Обичан ли е или не българският футбол? Наистина ли феновете на най-великата игра у нас губят интереса си спрямо родното първенство или напротив - продължават да го уважават и следят изкъсо? Предпочитат ли да гледат български мач пред английски или испански, ако се играят по едно и също време?

На всичките тези въпроси ще се опита да отговори сайтът за фенове FanFace.bg през следващите дни. Затова тази седмица Ви питаме: "Мач от кое първенство ще предпочетете, ако се играе с друг по едно и също време?"

Нека разберем дали българското футболно първенство отстъпва място на топ шампионатите на Европа или е водещо в съзнанието на родния фен!

КРАЙНИТЕ РЕЗУЛТАТИ ОТ АНКЕТАТА МОЖЕ ДА ВИДИТЕ ТУК!

 

РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ АНКЕТАТА НА СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ВИЖТЕ ТУК!

В неделния ден отново ще има много телевизионни емоции за българските фенове на спорта и по-специално на футбола. Вечерта е финалът за Купата на Африканските нации, а малко след него Реал Мадрид ще се опита да направи още една крачка към титлата в Испания, след като вчера Барса се издъни.

Мидландското дерби Уулвърхемптън - Уест Бромич е ранният английски мач от Премиършип, а Астън Вила и Стилиян Петров ще се опитат да препънат претендента за титлата Манчестър Сити.

 

Програма:

 

13,00 Еспаньол – Сарагоса пряко по TV+

 

15,30 ПСВ – Де Графшап пряко по Film+

 

15,30 Уулвс – УБА пряко по Нова спорт

 

16,30 Аугсбург – Нюрнберг пряко по Eurosport 2

 

17,00 Малага – Майорка пряко по Film+

 

18,00 Астън Вила – Ман Сити пряко по Диема

 

18,30 Кьолн – Хамбургер пряко по Eurosport2

 

19,00 Валенсия – Спортинг Хихон пряко по TV+

 

20,45 Виляреал – Гранада пряко по Film+

 

21,00 Замбия – Кот д'Ивоар (финал за Купата на Африка) пряко по Eurosport

 

22,30 Реал Мадрид – Леванте пряко по TV+

Годината е 1964-а, а камери на английската BBC  обикалят из стадионите на страната, правейки първи стъпки в излъчването и отразяването на футбола. Петък, точно ден преди дербито на града,  екип на телевизията е в Ливърпул и заснема превю на големия мач. "На кой му пука за изборите - отвръща фен на Евертън. - Хауърд Уилсън не е важен, трябва само да бием Ливърпул!". По-малко от месец след двубоя се чакат едни от най-ключовите избори в следвоенната история на  Великобритания, след които споменатият Уилсън взима властта и започва период на промени в живота на Англия.

Но дербито е несравнимо по-важно за хората в Ливърпул. Река Мърси тече в червено и синьо, а някогашните приятелски отношения все повече остават само далечен спомен. На терена Евертън и Ливърпул често прелива в бой и омраза, само за последните 25 мача са показани 15 червени картона. Това е периодът от 2000 г. насам, а "резултатът" в тази категория е 10:5 за играчи на Евертън. Настоящите капитани Фил Невил (Евертън) и Стивън Джерард (Ливърпул) са гонени по два пъти.

За този период Ливърпул има тотално превъзходство в статистиките, спечелил е 14 мача срещу само 3 на Евертън, при осем ремита. Но всяко гостуване на "червените" отвъд Стенли Парк е тежко. Феновете вече рядко седят заедно, а край стадиона често има инциденти с ранени и арестувани. Двата стадиона са на по-малко от километър, запалянковците често се събират при своя и тръгват вкупом към съседния, когато тимът им гостува в дербито.

Съботният мач  неслучайно е обеден (12,45 ч английско време). Така на феновете се дава по-малко време за обръщане на бири. Висшата лига реши това дерби никога повече да не е вечерно, но през сезон 2008-2009, заради ангажименти на Ливърпул в Шампионската лига се наложи двубоят да се изиграе в понеделник на осветление. Феновете на "сините" останаха на "Анфийлд" повече от час и половина след завършването на двубоя, защото край арената имаше "военно положение"  с  "червени", които не си тръгваха.

На терена в събота се очаква поредния сблъсък, в който броят голове ще е многократно по-малък от жълтите картони, а вероятно и от контузените. През миналия сезон Евертън не загуби от Ливърпул, печелейки с 2:0 на своя стадион и измъквайки 2:2 като гост. За статута на "сините" това е успех и е сигурно, че ако избегне загубата в събота, отборът на мениджъра Дейвид Мойс ще е горд. Все пак клубът е похарчил за трансфери точно 17 милиона евро за 2 години, а Ливърпул изправя насреща само централен нападател за 40 (Анди Керъл). Разликата в бюджетите и ресурса е сериозна в полза на гостите. Но това не гарантира нищо. Насред синьото море от надъхани евертънци, страстта може да вземе връх над класата и фаворитът да загуби. Случвало се е нерядко в историята на тази футболна класика.

