Без този мач нищо не е същото, това е битка не само на терена. Това са 90-те минути, които карат времето да спре

 

Пловдив обича футбола. Пловдив живее за съботите. Независимо дали отборите са в „А” или „Б” група. Тук футболът е неизменен спътник на всеки. Поколения наред живеят с този спорт. Това е страст, любов и болка… Това е копнежът и магията на препълнените трибуни на „9-ти септември”,  на стадиона край Бирената фабрика или онзи в парк “Лаута”.

 

Сега на нас, пловдивчани, ни останаха само Локомотив и Ботев. Но по-старите любители на футбола помнят препълнените трибуни на „Тодор Диев” и разбира се - стадионът край Захарна фабрика.

 

 

Още от влизането на Ботев в „А” група този сезон Пловдив пак заживя за своето дерби. Мачът, който Под тепетата се определя като Дербито на България. Ето че броени дни останаха до заветния миг, в който касите на “Лаута” ще бъдат отворени, а билетите ще бъдат изкупени за отрицателно време, защото този сблъсък  липсваше на града. Без него нищо не е същото. Това е Мачът, който  кара градът да спре своя ритъм на живот за 90 минути…

 

Емоциите са нажежени до червено. Заканите от двете страни се сипят една след друга. Дори се заговори, че привърженици на Ботев ще купуват билети и за сектор Спортклуб, иначе казано- за „В” сектор на стадиона. От черно-белите пък им се заканват, че ще „прелитат” през оградите, ако има привърженик на Ботев сред тях. Приготовленията за срещата са започнали отдавна и може да очакваме невероятна хореография и от двете агитки, които може да определим и като най-колоритните в България. Безспорно това са и едни от най-изобретателните фенове - както за хореографии, така и за случки извън стадиона. Няма среща между двата отбора, преди и след която да няма засади, бой, камъни. Точно като за дерби... Балканско, италианско, аржентинско…. Наречете го както искате.

 

В деня на мача се усеща една приятна тръпка. Смес от нетърпение, напрежение, любов към отбора и омраза към другия. Едните със сигурност ще пристигнат организирано. С фамозно шествие. Нищо, че двата стадиона се намират на няколкостотин метра един от друг. Ще има и бой. Атаки. Въпреки засиленото полицейско присъствие. Гонитби из тесните пловдивски улици, бомби, камъни, но всичко това извън рамките на стадиона. Това е част от дербито.

 

Въпреки иначе враждебно-празничната обстановка на истинският празник ще е на трибуните. Доказано е през годините. Феерия от цветове, картони, знамена, факли, димки. Докато в единия сектор издигат огромен черно-бял транспарант, а до него трибагреника, в другия са подготвили изненада – прелитащ над стадиона делтапланер, на който е закачен жълто-черен транспарант. Докато едните вдигат черно-червени-бели картони, другите вдигат жълто-черни такива. И докато от знамената в жълто-черно се откроява Христо Ботев, то феновете на Локомотив обичат на своите хореографии да изобразяват родния и неповторим Пловдив, който им е дал най-ценното, което имат, а именно – отбора на Зума, Еду, Гочо Василев, Бащата...

 

 

И до ден днешен се помнят огромните знамена, на които са изобразени Стария град в Пловдив, църквата „Св. Петка” и др. Небезизвестно е и черно-бялото трабантче, което правеше по няколко обиколки на пистата, а от него се вееше голямо знаме на смърфовете. На пистата пък подскача един черно-бял смърф, който се снима с децата- тези, които след години ще заемат местата на своите дядовци и бащи.

 

 

Зарядът по трибуните често се прехвърля и на играчите. За това говори и последното дерби, когато след неговия край футболистът на Локо Дани Кики, облечен с потник „Лаута Арми”, отиде до агитката на черно-белите, взе едно от знамената и се запъти към центъра, за да го забие в сърцето на жълто-черния стадион. От трибуните пък изскочи фен на Ботев, който атакува Кики и го повали на земята. Меле. Страсти. Заформи се гладиаторска сцена. Ултрасът бе нокаутиран от Кирил Акалски, който с изящен шпагат го свали на тревата, като до преди това вратарят си разменяше шутове с Лилчо Арсов.

 

 

Дерби - в истинския смисъл на думата! А това бе вторият път, когато футболист на Локомотив забива черно-бялото знаме на стадион „Христо Ботев”. Десетина години преди Кики същото стори и Васил Камбуров. Обидата е жестока и едва ли бултрасите ще простят. Очакваме техния отговор.

 

 

Но това е дербито на Пловдив. Никой не може да обясни любовта на местните фенове към отборите си, никой не може да каже защо те имат по-висока посещаемост от другите отбори. Дали от любов, дали от омраза, дали защото Пловдив е спортен град. Но тази любов ще ни накара за пореден път да застанем с притаен дъх пред телевизорите или на стадиона, а шоуто по трибуните отново да повдигне въпроса кое дерби е по-голямо - пловдивското или софийското. Футболът е лудост. Но в Пловдив е начин на живот - лудостта на един град!

 

Виктория Танева (материалът е публикуван в Sportline.bg)