Малко история

Битката за Цюрих е един от най-старите градски футболни дербита извън пределите на Великобритания. За първи път се играе на 20 ноември 1897, като оттогава са проведени над 200 мача. Грасхопър (Grasshoppers - “Скакалците”) се подкрепя основно от семейства, които са живели в Цюрих в продължение на много поколения, докато ФК Цюрих привлича хора, които са се заселили в града, но имат своите корени в други части на Швейцария и света. Грасхопър (преди няколко години самите швейцарци приеха и обявиха официално, че последното „С” не се чете) е известен още като футболният клуб на по-елитната част на обществото: студентите и средната класа, а ФК Цюрих e лицето на работническата класа.

 

Според последни проучвания, в днешно време не може се говори за подобно разделение, тъй като отборите са подкрепяни от фенове с различен бекграунд. Привържениците на Скакалците се гордеят, че отборът им е основан цели 10 години по-рано (1886г) – факт, който често се споменава при спорове и се „запечатва” в по-голямата част от фен-артикулите, докато привържениците на ФК Цюрих са по-многоброойни (според любителите на футбола в града причината е, че в последните две десетилетия ФК Цюрих има значително по-големи успехи на футболния терен, което привлича най-младите) и по-крайни в подкрепата си (в Швейцария единствено те могат да се противопоставят на признато най-дивите ултраси тук, тези на ФК Базел – дали като хорео или улични битки).

 

 

Сблъсъкът

Дербито се игра на кокетния стадион „Letzigrund” (25 000 седящи места) - дом на ФК Цюрих. Стадионът бе изцяло реконструиран за мачовете от Европейското първество през 2008г. В момента и двата отбора поделят стадиона за домакинските си мачове - храмът на Скакалците „Hardturm” е затворен и очаква основна реконструкция. Феновете на Хопърс, естествено, никак не са щастливи да играят на стадиона на врага. На всеки домакински мач те разпъват огромен транспарант и скандират „Хардтурм! Хардтурм!”. В Швейцария обаче, за да се инвестират парите на данъкопладците в проект от подобен мащаб, се провежда задължително референдум (вземането на важни за обществото решения, чрез провеждането на официално допитване, е местна традиция и гордост). Швейцария е държавата с най-високо качество на живот и жизнен стандарт в света, но средствата се инвестират разумно и ако наистина има нужда. Именно по тази причина проектът за връщане на Грасхопър в родния им дом засега не среща достатъчна подкрепа от обществото.

В деня на дербито улиците на иначе спокойния и подреден град, са необичайно оживени. Фенове и на двата отбора, облечени в бяло-синьо, се запътват спокойно към стадиона. Не липсват закачки и откровени обиди, но всичко приключва с това –

 

 

никой не иска да си има работа

с органите на властта,

скъпо „удоволствие” е

 

 

Прави впечатление традиционното семейно посещение на мач – баща, майка и деца гордо се разхождат облечени в цветовете на отбора си. Около стадиона алкохол не се продава, тъй като мачът е един от двата попадащи в графа „рисков” (другият е ФК Цюрих – Базел, разбира се). Седмица по-късно на мач между Грас и Санкт Гален (вторият срещу първия във временното класиране) посетен от 15 000 човека, бирата се лееше в огромни количества преди, по време и след мача. Охраната на мачовете от полиция е щекотлива тема. Минимален брой но респектиращо изглеждащи „бръмбари” около стадиона разделят сектора и останалите фенове. Причината – скъпо е.

 

 

Вътре на стадиона охраната е поверена

само на малък брой стюарди,

които обаче нямат нищо общо с фенклубовете

 

Общините натискат футболните клубове да плащат за охрана, те разбира се, се дърпат. Рисковите дербита се охраняват от минимален брой служители на реда, което води до чести сблъсъци между агитките и сериозни поражения.

 

 

Избрах да гледам мача от сектора на домакините – ФК Цюрих. На входа на сектора контролът не е стриктен, което улеснява достъпа, но отваря вратички за внясяне на пиротехника и наркотици.

 

 

Пирото е забранено на стадионите,

регламентирано е разрешеното

количество притежаван наркотик

 

 

 

 

Извън тези норми се плащат жестоки глоби. Въпреки това агитката на домакините от ФК Цюрих се беше запасила доста добре. Мириса на трева не прави впечалтление на никой, но не така стояха нещата с фотоапарата ми.

