Унгарският евреин Бела Гутман прокле Бенфика заради проявената към него финансова некоректност и вече 50 години "орлите" наистина не могат да вземат европейско отличие...

 

10. "San Zero"

През лятото Милан и Интер се сдобиха с чисто ново полусинтетично тревно покритие на стадион "Сан Сиро" след оплакванията от терена след мача на "росонерите" с Барселона в Шампионската лига миналия сезон. Така тревата престана да бъде проблем, но в такъв се превърнаха резултатите. От полагането на свръхмодерното покритие минаха девет мача, в които никой от двамата стопани на стадиона не можа да постигне победа на своя земя. Добре, че в десетия двубой снощи Милан най-накрая се наложи над Каляри с 2:0.

 

9. Проклятието на Шампионската лига

От въвеждането на формата Шампионска лига преди 20 години нито един клуб не е печелил в два поредни сезона. Преди това, когато надпреварата още бе известна като Купата на европейските шампиони, беше нещо нормално отборите да осъществяват продължителна доминация. Така Реал (Мадрид) даже вдигна трофея цели пет години поред, а Аякс и Байерн - по три пъти. Вече в Шампионската лига Милан, Ювентус и Манчестър Юнайтед достигаха финала в ролята на носители, но никой от тях не успя да остане на трона. Смятаната за всемогъща Барселона на Хосеп Гуардиола също на два пъти се проваляше на полуфинали.

 

8. Клетвата на Гарабато

През 1948 Америка (Кали) е най-силният аматьорски футболен клуб в Колумбия и постигнатите успехи карат ръководството и феновете да обмислят професионализиране. На проведеното събрание решението е почти единодушно в полза на промяната. Един човек обаче е недоволен от това - запаленият привърженик на отбора и на футболната романтика Бенжамин Уреа Монсалве, известен с прякора си Гарабато, заявява на гласувалите: "Можете да превърнете Америка в професионален тим, можете да направите каквото си искате, но, кълна се в Господ, Америка повече няма да стане шампион!". Така "червените дяволи" трябва да чакат цели 31 години, за да вземат титла, но някои все още вярват, че проклятието продължава да тегне в турнира Копа Либертадорес, тъй като колумбийският клуб губи цели четири финала в латиноеквивалента на Шампионската лига.

 

7. Коледните ритуали на Дейв Басет

Известният английски мениджър Дейв Басет понякога е имал доста странни идеи по време на своята кариера. Най-интересен е начинът, по който решава да предотврати лоша серия на Шефилд Юнайтед на базата на минали събития. Отборът изпада именно в такава през есента на 1990, непосредствено след промоцията си в тогавашната Първа дивизия. "Остриетата" нямат победа до 22 декември, но след това внезапно коледният дух ги преобразява и в крайна сметка завършват на 13-о място. Така преди началото на кампанията през 1992/93 Басет решава да вземе превантивни мерки и насред месец август организира коледно парти на отбора, на което той е облечен като дядо Коледа. Ексцентричната идея дава резултат и Брайън Дийн отбелязва първия гол в историята на новосъздадената Висша лига за победата с 2:1 над Манчестър Юнайтед, а сезонът като цяло е доста успешен. Следващото лято преждевременното коледно тържество обаче не дава резултат и Юнайтед отпада.

 

6. Прогнозите на Пеле

Кралят на футбола е известен с това, че никога не дава верни прогнози. Най-забележителното му предвиждане е, че Колумбия може да спечели Мондиал'94, но Валдерама, Асприля и компания отпадат още в предварителната група, а местната мафия убива защитника Андрес Ескобар, задето си е отбелязал автогол. Други отбори, нещастни да бъдат фаворизирани от Пеле, са Китай, Испания, Аржентина и Франция - в турнири, в които неизменно се провалят. Бразилецът е способен да урочасва и отделни играчи, твърдейки, че ганаецът Ний Лампти ще стане "новият Пеле", а Ник Бармби ще достигне нивото на Зидан, Малдини и Роналдо...

 

5. Бедствието Риоичи Маеда

Японският национал не само е безпощаден нападател, но и неговите голове водят до изпадане, тъй като тимовете, на кото той е вкарвал първия си гол през сезона в Джей лигата, обикновено накрая се озовават във втора дивизия! Ветфорет Кофу бяха първите жертви на проклятието на Маеда през 2007. Същата съдба сполетя Токио Верди през 2008 и Джеф Юнайтед през 2009. Изумително, но тенденцията продължи и през 2011, когато Киото Санга и Мотедио Ямагата последваха същия пример. Сега, през 2012 всички очи са вперени в Гамба Осака, които не само че получиха първото попадение на нападателя, но и в момента се намират в дъното на таблицата...

