Много им беше смешно. Смееха се, че цяла година ЦСКА ще играе срещу Варвара и Чико. Ехидно се подсмихваха всеки път, когато променяха правилата или ги прилагаха както им е угодно в ущърб на ЦСКА. Смешно им беше, че червените имат по-стойностни играчи от така наречените национали. Е, посмяха се достатъчно. В сряда вечер дойде ред на ЦСКА да се смее. И този смях ще държи много по-дълго и ще отеква много по-шумно.

 

Днес и дълго занапред червена България и всички безпристрастни, мислещи хора ще се смеят на целия модел на родния футбол, на всичките му съставни части, на всички видни и задкулисни елементи. Победата в Стара Загора не е просто решаваща крачка към финала в битката за един трофей. Това бе епична, велика, историческа победа за ЦСКА. С нея червените спечелиха войната. Точка! ЦСКА не просто разкри несъстоятелността на българския футболен модел. ЦСКА го

 

 

разтърси,

разпарчетоса,

унищожи!

 

Онези на „Иван Асен”, които сигурно още скубят косите си или каквито заместители имат, могат да си се събират десет, двайсет, сто пъти на ден – вече няма значение. Могат да си обсъждат висши, космически, междугалактически лиги – вече няма значение. Могат да ни залъгват с някакви критерии – вече няма значение. Царете на декларации и майстори на доноси пък могат да си плачат колкото искат, обяснимо е – те не искат да започват сезона от трето място надолу в класирането, а искат да се борят за второто. Но и това вече няма значение. От старозагорската вечер нататък всеки нормален човек ще им се смее – на тях, на футболните чиновници, на „експертите”, „специалистите”. Ще им се смее за напъните да измислят критерии, точки и правилници, с които да ни убедят, че най-високото ниво на футбола ни може без ЦСКА. Че отсъствието на ЦСКА от елита не е фатално. Че мачовете могат да са интересни и без участието на ЦСКА. Че има интрига в шампионат без ЦСКА. Стига вече! За какъв футбол, за какъв пазарен интерес изобщо може да говорим без ЦСКА?

 

Къде им е атакуващата игра на отборите от така наречения елит? Трябваше да гледат и да си записват това, което правиха на терена Галчев, Маламов, Аясс и Преслав Йорданов. Атаки, каквито сътвориха за две полувремена, някои отбори от А група нямат от началото на сезона. ЦСКА играе без страх и

 

 

атакува тотално,

мощно,

с импровизация

 

нещо, което почти всички „елитни” отбори не знаят какво означава. Ще ни убеждава ли пак Петев, че в националния отбор няма място за играчи на ЦСКА, но има за такива от Берое, Левски, Славия?

 

Какви са им стадионите в А група? Сектор В на „Българска армия” беше затворен заради пукнатини в мазилката, а в Стара Загора една част от гостуващата публика прекара над два часа на гладка бетонна плоча под наклон от 45% градуса? Колодрум ли е това или футболна трибуна? Това и в африканските първенства го няма.

 

Къде им е публиката в А група? Мачът на ЦСКА в Стара Загора, гостуването на Сарая в Пазарджик за купата, домакинството срещу Созопол за купата и първият кръг от Югозападната В група със сигурност са в топ 5 на най-посетените български мачове през сезона. Остана ли някой, на когото не му е ясно кой отбор искат да гледат хората, кой отбор все още предизвиква интерес сред футболните фенове?

 

Вече и на децата е ясно: настоящият български футболен модел бе

 

 

закрит от ЦСКА

 

Той просто не може да продължи да съществува повече. ЦСКА има професионална организация и стабилно финансиране, ЦСКА има млади и можещи треньори, ЦСКА има стойностни играчи, ЦСКА има публика, която разтърсва всяко място, през което мине. В момента ЦСКА развива български футболисти, ЦСКА създава качествен футбол, ЦСКА създава интрига, ЦСКА вълнува. И е абсурд, че управляващите футбола ни могат да минат без всичко това. Абсурдно, но възможно в държава, в която футболът е пленник на политическо-икономическата мафия и задкулисието. Да, картината е черна, но поне червеният смях над системата ще отеква дълго и ще напомня вечно за силата на характера, достойнството и идеята.

 

За мощта, с която удря безпощадният червен юмрук, заслуга имат всички – морето всеотдайни привърженици, което от рано сутринта заля магистрали и пътища, смелият и мислещ Христо Янев, играчите, които оставиха последните си сили на терена и другите, които ги окуражаваха от скамейката. Но цялата приказка нямаше да бъде възможна без

 

 

сигурността

и свободата

 

гарантирани от Гриша Ганчев. Днес ЦСКА можеше да е в миманса, да играе срещу отборите на софийските села и квартали, отдавна забравил какво значи турнирен мач, да не говорим за борба за трофей. Вместо това има отбор, който с много мощ се разправя с всички, изпречили се на пътя му, отбор от можещи българи, повечето рожби на червената школа и предани на червената идея. Те са в ЦСКА, а не в другите водещи отбори, защото знаят какво може Ганчев и как работи той. Освен способността да осигурява най-доброто за играчите и треньорите, ръководството демонстрира, че знае и кой е най-ценният капитал на ЦСКА – символичният вход за реванша на „Българска армия” е жест към привържениците, който те без съмнение ще „изплатят” с гореща подкрепа. А юмрукът е силен само тогава, когато всички пръсти са стегнати заедно в неделима цялост.

 

Успехът в Стара Загора със сигурност не е от ранга на великите червени победи на международната сцена. Но той винаги ще има по-особено значение, защото идва в момент, когато всички правят схеми срещу ЦСКА, опитват се да заличат ЦСКА. Затова днес червена България се смее най-вече на мижитурките, които слугуват на мафията, които създават правилници в нечий частен интерес, и на псевдоморалистите, които са се вкопчили като удавник за сламка в цифри, АД-та, ПФК-та. Защото това, което се случи в Стара Загора, няма общо с никаква административна структура, с никакви правилници и критерии. Това беше създаване на нова митология. От онези, към които ще се връщаш вечно. От онези, за които има отредено място в най-защитените кътчета на сърцето и ума. От онези, които доказват, че футболът е велик точно защото можеш да излезеш от порочната система и да се сбиеш с крепителите й. В сряда вечер в Стара Загора ЦСКА не бе футболен клуб, не беше ПФК, не беше АД. ЦСКА беше магия, родена в

 

 

единството

и лудостта

 

на шефове, треньори, играчи, публика. И тази магия не може да изчезне, защото тя не е подвластна на скалъпени в нечия тъмна стаичка под телефонна диктовка закони и „правилници”. Тази магия е в пространството и ще остане там недосегаема за враговете й. За да се връща винаги във важните моменти и да ги наказва по такъв зрелищен начин.

 

Стоян Генов (материалът е публикуван в Тема спорт)