Денят е четвъртък 07 март. Часът е 23:00 ч. Допива се последната бира.

 

И тръгваме. Още преди границата ни спират. Полицейски автомобил без светлини, просто кара плътно зад нас. Решавам да спра за малка нужда.

 

И тогава вече господата полицаи пускат буркана. Проверка. "Абе, къде се намерихте Вие, бе? Един от Дружба, един от Младост, един от Люлин, друг от Иван Вазов, трети от Надежда? Накъде сте тръгнали?". Отговарям му: "Към Виена." Държат ни още 20 мин. Пикаем, пушим, полицаите ни гледат налудничаво. Няма обаче за какво да се заядат. И ни пускат.

 

Границата я минаваме сравнително бързо, след като сърбите се интересуват колко "троши" колата и как сме се напъхали 7 души вътре.

 

Минава 2 посред нощ и вече се вижда Ниш. Спираме за кафе, пушим. В Сърбия се пуши навсякъде, няма такъв кеф, чувстваш се като бял човек. Някои вече позаспиват. Оставам съсредоточен макар да няма никакви коли на пътя.

 

Граница с Унгария. Минаваме сравнително бързо. Стигаме околовръстното за Будапеща, вече чувствам умора и ме сменят зад волана. Събуждам се, хубаво време, казват ми че сме в Австрия вече. Сменям шофьора. Обяд е. Спираме да хапнем сандвичи и да починем за малко.

 

Най-накрая - Виена!

 

1-вия ден преминава в разглеждане на града, макар на някои от нас това да не беше сефте.

 

На следващия ден е мача. Играят Атлетик Фаворитен. Клуб срещу Виктория Виена, 5-ия срещу 1-вия на четвърта австрийска дивизия. Какво дерби, а?

 

Събираме се на стадиона на Фаворитен. Клуб с над 100 годишна история и традиции в австрийския футбол. С школа, дала не едно и две имена на австрийския футбол. Школа, продължаваща да произвежда футболисти и сега. През 1992 година клубът изпада в тежка финансова криза и изпада от 1-вите нива на първенствата, за да стигне чак до шеста дивизия. Със собствени средства и изцяло играчи от собствената школа успяват да се стабилизират. Вече финансите не са проблем, но за четвърто ниво на футбола в Австрия. Знаят: "Не можем да отидем по-нагоре, но няма да се дадем да изпаднем и по-надолу". Малко като Локомотив София. Имаме чувството че гледаме към бъдещето. Това ни чака и нас, като се разкара най-накрая Николайчо Гигов.

 

Но тук обстановката е друга. Започват да се събират фенове на стадиона. Виктория, опонентът налива здраво средства, за да се качи в професионалния футбол. Спонсор е Ред Бул, а мениджър е Тони Полстер, голмайстор от близкото минало. Изправят се два клуба един срещу друг. Този на парите, на комерса срещу този на традицията и собствената школа. И фенове верни до гроб!

 

Предварително сме уговорили да съберем ултраси от цяла Европа, за да покажем, че нашата кауза няма граници. Хмм. Май не се изразих добре. Не само граници. Идват хора от Инсбрук, Грац, Залцбург, фенове на Рапид и Аустрия (да, точно така, войната между тях не им пречи да подкрепят Фаворитен, малкия клуб от Виена, но изградил ги като личности, а и като приятели), фенове на унгарския Шопрон (който реално вече не съществува, а създаден на негово място някакво измислено отборче, което феновете не приемат), фенове на Бате Борисов, разбира се и още фенове на Фаворитен.

 

Вече ставаме към 30 души - скинари, националисти, пънкари... немци, австрийци, българи, беларуси, унгарци... католици, протестанти, православни... Целта ни е да основем нова организация. За целта сме поръчали шапки и шалове, както си му е редът. Mastiffs, решаваме така да се кръстим. Затова че всеки от нас се е доказал, че е верен, някои имат над 400 мача зад гърба си и други преживявания, които няма как да споделя с повече подробности, но да се обединим в името на ултрас културата и против модерния футбол. И да докажем, че любовта към отбора и приятелството между Фаворитен и Локомотив София, и между останалите отбори е по-силна от религията ни, от националността ни, от етикетите ,които обществото ни лепва.

 

И така. Тръгваме към стадиона на Виктория като огласяме с песните си Виена. Стигаме. На стадиона няма полиция и е пълен до дупка, около 500 души. Никой не те проверява за нищо. Виктория също имат агитка. Но няма обиди, няма заяждания, всеки си подкрепя отбора. Разбира се ние сме по-гръмогласни и не спираме да лаеме през целия мач, въпреки че Фаворитен губи тежко с 2-7. Продава се бира, вкарваш си без проблем пиро, всичко е Ок, мача свършва и сядаме за по бира.

