Бойно поле Сараево
Петък, 04 Ноември 2011 18:52На 5 ноември цялото внимание на любителите на балканския футбол ще бъде насочен към Сараево, където един срещу друг ще се изправят вечните съперници Железничар и ФК Сараево.
Срещата в 18:00 ч. на култовия стадион "Гърбавица" противопоставя два отбора, които в момента поделят второто и третото място в местната Премиерлига и са само на три пункта зад лидера Широки брег.
Домакините определено ще имат предимство в мача, тъй като във връзка с последните инциденти в босненския футбол Комитетът за нормализация на положението (как само звучи!) в Босненската футболна федерация забрани посещението на гостуващи фенове за мача.
От ръководството на Сараево веднага реагираха и със специална декларация, в която нарича решението "повърхностно" и нарича разрастващото се хулиганство "резултат от инструментализирането на феновете за най-долни политически цели".
По ирония на съдбата първия отекнал залп от тази своеобразна война бе даден от феновете на Железничар, които провалиха шампионатния мач на своя тим срещу шампиона Борац (Баня Лука) през септември.
Още в 28-ата минута любимият им тим остана с човек по-малко и те обсипаха терена с предмети. Това доведе до прекратяването на мача, което пък отприщи агресия сред ултрасите на домакините, които потрошиха няколко полицейски коли.
Саботиран бе и бенефисът по повод 90-годишнината на Железничар срещу Хайдук (Сплит) в началото на октомври. Тогава поддръжниците на "Жельо" (галеното име на Железничар) се проявиха по-скоро като хайдушката чета на Жельо войвода и атакуваха близо 200-та гостуващи фена.
Улиците на Сараево се превърнаха в бойно поле на битката между ултрасите на "Маниаците" (феновете на Железничар) и "Торсида" (тези на Хайдук), а наличието на близо 10 тежко ранени наложи отменянето на мача.
Хубаво е горните редове да стигнат до президента на Локомотив (Пловдив) Константин Динев, който на всеослушание обяви, че заедно с колегата му от Цървена звезда Владан Лукич ще направят Балканска лига.
Без да правим лоша реклама на Босна, сме длъжни да отчетем, че там насилието се приема за нещо нормално и дори скорошната атака над американското посолство в Сараево не се разглежда като нещо изключително.
Най-лесното от всичко е да се обвинява войната за това, но в случая думите на големия писател Момо Капор, че "изранените сараевски квартали лижат раните си като котараци след сбиване" е меко казано актуална.
Що се отнася до самото съперничество между Железничар и Сараево, то датира от 1946 г., когато вторият тим е основан под името Торпедо.
"Жельо" води началото си от 1921 г. и както личи от името му, е създаден от железопътни работници и е първият босненски клубен тим в шампионата на Югославия (12-о място през сезон 1946 - 47).
Местните партийни функционери обаче решават да направят осигурилия си място в елита за следващия сезон чрез плейоф Торпедо витрина на сараевския футбол и "командироват" там голяма част от играчите на Железничар.
Останалите играчи на "железничарите", начело с опитния Йошко Домороцки обаче си го връщат с лихвите и още в първия приятелски мач с новия тим, го разбиват с 9:1. Впоследствие Сараево се представя катастрофално в елита и завършва на последно място в класирането.
За първото дерби помежду си на ниво Съюзна лига на Югославия двата отбора трябва да чакат до 1954 г.
Те имат общо три титли на СФРЮ - Сараево през 1967 и 1985 г., Железничар през 1972. При всеки един от тези случаи големият съперник е поне пет места надолу и така нито едно дерби не е със залог титлата.
След независимостта на Босна картината не се променя кардинално заради нашествието на множество отбори еднодневки (вижте колонката вдясно), но за разликата от преди и след Югославия могат да говорят отборите на Славия, Сливен, Левски и Литекс.
През 1982 г. "белите" срещат ФК Сараево и след 2:2 в София удържат същия резултат и на "Кошево" преди да получат два гола в последните три минути.
През 1984 г. Сливен пък среща "Жельо" за Купата на УЕФА и въпреки успеха с 1:0 при Сините камъни, е разбит с 5:1 в реванша (с хеттрик се отчита Бахтич).
За сравнение, след войната Железничар на два пъти среща български отбори, като в първия случай с него се изгаври Левски на Люпко Петрович (общ резултат 0:4 през 2001 г.), а във втория известният с "успехите" си в Европа Стойчо Младенов (2:1 и 7:0 за неговия Литекс през 2004 г.).
