Отборът на Левски стана първия роден спортен клуб, който мина котата от 200 000 приятели в социалната мрежа Фейсбук. 

"Сините" са номер едно в България по този показател за отбор във всякакъв спорт, след като вече имат 200 130 фенове. На второ място след тях е вечният съперник ЦСКА, който въпреки че е разкъсван от различни проблеми в ръководството и слаби резултати от началото на сезона има 136 000 приятели в мрежата.

 

Трети в класацията от родните клубове е Ботев Пловдив, който има над 20 000 приятели, следван от Берое с над 18 000. Шампионът Лудогорец има над 11 000. Другият пловдивски представител Локомотив Пловдив пък има близо 10 000.

 

Най-голямата ни звезда последното десетилетие Димитър Бербатов е рекордьор със своите над един милион и триста хиляди приятели в мрежата.

 

Българските отбори, разбира се, че са далеч от световните футболни грандове, където лидери са смятаните за най-силни отбори в света - Барселона с 34,9 милиона фенове и Реал Мадрид с близо 32 милиона.

BBC нареди идеален тим от най-великите футболисти в историята, които още са сред живите. Липсват ни Меси и Роналдо, но това не е чудно. За тях историята тепърва ще се произнася. А за тези 11 всичко отдавна е казано. И мястото им не подлежи на съмнение.

 

Дино Дзоф

Европейски и световен шампион с Италия. Спечелил всичко с Ювентус без Купата на европейските шампиони (има два загубени финала). Избран за един от 125-те най-велики играчи в историята на футбола.

Кафу

Пионер в позицията на десния защитник. Крило, бранител, нападател и плеймейкър в едно. Неуморим. Не играеш 142 мача за Бразилия, ако не си голям футболист. Световен шампион два пъти, загуби още един финал.


Франко Барези

Стълбът, около когото бе построен Рим. Тоест - непробиваемата империя на Милан и Италия от края на 80-те и началото на 90-те.
Пропусна дузпа на финала с Бразилия през 1994-а, но въпреки това е икона и символ на онзи отбор. Вероятно най-разумният бранител в новото време след ерата на...

Франц Бекенбауер

... На този човек. Няма пост за Бекенбауер. Централен защитник, който играе и като халф. Организира, показва с личен пример, ръководи и атакува. Световен и европейски шампион с Германия, три пъти първенец на континента с Байерн. Един от великата петица - Кройф, Пеле, Марадона и Ди Стефано са останалите.

Паоло Малдини

Втората част от гръбнака на Милан и Италия, израснал край лидера и гигант Барези. Игра 7 финала за Купата на шампионите - невъзможно постижение! Спечели пет от тях. Верен на Милан, както и Барези.

Зинедин Зидан

Геният на 90-те и първите години на новия век. Контролът му върху топката и играта бе знаменит. Нямаше силен и слаб крак, а с глава играеше като централен нападател. Световен и европейски шампион с Франция.

Боби Чарлтън

Най-доброто от английската игра. Сър. Световен шампион от 1966-а, все още голмайстор №1 на Манчестър Юнайтед, но не и на националния (надмина го Рууни). Великата му история започва с катастрофата в Мюнхен през 1958-а, където оцелява сред труповете на уникалния отбор на Мат Бъзби. За да напише своята легенда в следващите 2 десетилетия.

Йохан Кройф

Изразът Кройфизъм говори достатъчно. Толкова е дал на играта, че е трудно да се събере в няколко реда. Кройф - футболистът направи Аякс велик през 70-те. Три купи на европейските шампиони и доминация. Кройф - треньорът изгради философията на Барселона, която и до днес жъне резултати.

Роналдо

Феномена. Най-добрият централен нападател, когото сме гледали. Контузиите го съсипаха и му отнеха поне още 3-4 години и към 150 гола от визитката. И от нашето удоволствие да го наблюдаваме. Световен шампион два пъти с Бразилия, загуби още един финал. Не успя да вдигне Купата на шампионите с клубен тим.

 

Пеле

Кралят на футбола. До доказване на противното остава №1, поне в официалните класации. Ефектът му върху играта през 50-те и 60-те, а в Щатите и през 70-те, е феноменален. Три пъти световен шампион с Бразилия, диктатор за две десетилетия с над 1000 гола.

 

Диего Марадона

 

Ако Пеле е крал, аз съм Бог. Това казва самият Диего. И за милиони по света той е Бог. Изумителен талант, заразен характер, страстен гений с топка в краката. Световен шампион (вероятно единственият, спечелил почти сам трофея) с Аржентина, загуби и още един финал. Направи чудеса с малкия Наполи, разбивайки доминацията на Милан на Саки и Ювентус с Платини.

Едно от най-реномираните издания за пътешественици в света „Condé Nast Traveler" състави класация с градовете, които всеки трябва да посети поне веднъж в живота си.

 

Местата са напълно различни едно от друго заради чувствата, които събужда у гостите си, но и толкова еднакви в красотата си.

 

15. Токио, Япония

 

Столицата на Япония съчетава съвременното с традиционното и е известна като един от най-модните градове в света.

 

14. Барселона, Испания

 

Уникалната архитектура и изисканата кухня се сблъскат в столицата на Каталуния. През деня може да се разходите из живописните улици на прекрасната Барселона, а вечер с чаша сангрия да се насладите на вълнуващия нощен живот.

 

13. Венеция, Италия

 

Тук някои карат коли, а други се движат с лодки и гондоли. Уникалната Венеция понякога страда от наводнения заради своята канална система, но местните жители и туристите могат да се насладят на първа линия на страхотни места за хранене и луксозни магазини.

 

12. Залцбург, Австрия

Моцарт и "Звукът на музиката" сложи Залцбург на музикалната карта. Той също е дом и на най-голямата бирария в Австрия, а за откривателите има изобилие от музеи и дворци.

 

11. Йерусалим, Израел

 

Йерусалим винаги е привличал световния пътешественик, най-вече заради религията. Като един от най-свещените градове в света той се гордее с множество религиозни обекти.

 

10. Лондон, Англия

 

 

Част от нарицателните, свързани с Лондон, са рибата и чипсът, двуетажните автобуси и оживени пъбове. Разположен е на река Темза, градът е пълен с музеи, паркове и шанс да върне гостите в културата векове назад.

 

9. Киото, Япония

 

Киото има 1600 будистки храмове и 400 шинтоистки светилища. През годините това уникално място е съхранило традициите и гейшите все още могат да се видят по улиците.

 

8. Брюж, Белгия

 

 

Известен е с калдъръмените улички, канали и запазени стариградски черти. Брюж е една средновековна приказка, а пристанището на града е ключов играч в европейската търговия.

 

7. Прага, Чехия

От астрономически часовник и площада на Стария град до барове, сгушени в мазета, Прага е град за изследователи. Фотографите трябва да изкачат хълма Петрин, за да запечатат идеални снимки на градския пейзаж.

 

6. Рим, Италия

Рим е дом на най-голямата катедрала в света, базиликата Свети Петър. Докато Колизеума, фонтана Треви и Сикстинската капела на Микеланджело са от съществено значение, Вечния град може да се похвали и с вкусни ресторанти с пресни ястия и качествени вина.

 

5. Париж, Франция

 

Това невероятно място е известно с няколко неща – модата, храната, изкуството и любовта. Жителите му са особено горделиви и ревниви към него, но това не спира милионите туристи да посещават някои от най-известните забелижтелности в света.