 

Футболен празник. Хората ни се радват, а ние се прибираме към стадиона на Фаворитен, защото имаме важни въпроси да решаваме. Създадена е нова организация и тя трябва да начертае своите цели. Като начало кога да се организираме за следващия мач?

 

Решаваме по пътя да се отбием в кръчмата на футболен клуб ФАК, за който е играл Трифон Иванов. Собствениците на заведението в началото се шашват, след като виждат 30 души как нахлуват в заведението. След като разбират, че сме българи ни казват, че първата бира е от заведението. Време е за снимки, размяна на координати и десетки наздравици! Така до малките часове на нощта Ultras mastiffs крояха своите планове.

 

Накрая завършваме на стадиона на Фаворитен и слава Богу метрото във Виена е денонощно и ни дава възможност да се придвижим до хотела, да поспим и да поемем по обратния път за България.

 

to be continued...

 

Автор: bulgarista

Футболните фенове по света винаги са търсили оригинални начини, за да подкрепят своите любимци и да дразнят съперниковия тим. Привържениците на Сент Етиен си избраха за жертва Дейвид Бекъм, който се появи в игра за Пари Сен Жермен в срещата от 29-я кръг на Лига 1.

 

По време на двубоя, завършил 2:2, привържениците на домакините издигнаха плакат с надпис „Бекъм, обичам те“. Вероятно, тъкмо зарадвал се от проявата на любов от страна на агитката на противника, полузащитникът трябваше да се разочарова.

 

Няколко минути по-късно агитката разгърна целия транспарант, чието начало е било скрито при първоначалното му опъване. По този начин надписът се преобрази в: „Виктория Бекъм, обичам те“.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Отборът на Левски се сгромоляса по невероятен начин в първия мач с публика на стадион “Георги Аспарухов”  след взривяването на Сектор “А”. Тимът на Илиан Илиев изигра трети много слаб и безидеен двубой в рамките на една седмица и стигна само до равенство 0:0 с последния Монтана.

 

Така “сините” пропуснаха уникален шанс да се изравнят на върха с шампиона Лудогорец, след като вчера “орлите” се издъниха по същия начин с Пирин (Гоце Делчев) за 1:1.

 

Играта и най-вече крайният резултат вбеси сините фенове тази вечер на “Герена”, които поискаха да първи път оставката на Илиан Илиев. Футболистите на Левски не бяха на себе си след унизителното нулево равенство с последния. Играчите излизаха един по един от съблекалнята с качулки на главите, очевидно болезнено засрамени от резила, който си причиниха насред "Георги Аспарухов".

 

Освен капитана Станислав Ангелов, никой друг не се осмели да обели дума пред журналистите. Първи към колите си се отправиха вратарят Пламен Илиев, който не игра в злополучния мач, и Дъстли Мюлдер. Двамата дори тръгнаха да се прибират обратно в съблекалнята като видяха струпалите се фенове.

 

Сериозна група ултраси се събраха пред служебния вход на "Георги Аспарухов", за да потърсят сметка на играчите за безобразното състояние на отбора. Привържениците мощно освиркваха доскорошните си любимци и ги наричаха с всякакви епитети, сред които "най-любезните" - "Мишки" и "П**ки", твърди Sportline.bg.

 

Интересното е, че преди година, още в третия кръг на “А” група, в предишното домакинство на Левски с Монтана, феновете поискаха за първи път оставката на тогавашния наставник Георги Иванов - Гонзо. Тогава “сините” спечелиха с 1:0 след дузпа на Шьорд Арш, но играта бе слаба и за първи път сините фенове поискаха Гонзо да си тръгне от треньорския пост със скандирания по време на мача.

 

Агитката от Монтана пък наброяваше 20-тина души, които имаха щастието да изживеят радостен миг на негостоприемен за тях стадион.

 

 

Снимки: Sportal.bg, Sportni.bg

ПАЗИ БОЖЕ СЛЯПО ДА ПРОГЛЕДА

 

“Когато стихнат великите страсти “ след непризнатия гол, когато друга „директива” обсеби изтерзания мозък на ГА…… идва ред и за по-трезви размисли за свършеното от злощастния рефер Ахмед.

 

Какво толкова свърши този бургаски турчин, че влезе в новините наред със служебния кабинет?

 

Как какво – не призна гол на Литекс! Защото така му диктувал правилника, обяснява. Щом е свирнал преди удара, голът е „нелегитимен”…

 

Кой правилник, бе Ахмедаа? То по правилник и Ицата нямаше право да кичи джипа си със синя милиционерска ламба, ама си го накичи. После май се оказа, че някой му е инсталирал тази служебната уредба, без той да я иска…

 

Трябва да си припомняме такива дреболии. За да си даваме и сметка, че футболът ни все още е в ръцете на част от „националните герои” от Щатите – инак талантливи футболистчета, но които можеше и да сме забравили. Например, ако след 0:3 с Нигерия, Аржентина не се бе лишила от Марадона.

