На 7 юли тази година тялото на Рафаело Бучи е намерено под известния като Моста на самоубийците виадукт на пътя между Торино и Кунео.

 

Само ден по-рано са му снети показания в полицията по разследване, свързващо крайни футболни фенове с организираната престъпност.

 

Виадуктът представлява впечатляваща конструкция, издигаща се на 45 метра над река Стура ди Демонте, а сред стотиците, сложили край на живота си на него, е и Едоардо Аниели, син на бившия собственик на Fiat и Ювентус - Джани Аниели, който се самоубива през 2000 г.

 

Животът на Бучи, както и смъртта му, са тясно свързани с богатата фамилия.

 

Израснал в Сан Северо, на 850 км. от Торино, Рафаело е сред многото южняци, които са луди по Ювентус. Прехласва се по Платини, а след това по Баджо, Виали, Дел Пиеро и останалите велики, носили екипа на "старата госпожа".

 

Известен като Чичо, Бучи е със скромно потекло.

 

Баща му е пазач в местното училище, а майка му е домакиня. Рафаело завършва икономическа гимназия, където се проявява като лидер и е избран от съучениците си за техен представител в училищния съвет. Скоро след като завършва образованието си, той се мести да живее в Торино, за да е по-близо до любимия си отбор.

 

Чичо не успява да си намери работа като счетоводител, но е пробивен и находчив и влиза в доходоносния бизнес с футболни билети.
Търси пропуски и намира, след което ги продава на приятели и познати. Постепенно стига до най-влиятелните ядра на тифозите на Ювентус, в които подкрепата към тима върви ръка за ръка с бизнес интереси и обслужване на влиятелни хора в клуба и извън него.
Чичо става член на групировката Drughi - една от агресивните фирми, чиято емблема е със силуетите на четирима мъже с бухалки.

 

Убежденията на членовете й са крайнодесни, за което свидетелства и огромният портрет на Бенито Мусолини в частния клуб на фракцията в Мирафиори - на три спирки с автобус от последната станция на метрото.

 

Чичо Бучи влиза в света на ултрасите, виждайки само хубавата страна да е част от футболния хардкор. Трупа пари и нови приятели и смята, че търговията с билети и създадените връзки ще му помогнат един ден да сбъдне мечтата си и да стана официален служител на италианския гранд.

 

Както почти навсякъде на Ботуша, в Ювентус отношенията между клубната управа и ултрасите се подчиняват на мълчаливо съгласие и често прекрачване на законите.

 

В замяна на това да няма ексцесии по трибуните, а единствено безрезервна подкрепа от първата до последната минута, шефовете на отбора позволяват на тифозите да печелят милиони.

 

"Компромисът между Ювентус и ултрасите е компромис между правилата и реалността", обобщава известният адвокат Микеле Галасо, който много пъти е представлявал и двете страни.

 

В годините, в които Чичо пробива във фенските среди, хулиганството бележи бум в Италия.

 

От около 350-400 пострадали през сезон 1995/96 - през кампанията 1999/00 жертвите на насилие по стадионите достига до 1200. Значително се увеличават смъртните случаи, а най-влиятелните групировки директно се намесват в политиката на клубовете.

 

Често има директно вмешателство от тяхна страна в селекцията. В някои отбори тифозите не искат чернокожи състезатели, а клубовете в цялата страна плащат на феновете "такса спокойствие".

 

Някои от лидерите на агитките нямат нищо общо с футбола, а са откровени криминални елементи, чиято цел е да изкарат лесни пари.
Чичо обаче не е от тях и никой не може да го обвини, че не е лоялен към клуба и съмишлениците си от Drughi.

 

Печели много, но не само за себе си, а и за групировката, което му отрежда "златна звезда" на стената в бърлогата в Мирафиори.
Уважава го целият сектор и често разпява тифозите на най-големите дербита с мегафон в ръка.

 

През 2004 г. Бучи се запознава с Габриела, момиче от Кунео. Женят се, а малко след това им се ражда момче. Живеят в Бейнете - малко селце край Кунео, а Рафаело постоянно пътува до Торино, където държи апартамент под наем в близост до стадиона на Юве.
Звънят му денонощно за билети от всички краища на страната, а Габриела усеща, че нещата отиват твърде далеч и започва да се притеснява за сигурността им. А женският инстинкт рядко бърка...

