Прага – за повечето българи името на чешката столица е синоним на уникална архитектура, на отлична бира и на... Пражката пролет. За футболните фенове у нас тя е символ на шамара 0:6 на „Летна”, за лудото 2:2 на Левски с местната Славия или пък драматичното 2:4 на ЦСКА срещу същия съперник, като всички тези мачове се събраха в рамките на последните десетина години.

 

Големите отбори на Прага и на Чехия са ясни – Спарта и Славия. Полуфиналисти в европейските клубни турнири, участници в Шампионската лига, многократни първенци на страната (и на бивша Чехословакия), двата гранда на чешкия футбол вече 126 години спорят за това кой е истинският господар на Прага.

 

Изминалият уикенд предложи за 278-ми път Дербито на пражките „С”. За разлика от следобедния мач през пролетта, този път сблъсъкът бе насрочен за 20.00ч. по изричното настояване на националната телевизия, която предава пряко двубоя.

 

 

Часове преди мача над Прага започва да вали слаб дъжд. Въпреки това районът около стадион „Еден” (в превод от чешки „рай” и доскоро известен с комерсиалното си название „Синоттип Арена”, което обаче е премахнато след рекламен раздор между клуба и букмейкърската компания) клокочи още около 17ч., а отстоящият в непосредствена близост едноименен МОЛ се пълни с „купувачи” на бира.

 

 

Да, любимата напитка на чехите НЕ е забранена в района на стадиона, дори напротив – официалният спонсор на Гамбринус лигата е разположил павилиона си за пиво практически на входа на северната трибуна; във вътрешността на стадиона лавките също предлагат кехлибарената течност.

 

 

Не дочаквам традиционния поход на феновете на Спарта, но кордонът от „робокопи” си знае работата, а и по принцип освен поздрави и тук-там някоя факла, пражките ултраси няма с какво да затрогнат – просто около стадиона никой не си позволява някакви радикални изцепки. След две живи дербита на „Еден”, вече дори не ми прави впечатление съвсем спокойното разхождане на хора със „спартански” шалове около абсолютно целия стадион, включително Северната трибуна – домът на ултрасите на Славия. Усещането за братовчедски отношения от типа Милан – Интер са се вкоренили безвъзвратно в мислите ми.

 

 

Мачът е предшестван от чешкия национален химн и от червена заря, очевидно посветена на 130-та годишнина от основаването на Славия. Футболът долу на терена съвсем очаквано не блести с нещо запомнящо се, но на трибуните ври и кипи. Още първото докосване на камерунския нападател на Спарта – Леонард Куеуке, е съпроводено от маймунски звуци, а при първия корнер за символичните гости Куеуке е „захранен” и с два банана. Позабравено у нас (или поне вече рядко срещано), но реалност в Чехия.

 

Любимите скандирания „Смърт за Спарта” (сравнимо у нас само с култовите КЗЛ и „Бий чорбата”) и „Юдите Славия” огласят стадиона.

 

 

Четвърт час след началото агитката на Спарта прекъсва мача с една-две (!?!) факли, хвърлени край ъгловото флагче по халфа на червено-белите Карол Кисел. Дикторът за сефте ще призове феновете да не използват пиротехнически средства, а до края на дербито „ще се повтори” поне дузина пъти. Какво ли ще стане, ако чешките фенове заложат на някоя пирография от латиноамерикански тип? Може пък да закрият домакинските мачове на тима им до края на сезона.

 

 

Малко след това славистите стартират своята първа хореография, която продължава... часове. Годината на основаване на Славия (Прага) – 1892, се оказва първоначално с обърната единица, която все пак застава правилно, за да покаже „Годината, когато започнахме всичко”.

 

Малко преди края на полувремето следва класическо хорео-мозайка, която изписва с големи букви СЕВЕР – трибуната, която за ултрасите на Славия е „Нашата страст, песни, знамена, пиро, емоции, хорео, екскурзии, бира”.

 

 

На полувремето ставам свидетел и на опровержението, че в Прага братовчедски отношения не може да има. Добре закръглен и почерпен хулиган на Славия раздава правосъдие на две момчета, които са дошли дали на раздумка, дали да гледат мача със свой приятел, буквално в гнездото на врага. Стюардите и охранителите са навсякъде, но за тези трийсетина секунди времето спира – дебеланкото ошамарва двамата малчугани, взема им шаловете за назидание, а за капак сваля на земята и приятелят-предател, позволил си да доведе враговете в собствения сектор (тунелната система на стадион „Еден” позволява безпрепятствено преминаване меджу секторите „В” и „Г”). Воплите на малкия славист „Не съм от Спарта” не му помагат особено, но приятелите на побойника го усмиряват точно преди да се появят униформените.

 

 

Същевременно, по време на паузата децата от юношеските школи на двата клуба изиграват традиоционното мачле помежду си, като „съшитите” (един от прякорите на Славия) хлапета печелят срещу своите връстници и хвърлят в екстаз трибуните на „Еден”. Добро предзнаменование за второто полувреме.

 

Раздвижването на играта води до едно-две положения за Славия, но скуката продължава да доминира, а мъката в атака е очевдана и за двата отбора. Идва ред на третата славистка хореография за вечерта – трима анимационни герои задват въпрос към отсрещния сектор „Плач ли чувам?”

 

 

И сякаш прозират бъдещето. Мичола пропуска сам срещу стража на Спарта Вацлик, след което северната трибуна изригва с канонада от предмети пред вратата на гостите. Секунди по-късно фен на Спарта се изстрелва именно от север на игрището, спринтира през цялото поле и преминавайки през трима стюарди на центъра, успява да стигне чак пред своите. След малко обаче идва центрирането на Хубачек от свободен удар и голът с глава на Мартин Латка, един от любимците на Трибуна Север, който през пролетта отново с глава наказа врага. 1:0 за Славия.

 

 

Тогава това попадение не бе достатъчно за победа, сега обаче ще е различно. Щурмът на Спарта не стига за изравняване и след 4-годишно прекъсване Славия отново стига до успеха в мач за първенство. Успехът е и първи за „съшитите” на свой терен в Гамбринус лигата след откриването на новия „Еден”.

 

 

Трибуна Север ликува, а димките най-накрая правят така, че дербито да добие южняшки вид. Киселият мирис на победата... Следва традиционната „дековачка” – традиционна песен от агитката и целия отбор, при която всички футболисти сядат пред сектора и пеят заедно с феновете. ВИНАГИ! При победа или загуба, няма значение.

 

 

Без помпозни фланелки с надписи преди мач, без популистки демонстрации и изказвания за вечна любов към клуба.

 

15 654 души напускат „Еден” – повечето от тях щастливи. Другите – чакащи пролетния реванш на „Летна”. Чехия е изживяла за 278-ми път Дербито на пражките „С”. Златна Прага поне за няколко месеца ще бъде червено-бяла.

 

 

Владимир Иванов (Прага - София), специално за FanFace.bg