 

4. Сидни, Австралия

 

 

 Сидни е известен като град-пристанище, със страхотни плажове, крайбрежни заведения за хранене и условия за сърф.

 

3. Виена, Австрия

 

 

На река Дунав, музикалната столица на Европа е известна с жители като Моцарт, Бетовен и Зигмунд Фройд. Пийнете по еспресо в едно от известните кафенета или да опитайте известната шоколадова торта.

 

2. Будапеща, Унгария 

 

 

Тази столица е известна със своята култура и спа - термални бани от 16 и 17 век.

 

1. Флоренция, Италия

 

 

Флоренция е победителят в класацията! Откроява се със своята световно известна арт сцена. Местните жители и туристи могат да се насладят на различни галерии, музеи, църкви в целия град.

Премиерът на България Бойко Борисов спечели убедително допитването сред феновете за Футболист на 2011 година. Министър-председателят, който играе за третодивизионния Витоша (Бистрица), остави след себе си звездата на Манчестър Юнайтед Димитър Бербатов, като събра близо два пъти повече гласове. Третото място е за никому неизвестния доскоро Васил Лукаев от подвизаващия се в Б Окръжна група Шипка (Драгор). Въпреки че временно бе изваден от класирането, Лукаев получи цели 430 гласа и изпревари вратаря на Твенте Николай Михайлов и капитана на националния отбор Стилиян Петров.

 

Анкетата сред привържениците приключи снощи. Всеки желаещ можеше да гласува на сайта futbolist1.bg. Регламентът предвижда списък на първите 20 според вота на публиката, подреден по азбучен ред, да бъде предоставен на журналистите, участници в традиционната, 51–а анкета „Футболист на годината”, за определяне на призовата тройка.

 

Извън топ 20 на феновете останаха Благой Георгиев, Валери Божинов, Димитър Рангелов, Иван Иванов, Валентин Илиев, Христо Янев, Пламен Илиев, Александър Тонев и Георги Миланов. Там обаче присъстват нападателят на Ботев (Враца) Бранимир Костадинов, защитникът на Видима-Раковски Александър Бранеков, наскоро картотекираният в Ботев (Пловдив) Светослав Петров, ветеранът от Черноморец Траян Дянков и твърдата резерва в Литекс Страхил Попов.

 

Церемонията по награждаването ще се състои на 23 декември в зала "3" на комплекс „Царско село” в София. Призьорите ще получат съответно златна, сребърна и бронзова топки. Футболистът на годината ще бъде зарадван и с уникална купа.

 

КЛАСИРАНЕ В АНКЕТАТА ЗА ФУТБОЛИСТ НА ГОДИНАТА СПОРЕД ФЕНОВЕТЕ:

 

1. Бойко Борисов (Витоша Бистрица) - 44% (3 501 гласа)

 

2. Димитър Бербатов (Манчестър Юнайтед) - 24% (1 955 гласа)

 

3. Васил Лукаев (Шипка Драгор) - 5% (430 гласа)

 

4. Николай Михайлов (Твенте) - 5% (397 гласа)

 

5. Стилиян Петров (Астън Вила) - 5% (382 гласа)

 

6. Владимир Гаджев (Левски) - 3% (243 гласа)

 

7. Бранимир Костадинов (Ботев Враца) - 2% (134 гласа)

 

8. Христо Йовов (Левски) - 1% (113 гласа)

 

9. Спас Делев (ЦСКА) - 1% (94 гласа)

 

10. Тодор Янчев (ЦСКА) - 1% (91 гласа)

 

11. Александър Бранеков (Видима-Раковски) - 1% (49 гласа)

 

12. Станислав (Генчев (Лудогорец) - 1% (43 гласа)
      Светослав Петров (Ботев Пловдив) - 1% (43 гласа)

 

14. Станислав Манолев (ПСВ Айндховен) - 0% (40 гласа)

 

15. Мартин Петров (Болтън) - 0% (34 гласа)

 

16. Траян Дянков (Черноморец) - 0% (29 гласа)

 

17. Ивелин Попов (Газиантепспор) - 0% (27 гласа)

 

18. Емил Гъргоров (Лудогорец) - 0% (24 гласа)

 

19. Страхил Попов (Литекс) - 0% (20 гласа)

 

20. Георги Илиев (Черно море) - 0% (19 гласа)

В края на сезона в Европа, винаги е време за равносметки. Sportnamasa.com ви представя отборите в Топ 30, които са имали най-големи посещения средно на мач. Наистина има любопитни статистики.


30. Вердер Бремен (40 881) – „Зелено-белите“ са едни от най-поддържаните и обичани отбори в Германия. Направиха силен втори полусезон, а малко не им достигна да се класират за Лига Европа (8-мо място с 45 точки, на 4 от шестия Херта), въпреки че преди това бяха потенциален изпадащ. „Везерщадион“ винаги е пълен, а този сезон средната посещаемост на Вердер беше 40 881 зрители на мач, като по този показател те са равни с Милан, Евертън и Олимпик Марсилия.

29. Съндърланд (41 286) – никак не е лоша тази посещаемост за отбор, който беше на дъното в Премиършип и впоследствие изпадна от елита на Англия.


28. Челси (41 507) – за пореден сезон „Стамфорд Бридж“ имаше щастието да отпразнува титлата на „сините“ от Лондон. Те винаги са се радвали на много почитатели, но стадионът им не е с голям капацитет.


27. РБ Лайпциг (41 454) – новакът в Бундеслигата финишира зад шампиона Байерн Мюнхен. Но тимът от бившата ГДР ще играе в Шампионската лига, което е голям успех. Мразен на много места в Германия, но за сметка на това обичан в Лайпциг.


26. Спортинг Лисабон (42 772) – Лъвовете не успяха да станат шампиони на Португалия, но продължават да имат силна подкрепа от трибуните. Каквато е била винаги в иберийската държава.



25. Атлетико Мадрид (44 719) – в последния сезон на тима на клубния си стадион „Висенте Калдерон“, феновете дадоха всичко от себе си. Подкрепяха Атлетико във всеки мач, а футболистите на Чоло Симеоне им се отблагодариха с добро класиране и достигане до полуфиналите в Шампионската лига.

24. ПСЖ (45 317) – Принцовете от столицата на Франция завършиха втори – за първи път от 2012 година. В предните пет шампионата тимът беше неизменно шампион на Лига 1, но сега сдаде титлата на Монако.


23. Интер (47 172) – Нерадзурите завършиха разочароващо в Серия „А“, оставайки зад местата, даващи право на участие в евротурнирите. Тифозите често бойкотираха срещите на тима, особено когато те се играеха по обедно време.


22. Фейенорд (47 500) – стадион „Де Кайп“ отпразнува подобаващо първата титла на ротердамци от 1999 година. Феновете от пристанищния град бяха на трибуните във всеки един двубой и дадоха всичко за момчетата на Джовани ван Бронкхорст.


21. Рейнджърс (48 573) – „сините“ от Глазгоу са далеч от добрите си години и все още на доста от класата на шампиона Селтик, но това не пречи на феновете да се радват на отбора и да правят всичко възможно да са на трибуните на „Айброкс“. За първи път от 4 години Рейнджърс игра във Висшата лига на Шотландия и се представи повече от достойно, независимо от амбициите и традициите на клуба.


