Ако някой ден измислят Машина на времето, едно от желанията ми ще бъде да ме върнат поне 40-50 години назад. За да мога да гледам наживо поне един мач на Гунди…

 

Всъщност, може би това е егоистично и би трябвало да поискам да ме върнат на една точна дата - 30 юни 1971 г. За да се опитам  да убедя Гунди и Котков да не тръгват за Враца…

 

(Бих се опитал да убедя в същото и Ботев. Той също намира края си във Врачанския балкан. И - също като Гунди - е бил само на 28…)

 

Ако на този ден не беше се качил в прословутата Alfa Romeo, днес Гунди щеше да празнува своя 68 рожден ден. И може би щеше да споделя съдбата и на останалите спортни легенди -- тъжни и безпарични старини, забвение и самота…

 

Съдбата обаче е милостива - не позволява това да му се случи. И той изгаря - за да свети десетилетия след това в паметта на милиони българи. (Пък и това си е стара наша традиция - още от прабългарски времена - да пращаме най-достойните си люде директно при Тангра).

 

 

Може и да бъркам, но в най-новата ни история българския народ излиза масово на улицата само два пъти: през незабравимото американско лято на 1994 и близо четвърт век по-рано - на погребението на Гунди. (Що за народ сме щом само коженото кълбо може да ни вдигне задниците от диваните… това е съвсем друга тема).

 

През онзи юнски ден над половин милион българи идват, за да се сбогуват с двете непрежалими футболни легенди. Доброволно, без строй и партийна повеля. Даже напук на Партията, която толкова се стряска от всенародната обич, че взима крути (и от днешна гледна точка - малоумни и жалки) мерки. Питам се какво ли им е било на онези агентчета на Държавна сигурност, които са били натоварени с отговорната мисия… да късат некролозите н Гунди?! И да следят, че в следващите некролози няма да се споменава час и дата на панахидата -- за да няма пак народни вълнения. Жалка история!

 

Още по-жалки са днешните (всъщност те не са от вчера) напъни на част от "червената" България да очерни паметта на Гунди и да омаловажи футболните му или чисто човешки достойнства.

 

Върхът беше Фейсбук групата с красноречивото заглавие "Гунди е разложен труп" (вече изтрита - бел. ред.). Публикувам линк към въпросната страница не за да правя реклама на психопатите, които са я създали - а да помоля всеки здравомислещ човек да докладва тази група, заради отвратителното й съдържание. А на авторите й ще кажа само това: Всеки един от нас - включително и вие, душици дребни - ще се превърне в разложен труп. Но в легенда като Гунди - едва ли!

 

 

И за да не ме обвинят в клубна пристрастност (никога не съм крил, че сърцето ми е синьо), ето оценката за Гунди на една от "червените" легенди:

 

"Приятел в живота. Съперник на игрището. За един футболист е трудно да бъде на върха в период от шест, осем или десет години. В този период нашият футбол имаше и други големи таланти, но това, което Аспарухов носеше със себе си, го отличаваше. Той слагаше завършека на това, което правеха другите -- головете, фигурата му, финесът, с които играеше, го правеха любимец на всички зрители, независимо дали са привърженици на Левски, или на другите отбори. Не трябва да го сравняваме с никого. Той си беше Георги Аспарухов, такъв го знаят футболна Европа и светът."

 

Димитър ПЕНЕВ (защитник на ЦСКА и България)

 

Ако и това не стига - гледайте който и да е от архивните записи с интервю на Георги Аспарухов! Ще видите един усмихнат и невероятно скромен човек. Човек с качества, които сега отчайващо липсват - не само в  днешните футболисти, но и в повечето съвременни българи…

 

Аз не си спомням Гунди. Бил съм само на годинка и нещо когато е изгорял, недалеч от родния ми град.

 

Но помня, че виждах усмихнатото му лице - от снимките по стените на десетки магазинчета, дюкянчета, работилнички, канцеларии (тогава не им викаха "офиси") и дори домове. По онова време по стените имаше и много портрети на един мустакат грузинец… но смея да твърдя, че снимките на Гунди бяха повече. А и той гледаше много по-усмихнато…

 

Да си спомним за легендата!