 

Чичо е лицето на билетната спекула, но истински силната фигура над него е Дино Мочола, тартор на Drughi и закоравял бандит с 20 години затвор за убийство на полицай и въоръжен грабеж.

 

Дино почти не допуска хора до себе си, след като излиза от килията през 2005 г. Живее като призрак. Всички знаят, че съществува, но малцина контактуват с него. В архивите на пресата присъства само една размазана негова снимка при ареста му в края на 80-те.
Мочола никога не използва телефон. Дори и с адвокатите си. "Знаят как да ме намерят", казвал босът.

 

Той е със забрана да посещава мачове, но за славата му във фенските среди може да се съди от едно събитие в средата на миналото десетилетие, когато тифозите на Рома (иначе заклет враг на Юве) опъват транспарант "Добре дошъл, Дино" на стадиона в Торино.
Докато Мочола е в затвора, Drughi постепенно са изместени от централната роля в "курвата", но когато излиза, възвръща позициите на групировката.

 

"Да управляваш сектора е злато. Това означава да си посредник между клуба и хилядите му други фенове. Лидерството носи безплатни билети, пътувания и привилегии. Носи много, адски много пари", обяснява процеса италиански разследващ журналист.

 

С излизането на Дино на свобода напрежението между фракциите се покачва и на почти всеки мач има вътрешни сбивания. Член на Drughi наръгва с нож привърженик от Fighters през април 2005-а. А отмъщението на закъснява. През лятото на 2006-а двама от групата на Мочола са приети в болница с тежки прорезни рани.

 

Безредиците продължават, а полицията задържа 50 тифози след бой на фенове от различни групировки на Юве.

 

Балансът на силите рязко се променя, след като Fighters се разпада и се разпръсква по другите фракции. Drughi отново са №1, а Мочоло отново е безспорният крал на хората на черно-бялата трибуна.

 

Заради забраната да посещава стадиона, той се нуждае от "лейтенант", който да изпълнява функциите му в сектора и да осъществява връзката с ръководството.

 

Освен че Чичо Бучи притежава авторитет и познава добре обстановката, никой от ултрасите не е по-добър от него в сметките. Сближил се е със Стефано Мерула, отговорник на звеното "Продажба на билети" в Ювентус, като дори понякога остава да преспива в апартамента му.

 

Той е перфектният кандидат. И се чувства много удовлетворен от новата си роля, но за сметка на прогреса му в тъмните дебри на подземния футболен свят - семейството му се разпада.

 

Заради денонощното звънене на телефона и постоянните му совалки между Кунео и Торино, Габриела иска развод.

 

***

 

Заради убийството на полицая Филипо Ракити по време на безредиците през 2007-а около стадиона на Катания, италианските власти затягат мерките. Забранени са пиротехниката, барабаните, мегафоните...

 

А Ювентус е още по-заинтересован да бъде сложен край на проблемите на стадиона, след като строи 41-хилядно съоръжение, на което клубът е собственик.

 

Собствеността на новото бижу означава огромни, бързи и постоянни приходи и последното желание на ръководството е да търпи наказания заради феновете.

 

Най-високите ешелони на Юве се нуждаят да намерят компромис с хардкор запалянковците. А именно този компромис по-късно ще се окаже обект на полицейско разследване.

 

По време на разпит споменатият Стефано Марула признава, че в деня на мач са били раздавани стотици билети на всяка от ултрас групите срещу обещанието да няма ексцесии. Ако се редиш на касите, нямаш право да вземеш повече от 4 билета, но ако познаваш точните хора и притежаваш съответната сума, въпросът се урежда...

 

Пропуските в деня на двубоите обаче са само предястието. Основният "деликатес" са сезонните карти.

 

Летящи отряди обикалят града и региона и срещу скромни пари събират данните на обикновени хора, на чиито имена се издават сезонни билети.

 

Те се продават мач за мач на този, който предложи най-висока цена, а несъответствието между името на картата и това на личните документи на влизащия на стадиона не е проблем, защото стюардите също са част от схемата.

 

Морула казва, че в клуба са знаели, че тифозите въртят "черна борса", но това е било добро решение за двете стрени, защото Ювентус хем е можел да разчита на наелектризираща атмосфера, хем на безопасност на стадиона си.

 

Вие сметнете каква е печалбата на Drughi и останалите с по 500-600 пропуска в джобовете за всеки мач, които се продават на средна печалба от около 50 евро.

