Имало едно време един отбор, който карал хората да бързат към трибуните всяка събота. Една група момчета в бели екипи, които възхищавали 100 000 на "Сантяго Бернабеу", носили усещането за нещо свое, истинско и близко. И освен това - играели футбол, който носил титли, а и все нови и нови запалянковци. Начало като за приказка, а историята си е истинска.
Далеч преди да се роди Галактикос - експанзивната политика на Реал Мадрид да си купува най-силните играчи на планетата, отдавна бе бетонирано мястото в историята на футбола на онези "бели" от 80-те, които Мадрид нарече Петорката на Ястреба, а светът с охота прие званието. Може да се спори дали La Quinta de El Buitre не е концентрирано наименование за нещо като Бандата на Ястреба. Номинално и буквално е "петорка", като в нея попадат имената на петимата, тръгнали от Кастия - дубъла на Реал, за да стигнат до водещи личности в първия тим. Гръбнакът на един отбор, който е мит за всеки със сърце, върху което седи кралската футболна корона на Реал. Петимата дебютират в един период от 21 месеца между 11 май 1982-ра и 5 февруари 1984-а в първия тим на Мадрид.
Имената им са пароли:
Мигел Гонсалес Мичел
Мануел Санчис
Рафаел Мартин Васкес
Мигел Пардеса
Емилио Бутрагеньо, наричан Ястреба.
Той се появява последен на терена в екипа на първия отбор, но дава името на групата.
Малко предистория. Сезон 1980-1981 г. завършва с голямо разочарование за Реал, който е обсебен от фикс идеята да си върне Купата на европейските шампиони, убягваща години наред. Но на финала идва загуба от Ливърпул, когато испанците са сочени за фаворит.
Сезон 1981-82 г. отново е провал, като Реал е трети, а втора поредна титла в Испания вдига Реал Сосиедад. Мадрид уволнява треньора Вуядин Бошков и го замества с клубната емблема Алфредо ди Стефано.
Той гледа не с едно, а с две очи към академията на клуба. Реал Мадрид Кастия е неговият трансферен пазар, откъдето смята да подсили отбора за атака на титла и Европа. Две години по-рано той е видял чудото Кастия да стигне финал за Купата на краля (!), отстранявайки по пътя си Атлетик Билбао и Реал Сосиедад, за да загуби в мача за трофея от ... първия тим на Реал Мадрид с 1:6.
Петима играчи блестят в онзи отбор - лидер е Санчис, чийто баща играе за Реал във финала на Купата на шампионите през 1966-а, а край него Мичел, Пардеса, Васкес и Бутрагеньо играят като отвързани.
Те получават името си още през 1983-а, малко след появата им почти вкупом в първия отбор, макар и временна. Журналистът от в. "Ел Паис" Хулио Иглесиас Сесар пише статия, озаглавена "Амансио и Петорката на Ястреба", играейки си на думи с името на Бутрагеньо - бутре, ястреб. Амансио пък е треньорът на Кастия, който промотира младите асове.
Статията става исторически извор, символ на старта на епоха, документ, дал основата на победите. В първия мач след нея, през ноември 1983-а, Реал смазва Елче с 4:1, а Ястреба Бутрагеньо забива хеттрик.
В същия сезон обаче и петимата не се налагат като титуляри в първия тим. Бутрагеньо записва едва 10 мача, Васкес играе 19, но често като резерва, Санчис - 18, Пардеса влиза в три двубоя, а Мичел едва в един.
Ди Стефано обаче вече е решил - те са бъдещето на Мадрид. Васкес е най-техничният от тях. Санчис е непреклонен и решителен, Пардеса и Бутрагеньо са готови да минат през тухлена стена за отбора, а Мичел - той просто е гениален.
И петимата са скрепени от нещо много силно - вълнението, че носят бялата фланелка. "Не спах в нощта преди дебюта си - разказва Васкес. - Трябваше да вляза в съблекалнята на Реал Мадрид на следващия ден, какъв ти сън?!".
Първата велика нощ на Петорката, вече заедно в първия тим, идва на 12 декември 1984-а, когато след 0:3 в Белгия от Андерлехт, Реал бие с 6:1 на реванша в Купата на УЕФА. Бутрагеньо вкарва хеттрик, а денят е още по-специален, като клубът празнува 60 години от откриването на "Сантяго Бернабеу".
Легендата се ражда. Стадионът пее името на Емилио, а той признава, че това е нощта, в която е разбрал наистина какво е да играеш за Мадрид.
Успехът идва и залива Бандата на Ястреба като водопад. От 1986-а до 1990-а титлата на Испания идва като по абонамент все на адрес "Мадрид, стадион "Сантяго Бернабеу". Пет поредни първи места в Примера. Купата на Краля, както и два трофея в Купата на УЕФА са другите украшения за тази банда местни таланти, като голямото им разочарование остава най-важният трофей - той все убягва на този невероятно талантлив отбор.
Купата на европейските шампиони.
През сезон 1986-87 г. всичко вървеше добре до полуфиналите, като бе елиминиран и Ювентус с Платини. Но Байерн бе безпощаден - 1:4 в Мюнхен, като 1:0 в реванша не стигна за обрат. Година по-късно Реал направо помете всички в турнира - първо Наполи на Марадона, после носителя на трофея Порто, след това и Байерн... за да отпадне от ПСВ Айндховен на полуфинал.
