Никой не може да отрече, че във футбола всеки си има стил на поведение, а напоследък част от етикета на ЦСКА е да не плаща навреме.

Там, където обичат футбола, както никъде другаде по света

 

Една събота в Лондон е изключително малък период от време, за да се усети футболната атмосфера в пълния и блясък, защото става дума за мегаполис с много стадиони и клубове от различните дивизии и огромни разстояния.

Предварителната ми програма бе разходка до любимия "Ъптън Парк", въпреки че в същия ден Уест Хям играеше като гост на Бърнли. И все пак няма как да си в Лондон, да имаш малко свободно време и да не отскочиш до мястото, което е дом на любимия ти отбор. Всеки, който обича истински футбола, знае какви чуства предизвиква едно макар и празно съоръжение, когато то е стадион, а на входа му е изписано името на отбора, за който ти стискаш палци всяка седмица, макар и на хиляди километри разстояние.

Толкова за лондонските чукове. От източен Лондон посоката е на югозапад. Първият стадион, свързан със спортно събитие през деня в програмата е "Стамфорд Бридж", където от 12:45 Челси трябваше да се изправи в градско дерби с Тотнъм. Мотрисите на метрото, което извозва запалянковците на тези два тима към спирка "Фулъм Бродуей хвърчат една след друга, а проблемите с футболните хулигани на Острова явно са сведени до минимум, щом фенове на Челси и Тотнъм пътуват заедно към стадиона. Хората са едни такива усмихнати, лъчезарни, приветливи, позитивни, облекли си фланелките на любимия отбор. Безценно! Всеки си скандира каквото му хрумне и изобщо няма предпоставки някой да срита другия, да не говорим за масови схватки, каквито биха се получили в София, ако цели групи привърженици на два отбора се омешат по пътя към стадиона.

Билети за такива мачове не се продават. Сезонната карта е това нещо, което ти дава гаранция за място на стадиона. Ние в случая разчитаме на служебни билети от вратаря на Тотнъм Брад Фридел, който е изпълнил заръката на бившия си съотборник от Астън Вила Стилян Петров да остави на рецепцията на "Стамфорд Бридж" три билета. Иначе отвън закоравели мъжаги над 50-те продаваха на черно с първа цена 150 паунда на парче, като цената вероятно може да претърпи корекция в посока надолу.

Много бързо обаче решаваме, че Челси и Тотнъм пукат топката без никакъв шанс това да се промени и се отправяме към главната ни и основна цел, която е в съвсем друга част на Лондон – стадион "Емирейтс".

 

Здравко Георгиев е един от онези запалянковци, чийто ден започва с отваряне на клубния сайт на любимия отбор и завършва със същото. Той е от Арсенал. Негов огромен житейски до събота бе, че до този момент не бе гледал любимия си тим наживо. Всъщност това пътуване в Лондон бе заради него. Хората са казали, че винаги има първи път, а сефтето се помни цял живот, като това в огромна степен се отнася за онези човешки индивиди, чието ежедневие е обсебено от магията на футбола. Двайсетина метра след излизане от поредната спирка на метрото виждам покрива на "Емирейтс" и сръчквам Здравко, сочейки с пръст натам. "Видях го", бяха първите му думи, а в следващите секунди той не бе на себе си.

Наоколо всичко е червено и както е около всеки английски стадион, се носи ухание на дюнери и пържени картофи. Доближаваме стадиона, който от няколко години е нов дом на Арсенал и в един момент уникалната постройка се показва в пълния си блясък. Наоколо всичко е стилно и много изпипано, от тротоарите и плочките пред стадиона, до статуята на Тиери Анри и артилерийско топче, всичко носи някакъв белег на великия английски клуб.

Магазинът на "Емирейтс" е пълен като и този на Челси. Цели семейства влизат вътре и общо взето никой не излиза без покупка. Билети за стадиона на Арсенал също са изключително трудна цел и ние отново разчитаме на служебни пропуски от Стилян Петров, а местата са ни при така наречените пътуващи фенове на Астън Вила. На влизане един от стюардите насочва специално обучено куче към торбите ни с покупки от фен-магазините, а след като влизаме, друг стюард деликатно обяснява, че няма как да допуснат човек с тениска "Аз обичам Лондон" като в сърцето е нарисувано оръдието от емблемата на Арсенал. И въпреки, че отгоре имаше яке, Здравко бе принуден да се преоблече преди да се появи на трибуните. Стюардите ни инструктираха също така, че не трябва да реагираме при гол за Арсенал.

