Двете публики вдигнаха невероятен шум през 90-те минути, пише човекът на No Dicе в репортажа си

 

Берлинското списание No Dice не е известно като, да кажем, британското Four Four Two. Излиза на английски език, четат го хиляди, но специализацията му е не просто футбол, а духът на футбола.

 

Вътре пише за дербита, като обикновено човек на изданието е на мястото на събитието. Пише за агитки, има страхотни фотоси на хореографии...

 

Миналия уикенд човек на No Dice дойде в София за вечното дерби на България.

 

Ето репортажът му:

 

Впечатляващ ЦСКА на и извън терена във вълнуващото дерби на София

 

 

Има хора, които си мислят, че футболът е проста игра. Просто 22-ма мъже тичат из едно игрище. Ритат топката, псуват и се потят, падат, стават...С такива хора не мога да се разбера. Това е все едно аз, който не разбирам нищо от изкуство и архитектура, да твърдя, че Тадж Махал е готина сграда, а Секстинската капела е пълна с хубави рисунки.

 

Те са невероятни постижения, които дават повече отговори от въпроси. Футболът е също такова постижение на човешкото желание и амбиция.

 

ЦСКА - Левски е чудесен пример за това. Двете публики вдигнаха невероятен шум през 90-те минути. ЦСКА (произнася се цесека) показаха не една, не две, а три хореографии преди мача. Всяка беше по-впечатляваща от предишната.

 

Ракети и огньове летяха към терена и от двете агитки, дим и шум от бомбички, които сякаш можеха да разклатят 22-мата на терена. Димната завеса се стелеше към планините, които се виждаха над стадиона.

 

Беше прекрасно. Не само визуално, но и усещането да си част от тази абсолютна отдаденост. Може би са умопомрачени? Или заблудени... Може би много от тях наистина са такива, но това не променя колко впечатляващо беше усещането.

 

Каква беше идеята? Колко голяма част от това съперничество е на политическа основа.

 

Кое е действие и кое противодействие на предишно действие? Всичко само в червеното на ЦСКА и синьото на Левски ли се корени?

 

Попитах хора около мен. Този, от когото си наех апартамент, бе запален фен на Левски. Той не харесва начина, по който се държи ядрото на феновете на неговия отбор и политически, се чувства по-близък до идеите на хората от ЦСКА. Но е роден в семейство на привърженици на Левски, няма какво да направиш по този въпрос. Но призна, че вече трудно се идентифицира с отбора си. Иначе си червен или син доживот.

 

Говорих и с чужденци, които бяха дошли да подкрепят ЦСКА. Те разказаха, че винаги са добре посрещани от местните привърженици на отбора. Изобщо - започнах да схващам важността на цветовете тук. ЦСКА или Левски - те тук значат много повече от Сити и Юнайтед в Манчестър...

 

Тук цветотете ти те олицетворяват. Те са това, което си, а и това, което искаш да бъдеш.

 

Но не намерих много хора, които искат да говорят открито за това.

 

А, да - имаше и мач. От самото начало Гъргоров - нисичък плеймейкър в полузащитата на ЦСКА, бе най-гладен за топката. Намираше пространства, взе централна роля. Но въпреки това ЦСКА бе ограничен до удари от дистанция в първите минути. Мамади Сидибе, централният нападател, също се движеше много, но опасности не идваха.

 

Все пак ЦСКА намери първия гол след половин час игра. Страхотен пас на Гъргоров и Милисавлевич открива.

 

Голът даде старт на луди 6 минути, в които ЦСКА разкъса съперника. Милисавлевич бе в сърцето на всичко, последваха голове на Попов и Гъргоров и - 3:0.

 

Второто полувреме бе далеч по-лишено от емоции. Джаксън Менди бе лидерът на защитата и ЦСКА спокойно доигра мача. Празненствата след края бяха диви пред публиката на победителите. ЦСКА е с 6 поредни победи без допуснат гол!

 

Това беше първото ми софийско дерби. Никога не бях се чувствал по-чужд като част от един футболен мач. Но се насладих на шоуто. Това значи много. Следващият път, когато някой ми каже, че футболът е безсмислен, няма да споря. Просто ще се сетя за изживяването, което винаги ще ме кара да се върна, за да го видя отново...

 

Материалът е публикуван в Sportcafe.bg