Така че дори и при липсата на феновете на Сараево, наричащи се "Хорде Зла" ("Злата орда"), шоуто по трибуните ще бъде по-добро от това на терена.
И дори и отборът-гост да победи с 6:1, не очаквайте някой да вземе пример от Един Джеко и да се осмели да покаже шест пръста на домакинските фенове...
Божидар Иванов, sport.webcafe.bg
ВИДЕО И СНИМКИ: Железничар спечели "Битката за Сараево"
Понеделник, 07 Ноември 2011 00:20На 5 ноември цялото внимание на любителите на балканския футбол бе насочен към Сараево, където един срещу друг се изправиха вечните съперници Железничар и ФК Сараево.
Срещата на култовия стадион "Гърбавица" противопостави два отбора, които в момента поделят второто и третото място в местната Премиерлига и са на 6 пункта зад лидера Широки брег.
Домакините от Железничар имаха предимство в мача, тъй като във връзка с последните инциденти в босненския футбол Комитетът за нормализация на положението в Босненската футболна федерация забрани посещението на гостуващи фенове за мача.
Железничар спечели с 1:0, а информация от бившата югорепублика гласи, че на срещата са присъствали и фенове на ФК Сараево, но без знамена, шалове и транспаранти.
Атмосферата обаче бе на ниво.
Как родните фенове могат да превземат Европа
Сряда, 27 Юни 2012 16:59Жребият за евротурнирите вече е изтеглен, а всеки от родните отбори знае кой ще е неговият противник. Безспорно най-труден е съперникът на шампиона Лудогорец, на който се падна да играе срещу първенеца на Хърватия Динамо Загреб в квалификациите на Шампионската лига. Феновете на разградчани не трябва чак толкова да се кахърят от съперника и неговата сила, тъй като имат по-атрактивна дестинация от всеки един от останалите ни родни отбори.
Столицата на Хърватия е наистина красив град, който ежегодно привлича много туристи. Там има какво да се види, а от друга страна амбициозната селекция на Лудогорец може да се легитимира именно в Загреб. Разградчани са домакини в първата среща, като тя ще се състои на 18-ти юли, а реваншът в Загреб е насрочен за седмица по-късно – 25-ти юли.
Предполагаме, че собственикът на Лудогорец - Кирил Домусчиев, ще осигури място в чартъра за част от феновете на зелено-белите, които искат да подкрепят тима срещу Динамо на "Максимир". Бройката на привържениците на орлите ще зависи и от резултата в първата среща в Разград.
Малко над 1 000 км е разстоянието от Разград до Загреб, което с автомобил може да се измине за 15-тина часа. С автобус е доста по-дълго, близо 24 часа. Най-прекият път е Разград - Плевен - Монтана - Белоградчик, след което следва преминаване на българо-сръбската граница. Оттам Зайчар - Палилупа и след Сремска Митровица влизане на хърватска територия. Славонски брод, Градишка, Новшка, Кътина, Иванич град и Загреб.
Нощувки в Загреб могат да се намерят, както в хотели, така и в хостели. Цените варират от 20 до 35 евро на легло, като повечето варианти включват и закуска.
Другият наш представител, който знае със сигурност своя съперник е Локомотив Пловдив. Финалистът за Купата на България стартира участието си в турнира Лига Европа от ІІ квалификационен кръг, като жребият не бе благосклонен към смърфовете и ги хвърли на холандския Витес. На 19 юли черно-белите приемат жълто-черните, като има три варианта за стадиона, където ще се изиграе срещата - "Георги Аспарухов" в София, "Градски" в Ловеч и "Лазур" в Бургас. Реваншът е на 26 юли в Арнем.
За да се стигне до Холандия има няколко варианта за феновете на Локо Пд. Единият, който е и по-бърз, и по-удобен, е със самолет. От България няма директни полети до Арнем, тъй че единственият вариант е София - Айндховен и след това с влак до Арнем. Към днешна дата с Wizz Air цената на такъв полет е 397 лева, като тръгването е рано сутринта на 26 юли от Терминал 1, а връщането на 28 юли отново с полет от Айнховен.
Влакът от Айндховен до Арнем е с цена около 15 евро в посока, а разстоянието от 85 км се изминава за не повече от 45 минути.
С автомобил или автобус е по-евтино, но пък доста по-дълго. От Пловдив до Арнем са 2 200 км, което се изчислява в едно денонощие път в най-добрия случай.