В неделя Северен Лондон ще изживее най-притеснителните си часове след  размириците от лятото. Откъм Финсбъри парк по булевард Севън Систърс ще се спуснат хилядите арсеналци, та чак до №17 на Парк Лейн. Там ги чака домът на Тотнъм - "Уайт Харт Лейн". И едни неособено дружелюбни, облечени в бяло и тъмносиньо хора, които живеят за едната победа над врага.

Тотнъм - Арсенал е класиката на Лондон. Голямата вражда започва през 1919 г., не от футболен мач, а от едно гласуване. Футболната лига на Англия решава, че елитната първа дивизия трябва да се увеличи от 18 на 20 отбора и прави избори между босовете на водещите клубове. Тотнъм изглежда фаворит за мястото, но го печели Арсенал, въпреки че е пети във втора лига. От тогава арсеналци са "измамници", а на всяко дерби решенията в полза на "червено-белите" се приемат с прастарата песничка: "Винаги мамите, Арсенал си е същият".

Насреща тотнъмци чуват "ийдос", което е пренебрежително и леко обидно название на евреите в Лондон от началото на миналия век.  Феновете на Арсенал са готови да се обзаложат, че всъщност привилигирования тим от квартала е Тотнъм, защото богатите евреи са го поддържали винаги. Изобщо - тук нещата са на съвсем друга основа от Мърсисайд, където важна е само страстта и битката. Лондон е далеч по-натоварен с политически окраски и победата на терена е като изборите. Всъщност - виж по-горе. Естествено, че и това дерби е по-важно от тях!

Дидро, sport.webcafe.bg

Бившият селекционер на аржентинския национален отбор по футбол и бивш легендарен футболист Диего Армандо Марадона може да стане мениджър на елитен английски клуб.

Някога, във вече добре забравеното минало - 19 август 1972 г. Светът се вълнува от аферата "Уотъргейт" и епичния шахматен сблъсък Спаски - Фишер, олицетворяващ титаничното противоборство между СССР и САЩ за планетарно господство. Броени дни по-късно драмата със заложниците в олимпийското село в Мюнхен ще прикове вниманието на човечеството, след време Стивън Спилбърг ще направи от нея великолепен трилър.Този ден България обаче се вълнува от... футбол.

Започва новото първенство в А група, в което за титлата спорят 18 отбора. На бившата "Народна армия" се събират 25 000, за да видят старта на шампионите от ЦСКА срещу... врачанския Ботев. Публиката сигурно е доволна - 5:3. Пловдивското дерби между канарчетата (тогава под името Тракия) и локомотивци завършва с друг зрелищен резултат - 4:3 за железничарите (тогава никой не е чувал за някакви "смърфове", измислени далеч по-късно от колегата Галов). Стадионът (естествено "9 септември") се пука по шевовете - 30 000.

Левски (още с добавката Спартак след изконното си име) гостува в Ямбол на местния Лъсков пред 25 000 зрители и два пъти догонва, за да стигне до 2:2. Новакът Волов тръгва в Шумен към... изпадането си с 1:2 срещу Етър, а на трибуните са 20 000. Градският стадион в Стара Загора приютява 12 000 на Берое -Дунав (5:1 след като гостите първи повеждат). 15 000 пък дерат гърла на варненския "Юри Гагарин" на мача Черно море - Славия (2:3). Чисто футболният "Спартак" в Плевен събира 10 000 на Спартак - Черноморец (3:1).

На другия ден столичният Локомотив и варненският Спартак (с представката ЖСК) пък правят зрелищно реми 3:3 в "Надежда" пред 7000, дори и отбор без вярна публика като софийския Академик събира 4000 на своето игрище. Всичките 18 тима вкарват голове, които достигат невероятна бройка 45 - средно по 5 попадения на мач. Публиката, дошла да види Жеков, Денев, Бонев, Дерменджиев, Панов? Нейният брой е още по-впечатляващ - 148 000, средно по 16 444 на двубой. Празникът е пълен...

В наши дни това звучи като (не)научна фантастика. Във време, в което на Запад футболът се е превърнал в завършен маркетингов продукт, у нас той се е върнал в пещерната си ера. От 6 до 8 август 2011 г. в първия кръг на поредното първенство в А група на порутените ни (някои направо срутени) стадиони, строени още по социалистическо време, се събират общо 21 900 зрители (средно по 2738 души), които виждат общо... 12 гола. Най-посетеният мач е столичното дерби Локо - ЦСКА, но 5500 по трибуните на Националния стадион "Васил Левски" запълват едва 12 процента от капацитета му. Тъжна, тъжна реалност.

