През Втората световна война белите отказват да се присъединят към Серия А и се борят срещу фашистките окупатори
В наши дни Хайдук Сплит е скромен източноевропейски отбор, който трудно свързва двата края. Но това не е просто клуб, а има статут на политически и идеологически тотем. Хайдук е романтичният идеал, който остава верен на себе си независимо от обстоятелствата. Неофициалното мото на Хайдук, популярно и до днес, е „Срещу мрака, срещу силата“. Точно по време на Втората световна война клубът се бори с всички сили срещу тях. През 1941 г. Югославия е окупирана от Германия и Италия. Новоизлюпената независима Хърватска предава някои крайбрежни райони, включително Сплит, на фашистка Италия. По това време Хайдук вече е един от грандовете на местния футбол. Бил единственият отбор извън Загреб и Белград, ставал шампион. Италианците искат да интегрират региона и са склонни на компромиси. „Жителите на Сплит биваха мачкани, ако не отправят фашистки поздрав към окупаторите. Но Феручо Капи, който командваше в града, бе снизходителен и достатъчно щедър да ни предложи безплатен нов стадион и други облаги”, пише в мемоарите си тогавашния ковчежник на Хайдук Ернест Хекман.Сред другите бонуси са място в Серия А и безплатен превоз със самолет за гостуванията. Единственото условие било клубът да смени името си на АС Спалато (б.р. италианското име на Сплит). Началниците на Хайдук отказват и разпускат отбора. Трофеите и други ценности са
скрити в огромна фурна
в сладкарница, собственост на Анте Кесич, футболист на белите отпреди войната. По време на бойните действия някои от играчите се присъединяват към партизанското движение. Най-добрият – Фране Матошич, заиграва в Серия А. Впоследствие той обяснява, че е бил заплашван, че заедно със семейството си ще бъде пратен в концлагер, където вече е един от братята му. Единственият изход е да подпише с Болоня, в чийто голмайстор се превръща през 1942/43 г. – 13 гола в 28 мача. Веднага щом режимът на Бенито Мусолини пада, Матошич се завръща у дома.Сплит пък попада в лапите на германците, които го предават на местните фашисти Усташа. Загреб настоява Хайдук да бъде сформиран наново и да участва в първенството, ала получава същия отговор, който и италианците по-рано: не! През пролетта на 1943 г. партизанските сили в Сплит включват множество бивши футболисти, които играели за различни отбори в областта. Инициативата за възраждане на клуба се материализира, когато партизаните, предвождани от Йосип Тито, се свързват с британската армия. През септември 1943 г., по лично
настояване на Уинстън Чърчил
генерал Фицрой Маклийн пристига в щабквартирата на Тито близко до Дървар, Босна. Целта му е да служи като постоянен и официален посредник на партизаните. Две години те се борят без помощта на Съюзниците; британското правителство фаворизира четниците, подкрепяни от сръбското население в Югославия, докато партизаните са отворени към всички етноси. Когато разбират, че партизаните са много по-ефективни в боевете, докато четниците периодично работят и с германците, Съюзниците решават да пренасочат подкрепата си към хората на Тито.Но те са комунисти, което кара Чърчил да бъде мнителен. Затова освен Маклийн, чийто живот служи като вдъхновение за създаването на образа на Джеймс Бонд, към Югославия е пратен и Рандолф Чърчил – синът на Уинстън.Съюзниците издигат база на остров Вис, близо до Сплит. Постепенно партизаните и албионците започват да си уреждат приятелски мачове, които хърватите печелят с лекота. Една от водещите комунистически фигури по онова време, Анте Юриевич-Бая, пише: „Интензивно работихме, за да реформираме Хайдук като отбора на съпротивата. Поискахме разрешение от другаря Тито, за да го сторим”. А Тито, който по това време се крие в пещера в Босна с Маклийн, го дава.Идеята била клубът да се превърне в символ на
