Феновете на Партизан са верни до смърт на религията

 

В рубриката на Стоян Генов - "Лоши момчета", вече ви запознахме с организацията Bad Blue Boys, която стои зад "Динамо" (Загреб). Сега отново оставаме на територията на бивша Югославия - обект на следващата ни спирка е Белград, където се подвизават едни от най-преданите и страховити балканци – "Гробарите" от "Партизан".

 

Мястото е стадион "ЮНА", домът на тима. Годината е 1976, а на таблото е изписано "Партизан" – "Хайдук" (Сплит) 1:6. Въпреки това песните на черно-белите огласят трибуните, а при всяка атака на домакините стадионът настръхва като вулкан. Дълго след края на срещата играчите и привържениците на "Партизан" не искат да се разделят. Така един от най-тежките моменти в историята на клуба ражда най-силната и неразривна връзка футболисти - привърженици, съществувала някога на Балканите.

 

От този момент насетне славата на Grobari като фанатично верни на отбора се разнася из цяла Европа.

 

 

Появата на Grobari, подобно на много други организации, става по възможно най-естествения начин. Някъде около средата на 50-те момчета от районите на Белград Раковица, Сеняк, Чукарица и Топчидер (които стоят в основата на движението) започват да се събират редовно на северната трибуна на "ЮНА". На отсрещния южен сектор пък се обособяват групички от останалите белградски квартали.

 

60-те години на миналия век в Югославия се характеризират с навлизането на западните тенденции – появяват се първите ръчни знамена, а групите се събират преди мачове на определени места.

 

 

Най-естественият завършек на тези процеси се случва през 1970 година с обединението на групите в многочислена организация. Избрано е името Grobari (не само поради преобладаващия черен цвят на екипите), изработени са първите големи знамена, запяват се първите песни за лоялността към отбора и клуба. Още при първите организирани посещения в Сплит, Загреб, Ниш, Нови Сад и Любляна, те дават да се разбере, че на футболния хоризонт се е родила зловеща фенска организация.

 

 

Някъде в началото на 80-те младото поколение „гробари” започва да търси конфронтации с противниковите привърженици при всяка визита извън Белград. В сблъсъците те си извоюват славата на непоколебими и енергични, но преди всичко - на напълно откачени. По това време се появява и слоганът "Do groba uz Partizan" (С "Партизан" до гроба), който „гробарите” защитават ревностно при всяка напечена ситуация.

 

Лудостта е най-точното определение за поколението „гробари” от 80-те. Тяхното невъздържано поведение се разкрива и по трибуните, но най-вече извън стадиона. Погромът над привържениците на "Хайдук" през 1981, опустошаването на градовете Винковци (Източна Хърватия) през сезон 1982/1983 и Шид (в провинцията Войводина) през 1985 г., погромът на стадион "Максимир" в Загреб през 1990... Това са само част от дългия списък с прояви на „гробарите”, които раждат девиза "Mi smo Grobari, najjaki smo, najjaki! (Ние сме Grobari, ние сме най-силни).

 

Поколението на 80-те е най-славното в историята на организацията. Тези момчета завинаги оставят диря в историята на футболното хулиганство, но все пак и светлия пример за най-вярна подкрепа в най-тежките мигове на терена.

 

 

Осемдесетте в югославския футбол минават под мотото „Само Grobari могат да правят това!”. Всеизвестна е легендата, че един от лидерите на организацията - Заре е изнасилил водача на Torcida ( фракцията на "Хайдук") - Парангал... И всичко това върху гроба на убит при футболни побоища другар "гробар". Наистина само „гробари” могат да направят това!

 

„Любовта” към хърватските опоненти "Динамо" и "Хайдук" често надминава границите на нормалното, както става ясно и от гореспоменатия факт. По време на войната, подобно на съперничеството между Torcida (Хайдук), Kohorta (Oсиек), Armada (Риека) и Bad Blue Boys (Динамо), и тази между Grobari и Delije (Цървена звезда) е загърбена. Напред излиза съперничеството Сърбия – Хърватия.

 

 

Може би повечето от вас си спомнят и че по време на квалификациите за Световното първенство в Германия „гробарите” от страховитата фракция Alcatraz се биха рамо до рамо с родните фенове в схватките с хърватските ултраси в Загреб, а след това подкрепиха своите стари познайници от агитката на ЦСКА в сектор "Г" на "Васил Левски" в двубоя на националния ни отбор и "шахматистите".

 

"Гробари" наистина страдат след разпада на Югославия. Сега единственият враг остават поддръжниците на "Звезда" от Delije. Представителите на двете организации се преследват навсякъде, като основни арени освен футболните срещи си остават и баскетболните мачове, хандбалът и дори водната топка. Враждата се прехвърля и на гръцка сцена, където Grobari и Delije се сливат със своите побратими от Gate 4 (ПАОК) и Gate 7 (Олимпиакос) и започвар масови побоища.

 

 

Икономическата криза в сръбския футбол в средата на 90-те и занижаването на нивото отблъскват голяма част от редовите привърженици на черно-белите. Въпреки това Grobari са неизменно до отбора, а многочислеността на организацията нараства многократно.

 

И макар трибуните на "ЮНА" често да остават полупразни, 90-те са годините, в които Grobari се превръщат и в една от най-страховитите баскетболни публики на континента. Ако срещата с "Хайдук" през 1976 е библията на футболната подкрепа, то баскетболното домакинство срещу "Макаби" е другият учебник за това как трябва да се подкрепя любимия клуб. При загуба с над 20 точки, сръбските навиячи огласят залата в продължение на половин час след края на срещата. Баскетболистите на "Партизан" на два пъти излизат от съблекалнята, за да се преклонят пред предаността на своите Grobari.

 

 

Краят на 90-те бележи най-черният период в историята на фракцията. Многократните опити на ръководството на "Партизан" да разедини привържениците, за да може да отслаби влиянието им в клубните дела, дават резултат. През 1999-а по-младите „гробари” се отцепват в отделна фракция Juzni Front. Те считат, че трябва да се сложи край на връзките между ръководството на клуба и привържениците. По-старото поколение, сред които и легендите на движението, пък вярват, че добрите времена за клуба предстоят и няма нужда от подобни катаклизми.

 

 

Момчетата от Juzni Front обявяват бойкот и успяват да увлекат голяма част от поддръжниците. Съществуването на Grobari е поставено на карта. Едва три години по-късно отцепниците застават отново до своите братя, за да върнат гробарския дух на "ЮНА". Въпреки това конфронтациите с некадърното ръководство на клуба продължават.

 

 

Управителите на футболния клуб забраняват на Grobari да използват знамена с логото на организацията, както и всякакви пиротехнически средства по време на домакинствата на отбора. Grobari преглъщат и това, но напрежението нараства. Най-трудното решение е взето – бойкот на всички мачове на футболния тим до смяна на ръководството. Могъщата Южна трибуна остава безмълвна, а протестите извън стадиона са неспирни.

 

В момента Grobari са отново навсякъде с отбора, независимо от конфликтите с ръководството. Целта е ясна - трябва да се отстояват принципите и да се защитава религията -"Mi smo Grobari, najjaki smo, najjaki!"

 

 

Визитка:

Име: Grobari

Рождена дата: 1970 г.

Дом: стадион "ЮНА", Южна трибуна

Приятели: Gate 4 (ПАОК), ЦСКА (София)

Врагове: Delije (Цървена звезда), Torcida (Хайдук), Bad Blue Boys (Динамо), Gate 7 (Олимпиакос)

 

Стоян Генов, Новинар (специално за FanFace.bg)