Маршрутът е Ниш - Загреб - Грац (Австрия), Нюрнберг (Германия) - Франкфурт - Кьолн - Дюселдорф и след това Арнем, който е много близо до границата с Германия.
Голяма е дилемата пред феновете на ЦСКА - дали техните любимци да се изправят срещу азербайджанския Баку или пък срещу словенския Мура. По-добрата и цивилизована дестинация е тази до Словения, а по-точно до Мурска Собота, от където е и местният Мура. В по-добра форма на този етап е обаче Баку, което предполага над 2 700 км преход до столицата на Азербайджан.
Този маршрут е с преход през Турция, а входът в южната ни съседка е през граничния пункт "Свиленград". След това се следва посока Истанбул, Измит, Болу (където в момента отборът на ЦСКА е на подготвителен лагер) и Самсун, който е с излаз на Черно море.
Пътят преминава през почти цялата северна морска ивица на Турция, следвайки Орду, Гиресун, Акчаабат, Ризе, Пазар, след което се влиза в Грузия и преминаване през Кутаиси, Кашпи, Тбилиси и т.н.
Следва преход през Азербайджан, който е доста дълъг и е нужна някъде поне една нощувка по път. Маршрутът преминава през почти цялата страна от Запад на Изток, за да се стигне до Баку, който се намира на границата с Каспийско море.
Първият мач на ЦСКА е на 19 юли като гост, а реваншът на 26 юли. За съжаление няма полети до Баку, а вариантът за самолет е само чартър.
Далеч по-добре ще е за феновете на ЦСКА тимът на Стойчо Младенов да играе с Мура, тъй като разстоянието от София до Мурска Собота е 931 км. Това означава, че близо 10 часа е преходът с автомобил. Дестинацията е Пирот - Ниш - Чукарица - Славонски брод в Хърватия, както и Дуго село до Загреб, Летение, Лендава и Мурска собота.
Малка част от пътя минава и през Унгария, която граничи със Словения. Със сигурност в Мурска собота, освен река Мура, могат да се видят още доста неща.
Във ІІ предварителен кръг на Лига Европа стартира и участието на Левски в евротурнирите. Дестинацията за феновете на сините е Босна и Херцеговина или Малта. Съперникът на тима на Илиан Илиев ще бъде излъчен от сблъсъка Сараево - Хибърниънс, като първият двубой е в Босна, а реваншът на Острова на Рицарите. Безспорно по-класният отбор е този на Сараево.
Пътуването до Малта е ясно - само със самолет, докато до Сараево има и вариант за автомобил и автобус. Пътищата, по които може да се достигне бившето олимпийско селище, са два - през Сърбия или Сърбия, Македония, Черна гора и Босна.
Най-приемливият и най-кратък вариант е само през Сърбия и директно влизане след това в Босна и Херцеговина. От София до границата на Сърбия с Босна са 450 км, а оттам още 150 км преход до Сараево, което сумарно прави 600 км. - т.е. не повече от 7-8 часа път, без да се брои престоят на граничните пунктове. При това положение нощувка не е нужна, което предполага една наистина бърза и евтина екскурзия за левскарите до Сараево.
Сините трябва по програма да са домакини в първата среща на 19 юли, а на 26-ти да гостуват на своя противник.
Божидар Димитров: Не ходете в Босна, ще се лее кръв!
Понеделник, 23 Юли 2012 13:13Конфликтът между феновете е на верска основа
Конфликтът, който заформиха феновете на Левски и Сараево, е изключително неприятен за страната ни като цяло. Точно във времето, в което се случи трагичният атентат на летището в Сарафово и етническият мир на Балканите бе разклатен, дойдоха и тези плакати.
Първо, за Ратко Младич и Аркан, а в последствие и "обесеният Васил Левски" в Сараево. Такива неща са прекалени и грозни. И могат да доведат до изключително опасни последици.
По принцип от историческа гледна точка ние, българите, винаги сме били в добри отношения с босненците. А и преди векове те бяха основно христяни. Сега нещата се промениха и до голяма степен нацията им съставена от мюсюлмани.
Иначе малко ми приличат на македонците, които всячески се опитват да се разграничат от нас. Босненците пък бягат от сърбите. Конфликтът мога да кажа, че не е на расова, а изцяло на верска основа. На практика босненците са си сърби, така че няма какво да делим с тях. Знаете, че там има три групи - мюсюлмани, православни христяни и католици.
