Квартет британски отбори ще трябва да преплува Ламанша, за да се вкопчи в битката за сребърната купа
Че светът са глобализира по възможно най-неудачния начин, е ясно. Че добрата стара Европа се пръска на молекули, също е ясно. Че България не се класира на пореден голям футболен форум, също не впечатлява никой, тъй като това се превърна в константа от повече от декада насам. Че под път и над път има атентати от идиотите от ИДИЛ, вече влудява всички нормални. А се задава Европейското, на което домакин ще е Франция. Именно в Париж стана и една от най-големите трагедии в последно време, а във френската столица ще се тегли жребият за групите на надпреварата. 12 декември ще е триумф и демонстрация на мерките за сигурност. Ясно е, че първенството няма да се състои в друга държава, а и има ли смисъл, след като мигрантите са плъзнли във всяка една точка на Стария континент, а джихадистите могат да проникнат навсякъде. Има кой да ги спира и дано успее.
Някой замислял ли се е какви сблъсъци може да има във френските градове по време на Европейското? Та там ще бъдат едни от най-лудите агитки, известни със своите хулигани. Наред с това като прибавим и възможните протести в този период на годината, както и проблемът с мигрантите, картинката става наистина многоцветна и доста пъстра. И ако по време на последното Европейско в Полша и Украйна бяхме свидетели на хулигански сблъсъци между поляци и руснаци, между германци и англичани, то сега в играта влизат и унгарците, словаците, чехите, турците, албанците и ирландците, което никак не е за подценяване. Какво ли би се случило в Марсилия (един от градовете, домакини на мачове от надпреварата), след като се сблъскат различни етноси и националности? Като нищо този път тези агитки могат да бъдат обединени.
Обединени от мисълта да съхранят и запазят идентичността на своята Европа. Нали винаги се е твърдяло, че голяма част от различните протести стартират със съдействието на футболните агитки? Е, през юни и юли това ще трябва да се докаже и покаже. В цялата тази картинка някак ми се губи една част от пъзела - турската публика, която във вторник вечер, преди контролата с Гърция в Истанбул, оскверниха минутата мълчание в памет на жертвите от атентата в Париж. По рано през годината именно част от тази публика си позволи най-безочливо да поиска главите на още футболни фенове от Балканите, след като бе убит един от лидерите на "Цървена звезда", като паралелно с това напомниха за убитите фенове на "Лийдс" преди доста години.
Но стига с черни краски! Погледното чисто спортно-технически, това може да се окаже едно от най-романтичните Европейски първенства, връщайки ни десетки години назад, когато футболът още не бе опетнен и комерсиализиран от господата с костюми и седящи в меките кресла във ФИФА и УЕФА. За първи път във футболната история за финали на голям форум се класираха двете Ирландии - бунтарите от Северна и рижите симпатяги от Ейре. Към тях като прибавим дебютанта Уелс, както и селекцията на Англия, това няма как да не ни кара да се усмихнем широко. Е, липсва само бойкият тим на Шотландия, но пълно щастие няма. Със завръщането на Унгария, който вече е със съвсем различен облик, както и присъствието на Румъния, Русия и Украйна, футболът във Франция ще действа на феновете и ценителите като широкоспектърен антибиотик.
Със симпатичния отбор на Исландия, който също ще направи своя дебют на Европейско първенство, и скритата "лимонка" Белгия, надпреварата наистина изглежда обещаваща. За фаворитите, изключвайки претърпелият крах отбор на Холандия, е казано всичко. Просто ни остава да чакаме. Да изчакаме жребия на 12 декември и половин година след това от черния облак на ИДИЛ, надвиснал над Европа, да няма и помен. И тогава клиширано наистина светът ще е само футбол.
ИВО ТОНКОВ
