Един незабравим култов футболен рефрен от края на 50-те години

 

Периода 1954-64 и до края на 60-те години изстрадалите левскари бяха обект на основателен присмех от футболните зевзеци. Всичко приемаха наред в смутените си обезкуражени души. Като гола от Халите на Ракаров (1953 г.), позорната загуба от китайския Бай И (Пекин) с 1:2 на Армията, погромите от Войводина Нови сад (0:5) и Ботев Пловдив (1:6) насред София, смехотворната история с нивалина (1961 г.) и апашките кражби в Стокхолм,Швеция още при първата визита на Левски в дебюта за ЕКТ (1965 г.), прикрити умело от сините велмoжи в Политбюро на БКП. Дори онези несъстоятелни напъни на подуенския отбор  на всяка цена да се докопа до какъвто и да е международен трофей.

 

Както и безуспешните им опити „да прегърнат” Балканската клубна купа (1961 – 1963 г.). Подигравките към тях бяха безброй!

 

Но най-много ги болеше когато  присмехулниците перманентно им декламираха с нежен патос  на ухо култовия рефрен от средата на 50-те години „Завод 12, Любимец 13, Левски 1914”. Младите левскари навярно си мислят, че това е някаква художествена измислица. От червения фолклор на армейския сектор Г. Обаче не е!

 

Наред с много други неща от близкото и далечно минало, името на Завод 12 е траен спомен за хиляди софиянци и факт от историята на столицата.

 

Къде е бил този кошмарен за левскарите завод? Каква е неговата история? Защо днес никъде не се споменава за него?

 

 

•    В своя доклад № 467 от 17 декември 1906 г. военният министър Михаил Савов предлага в София да бъде създадена Инженерна работилница, а десет дни по-късно цар Фердинанд постановява с Указ нейното учредяване.

 

•    Началото на строежа започва на 15 януари 1907 година на опустошения от Софийска община терен западно от настоящата сграда на МО-2 (тилова служба). Преди началото на Балканската война в работилницата вече са работили 150 души, повечето от които са ремонтирали над 100 фронтови автомобила през следващата година.

 

За първи началник е бил назначен поручик Иван Попов.  През 1913 година тук са създадени първите самолетни бомби, използвани  при обсадата на Одрин.

 

•    В края на 1916 година и началото на 1917 г. там работят военнопленици, предимно сърби.

 

•    През 1919 година служителите са вече над 700, от които 200 наемни.

 

•    От 1 май 1924 г. работилницата е преименувана на Военна фабрика – Инженерен отдел. От 1925 г. за началник е назначен подп. Рангел Милтенов. За първи път след войната са внесени нови машини. Тогава е назначена и първата жена в екипа, която оглавява химическата лаборатория.

 

•    През 1935 г. името на фабриката отново е променено. Тя вече се нарича Военно-инженерна свързочна фабрика, а към нея се присъединява и Телеграфната и телефонна фабрика, която до тогава е чуждестранно акционерно предприятие.

 

Още от първите години на дейността й към нея е открит и Автомобилен отдел, който се занимава с ремонт и поддръжка на автомобили и камиони. Също така са се изработвали и нови авточасти и др.

 

•    След Втората световна война директор е бил полк. Иларион Тихчев, бивш член на УС на АС 23. Фабриката се преименува на Завод 12 и започва производството на автобусни каросерии по документация на Skoda. През 1949 г. е изработен първия и единствен екземпляр на камиона „Димитровец”, който е сглобен от различни детайли на вече съществуващи водели. От 1955 г. в завода се произвеждат двигатели и мотокари. През 1957 г. са произведени първите електрокари. Осъществен е дебютния експорт на 150 машини за Чехословакия и СССР.

 

•    В края на 60-те години предприятието е наречено Средец и става част от ДСО Балканкар. Заводът е производител № 1 на мотокари за страните членки на СИВ. С идването на демокрацията настъпва и драмата около неговия край.

 

•    След старателно планираната реституция и раздържавяване на българската икономика чрез хищническа приватизация на държавния фонд, Завод Средец е присвоен в частни ръце от властимащата върхушка. Техниката и машините са нарязани и продадени за скрап, а няколко хилядния работнически колектив е брутално уволнен.

 

Впоследствие, в началото на 21 век сградния фонд е изцяло разрушен. В момента се подготвя огромна площадка за строителството на съвременен грандиозен бизнес комплекс от хиените новомилионери.