 

4. Циганското проклятие и контрамерките на Бари Фрай

През 1906 Бирмингам се мести на нов стадион - "Сейнт Ендрюс", където дотогава е бил разположен цигански керван. Ромите си занимават, но проклинат клуба. След години на лош късмет мениджърът Рон Саундърс се опитва да премахне клетвата, поставяйки кръстове на всички пилони на осветлението, но и това не помага. "Сините" продължават да са в сянката на съгражданите си от Астън Вила, а понякога и на Уест Бромич, когато друг наставник - Бари Фрай, пробва нов метод: да се изпикае във всеки от четирите ъгъла на игрището. Дали това помогна? Не можем да сме сигурни, но четири сезона и половина по-късно - през 2011, Бирмингам победи Арсенал на финала за Купата на Лигата.

 

3. Жабата на Арубиня

През 1937 бразилският гранд Васко да Гама размазва с 12:0 отбора на Андарай. Вбесеният от този разгром футболист на загубилия отбор Арубиня пада на колене и отправя следната молитва: "Ако има Господ, Васко не трябва да спечели титлата 12 години". Според легендата Арубиня също така заравя жаба на игрището, тъй като се е смятало, че земноводните усилвали заклинанията. Въпреки звездните си селекции през 1943 и 1944 г. "черно-белите" не успяват да станат шампиони, но през 1945 най-накрая завършват на първо място... след като са прекопали с трактор терена, за да сигурни, че там няма жаба.

 

2. Босоногите герои свалят английското знаме

Мохун Баган е един от най-популярните клубове в Индия. През 1911 единайсет босоноги играчи побеждават с 2:1 един от отборите на английската колониална власт - тимът на полка от Източен Йоркшир, и печелят Купата на Индия. Тогава един брамин (хиндуистки свещеник) погледнал към английското знаме и попитал: "Кога ще си отиде това?", а някой от тълпата му отговорил: "Когато Мохун Баган спечелят Купата отново". Така и станало - през 1947 клубът от Западен Бенгал става първият носител на трофея в историята на независима Индия...

 

1. Бела Гутман и Бенфика

Проклятието на Бела Гутман датира отпреди 50 години, но никога няма да разберем какво точно е казал великият унгарски треньор. Според класическата версия думите му били: "100 години няма да спечелите европейско отличие", задето от клуба са били финансово некоректно към него. Оттогава насам "орлите" пет пъти достигат до финал в евротурнирите и неизменно губят - от Милан (на два пъти), Интер, Манчестър Юнайтед и ПСВ. През 1990 Бенфика игра с "росонерите" във Виена, където е погребан Гутман, а легендата Еузебио отиде на гроба на някогашния си наставник, за да го моли да свали проклятието. И това не помогна обаче...

 

Текст: webcafe.bg

BBC нареди идеален тим от най-великите футболисти в историята, които още са сред живите. Липсват ни Меси и Роналдо, но това не е чудно. За тях историята тепърва ще се произнася. А за тези 11 всичко отдавна е казано. И мястото им не подлежи на съмнение.

 

Дино Дзоф

Европейски и световен шампион с Италия. Спечелил всичко с Ювентус без Купата на европейските шампиони (има два загубени финала). Избран за един от 125-те най-велики играчи в историята на футбола.

Кафу

Пионер в позицията на десния защитник. Крило, бранител, нападател и плеймейкър в едно. Неуморим. Не играеш 142 мача за Бразилия, ако не си голям футболист. Световен шампион два пъти, загуби още един финал.


Франко Барези

Стълбът, около когото бе построен Рим. Тоест - непробиваемата империя на Милан и Италия от края на 80-те и началото на 90-те.
Пропусна дузпа на финала с Бразилия през 1994-а, но въпреки това е икона и символ на онзи отбор. Вероятно най-разумният бранител в новото време след ерата на...

Франц Бекенбауер

... На този човек. Няма пост за Бекенбауер. Централен защитник, който играе и като халф. Организира, показва с личен пример, ръководи и атакува. Световен и европейски шампион с Германия, три пъти първенец на континента с Байерн. Един от великата петица - Кройф, Пеле, Марадона и Ди Стефано са останалите.

Паоло Малдини

Втората част от гръбнака на Милан и Италия, израснал край лидера и гигант Барези. Игра 7 финала за Купата на шампионите - невъзможно постижение! Спечели пет от тях. Верен на Милан, както и Барези.