Първата група, естествено, е най-голяма. Не е случайно, че когато бяха тук, един от погромите, които направиха феновете на Сараево, бе тъкмо върху един от символите на христянството у нас - храм-паметник "Св. Александър Невски".
Като цяло всичко това не е хубаво. Спортът е измислен с тази цел - да замести войната. Има същите правила, само че хората не се избиват. След всички тези поразии, които направиха феновете на Левски и Сараево, се притеснявам, че в Босна може да се лее кръв.
Искам да използвам тази трибуна да призова привържениците на сините да не ходят на това гостуване. Нека не нагнетяваме и без това крехкия верски мир на Балканите. А и освен това познавам добре народопсихологията на босненците.
Притеснявам се сериозно, че ще налитат на бой. Едва ли ще има проблеми на стадиона, но извън него вероятно ще е горещо.
Притеснявам се, че левскарите може да пострадат, тъй като местните са прекалено чувствителни на тема, по която ги засегнаха.
Дано всичко се размине, защото спортът не трябва да става арена на политически демонстрации.
Божидар Димитров, Шеф на Националния исторически музей (мнението е публикувано в Меридиан Мач)
СНИМКИ И ВИДЕО: Горещото дерби на Сараево
Понеделник, 14 Май 2012 02:20Двата най-големи отбора в Босна и Херцеговина - ФК Сараево и Железничар, изиграха 99-ото дерби помежду си, завършвайки зрелищно 2:2.
По трибуните на стадион "Гърбовица" трябваше да има само фенове на домакините от ФК Сараево поради добре познатата и от други страни на Балканите забрана да не се допуска гостуваща агитка.
Ултрасите на Железничар от известната фракция "Маниаци" обаче успяха да пробият мерките за сигурност и да влязат на стадиона. Към тях моментално бяха прикрепени солидно количество полицаи, които направиха кордони и ги отцепиха от домакинската публика.
Тези от "Horde Zla" ("Орди на злото") пък изпълниха своя сектор, показаха интересна хореография и по традиция използваха огромно количество факли и бомбички.
"Велосипедиадата" нагазва в расизъм
Неделя, 01 Юли 2012 17:15Кольо Колелото ми бе написал, че в блога си съм го споменавал по-често, отколкото родната му майка го споменавала. Което се очертава да е така, но причината сигурно пак е родителска – да родиш продажен журналист, който за трийсетина сребърника седмично се изсипва от напъни да сътвори обиди, в подобие на хумор.... И то само срещу един футболен клуб и неговите привърженици – това какво е? По този начин той зорлем кара някои хора да споменават майка му, а ние да се сещаме за речитатива от една закачлива песен: "Кольовата майка, майката на Кольо...".
А вие преценете дали съм прав, че реагирам толкова често – сяда някой над белия лист с откровения ангажимент да ме напопържа, с фъфлене, като Данко Хаирсъзина, само защото му трябват петдесетина лева. Последният път се е поддал и нафашизоидската си червена порода и сипе върху ни обиди, наричайки ни циганини -защото двама-трима босненци така нарекли българите, които ще им гостуват за мача в Сараево. Аз кога съм наричал Кольо "циганин", макар да съм виждал на снимка голям транспарант в Албания, с който бяха посрещнати армейските фенове "Добре дошли, балкански цигани". За някакво "разкриване" на червения клуб да съм писал?
Но Кольо явно е и расист-фашизоид, защото в дописката си споменава още турци и ервреи. И то точно в момента, когато турски бизнесмен плаща лагера в Анадола, след като мошениците бяха препратени от заможна Европа поради "циганска сиромашия". Докато "циганския" "Левски" се чувства на точното си място и се радва на всеобщо европейско уважение....
—————-
Сещам се за друг нуждаещ се от жълти стотинки автор, само че съветски. Той обикаля из московските редакцийки /някъде в годините, когато е създаван московският ЦСКА/, и разнася историята на своя герой "Гаврила". На едно място в поемата той е дървосекач, на друго еколог, на трето фурнаджия, на четвърто обикновен пътник /в автобус 72 към квартал Красная пресна". Така, сменяйки само местоположението и професията на лиричния си герой, поетът Трубецкой, пак полуинтелигент, но съветски, сътворява своята известна в цял свят "Гаврилиада".