Това нерадостно предколедно четиво, подкрепено от безпристрастния език на цифрите, е за Боби Михайлов и компания...

КАК Е В ЧУЖБИНА

Бундеслигата чупи всички рекорди

Бундеслигата чупи рекордите в света на футбола. Германският шампионат отстъпва по зрителски интерес единствено на мачовете от НФЛ по американски футбол, където средната посещаемост през миналия сезон е била 66 960 зрители. 13 057 899 германци пък видяха на живо срещите от Бундеслигата през сезон 2010/11 г. Като абсолютен сбор това отстъпва на посещаемостта във Висшата английска лига през същия период, но е доста повече като средна посещаемост - 42 673 срещу 35 283.

Безспорно интересен шампионат като италианския обаче е твърде назад в показателите поради няколко простички причини - остарели стадиони, недобър мениджмънт и проблеми с футболното хулиганство. В челната шестица на клубните първенства, предизвикващи най-голям интерес, е и една Б група, но каква - Чемпиъншип, която идва веднага след първенствата на петте големи европейски футболни нации. Там обаче няма "титанични" срещи Симитли - Малеш като в родното второ ниво, а надпреварата дори си има свой официален сайт. Нашенската А група май може само да си мечтае за това дълги години напред...

НАЙ-ПОСЕТЕНИТЕ ШАМПИОНАТИ В СВЕТА

Първенство (държава) Общ брой зрители Зрители средно на мач

1. Бундеслига (Германия) 13 057 899 42 673

2. Висша лига (Англия) 13 407 540 35 283

3. Ла Лига (Испания) 11 039 808 29 128

4. Серия А (Италия) 9 131 780 24 031

5. Лига 1 (Франция) 7 501 953 19 742

6. Чемпиъншип (Англия) 9 598 336 17 388

Две вечни дербита държат рекорда у нас - 70 000 на трибуните

Две вечни дербита държат абсолютния рекорд по зрителска посещаемост у нас. На два пъти родните грандове ЦСКА и Левски запълват докрай местата (дори правостоящите) на Националния стадион "Васил Левски" преди неговата реконструкция, след която капацитетът му падна на малко над 43 000. Естествено тогава, както и сега, зрителите се определят "на око", случайно или не, замря дори похвалната амбиция на Националния стадион отпреди няколко години да обявяват колко зрители са отброили броячите на входовете.

На 11 март 1967 г. 70 000 по трибуните му виждат как сини и червени правят боево 1:1 с два червени картона на Георги Аспарухов и Аспарух Никодимов. Интересен факт е, че тогава вечните съперници далеч не спорят за титлата, а за място в тройката, като Левски в крайна сметка финишира трети, а ЦСКА - пети.

На 31 май 1969 г. картината се повтаря - изпълнени до краен предел трибуни, а ЦСКА бие с 3:1 и си проправя пътя към поредната шампионска титла, спечелена официално месец по-късно.

След демократичните промени през 1989 г. двата тима никога не се приближиха до рекордната посещаемост. Най-много зрители се стичат не на Националния стадион, а в отдалечения от центъра на столицата "Георги Аспарухов" в квартал "Подуяне", в мач от... несъществуващ вече турнир, и то в мразовит ден. На 21 февруари 1996 г., в първия мач на този стадион след 4-годишна пауза за Купата на Професионалната футболна лига трибуните са претъпкани от 40 000 души. За това спомага и друга прозаична причина - домакините пускат свободен вход.

През годините пловдивското дерби Ботев - Локомотив също е магнит за зрителския интерес не само под тепетата. Градският стадион "9 септември" обаче е с по-малък капацитет от столичния "Васил Левски" и естествено цифрите не са така впечатляващи. На три пъти в историята мачът между черно-бели и жълто-черни събира по 50 000 зрители. На 16 март 1969 г. двата тима завършват 0:0, на 17 октомври 1971 г. правят по-резултатно реми - 2:2, а в третия случай на 27 август 1977 г. някогашната Тракия печели с 1:0 градския спор за надмощие с гол на Динко Дерменджиев.

Черно-бялата торсида от Пловдив пък с право се гордее с най-голямото посещение при гостуване. Близо 40 000 привърженици на Локомотив бият път до столицата, за да видят как техните любимци побеждават с 2:1 прототипа на днешния Литекс под името Осъм в бараж за влизане в А група.

Хронологията на един очакван срив

Кога започна голямото пропадане на зрителския интерес към А група, на този въпрос може да отговори само "Тема Спорт". За база приемаме шампионата 1979/80 г., когато общият брой на зрителите е 2 844 250, средно по 11 851 на мач. 590 000 от тях гледат лидера по интерес ЦСКА, а двете издания през сезона на вечното дерби привличат 90 000 на трибуните.