Зинедин Зидан

Геният на 90-те и първите години на новия век. Контролът му върху топката и играта бе знаменит. Нямаше силен и слаб крак, а с глава играеше като централен нападател. Световен и европейски шампион с Франция.

Боби Чарлтън

Най-доброто от английската игра. Сър. Световен шампион от 1966-а, все още голмайстор №1 на Манчестър Юнайтед, но не и на националния (надмина го Рууни). Великата му история започва с катастрофата в Мюнхен през 1958-а, където оцелява сред труповете на уникалния отбор на Мат Бъзби. За да напише своята легенда в следващите 2 десетилетия.

Йохан Кройф

Изразът Кройфизъм говори достатъчно. Толкова е дал на играта, че е трудно да се събере в няколко реда. Кройф - футболистът направи Аякс велик през 70-те. Три купи на европейските шампиони и доминация. Кройф - треньорът изгради философията на Барселона, която и до днес жъне резултати.

Роналдо

Феномена. Най-добрият централен нападател, когото сме гледали. Контузиите го съсипаха и му отнеха поне още 3-4 години и към 150 гола от визитката. И от нашето удоволствие да го наблюдаваме. Световен шампион два пъти с Бразилия, загуби още един финал. Не успя да вдигне Купата на шампионите с клубен тим.

 

Пеле

Кралят на футбола. До доказване на противното остава №1, поне в официалните класации. Ефектът му върху играта през 50-те и 60-те, а в Щатите и през 70-те, е феноменален. Три пъти световен шампион с Бразилия, диктатор за две десетилетия с над 1000 гола.

 

Диего Марадона

 

Ако Пеле е крал, аз съм Бог. Това казва самият Диего. И за милиони по света той е Бог. Изумителен талант, заразен характер, страстен гений с топка в краката. Световен шампион (вероятно единственият, спечелил почти сам трофея) с Аржентина, загуби и още един финал. Направи чудеса с малкия Наполи, разбивайки доминацията на Милан на Саки и Ювентус с Платини.

В живота си срещаме хора, които смразяват с ужасната характеристика клетвите им да достигат жертвите си. Във футбола има правило, че каже ли нещо Пеле, то се завихря като торнадо и удря болезнено този, когото Краля на играта е посочил за големи дела. Прогнозите на Пеле са като прокоба.


През 1990-а бразилската икона бе специален гост на световното първенство до 17 г. в Италия. Краля коментираше някои мачове за RAI, но като анализатор - даваше мнение за талантите на турнира. А там имаше имена, които в Европа вече бяха познати. Хосеп Гуардиола се бе наложил в първия тим на Барса, Алекс дел Пиеро в Италия бе считан за огромна находка, а Деметрио Албертини бе дебютирал в мъжкия футбол. В аржентинския тим пък имаше един самонадеян плеймейкър, който раздаваше пасове като Марадона - Хуан Себастиан Верон. Пеле се възхищаваше на всички. Но едно момче получаваше ежедневната доза похвали от Краля.


"Той е естественият ми наследник. Той е новият Пеле, видях го още преди година на световното до 16 години. Никога не е имало играч, който да прилича толкова на мен. Може всичко във футбола."
С Ний Лампти в състава, Гана спечели световното през 1991-ва. А нападателят на Андерлехт изглеждаше като мъж, който си играе сред деца и с лекота ги побеждава. Той бе най-голямото съкровище на световния футбол в онзи момент, като Милан на Саки, Барса на Кройф и Марсилия на Тапи правеха постъпки за сделка. В Белгия вече знаеха за него по това време. Не просто знаеха... Те промениха футболните си правила и Ний дебютира за Андерлехт преди да навърши 16. Изумителен.


В един мач срещу Брюж митичният Франки ван дер Елст, ветеранът-капитан на съперника, пита ганаеца на колко години е. "16?! Това е лудост! Спокойно, момче, ще те пазим", казва му големият белгийски национал на терена. След мача Ван дер Елст признава, че никога не е виждал такава скорост и сила у един играч, особено на 16. През 1991-ва Лампти е звезда. Андерлехт му дава къща и служебен автомобил, шофиран от баща му, с когото отново са... баща и син. Защото историята ганайското хлапе далеч не започва с появата му по белгийските терени и прогнозата на Пеле.


Ний расте в семейство на алкохолик и истеричка, като двамата се развеждат, когато е твърде малък. Майка му повече почти не се появява в живота му, но баща му често му посяга, а веднъж дори гаси цигарата си в ръката му. Момчето все по-често бяга от дома и спи у приятели или на улицата, край игрището в Кумаси, което е тъпкал цял ден с босите си крака. На 12 се решава на изключително смела стъпка, подтикнат и от приятели - приема исляма, за да може да бъде вписан във футболното училище в Акра. То е само за мюсюлмани.