 

Наричаха го Гунди…

 

Пламен Петров

На 14 март 2011г. започна ход на работата по един твърде дълго отлаган дълг, една мисия, един завет! Ужасното състояние на лобното място на легендите Гунди и Котков от години стряскат съня на всеки истински левскар и не му дават мира! Но до днес! Както патриархът на българската литература Иван Вазов пише в своето произведение "Левски":

"И всякоя възраст, класа, пол, занятье
взимаше участие в това предприятие;
богатий с парите, сиромахът с трудът
момите с иглата, учений с умът"

Днес, на 27 март 2011г., повече от 50 души, доброволно, добросъвестно, безкористно, направиха Витиня едно по-чисто, по-цветно, по-светло и по-красиво място, достойно за висотата на нашите легенди, загинали там на 30 юни 1971г. Днес на Георги Аспарухов - Гунди и Никола Котков - Котето бе оказано нужното уважение на дело, а не само на думи! Сектор Б не може да скрие своето задоволство от постигнатото и да благодари на всички, включили се по някакъв начин в това благородно и пролевскарско начинание! Радостни сме, че плачевното състояние на Витиня е вече зад гърба ни и всеки левскар може да носи един грях по-малко на сърцето си.

 

В мащабната акция се включиха голям брой хора, а изцяло доброволно беше събрана огромна сума, необходима да се закупят всички нужни консумативи. Беше извозен цял микробус с боклуци, бяха боядисани и освежени оградите на прилежащите сгради, бяха засадени стотици цветя и дръвчета, почистена със специални препарати бе паметната плоча, а огромен графит с ликовете на Гунди и Котков вече краси стената зад паметника. Вече всеки левскар може да отиде и да постави цвете и да не се срамува от това, което вижда! Призоваваме всички левскари, които посещават мястото, да пазят чистота и сами да се погрижат ако видят препълнени кошове или разпиляни боклуци! Гунди и Котков заслужават поне това!

 

Но, уви, знаем, че съществува и една друга реалност. Знаем, че делим една страна с едни същества, за които оскверняването на паметта на умрели хора е ежедневие. Не можем да очакваме друго от хора, които пеят песни като "Гунди е разложен труп", "Гунди е шофьор", "К*р за Левски" и "Смърт за Левски", освен да освинят и осквернят отново това място. На практика това е единственото нещо, което е по силите им. Да драскат и рушат в тъмното, когато мракът е обгърнал душите им и на страха му е по-трудно да завладее дребното сърчице. Доста провали и унижения се насъбраха на червената агитка в последните месеци и знаем, че това е може би единственият начин да вземат реванш... Призоваваме ги да покажат поне елементарни наченки на човечност и да спрат гаврата с легенди на българския футбол, почитани и от сини, и от червени! Да спрат да се гаврят с паметта на умрели хора, като по този начин да демонстрират тоталната си несъстоятелност, ограниченост и душевна низост. На тези, наричащи се хулигани, им предлагаме да се насочат към битка с одушевени предмети, а не към битка със стени и паметници. Гунди и Котков нямат нищо общо с омразата. Те са символ на любовта и обединението на хората, на тяхното погребение са присъствали както нашите бащи, така и вашите!

 

Искаме да засегнем и една друга важна тема. Няколко дни след активното подемане на кампанията по набиране на средства, след отварянето на тема по въпроса в официалния форум на привържениците на ФК Левски и разгласяването на идеята сред привържениците, група журналисти от един спортен сайт с откровен афинитет към червения отбор, реши да командирова няколко свои служители до Витиня, за да покажат потресаващи кадри от мястото. Не знаем какъв е мотивът за подобна "изненадваща" визита на въпросните журналисти на въпросното място, но можем да предполагаме с определена сигурност. Очакваме въпросната медия да пусне съобщение със заглавие "След репортаж на ****** сините фенове решиха да почистят Витиня!" и по този начин медията да обере част от аплодисментите или да опита да омаловажи самоинициативността на феновете. Подобни изтъркани трикове са ни до болка познати и трудно бихме се вързали. Но голяма част от обикновените, незапознати хора, биха. Затова категорично искаме да се разграничим от всякакви подобни спекулации и да заявим, че този ден бе една отдавнашна мечта и дълг за Сектор Б, той не е провокиран от никоя търсеща евтин ПР медия и че зад него стоят само и единствено привържениците на футболен клуб Левски със своята самоинициатива!

 

Не можем обаче да подминен един особено гнусен детайл. На видеото на въпросната медия, до паметната плоча на Гунди и Котков, се появява на фокус табелка с надпис "ТОАЛЕТНА". В дните след 14 март няколко пъти коли със сини фенове са посещавали мястото, за да го огледат и да преценят какви мерки и действия са необходими. При нито един от пътите не си спомняме, а дори сме абсолютно сигурни, че не присъстваше подобна табелка с надпис "ТОАЛЕТНА". Нямаше я и днес! Имаше я само във видеото на въпросната медия. Единственото, което ни хрумва на акъл като възможна версия е, въпросните търсачи на сензация сами да са я поставили, за да добие клипът им още по-драматичен вид... Или пък просто, подобно на мнозина други бедни, червени душици, да са решили да се изгаврят с паметта на две от най-големите легенди на българския футбол!

 

Ще оставим всичко това без последствия. Засега! Просто днес е един хубав ден за Левски! Само Левски! 