Сходен случай с нашия червен Кольо– обикаляйки със своя велосипед да изучава живота на "лефскарите" из Подуене, завирайки се под моста Чавдар, залягайки зад конетейнерите в Суха река и споделяйки "сините" несгоди в автобус 120, панчаревският лумпен създава своята "Велосипедиада". Но с атавистична червена злоба, каквато авторът на "гаврилидите" не използва, въпреки гладните следреволюционни години. Дали пък това не е една от малкото разлики между "хумориста" Кольо и създателите на образа на Гаврила – хумористите Илф и Петров?
За друга малка разлика ще приемем липсата на талант у единия и наличието на талант при двамата. Но пък професионалният антилевскар КК не твори за да бъде превеждан на всички световни езици, на него му стига с някое друго лафче да обогати фолклора на червените примати, и те да му се отблагодарят със своя коминтерски възглас "КЗЛ" или още по-интелектуалното: "Кольо пори говежди гъзове".
Достоен резултат от достойна литературна дейност. Както биха обобщили природно-интелигентните градски момчета –"Бездарието е цекизъм!"
Представям си и как изглеждат долните джуки на възторжените кольови потребители – така увиснали, че едно лимонче не можеш да им пъхнеш по Коледа...
————————
Все пак, извън възхвалите към "Кокьо Хаирсъзина", който порел говежди гъзове, под фашизоидната му хумореска има и отзиви от природно интелигентни градски момчета. В едни такива мнения трябва да се зачитат и хора от правозащитните организации, защото тази инак спортна трибуна, Спорт1, освен "спортния сайт на България", е и сайтът с най-отчетливи расистки и фашизоитски мненения, предизвикани от статии като "Разкрити в Сараево".
"Сега, по принцип съм за свободата на словото, но ако бях длъжностно лице в Левски София щях да те дам на съд. Ясно е че няма да пострадаш много от закона, но поне ще ти видим лицето и ще ти чуем името. Чудя се даже как в този сайт се публикува такова просташко мнение, това не е сериозно..."
"Защо не се занимавате със собственото си жалко отборче, ами сте седнали да се радвате на гулупостите, казани от някой босненски простак? Да оставим това, че подобни материали в нормалния свят незабавно водят до осъждане за расова омраза и обида. Но вие не сте от нормалния свят и никога няма да бъдете!"
———————–
А аз продължавам да вярвам, че без да се опълчваме на традиционно съсредоточената червена пропаганда, нашият клуб безволево ще остави историята, и настоящето си да зависят от фатмашката наглост, която струи от петолъчковите медии. Там манипулират до несвяст вече и десетгодишните.
Това е отделна тема, но нека някой ми посочи откровено пролевскарски сайтове както процесекарските Спорт1, Проспорт, Червените, Спортал, Тема спорт, Топспорт... И още десетина добре посещавани, срещу единственият набеден за левскарски сайт Дон балон. Той по волята и целите на Наско Сираков доста наприятно продължава да разединява левскарите, вече настроен и срещу новото ръководство. В момента аз, със своя аматьоризъм, трябва да се изживявам неща като "персонален пазач" на неудържимото острие Кольо, който гони михаля по "Ботевгардско шосе", като един гладен съветски Гаврила. Но ако утре Кольо си смени тактиката – да не ни налита само в петъчен ден, а и във вторник и сряда? Аз не съм готов...
Или, не дай Боже, от някъде му текне повечко талант – какво прайваме? Ще трябва от джоба си да вадим за хонорарчето му, или да пращаме есмеси, за да го компенсираме.. ...
Инак, общо-взето, на симпатяга ми мяза, жалко, че ги нямам пустите трийсет сребърника, инак такъв “кур за Цецка" щеше да ви изработи! При еничерите няма баща, няма майка...
Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com
Ах, колко сме интересни!
Понеделник, 23 Юли 2012 22:05Заради 200 сини, които не знаят коя е Анджелина Джоли, и 200 босненци футболът отиде на заден план
Без изобщо да ни пука какви идиотщини вършат част от запалянковците на Сараево, сме притеснени за общата култура и възпитанието на част от привържениците на Левски. Това, на което ставаме свидетели тези дни - размяната на "любезности", е дело на 200-300 фенове на босненците и също толкова на брой поддръжници на сините. Затова и уточняваме, че става въпрос за части от агитките, тъй като ще е твърде нелепо в играта на история да се въвличат цели общности.