20. Айнтрахт Франкфурт (49 088) – тимът финишира в средата на таблицата на Бундеслигата, но достигна до финала за Купата на Германия, загубен с 1:2 от Борусия Дортмунд. Стадионът, където е седалището на Германския футболен съюз, на всеки домакински мач беше пълен през този сезон.

19. Аякс (49 551) – амстердамци за малко изпуснаха титлата в Холандия и паднаха на финала на Лига Европа от Манчестър Юнайтед с 0:2. Клубът, дал на футбола легендата Йохан Кройф, винаги се е радвал на голяма подкрепа от трибуните. Аякс игра на европейски финал за първи път след 1996 година, но за съжаление го загуби. Привържениците на тима остават верни до гроб, както самите те се изразяват.


18. Кьолн (49 571) – отборът от „Райн Енерги Щадион“ за първи път от 1992 успя да си извоюва участие в евротурнирите, завършвайки пети в Германия. Козлите винаги са били приятен за гледане отбор и с много вярна публика. Доказаха го и този път.


17. Херта (50 267) – Берлинската стара госпожа завърши едно място под Кьолн в Бундеслигата. Но „синьо-белите“ са отбор с традиции, а това означава едно – голяма кохорта от фенове.


16. Щутгарт (50 515) – „Мерцедес Бенц Арена“ отново ликуваше, за да види Щутгарт шампион на Втора Бундеслига и отборът отново в елита на Германия.


15. Нюкасъл (51 106) – Свраките станаха първенци на Чемпиъншип и под ръководството на Рафаел Бенитес „черно-белите“ се върнаха във Висшата лига. Със сигурност стадионът в Нюкасъл ще е пълен отново на всеки домакински мач на тима и през следващия сезон.


14. Борусия Мьонхенгладбах (51 494) – поредният отбор от Бундеслигата, който намери място в класацията. И то благодарение на своите верни фенове. Този сезон Жребците играха и в евротурнирите, а в Германия се представиха малко колебливо. Независимо от всичко, Борусия Мьонхенгладбах се радваше на сериозна подкрепа.


13. Хамбургер (52 341) – северногерманците за пореден сезон оцеляха в Бундеслигата. Те изпилиха нервите на своите привърженици, след като се спасиха от изпадане в края на първенството. Хамбургер, който е носител на КЕШ от 1983 година, винаги е имал верни и много привърженици. Това се доказа и през този сезон.


12. Ливърпул (53 039) – с новата трибуна „Майн стенд“ мърсисайдци увеличиха капацитета на своя „Анфийлд Роуд“, което им позволи да са на тази престижна позиция. Ливърпул се класира в Топ 4 и си осигури участие в Шампионската лига следващия сезон.

11. Манчестър Сити (54 018) – Гражданите не успяха да спечелят титлата, след като не се пребориха с доминацията на Челси, но пък за сметка на това на трибуните имаха доста публика. На „Етихад“ небесно-синьото море винаги превъзхождаше.


10. Селтик (55 882) – невероятен сезон за Детелините и още по-невероятна подкрепа от трибуните на „Селтик парк“. „Зелено-белите“ завършиха без загуба в първенството и дадоха още много радост на своите верни фенове.

9. Бенфика (55 994) – Орлите станаха шампиони на Португалия за четвърта поредна година. Неслучайно и „Естадио Да Луж“ в Лисабон беше пълен във всеки домакински мач на Бенфика.


8. Уест Хем (56 970) – след като напуснаха своя „Ъптън парк“, Чуковете домакинстват вече на „Лондон стейдиъм“. Той е със значително по-голям капацитет, а феновете на Уест Хем доказаха, че са едни от най-верните не само на Острова.


7. Арсенал (59 956) – Артилеристите не успяха да се класират в Топ 4 за първи път в ерата на Арсен Венгер. Това е може би малко разочароващо за феновете на тима, но със сигурност и през следващата кампания „Емирейтс“ ще е пълен, както е през изминалото първенство.


6. Шалке (60 703) – „Арена ауф Шалке“ винаги е с пълни трибуни, а билети за домакинствата на Кралскосините не могат да се намерят. Сезонните карти са разпродадени още преди сезона, а малкото градче Гелзенкирхен винаги е заставало зад отбора.


5. Реал Мадрид (69 170) – „Сантяго Бернабеу“ видя Реал Мадрид отново шампион на Испания след 5 години. Кралския клуб се класира и на финала на Шампионската лига, където на 3 юни ще се изправи срещу Ювентус в Кардиф. За мачовете на Реал винаги е трудно да намериш свободен билет, тъй като интересът към отбора винаги е голям.

4. Байерн Мюнхен (75 000) – шампионите на Германия са такива и сред публиките в страната. Причината е и че стадионът на баварците – „Алианц Aрена“ е с доста голям капацитет.


3. Манчестър Юнайтед (75 289) – стигаме и до Топ 3, където един от отборите е този на Червените дяволи. Най-големият стадион във Висшата лига е винаги пълен, когато играе тимът на Жозе Моуриньо. Може и да не направи най-добрия си сезон, може и да не игра най-привлекателния футбол, но Манчестър Юнайтед показа, че е един от най-обичаните не само на Острова. А спечелените трофеи от Лига Европа и Купа на Лигата, бяха бонус за феновете, които от следващия сезон ще гледат тима отново в Шампионската лига. Макар и не чрез класиране в Топ 4 на Премиършип.


2. Барселона (77 944) – нищо чудно – Блаугранас е на водещо място по публика. Красив футбол, голям стадион, много фенове – какво повече? „Камп Ноу“ се конкурира със „Сантяго Бернабеу“ на Реал Мадрид, но Барселона печели битката на феновете.

1. Борусия Дортмунд (79 653) – да си намериш билет за домакинство на Борусия Дортмунд е равносилно на шанса да видиш сняг в Сахара през юли. Един от най-обичаните и подкрепяни отбори в Германия, а и по света. Най-добрите фенове в Европа безспорно са на „Сигнал Идуна Парк“. Отборът не успя да се пребори с конкуренцията на Байерн в Бундеслигата (но го победи за националния трофей), но стигна до четвъртфинал в Шампионската лига и спечели Купата на Германия.

Като привърженик на ЦСКА, който цени изключително съществуването на футболен клуб с името Левски (чиято основна цел е да ме забавлява и развлича), искам да отдам нужното уважение на поредния юбилей в синьо. Обстоен преглед на европейската визитка на Левски ме накара да стигна до прозрението, че футболния отбор на квартал Подуяне е пред ново значимо тържество – само след четири международни мача Левски има възможност да стане първият български състав със 100 (сто) загуби в Европа. Това очарователно откритие, пазено в дълбока тайна в сините среди, ме накара по собствен сатиричен начин да отдам дължимото на кръвния враг – като му отделя нужната любов и време, за да опиша моята лична класация от 50-те най-значими мача на Левски в евротурнирите. Изборът от 96 загуби и определянето на критериите, според които да класирам най-забележителните мачове на сините, не бе никак лесен процес. След това скицирах с по няколко реда подбраните международни подвизи на Левски, ползвайки безпристрастна статистическа информация от левскисофия.инфо. Получи се картина, неприятна за мнозина, но след геройски отвоюваното днес 2-2 срещу гостите от Швеция мисля, че мъчителните усилия на Левски да бъде нормален отбор, заслужават поощрение. Приятно четене на всички армейци! Празникът на нашия враг може да бъде и наш празник, убедете се сами :)


П.П. Това не е материал за убедени левскари, ще увреди тяхното душевно спокойствие. Съветвам ги да не си причиняват излишна болка, достатъчно им е, че са фенове на Левски. От това по-голямо страдание няма. По-добре да си намерят някоя книга, посветена на сините митове и да си четат нея, за да са във форма за борбата в първенството, която както знаем обикновено им отрежда второто място. И така... 