Баща му е бесен - отрича се от сина си, като и без това отношенията на двамата са нарушени много по-рано. Но талантът на Ний е толкова очевиден, че във футболната школа полагат грижи за него като за тяхно дете. На 15 години феноменалното хлапе е видяно от Аад де Мос, открил за Европа и Роналдо (в ПСВ). Холандецът гледа серия мачове на младежки отбори в Гана, като не може да повярва, че това момче на 15 прави чудеса с хора на по 19, играейки за Йънг Корнърс, юношески тим от Акра. Буквално е откраднато, пристига в Белгия с фалшив паспорт, защото няма необходимата възраст да пътува за Европа сам.


Андерлехт го взима, Де Мос е сигурен, че най-много до година той ще е част от първия отбор. Белгия му действа добре и спокойствието далеч от тежкото детство у дома правят така, че талантът му избуява. На 16 вече е в първия тим, както е предвидил откривателят му.
На 17 Лампти решава, че е време да се сдобри с баща си, връща се в лоното на християнството и го взима при себе си в Брюксел. Отношенията им се променят и нормализират, но през 1997-а Ний го губи - алкохолът е оставил трайни следи върху организма му с фатален изход.


Първите месеци след световното в Италия и предвиждането на Пеле, са чудесни. Лампти играе редовно, вкарва и 9 гола за Андерлехт. Но постепенно очакванията започват да се отразяват на представянето му, а и Де Мос си тръгва от клуба. Ний нервничи на терена, редува уникални изпълнения с посредствени игри и глупави жълти картони. Говори се, че и слуховете за милионни трансфери допълнително го разконцентрират, като Байерн и Реал също са сред заинтересованите клубове.


Едва на 19 години е, когато конфликтите в Андерлехт стават непреодолими, а клубът иска да се отърве от него. Сигурен е, че ще има куп желаещи, но никой не бърза с оферта. Изчакват да видят дали хлапето не е излязло от релси психически.
Намесва се Де Мос, който на минутата подписва с него и го води под наем в ПСВ Айндховен, където вече е треньор. Там през лятото на 1994-а се появява един друг тийнейджър, с две години по-малък от него, но вече световен шампион. За мъже.
Феномена Роналдо е доведен от Де Мос и се очаква двамата да направят изумителен дует. Но тогава идва най-голямата грешка на Ний и агента Антонио Калиендо. А, да - за този персонаж да кажем отделно.
Още през 1989-а той се появява с лъскавите си дрехи и обувки, зализани коси и големи пръстени в Андерлехт, където омайва хлапето и му дава 8000 долара, за да подпише контракт.


В него има следната клауза - 25% от всяка трансферна сума, както и пълните права над имиджа и футболния паспорт на Лампти са в Калиендо. Ганайското момче изобщо не знае какво значи това, разбира се. Де Мос разбира твърде късно и е бесен.
Години по-късно треньорът твърди, че именно този агент е в основата Ний да се скара с Андерлехт, а после и да напусне ПСВ в най-неподходящия момент. След сезон, в който вкарва 10 гола и асистира за още толкова, само на 19 години и с Роналдо до него в атака, предсказанието на Пеле изобщо не изглежда глупаво.


Но тогава Калиендо приема офертата на Астън Вила и след няколко мача от сезон 1994-95 г. африканският Пеле се озовава в Бирмингам. Рон Аткинсън го представя пред медиите и казва, че "това хлапе е истинско чудо и ще ни помогне да преследваме титлата".
Лампти гледа объркано на пресконференцията, целият цирк и светкавиците наоколо са му напълно нова територия. А футболът...
В Астън Вила е превърнат в крило. Всъщност, самият той никога не се е чувствал зле на тази позиция. Но играта в Англия направо го сдъвква и изплюва. Не е готов за физическите предизвикателства, за мачовете през три дни, а Вила играе на всички фронтове, като елиминира Интер за Купата на УЕФА.