Меко казано, проява на лош вкус е да се бъзикаш с противника на историческа, политическа и етническа основа. Как ли биха се чувствали част от привържениците на Левски, ако следващият съперник в Лига Европа бе от Турция, примерно Ескишехирспор (каквато вероятност съществуваше) и на мача там част от публиката на домакините да издигне плакат "Пет века малко ли ви бяха?" или "Васил Левски научи ли се вече да прескача огради?". Дипломатическият скандал е готов, бъдете сигурни, защото това ще е удар по нещо много съкровено и свято за нашите.
Ами същата е историята с надписите за Ратко Младич и Аркан в сектор Б в четвъртък на стадион "Георги Аспарухов". Много сме интересни, няма що. Ама ако нас ни пипнат по тънката патриотична струна, сигурно ще се ядосаме. Не очакваме реакция от така наречения Национален клуб на привържениците, въпреки че е редно някой да се изпъне и да обели две думи. Щом получаваш от ПФК Левски всеки месец по 3500 евро да се самоохраняваш, като ползваш и други финансови облаги и имаш претенции за още, трябва да носиш и някаква отговорност. В сектор Б не всеки харесва войната и не всеки би се подписал под скандалните транспаранти. А публиката на Левски не е само в южната трибуна, нали?
И така заради едни 200 човека оттук други 200 човека оттам отвърнаха с рисунка на повторно обесване на Васил Левски. Част от сините 200 човека се заканват, че отиват на война в Сараево, и част от ония 200 сигурно са приготвили боздуганите. А все пак става дума за спорт, на прага на поредната олимпиада сме и тези дни се говори най-вече за мир.
Всичко това става в момент, в който световните осведомителни агенции съобщиха, че Анджелина Джоли вече е почетен гражданин на Сараево. 37-годишната актриса получи отличието си по време на филмовия фестивал в столицата на Босна и Херцеговина заради своя режисьорски дебют "В земя на кръв и мед" . Филмът разказва за войната в държавата през 1992-1995 година посредством любовта между босненски сърбин и босненска мюсюлманка. "Времето, прекарано в Босна, и хората тук ме промениха завинаги", казва Анджелина Джоли.
Чудно е дали онези фенове на Левски, които издигнаха плаката за същата война в Босна, знаят коя е Анджелина Джоли, дали изобщо са влизали в час по история в училище и дали осъзнават, че заради тях губи футболът. Много е тъпо заради такива елементи институцията ПФК Левски да бъде въвличана в конфликти. Някои "медии" това и чакат и раздухват скандала излишно, като говорят за войни и размирици. Явно всичко е въпрос на морал, но защо, който го няма, държи и другите да знаят за тази липса.
Желю Станков, "Тема Спорт"
Националистите победиха професионалистите
Събота, 28 Юли 2012 15:10Нека простичко си зададем въпроса за какво играха футболистите от Сараево и защо победиха. Не от футболна гледна точка, защото нека този анализ да го оставим на хората, които наистина разбират от футбол. Играха, разбира се, за името на техния клуб, който символизира един интересен и с много драматична история град на Балканите. Играха за достойнството на тяхната етническа общност наречена бошняци, по същество сърби изповядващи мюсюлманство, понесла големи жертви при разпада на бивша Югославия. Играха с цялата си душа и сърце да възвеличаят и тяхната религия - ислямът. Не вярвам някой от тези скромни млади момчета да е изчислявал точно преди и в разгара на мача колко пари ще получи като премия, как ще ги вложи тези пари и т.н.
За какво играха професионалистите от Левски? Някои хора разбират под професионализъм, че няма никакво значение в коя страна си, в кой отбор си, стига да си добре устроен, добре заплатен и да имаш перспектива. Вмества ли се в тази представа за професионализъм нещо от горните мотиви, които така окрилиха иначе непретенциозния отбор на Сараево? Клубната идентичност се носи от все по-малко футболисти на Левски, защото малцина от тях са отгледани от деца в духа и традициите на този клуб. Какво пък е България като дух и понятие, никога не може да бъде усетено от не-българи. За величието на християнската вяра пък съвсем на никой не му е хрумнало да се бори, даже сигурно им звучи нелепо. Вероятно дори не са разбрали каква националистическа и религиозна буря се разрази, за да не бъдат обезпокоявани и да си гледат, така да се каже, работа. Остава сухия професионализъм: да си защитят занаята, оттук хляба и сигурността на семействата си. Да, но понякога прагматичните мотиви в една професия бледнеят пред емоционалните и патриотичните. И не можеш да имаш никаква професионална перспектива, ако не се раздаваш физически, емоционално, морално, интелектуално.