Четири години по-късно, през 1983/84 г. зрителите по нашите стадиони намаляват - общо 2 398 829 и средната посещаемост пада под десет хиляди на среща - 9995. Тогава през есента тя е 10 2007 души, но през пролетта спада на 9461.

Процесът изглежда необратим още през следващия сезон 1984/85 г. - 2 164 871 зрители, средно по 9096 на мач, но кратък проблясък е 1985/86 г. с 2 232 900 и средно по 9304, като най-много публика гледа Левски - 470 000 души. Сезон 1987/88 г. е още по-добър откъм цифри - 2 281 800 и средно по 9508.

Сривът обаче идва още през есента на 1988 г., когато през есенния полусезон общата бройка зрители за първи път пада под милион - 934 072 и естествено се сгромолясва и средната посещаемост - по 7784 на мач.

Процесът продължава с пълна сила в първите години след демократичните реформи. За целия сезон 1994/95 г. на трибуните се събират общо 1 575 215 души, средно по 6563 на мач. През 1995/96 г. те вече са 1 368 120, средно по 5700. Провинциалното чудо Нефтохимик на Христо Порточанов дърпа интереса нагоре в следващото първенство - 1996/97 г., когато стадионът в бургаския квартал "Лазур" постоянно се пълни до откат (средно по 18 233 зрители!) общата средна посещаемост в А група е 6684.

През 1997/98 г. общият брой зрители е 1 521 600, средно по 6340, като тенденцията се запазва през 1998/99 г.- 1 515 716 и средно по 6342. Краят на миналия век бележи последната относително добра посещаемост - през 1999/00 г. публиката е 1 682 640, средно по 7011 на мач главно заради добрата есен със средна посещаемост от 7201 зрители.

Новият век започва с нов срив - за първи път в новата ни футболна история зрителите падат под милион за цял сезон - 998 950 през 2000/01 г., средно по 5489. Есента на 2001 г. е още по-сиромашка - 460 530 зрители и средно по 3870. През пролетния дял обаче публиката, привлечена ефимерно от новата формула с първа шестица и втора осмица се качва до 1 051 632 и средно по 3924.

2002/03 г. започва с нов формат на провеждане и надбягване само с един кон - ЦСКА на Стойчо Младенов. Зрителите през 13-те есенни кръга спадат до 343 258, средно по 3731, за да стигнат в края на сезона мизерните 609 000, средно по 3346. Които обаче далеч не са така мизерни на фона на последвалите събития.

През сезон 2003/04 е премината още една психологическа бариера на антиинтереса към футбола с нашенска марка - под 3000 зрители средно на мач. Вече сме се върнали към изпитаната в практиката А група от 16 тима (което означава повече срещи), а общият брой на зрителите е 696 000, средно по 2900. Нивото се запазва през 2005/06 г. с близо 614 000 зрители (278 030 през есента и 335 866 през пролетта и средно по 2923. Въпреки ефекта от "приказките" на Мъри в Европа, през 2006/07 г. спадът е неудържим - 638 000 и средно по 2750.

2007/08 г. ЦСКА марширува по родните терени, устремена към...отнемането на лиценза, а публиката в А група е 613 330, средно по 2556 на двубой. Цифрите на 2009/10 г. не са по-обнадеждаващи - общо 567 900 в 225 срещи (пловдивският Ботев е изваден от групата след първия дял) и средно по 2524.

През миналия сезон падна още една кота. Есента на 2010 г. общият брой на публиката бе 336 000, средно по 2804, за да се стигне до нерадостните 257 000 след подновяването на шампионата и средно по 2142. Общият баланс за публиката през 2010/11 г. е 593 164 зрители, средно по 2472. Ако тази тенденция на пролетен дял при фактически зрителски бойкот се запази, ще последва нов антирекорд, след като есенната база сега е 307 715 зрители и средно по 2608.

Любомир Серафимов, "Тема Спорт"

Председателят на официалния фенклуб на Манчестър Юнайтед Емил Йорданов разказва за всичко около фенклуба, за благотворителните инициативи и дейности, и за своите срещи със Сър Алекс и футболистите на Юнайтед.

 

1. Здравей Емо. Може ли да ни  разкажеш от кога феновете на „червените дяволи” в България имат официално членство към Англия и какво е значението на това, че ние имаме официален фенклуб? Какви привилегии следват от този факт?

 

Здравейте, радвам се, че съм тук при вас. Официалното признаване на фенклуба, датира от 14 юли 2010, което ние получихме доста трудно, трябваше да изпълним изискванията за официален статут на Юнайтед, коeто ние доста отдавна го бяхме направили, но близо година и половина, те ни "изпитваха", дали ще бъдем сериозни към това признаване, две години изпращахме бройката мембъри (официални членове към клуба в Англия), необходими за признаването. Постоянно ни задаваха въпроси, на които трябваше да отговорим, най-често ни питаха, дали заради Бербатов правим клуба, просто искаха да се уверят, че истински и достойно ще защитаваме името на Юнайтед в България.