 

От Завод 12 и неговата 100 годишна история останаха само пожълтелите вестници, старите снимки и спомена за славния някога заводски футболен тим.

 

Физкултурното дружество към работническия колектив на фабриката възниква през есента на 1944 г. под името Ударник. През 1946 г. след извършените преобразувания и след обединението на всички работници от частните метални предприятия на територията на големия град (вкл. и летищата във Враждебна и Божурище), спортното дружество е преобразувано във НДФС Металик. Под тези две имена футболният отбор на Завод 12 играе във втора и трета софийски дивизии от 1945 до 1949 година.

 

Основният състав на отбора като Ударник от сезон 1945 е бил: Стефан Геренски – Илия Русев, Кирил Тишански, Георги Златарев (юноша на АС 23), Асен Лазаров, Борис Буров, Георги Борисов, Илия Андонов – Мъката (капитан, шампион със Славия от 1941 г.) Кънчо Ставрев, Илия Виденов и Константин Василев. Първи треньор на първия тим в историята на заводския клуб е бил Никола Димитров – Пощата, шампион със Спортклуб – Трети район за 1935 г.

 

В края на септември 1949 г. ФД Металик се влива в ДСО Енергия, която обединява работниците и служителите от тежката промишленост, транспорта, електрофикацията и минното дело. Другите отбори, които учредяват тази ДСО  са: Локомотив, Динамо (бивш СК Бенковски ІІ район) и Химик (Надежда, който е наследник на Изгрев, Вихър, Фортуна и Надежда). Само 40 дни след това Енергия е преименувана на ДСО Торпедо.

 

През 1953 г. в Завод 12 отново е формиран футболен отбор.

 

„Заводци” влизат в елитния футбол с гръм и трясък.

 

 

За сезон 1954 в А РФГ има впечатляващ новак – един обикновен заводски тим, но какъв! Завод 12 става шлагера на това първенство и явление в българския футбол.

 

В първият кръг през март губи вкъщи от Червено знаме Кюстендил с 0:1. В петия кръг приема Ударник (Славия) чак на игрището в Мировяне. Представя се повече от успешно срещу лидерите – с ЦДНА 1:1 и 0:5,  с Ударник София (0:0, 0:3) с Локомотив София (1:1, 1:0) и Динамо (Левски) – 0:0 и 3:1.

 

В заключителния 26 кръг Завод 12 посреща третия в класирането Локомотив София на ст. Народна армия.

 

Победата с 1:0 грабват „заводци” и стават четвъртите в крайното подреждане за 1954 г. Напълно заслужен успех на отборът воден от старши треньора Димитър Байкушев – Мими!

 

 

Невиждано и нечувано по футболният свят!

 

Един скромен заводски тим се класира преди отбор-фаворит, известен в цялата страна 7- кратен шампион – Динамо (Левски), ползващ се с протекции и всевъзможни облаги от политическата върхушка.

 

Тимът тренира на старото игрище на СК Кореняк (сега там е бл.45 в кв. Лагера), съвсем близо до бившия Завод 12. Пътуват с трамвай до Илиянци, а оттам пеша до игрищата в кварталите Обрадовци и Биримирци, където също се подготвят. Целият тим е един задружен колектив. Ползват се с голямо уважение и обич на работниците и служителите от завода. Софийските футболни запалянковци редовно ги подкрепят във техните домакински мачове,които се играят предимно на благоустроеното стадионче до завод “Ворошилов” в кв. Захарна фабрика.

 

На следващата година, сезон 1955, идва отстъплението в завоюваните позиции. Срещу безспорните лидери и неизменни шампиони ЦДНА губят трудно с 1:2 и 0:1. И отново отлично представяне срещу „отбора на синия народ” – Динамо (Левски) - 3:1  и 1:1! В 21-ви кръг Завод 12 губи от ВВС София с 1:4, но до края на шампионата успява да се спаси само благодарение на по-добрата си голова разлика. След тях е тимът на ВМС Варна, наследникът на СК Тича и СК Владислав, който за всеобща почуда изпада във втория ешалон след отлично представяне в първата половина от първенството.

