Една от легендите на „сайтовия хумор”, /и особено в Спртлайн-а, където служи авторът със свинска фамилия/, тези дни е казал нещо, което силно е разгневило „домусчетата”. Венци Стефанов си е позволил да отвърне на груба нападка срещу своя клуб, припомняйки, че „Славия” е отбор на аристократите, докато цска се състои от „червена маса”…

 

И да видите каква чувствителност от професионалните симпатизанти на въпросната „маса! Какво му било аристократичното на този „един файтон публика”, вижте шкембето на президента им, вижте налудничавия им треньор…

 

Къде са ви купите и трофеите, ве, като сте такива аристократи?

 

„Червената” маса от ЦСКА се радва на постоянен бой по аристократичната Славия. Този мач, с малки изключения, си е една обикновена контрола за масата “армейска”…

 

Така громи червеният автор Домусчиев и не оставя никакъв повод и на малко останалите слависти да посрещнат с радост датата на своя стогодишен юбилей.

 

Аз, лично, още не съм стогодишен, но съм на достатъчна възраст, за да си позволя да реплекирам предтсавителя на „червената маса”. И да му припомня какво място щеше да заема вечният съперник на „Левски”, ако не беше се случил пролетарският 9 септември.

 

Не ми е работа да припомням славни страници от славната история на най-стария футболен клуб, но ми е работа да припомням кой обезслави добрата стара „Славия”. Тя не беше толкова добра за нас, левскарите, помня времената, когато и с тях спорехме и се джафкахме. Винаги има защо стари съперници и достойни конкуренти за какво да делят мегдан. Но си спомням и какви хора имахме насреща си – особено по градинските форуми пред банята или на близката уличка „Триадица”.

 

Старите слависти си личаха в калабълъка–вече  беловласи, по-спокойни, облечени чистичко, подстригани, избръснати… Когато се появеше нов човек със старо костюмче и вратовръзка, със сигурност се оказваше славист. Те спореха предимно със старите левскари и съвсем аристократично подминаваха задявки и глупави въпроси от запалянковци, които очевидно не бяха на тяхното равнище.

 

И може би, тъкмо този изявен и наследен аристократизъм, помогна на нахлуващата „червена маса” да съсипе „Славия”. Привържениците и клубът на „Левски”, като цяло, имаха повече съпротивителни сили. Ясно е, че във футболна система с нашите мащаби няма как да съществуват повече от два, що годе, равностойни отбори.

 

Несъмнено, първо „Левски” беше нароченият, даже има документ от 1949 година, според който дружеството се закрива с милиционерска заповед. Но комисарите бързо са разбрали, че по-жизнеспособният „Левски” няма как да бъде обезличен и на него оставиха ролята на „вечно втория”.

 

В „Славия” продължиха да си износват старите костюмчета и все тъй да припознават като главен свой враг и вечен съперник „хуните”. За нас бяха „евреите”, заради двама-трима богати софиянци, които са ги спонсорирали в по-далечно минало. Пък може би и заради еврейските гробища в този квартал, които се намираше недалеч от стадиона.

 

Новата власт, създала своята футболна гордост, нямаше проблем да ги направи един от първите си приятели.. Първо станаха „Строител”, една истинска гавра с името и идеята за създателите от  началото на века. Били са интелигентни младежи, сред които и синът на  Димитър Благоев – Дядото.  Владимир-Пальо е бил и един  от  добрите играчи на Славия.

 

Следващата година червените възродители нарекоха отбора „Ударник”. На практика това стана вторият военизиран отбор – към главно управление на строителните войски. Първият беше към главно политическо управление на БНА.

 

Но дори мачовета Ударник-Динамо продължиха да се афишират и възприемат като същинското столично и републиканско дерби. Нищо, че през това време „червената маса” вече печелеше титла след титла. Софийската публика си оставаше вярна на старите софийски отбори, с допустимите за всяка новост изключения.

 

Когато столицата взе да се разраства и в нея заприижда „масата” от строители, шофьори, милиционери, партийни кадри… отливът от „Славия” ставаше осезателен. Много малък процент от тези приходящи биваха симпатизанти на „аристократите”, нормално е един човек с неуреден живот и с гол провинциален ентусиазъм, да потърси своето място при по-силните и  себеподобните. А не при   общност, по-недостъпна за приспособленци.. Който  помни, славистите и в провинциалните градове си личаха със своето по-добро поведение и образованост.

 

„Левски” може би също спечели публика от новите „софиянци в повече” – привличаше и с името си и беше   силен. Макар и „вечно втори”,но в едно първенство, в което по начало  се играеше за „вторенство”.

 

Славистите  все още бяха жизнени като публика, защото и отборът им се поддържаше на добро ниво. Но заедно с “Локо-то” го играеха „зад нападателя” и заформяха второто по значение „дерби”. Школата им продължи да произвежда собствени кадри и в националния отбор бяха момчета като Шами, Мони Симеонов, Яшко Костов, Чоко Василев, Мишев Горнобанския кмет…

 

В нашия клуб, обаче, имаше повече характер, трудно можеха да ни претопят и останахме на длъжността „служебен опонент”. От това „аристократите” още повече ни намразиха, виждам, че и до сега “жертвата” не може вярно  да назове името на своя палач.

 

И ако днес ви се случи да попаднете на малко по-интелигентен цеденевист, нищо чудно той  да е от фамилия на стар славист,  чието потомство се е  отчаяло, че някога пак  ще ги  броят за  “вечен  съперник”.Затова  синът или внукът е избрал да продължи семейната традиция в общността на  ” червената маса”, другият избор не е логичен.

 

А „пролетарчетата” и днес не си поплюват – те продължават да налагат убеждението, че” светът” е започнал с тяхното появяване. И че появяването непременно трябва да се бележи с върховен трофей. Иначе, за какво си се родил, ако не смазваш от бой всичко, което ти се изпречи пред танка? А днес вече  бойната машина се казва  контейнер.

 

Все си мисля, че и „шепата слависти”, „спукани от пролетарски бой” и пратени в девета софийска глуха, не биха се примирили тях да ги издържа боклукчийска фирма. И да ги ръководи човек с прякор Майсъла, или да ги подмята  мутро ченге, като  Стойне Манолов -  крадецът на комплекс Царско село.

 

Боклукчийската съдба, обаче, не е за аристократи, а за помияри, създадени за да спукват някого от бой.

 

Ама още венъж  разгледайте емблемите на двата клуба, там е казано всичко.

 

Драго Драгоев - Драгой