в който хората от БФС си посипаха главите с пепел, че е време да разкрият поне един уговорен мач, те направиха поредната си меко казано глупава постъпка. Някак си леко встрани от медийното внимание остана информацията, че столичния стадион "Локомотив" ще бъде отворен отново и то не само в частта сектор "А". Сега е моментът да се извиним на останалите стадиони в България, защото това в квартал "Надежда" в София не е точно стадион, а някакво жалко подобие.

 

Явно му е писано на този строеж да бъде вечно недовършен, миналата година му писахме надгробни слова, но ето че мъртвецът възкръсна. Минаваме направо към основното ни притеснение. Реална и голяма е опасността този стадион да произведе истински мъртвец или дори повече от един труп и то по време на футболен мач. Само тотално несъстоятелни хора с ангажирана съвест може да допуснат това, опасността е реална. Ако не вярвате, направете си една туристическа разходка в промишления квартал и вижте дали това, което наричаме място за провеждане на футболни мачове е в нормален вид.

 

Веднъж обявен за обществено опасен, стадион "Локомотив" в София сега вече е отворен за спортни прояви?! Как стават тия работи?! Чакайте малко, това не е да функционираш като търговско дружество като не си плащаш осигуровките на футболистите. Това не е като да им бавиш заплатите с месеци. Тук говорим за здравето и живота на зрители, които утре ще отидат на мач и близките им ще са на тръни дали няма да се случи нещо.

 

Без инвестиция от нито една стотинка, съоръжението в "Надежда" бе отворено. БФС прави услуга на някого и това е под натиск от някого. Дълго време Николай Гигов извиваше ръце, че видите ли, няма да налива пари в клуба, защото не му дават стадиона. И Бойко Борисов понеже намери спонсори и купувачи на други клубове, си затвори очите и за Локомотив София. Само, че премиерът трябва да се изпъне и да каже: Аз поемем отговорност, ако на стадиона в Илиянци стане инцидент!

 

След няколко дни, навръх националния ни празник 3 март, вероятно около хиляда пловдивчани ще застана под опасната козирка, защото техния Локомотив гостува на столичния си съименник. И кажете, с каква смелост тези хора ще стоят там 90 и повече минути. А как майките на тези запалянковци ще дишат в деня, в който знаят, че децата им ще са на стадион, който до вчера е бил опасен, а днес вече не е, защото се намерили някакви документи, според които не знам си какво. Недейте да го увъртате и да шикалкавите, въжетата които държат козирката на сектор В няма как да са станали здрави от само себе си. Това е като онази язовирна стена, за която се е знаело, че е потенциален убиец и се превърна в такъв заради чиновническо бездействие. Сега какво, трябва ли пак да гледаме разплакани хора и безкрайни дискусии на тема "кой е виновен и можеше ли да се предотврати трагедията?"

 

Човешкият живот не може да бъде заменен нито от любовта към футбола, нито от сантиментите по връщането на столичните железничари в собствения им дом. Локо София не е случаен клуб, но това, че ще играе на опасен за живота не е стадиона не го прави по-симпатичен. Напротив, сега цяла България ще намрази червено-черните затова, че някой се е навел и е направил услуга на другиго, само и само Локомотив да го има.

 

От Пловдив трябва да реагират навреме и да не позволят черно-белите фенове да бъдат подлагани на опасност. Компромиси с човешкия живот и здраве няма как да има и мача между железничарските отбори да бъде преместен на друг стадион.

 

Желю Станков, "Тема Спорт"

Съжалявам, но никой по улиците или в таксито не ме пита за Лудогорец! Всеки продължава да си задава въпроси за ЦСКА. Защо така, защо не се получи, какво се случва? Титлата на новаците от Разград така и не надскочи локалните си размери, като обект на интерес. Но с пълна сила продължават дискусиите на тема: "Защо ЦСКА се провали?".

Всеки опита да даде своята версия, своята гледна точка. Разбра се, че с Дюлгеров и Паун – толкова! Сиреч, според първата теза вината е най-вече във футболистите. ЦСКА не е имал отбор за шампионска титла и това че се е стигнало до последен мач и червените обелиха боята по гредите на Арена-та било въпрос на късмет.

Друга теза хвърли вината изцяло на Стойчо Младенов. Бил прекалил с приказките за директиви, за конспирации. Този път наставника не бил показал необходимия размах, както при предишните си два престоя.