 

Щастлив съм, че това е вече факт и сме част от голямото семейство на нашия любим клуб. Значението от това е повече от прекрасно, знаят ни в цял свят, получаваме билети за всеки домакински мач на Юнайтед, срещаме се с футболистите и треньорите на клуба, гледат на нас, като на истински приятели и хора, на които може да се разчита за всичко свързано с клуба и най-вече вратите за нас са отворен за всичко, което касае Манчестър Юнайтед. Разбира се всяка години ние защитаваме това признание, за да може всеки, който обича отбора, да се докосне на живо до историята на този велик клуб.

 

2. С какви инициативи и дейности се занимава фенклубът и колко хора членуват в него?

 

Когато получихме конституцията и всички права за Юнайтед основното, което бе заложено, бе популяризирането на клуба в страната. По този повод, след като изчетохме всичко, решихме, че с благотворителна дейност, най-вече насочена към деца, ще пожънем големи успехи, както за нас, като фенклуб, така и за Юнайтед, а и най-вече ще помогнем на децата на България. Започнахме с даряване на дрехи и обувки за децата по домовете, а вече втора година организираме футболен турнир за деца в неравностойно положение, който се превърна в истински празник за децата. Всяка година през месец май стартираме акция по даряване на кръв под мотото "Не е нужно да си лекар, за да спасиш човешки живот". Организираме и спартакиади по домовете, спортуваме заедно с децата, съорганизатори сме и на много други дейности - в провеждането на женски футболен турнир, благотворителният концерт - "За Драго", участие в турнира по футбол - "Манзарков" в град Свищов и много други.

 

Аз, като председател, съм изключително щастлив от това и най-вече, че членовете на клуба приемат тази идея и всички помагат за развитието на нашия клуб. В България има над 50 000 фена на Юнайтед, но за съжаление, клубът в Англия, признава тези, които си плащат всяка година членството, а на базата на това ни дават билети и различни привилегии.

 

За сега, пълноправни членове на фенклуба в България, които са и официални мембъри  - платили членски внос, както в Юнайтед, така и в Българския фенклуб, са 120 души. Това си е голям успех за нас, но се надявам тази бройка да нараства, за да може да получаваме повече билети за мачове, за да ни гостуват в България футболисти на Юнайтед и разбира се, за да вървим нагоре.

 

3. Разкажи ни малко повече за благотворителните инициативи и как всеки футболен фен, а и всеки човек може да помогне?

 

За благотворителността всеки, който има желание да направи децата щастливи, може да помогне, не е задължително да членува в клуба, важното е да го направи от сърце и каквото може да даде от себе си.  За всички, които помагат финансово, ние изготвяме договори и осигуряваме прозрачна отчетност, за да не се спекулира с това - когато всичко е прозрачно и истинско
нещата се получават. Всички парични дарения се превеждат по сметката на клуба. Имаме доста големи проекти за реализиране в името на децата, надявам се искрено, много приятели, да бъдат с нас, за да постигнем всичко, което сме замислели.

 

4. Както информирахме нашите читатели, преди около две седмици фенклубът откри мини футболно игрище Олд Трафорд в детска градина в Пазарджик. Разкажи ни нещо повече - от къде дойде идеята, как беше реализирана тя и защо избрахте Пазарджик?

 

Идеята за детската площадка се роди съвсем спонтанно, казахме си, "може ли да направим една детска площадка и от нея да излезе следващият Бербатов?" Започнахме да събираме средства за нейното изграждане - свързахме се с г-н Димитър Писков, който има строителна фирма и прие от сърце да изгради площадката, той се оказа изключителен човек и приятел и прие нашата идея, за което искрено му благодарим, на него и екипа му. Направихме я с огромно желание и тя е вече факт - децата спортуват на нея и за нас е истинско удоволствие да ги гледаме и искрено се надяваме, от нея да излезе следващият Димитър Бербатов.

 

Избрахме Пазарджик, като първа стъпка, защото детската градина "Калина Малина" е най-голямата в Южна България - близо 300 деца се възпитават там.

 

А и моят малък син е в тази детска градина, той носи името на нашия треньор Алекс Фъргюсън. Малкият Алекс е официален член на клуба и постоянно иска да рита топка.

 

Както наскоро споделих, първо пред вашата медия, на  пролет ще направим още една детска площадка и тя ще бъде в Димитровград.

 

5. Тази година ти сбъдна една твоя мечта, като се срещна с повечето играчи на Юнайтед на базата в Карингтън. Кое ти направи най-голямо впечатление при срещата ти с тях?  Разкажи ни малко повече за това невероятно изживяване.

