Справедливостта по пътищата, по улиците и заведенията, справедливостта в съда отдавна не съществуват. Жалко е, че това го разбираме, когато ножът опре о кокала, а иначе казано, когато нещастието се стовари върху нас. Пиша тези редове от първо лице множествено число, защото всички ние, фенове, в една или друга агитка, сме едно семейство. За справедливостта в съда по-малко ще говоря, по-важното е това, което остава след нас и нашите приятели. Тези, които вече не са сред живите. Тези, които станаха жертва на човешката простота, злоба, пиянство и омраза. И тези, които си отидоха от този свят, пречупени от страшна болест. В последните няколко години толкова наши момчета ни напуснаха, че очите ми се пълнят със сълзи.

 

Точно преди година Младен Кънев – Байо ни напусна, след като загина в зверска катастрофа. За справедливостта може да кажем, че все още няма осъден, въпреки че се знае кой бе виновен. Една дама, която, без да й мигне окото, отне два човешки живота. Два толкова скъпи живота, че тя никога няма да изкупи вината си. Животът на човек, който ще се помни винаги. Човек, който ще бъде запомнен с всеотдайността и обичта към един отбор, който бе целият му живот. И точно заради този отбор, този наш приятел ще бъде вечно жив в съзнанието ни.

 

За жалост точно няколко дни преди навършването на една година от този ужасен случай още един наш приятелски живот бе отнет, без причина, грозно, жестоко и отново ненаказано. Според всички, които познават Петър Алексов - Пепи, това е един от най-честните и добри хора, които познават. И както го описаха в не един коментар – той е като Дон Кихот. И точно като в книгата доброто бива осмяно, а злото – ненаказано. Жестоко убийство, оценено на 5000 лева. И пак – нека оставим справедливостта. Защото хора като Пепи остават след себе си само положителни емоции, хубави спомени и приятели. Хора, като него, които отдадоха целия си живот на един отбор, обвързаха се с него, оставиха сърцето си там – в Сектор Г.

 

Още един Младен, още едно червено сърце напусна Сектор Г, въпреки че духом винаги ще бъде тук. Младен Алексиев - Дени, емблема на червените фенове, една от най-респектиращите фигури в нашата публика ни напусна през тази година, бързо, неочаквано и толкова тежко за всеки един от нас. Без страх той отстояваше своето име и това на ЦСКА. Пред неговата памет сведоха глава не само червените привърженици, но също сини, жълто-черни, бяло-черни, сърби, румънци и други. Човек, оставил след себе си уважение, безброй приятели, поредният, отдал живота си на ЦСКА. Думите за такъв фен са малко, те губят силата си пред спомена за него.

 

Преди година, малко след трагичната кончина на Байо, ни напусна друго червено сърце. Динозавър в червената история. Не агитка - а история! Когато прочетох новината, че Крум Янев е починал, не сдържах плача си. Все едно парче от мен се откъсна. За успехите на Крум Янев, за неговата игра мога само да чета или да слушам спомени, но всички ние, по-младите, знаем какво е направил той за ЦСКА. Всъщност, много други са направили същото като футболисти за ЦСКА. Това, което той направи след това, го оправи още по-ценен, истински, наш. Осемте шампионски титли на България и двете Купи на Съветската армия никога няма да бъдат повече от вечното му присъствие на Армията или на Васил Симов, или в чужбина и навсякъде, където бе ЦСКА. Толкова истински привърженик беше той, колкото истински футболист беше Крум Янев. Всички тези хора, и много други, които останаха неназовани сега, не предадоха за секунда ЦСКА. Те не искаха комисионни, те не чакаха космически заплати, те не бяха платени, те не обрщаха джобовете. Те не си тръгваха, когато нямаше пари в отбора. Такива фенове не се купуват. Защото през всичките години на упадък в ЦСКА, тези фенове бяха там и ще останат завинаги. А ние ще се учим от тях.

 

И нека вмъкна още нещо – господин Домусчиев, тези фенове ли нарекохте „купени”? Нито един от виновниците за кончината на някои от тези наши приятели няма да бъде толкова достоен като тях. Дори съдът да ги оправдае, те никога няма да бъдат толкова обичани, истински и достойни хора. Защото невиността може да се купи, но не и достойнството!

 

Болно ми е, че те напуснаха този свят, без да видят преродения ЦСКА. Не се знае колко още приятели ще загубим, отнети ни от тежка болест или от човешка некадърност, преди ЦСКА да се възроди напълно. И нека всички в ръководството, треньорският щаб и сред играчите знаят едно – нито един лев, нито една премия и комисионна не може да ви купи име! Вие никога няма да бъдете „някой” в ЦСКА, докато само вземате. Оставете не сърцата си, а живота си в ЦСКА. Накрая хората съдят не по спечелените пари, а по делата. За жалост Бог ни отне толкова ценни приятели, хора на честа, каквито в канцелариите на Армията все по-рядко се срещат.

 

Ако сте футболисти – бъдете като Крум Янев! Ако сте фенове – бъдете като Байо, Дени или Пепи! Ако искате да сте „някой” в историята на ЦСКА, поучете се от тях!

 

И в тези дни си правим една сметка – тези, които дадоха най-много на ЦСКА, които оставиха душата и живота си на Армията, са тези по трибуните. И сега разбирате ли, защо ЦСКА още е гранд – не заради тези на терена, а заради тези на трибуните.

 

Легендите не умират!

 

Виктория Танева, специално за FanFace.bg