Трето мнение се обедини около идеята, че с "Титан" няма как да стане! Четири години били вече достатъчни, за да се тегли чертата и да се обобщи, че настоящите собственици са главните виновници за това, че Мораес не може да вкара дузпа в Перник или че Присо от пет метра цели диреците, а не намира мрежата. Ила казано другояче, че ЦСКА не стана и сега шампион.

Борисов и Иванов си носят цял куфар с грешки,

това е вън от всякакво съмнение. Дали обаче те са единствената причина за неуспеха през това първенство никой не може да бъде категоричен. О, да – и медиите били виновни за провала на армейците. Най-напред за това, че вдигнали в небесата играчите, които били посредствени и не го заслужавали. После пък не знам какво си, не знам що си. Но по принцип в подобна суматоха, винаги и неизбежно и медиите го отнасят. Често не може да се обясни смислено защо, но карай да върви. Журналистите най-лесно се плюят.

Сега обаче нека обърнем внимание и на още един компонент от цялостната структура, която изгражда един футболен клуб – публиката.Темата е изключително деликатна, защото именно феновете винаги са били най-обидчиви, най-чуствителни. Ще разделим анализа на две различни части. В първата изрично подчертаваме, за забравилите ще го направим още веднъж след малко. В тази част ще стане въпрос не за тези по около 10 хиляди, които бяха на домакинските мачове срещу Литекс, Черно море и Берое, не за тези които биха път до Разград или отскочиха до Ловеч, нито дори за онези 1 000 зрители, които бяха на първия домакински мач за 2012 година срещу Калиакра.

Ще стане въпрос за тези, които НЕ БЯХА на тези, както и на всички останали мачове. Айде малко и те го отнесат. Дейни иначе в интернет-форумите, в социалните мрежи, всички тези фенове носят своята частична вина за провала на техния любим ЦСКА. Наивно вярвах в навечерието на споменатия вече домакински мач с Берое, тогава, когато еуфорията за бъдещата шампионска титла вече бе набрала нужната сила, че "Българска армия" ще бъде пълен.

Написах, че няма никаква логика, никакво обяснение или извинение, ако тази сцена не стане реалност: група фенове да отиде на касите преди този мач, да поиска билети за сектор Г например и да получи отговор от леличката: "Свършиха момчета. Искате ли за сектор А?" Освен реалната титла, задала се на хоризонта, което както и да се погледне би трябвало да бъде основния коз, другият също бе налице. От клуба обявиха

смешните цени от 1 до 3 лева

за мачовете до края на сезона! Стига де, сигурно по толкова са били за двубоите на Доростол или Чавдар Етрополе! Голяма част от трибуните обаче пак остана празна. Тогава накъде очаквах феновете да поискат още нещо. Някакъв допълнителен бонус, за това, че са отделили 2 часа от безценното си време. Я по бутилка бира, питка с две пъхнати вътре кюфтета или поне пакетче семки.

Тези липсващи фенове са част от държава, където цените на бензина са свръх-високи спрямо стандарта, но улиците са пълни с коли. Същите фенове постоянно говорят по мобилните си телефони, въпреки че пак у нас са едни от най-високите цени за тази услуга в ЕС и протестите продължават да са мижави. Но левче за мач не може да ги размърда, дори когато трябва да се напъне още мъничко, за да може отбора им да стане шампион. Ами защо за възловия двубой в Перник, който спокойно може да се брои за по-краен квартал на София, стадионът не бе пълен с привърженици на ЦСКА?

Да, сектора за гостуващата агитка бе изпълнен, но какво пречеше още две-три, или пет хиляди да дойдат? Дори да няма места, да стоят отвън, да направят луда атмосфера, да влеят малко кръвчица в побелелите личица на играчите? Да бе, слаби са, ама не е ли кеф да направиш такава атмосфера, че медиите като невидели да те отразят и да се говори най-вече за това – за невероятната публика на ЦСКА? Пак припомням, става въпрос единствено за тези, които НЕ БЯХА на живо на тези мачове.

На вечното дерби с Левски публиката бе поравно! Стига бе – едните умрели от страх, на 5-6 място, навели глави, другите първи, фаворити, вече за титла говорят и в крайна сметка – съотношение на стадиона фифти-фифти! ЦСКА дори не успя да си продаде отпуснатите му 10 700 билета.

Е кога ако не сега, кога ако не при тези цени? Хайде тогава да се разберем и всеки да си поеме своя дял вина. Малък дял, но от сърце! Сега пък към всички фенове, към тези, които идват все пак на стадиона и за всички останали, които единствено тракат по клавиатурата. И за тяхната необяснима еуфория, проявила се в последните няколко дни, по познат от последните години начин.