 

Sector-B.com

 

СНИМКИ ОТ ВИТИНЯ МОЖЕ ДА ВИДИТЕ ТУК!

Легендата на българския автомобилен спорт Стоян Колев хвърлил око на алфата, с която загинаха Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков. Това разкрива друг от елитните ни пилоти Бончо Дунев, който по стечение на обстоятелствата прави и настройките на злополучния автомобил малко преди фаталната катастрофа на Витиня.

 

"Спомням си как Димитър Василев разказваше, че са намерили супербегачка за Стоян. Дори била закарана в клуба на МВР по автомобилен спорт. Може би там я е забелязал и Гунди", обяснява Дунев. "Колата е била конфискувана на Калотина от италианец. Беше чисто нова, на не повече от 20 000 километра. Истински звяр. Последната дума на технологиите по това време. Двигателят бе над 160 коня. Въобще суперавтомобил", обяснява Дунев, който е един от най-добрите ни състезатели по това време.

 

Аспарухов отишъл лично при вътрешния министър Ангел Солаков, за да му иска колата. Най-вероятно му е била подарена, защото нямало по друг начин да бъде взета по време на социализма. По това време всички футболисти на Левски са офицери от Държавна сигурност, като Аспарухов е бил с чин майор. Това станало след завръщането на националите от световното първенство в Мексико през 1970 г.

 

"По това време беше нормално да се състезаваме с такива коли. Причини за конфискация колкото искаш. Или оръжие, или някакви забранени книги. Дори градската легенда беше, че Стоян ходи по границите и като види хубава кола, подхвърля някой пистолет в багажника и след това сигнализира. Това, разбира се, не е вярно. Но в този клуб са карали дори и "Ферари", което за останалите бе направо мечта", обяснява Бончо Дунев.

 

Самият той взема от МВР един автобус "Пегасо" и го прави сервизен. Бил с ликвидиран двигател. "Шефът на тила тогава бе Басмаджиев, един прекрасен човек. И тези автобуси бяха внесени от "Балкантурист". Португалски, направени по проекта на някакъв германец след войната. Уникално здрава рама и невероятно слаб двигател.

 

Солаков разрешава вноса, ако единият отиде за футболния отбор на "Левски". Тогава те бяха с най-модерния, но на всеки баир започвал да се задъхва. Това ми е разправял Иван Вуцов. Вероятно по същия път е минал и Гунди с алфата. Футболистите бяха на почит по това време. Спомням си, че бяха дали един ситроен на Иван Колев, бог да го прости. Такава кола нямаше в София", допълва асът на пистата.

 

Седмица преди катастрофата среща Гунди на бензиностанцията, която се намираше в коритото на Перловската, там, където днес е кръстовището зад НДК. Веднага усетил, че нещо прекъсва в двигателя.

 

И го поканил да му я закара в лабораторията.

 

По това време Дунев прави дипломната си работа във ВМГИ. Лабораторията е номер 105 и се намира около новия спортен комплекс на университета, който бе открит неотдавна. Дунев вече се познава с един куп футболисти и е свой в тези среди. Сред приятелите му е и Никола, първи братовчед и тотално копие на Котков, който обаче работи към пощите.

 

"На следващия ден закова точно в 2 часа. Нямаше и секунда закъснение. Беше ходил в сервиза на "Фолксваген", който бе до ЦУМ. За 20 минути свалих оборотите до 600 и двигателят замърка", допълва Дунев.

 

Ден по-късно минава покрай патрула на КАТ, който по това време виси постоянно на кръстовището на "Драган Цанков". "Познавахме се и спрях да поговорим. Тогава ми се похвалиха, че малко преди това са хванали Гунди по моста от парк-хотела със 160 км/ч. Разбира се, след като го познали го пуснали", допълва състезателят.

 

Дунев присъствал и на злополучния мач с ЦСКА, когато Аспарухов е изгонен. Заради това е наказан и решава да отиде на годишнината на Ботев (Враца) и взема Котков. "В края на кариерата си наистина бе доста изнервен. Показвал ми е краката си, целите в синини. Никога няма да забравя тази гледка.

 

Той на земята и рита във въздуха след поредния фаул. И го изгониха", спомня си Дунев.

 

В деня на катастрофата над София се извива страхотна буря. "Изведнъж притъмня от нищото. Затряскаха светкавици, спря токът. Аз бях в лабораторията. След като спря, около 15 часа по радиото съобщиха за трагедията", допълва Дунев.

