Заемате любимото си място в сектора, той започва да се пълни, атмосферата се нажежава – има всички предпоставки за ултрас празник и хоп! - точно до вас, пред вас или зад вас се настанява момиче, чието облекло, прическа и поведение крещящо издават фолк симпатии. Коментарите й за играта се натрапват в слуха ви дори по време на най-мощните избухвания на агитката. "Кои са нашите", "тези защо пляскат така", "кой е този изрусения", "а този тъмния как се казва" и т.н. Точно заради това повечето фенове се радват на присъствието на нежния пол на стадиона, но ако е възможно да стоят по-далеч от тях.

Има една друга категория фенки, които изпъкват на стадиона не с некомпетентност и кокетничество. Напротив, те по нищо не отстъпват на момчетата. Често могат да те сложат в малкия си джоб с познанията за историята на отбора. Разбират играта, палят се, пеят и скачат в тон с мъжката част от сектора. Това са момичетата-ултраси. Точно така, има такива. Те са всеки път в ядрото от агитката, най-отпред. Обичат отбора на сърцето си. Всеотдайни са в подкрепата си към него и го следват навсякъде.

И за да докажат, че не отстъпват по нищо на мъжете, много такива групи момичета започват да се организират във фракции и да развиват ултрас култура. Те изработват собствени знамена, дават име на групата си, обособяват си място в сектора, организират пътувания. И логично с това си печелят репутацията на истински ултрас(к)и.

Примерите за такива групи в Европа са много, като почти във всяка държава има по няколко изявени женски фракции. Тук не говорим просто за женско присъствие в агитките, а за истински женски ултрас групи.

Такива са германските Girls Kaos ("Цвикау"), Cowgirls и женската секция на The Unity ("Борусия" Дортмунд) и Chicas Schickeria ("Байерн" Мюнхен), португалските Juve Leo Girls ("Спортинг"), Super Queens ("Порто"), Frente Leiria Girls ("Униао" Лейра) и Red Girls ("Спортинг" Брага), белгийската Mauves Army girls ("Андерлехт"), полската Ultra Girls ("Висла"), италиснската Granata Girls ("Торино"). Силно присъствие на женски групи има и по испанските трибуни, където се подвизават Malaka Hinchas ("Малага"), Biris Norte Girls ("Севиля"), Kolectivo Sur Girls ("Херес"). Зад "Овиедо", редом до момчетата от голямата ултрас организация Symmachiarii, стоят девойките цели две групи – F-17 и Girls.

В Норвегия, въпреки че няма отделни женски фракции, дамите се включват изключително активно в живота на съществуващите ултрас организации. Христоматиен пример за подобен случай е агитката на "Бран" Берген, в която често могат да се видят повече дамски, отколкото мъжки силуети.

И ако русите скандинавски девойки редят картони и пляскат на играчите, рускините стигат много по-далеч. Техните фракции следват примера на мъжките – в тях влизат само "проверени" момичета, повечето спортистки по бойни изкуства. Защото честта на руските групировки, в това число и на женските, се брани не само на трибуните, но и на бойното поле. Рускините също си организират боеве с предварително изяснени правила – равен брой участнички и без употреба на предмети и оръжия. Някои от най-изявените на бойното поле дами дори са включвани в състави за мъжки боеве. Столичните Female Mob на "Спартак" и Hells Women на ЦСКА са двете най-здрави женски формирования на руска територия.

Може би ще се учудите, но на север от България също имат забележителни традиции в женските групировки. Дамите от Power Puff ("Динамо"), Granata Girls ("Рапид"), Blue White Ladies ("Политехника" Яси), Kamikaze girls ("Университатя" Клуж), South Girls ("Фарул"), Ablaze ("Клуж") и Banatica ("Политехника" Тимишоара) допълват колорита на ултрас сцената в Румъния. Повечето от тях са формирани след началото на новото хилядолетие, а най-старата румънска женска фракция слиза от сцената през 1998 г. – групата на "стелистките" от Bad Girls.

В Турция също има обособено женско присъствие на стадионите. Цели две женски фракции подкрепят "Бешикташ" – Ladies of Besiktas и Disi Kartallar.

През септември миналата година турските футболни власти предприеха безпрецедентна кампания срещу насилието по трибуните – фанатичните ултраси на "Фенербахче" бяха наказани да не присъстват на два мача на техния отбор, а на трибуните бе позволено да влизат само предствителки на нежния пол и деца. Над 50 хиляди жени и деца изпълниха двуетажния "Шюкрю Сарачоглу". По-необичайна футболна гледка едва ли може да си представим, но е факт, че дамите се раздадоха и не спряха да подкрепят "жълто-сините" през целия мач, демонстрирайки завидни познания в репертоара и пеейки традиционните песни на агитката.

За разлика от Румъния и Турция, в Сърбия не се гледа с добро око на женското присъствие в сектора с хард ултраси.