Помня началото на декември 2006 година, когато течаха последните дни от участието на Левски в групите на Шампионска лига. Сините фенове се тупаха по гърдите, червените подсмърчаха, опитвайки се да иронизират въпросното участие.

Под формата на подранил коледен подарък дойде вестта, че индийският милиардер Прамод Митал купува ЦСКА. Стана страшно. "Българският Челси" бе едно от най-меките определения, които се пръкнаха по повод предстоящия облик на червените. Дори ненадейно появилият се отнякъде в еуфорията Александър Томов-Лупи в началото остана незабелязан и подценен, преди да започне систематично да прави своите бели малко по-късно.

Връщайки лентата назад свръх-очаквания и надежди за бляскави славни времена имаше и при пристигането на Любо Пенев. Голаджията от Примера Дивисион дойде с още незасъхнал игрови екип, каза два-три лафа и отново натовари червените привърженици с нереални мечти. Бързо се видя, че от Любо шеф не става.

Дойде най-богатия българин Васил Божков.

И пак превъзбуда, пак чувство за подем, за предстоящо надмощие и дълго властване в родния футбол. Нищо подобно – ерата Божков завърши с изключително скромни постижения в рамките на своята петилетка. Идването на "Титан" също бе съпроводено с фанфари, най-малкото поради факта, че те се явиха спасителите след опустошителния тайфун "Томов".

И ето ни тези дни, когато пламналата и изгоряла като бенгалски огън идея за вливането на Гриша Ганчев в клуба нарои един куп възвишени очаквания. Припомни се за неговите предишни неуспешни опити да вземе ЦСКА, но видите ли – този път вече няма мърдане! Гришата идва и мачкаме наред!

Общо взето тази поредна пропаднала мечта, тази еуфория трая колкото времето между първата победа и първата загуба на другия Гриша на Ролан Гарос. Пак на ход са теориите за конспирация и световен заговор срещу ЦСКА. А феновете започнаха да се оглеждат за следващия бог, на когото в началото да се кланят, преди да му откъснат главата.

Преди да направят това обаче е хубаво да напълнят стадиона поне веднъж в годината!

Николай Александров, "Тема Спорт"

Сериозно напрежение в левскарските редици се образува късно снощи в Интернет, което прерасна в словесни престрелки и дори заплахи. Председателят на Националния клуб на привържениците на Левски Владимир Владимиров публикува на стената си във Фейсбук съобщение, в което атакува "бившите платени фенове" на Левски, както и журналиста от "Тема Спорт" Желю Станков, който е известен голям привърженик на "сините".

 

"Винаги съм канил мишоците на разговор очи в очи. Те само се крият и говорят по Интернет. Кур за бившите платени фенове, които не ходят вече по мачове, а също и за платените журналисти, по-точно Желю Станков от чорбарския "Тема Спорт". Мизерници, продадохте се за жълти стотинки", написа Гугутката в своя профил.

 

На това съобщение отвърнаха Желю Станков и друг популярен сред "синята" публика запалянко Владимир Стоев-Ушко, който е един от авторите на книгата "Ние бяхме (в) Сектор Б".

 

Най-интересното от престрелката между засегнатите страни:

 

Желю Станков: Ти добре ли си бе?

 

Владимир Владимиров: Добре съм, ще се видим. Ти как си?

 

Желю Станков: Кво има да се гледаме?

 

Владимир Владимиров: Време е да спреш с частното. Кога взимаш заплата, а?

 

Желю Станков: Искаш да почерпя ли?

 

Владимир Стоев: Гузен негонен бяга! Много си се разпенявил бе!

 

Владимир Владимиров: Рекетьорът на Златин се обади.

 

Владимир Стоев: Ти си толкова шеф на феновете, колкото аз на Световната банка.

 

Владимир Владимиров: Е ти ли си бе, бившият? Шеф си на книжарниците.

 

Впоследствие Гугутката предложи на отчетно-изборното събрание на НКП, което е на 30 юни, като негов опонент за поста на председател да бъде "писателят В. Стоев - Ушко".

 

Покрай разпалените разговори се включиха много други фенове на Левски, които застанаха на страната на Владимиров и атакуваха Ушко и Станков, като не липсваха и закани за физическа саморазправа. Имаше и по-умерени сред тях, които отбелязаха, че тези престрелки са адски грозни за Сектор "Б" и се надяват двете страни в крайна сметка да се разберат.