№50 Сезон 1965/1966 КЕШ
12.09.1965 Юргорден (Стокхолм) 2:1 Левски (София)
Естествено започваме с началото. Първи мач в Европа - първо поражение. Показателен щрих за пътя на най-изтъкнатия ни евробоец. С тази нещастна загуба от 1-0 до 1-2 започва една необикновена история...  


№ 49 Сезон 1986/1987 КНК
05.11.1986 Вележ (Мостар) 4:3 Левски (София)
Заради такива мачове, хората обичат футбола! Шоумач в който Левски вкарва здраво, но и му вкарват още по-здраво. Според личният си европейски патент Левски дърпа с 3-1, но получава три гола за 6 минути и шоуто е пълно. Зрелището увеличава фенската маса на сините не с дни, а с часове... 


№ 48 Сезон 1985/1986 Интертото
19.07.1986 Калмар (Калмар) 5:4 Левски (София)
По принцип, Левски има голям ден с пет вкарани гола на шведите през новия век. На този ден сините фенове се смразиха в мига, когато гостите върнаха две попадения и от класически резултатът стана 3-2. В този момент всички виждаха кошмара на пълното изравняване, но все пак всичко завърши щастливо, по левскарски. Защото съдбата обича силните! Но пък и калмарите помнят добри дни срещу Левски през миналия век, тогава за два мача сините получават общо 8 гола... 


№47 Сезон 1998/1999 КНК
17.09.1998 Левски (София) 0:2 Копенхаген (Копенхаген)
Левски са абсолютна класа през 1998 г. Под класа разбирайте, че играят Гонзо - Терминатора, Ники - Кайзера, Мъри - Разказвача, Иванков – Бъдещия шампион на Турция, Лазаров – Електричката и всички тези футболни артисти са събрани рамо до рамо в един състав. Два гола след почивката на гостите и Левски става първият български отбор отпадал от датчани, дори и най-добрите понякога нямат ден... 


№46 Сезон 1998/1999 КНК
01.10.1998 Копенхаген (Копенхаген) 4:1 Левски (София)
Както казахме, Левски са голям отбор по това време и те го доказват. Вкарват гол в 85-тата минута и от 0-4 правят загубата почетна. Ето за тази класа говорим... 


№45 Сезон 1972/1973 УЕФА
25.10.1972 Динамо (Берлин) 3:0 Левски (София)
Българското Динамо изиграва братоубийствена среща срещу друг подтиснат от системата отбор – източно-германското Динамо. Това не е загуба, от която да боли, защото е победа на дружбата между народите. И сините играчи дават всичко, каквото могат за светлата идея. Даже малко се престарават. Динамо (Берлин) пък връща жеста в София, просто е по-пестелив с един гол. Немци, какво да ги правиш. Никога не са били пример за дружелюбие... 


№44 Сезон 1981/1982 УЕФА
16.09.1981 Динамо (Букурещ) 3:0 Левски (София)
Българското Динамо се сблъсква и с друг подтиснат приятел – румънските колеги от „мръсната комунистическа“ Румъния. Левски отново се отнася топло и добросърдечно. Оставаме с впечатление, че ако е имало възможност Левски да се изправи и срещу големия си брат от Русия - Динамо (М), вероятно щяхме да знаем предварително резултата... 


№43 Сезон 2001/2002 УЕФА
20.09.2001 Челси (Лондон) 3:0 Левски (София)
Английските сини от Лондон лепнаха на сините приятели от София мокра целувка насред дъжда на Стамфорд Бридж. Толкова дълги години чакане определено си заслужаваше. Всички си оплакнахме очите в лондончани, три гола са малка цена за удоволствието да видиш естествения, аристократичен първообраз и подобие на Левски. Моделът за подражание, който няма нищо общо с Галатасарай, а е логично свързан с проспериращия демократичен свят, без капка комунизъм в него. Свят, който е син на цвят... 


№42 Сезон 2001/2002 УЕФА
27.09.2001 Левски (София) 0:2 Челси (Лондон)
Насладата продължи и в София. На терен като лунен пейзаж, англичаните отново успяха да проврат майсторски топката в мрежата, въпреки неочакваното препятствие, осигурено от любезните домакини. Какъв невероятен отбор е Челси и какви прекрасни екипи има! Как да не носиш синя фланелка и да не се гордееш с нея?... 


№41 Сезон 1970/1971 КЕШ
02.09.1970 Аустрия (Виена) 3:0 Левски (София)
Както вече може би е било забелязано, 0-3 е класически резултат за сините в Европа. Но Аустрия (Виена) е маргинален отбор със скромна история, който не може да привлече вниманието на грандове от калибъра на Левски, така че тази загуба можем да не я броим. Левски е прекалено голям отбор, за да седне да се надиграва с австрийци. Това го правят само тимове с локално значение като Берое, които се напъват до 7-1 за скучни отбори като Аустрия (Виена), защото по принцип няма с кого да играят. Извинете, но това не е сериозно. Левски е отбор за големите мачове... 


№40 Сезон 2003/2004 УЕФА
03.03.2004 Левски (София) 2:4 Ливърпул (Ливърпул)
Че Ливърпул е слаб отбор, всички много добре го знаем. Та как да е иначе след като англичаните са падали от ЦСКА, при това и като домакин, и като гост? Левски вкара два гола на Ливърпул без до ги бави никак, за да е ясно, че от червените голям футбол не може да се очаква. И Милан бяха на същото мнение година по-късно, когато и те разкриха без никакви проблеми прехваления тим от Албиона... 


№39 Сезон 1999/2000 УЕФА
21.10.1999 Левски (София) 1:3 Ювентус (Торино)
От десет италианци за 75 минути не може да се очаква кой знае какво срещу синия колос на България. В 15-тата минута червен картон получи Бачини и интригата свърши. Все пак Ювентус също не е голям отбор, след като е падал от ЦСКА както легално, така и нелегално. Добре, че Зидан излезе да се разтъпче на терена и да плаши излишно с плешивото си теме, иначе Ювентус отиваха на резултат. Затова пък за Левски вкара гол чернокож футболист. Неe, Гара Дембеле не играе в този мач... 


№38 Сезон 2005/2006 УЕФА
24.11.2005 ЦСКА (Москва) 2:1 Левски (София)
„Свинята-майка“ на ЦСКА София, наказва в идеологически сблъсък доведения син на Динамо Москва чрез Вагнер Лав, който плъзга два гола на Левски от любов към играта. Сините дебнат за своя миг да унижат братушките и го дочакват. Моралът на цесекарите от Москва е завинаги накърнен с почетно попадение в 90-тата минута, гол-триумф на левскарския дух и поривът за свобода над мракобесния комунизъм... 