Когато си някъде отдалече и не си всеки ден на такъв стадион, първите ти минути минават в ахкане и цъкане с език и всичко това съчетано с много снимки. Един поглед към терена те кара да си мислиш, че поддържането на тревата в Англия не просто е издигнато в култ, това е някакъв вид изкуство. Доближавайки се на два метра от терена си мислиш, че някой цяла вечер е уеднаквявал дължината и структурата на всяко стръкче трева с ножичка за нокти. Струва ти се, че това игрище не е истинско, а нарисувано.

На този мач вече се нагледахме на голове, Арсенал победи Астън Вила с 3:0, наслушахме се и на песните на английските запалянковци. Въпреки че 90 минути си разменяха "храна", отвън феновете на двата тима отново бяха заедно. Всеки си пое към своята посока с поглед към следващия футболен уикенд.

 

Най-интересното за мен обаче бе в метрото от "Емирейтс" към центъра на Лондон. Едно момче с оранжев шал разглеждаше програмка от мача Лутън – Гримзби и аз му поисках да я разгледам, като му представих да погледне моите две от елитните лондонски мачове. Момчето обясни, че е привърженик на Кристъл Палас, който в същия ден бе гост на Дарби, но е бил на този двубой от конференцията, защото баща му е фен на Лутън. Аз обяснявам че съм бил на един 40-хиляден и после на един 60-хиляден стадион, а бащата с характерен жест споделя, че това е доста скъпо удоволствие, а и за такива мачове не се намират билети. Справка след това показа, че на Лутън – Гримзби е имало 6 419 зрители. Пак по същото време в Лондон, на "Бърлогата" в мач от Чемпиъншип Милуол и Лийдс са играли пред 14 309 зрители.

Ако имаше как всички тези мачове да се състоят от сутрин до вечер с достатъчно време да придвижване между стадионите, сигурно щеше да е изключителен кеф. Ние смогнахме само на два. А в събота в Лондон имаше и други мачове от различните нива на английския футбол. Най-впечатляващо от всичко обаче бяха сутрешните гледки - на много идеални тревни игрища малки деца, екипирани и ентусиазирани, играха футбол. Вероятно следобед бащите им са ги повели към различни стадиони в Лондон. Но така е в цяла Англия, там където обичат отборите си независимо от резултатите и класирането.

Какво са две хиляди километра в нашия случай? Ще разберем по-късно. Важното бе, че на един истински фен от България му се случи първия път да стъпи на любимия си стадион и да гледа любимия си отбор. За Здравко вероятно от днес живота ще тече по малко по-друг начин, с едно наум, че му се е случило нещо твърде лично, но достатъчно значимо, че да го сподели с останалия свят.

Желю Станков, "Тема Спорт"

Четейки репортажа на колегата Васко Колев от Гърция, веднага установих един много важен пропуск и той е, че цените на билетите за мача ПАОК - Тотнъм започваха от 25 и стигаха до 80 евро. Считам това за изключително важно поради няколко причини, които не се свеждат само до футболната игра.

Отношението на клубовете със запалянковците и по-точно с организираните структури е деликатна тема. Това се отнася особено за България, където всичко е доста изкривено, в резултат на което демокрацията произведе не един и двама професионални запалянковци, чиято първа цел е да източат футболните клубове. Ще се постарая да избягвам максимално сравненията с България, но понякога това е неизбежно, защото, когато пиша това, се сещам, че снощното дерби Левски - Литекс бе с най-скъпи билети от 7 лева, което прави 3,5 евро. Ако един грък ме попита за стойността на футболните пропуски у нас, ще си помисли, че или си правя неподходяща шега с него, или съм се заблудил и му отговарям за цените при юношеските мачове.

Това е положението, уважаеми привърженици на футбола. Ако клубът не цени продукта, който ви предлага, то няма как и вие да го приемете на сериозно. Три евро и половина за дербито на А група -

това е неуважение към спорта

А между другото, в Солун всеки пък ни пита как така идваме от София само заради един футболен мач, в който не участва български отбор.

 

Някой веднага ще контрира, че заплатите в Гърция са еди-какви си и стандартът бил друг. Нали четете и политически вестници, гледате телевизия, слушате радио и знаете каква е ситуацията в южната ни съседка? Гърция е на прага на фалита, тоест банкрутът вече не само чука на вратата, но и нахално наднича без никаква идея да се завърти наобратно и да си тръгне. Тоест комшиите, ако имат поне малко акъл, не би трябвало да отделят и един евроцент за спорт, защото единствената им мисъл днес е как да намажат малко по-дебел слой лютеница на филията си. Нищо подобно - животът в Гърция си тече, на плажа има хора, които си разпускат както обикновено, само цените са паднали до под нивото на Българското Черноморие.

