По този повод обича да казва къде на сериозно, къде на шега, че е горд и радостен от този факт, докато майка му е плакала с глас от фатализъм.
Освен запален фен на "армейците" е такъв и на хевиметъла и хардрока. Луд е по AC/DC в най-силните им години с легендарния фронтмен Бон Скот. Други любими негови банди са Judas Priest, Motorhead, Ozzy Osbourne, SAXON, Manowar и Megadeth.
Зараждането на "червената" идея
"Червената" страст в Беловарски пламва по доста любопитен начин и в тон с неговия характер.
"Аз съм човек с глава на раменете, който не свикнал някой да му казва какво да ям, как да се обличам, от кой отбор да съм. Винаги гледам да съм наобратното на другите, малцинство. Израснал съм в ж.к. "Лагера", близо до ГУСВ, като по онова време там имаше само фенове на Левски и Славия. Тогава идва един левскар и почва да ме бие ако не викам: "Само Левски". Така си казах, че след като този - лошият, е левскар, аз трябва да съм обратното на него, т.е. цесекар. После по приказки оттук-оттам разбрах, че левскарите много мразят ЦСКА", разказва Беловарски.
"Бях на 6 годинки, когато се прибирам у нас и казвам на дядо ми, който беше военен танкист, старшина в Княжево: "Дядо, аз съм от ЦСКА! Ти от кои си?". "И аз съм от ЦСКА, те са армия", отвърна ми той. И аз като чух, че те са армия, викам: "Върхът!", защото аз мечтаех да бъда военен. Марширувах с неговите ботуши и униформи. Впоследствие питах майка ми от кои е, а тя ми отвърна, че е от ЦДНА. Обясни ми, че е това е старото име на ЦСКА. Тя е била в ученически пансион в 7-8 клас до Спортната палата и понеже стадионът е наблизо, е ходела с вуйчо ми редовно на мачове. Там те са викали: "Динамо-паднамо, Динамо в чувала!" И майка ми е замеряла левскарите с гнили ябълки!", спомня си Гумата.
"По-късно разбрах, че Левски е отборът на милицията, а с милиционерите всеки ден проблем. Играехме на топчета пред 25-о училище "Петър Берон". Идва кварталният и ни се кара, като казва, че това е хазарт. Ние залагахме по една стотинка. Тогава си казах, че милиция е синоним на проблем. Автоматично намразих Левски, Левски-Спартак и т.н.", аргументира се Беловарски.
Първи стъпки на трибуните
Гумата отива за първи път на мач през 1976 година на Левски - ЦСКА. Въпреки че чак на 12 прави своя прощъпулник по стадионите, го прави абсолютно сам.
"Гледам мача по телевизията, гледам препълнен стадион "Васил Левски". Качих се на трамвай №19, за да стигна до Строителния. Оказвам се пред сектор "Б". Аз тогава малко детенце, не знам кои са там. Чувам крясъци отвътре и си казвам, че тук трябва да се влезе. Беше вече 75-ата минута, а ЦСКА водеше с 3:0. Влизам в сектор "Б" и все едно бях в страната на Пипи-Дългото чорапче - така както във филма имаше едни брадясали и грозни пирати, така и тук. Видях някакви брадясали, потни и мръсни канибали с някакви сини парцали и сини ленти на главите. Все още не бяха пуснали раираните шалове, това стана 1978-1979. Всички те крещяха и псуваха, с което ми се затвърдява мисленето, че левскарите са лошите. Отсреща ЦСКА имаше малка агитка от да речем 2000 души. А целият стадион беше "син" отвсякъде. После дадоха дузпа на Левски и стана 3:1. Там не смеех да кажа, че съм от ЦСКА, защото бях такъв само на приказки - нямах нито шал, нито знаме, а и бях малък. Ако кажа, ще ме смачкат", искрен е Дани.