№37 Сезон 2005/2006 УЕФА
30.03.2006 Левски (София) 1:3 Шалке 04 (Гелзенкирхен)
На сините от София се падна удоволствието да загубят и от сините от Гелзенкирхен - Шалке  със сакралното за Левски число 4 в емблемата си. Не става дума за някой си Христо Стоичков, а за рождената дата на столетника на българския футбол: 24.05.1914 г. Гол на Дани Боримиров  накара цяло полувреме Левски да лети високо към своя първи полуфинал в Европа. После летежа бе прекратен с три точни изстрела от страна на немската артилерия, жалко! Всички вярвахме преди началото на мача, че е възможно Левски да изравни Славия по постижения в Европа. Обаче мача се наложи все пак да бъде изигран... 


№36 Сезон 2009/2010 УЕФА
01.10.2009 Левски (София) 0:4 Лацио (Рим)
След най-голямото поражение в домакински мач на сините, вече всички знаехме – Лацио е отборът, който заслужава да дойде на юбилея на Левски. 4 гола – 24 май – 2014 г. Съдбата даде ясен нумерологичен знак на всички български зрители, а италианците пуснаха втория отбор за ответния мач, за да капарират още през 2009 г. мястото си на арената на славата - стадион Георги Аспарухов...


№35 Сезон 2006/2007 КЕШ
27.09.2006 Левски (София) 1:3 Челси (Лондон)
Върхът на футбола в синьо. Всички настръхваме пред изплезения език на съвсем леко мургавия млад талант на Левски Мариян Огнянов, който вкара първия гол на български отбор в шампионската лига и последен за Левски в груповата фаза на турнира. Незабравим ден, голяма синя победа... 


№34 Сезон 1974/1975 КЕШ
18.09.1974 Левски (София) 0:3 Дожа Уйпещ (Будапеща)
Унгарци ли са, не ни ги хвалете. Левски с комунисти не играе, запомнете това. Левски значи свобода... 


№33 Сезон 1974/1975 КЕШ
02.10.1974 Дожа Уйпещ (Будапеща) 4:1 Левски (София)
Бойкотът на борците за справедливост продължава, но Войн Войнов все пак губи контрол и забива гол на „мръсните комуняги“, за да го помнят завинаги. Голът озлобява на свой ред унгарския стрелец Дунай ІІІ, чието име го издава явно, че е трето поколение комунист. Като типичен „мръсен комунист“ това човешко изчадие играе твърде нехуманно и по комунистически резултатно... 


№32 Сезон 1984/1985 КЕШ
07.11.1984 Днепър (Днепропетровск) 2:0 Левски (София)
Днепър по това време е малко руски отбор и не е известен както днес, но това никога не е било пречка пред Левски да помогне на малък тим да изпита голяма радост в историята си. Освен това отново е виновен комунизма, защото реваншът се играе на рождения ден на СССР. След 3-1 за Левски в първия мач, на реванша нахалните украинци за половин час връщат двата гола преднина на сините. Съдията-комунист от ГДР вместо да послужи за оправдание на сините взема, че дава дузпа за Левски. Емо Велев бие във вратаря, топката се връща към нашия играч, Кокала пак я бие във вратаря и Днепър няма как – продължават заради съдията... 


№31 Сезон 2009/2010 КЕШ
19.08.2009 Левски (София) 1:2 Дебрецен (Дебрецен)
Да се разберем, както срещу комунисти, така и срещу наследници на комунисти Левски играе неуспешно, независимо че надживя комунистическия терор. Кошмарният спомен за преживените зверства и нечовешки геноцид над „Отбора на народа“ не позволява на Левски да покаже какво може дори срещу внуци на насилници, каквито се явяват Дебрецен. Всички сме съгласни, че не трябва да се позволява на отбори с комунистическа родина да играят в евротурнирите, освен това такива състави в никакъв случай нямат право да бележат на Левски почти от центъра... 


№30 Сезон 1991/1992 КНК
18.09.1991 Левски (София) 2:3 Ференцварош (Будапеща)
Вече стана дума, че срещу „мръсните комунистически отбори“ Левски винаги е изпитвал трудности. Просто системата е била такава. Левски добре знаем, че никога не е бил част от тази система нито като Динамо, нито като Левски-Спартак. Така, че сините се бият храбро за честта си в този неравен сблъсък и ликуват – вкарват в последната минута за 2-3 и великия Ференцварош е унижен... 


№29 Сезон 1991/1992 КНК
02.10.1991 Ференцварош (Будапеща) 4:1 Левски (София)
Унгарските комунисти не са забравили обидата от „фашисткия“ си съперник и връщат жеста за гол в последната минута. Този долен комунист-нападател Липчей, отново вкарва два гола, по подобие на първия мач, но този път се прави на оригинален – в 1-та и в 90-тата минута. Все едно това спаси комунизма по света. Кой би и на футбол, и на бой в контрола през 2008 г., а? ‪#‎КОЙ‬?... 


№28 Сезон 1975/1976 УЕФА
03.03.1976 Барселона (Барселона) 4:0 Левски (София)
Изненадващо е наистина, но Барселона с Йохан Кройф в състава си има победа над Левски. Тя е инцидентна и няма нищо общо с ответния реванш, където испанците лазят по терена, надскачани са, надбутвани са, въобще надигравани са по всички възможни показатели и накрая, за да е по-величествено са били оставени три пъти да повеждат в резултата, преди да наведат болезнено глави след 5-4 за сините. Никой от този отбор на испанците не е забравил невиждания пердах от Левски и потреперва в тъмното при спомена. Бъдете сигурни... 


№27 Сезон 2006/2007 КЕШ
12.09.2006 Барселона (Барселона) 5:0 Левски (София)
0-5 е другият класически резултат освен 0-3 за Левски в Европа. Срещата е историческа, защото Левски дебютира гръмко в лигата на най-големите. Не, Меси не игра и в двата мача. Но, да - Иниеста съумя да поздрави българските фенове на правилния футбол с по един гол и в двете срещи... 


№26 Сезон 1967/1968 КНК
20.09.1967 Милан (Милано) 5:1 Левски (София)
Носителят на 7 купи на европейските шампиони има 5 победи от 6 мача с „Отбора на народа“, въпреки че сините фенове и до днес твърдят, че 7 е добро число за тях. Вероятно са прави, защото Милан е досущ като ЦСКА за Левски – все намира начин да мушне на сините или 3, или 5 гола... 


№25 Сезон 2010/2011 УЕФА
30.09.2010 Спортинг (Лисабон) 5:0 Левски (София)
Спортинг можеше да стане първият отбор, вкарал повече от 5 гола на сините. Ала Левски, затова е Левски – последните 10 минути българските футболисти не дадоха на португалците да си помислят дори за миг, че късметът им може да продължава вечно в този нелепо протекъл мач при изравнени сили на двата отбора. Това далеч не бе всичко, в София португалците бяха разгромени за назидание с 1-0...  


№24 Сезон 1982/1983 УЕФА
28.09.1982 Левски (София) 0:3 Севиля (Севиля)
Не за пръв път Левски пада по-тежко у дома, отколкото като гост. Но това не е толкова важно, случва се и на най-големите. Интересно е друго, никак не е лесно да се прецени кой резултат е по-любим на сините в Европа: 0-3 или 0-5... 


№23 Сезон 1980/1981 УЕФА
04.11.1980 АЗ (Алкмар) 5:0 Левски (София)
Без излишни коментари можем да кажем накратко следното: телета не хрупат лалета, ама никак... 


