Футболът е безспорният хегемон сред спортовете. Милиарди следят мачовете, преживявайки всяка секунда от тях. Но той не служи само за развлечение. Много пъти сме ставали свидетели на неговата обединяваща сила. Заради тази игра хората оставят настрана различията си, било то класови, расови, религиозни и т.н.
Може да не се разбираш със съседа си и непрекъснато да спориш с него за нещо, но когато наближи поредният двубой на любимия отбор, големият въпрос е кой ще купи бирата и от кого ще бъде чипсът.
Миналата седмица Англия посрещна Франция в приятелска среща. Двубоят се игра 4 дни след атентатите в Париж, при които загинаха 129 души, а 352 бяха ранени. Всички знаем, че двете държави винаги са били в обтегнати отношения. В исторически план дори са водили война, продължила над 100 години. Във вторник обаче, на „Уембли”, привържениците на „трите лъва” и „петлите” загърбиха историческата си вражда и пяха заедно френския химн. 90 хиляди изпълниха „Марсилезата” в един глас.
Спортът те кара да станеш на крака, да прегърнеш другаря си. Преживяваш целия спектър от емоции - празнуваш, гневиш се. плачеш. Той е живот, не само в буквалния смисъл на тази дума. Целта на терористите бе да ни отнемат именно него, страхът да надделее. Затова и решението мачът между Англия и Франция да се играе бе правилно.
На възпитаните на Дидие Дешан бе трудно, но те все пак излязоха на терена. А на „Уембли” всичко бе перфектно – цветята, „Марсилезата”, общата снимка на двата отбора. Създаде се една наистина комфортна обстановка.
Това е едно от най-хубавите неща във футбола - за малко повече от 90 минути забравяш за всичко друго, фокусираш се само върху случващо се на терена.
Не за пръв път футболът обединява хората около една кауза. Имаме пресен пример от България. Фенове на Левски и ЦСКА се обявиха срещу скандална номинация на Българския хелзински комитет за личност на годината. Организацията предложи за наградата австралиеца Джок Полфрийман, който през 2007 година уби с нож 20-годишния Андрей Монов пред църквата „Света Неделя". Оттогава Джок е в български затвор, след като получи 20-годишна присъда.
Зад решетките през 2013 година той регистрира първата в България организация за защита правата на лишените от свобода. Заради дейността му и добро поведение Полфрийман получи въпросната номинация.
Действията на Комитета вбесиха феновете на Левски, които още на следващия ден организираха протест пред сградата на БХК в София. „Сините” ултраси бяха подкрепени от привърженици вечния си враг - ЦСКА. Подкрепа дойде и от ултраси на пловдивския Ботев.
В съседна Турция пък, преди две години, се случи нещо немислимо. Феновете на трите гранда – Бешикташ, Галатасарай и Фенербахче се обединиха и застанаха зад протеста срещу управлението на Реджеп Таип Ердоган, който се проведе под наслов „Турция на турците”. Всички те споделяха идеите на Кемал Ататюрк – създателят на модерна Турция.
Управляващата „Партия на справедливостта и развитието”, водена от Ердоган, бе оповестила, че планира да унищожи парка „Гези“, а на негово място да бъдат издигнати мол и джамия. Тази поредна стъпка към ислямизацията на Турция обаче не се понрави на ултрасите. Така на площад „Таксим” органите на реда се сблъскаха със сплав от привърженици на големите отбори в местната Суперлига.
„Смятаме, че Турция е под диктатура и се ограничават свободата ни. Вече няма значение на кой отбор симпатизираме. Ще се борим за бъдещето си. Бешикташ, Галатасарай и Фенербахче заедно на „Таксим“. Днес ние сме едно цяло!“, споделя тогава 24-годишният Бурак, фен на Бешикташ.
Ултрасите все пак успяха и правителството оттегли скандалния си проект.
В южната ни съседка запалянковците са сила, която управляващите винаги са се опитвали да подчинят. Ако искаш да си купиш билет за мач, например, по закон нямаш право да участваш в каквито и да било протести.
Време е за една наистина завладяваща история..
От 2002 до 2007 година Кот' д'Ивоар е разкъсан от гражданска война. На север са поддръжниците на властта, а на юг – бунтовниците. Един човек обаче решава, че е време да се сложи край на тази лудост и взима нещата в свои ръце. Неговото име е Дидие Дрогба. Бившият играч на Челси класира Кот‘д'Ивоар за Мондиал 2016, след което пада на колене в национален ефир, молейки народа сраженията да спрат.
В своята родина любимецът на Жозе Моуриньо е Бог. Хората се вслушват в думите му и в страната е обявен мир. По искане на капитана Дрогба, „слоновете“ изиграват следващия си двубой в Буаке – бунтовническата столица. Кот‘д'Иваор разгромява Мадагаскар с 5:0, а страната празнува прекратяването на бойните действия.
„Постигнал съм много, печелил съм трофеи. Това, че помогнах в страната ми отново да има мир обаче, е най-големият успех в живота ми.“
Интересното е, че Дрогба не е единствения футболист, заради когото хората са загърбвали различията си. През 60-те години на миналия век посещението на Пеле и неговия Сантос довежда до 3-дневно прекратяване на огъня по време на гражданската война в Нигерия.
Все още ли не сте убедени в силата на спорта и в частност футбола? Да, той е много повече от игра. Казал го е самият Бил Шенкли.
Виталио Людмилов, btv