Ганайското чудо избледнява и губи мястото си в състава, изигравайки общо 10 шампионатни мача за сезона, от които два като резерва. Вкарва три гола на Уигън в победата с 8:0 с общ резултат от двата мача за Купата на лигата. И това е.
Аткинсън е уволнен, а Вила едва се спасява от изпадане, завършвайки на 18-о място.
За Лампти очевидно Бирмингам не е точното място, но той не може дори да има влияние при евентуалното си преместване. В това време Големия Рон е назначен в Ковънтри и веднага звъни на агент Калиендо - двамата уреждат сделката и ганайското крило отива в този отбор.
Години по-късно Рон Аткинсън бе разследван за странни трансфери, като два от тях бяха тези на Ний Лампти. Нищо чудно...
За футболиста става още по-трудно, а вече е на 22 и има нужда да играе редовно. В Ковънтри записва едва 6 мача, след което напуска със свободен трансфер и отива във Венеция.


И там не се получава, като годината е много тежка и заради заболяването на баща му. Смъртта на човека, който го е тормозил като дете, но все пак е негов баща, го пречупва. Заминава за Аржентина, където играе за Унион де Санта Фе и си връща радостта от футбола. По това време той и съпругата му вече имат две деца, а в Санта Фе се ражда и третото - момче, което кръщават Диего. Разбира се, на Марадона, все пак се появява на бял свят в неговата страна. Само на три месеца обаче детето умира от изключително рядко заболяване, което съсипва семейството. Лампти се отказва от футбола, къса договора си с Унион и се прибира в родната Гана. Не иска и да чуе за играта.

Появяват се и първите скандали с жена му Глория, като по-късно и по тази ос драмата ще е огромна. Трагичната участ на Ний може и вероятно ще бъде описана в книга един ден.
На първо време обаче идва завръщане в играта, като германски агент се свързва с него, разбира, че е свободен от договора си с Калиендо и урежда трансфер в Гройтер Фюрт. Втора Бундеслига не е идеалното място за развитие на таланта, но и ганаецът вече не е на 18.
Все пак нещата потръгват лека-полека, докато при едно гостуване футболист от отбора отказва да спи в една стая с него. Откровен расизъм. Клубът покрива името на играча. Докато тече скандалът, новина го кара бързо да се отправи към Брюксел - съпругата му го вика, защото дъщеря им Лиса е в интензивното отделение със същото заболяване като на Диего - не може да диша.


Момичето също не успява да се пребори, а трагедията е огромна. Глория прави опит за самоубийство и Ний няма избор, освен двамата да се приберат в Гана. Но ежедневните скандали, ужасните дни в спомени за две загубени деца и проблемите на Лампти, който посяга за първи път към алкохола, го карат да се замисли - така ще погуби и своя живот. Решава, че само футболът може да го спаси. Заминава за Китай, където подписва с Шендон Лунен. Заиграва добре, а феновете го обичат. Но се появяват нови лични проблеми, като старите му подозрения, че съпругата му изневерява, са потвърдени от приятели у дома. Лампти си събира багажа от Китай, за да опита да спаси брака си.


Отново не играе близо година, после за кратко е в Дубай, където се появява 3-4 пъти за Ал Наср, припечелва още някой долар и се прибира в Гана. Разделен е от жената, с която е заедно от 20-годишен. Оказва се, че през всичките тези години е лъган, при това от приятели, които смята за особено близки. Отказва се от футбола през 2008-а и започва бизнес в родината, напълно провалил се в играта, в която Пеле му предрича да седне до него на трона. Три години по-късно Лампти доказва с ДНК-тестове, че не е биологичен родител на децата си. Завежда дело срещу съпругата си, а тя контрира и излиза с теза, че той не е можел да има наследници заради физиологичен проблем и затова двамата са решили да използват донори.


Драмата е пълна, а Ний Лампти е тотално съсипан - за пореден път в живота си. Оттегля се далеч от Акра и днес има ферма, като се е отдал изцяло на животновъдство, далеч от обществения живот. А е известен в родината си - хората помнят, че той е трябвало да бъде част от поколението на Аю, Гиан и останалите. Бил е най-талантливият от тях. Родителите му са мъртви отдавна. Братята му не му говорят от години, обидени за това, че е взел за съпруга жена от "другите". Лампти е от Га, а Глория е Фанте - две от родовите племена в Гана, които не се понасят.


Загубил е две от трите си деца, като се оказва, че не е биологичен баща на нито едно от тях. Футболът, който го спасява от тормоза като дете, му е дал много повече огорчения, отколкото радост. И все пак Ний Лампти намира начин да се пребори с катастрофата, в която се превръща животът му. И наред с фермата, ръководи футболна школа за млади таланти. Помагат му китайци, с които се е запознал в Шендон, както и аржентински треньори, които имат отлични впечатления от него за краткия му престой там. Учи децата най-вече на едно: "Семейството, точните хора около вас - те са най-важни. Талантът вие го имате." Човекът сигурно знае какво говори.