№22 Сезон 1988/1989 КЕШ
06.10.1988 Милан (Милано) 5:2 Левски (София)
Пет гола от Милан в мрежата на Левски, вече не е интересно събитие за коментиране. Но кой е вкарал два гола във вратата на Милан с Ван Бастен, Рийкард и Гулит? ‪#‎КОЙ‬?... 


№21 Сезон 2006/2007 КЕШ
31.10.2006 Левски (София) 0:3 Вердер (Бремен)
Синът на президента на БФС надмина себе си и пусна три гола за четири минути. Ако не беше пазил той, Вердер никога нямаше да поведе с три гола до почивката, напротив щеше да трепери за кожата си и почти сигурно щеше да бъде посечен в София... 


№20 Сезон 1978/1979 УЕФА
01.11.1978 Милан (Милано) 3:0 Левски (София)
Евробоецът на България изнася силен мач. Даже много силен мач, защото този път миланистите вкарват 5 гола на Левски само в съня си... 


№19 Сезон 2005/2006 УЕФА
11.08.2005 Публикум (Целе) 1:0 Левски (София)
Днес отбор с такова име не съществува, но поне играе в първа словенска лига като Целе (да не се бърка със зеле, нито с целина). Както винаги, когато говорим за Левски не резултатът е най-важното. Това е мачът, с който започна синята приказка. „Дъжд вали, дъжд вали, Левски пак ще победи“ си пеят сините фенове понякога, без да е много ясно защо го правят. Левски отиде и традиционно се удави в Словения. На реванша обаче, дъжд нямаше и след само около час ходене по мъките Мъри започна да разказва на старите левскари от Север и от Юг... 


№18 Сезон 2012/2013 УЕФА
26.07.2012 Сараево (Сараево) 3:1 Левски (София)
Този мач е класически пример за трудностите в културния обмен между ултрас агитките на два различни отбора. Сините фенове дадоха криле на тима си, като насметоха чуждите запалянковци с обидни транспаранти, който трудно бихме могли да оприличим като расистки. Ставаше дума за любов и горещи ласки между братските балкански народи. Въпреки това, тънкообидчивите босненски привърженици разбраха криво посланието. Взеха, че се засегнаха и Левски полетя, към изхода...


№17 Сезон 2002/2003 УЕФА
31.10.2002 Щурм (Грац) 1:0 Левски (София)
Това е най-дългото отпадане с дузпи на български състав: 7-8. Близо половин час двата отбора се наказваха с удари от бялата точка. Разбрали сме се вече, Левски поставя еталоните в тази игра. Всички решихме, че Георги Петков е направил мача на живота си, а пък Мъри Стоилов – не съвсем. За втория бяхме прави (Мъри изпуска дузпа), но се оказа, че сме сбъркали за „Гошко-вратарчето“. Георги Петков направи мача на живота си не с, а срещу Левски, пазейки вратата на Славия от сините „щампиони“ на 25.05.2013 г. За „щампиони“ се оприличиха самите сини фенове с огромна хореография от разноцветни листа, чиято снимка циркулира свободно в интернет. Не мислете, че искаме да сеем заблуда или да се присмиваме незаслужено... 


№16 Сезон 1960/1961 Балканска купа
15.11.1961 Левски (София) 2:4 Стягул Рошу (Брашов)
За да няма Левски Балканска купа причината е, че постоянно се е натъквал на регионалните грандове и най-силните претенденти в турнира. Стягул (Брашов) очевидно е румънски исполин по това време, щом са били сините. Това, че 1963 г. Локо (Пд) бие румънците и в двата мача за Купата на УЕФА нищо не означава. Стягул по всяка вероятност е играл с резервния си състав там, това се подразбира от важността на Балканската купа като международно състезание и маргиналността на евротурнирите по онова време – съревнования само за наивници като ЦСКА...   


№15 Сезон 1972/1973 УЕФА
13.09.1972 Университатя (Клуж) 4:1 Левски (София)
Този румънски състав е по-известен от Стягул (Брашов), дума да не става – играят и до днес в елита на северната ни съседка. Очевидно е, че и те са били гранд през 1972 г. защото са били не кой да е, а родния евробоец. В Европа имат респектиращите 10 мача (половината за Интертото), като освен победата над Левски, имат още цели 2 триумфа срещу само 6 допуснати загуби и все още не са изпитали щастието да отстранят никого, благодарение най-вече на Левски. Синият колос от България повежда самоотвержено на реванша до 85-тата минута с 4-0, получава гол три минути по-късно, но съумява още по-героично да реализира дузпа в 109-тата минута и отново да се покрие със слава... 


№14 Сезон 2008/2009 КЕШ
13.08.2008 Левски (София) 0:1 БАТЕ (Борисов)
ЦСКА може да е палач на еврошампиони, но пък Левски е създател на евробойци. Затова всички мразят червените, а сините ги обичат навсякъде в Европа. След благословията на Левски футболът в Беларус тръгна стремглаво нагоре и тамошните хора откриха наследника на успехите на Динамо Минск. Това стана възможно благодарение на Гонзо, който изпусна дузпа в София и с помощта на целия син отбор, неуспял да подчини 10 играчи на БАТЕ в Украйна. А относно това защо Димитър Бербатов подкара тракторче на тренировка на националите никой така и не разбра причината, дори нямам представа защо отбелязвам странната му постъпка... 


№13 Сезон 1987/1988 КНК
30.09.1987 ОФИ (Ираклион) 3:1 Левски (София)
Витоша (да не се бърка с Витоша Бистрица) или Левски, все тая. Сините отпадат от неизвестни отбори без никакви задръжки и с вродена лекота. Няма как обаче този мач да заслужи по-високо място от 13-та позиция, въпреки че родния евробоец става първия скалп на ОФИ от остров Крит. Вижте ги гърците къде са и къде сме ние? Лесно е да се злобее, трудно е да се мисли трезво. Левски, пардон Витоша, нямат никаква вина в случая, това е просто игра... 


№ 12 Сезон 1960/1961 Балканска купа
29.03.1961 Партизани (Тирана) 2:0 Левски (София)
Албанци, точно така. През 1961 г. учудващо или не, но в Албания се е играл организиран футбол. Благодарение на Левски имаме недвусмислено историческо сведение за тази любопитна подробност от света на спорта... 


№11 Сезон 2008/2009 УЕФА
02.10.2008 Левски (София) 0:1 Жилина (Жилина)
Ужилването се оказа голямо. Това е един от големите състави на Левски – последният шампион в синьо излюпил се в последствие, а отпадането е след изгодно равенство навън. Освен това е второ отпадане за сезона. Дни преди това Левски е създал явлението БАТЕ. Заради светлото си дело за народа на Беларус, Левски не заслужаваше такава сурова съдба – да отпадне от отбор, притежаващ терен с размери малко по-големи от игрище за тенис на корт. Всички съчувствахме на силния син бик, когато се гътна от нищо и никаква пчела ли, оса ли... 


№10 Сезон 1994/1995 УЕФА
09.08.1994 Олимпия (Любляна) 3:2 Левски (София)
Насето Сираков прави разногледи словенците и те се отървават само с два гола. Олимпийците си намериха майстора, разбирайте това изречение както искате... 