По отношение на медийната, дипломатическа, политическа и всякаква друга война, която се разрази около двата мача в София и Сараево, медиите в Сараево взеха категорична победа. Скриха напълно безпрецедентното нахлуване в "Александър Невски", но това не беше и трудно предвид мижавото му маркиране в България. Задейства се идеологията на националната гордост и солидарност в небивали размери, демонизира се България, която подкрепя Босна и Херцеговина от самото й обявяване като независима държава и се стигна до там, че български граждани изобщо, не само фенове, бяха, и може би дълго ще са, потенциална заплаха за линч от разгневена тълпа. Подобно неконтролируемо насилие е типично по-скоро за страни от други континенти, не от Европа. Босненската полиция също даде своя съществен принос за ненормалната обстановка, разкарвайки километри наред и проверявайки безкрайно феновете на Левски, докато си изпуснат мача.
Българските медии, от друга страна, не спряха да хулят феновете на Левски, забравяйки да обяснят, че плакатът в София се появи на принципа "каквото почукало, това се обадило", игнорирайки факта, че инциденът с храма също играе на изключително чувствителна струна за българите като национална чест, християнска вяра, турско робство, Баташко клане, Апостола и др. подобни. Развя се знамето на националния нихилизъм, внушението, че някой е много виновен, друг напълно невинен, че се дължи на някого някакво извинение, че не сме европейци и други подобни дивотии. Стигна се дотам, че в крайна сметка излезе, че България, която избегна с мъдростта на народа си граждански войни на етническа и религиозна основа, която е член ЕС и която предостави столицата си по гостоприемен и цивилозован начин за посещение на гостите от Сараево, трябва да се чувства неудобно и виновно пред Босна и Херцеговина, където масово са се изселвали хора, изнасилвали жени и има убити 110,000 души. Една страна раздирана и сега от крайни религиозни и политически противопоставяния, етнически въоръжени конфликти, несигурност за живота, неразминирани мини и какво ли още не.
Имаше и една друга общност, тази на футболните фенове, които усетиха инстинктивно, че никой български отбор не е играл напоследък в чужбина в такава ненормална обстановка на заплахи за мъст и саморазправа. Може би за първи, дано не и за последен път, фенове на други клубове пожелаха успех на левскарите и техните фенове, и най-вече им стискаха палци да се върнат живи и здрави у дома. Тази морална подкрепа беше най-точната мярка за национализма и професионализма.
За феновете на Левски, които пропътуваха 30 часа без почивка, похарчиха последните си пари, не се уплашиха от заплахите за кръв и отмъщение, само и само да не оставят отбора си без подкрепа, остава горестното чувство, че има неща за които си струва да се биеш и да умреш: това е животът ти, честта ти, достойнството, на теб, на твоите приятели и твоето семейство, домът и твоята Родина.
Елена Ваташка
СНИМКИ И ВИДЕО: Дербито на Босна и Херцеговина!
Понеделник, 09 Май 2011 15:30В събота се състоя 115-ото издание на босненското "вечно дерби", противопоставящо градските съперници ФК Сараево и Железничар. Мачът завърши при нулево равенство, но на трибуните, където са присъствали около 15 000 души, бе повече от горещо.
Вижте как се представиха двете агитки!
Фен повали играч с каратистки удар на финала в Босна
Петък, 27 Май 2011 16:54Типични за Балканите ексцесии съпътстваха финала за Купата на Босна и Херцеговина преди два дни. Железничар се наложи като гост над Челик (Зеница) с 3:0 и след победата с 1:0 в първия мач в Сараево вдигна трофея.
Двубоят бе прекъсван на няколко пъти заради пиротехниката, която използваха двете агитки. Кулминацията обаче настъпи, когато фен на домакините от Челик нахлу на терена и с каратистки скок повали футболист на Железничар.
Моментално той бе свален на терена от съотборници на играча, след което настана меле между двата тима. Полицията залови и изведе хулигана на Челик, след което напрежението за момент се пренесе и по трибуните.
ВИЖТЕ КАДРИ ОТ НАХЛУВАНЕТО НА ФЕНА НА ТЕРЕНА, КАКТО И АТМОСФЕРАТА ПО ВРЕМЕ НА МАЧА ТУК!
Последни статии


