 

След това в експеримента за катастрофата участва лично най-добрият български пилот Илия Чубриков. "Не знам какво е станало, но май си е типична ситуация на пътя. Единият тръгва, не вижда другия. След това има колебание и - бум!", завършва разказа си Дунев.
Колата на Аспарухов неуправляема

 

Дори най-големият ас на българския автомобилен спорт Илия Чубриков не може да овладее колата, когато го карат да повтори катастрофата на Георги Аспарухов и Никола Котков. Това разказа най-добрият в България експерт по тежки катастрофи Николай Камбуров, бивш навигатор на Стоян Колев. Той се занимава с това от 1968 година насам, като продължават да го търсят, когато има заплетен казус.

 

"Наредиха ми да тръгвам веднага, но аз отказах. Първо, бяхме близки приятели с Кольо Котков, а, второ, съм привърженик на Левски. Вътрешно знаех, че няма да мога да съм обективен и само помагах на колегите, но съм запознат напълно с всичко. Единствено ги помолих да арестуват шофьора на камиона и да го държат няколко дни, защото не знаехме как ще реагират запалянковците. Тогава накараха Чубриков да направи експеримента, а на Димитър Альоков наредиха да закупи абсолютно същия автомобил, за да бъде всичко перфектно", спомня си Камбуров.

 

Според него всичко в шофьорлъка е рефлекс. "Заради това съм се старал да го изследвам. Например на терена Гунди имаше под 0,3 секунди. Зад волана обаче му е трябвала повече от секунда, за да реагира. Това се е оказало фатално", допълва експертът.

 

Аспарухов взема фаталния ляв завой на Витиня с около 100 км/ч, което е било близо до максимално допустимата за това място на пътя. Наклонът е около 15% и това прави завоя достатъчно бърз. Пред него обаче изниква 14,5-метрова преграда, която е запушила целия път. Това е камион (7,5 м), носач (2 м) и ремарке (5 м). Движи се с около 5 км/ч. Аспарухов малко забавя натискането на спирачката. И автомобилът полита.

 

"Спирачният път е близо 68 метра. След първото натискане на педала за спирачка, той не е владеел колата. Всъщност е имало минимален шанс да се спасят, ако я е бил насочил зад ремаркето. То е оставило малък просвет. Дори да отидат в канавката, са имали шанс. Вместо това летят директно към резервоара на камиона. От искрите след удара бензинът се запалва и трагедията става. Спомням си, че бяха закарали колата в районното в Ботевград направо с труповете вътре. Не бяха посмели да ги извадят", обяснява Камбуров.

 

Според него не е търсена помощ от съветски експерти, каквито слухове имаше след катастрофата. "Напротив. Ние свършихме цялата работа. Категорично бе доказано, че шофьорът на зила не е имало как да види или чуе, че идва друга кола. Човекът стоя 8 дни в ареста невинен, но това според мен го спаси. Почти за няколко часа вече се знаеше кой е той, къде живее. Щеше да стане страшно за него и за семейството му. А цялата му кабина беше облепена със снимки на Гунди и играчи на Левски", обяснява Камбуров.

 

Според него Аспарухов и Котков станали приятели на терена. "Преди един мач на националния отбор между тях имаше нещо като съперничество. Тогава играхме срещу Израел на стадион "Славия". Гунди финтира няколко защитници, след което просто остави топката някъде около дузпата и продължи. Това увлече всички останали. Кольо само прати топката в мрежата. Беше нещо уникално", обяснява Камбуров. Двамата с Котков били близки приятели още от студентските години. Любимите им заведения били "Феята" и Чешкия клуб.

 

"Любимото му питие беше кафе с коняк. Веднъж аз изпих 4, а той 14. Питах го как ще играе на следващия ден, той ми каза да не се притеснявам. Бях на мача. 80 минути го нямаше на терена. И след това заби победния гол. Това беше Кольо", допълва адашът му. Според него най-невероятният играч в България по това време бил нападателят на "Локо" (Сф) Весо Василев-Фюри. Неговият пулс бил 52 удара в минута независимо от натоварването. Перфектно за спортист.

 

Не си спомня алфата да е била в спортния клуб на МВР. "По-вероятно е да е била на паркинга в Захарна фабрика. Там Държавна сигурност държеше конфискуваните коли. От него взехме дори и прословутото порше на Стоян. Такава кола нямаше в целия Източен блок", допълва Камбуров.

 

Според него в момента движението в България е ад единствено заради липсата на достатъчно добра подготовка. "Когато ставаш пилот на самолет, тренираш на сухо с месеци. А сега след няколко излизания си готов за шофьор. Така просто не става. На ден средно само от рефлекс избягвам до две катастрофи. Особено има едни момиченца с мощни коли, които смятат, че няма никого около тях. Те са особено опасни", твърди ветеранът. "Самият факт, че през мен като подсъдими са минали около 50 инструктори говори", обяснява Камбуров.

 

Камбуров продължава да следи и мачовете. "Знаете ли, че реакцията на Меси на терена е под 0,2 секунди. Това го прави толкова специален и неуловим за останалите. В България просто няма такива играчи", категоричен е той.