 

Третият сезон на „заводци” в майсторската група е повече от труден. Всички спортни противници играят изключително мобилизирани срещу тима – шлагер на последните шампионати. В 22-та кръга, в 22 оспорвани мача, Завод 12 постига 5 победи, 9 пъти завършва наравно и губи 8 мача при голова разлика 20:29. Това му отрежда 11-то, предпоследно място. Заедно с последния Торпедо Русе изпадат в Б РФГ. Интересното е, че между изпадащият Завод 12 и бронзовия медалист СКНА (Ботев Пловдив) разликата е била само шест точки!

 

На „заводци” Правилникът предоставя възможност да останат в майсторската група след участие в бараж за място в квалификационния турнир за определяне на новите два члена на А РФГ.

 

Срещу Септември София постига 1:2 и 2:0, а на турнира отборът заема третото място след Червено знаме (Марек – Дупница) и ВМС (Черно море – Варна), които печелят промоцията.

 

През 1957 г. Завод 12 играе в Северната Б РФГ, като заема пето място в крайното класиране след такива футболни центрове като Русе, Шумен и Велико Търново.

 

След настъпилата през пролетта поредна реорганизация на спортното движение у нас, се преминава от производствен към териториално-производствен принцип. Учреден е БСФС.

 

Клубовете възстановяват своите  стари имена. В шести Кирковски район е създадено ново физкултурно дужество Витоша. В началото Завод 12 е към него, но до края на същата година преминава към ФД Славия, тъй като и ФД Витоша е преминало в структурата на бялото дружество.В началото на 1958 г. Републиканската секция по футбол (РСФ) към БСФС взима решение, според което „едно дружество да няма повече от един отбор в А или Б РФГ. По тази причина Завод 12 е изваден от втория ешалон и прекратява своята дейност, де факто разтурен.

 

През следващите десетилетия „заводци” пак ще имат футболен отбор, но той ще играе в софийските аматьорски групи и работническото първенство на страната.Да припомним, че през  февруари 1956 г. беше разтурен отборът на ВВС. Сега идваше ред на този на Завод 12, бодлив трън в паметта на „отборът на синия народ”. Двама футболисти от „заводци” са привлечени немедлено именно там. Това са Павел Василев и Любен Гайдаров.

 

Завод 12 е единственият софийски отбор, който има вечен положителен баланс в А РФГ  срещу нафукания Левски София (от 6 мача – 2 победи 3 равни и само една загуба при голова разлика 7:5). Вторият тим с вечен положителен баланс срещу сините е този на СК  Спортист – кв. Хаджи Димитър София преди септември 1949 г., придобил прозвището „секирите на Левски” (от 10 мача – 4 победи, 1 равен и 5 загуби при 12:11 голова разлика). Без да броим всякакви други измислени събития между двата съперника. От редиците на заводският тим към върховете на българския футбол продължават Иван Димитров (Локомотив, Спартак и Академик София), Димитър Йорданов – Кукуша (ВВС, Левски София), Стоян Китов (Спартак София), Иван Ранков (Славия, Ботев Пд, ЦДНА и Спартак Сф) и Петър Величков (Септември и Славия). Четирима от възпитаниците на юношеската школа на Завод 12 ще станат носители на купата на УЕФА за 1959 г. като участници в отбора на България – европейски шампион за юноши.

 

Това са Иван Ранков, Стоян Китов, Петър Величков и Славчо Александров. Заслугата за израстването и утвърждаването на младите „заводци” е на Георги Златарев, треньор на юношеския отбор.

 

Ето имената и на останалите футболисти от незабравимия тим на Завод 12: Димитър Иванов – Хулигана, Георги Александров – Кики, Петър Станоев – Корееца, Георги Златарев, Иван Деянов – Слона, Иве Крумов – Ивки (капитан до 1955 г.), Йордан Митов, Кръстьо Ставрев, Димитър Наков, Владимир Крамаренко, Иван Трендафилов, Димитър Василев – Бен Барек, Димитър Попдимитров – Чушката, Светослав Игнатов – Саната, Петър Евтимов, Крум Димитров, Христофор Башев и Александър Илиев.
Ако съм пропуснал някой, моля да бъда извинен.

 

Тази статия – очерк е само опит да възкресим един далечен спомен от онези години, потънал в забравата на времето. За историята остава само култовият рефрен „Завод 12, Любимец 13, Левски 1914 ….”, който ще напомня на поколенията как една истина се превръща в легенда.

 

Христо Христов – Графа, специално за FanFace.bg