Щом около 25 хиляди души изтумбиха стадион "Тумба", значи няма какво да ги мислим. Гърците обичат спорта и в частност футбола много повече от нас, това е съществената истина и причина те да са няколко обиколки зад нас, а ние всяко лято да подсмърчаме в най-голямата жега и да си задаваме едни и същи въпроси, свързани с отпадането ни от Европа.

След като те си обичат футбола, това означава чисто и просто по-добър оборот на средства и оттам естествено по-добър продукт. Ясно е, че гърците скоро няма да са от нивото на Англия и Испания, но при сегашната ситуация също така е ясно, че ние скоро няма да ги стигнем, вече обяснихме защо.

Оказва се, че съседите ни имат гражданско общество и самосъзнание, което също е на много години пред нашето. Те когато работят - работят, когато почиват - се разцепват, когато стачкуват - палят всичко и блокират държавата, когато дават пари за футбол - не им пука каква е цената на билета и когато изискват - натискат педала до дупка.

След мача ПАОК - Тотнъм няколко епизода могат да потвърдят всичко това. Най-напред виждаме един разпенявен фен, който, минавайки пред централния вход, крещи нещо, което се превежда "купете поне още двама качествени футболисти". Човекът си плаща като пич и си предявява претенции. А тук с пет лева за билет какво влияние да имат феновете, които на всичкото отгоре никога не достигат до цифрата 25 хиляди, колкото има на всеки домакински мач на ПАОК.

Малко по-нататък група запалянковци от легендарния вход 4 на "Тумба" нещо се дърпа с един от тях, който на висок глас спори, а се оказва, че той не си е платил членския внос и нямал право да търси обяснение защо треньорът пуснал този футболист и защо президентът продал еди-кого си, пък купил някого, който още не е разгърнал потенциала си. Интересно каква ли гласност щеше да претърпи проблемът, ако този човек си бе платил таксата. Може би някой щеше да му обърне внимание? Едва ли. Но когато хиляди питат нещо, ще получат и отговор под някаква форма. А тук най-напред не е ясно колко запалянковци плащат членски внос, да не говорим, че в България

е гордост, когато влезеш гратис

на стадиона. В Гърция е обратното - тълпата те отлъчва, ако се правиш на тарикат, защото ти по този начин ограбваш от бюджета на любимия ти клуб.

Съвсем накрая вече става весело. Един от амбулантните търговци пред "Тумба" вдига луд скандал на полицай, който го моли да премести за малко количката си с царевица и кестени, за да може ченгето да си изкара автомобила. Продавачът си защитава правата. Как така ще си мести сергията, какво като пречи на полицая да си тръгне? Ще изчака малко. Сигурно е, че този търговец е платил някаква такса в общината, за да продава там. Човечецът знае срещу тази такса какви са му правата и изобщо не му пука, че си ги отстоява срещу униформен полицай. Това е гражданското общество. В България ченгето в най-добрия случай щеше да обърне количката наопаки и да стовари няколко палки на бунтовника. Нищо подобно не се случва с нашия гръцки човек, той не отстъпва и сантиметър от позицията си, сякаш има някакво усещане, че точно сега ще продаде всичките си кестени, а хората ще се наредят на опашка за печената му царевица.

На всичкото отгоре съвсем накрая отчетохме, че когато има организация, посещението на един мач при 25 хиляди зрители може да е много по-лесно и приятно, отколкото у нас при два, три или пет пъти по-малко фенове. В Солун нямаше затворени улици, нямаше нервни полицаи, липсваха и така наречените предварителни пропускателни пунктове. Много по-лесно е да паркираш буквално на 10 метра от "Тумба", отколкото в радиус 1 километър около "Герена".

Всичко е ясно, всеки знае правата и задълженията си, а който има нещо против, ще трябва да чете внимателно закона, ако иска да спести пари за адвокат. Така футболът става много лесен за харесване от всички. А всъщност нещата, изглежда, опират дотам, до каква степен хората обичат футбола. Ако има любов, нещата се получават, така е навсякъде в живота. Един ден и ние ще го разберем, няма как да не стане. Щом се научихме да си слагаме предпазните колани в автомобилите, щом строим нови пътища и сгради, щом си подреждаме къщата, един ден ще си върнем и обичта към футбола и ще пълним стадионите. Няма как все да сме встрани и да цъкаме с език къде са те, а къде сме ние.

