Няма какво да се лъжем, твърде малки сме за Европа. Тя може и без нас. Тъжно е, но фактите са такива. За поредна година българските представители в евротурнирите отпадат през юли, когато още не са се включили дори големите риби, за да се докоснем поне малко до тях.
„Левски“, „Берое“ и „Славия“ се представиха достойно в своите мачове, но това не е достатъчно за крайния успех. На мускули не става, трябва и класа, каквато липсва. Такава има „Лудогорец“, защото там са наясно, че за да си печеливш в Европа, трябва да се извадят пари и то много - за селекция, за организация, за престижни контроли, за подготовка, за заплати. Затова и те остават единственият ни представител, въпреки че преди година и „орлите“ бяха с подрязани от молдовци крила.
В четвъртък вечер „сините“ за четвърти пореден път останаха капо срещу чуждестранен тим. 26-кратните шампиони слязоха от влака за Европа още на първата спирка. На „Герена“ срещу „Марибор“ имаше всички предпоставки за футбол на европейско ниво - пълен стадион, еуфория, атмосфера, мотивация. Тимът на Люпко Петрович даде всичко от себе си, но като че ли някаква прокоба тегне над отбора през последните 5 години и те бяха орисани да загубят поредния си важен мач, или поне да не го спечелят. А в двата мача срещу словенския състав се видя, че съперникът изобщо не е това страшилище за каквото се говореше преди сблъсъка, или „Левски“ не е толкова малък. По-тъжното е, че столичният гранд преклони глава срещу пореден отбор, който с нищо не убеди, че е нещо повече от селекцията на Люпко Петрович.
И докато „сините“ се хвърляха в атака на „Герена“, във Финландия „Берое“ вече беше отпаднал. Тимът на Александър Димитров загуби с 0:1 от ХИК и с общ резултат 1:2 скъса евроквотата си на две. Отзивите за представянето на „зелените“ са положителни, но нали се разбрахме, че само с добро представяне не става.
Седмици по-рано от бойното поле се оттегли безславно и „Славия“. Достойно, но недостатъчно. „Белите“ се завърнаха в евротурнирите след 20-годишно отсъствие, но 180 минути бяха необходими на тима от „Овча купел“, за да се убеди, че двете десетилетия чакане не са били случайни. Селекцията на Александър Тарханов игра смело и в София, и в Любин срещу „Заглембе“, но решаваща бе липсата на водещи фигури, които да поведат отбора, защото и само с юноши и таланти не става.
И за да бъде картинката още по-тъжна, на фона на българското представяне, превърнало се през последните години в константно, отбори от Малта, Латвия, Естония, Беларус и Азербайджан продължиха напред в турнира. Само някой да не си помисли, че късметът е бил на тяхна страна при жребия. Няма такова нещо. Представителите на въпросните страни трябваше да се изправят срещу родните ни кошмари от предни участия на „Левски“, ЦСКА, „Литекс“ - „Дебрецен“ и МТК, „Слован“ (Братислава)...
Някой чувал ли е за „Калиу“? Тим от Естония, който се разправи с „Макаби“ (Хайфа). Или за джуджето „Биркиркара“ и триумфът им над „Хартс“?
Малки сме за Европа. Твърде малки. На клубно ниво, на национално, на ръководно, на организационно. Само уискитата са ни големи. Нали, Боби? Наздраве.