 

Благодарение на това, че сме признат фенклуб от Англия, аз имах уникалната възможност да се срещна с всички футболисти на клуба, както и със самия Сър Алекс. Това беше един незабравим миг в живота ми. Всички бяха изключително любезни с мен, разговаряхме, казах им за нас, за нашия клуб, споделих им, че и ние сме в голямото семейство на Юнайтед. Повечето е питаха за България и ми раздадоха много автографи.

 

Сега като гледам,  вече доста наши членове успяха да се срещнат с тях, за което съм истински щастлив, но това нямаше да е реалност, ако не бяхме ОФИЦИАЛЕН ФЕН КЛУБ.

 

6. Разкажи ни малко повече за срещата си със Сър Алекс?

 

Срещата ми със Сър Алекс бе първата от всички. Когато отидох на Карингтън, показах си картата на нашия фенклуб, казах кой съм и попитах дали е възможно да се видя с г-н Фъргюсън - реакцията на охраната жестоко ме впечатли - веднага задействаха това да стане реалност и след няколко минути ми казаха, че до половин час аз ще се срещна с него.

 

Не мога да ви опиша как се почувствах тогава, това бе нещо велико, след това още 3 пъти разговарях с него. Подарихме му специален плакет от клуба, споделих му, че моят син е кръстен на него, обещах му следващия път да му подарим една бутилка българско вино. Той бе много усмихнат, разговаряхме като първи приятели .Незабравимо беше, пожелавам на  всички да могат да се срещнат с този велик човек.

 

7. Ти успя да гостуваш и на Оле-Гунар Солскяр в Норвегия, какъв е той като човек?

 

Имах и изключителния шанс в Норвегия да срещна още една легенда на Юнайтед - Оле Гунар Солскяер. Той в момента е треньор на Молде, които за първи път в 100-годишната си история станаха шампиони на страната си, под негово ръководство.

 

Предварително с изпълнителния директор на клуба, си бях уредил срещата, за което адски му благодаря. Първоначално уговорката ни бе само за 10-15 минути,но в последствие Оле ми отдели близо час - през цялото време имах чувството, че сънувам. Той е изключително скромен и земен човек, разказа ми за финала през 1999 година, за най-хубавите си мигове с Юнайтед, разпитваме за България, за фенклуба. Много се зарадва като му казах, че сме официално признати. Поканих го да ни гостува в нашата страна и сега правим всичко възможно това да стане факт и българските фенове да се докоснат до този прекрасен човек и приятел. Той раздаде много автографи и се разделихме като приятели, които все едно са се познавали с години. Наскоро му се обадих, за да му честитя успеха с новия му клуб и това, което ме впечатли много, бе че той ме попита - "Емо, кога отново ще се видим?". Невероятно е усещането, щастлив съм, че познавам този човек.

 

8. Бих искал да те питам и за една неприятна тема - защо Димитър Бербатов е едновременно колкото обичан, толкова и оплюван от българския запалянко, дори има фенове на Юнайтед, които не спират да недоволстват и да сипят ругатни по адрес на българския футболист?

 

Темата за Митко Бербатов е доста голяма, за мене ние българите имаме една много лоша черта и това е завистта, по всякакъв начин ние се опитваме човек, който е успял независимо в каква сфера да го оплюваме и съсипваме, за което аз нямам обяснение защо е така. И случая с Бербо не е по различен. Аз съм горд че той играе в Юнайтед казвал съм го доста пъти, срещали сме се с него, говорили сме много. За съжаление, в близките 100 години, не виждам как някой българин ще играе в Юнайтед и вместо това, че българин е там да ни радва и да се гордеем, ние го оплюваме. За мое щастие, както и той знае, Митко има истински приятели и фенове от феклуба, които го подкрепят от все сърце. И аз винаги съм казвал,че който поне малко разбира от футбол, ще оцени какво означава Димитър Бербатов за Юнайтед и за България. Митко с теб сме!

 

9. Какво ти е мнението за цялото положение, в което се намира Митко Бербатов в момента. Защо според теб той не получава много шанс за изява? Проблемът само спортен ли е или има и нещо друго според теб?

 

Практиката на сър Алекс е била винаги да налага млади момчета, особено които излизат от школата на Юнайтед, това е едната причина за малкото участия на Митко в момента. Освен това в Юнайтед конкуренцията е много голяма, а пък освен това се промениха вижданията на треньора за стила на игра на тима, но според мен точно сега в този момент Юнайтед имат нужда от него, дано, дано да ни радва в повече срещи.

 

10. Какво би искал да споделиш на българските фенове на Юнайтед, които са много в България?

 

Искам да пожелая на всички истински фенове в страната, да обичат Юнайтед и в трудни и в добри моменти, да подкрепят отбора от сърце, всички трябва да знаят, че всеки отбор има лоши моменти и тогава идваме ние - феновете да застанем зад отбора, а не да обиждаме и хулим. Нека да бъдат здрави, да подкрепят идеите на нашия фенклуб, да бъдем добри и да даваме пример на всички останали, с дейностите и инициативите, които правим за обществото, за децата и за България.

