Четейки репортажа на колегата Васко Колев от Гърция, веднага установих един много важен пропуск и той е, че цените на билетите за мача ПАОК - Тотнъм започваха от 25 и стигаха до 80 евро. Считам това за изключително важно поради няколко причини, които не се свеждат само до футболната игра.

Отношението на клубовете със запалянковците и по-точно с организираните структури е деликатна тема. Това се отнася особено за България, където всичко е доста изкривено, в резултат на което демокрацията произведе не един и двама професионални запалянковци, чиято първа цел е да източат футболните клубове. Ще се постарая да избягвам максимално сравненията с България, но понякога това е неизбежно, защото, когато пиша това, се сещам, че снощното дерби Левски - Литекс бе с най-скъпи билети от 7 лева, което прави 3,5 евро. Ако един грък ме попита за стойността на футболните пропуски у нас, ще си помисли, че или си правя неподходяща шега с него, или съм се заблудил и му отговарям за цените при юношеските мачове.

Това е положението, уважаеми привърженици на футбола. Ако клубът не цени продукта, който ви предлага, то няма как и вие да го приемете на сериозно. Три евро и половина за дербито на А група -

това е неуважение към спорта

А между другото, в Солун всеки пък ни пита как така идваме от София само заради един футболен мач, в който не участва български отбор.

 

Някой веднага ще контрира, че заплатите в Гърция са еди-какви си и стандартът бил друг. Нали четете и политически вестници, гледате телевизия, слушате радио и знаете каква е ситуацията в южната ни съседка? Гърция е на прага на фалита, тоест банкрутът вече не само чука на вратата, но и нахално наднича без никаква идея да се завърти наобратно и да си тръгне. Тоест комшиите, ако имат поне малко акъл, не би трябвало да отделят и един евроцент за спорт, защото единствената им мисъл днес е как да намажат малко по-дебел слой лютеница на филията си. Нищо подобно - животът в Гърция си тече, на плажа има хора, които си разпускат както обикновено, само цените са паднали до под нивото на Българското Черноморие.

Щом около 25 хиляди души изтумбиха стадион "Тумба", значи няма какво да ги мислим. Гърците обичат спорта и в частност футбола много повече от нас, това е съществената истина и причина те да са няколко обиколки зад нас, а ние всяко лято да подсмърчаме в най-голямата жега и да си задаваме едни и същи въпроси, свързани с отпадането ни от Европа.

След като те си обичат футбола, това означава чисто и просто по-добър оборот на средства и оттам естествено по-добър продукт. Ясно е, че гърците скоро няма да са от нивото на Англия и Испания, но при сегашната ситуация също така е ясно, че ние скоро няма да ги стигнем, вече обяснихме защо.

Оказва се, че съседите ни имат гражданско общество и самосъзнание, което също е на много години пред нашето. Те когато работят - работят, когато почиват - се разцепват, когато стачкуват - палят всичко и блокират държавата, когато дават пари за футбол - не им пука каква е цената на билета и когато изискват - натискат педала до дупка.

След мача ПАОК - Тотнъм няколко епизода могат да потвърдят всичко това. Най-напред виждаме един разпенявен фен, който, минавайки пред централния вход, крещи нещо, което се превежда "купете поне още двама качествени футболисти". Човекът си плаща като пич и си предявява претенции. А тук с пет лева за билет какво влияние да имат феновете, които на всичкото отгоре никога не достигат до цифрата 25 хиляди, колкото има на всеки домакински мач на ПАОК.

Малко по-нататък група запалянковци от легендарния вход 4 на "Тумба" нещо се дърпа с един от тях, който на висок глас спори, а се оказва, че той не си е платил членския внос и нямал право да търси обяснение защо треньорът пуснал този футболист и защо президентът продал еди-кого си, пък купил някого, който още не е разгърнал потенциала си. Интересно каква ли гласност щеше да претърпи проблемът, ако този човек си бе платил таксата. Може би някой щеше да му обърне внимание? Едва ли. Но когато хиляди питат нещо, ще получат и отговор под някаква форма. А тук най-напред не е ясно колко запалянковци плащат членски внос, да не говорим, че в България

е гордост, когато влезеш гратис

на стадиона. В Гърция е обратното - тълпата те отлъчва, ако се правиш на тарикат, защото ти по този начин ограбваш от бюджета на любимия ти клуб.

Съвсем накрая вече става весело. Един от амбулантните търговци пред "Тумба" вдига луд скандал на полицай, който го моли да премести за малко количката си с царевица и кестени, за да може ченгето да си изкара автомобила. Продавачът си защитава правата. Как така ще си мести сергията, какво като пречи на полицая да си тръгне? Ще изчака малко. Сигурно е, че този търговец е платил някаква такса в общината, за да продава там. Човечецът знае срещу тази такса какви са му правата и изобщо не му пука, че си ги отстоява срещу униформен полицай. Това е гражданското общество. В България ченгето в най-добрия случай щеше да обърне количката наопаки и да стовари няколко палки на бунтовника. Нищо подобно не се случва с нашия гръцки човек, той не отстъпва и сантиметър от позицията си, сякаш има някакво усещане, че точно сега ще продаде всичките си кестени, а хората ще се наредят на опашка за печената му царевица.

На всичкото отгоре съвсем накрая отчетохме, че когато има организация, посещението на един мач при 25 хиляди зрители може да е много по-лесно и приятно, отколкото у нас при два, три или пет пъти по-малко фенове. В Солун нямаше затворени улици, нямаше нервни полицаи, липсваха и така наречените предварителни пропускателни пунктове. Много по-лесно е да паркираш буквално на 10 метра от "Тумба", отколкото в радиус 1 километър около "Герена".

Всичко е ясно, всеки знае правата и задълженията си, а който има нещо против, ще трябва да чете внимателно закона, ако иска да спести пари за адвокат. Така футболът става много лесен за харесване от всички. А всъщност нещата, изглежда, опират дотам, до каква степен хората обичат футбола. Ако има любов, нещата се получават, така е навсякъде в живота. Един ден и ние ще го разберем, няма как да не стане. Щом се научихме да си слагаме предпазните колани в автомобилите, щом строим нови пътища и сгради, щом си подреждаме къщата, един ден ще си върнем и обичта към футбола и ще пълним стадионите. Няма как все да сме встрани и да цъкаме с език къде са те, а къде сме ние.

Желю Станков, "Тема Спорт"