№09 Сезон 1994/1995 УЕФА
23.08.1994 Левски (София) 1:2 Олимпия (Любляна)
Вярно е, че в състава на Левски има медалисти от САШ`94 и е абсолютно вярно, че това е тима, който ще бие ЦСКА със 7-1 месец по-късно. Победа, която доказа на Европа, че Левски е загубил двата мача с Олимпия (Любляна) напълно случайно. Не е възможно да си в състояние да биеш световноизвестна марка със 7-1 и да си толкова слаб, колкото изглежда, че си срещу някакви измислени словенци. Цифрите лъжат, понякога...  


№08 Сезон 1996/1997 КНК
08.08.1996 Олимпия (Любляна) 1:0 Левски (София)
Гледайки датата няма как друг мач да заеме 8-мо място в нашата престижна класация. Тук вече олимпийците на България бяха възпети от невъзпитаните фенове на ЦСКА, защото Левски като трикратен първенец на страната отново успя да отпадне от олимпийците на Словения. Споменаваме олимпийският принцип, защото Олимпия Любляна обикновено отпада след първия си сблъсък. Освен, ако не играе с Левски или отбор с буквата Ш като: Шяуляй, Шериф Тираспол, Шафа Баку, Шелбърн... 


№07 Сезон 2004/2005 УЕФА
30.10.2004 Беверен (Беверен) 1:0 Левски (София)
Като се загледа човек по долните дивизии на Белгия излиза, че винаги може да се натъкне на отбори, които са отстранявали Левски. Примерът е особен, защото знаем, че агитката на сините много отдавна, в далечното минало, държеше на расовата чистота. Днес те имат демократични възгледи и не изповядват никакви расистки убеждения, защото този белгийски филиал за обиграване на футболисти от Африка им доказа, че чернокожите също са хора. Левски решително каза „Не на расизма“ и отново бе за пример на всички в България и Европа... 


№06 Сезон 2013/2014 УЕФА
11.07.2013 Иртиш (Павлодар) 2:0 Левски (София)
Дълг на най-патриотичния клуб у нас е да популяризира българския футбол, като прави хората щастливи по цялото земно кълбо. И тъй като Европа отдавна е в краката на сините, Азия също се наложи да разбере ‪#‎КОЙ‬? е Левски... 


№05 Сезон 2007/2008 КЕШ
31.07.2007 Тампере Юнайтед (Тампере) 1:0 Левски (София)
Вярно е, някои от играчите на финландците дойдоха и си тръгнаха с велосипеди от стадиона. Извънземните футболисти на Левски, класирали се в групите на Шампионската лига и играли на ¼ финал за купата на УЕФА, играят извънземен футбол и губят мача по извънземен начин. Левски си е необикновен отбор, след негови игри понякога просто не можеш да заспиш от страст и емоция... 


№04 Сезон 2007/2008 КЕШ
07.08.2007 Левски (София) 0:1 Тампере Юнайтед (Тампере)
Тампере Юнайтед днес не съществува, но винаги ще остане в аналите на Левски, защото сините отново успяват да загубят от финландските „велосипедисти“ и този път вече се оказа, че са отстранени. Причината е, че регламента на турнира просто не предвижда трети мач, иначе сините щяха да бият с 3-0 и да продължат уверено напред. Когато се разбра, че няма да има трети мач и Левски твърдо отпада от Юнайтед (но не от Манчестър), имаше припадъци на стадиона сред сините редици, няма как да е иначе след такъв неочакван подвиг... 


№03 Сезон 1992/1993 КНК
30.09.1992 Люцерн (Люцерн) 1:0 Левски (София)
Петър Хубчев, Златко Янков, Дани Боримиров – Калашника или Шмайзера както предпочитате, Пламен Гетов, Илиан Илиев, Ники Илиев, Георги Славчев, разбирате ли за какъв отбор говорим? Това е Гранде Левски, станал трикратен шампион на България. И той изиграва Гранде мач. Сините бият швейцарския (поясняваме страната, да не се чудите откъде е) си опонент в София. Недообмисленият регламент на евротурнирите оставя Левски зад борда, защото неговите Гранде играчи губят гостуването си от ВТОРОдивизионния тим на нула. Няма грешка. При сините грешки няма... 


№02 Сезон 1995/1996 УЕФА
12.09.1995 Левски (София) 1:2 Айндрахт (Аалст)
Това е сблъсък-гвоздей не само за една вечер, а за цяла вечност. Този отбор първо, едва ли някой у нас знае как стига до евротурнирите, защото той винаги е бил спортна организация с полупрофесионален статут и най-големите успехи на дружеството са две промоции за премиер-лигата на Белгия и една шампионска титла на трета дивизия. Второ, във въпросния сезон те не печелят купа, а просто се класират четвърти за първенство, което за техен късмет по това време им носи дебют в Европа. Дебют и то какъв. Трето, Аалст така и не вкарва гол на никого повече, нито има други участия в евротурнирите. Няма и да има, защото днес е аматьорски отбор като ЦСКА – т.е. ще умре скоро. Обаче, защо Левски да не загуби от такъв състав вкъщи, кажете? Защо не?... 


№01 Сезон 1995/1996 УЕФА
26.09.1995 Айндрахт (Аалст) 1:0 Левски (София)
Една загуба за трикратния шампион на България не е краят на света. Левски тогава си е подмладявал състава: Пламен Николов, Емо Кременлиев, Мариян Христов, Илиян Симеонов -Японеца, Емил Велев, Георги Иванов, Александър Марков по това време са все млади, крехки и зелени играчи, нищо че някои са с медал от световно първенство, това въобще не е важно. Също така загубата не е загуба в първия мач, защото Левски вкарва два гола. Вярно, че един от тях е в собствената врата, но два гола са си два гола, нали така? Виж, отпадане от такъв съперник с втора загуба, вече е нещо съвсем друго. Но защо пък не, кажете? Нито крачка назад, нито капка страх! Само напред и нагоре, там където никой друг не може да стъпи! Това е Левски... 


NO №: THIS IS EVERGREEN Сезон 1989/1990 УЕФА
26.09.1989 Антверпен (Антверпен) 4:3 Левски (София)
Това несъмнено е европейския вундертим на Левски. Никой няма право да слага в никакви класации този състав на сините. Това е български мач номер едно в историята на евротурнирите за всички времена. Дори финалът в Истанбул между Ливърпул и Милан от 2005 г. не може да се похвали с 6 гола от 82 минута до...след 90-тата. Срещата между Антверпен и Левски осмисля значението на думата спортен обрат. Тези момчета в сини фланелки ще останат недостижими на върха и винаги ще помним, че накараха цяла Европа да говори за тях. Антверпен, който сега си живурка във втора дивизия на Белгия (където впрочем е пребивавал през по-голямата част от съществуването си), също ще помни сините с добро. Дори техните фенове станаха от Левски. Шапки долу пред сините евробойци. Честит юбилей на всички българи и да живее Левски! И Пеевски! И Тонев! И Бойко, най-вече!