 

Малко след срещата ни очакваше колеги от Пловдив, които да го запознаят с тежката катастрофа на автомагистрала "Тракия". Той е готов да се басира, че вината е на шофьора на автобуса. "Мантинелата е ударена преди прелеза. Нито спуканата гума, нито счупеният носач са виновни. Дупката е около 4 сантиметра, това е в световния стандарт. Просто най-вероятно е заспал Той е направил предния курс. След това е имал часове за почивка, но кой знае колко неща е трябвало да свърши през това време. И е тръгнал обратно. Сигурен съм, че така ще се получи", категоричен е Камбуров.

 

"24 часа"

Лобното място на двама от най-великите български футболисти Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков на прохода Витиня бе осквернено от хулигани на ЦСКА.

 

Преди по-малко от две седмици фенове на Левски се заеха да облагородят и почистят мястото. В инициативата се включиха над 100 души със собствени средства и труд.

 

Съвсем скоро обаче в близост до паметната плоча на двамата футболисти се появиха надписи: "Всички говеда при Гунди", "ЦСКА или умри" "Гунди е разложен труп" и "CSKA SOFIA".

Феновете на Левски почистиха паметника на лобното място на двете легенди Георги Аспарухов и Никола Котков при прохода Витиня, научи FanFace.bg. Както е добре известно, плочата бе осквернена от хулигани на ЦСКА от фракцията "14" преди седмица.

Тогава покрай гостуването на "армейците" на Литекс в Ловеч ултраси от крайната групировка нашариха паметника и стените в района с червен спрей и брутални надписи от типа на "Гунди е разложен труп" и "Всички говеда при Гунди". Самата плоча пък бе надраскана с числото 14".

Илия Цветков бил болен левскар, облепил тапицерията на товарния автомобил с ликове на идолите си, вечерта преди катастрофата сънувал, че му вадят зъб

Малцина днес знаят кой е Илия Цветков. Това е човекът, в чийто товарен автомобил се удрят и загиват Гунди и Котков. Утре, 30 юни, се навършват точно 40 години от гибелта на легендарните футболисти. Преди няколко лета Илия Цветков си отиде от този свят. Предоставяме ви целия материал, публикуван в БЛИЦ.

“Съвсем доскоро гибелта на сините футболни звезди Георги Аспарухов и Никола Котков беше тема табу. Журналистите не ги пускаха да припарят до следственото дело. От МВР течеше само рутинната информация, че от грандиозното погребение не са запазени никакви снимки. Нещо повече ­ събитието, затъмнило траурните процесии на цар Борис III и Георги Димитров, изобщо не е било удостоено с честта да влезе във фотоархива на вътрешното министерство или каквото и да било друго ведомство. Мълчаха като риби милиционери, следователи, съдебни експерти, лекари, пожарникари, очевидци... След черната дата 30 юни 1971-ва (сряда), когато на прохода Витиня алфа-ромеото на Гунди се блъска челно в резервоара на ЗИЛ със софийска регистрация, редовите българи тънеха в пълно неведение кой е бил шофьорът на камиона. Страшната му съдба също беше забранена за обикновените люде зона. Екип на нашия вестник обаче има редкия шанс да издири самоковлията ­ нарочен от бившите МВР шефове за „убиец“! ­ и да запише изповедта му (част от която навремето публикува и „Нощен Труд“). Тя далеч не е свързана само с фаталната дата. В нея на стоп-кадър се редят големи и малки събития, известни и неизвестни имена, лоши поличби и оцеляване на ръба, стискане на зъби и жажда за живот... Нещо като поговорката за „малкото камъче“, дето обръща „голямата кола“.

 

Къщата на бай Илия Цветков в Самоков не знае що е ключ затова нахълтваме право в дворчето. Единствената пазителка е четирикраката умница Герда. Лаят й събужда стопанина и след броени минути цялата компания е вече край масата в кухнята. Докато баба Катя ­ спътница на бай Илия повече от 45 години ­ шета и се тюхка заради „сиромашката гощавка“, бившият шофьор пали цигара „Шипка“.

 

 

„За какво ще си говорим, деца? За онуй или за това, що става в Самоков и Боровец?“... „За всичко, бай Илия. И за старото, и за новото...“, е нашият отговор.

 

73-годишният ексслужител на самоковския ДАП е по-пъргав и жилав от младеж. Миналата нощ е навъртял пешачката под проливния дъжд солиден километраж из Рила. Нали трябва да прибере трите козички, да докара дървата и сеното, да скрие картофите на сушина. И то не само своята стока да опази, ами и на всички вдовици и стари съседи от махалата. „Не може да стои на едно място. Все търчи работа да върши. Като му кажат: „Ильо, помогни ми да пренесем дървата и сеното“, на никой не отказва. А нощеска се върна вир-вода и сега го е свил стомахът...“, обажда се откъм печката баба Катя, която вече пържи прочутите самоковски компири.