 

Трийсетина домакинства във всички турнири гарантират около милион на всяка от фракциите. И всичко това срещу минимален риск, тъй като наказанието за спекула с билети в Италия е само административно и се изразява в глоба.

 

***

 

В периода след Втората световна война властите на Ботуша стигат до заключението, че най-добрият начин да изкоренят мафията в южните райони е да изселят най-изявените лидери на север. Така нареченият "задължителен престой" обаче не реже пипалата на октопода, а само ги премества.

 

Калабрийците се приспособяват най-добре и продължават обичайните си дейности като лихварство, изнудване, нелегални залози и разпространение на наркотици.

 

И вече повече от половин век клановете продължават да развиват дейността си.

 

През 2013-а двама калабрийци стават оперативно интересни на органите - Северио и Роко Доминело.

 

Те са членове на могъщата фамилия Росарно и са разследвани по подозрения за участие в група за изнудване и рекет в малки градчета между Торино и Милан. По време на подслушването им полицаите разбират, че двамата възнамеряват да влязат в бизнеса с продажба на билети, като за целта искат да създадат собствена групировка с името Gobbi.

 

Постепенно планът влиза в действие, а тарторът на Viking, който е пристрастен комарджия със сицилиански корени, пръв дава съгласието си новата група да бъде допусната в сектора.

 

На 20 април 2013-а Дино Мачоло се среща със Северио и Роко, а калабрийците демонстрират скромност. Идват с Fiat 500, докато Мачоло е с лъскаво BMW. Сядат в кафене и срещата им продължава почти два часа.

 

На следващия ден Gobbi се представя на ултрас света с огромен банер на стадиона по време на дербито с Милан.

 

Роко Доминело бързо влиза под кожата на лидерите в сектора, както и на няколко човека от ръководството на Юве. Представят го на Мерула и се сближава с шефа на охраната Алесандро Д`Анжело.

 

Влиянието на Gobbi расте, а в клуба продължават да си затварят очите.

 

През януари 2014-а швейцарски гражданин се оплаква, че е платил 620 евро за билет, чийто официален номинал е 140. Вътрешното разследване показва, че Доминело е получил пропуска от Д`Анжело, а Мерула започва да се съмнява. "Не знам какво работи и какво е влиянието му", казва той в телефонен разговор с друг от тарторите в сектора. Определя го като "загадъчно мощен", което е нещо като код за мафиот.

 

Магистрат от Торино по-късно пише в бележките си, че "Д`Анжело и Ювентус показват необяснимо подчинение и покорство по отношение на Роко".

 

Алесандро е спорна фигура, която трудно би пробила в редиците на "старата госпожа" при други обстоятелства, но шефът на охраната е син на бившия шофьор на Джани Аниели и приятел от детинство с Андреа Аниели, президент на клуба...

 

Проблемите през 2014-а продължават, а Мочола заплашва с безредици, ако не бъдат отпуснати повече билети на Drughi.

 

Д`Анжело започва преговори за "компромисен вариант", но не се обръща към Бучи, а към калабриеца Роко Доминело. Ясен знак, че Чичо е загубил позициите си на основен посредник между клуба и тифозите.

 

***

 

В началото на май същата година известен фен на Рома застрелва трима привърженици на Наполи преди финала за Копа Италия между неаполитанците и Фиорентина на "Олимпико". Единият умира, а няколко месеца по-късно полицията започва разследване за връзка между ултрасите и организираната престъпност.

 

Андреа Пунторно, 39-годишен сицилианец, е арестуван за трафик на хероин от Албания. Той е лидер на друга групировка на Юве - Bravi Ragazzi. Между 2004 и 2011 г. Андреа декларира доходи от 2600 евро, но освен че демонстрира висок стандарт на живот, поддържа луксозна къща и има няколко автомобила.

 

По-късно торински съдия определя задържането на Пунторно като първото истинско доказателство за колаборацията между футболните фенове и членове на мафията.

 

След ареста съпругата му е запашвана от бивши партньори на лидера на Bravi Ragazzi и решава да свидетелства. Тя разкрива, че Андреа се прибирал с 30 хиляди евро след мач на Ювентус, а значителна част от сумата била отклонявана за семействата на тифози от фракцията, които са в затвора.

 

Печалбата от продажбата на билети се инвестирали в наркотици, както и обратното.