След това зашеметяващо пътешествие в Европа, имам един съвет към ЦСКА и Лудогорец. Нека се поучат от Левски, не могат да се достигат подобни рекорди с половинчати опити. ЦСКА, ако иска да чества такъв колосален опит от 100 загуби в Европа трябва да се откаже от своя максимализъм. Безмислено е да се организират отпадания от слаби отбори с равни мачове, нужни са загуби – методично навън и с постоянство вкъщи. Трябва да се търси възможност за загуба от всеки потенциален съперник. Ако армейците се приучат и започнат да позволяват на чуждестранни тимове да ги бият, всички в Европа ще заобичат червените като отбора на Левски. Ще забравят комунистическото грехопадение на ЦСКА да се опитва да се надиграва с най-добрите, че даже и да успява в това абсурдно по своя замисъл начинание. Това носи само завист и омраза, време е ЦСКА да се присъедини към симпатичния ореол на губещия и по-слабия, така ще потекат реки от пари на спонсори. Много хора от властта най-накрая могат да припознаят ЦСКА за свой отбор. ЦСКА може да опита да достигне величието на Левски и има шансове да успее. Този положителен агрегат в Европа след повече от 200 мача е сериозно препятствие, но всичко може да бъде оправено с търпение и спокойствие.  Лудогорец също малко да се осъзнаят. Не може за четири сезона да навъртят толкова победи в Европа и дори да влизат в основните схеми за елиминации. Нужно е пестеливо поведение и много загуби, за да може оцелелите им фенове да изпитват истински триумф при някой спорадичен успех, така се усилва болезнената привързаност към една изопачена идея. Формулата е по-малко поводи за щастие, за да се радват повече на отбора. Не виждат ли Лудогорец, колко са си добре сините? Левски има 5 четвърт-финала за 50 години и едно влизане в групите на парите, а има най-много фенове в България. Това е видно от всякакви анкети, телевизионни измервания, посещаемост по стадионите и пр.


За доказателство, днес на юбилея в студеното време бях на стадиона с близо 9000 души (12 000 според някои сайтове). Ами след 50 години може би ще са вече наистина 12 000! Какво е това бързане от Лудогорец? Откъде-накъде ще взимат повече точки от Левски в шампионската лига? Така не се печели всенародната любов. Има си йерархия, нужно е да се дава път на по-старите от теб. Да станеш и да им направиш място да седнат. Отдава се чудесна възможност на Лудогорец да се развият като клуб и да допуснат Левски да стане шампион.  Моментът е много подходящ, защото ЦСКА играе „на село“ и няма да пречи. Пък и всичко възможно ще се направи червените никога да не се върнат повече в А група, защото стана прекалено опасно да се играе с тях. ЦСКА, ако бият още три пъти Левски, какво ще стане с положителния баланс на сините във вечното дерби? Не, така не бива. Лудогорец много добре виждат, че с такова поведение всички ги мразят и им завиждат. С такова държание се отива във В група, да внимават. Не е необходимо да се стига до там, нека се следва мъдрата истина: не става само с пари, трябват и загуби. Нека се поучат от Левски и да влязат в правия път. Това важи и за ЦСКА. Защото в момента и да тичат всички останали срещу Левски не могат да го стигнат по успехи и обич на масите. Хайде да почнем да се усещаме вече, стига с тази романтична любов към играта. Има пари в тотото и за ЦСКА! Ще се намери някой лев за армейците, а и за Лудогорец можем да измислим някоя купа на България. Нужно е просто послушание, какво трудно има в това? Следвайте силните на деня, подкрепяйте Левски, навеждайте главица и всичко ще се оправи във футбола ни, а и в държавата ни – то се знае. Вярвайте и ще стане. Няма да останете излъгани. Хайде сега, наздраве за юбилярите! Ще се видим на следващия кръгъл празник, нещо от рода на: „Загубите на Левски – победа за футбола ни или 100 крачки към вечността, как ехото заглъхва“.

10.10.2015 г.,

София

Ц   С   К   А   З   А   В   И   Н   А   Г   И



Автор: Росен Сейреков
*Статията е публикувана във Фейсбук профила на автора

Феновете на футбола избраха гола на Златан Ибрахимович срещу Франция за номер 1 на Европейското първество в Полша и Украйна. 

Нападателят на Швеция помогна на Тре кронур да спечелят срещу петлите с 2:0 в груповата фаза, но скандинавците не успяха да се класират за фазата на елиминациите.

 

За страничната ножица на Ибра гласуваха 39.9 процента.

 

На втора позиция остана попадението на Жорди Алба (Испания) във финала срещу Италия (4:0), като ибериецът получи 17.2 процента. 

 

На трета позиция бе класиран голът на италианеца Марио Балотели срещу Германия на полуфинала. 10.7 процента от гласовете бяха за второто му попадение срещу Бундестима.

 

Останалите попадения в класацията:

 

Сами Кедира (Германия) срещу Гърция (4:2) - 8.6%

 

Дани Уелбек (Англия) срещу Швеция (3:2) - 7.3%

 

Якуб Блашиковски (Полша) срещу Русия (1:1) - 6.6%

 

Андрий Шевченко (Украйна) срещу Швеция (2:1) - 4.2%

 

Роман Павлюченко (Русия) срещу Чехия (4:1) - 3.8%

 

Рафаел ван дер Ваарт (Холандия) срещу Португалия (1:2) - 1.8%

Новакът във Висшата лига на Англия - Норич, който снощи подпечата завръщането си в елита на Острова след 6-годишно изгнание след победа над Портсмут, обави четиримата финалисти, които ще спорят за приза "Фен на годината" на Норич.

 

В официалния сайт на клуба и в други фенски структури привържениците на канарчетата ще могат да гласуват за Фен номер 1.

 

Финалистите от своеобразния "Файнъл Фор" този сезон са:

 

Мишел Дак, 45г. от Лавлейс Роуд. Той посещава всеки домакински мач на Норич, както и гостуванията. От 28 години ходи на мачове на своите любимци, като за този период е пропуснал само 10 гостувания!

 

Друг финалист е Ашли Роджърс, на 60 години, от Седжфорд. Това е неговият 51-ви сезон, в който подкрепя канарчетата.

 

Карл Харви е на 66 години, който е от Норич. Той живее, диша и се храни с идеята за Норич Сити.

 

Джон Уитууд, на 56 години, от Макълсфийлд, графство Чешър. Той пътува всеки път по 5 часа, за да гледа на живо Норич! Бащата и дядотко на Уитууд също са фенове на Норич, а самият той е привърженик на тима от "Кероу Роуд" от 50 години. Тогава за първи път, когато е бил 6-годишен, е посетил клубния стадион за двубой на Норич.

Читателите на Gong.bg определиха националният вратар на България Николай Михайлов за най-добър играч в евроквалификацията с Швейцария. Стражът на Твенте е получил високата оценка от 5,51 по шестобалната система.

 

Стилиян Петров и Ивелин Попов са другите двама футболисти от националния отбор, които получават оценка над 5. Капитанът на "трикольорите" е оценен с 5,06, а бившият играч на Литекс и Левски получава 5,09.

 

Най-слаба оценка от българския национален отбор има Здравко Лазаров - 3,34, който влезе като резерва. Вратарят на швейцарския национален отбор Вьофли получава най-висока оценка от състава на Отмар Хицфелд - 4,62.

 

Националният селекционер Лотар Матеус също получава по-висока оценка (4,79) от своя колега Отмар Хицфелд (4,25). Усреднената оценка на националния отбор на България е 4,44, а на Швейцария е 3,91.

Димитър Бербатов получи поредното си голямо признание. Водачът при голмайсторите във Висшата лига на Англия беше обявен за най-популярният футболист в Европа от Международната федерация по футболна история и статистика (IFFHS).