И у нас практиката на женските групировки няма особени традиции, въпреки че все по-често в агитките могат да бъдат забелязани нежни създания, които се обособяват на група в сектора или пък пътуват за гостувания. В това отношение най-яркия пример са младите дами от CSKA Girls – и като многочисленост, и като организация, те се доближават най-много до западните женски групи с дългогодишни традиции по стадионите.

Следващият път, когато се настаните в сектора и се огледате, не подценявайте момичетата в него. Някои от тях са по-истински ултраси от вас.

Стоян Генов, специално за FanFace.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Един поглед над това какво представлява организацията и кой стои зад хореографиите на Борусия Дортмунд

 

Началото (1997-2001)
Въпреки че самото основаване на The Unity е през 2001 година, самата организация съществува от 1997 година. Идеята на The Unity е да обедини дейните фенове и фен клубове под едно име, под една идея, на една платформа и всички заедно да се борят и подкрепят безусловно Борусия. Ядрото на групата е съставено от най-активните фенове както от Дортмунд, така и от няколко областни фен клуба в страната.

 

Настроението и ентусиазма на феновете се срива след започналия ремонт на стадиона и последващите отчайващи игри на отбора. Въпреки това по-будните фенове създават един фен проект относно ултра културата. Всичко е още в начален стадий. Находчивите привърженици знаят, че трябва да се действа и да развиват нови идеи, за да не умре фен културата, песните, любовта. С младите членове на "Desperados" и "Revier Sups" навлизат и нови идеи за ултра културата, които започват да се налагат и развиват.

 

 

Идва времето да се реши в каква насока ще се развива движението- дали ще е един обикновен фен клуб, или ще е сдружение на активните фенове. В крайна сметка се ражда една смесица- сдружение на активните привърженици от всички области на фен сцената. Оттук се ражда и името- The Unity- единство, хармония, обединение на всички. След името се ражда и символът на групата- орел, върху чиито гърди е изобразена емблемата на Борусия.

 

Единството е сдружение със своя структура и правила. За успеха на организацията говорят самите й действия. Първото съвместно действие на всички, обединени под името The Unity, е гостуване на Унтерхахинг през май 2001 година.

 

 

Следващата стъпка (2001-2003)
През 2001 година членуващите наброяват над 60 човека, въпреки че има специални изисквания за членство, като например: всеки трябва да бъде най-малко на 10 гостувания за сезон. По-късно това правило е премахнато след дълги, осопорвани и трудни дискусии на членовете. Днес организацията е отворена за всички интересуващи се и бройката на членовете расте значително. От сезон 2001-2002 организацията започва да върви нагоре и да следва поставените си цели. До тогава гостуванията в Берлин и Рощок например са били слабо посещавани от феновете на Борусия.

 

В началото Единството не седи в познатата ни Южна трибуна. Ултра сцената се ражда в друг блок на стадиона. В последствие обаче блокът става тесен за членовете на групата. Така през 2002 година на домакинския мач срещу Херта групата се завръща в Южната трибуна и по-точно в сърцето й. В началото има противоречия с доста стари привърженици от Южната трибуна, но нещата се успокояват след известно време.

 

 

През 2001 година се прави първата мащабна хореография за дербито с Шалке. Членовете на организацията рисуват три огромни знамена под наслов "Империята отвръща на удара". Дербито съвпада с атентатите от 11 септември и властите забраняват хореографията. Въпреки това членовете не Единството успяват да вкарат хореографията на стадиона и да покажат на всички, че оттук нататък феновете на Борусия ще стават по-силни и по-обединени. Това е и сезонът, в който Борусия отнова се възражда и става шампион за шести път.

 

В последния мач от първенството за сезон 2001-2002 се организира и първата мащабна хореография с картони може би и в цяла Германия. Изходът- победа за Борусия, за шести път шампион, а дори и по-пасивните и въздржани привърженици са завладяни от емоцията, създадена от The Unity.

 

Следващият сезон подкрепата към клуба нараства, знамената в сектора стават все повече и повече. Това е и сезонът, в който обикновения привърженик на Дортмунд се събужда и започва да мисли в по-различна насока относно подкрепата към любимия отбор.

 

Неуспехи (2003-2004)
Идват трудни дни за организацията. Едни от основополжниците, Desperados, започват да се отдръпват поради различни виждания с друга групировка в The Unity. През 2003 година в Зюддойче цайтунг излиза статия за организацията, в която тя бива оплюта и излизат неща от "кухнята" на The Unity. От тогва всеки в групата знае едно- човек трябва да е сигурен на кого се доверява!

 

Спортният и финансовият спад по това време скъсват нервите на феновете. Следват забуга след загуба, бойкот, нов треньор, но нищо не може да спре момчетата от Южната трибуна. Впоследствие отношенията с Desperados се подобряват, като днес тази групировка е една от съществуващите отделно от The Unity.