 

 

„Нищо ми нема вече. Оправих се!“, прекъсва я бай Илия. Не му дава сърце да я кори за нищо след тежкия й инсулт. Най-после стопанката налива по кафенце, нарязва домашното козе сирене, палва една „Шипка“ ­ този малък кеф си го позволява само пред гости ­ и шофьорът на фаталното возило дава газ на спомените...

Нощта преди катастрофата сънувал, че му махат зъбите. Според съновниците и народното поверие това е лоша поличба – знак за смърт или за нещо неприятно. Илия, който тогава е малко над 40 години, обаче не се стряскал от бабини-деветини и се метнал на камиона. Чакал го тежък курс към Ботевград. Било рано сутринта на 30 юни 1971-ва, сряда“. Греело слънце и по нищо не личало каква огнена трагедия ще се развихри след няколко часа на прохода Витиня. А шофьорът на камиона бил страхотен запалянко и върл левскар. „Тапицирал“ цялата кабина с календари на „сините“ и с ликовете на своите любимци Гунди и Котков.

„Трябваше да караме павета за Арабаконак ­ почва разказа си бай Илия. ­ Излизам на главния път, гледам ­ чисто е. Взимам завоя наляво на първа скорост и се изнасям в моето платно. Имаше четири метра чисто платно! Те изскочиха и пресякоха осовата линия, въпреки че имаше много свободно място. После разбрах, че сутринта Гунди го викали нещо във федерацията, лишили го от две срещи, щото на предишния мач ритнал някакъв футболист в корема (б.р. – става въпрос за мача с ЦСКА, игран на 28 юни и завършил 1:0 за “Левски”). Та като излезли с Котков, отишли в кръчмата „Куцото куче“. Пили коняк и мастика. Били страшно ядосани. По пътя катаджиите пет пъти го предупреждавали да намали скоростта. Към 10,30 спрели в ресторанта на Витиня и там пак пили. После заредили резервоара на бензиностанцията и качили някакъв човек на стоп. Аз бях направил само два курса и моят резервоар беше пълен. Хванали се на бас, че за три минути ще стигнат до Ботевград.

Бухнаха се в ремаркето, докато завивах. Всичко пламна ­ вдига ужасено ръце бай Илия. ­ Веднага скочих и взех пожарогасителя. Бях обгорял и аз ­ косата, лицето, дрехите... Не знаех кои са били в колата. Мислех, че са семейство с деца и страшно се натъжих ­ много обичам децата... После разбрах, че имало много хора по пътя ­ свинари, овчари... Един овчар казал: „Абе, що се правите на улави! Я сложете човеко в камионо, па пущете онази кола да лети и ще видим...“ Ако беше станало на следващия завой, щели са да паднат в реката. Спасило ме е ремаркето. Иначе зилът е щял да се обърне и да ме затрупа. Шасито цялото беше изкривено навътре, а то е от стомана! Имал съм 190 м видимост, а по закон, ако имам над 100, мога да завия. Малко след това спря черна волга, качиха ме и ме откараха в Ботевград. ­ завършва спомена си за сутринта на „черната сряда“ бившият шофьор. Същия ден стартирал и произволът на самозабравилите се МВР шефове. Мъчел се да дава кураж на бай Илия само следователят Стоянов...

Трябвало да стигнат чак в Ботевград, за да благоволят да му кажат, че в алфа-ромеото са били Гунди и Котков. Шокът без малко щял да изпрати на оня свят и него. „Тях цял свят ги знае, а аз съм никой!“, рекъл си набеденият за „убиец“. И взел да си блъска главата в стената.

 

„Недей така, бай Илия, спокойно ­ опитвал се да го вразуми следователят. ­ Те не знаят да живеят, мислят си, че всичко е тяхно, ама то не е...“. За да не посегне в силния стрес на живота си, му сложили белезници. Така окован го разпитал и „Генерало“ ­ първият човек на вътрешното министерство Ангел Солаков.

Още същия следобед извозили бай Илия с прангите към София и чисто гол го хвърлили директно в килията за смъртници на Централния затвор. Там човечецът се пищисал напълно. Следствието било поето от Стоян Чавраков. „Този следовател искаше направо да ме смачка психически ­ въздиша бившият шофьор. ­ По 20 пъти на денонощие ме викаше на разпит. Да съм признаел, че не съм пресякъл случайно пътя на алфа-ромеото. Абе какво да ви разказвам!