"След като се прибрах щастлив у нас, от следващата седмица започнах да ходя сериозно на мачове и научих, че агитката на ЦСКА е от другата страна. Понеже идвам откъм "Красно село" и ми е по-далеч, като тръгвах на мач с Левски и минавах през "син" квартал, се дегизирах - отгоре слагах син шал, а червеният ми бе на кръста. Винаги носех по 2-3 шала, минавах метър. Събирах агитка, за да сме повече. Като се качвах в трамвая, гледах да съм по средата, защото ако видя някой съмнителен поглед или групичка в единия край, да тръгна към другия", добавя Беловарски.
Челни сблъсъци с левскари
Сериозните му срещи с фенове на Левски започват с преместването му да живее в "Надежда", блок 244 през 1978 година. По това време Беловарски спокойно се разхождал с рокерски якета и шалове на ЦСКА, но се оказало, че в квартала всичко живо било от Левски.
"Веднъж влизам така облечен в Младежкия дом в "Надежда" и музиката спря. Наобиколиха ме и започнаха да ме питат: "Ти чорбар ли си?" Викам им, че съм. "И какво като си чорбар? В "Надежда" чорбари няма и ако дойде такъв, не е излизал жив". Извадих си паспорта, показах им, че там живея и оттогава никой не ме е пипнал с пръст. Оттогава, само защото живеех в блок 244, го нарекоха "чорбарският блок". Освен мен имаше още шест цесекари, като въпросният блок бе от седем входа от по осем етажа. Абсолютен миноритет", твърди Дани.
Той обаче си имал сериозни неприятности след едно дерби, което по негови спомени било дебютно за Спас Джевизов, реализирал за 1:1. Шест души се прибирали с трамвая и били причакани пред блока от точно 31 левскари.
"Те слезли една спирка по-рано, а един от левскарите знаеше къде живея. Решили да ни направят капан. Стигаме до блока, като трима души бяха от моя вход. Левскарите обаче били в друг съседен и за малко не удушили наш човек. На влизане в асансьора притичаха трима оттам. Аз ходех на мачовете с верига от колело и я размахах. Успях да ударя един по челото и друг по рамото. Това ме спаси. Качих се с асансьора на 8-ия етаж, където живеех, влязох си и залостих вратата. После отгоре преброих - бяха точно 31 левскари. Това беше едно от най-кофтите преживявания", споделя Беловарски.
Той си припомни и друг случай - в близост до Сточна гара след поредното издание на "вечното дерби" е попаднал на група левскари. Тогава той ходел с червено-бял чадър и наръгал един от тях, който паднал долу.
"Другите се изплашиха, а аз като бивш лекоатлет, който бързо бяга, успях да се измъкна", добавя Гумата.
Една от най-големите му битки с левскари е след мач с... Ботев (Враца) в началото на 80-те години.
"Преди един мач с Ботев (Враца) ядем и пием с врачани. Те са и фенове на ЦСКА. Трябваше им победа, за да останат в "А" група, докато нас ни устройваше и равен, за да станем шампиони. След края на мача на гарата бяхме две купета цесекари. Наобиколиха ни левскари, дошли от Мездра, и ни скачат. Ударих една глава на един и автоматично легнах по гръб между коловозите и придърпах тоя към мен. Онези скачат отгоре и скинарски бой - шутове с кубинки. Аз обаче държа този, на когото ударих глава и така се пазя, защото те ритаха повече него. Така го държах плътно 30-40 секунди, а онези блъскат отгоре. По този начин може да издържиш максимум 2-3 минути, но изведнъж всички се разбягаха. Някакъв старшина минал, видял, че се бият хора, свалил си колана и започнал да налага тези, които ме ритаха. Бях само с разбит нос, но успях да се върна с трофей - един синьо-бял шал. Мен не ме хвана яд, че съм отнесъл няколко тупалки, а че с един от левскарите ядохме и пихме преди мача, а след него сложил синия шал и ми скочил на бой", обясни Беловарски.