 

Благодаря ти, Емо, желая ти много успехи както в професионален така и в личен план и до скори срещи.

 

Интервю на topmatch.bg

Футболист №1 на България за 2010 година Димитър Бербатов остана резерва в идеалния отбор на календарната година на играчите от Висшите лига според класацията, направена от телевизия ESPN.

 

Бербо не успя да се пребори с конкуренцията на своя бивш съотборник Карлос Тевес и стрелеца на Челси Дидие Дрогба и остана трети вариант в нападение. "Бербатов така и не успява да покаже най-доброто, на което е способен във всеки един мач, а 11- те попадения през новия сезон ги вкара само в два мача", аргументират избора си от ESPN.

 

Колегите от американската телевизия поставят за най-добър вратар Джо Харт от Манчестър Сити, а защитата пред него е съставена от Бранислав Иванович (Челси), Неманя Видич (Манчестър Юнайтед), Гари Кейхил (Болтън) и Ашли Коул (Челси). В средата на терена са Самир Насри (Арсенал), Луиш Нани (Ман Юнайтед), Скот Паркър (Уест Хем) и Гарет Бейл (Тотнъм).

Тотнъм постигна много важна победа с 2:1 в гостуването си на Астън Вила, като "шпорите" играха повече от час в числено намален състав след директен червен картон на Джърмейн Дефоу.

Този уикенд можеше да бъде далеч по-зрелищен, ако не бе отложен сблъсъкът за Суперкупата на Полша. Един срещу друг на чисто новия 58-хиляден национален стадион във Варшава трябваше да се изправят "Висла" Краков и "Легия" Варшава. Повечето медии обърнаха внимание на лошите метеорологични условия и ги посочиха като причина за отмяната на дългоочаквания сблъсък. Всъщност причината е съвесем друга – липсата на предпазни съоръжения, които да разделят безопасно двете най-многочислени и опасни агитки в Полша.

"Взехме решението да отложим мача от съображения за сигурността на феновете и по препоръка на полицията", се казва в официално съобщение на футболните власти, разпространено днес и цитирано в theindependent.mu.

Предвид сериозните опасения на УЕФА, че Полша ще се справи с футболното хулиганство и ще осигури спокойствието на феновете на Евро 2012, решението изглежда съвсем логично. Така че тази седмица ще останем без емоциите около едно от големите дербита на Полша. Все пак, рано или късно, мачът ще се изиграе, за ужас на послките и европейските футболни власти и полицията и за наше щастие, разбира се.

 

Решението за недопускане на гостуваща агитка за възловие мачове в Гърция също сериозно ни ощетява, защото в петък вечер е дербито "Олимпиакос" – АЕК. Вярно, домакините ще са се подготвили подобаващо и не се съмнявам, че ще направят поредното си шоу. Но определено губим от липсата на присъствие в сектора за гости, тъй като всички знаем класата на "жълт-черните".

В събота също няма да е кой знае колко интересно. С особен заряд все пак е голямото дерби на Острова "Манчестър Юнайтед" – "Ливърпул", което винаги се отличава с "настръхнали" трибуни и... победа за "Ливърпул". Последното в кръга на шегата, разбира се, резултатът от мач не ни интересува много.

Напрежение по трибуните ще има и на късния съботен мач от "Серия А" "Каляри" – Палермо" , по южняшки. Само че истински интересния мач в Италия този уикенд ще е с марка "Серия Б". "Верона" – "Асколи" противопоставя две от най-достойните ултрас армии на Ботуша. През 70-те и 80-те зад "жълто-сините" от Верона се формира едно от най-мощните крайно-десни ултрас движения, сред които със своята репутация се откроява групата Banda Loma. Пак в същия период и зад "Асколи" застават увлечени от фашизма младежи, обединени в Settembre Bianconero 74.

 

Традициите сред ултрасите на двата отбора са все още живи – за важни мачове постигат значителна численост, а не е угаснала и склонността им да се изявяват на сцената на хулиганството. Групировките им са все още едновременно сред най-мразените, но и сред най-обичаните – просто срещите с тях винаги са били предизвикателство за останалите. Историята и традициите са силна предпоставка за интересни сцени на трибуните във Верона в ранния съботен следобед.

Неделята определено изобилства от любопитни двубои. Още по обяд в холандския град Утрехт ще се изправят местният едноименен отбор и "АДО" от административната столица Хага. Респективно, това ще е сблъсък и на двете им  хулигански банди, които са неизменна част от топ 5 на най-бруталните фракции в "ниската земя".