 

Една сутрин идва надзирателят и вика: „Хайде, бай Илия, взимай одеялото и с нас.“ Вцепених се. Краката ми се подкосиха. Мислех, че ми е дошъл краят. „Тук ли ще ме разстрелвате?“ ­ питам. ­ А надзирателят: „Не, бе човече. Само си тръсни одеялото, седни на масата, запали цигара, успокой се!“ Този ад се точил цяла седмица. На осмия ден се разбрало, че покровителят на Гунди Ангел Солаков е паднал от власт. На негово място назначили Ангел Цанев. „Па аз му бях свръзка в казармата, когато беше майор!“ ­ казал на пазачите бай Илия. Дали това е оказало някакво въздействие, изтерзаният човечец не узнал и до ден-днешен. Следствието обаче било прекратено. Разминал му се даже и съдът! Бай Илия излязъл „победител“. Докато берял душа в килията на смъртниците, старите му другари от цяла България не спирали да звънят на следователите. „Нали шофьорите сме като ято!“ ­ смее се излезлият от пъкъла „убиец“.

Колегите му даже заплашили със стачка, ако не го освободят и съвсем отговорно заявили намерението си пред тогавашното шефско тяло на самоковския ДАП. Директорът Димитър Осиковски вярвал безрезервно, че бай Илия е невинен и през цялото време го поддържал. Е, лютите фенове на „Левски“ доста му се нахъсили. „Бях приятел с най-големия левскар в града, който лично познаваше Гунди. Скореца му викаха. След катастрофата ме намрази. „Ако не беше ти, вика, и досега щяха да са живи.“ ­ „Ако не бях аз, му казвам, щеше да е някой друг!“ Да знаете от мен, деца ­ всичко е съдба. Можеха в камък да се ударят, в дърво. Пак съм късметлия, че мен избраха...“, завършва спомена си бай Илия.

Нервите му обаче сдали багажа. Заседи ли се по-дълго вкъщи, става като болен. Единствената оправия е да хване гората. За такива хора самоковлии казват : „кьорката го влече“ ­ има си, значи, съдба и от нея никой не може да го опази. Най-обича да говори с козичките и кучетата и да чете „Строители на съвременна България“.

„Аз съм като Раковски ­ „образ невъзможен“, нали така го беше казал Вазов. И да знаете, деца, че девизът ми е „Дум спиро сперо“ ­ „Докато дишам, се надявам“. Ама трудно ще излезем от сегашния батак. Комунизмът ни остави жива рана!”, вайка се стопанинът. Баба Катя веднага го пресича: „Да, ама хладилникът ти тогава беше пълен, всяка година с децата на море ходехме, а сега?“ Старците, които гонят „златната сватба“, леко се сдърпват. „58 лева пенсия взимам, а баба ви Катя ­ 67“, признава бай Илия, който никога не е разчитал на нищо друго освен на двете си ръце. Наскоро обаче ги сполетяло ново огорчение: Внукът Евгени бил принуден да напусне футболния тим „Рилски спортист“ заради остър материал на майка му Людмила, публикуван в местния вестник „Любословие“. А искал от дете да става голям футболист... „Левче не им даваха там ­ оплаква се баба Катя. ­ Може ли 22-годишно момче да стои без работа? Хваща се на някой строеж, а онази вечер пеша се върна от Мусала, работеха нещо там, откъде пари за кола?“ „Хайде стига с тия коли и оплаквания – скастря я бай Илия. ­ Две коли имах, след катастрофата ги продадох, хич не ми трябва да се блъскам пак по тия шосета!“.

Не може да случи с добра работа и внучката Антония. Красавицата, завършила с отличие френския колеж в Правец, трябвало да се цани във фабриката за чипс. Майката на Евгени и Антония ­ след фалита на вестничето ­ внася едва 90 лева в семейния бюджет ­ толкова е заплатата й на фелдшер в с. Маджаре. Затуй баба Катя решила да тегли и тя колата. Припомнила си стария занаят ­ бродерията, ­ дето го работила 50 години в „Самоковска комуна“, и...налетяла на гърка кожодер от печално известна напоследък фирма.

Той хвърлял на работничките по 30 лева ­ която си отворела устата да поиска повече, й бил посочван „изход свободен“. „Кво да правя, чедо, все някаква помощ е ­ нарежда вярната половинка на бай Илия. ­ Мислиш, че не знаем какви палати има по Боровец ­ я отидете да видите какво чудо е вилата на Константин Тренчев, що коли само спират, що хора идват...“ „Че да не би вилата на Луканов у Мала черква да стои по-долу?“ ­ не се дава бай Илия. „Нея си я знаем от време оно, ама сега всичко разграбиха ­ продължава да налива масло в огъня на политическия „спор“ баба Катя. ­ Помниш ли, Ильо, санаториума за краставите на Саръ гьол ­ какви чаршафи, какви одеяла и завивки имаше, ­ всичко отмъкнаха. Камък върху камък не оставиха. А то е свято место, един доктор се излекувал там и за благодарност отворил после лечебница“ ­ довършва темата за крастата стопанката. И веднага почва друга ­ как земицата й край шопското село Попина е експлоатирана от човек на Мултигруп.