 

"Този бизнес продължаваше в продължение на много години", казва тя. "Сезонните билети бяха давани на Андреа от Ювентус в началото на всяка кампания и отделно взимаше пропуски в деня на мачовете."

 

Тя твърди, че печалбата на всеки билет варирала между 30 и 100 евро, а отделно Bravi Ragazzi имали монопол върху фалшивия мърчандайзинг с логото на клуба: значки, тениски, ключодържатели, стикери, шалове и др.

 

Междувременно Drughi се обръщат срещу Чичо Бучи и го обвиняват, че продава билети онлайн и е "ухо" на полицията.

 

Gobbi се слива с Drughi, а той става излишен за сметка на Роко Доминело. Бившият му покровител Дино Мочола не само не се застъпва за него, но и открито го заплашва.

 

Заради страх за живота си Бучи прекарва целия сезон 2014/15 в родния си град. Отслабва десетина килограма и споделя с Габриела, че се "опитват да го премахнат".

 

След година в сенките на Сан Северо Чичо се пробва да се върне в играта. Звъни на Д`Анжело и му намеква за обвързаността на Роко с мафията."А, така ли? OK", казва шефът на охраната.

 

В Ювентус са наясно, че са позволили на вълците да влязат в кошарата и че още цяла глутница се опитва да се намърда при плячката.

 

Клубът е под натиск от рекетьори да даде строителството на новия стадион на точно определена фирма, за да се избегне вандализъм и сплашване на работниците.

 

В Юве усещат, че Бучи е един от малкото ултраси, с които все още могат да правят бизнес и планът е да му се даде официална роля в клуба. Идеята е да работи като консултант заедно с отговорника по връзката с феновете. Работодател му е Telecontrol, торинска охранителна фирма, близка до "старата госпожа".

 

От Северо Бучи казва на Д`Анжело, че "няма намерение да потапя кораба, но в него трябва да влезе малко вода". Не става ясно дали има предвид да се намали бройката на билетите за фракциите, но добавя, че "когато краката на важните хоря се намокрят, те сами ще го потърсят".

 

Чичо се завръща в Торино в началото на сезон 2015/16 и изглежда сякаш е сбъднал детската си мечта да работи за клуба, който обича до лудост.

 

Проблемът е, че играе не двойна, а даже тройна игра в опита си да угоди на всички страни - на клуба, ултрасите му и редовите фенове.

 

Опитва се да е приятел с всички, което няма как да стане.

 

Както може и да се очаква, Drughi не приемат съкращаването на бройката на билетите и го обявяват за предател. И след година като служител на Юве, Бучи вече не вижда света толкова розов, колкото си го е представял.

 

За зла участ през пролетта на 2016-а умира майка му, което допълнително го съсипва и се затваря в себе си.

 

***

 

На 1 юли тази година, Роко и Саверио Доминело, заедно с 13 други, са арестувани за участия в различни мафиотски престъпления, но отричат всички обвинения. Двамата Доминело още са в ареста и очакват развръзката на процеса за криминални престъпления, сред които и опит за убийство. Пунторно е осъден само на пробация и глоба от половин милион евро.

 

На 6 юли Бучи е разпитан в качеството си на свидетел на фактите.

 

По време на разпита Чичо не показва признаци на отчаяние и че се чувства заплашен за живота си. Бил спокоен и дори ръсел шеги.
Не казва нищо, което прокуратурата да не знае. "Взимахме билетите на кредит, след което оправяхме плащанията към клуба."

 

Вечерта се обадил на бившата си съпруга и се извинил на нея и сина им за "всяка проява на неуважение" през годините. Казал й още, че "тотално го е подгонила параноята", без да обяснява подробности. Бил сигурен, че ще го арестуват и че ще бъде уволнен от Ювентус. Опасявал се и че ще трябва да продаде къщата, която купил след развода.

 

Обадил се на Габриела отново в 11:30 ч. на следващия ден, за да й каже, че отива на работа. Не стигнал до Торино и половин час по-късно скочил от виадукта.

 

Работата намирисва, но се появяват двама работници, които свидетелстват, че Чичо не е бил "самоубит".

 

Разследването продължава, а Ювентус като футболна институция има доста какво да обяснява за мръсните си тайни, но това няма да върне живота на Чичо.

 

Рафаело се оказа не само притиснат от тарторите на агитката, но и в хватката на полицията и калабрийската мафия. И не успя да намери друг път освен този, който води към виадукта на смъртта.