Желю Станков, "Тема Спорт"

В денят, в който хората от БФС си посипаха главите с пепел, че е време да разкрият поне един уговорен мач, те направиха поредната си меко казано глупава постъпка. Някак си леко встрани от медийното внимание остана информацията, че столичния стадион "Локомотив" ще бъде отворен отново и то не само в частта сектор "А". Сега е моментът да се извиним на останалите стадиони в България, защото това в квартал "Надежда" в София не е точно стадион, а някакво жалко подобие.

 

Явно му е писано на този строеж да бъде вечно недовършен, миналата година му писахме надгробни слова, но ето че мъртвецът възкръсна. Минаваме направо към основното ни притеснение. Реална и голяма е опасността този стадион да произведе истински мъртвец или дори повече от един труп и то по време на футболен мач. Само тотално несъстоятелни хора с ангажирана съвест може да допуснат това, опасността е реална. Ако не вярвате, направете си една туристическа разходка в промишления квартал и вижте дали това, което наричаме място за провеждане на футболни мачове е в нормален вид.

 

Веднъж обявен за обществено опасен, стадион "Локомотив" в София сега вече е отворен за спортни прояви?! Как стават тия работи?! Чакайте малко, това не е да функционираш като търговско дружество като не си плащаш осигуровките на футболистите. Това не е като да им бавиш заплатите с месеци. Тук говорим за здравето и живота на зрители, които утре ще отидат на мач и близките им ще са на тръни дали няма да се случи нещо.

 

Без инвестиция от нито една стотинка, съоръжението в "Надежда" бе отворено. БФС прави услуга на някого и това е под натиск от някого. Дълго време Николай Гигов извиваше ръце, че видите ли, няма да налива пари в клуба, защото не му дават стадиона. И Бойко Борисов понеже намери спонсори и купувачи на други клубове, си затвори очите и за Локомотив София. Само, че премиерът трябва да се изпъне и да каже: Аз поемем отговорност, ако на стадиона в Илиянци стане инцидент!

 

След няколко дни, навръх националния ни празник 3 март, вероятно около хиляда пловдивчани ще застана под опасната козирка, защото техния Локомотив гостува на столичния си съименник. И кажете, с каква смелост тези хора ще стоят там 90 и повече минути. А как майките на тези запалянковци ще дишат в деня, в който знаят, че децата им ще са на стадион, който до вчера е бил опасен, а днес вече не е, защото се намерили някакви документи, според които не знам си какво. Недейте да го увъртате и да шикалкавите, въжетата които държат козирката на сектор В няма как да са станали здрави от само себе си. Това е като онази язовирна стена, за която се е знаело, че е потенциален убиец и се превърна в такъв заради чиновническо бездействие. Сега какво, трябва ли пак да гледаме разплакани хора и безкрайни дискусии на тема "кой е виновен и можеше ли да се предотврати трагедията?"

 

Човешкият живот не може да бъде заменен нито от любовта към футбола, нито от сантиментите по връщането на столичните железничари в собствения им дом. Локо София не е случаен клуб, но това, че ще играе на опасен за живота не е стадиона не го прави по-симпатичен. Напротив, сега цяла България ще намрази червено-черните затова, че някой се е навел и е направил услуга на другиго, само и само Локомотив да го има.

 

От Пловдив трябва да реагират навреме и да не позволят черно-белите фенове да бъдат подлагани на опасност. Компромиси с човешкия живот и здраве няма как да има и мача между железничарските отбори да бъде преместен на друг стадион.

 

Желю Станков, "Тема Спорт"

Началото на фенклубовете съвпадна с отлива на публика от стадионите. Това вече е писано. Ясно е, че на който му се ходи на мач, си вдига чукалата, облича си фланелката, слага си шала и отива на стадиона без изобщо да членува в каквито и да е организации.

Интересно е обаче, че така наречените сдружения на привържениците взимат отношение към клубната политика. Вчера абревиатурата НКП (национален клуб на привържениците) на Левски си показа рогата за това, че синия клуб подписа договор за спонсорство с турска болница.Олеле, мале, голям проблем. Владо Гугутката и хората, които стоят зад декларацията вече преиграват. Стилян Шишков като малък тренирал 2 седмици в ЦСКА и сега от фенклуба видяха нещо много позорно в назначението на вероятно кадърния и талантлив човек за член на Управителния съвет. Същият човек вероятно е много талантлив за работата, за която е нает, но въпроса е да има интрига.