"Покръстване" на левскари
Дани Гумата с гордост разправя как, след като му се е разнесла славата, че е от ЦСКА, от съседните жилищни кооперации идвали при него левскари, за да станат... цесекари. При това през 1979, когато "сините" стават шампиони.
"Дойдоха няколко души при мен и ми казаха, че искат да ги "покръстя" да станат цесекари. Това може да го потвърди Бончо Китаеца! Аз ги гледам тъпо и ги питам: "Що бе?". Те ми викат, че съм бил готин, печен, не ми пукало. Освен това известните по това време левскари като Облака и Кукуша ги биели и им взимали шаловете, за да ги продават на провинциалистите. Та аз ги "покръствах", като им задавах въпроси от типа на "Кой е шампион", а те отговаряха: "ЦСКА!". После те си изгоряха ритуално сините шалове", уверява Беловарски.
Проблеми с "милиционерите"
Неминуемо Гумата е имал и проблеми с полицията, която в онези времена бе милиция. Заради нея той изпуснал мач с Левски през 1986 година, точно когато се е уволнил от казармата.
"След уволнението ми с един пич на едно дерби да пием бутилка мастика целите облечени в червено пред сектор "Б"! Пеем си: "ЦСКА шампион!". Дойде една джипка и ни прибраха. Но те не ни прибраха, защото провокираме левскарите, а защото пием алкохол на обществено място. Сложиха ми едни белезници, вкараха ме в изтрезвителното, а на сутринта преди да ме пуснат да си отида, ми искаха 15 лв. Изпуснах мача, а и вонях на мастика цял месец...", разказва той.
Той е попадал в районните полицейски управления и за горене на сини знамена, като дори е "празнувал" Нова година в един от участъците.
"Тогава към 19-20 часа гонеха от Парка на свободата всички заради зарята и да не пострадал някого. Няколко цесекари седим там и си пием евтина ракия. Запалили сме купчина левскарски шалове и знамена, и се топлим. Идва един милиционер и ни вика: "Защо горите наш флаг?". Аз му казвам: "Веднъж казвате, че Левски не е отбор на милицията, а сега ваш флаг". Натовари ни всички, закараха ни в Първо районно и ни пуснаха в 0:15, след като дойде Нова година", признава Беловарски.
Дани се сеща и за един доста куриозен случай покрай езерото "Ариана". В близост до него фен на ЦСКА извадил химикалка и я забил в задните части на милиционерска кобила. Оттам органите на реда започнали да го гонят и да бият с палки наред, като една попаднала в гърба на Беловарски.
"Гърбът ми беше лилав 6 седмици. Удари ме милиционер от въздуха, който яздеше кон", пояснява Гумата.
Спомени от мачове
Беловарски не може да открои конкретен паметен мач, но споделя, че най-добрите победи на ЦСКА над Левски са с един гол разлика.
"Тогава най-боли. Когато бием с много или паднем с много, просто си знам, че сме били много по-силни или много по-слаби. Един от най-лошите ми спомени е скорошен - на "Армията", когато паднахме с 0:1 в 94-ата минута (ЦСКА - Левски 0:1 за Купата на България през 2003 г. след гол на Мануел Мендоса - бел. ред.). Хубавите мачове бяха 70-те години", признава той.
За дербитата от последните 10 години той е на мнение, че всички са уредени.
"Убеден съм, че всичко е наредено. Не може да имаме например 13-14 голови положения в един мач и той да завърши 0:0 или 1:1. Особено по времето на Божков и след него има толкова много наредени мачове", сигурен е Беловарски.
"За мен мачът с Левски не е дерби, а е като мач със Сливен или Берое. Естествено, загубата винаги боли. Тях съм ги запомнил, че дори да паднат 29 мача, ако нас ни бият, цяла година ще ми го напомнят. За мен е най-важно да се постигне крайната цел. Дори когато са ни били 7:2, станахме шампиони. Тях това не ги интересува", казва за финал Дани Гумата.
Материалът е публикуван в Спорткафе