 

 

"Жълтата стена" - Южната трибуна (2004-2005)
През ноември 2004 се провежда годишното общо събрание на отбора, на което присъстват приблизително 100 привърженици. Те са там с искане да имат право на глас в управлението на клуба. В последствие се създават много нови приятелства и едно от основните такива е с управата на една спортна зала в Дортмунд, където феновете рисуват хореографиите си. Сдружението успява да организира огромен протест срещу изпълния директор Герд Нийбаум и Михаел Майер. Няколко дни по-късно очакваните оставки са подадени.

 

През май 2005 The Unity постига друга голяма победа- срещу Ханза Рощок се вдигат 5000 жълти знамена и от тогава на трибуната е изписано "Gelbe Wand Südtribüne Dortmund".

 

 

Продължи напред! (2005-2006)
2005 година се смята за успешна. Стадионът сменя името си от Вестафален стадион на Зигнал Идуна парк. В касата на клуба започват да се вливат лека-полека свежи пари, а пък от друга страна членовете на The Unity се покачват с пъти. Фенове разказват за дербито в Гелзенкирхен и за организацията на Единството за мача: "Полицията знаеше, че ще пътуваме с влак и ни чакаха на гарата, но явно очакваха приблизително стотина привърженика. Ние обаче бяхме над 500, а властите изпаднаха в смут, когато ни видяха!"

 

Същата година на домакинския мач с Леверкузен The Unity имат рожден ден- 1909 дни от създаването си (б.а. Борусия са създадени 1909 година и тук се използва нещо като игра с цифри). Вече важен фактор на стадиона и достойно признати, в чест на рождения ден на организацията на видеостените се излъчва кратък филм за тях. След края на мача е организиран шумен купон от над 1000 привърженици.

 

Интерес буди и фактът около пътуването за мача с Байерн Мюнхен същия сезон. Феновете успяват да уредят специален влак до Мюнхен само за тях. Екскурзията се смята за едно от най-удивителните неща, които успяват да осъществят The Unity. Интересно е какво ли е пишело на гарата в Мюнхен на таблото за пристигащи влакове :)

 

През сезон 2006-2007 настъпват промени в Южната трибуна. The Unity се изместват по-надолу в сектора.

 

 

Създава се т.н. блок Drölf (б.а. самото място, в което се настаняват, се намира между блок 12 и 13, а науменованието е смесица между думите за дванадесет и тринадесет). Оттук чрез уредба и с помощта на няколко по-гласовити момчета The Unity координират всички по отношение на песни, хореография - както от Южната трибуна, така и от целия стадион.

 

През този сезон се случва и нещо доста смущаващо и срамно за привържениците не Борусия. Надписът "Gelbe Wand Südtribünde Dortmund" е откраднат от привърженици на вечния съперник.

 

Но идва дербито с Шалке. Борусия печелят мача с 2:0 и едва ли някой от двата отбора би забравил този мач. Шалке се готвят за празненства. Но в предпоследния кръг Борусия ги изненадва. Така шампион става Щутгарт, а феновете от Дортмунд приготвят специална изненада за съседите от Гелзенкирхен в последния им домакински мач. Наемат самолет, който да прелети над стадиона в Гелзенкирхен точно в 17 часа. На самолета е закачен транспарант с надпис - "Един цял живот без титла в ръката". The Unity оцеляват, стават силни въпреки злите езици. Различните структури на организацията стават толкова близки, свързани в едно неразривно цяло.
През 2009 година членовете на The Unity намират и своята кръчма, в която да се събират. На 15 минути от стадиона  тя се превръща в крайъгълен камък преди всеки домакински мач.  През 2009 година отборът играе в европейските клубни турнири и се задава мач с Удинезе. Единството отново прави удар по отношение на екскурзията в Италия- организира се специален влак с над 1000 привърженици, а мотото на пътуването е "Нека да пътуваме три дни будни!"

 

 

В перспектива
Всички в The Unity работят върху едно- Южната трибуна да се тресе от емоция и страст и всеки мач там да бъде един врящ котел. Цел е увеличването на членуващите и развиването на една независима фен култура. Основна цел е също да се избягват конфликтите между различните групи, да се стигне до диалог между тях - както между ултрасите и обикновените привърженици, така и между клуба и феновете.

 

Виктория Танева, bvbbulgaria.blogspot.com

 

След консултация с полицейските власти и очевидци, Борусия Дортмунд реши да наложи забрани за посещаването на мачовете на отбора на три фракции от ултрасите на тима. Сред тях е и най-голямата и силна група на жълто-черните, тази на The Unity. Останалите две групи са Desperados и Jubos.

 

Забраните ще важат поне до края на този сезон, информират от немския клуб.

 

Всичко е по повод действията на феновете, когато на 26 октомври те създадоха множество проблеми при гостуването на Шалке. Тогава ултрасите прекратиха мача, заради факли и димки, които по-късно хвърляха към Роман Вайденфелер.