Гугутката и Мугутката защо мълчат за присъствието в ръководството на хора, доказано съпричастни към ДС. Същата Държавна сигурност, която преди години не само, че не ни разрешаваше да пием Кока-Кола, защото имаше лимонада и боза, ами не ни даваше да дишаме, да мислим и да се придвижваме свободно.

Нали Левски значи свобода? Как така феновете допускат агенти, доносници и обикновени ченгета в топлите кресла на клубните канцеларии? А сега им виновен Шишков. Като сме толкова докачливи на червена тема, защо допускаме минали през ЦСКА играчи да обличат синята фланелка? Хайде да не се правим на интересни и да се огледаме малко, да се ослушаме, да осъзнаем в коя година и в какви времена живеем.

Много лошо от историческа гледна точка било играчите на клуба, носещ името на Васил Левски да се преглеждат във филиал на турска болница. Край! Историята на България отиде по дяволите. ФК Левски не трябва да има нищо общо с Турция.

Някои така наречени фенове явно не искат да разберат в коя година и в какво време живеем или втората им професия е да се правят на интересни. Тръгнали да пишат декларации, чиято цел май е да се предизвика дипломатически скандал.

А защо въпросните запалянковци не се противиха на сделката между ФК Левски и ФК Касъмпаша за Георги Сърмов и Николай Димитров. Нима е редно турски капитали да се вливат в клуба с името на Апостола? А колко футболисти през годините продадоха сините в южната ни съседка. Оказва се, че Левски се издържа с турски пари. По стечение на обстоятелствата част от тези средства постъпват в НПК, откъдето вчера написаха антитурската декларация. Ами да вземе Гугутката утре да върне парите на Баждеков или на Батков. Да излезнат от кафенето на булевард „Тодор Александров“, защото и за това помещение са харчени турски пари. Милион евро от Късъмпаша кой знае още за какво са похарчени, ами сега Батков да върне тези срамни пари. Това е логиката на феновете, които за радост са една шепа и не са представителна извадка на всички, които обичат Левски.

Желю Станков, "Тема Спорт"

Сериозно напрежение в левскарските редици се образува късно снощи в Интернет, което прерасна в словесни престрелки и дори заплахи. Председателят на Националния клуб на привържениците на Левски Владимир Владимиров публикува на стената си във Фейсбук съобщение, в което атакува "бившите платени фенове" на Левски, както и журналиста от "Тема Спорт" Желю Станков, който е известен голям привърженик на "сините".

 

"Винаги съм канил мишоците на разговор очи в очи. Те само се крият и говорят по Интернет. Кур за бившите платени фенове, които не ходят вече по мачове, а също и за платените журналисти, по-точно Желю Станков от чорбарския "Тема Спорт". Мизерници, продадохте се за жълти стотинки", написа Гугутката в своя профил.

 

На това съобщение отвърнаха Желю Станков и друг популярен сред "синята" публика запалянко Владимир Стоев-Ушко, който е един от авторите на книгата "Ние бяхме (в) Сектор Б".

 

Най-интересното от престрелката между засегнатите страни:

 

Желю Станков: Ти добре ли си бе?

 

Владимир Владимиров: Добре съм, ще се видим. Ти как си?

 

Желю Станков: Кво има да се гледаме?

 

Владимир Владимиров: Време е да спреш с частното. Кога взимаш заплата, а?

 

Желю Станков: Искаш да почерпя ли?

 

Владимир Стоев: Гузен негонен бяга! Много си се разпенявил бе!

 

Владимир Владимиров: Рекетьорът на Златин се обади.

 

Владимир Стоев: Ти си толкова шеф на феновете, колкото аз на Световната банка.

 

Владимир Владимиров: Е ти ли си бе, бившият? Шеф си на книжарниците.

 

Впоследствие Гугутката предложи на отчетно-изборното събрание на НКП, което е на 30 юни, като негов опонент за поста на председател да бъде "писателят В. Стоев - Ушко".

 

Покрай разпалените разговори се включиха много други фенове на Левски, които застанаха на страната на Владимиров и атакуваха Ушко и Станков, като не липсваха и закани за физическа саморазправа. Имаше и по-умерени сред тях, които отбелязаха, че тези престрелки са адски грозни за Сектор "Б" и се надяват двете страни в крайна сметка да се разберат.