 

 

Освен официалния „магазин на колела” имаше и сергия, на която се продаваха ултрас материали. На третата ми снимка продавачите ме предупредиха, че вероятността да си навлека проблем, снимайки в сектора, е голям. Дори, след като обясних, че целта е събиране на материал за дербито за ултра сайт в България (FanFace.bg – б.р.), погледът им остана строг и предупредителен.

 

Влязох в сектора и се огледах: знаех предварително, че секторите зад вратите са разделени на две – за агитка и за семейства... Странно на пръв поглед, но както се убедих по време на мача, възможно и ефективно решение.

 

 

Цените за билети не са ниски: 25 евро – зад врата, 50-75 евро за централен сектор. По този начин се насърчава семейното посещение на мач (изборът на спортни мероприятия е богат) от една страна, от друга - не се отделят ултрасите от останалата част на стадиона. На мачовете, които посетих до сега, секторите зад вратите бяха винаги пълни, докато централните – полупразни.

 

Отборите излязоха на терена, агитките запяха. Тази на ФК Цюрих направи нещо като хореография, но доста постна и далеч от българските стандарти. Скакалците се отчетоха само със споменатото голямо знаме на оградата, призоваващо към връщане в родния храм и спорадично, но здраво пеене. Хареса ми богатият репертор на ФК Цюрих - разнообразни и интересни като текст песни, пяти дори при негативен резултат по време и след мача.

 

 

„ГЦ, ГЦ – шибани французи...” (ГЦ – Грасхопър Цюрих), ехтеше мощно от трибуната. Мачът бе прекъснат за около 10 минути през първото полувреме. Преди изпълнението на корнер за Хопърс точно пред агитката на ФК, бурно освиркван, играч на Скакалците си позволи да подразни феновете с жест. Последва канонада от хвърлени факли, запалки и всякакви предмети... целта бе достигната – играчът се строполи като мъртъв.

 

 

В резултат на това, секторът пламна...  последва неуспешен опит за нахлуване и саморазоправа. Гъсти облаци дим скриха терена... и толкова. В сравнение с кървавата битка на трибуните между феновете на двата отбора, по време на пролетното дерби миналата година, всичко сега приключи дотук.

 

Футболът в Швейцария

Относно качеството на футбола: скучничко. Отборите се придържаха към стриктни тактически схеми без излишни рискове. В резултат – липсваха, спиращи дъха моменти, индивидуални изяви и импровизации. Грасхопър победи с 1:0 и продължи победния си ход. В момента водят в класирането, докато ФК Цюрих е плътно над чертата на изпадащите. Феновете на ФК приеха загубата болезнено, но без излишни драми – изпратиха отбора с ръкопляскания.  Все пак е и началото на сезона – време за наваксване и реванш има (швейцарското първенство е съставено от десет отбора, които се срещат по четири пъти на сезон).

 

Всички играчи на Грасхопър отидоха на пистата, пред най-верните си фенове, където прекараха близо 15 минути, пеейки заедно с тях най-популярните песни агитката (същото се повтори и след последвалата домакинска победа над временния лидер Сант Гален).     

 

 

Факти и статистика

Грасхопър е най-титулуваният отбор в Швейцария с 27 титли и 18 купи на страната.

 

ФК Цюрих може да се похвали с 12 титли, но е спечелил едва 7 купи на Швейцария. През периода 1960-1981, наречен от феновете „златните години”, печелят 7 шампионатни и 6 нац. купи, плюс отлично представяне в ЕКТ: 1963-64 - полуфинал за КЕШ срещу Реал (Мадрид), полуфинал за УЕФА 1976-77 - срещу Ливърпул. През 1988 г., клубът изпада във втора дивизия, за да се върне в първа лига през 1990 година.

 

 

Статистика на мачовете

216 мача - 105 победи за Грасхопър, 74 за ФК Цюрих и 37 равни

 

Най-големи - резултати: за Грасхопър - 11:2 (1942г.), 8:0 (1941), 9:2 (1928), 6:0 (1933/1949), 7:2 (1897 първия мач/1977), 6:2(1927), 5:1(1983/1987).

 

За ФК Цюрих: 6:0 (2011), 6:1(1964), 5:1(1959/1970/1980)

 

Единственото градско дерби в Швейцария

 

Цветът на екипировката и на двата отбора е почти еднакъв. На ФК титулярният е бяло-небесно-син (резервният е червен), а на Грасхопър – бяло-син (резервен златист/розов)

 

За последно Скакалците са ставали шампиони през 2003, докато ФК Цюрих имат цели 3 титли последните 10 години – 2006/2007/2009 (всички останали шампионатни трофей се печелят от ФК Базел)

 

Милен Добринов, специално за FanFace.bg