"Ние бяхме най-добрият отбор в турнира - сигурен е днес Бутрагеньо. - Който е гледал тези мачове, няма съмнение в това. На мача в Холандия ни трябваше един гол (1:1 в Мадрид, 0:0 в Айндховен), но Ханс ван Брьокелен направо ни отчая със спасяванията си."
12 месеца по-късно Реал отново бие наред в турнира, включително носителя на трофея ПСВ. За да спре в Милан на Ариго Саки, новата тактическа сила на континента.
Това е и най-тежката нощ на Петорката, разбита с 0:5 в реванша на "Сан Сиро".
Пак Милан спря Реал и при следващия опит за връщане на трофея в Мадрид, а последната битка на Ястреба и бандата му дойде срещу Спартак в четвъртфиналите през 1990-91 г.
Нататък бе ерата на Барселона и Стоичков, също с пет поредни титли.
Но футболът, който играе този отбор, както и доминацията му по испанските терени, са паметни. И великите нощи в Европа с победи над Наполи, Ювентус, Байерн и Порто. Петорката е само символното му название, както вече бе уточнено. Четирима от петимата местни асове, в сърцето на този отбор, носят екипа на Реал над десетилетие (а Санчис до 2001 г.). Пардеса обаче напуска през 1987-а и отива в Сарагоса, където играе десетилетие.
На първия мач на Реал срещу новия му тим, Петорката се събира за снимка преди началото (долу), като някак странно и неразбираемо Пардеса е с друг екип... Той обаче остава в историята като един от Бандата.
Останалите от онзи паметен отбор също се числят към Петорката, която си става направо единайсеторка.
Уго Санчес, мексиканският нападател - убиец пред гола, е партньорът на Бутрагеньо в атака. Пристига през 1985-а, точно за старта на звездния път на Реал, като играе 7 сезона и забива 208 гола. Зад двамата с Ястреба играе полузащита за историята - Мичел, Васкес, Шустер, а по-късно и появилият се младок Фернадо Йеро, взет през 1989-а от Валядолид като опорен полузащитник. Направил кариера и превърнал се в легенда на Мадрид като бранител.
На вратата е Пако Буйо, заменил след пристигането си през 1986-а от Севиля Хосе Мануел Очоторена, юноша на Реал, тъкмо пробил в първия отбор и спечелил титлата като титуляр в първата от петте победни години на Петорката. В защита личат имената на Антонио Маседа, играл малко заради травми и отказал се едва на 31 години от футбола през 1988-а, десният бек - институция и днес администратор в клуба Чендо, Хосе Камачо с неговите над 500 мача за Реал на левия фланг на отбраната, както и Санчис.
Рикардо Гайего, Рафаел Гордиьо, Васкес, Мичел и великият Хуанито - символът на духа на Реал, са в средата на терена, но последният си тръгва от Мадрид през 1987-а, а пет години по-късно автомобилна катастрофа отнема живота му. Русият ангел - Бернд Шустер, се появява като метеор в сърцето на халфовата линия през 1988-а, като за 2 години става любимец на "Бернабеу", въпреки че идва от Барселона. Или пък... точно затова.
Хорхе Валдано, световен шампион от 1986-а с Аржентина, е друг от тарторите на Реал по това време, пристигнал в клуба през 1984-а и станал част от Петорката - Бандата. Хепатит В го принуди да спре с футбола през 1988-а, когато бе едва на 33. Нещастната съдба на тримата - Маседа, Валдано, както и на трагично загиналия Хуанито, е най-тъжната нотка в одата за Петорката на Ястреба.
Къде са останалите герои днес?
Рафа Гордиьо - който управляваше левия фланг с присъствието си и характера си, днес е PR директор на Бетис, след като за кратко бе и президент на клуба от Севиля. Камачо, този борбен дребосък на левия фланг на отбраната, опита в треньорския занаят в Реал, испанския национален тим, Бенфика... Днес е тв коментатор. Шустер стана шампион и като треньор с Реал, води успешно Бешикташ, Малага, Хетафе... Сега е без отбор, но още е в бизнеса.
Белият рицар - Бутрагеньо, днес е директор в Реал, нещо като посланик на клуба, но и със задължения около гостуванията на отбора и в отношенията с УЕФА. Човекът, който гледа напрегнато на жребиите в очакване кого ще прати съдбата срещу Мадрид. Уго Санчес днес е коментатор и анализатор на ESPN и е не по-малко популярен, отколкото когато нижеше голове и ги празнуваше с неизменните салта и заставания на глава. Васкес е треньор в академията на Реал, играе и за отбора на ветераните, който има поне по 4-5 сериозни шоумача на година. Мичел направи нелоша кариера като треньор в Испания и Европа, но последната му авантюра в Марсилия завърши с уволнение и сега е без отбор.
Пардеса се върна в Реал през 2009-а след дълги години в Сарагоса като играч и директор, за да стане спортен шеф. Но през 2014-а бе уволнен и от тогава е встрани от камерите. Буйо пише за "Ел Паис" - вестникът, който кръсти Петорката преди толкова години, а освен това има собствен бизнес с настилки за спортни игрища. Чендо е човекът, който върши цялата работа зад треньора по време на мачове, администратор. Санчис също работи в клуба, като позицията му е на нещо като "делегат". 30 години след първата от петте им титли, хората от Бандата на Ястреба не са далеч от играта.
Някои от тях никога не напуснаха Реал.
Все пак това е целият им живот.