Непосредствено след края на напечения холандски двубой, на Острова започва "Уулвс" – У.Б.А. В сблъсъка, известен като "Черното дерби", е заложена регионалната чест още от самото основаване на Английската футболна лига през 1888 г. (двата отбора са сред учредителите). Въпреки че през годините "Уолсол" също се включва в регионалното противопоставяне, феновете на "Уулвъхемптън" винаги са считали тези на "Уест Бромич" за своите най-големи врагове, както и обратното – тези на "Албиън" ненавиждат "вълците".  Прякорът "Черното дерби" идва именно от омразата между феновете и честите батални сцени, които съпътстват двубоя.

 

Чести безредици, фантастична пиротехника и оригинални хореографии бележат през последните години и швейцарските дербита. Тази събота "Цюрих" и "Грасхопър" ще нажежат обстановката в премръзналата столица на алпийската държава. Интересен факт е, че двубоят "Цюрих" - "Грасхопър" -  е и едно от най-старите съперничества извън Великобритания. Първият мач между тях е игран на 20 ноември 1897 г. и оттогава двата клуба имат на сметката си над 200 дербита. Отдавна обаче не важат стереотипите – "Грасхопър" е отборът на елита, а "Цюрих" на работническата класа. Така както се вярва, че болшинството кореняци от Цюрих подкрепят "Грасхопър", а съперникът му привлича поддръжници предимно от преселниците от другите части на Швейцария.

Това, което към днешна дата със сигурност може да се твърди е, че и двете агитки са на доста прилично постоянно ниво, а организацията по време на големите мачове е рядко срещано явление за Централна Европа. Групировките, подкрепящи "Цюрих" са ситуирани в сектора, известен като Sudkurve. От 1999 г. организацията Zurcher Sudkurve действа като обединително звено за многото малки фркации в сектора на "Лецигрунд". Лидерите от фракциите Boys и Anthrax, наред с Locoz, Tigers, Kreis 4 и Hallygally изграждат впечатляващия облик на Sudkurve.

От другата страна, най-старата групировка ултраси носи оригиналното наименование Grassmokers, основана е през 1992 г. и оттогава е един от неизменните лидери сред публиката на "скакалците". От средата и края на 90-те на миналия век се нарояват доста фракции, но някои от тях са дейни по-скоро в интернет и обръщат повече внимание на поддръжката на уеб-сайта си, отколкото на акции по трибуните. Все пак сред фракциите на добро ултрас ниво се отличават Bulldogs, Fanatic Zurich, Legion Hardturm и Blue-Side. Лично аз считам двубоя "Цюрих" – "Грасхопърс" за "бижуто" на уикенда.

 

В неделя "Стандард" приема "Андерлехт" в Лиеж – мач, който ще противопостави двата най-популярни клуба съответно от Брюксел и Валония, както и двете най-многолюдни ултрас маси в Белгия. През последните години триетажните трибуни на негостоприемния стадион в Лиеж предлагат впечатляващи хореографии, много шум и пиротехника. Присъствието на най-омразните крайно-десни хулигани от столицата определено е сериозна мотивация за домакините.

Напечената неделя завършва с баскетболно дерби "Олимпиакос" – "Панатинайкос", за което вероятно ще се говори в следващите няколко седмици.

Стоян Генов, специално за FanFace.bg

Без победител завърши едно от големите дербита на Североизточна Англия. Нюкасъл и Съндърлънд не се победиха, завършвайки 1:1 в мач от 27 кръг на Висшата лига, игран на стадион "Спортс Дайрект" (бившият "Сейнт Джеймсис Парк").

Драмата бе пълна, след като Свраките, домакини на срещата, изравниха в добавеното време чрез Шола Амеоби. 

 

Преди това Демба Ба пропусна дузпа за черно-белите, а Черните котки завършиха с намален състав, след като през второто полувреме Стефан Сесеньон получи червен картон за грубо нарушение срещу Шейк Тиоте. Никлас Бенднер даде аванс на гостите в 24-ата минута. Датчанинът бе точен от дузпа, отсъдена за ненужен фаул на Майк Уилямсън срещу Майкъл Търнър. Десет минути преди края Нюкасъл получи възможност за изравнително попадение, но Симон Миноле спаси удара на Демба Ба от бялата точка. 

 

Преди и след дербто градът е бил пълен с полиция, предвид големия заряд на мача. Групи от по 20-тина човека са дебнели противникови фенове из малките улички на Нюкасъл, информира читател на FanFace.bg, присъствал на срещата.

 

"Около стадиона, както и около гарата в града, имаше живи вериги от униформени. Обстановката бе като на война, нещо близко до последните събития в Африка. Поради сериозното полицейско присъствие не се естигна до нещо сериозно, различно от псувни, закани и хвърлени бутилки. В последствие разбрах, че е имало леки сбивания между фенове на двата отбора, но няма повече информация", сподели нашият читател.