югославската съпротива като бъде изпращан да играе в чужбина. През април 1944 г. са разпратени 15 „повиквателни”, а също и 5 писма до местни щабквартири на съпротивата, които „евентуално се сещат за талантливи младоци, на които им се рита”. С тежката задача да окомплектова състава се нагърбва д-р Симе Подуйе, бивше крило и член на ръководството.След 10-дневно пътуване из планините мъжете се качват на лодка, която ги откарва до Вис на 2 май. Пет дни по-късно, в Деня на Свети Домниус (патронът на Сплит), Хайдук се ражда отново, макар и в изгнание. През юни отборът заминава за южна Италия, където тренира и изиграва контроли.Не било необичайно въоръжените сили на Великобритания да се пускат в международни мачове по време на Втората световна война. Но тимът, който излиза срещу Хайдук на 23 септември в Бари, бил може би най-силният за времето си. Подбран е от Стан Кулис, защитник на Уулвърхемптън с 12 срещи за Англия. Той избира все момчета от професионални клубове. Спрял се на Лесли Джоунс (Арсенал) и Джими Мърфи (Уест Бромич) – двама уелсци. Вторият е познат като дългогодишен
асистент на Мат Бъзби
в Ман Юнайтед. Привикал също шотландския бек Анди Бийти (Престън), Сам Малпас (Фулъм), Джими Ръд (Манчестър Сити) и бащата на Рей Уилкинс – Джордж Уилкинс (Брентфорд). Най-добрият играч обаче още бил непознат на Албиона, защото подписва първия си договор точно преди войната и е повикан в армията преди да дебютира. Впоследствие става национал със 76 двубоя и 30 гола за Англия. Говорим, разбира се, за Водопроводчика от Престън – Том Фини. Повече от 40 000 души предимно войници се стичат на „Стадио дела Витория” в Бари. Фини споделя: „Това е любимият ми спомен от войната. Много хора имаше на стадиона, а американците подкрепяха партизаните”.Ала британците са твърде добри. На полувремето водят с 3:2, в крайна сметка бият със 7:2. Хайдук получава реванш на Боксинг Дей (26 декември) същата година в току-що освободения Сплит и надвива отслабения противник с 1:0. Попадението е дело на Фране Матошич. Хърватите тръгват на турне из свободните части на Средиземноморието и за 100 дни изиграват 27 мача в Малта, Египет, Палестина, Сирия и Ливан, печелейки 21 от тях. Вярата им бива тествана още веднъж след завръщането в Югославия. Първенството следвало да бъде подновено във Федералната република, оглавявана от Тито и комунистическите му другари. Някои от клубовете отпреди войната са разформировани заради „сътрудничество с врага”. Пет шампиона имат такава съдба – БСК и ФК Югославия от Белград, Конкордия, Граджански и ХАШК от Загреб. Тито кани представители на Хайдук и предлага клубът да се премести в Белград, като стане армейски отбор. Предложението е отказано, затова се ражда Партизан. Създадени са и нови тимове – Цървена звезда и Динамо Загреб. Хайдук бива пожален, защото е участвал в съпротивителното движение и е бил настроен антифашистки. Вероятно е била необходима
огромна смелост
да се опълчиш на Тито, ала Хайдук остава верен на себе си и на корените си. В наши дни това е единственият клуб в Хърватска, чийто членове демократично избират лидера си, а феновете имат солидно представителство. Напоследък е в сянката на Динамо и Риека и се опитва да изчисти дълговете на предишните ръководства, разчитайки на свободни трансфери и попълнения от школата. Миналото лято общината, която е главен акционер отказа оферта от американски консорциум.Тимът не е ставал шампион от 9 г., членовете са около 10 000, на срещите често има над 30 000 зрители.„Никога не бих се съгласил Хайдук да бъде продаден. Така ще предадем създателите си и ще се откажем от историята си. Изправяли сме се срещу императори, крале и диктатори. Предците ни по-скоро биха разформировали отбора, вместо да го дадат в чужди ръце”, обобщава Иван Рилов от фенския тръст на Хайдук.
Александър Холига, 4-4-2 (материалът е публикуван в Тема спорт)
коментари
RSS на коментарите по тази тема