Белогвардейски емигранти са сред първите чужденци в българския футбол
Четвъртък, 08 Септември 2016 13:22В наши дни не е учудващо в българската Първа лига да играят руски футболисти. Само в състава на Славия играят Сердер Сердеров, Никита Сергеев и Евгений Тюкалов, а треньор им е Александър Тарханов. В поредица от няколко части, която ще излиза паралелно на български и на руски език, ще проследим изявите на руснаци по родните терени. В тази първа част ще се върнем повече от 90 години назад, когато трима руски емигранти допринасят за развитието на футбола у нас.
Един от тях е и първият чужденец, играл за българския национален отбор - Фридрих Клюд. Руснакът от немски произход работи като директор на банка, докато не идва Октомврийската революция. В началото на 20-те години Клюд играе за емигрантския тим на Галиполи, който изиграва няколко приятелски мача с български отбори. Впоследствие Фридрих, който играе като десен инсайд, остава в България в състава на Футбол клуб (по-известен като ФК '13). През 1924 г. е повикан в първия състав на българския национален отбор, но впоследствие е изключен. Фридрих дебютира за "трикольорите" три години по-късно, в контрола срещу Турция, но получава контузия и е заменен през първото полувреме. Освен футболист, Клюд е и футболен съдия. От 1926 г. той е част от съдийската комисия към БФФ. След 9 септември 1944 г. Клюд емигрира в Хамбург, където и остава до края на живота си.
Руснак е и първият треньор на Левски - Михаил Борисов. Играе в Галиполи, също като Клюд, а по-късно става част от още един отбор, съставен от белогвардейски емигранти - СК Рус (Прага). През 1922 г. Рус играе приятелски мач с Левски, в който губи с 2:3. С играта си за Рус се отличават крилото Ян Ваник и централният защитник Борисов. Михаил впечатлява завеждащия спорта (тогава длъжността "треньор" още не е въведена и завеждащият спорта определя състава) на Левски Борис Василев и получава покана да премине в тима на "сините'. Борисов изиграва 2 мача в столичното първенство, преди през 1923 г. да стане треньор на тима. Той е и първият официално назначен на тази длъжност в българския футбол. Благодарение на футболните му познания тимът печели първенството на София, а в юношеския тим Михаил развива играчи като Асен Пешев, Асен Панчев, Константин Ефремов, Никола Петрунов. През 1924 г. Борисов е сред кандидатите за национален селекционер, но впоследствие е избран австриецът Леополд Нич. След като Михаил напуска Левски през 1924 г., следите му се губят.
Най-успешният белоемигрант в българското първенство обаче е полузащитникът Иван Булгаков. Братът на писателя Михаил Булгаков пристига в България през 1921 г., след като е бил част от армията на генерал Бредов в Крим. В продължение на 8 години Ваня, както е наричан от съотборниците си, защитава цветовете на Владислав (Варна). Силен физически, издръжлив и твърд в единоборствата, Булгаков веднага става основен футболист в състава на варненци. Той е двукратен шампион на България (1925, 1926) и има 104 мача и 26 отбелязани гола в първенството. През 1930 г. по покана на брат си Николай емигрира в Париж. Футболистът Булгаков е човек на изкуството - пише стихове и свири на балалайка. Интересен е фактът, че неговото стихотворение "Страшният съд" повлиява на Михаил Булгаков да изгради образа на Воланд в "Майстора и Маргарита". Двамата братя си кореспондират чрез писма до средата на 30-те години, след което няма сведения за комуникацията между тях. Иван остава до края на живота си в Париж, където работи като музикант в различни френски ресторанти.
СКОРО: Част 2: Съветските треньори в България и футболистите от края на 80-те/началото на 90-те
Текстът е оригинално публикуван на руски език тук.
Автор: Денис Олегов
SportnaMasa.com
Последни новини


