Той завъртял уж кооперация, но тлъстият пай от олиото, картофите, зърното, млякото влизал в неговата къща. На другите собственици хвърлял по някоя и друга крина, колкото да не е без хич. „И какво сега, бай Илия ­ питаме го, ­ то животът май излезе шибана работа?“ „А, не така, деца, не така! Ще ви водя с мен из планината ­ да видите каква е красота, да ви почине душата. Няма да искате да се върнете в града!“ ­ убеждава ни старецът. „Съжаляваш ли за нещо, бай Илия?“ ­ питаме го на изпроводяк. Ето какво рече той: „Да бях знаел този ден какво ще стане, щях да сляза от камиона, малко ли нещо може да се развали, щях да напиша пътен лист, че имам повреда, пък щях да легна под някое дърво в гората и да чакам само тоя ден да мине. Откак ги няма Гунди и Котков, се свърши и футболът в България...“

в. "ШОУ" (интервюто е публикувано в БЛИЦ)

В паузата на шампионата, на 27.03. (неделя) ще се прави почистване на паметника на Гунди и Котков на Витиня, информира фен-сайтът на Левски Sector-b.com.

Има идея да се почисти терена около плочата, както и да се засадят трева, цветя и дръвчета, а също и боядиса пространството в близост до нея. Ще има много работа, затова всеки, който има желание да помогне, може да се включи в инциативата, подета от сектор "Б".

 

Оттам приканват всеки, който има въпроси, свързани с почистването на Витиня да се свърже с тях на e-mail: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. или да посети темата във форума на Левски http://forum.levski.com/viewtopic.php?f=3&t=11698.

Ако пък иска някой да помогнете финансово също може да пише на електронния адрес или да преведете пари по сметката на сектор "Б" в "Райфайзенбанк": BG70 RZBB 9155 4072 5666 07.

"Ако нямате възможост да помогнете със сума пари, а искате да участвате в начинанието може да се включите и с физически труд или личен автомобил, в който ще има свободни места. Допълнителна информация за час на тръгване от София ще има по–късно в посочената тема във форума. Всеки един изпратен лев ще бъде използван по предназначение!", пише още в "синия" фен-сайт.

Петима от големите имена в историята на Левски – Добромир Жечев, Павел Панов, Димитър Иванков, Даниел Боримиров и Елин Топузаков, се снимаха в клипа на песента "Сто години слава". Парчето на рапъра Тодор Ненов–Камората ще бъде новият химн на феновете от Сектор "Б". В него участие взима и Илия Илиев–Професора от "Ку-Ку Бенд".

 

Клипът на "Сто години слава" е нещо, което на този етап никога не е правено в България, а вероятно е рядкост и по света. Снимките стартираха на Витиня, където се намира паметната плоча на великите Георги Аспарухов и Никола Котков. Гунди и Котето са сред идолите на всички левскари и част от лентата е заснета на мястото, където те загиват трагично.

 

Втората част от клипа, който изцяло е замислен от автора Камората, бе заснета в центъра на София. На улица "Малко Търново" отново мощно участие взе агитката на Левски.

 

Освен солидните фигури от "синята" история – Топузаков, Боримиров, Иванков, Панов и Жечев, в снимките участие взеха и юношите на клуба от набор 98, които минават за най-обещаващите кадри на клуба от стадион "Георги Аспарухов". Сред тях е и синът на Дани Боримиров – Алекс, което съвпада с част от текста на песента, в която се пее за предаването на традицията, свързана с клуба от баща на син...

 

Символиката не свършва с това. В края на снимките ветераните Жечев и Панов държаха фланелка в жълти и червени цветове, каквито са били първите екипи в историята на Левски.

 

 

 

 

 

 

СНИМКИ: Gong.bg

 

ОЩЕ МНОГО СНИМКИ ПОКРАЙ НАПРАВАТА НА КЛИПА КЪМ НОВИЯ ХИМН НА СЕКТОР "Б" - ТУК!

Националният клуб на привържениците на Левски публикува голям брой снимки на страницата си във Фейсбук, направени покрай заснемането на видеоклипа към новия химн на Сектор "Б" - "100 години слава". Вижте какво сътвориха момчетата от Южната трибуна първо на Витиня, а после и в центъра на София в съботния ден! Коментарът е излишен!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПО-ДЕТАЙЛНА ИФОРМАЦИЯ ПО НАПРАВАТА НА САМИЯ КЛИП МОЖЕ ДА ОТКРИЕТЕ ТУК!