 

А как някои после до зрънце осребриха своя принос към родината!

 

Днес  едни са шефове и клубни фактори. Кой ходил малко на училище, кой не ходил, кой големец в УЕФА, кой доктор „по хонорис клауза” – в момента двама се боричкат предконгресно. Боби иска още един мандат, Ицо е готов да изрови етрополския балкан, но да смачка някогашния си приятел и капитан.

 

С кого да го замени? Когото успее да изрови из личното си ловно стопанство. Някой, който даже му е ортак из тези… малко намирисващи гори и просеки.

 

Боби вече е усетил сериозната конкуренция и започна да се сваля на „опозицията”. Безогледно и недостойно – така, както само той си знае. От което страда родният му клуб, нашият „Левски”, защото това се иска от него. Както е било винаги, откакто той е някакъв шеф в тази федерация. Удобно поема определението „синьо бефесе”, но неговите неоценими заслуги са към оцеляването на комунистическия отбор.

 

Бързам да уточня за Христо Стоичков – не го обичам не защото съм левскар, чак толкова не съм зомбиран запалянко. По време на онова Световно бях готов и децата си да прекръстя с неговото име. Но днес, доста поизтрезнял от изявите му в обществото, виждам как се заформя един заместник на Алековия герой. Само че със всичко присъщо на „български модел” за бай Ганьо през 21 век.

 

Без мускалите и дисагите, даже и без мустаци ала Батков, но с научни титли към прогимназиалната диплома, с откровена алчност в имотни сделки, с парвенюшки приятелства с политици и олигарси, с омраза към повечето журналисти и всякакви „тюфлеци”.

 

За гурбетите му из всички континенти, за тарикатските измъквания от чуждестранни договори, за изнудването на клубове с непосилни пазарлъци, за полиглотските забави… няма смисъл да повтаряме. В края на краищата, всичко е заслужено, това е правото на по-заслужилите.

 

Но за налягащата го българофобия не трябва да се самоунижаване, като се правим на неразбиращи. По темата се сетих, след като преди малко прочетох по-долния текст. Даже го препрочетох, за да видя дали не съм пропуснал израза „Бян каталун”. Иначе при вехтия Бай Ганьо е „бян булгар”.

 

Капитанската ми лента в националния

бе каталунското знаме

 

Легендата на футбола ни Христо Стоичков отновони накара да усещаме горчилка в устите си, след като за пореден път се отрече от България. Камата заяви в интервю за испанския журналист Алваро Корасон Рурал, че ще умре и ще бъде погребан в Каталуния. Във всичките си мачове като капитан на нашия национален отбор лентата ми бе каталунското знаме, каза с гордост Стоичков.

 

“Аз се чувствам каталунец. Живея там, имам къща. Ще умра там. Ще ме погребат в Каталуния. Благодарен съм на Каталуния и каталунците, на запалянковците на Барселона. Така се чувствам, не мога да го променя. Бях капитан на националния отбор на България и моята лента бе знамето на Каталуния. Изобщо не ми пука какво ще кажат. Има си снимки. До последния ми мач, до България – Англия през 1999 г., носех на ръката си знамето на Каталуния”, гордее се Христо Стоичков. /Спортлаин.бг/

 

——————————-

 

Ние, левскарите, може би ще бъдем най-доволни, когато „родният Боби” загуби поста си. От него, както вече напомних, той не не е помагал на „Левски”, въпреки че враговете му все с това го борят. А дали няма да съжалява че е така, след като го изметат от високата служба, а приятелят Платини не му предложи административна служба?

 

Според анализите  на Блога на Драгой, Боби ще бъде заменен от Емо Заменката, по прякор Ротмаса. Същият, който ще бъде принуден да напусне герберското депутатско место. Той заяви, че го прави доброволно, но според „Биволъ” – заради доста подсъдни далавери.

 

Но защо „ Бян Каталун”, който ни проглушава да твърди, че България му е никаква /да не говорим за такива неща като майка, баща, родно село, роднини…казват никакви такива нямало в биографичния му филм/, защо тъкмо той така амбициозно се е заел с революцията в българския футбол?

 

Обяснението е в новите и все още скрити амбиции на Гриша Ганчев, свързани с п резултати от изборите.

 

Ако сте европейци, преценете – как може бъдещето на един футболен клуб да зависи от каквито и да са изборни резултати?

 

Ами зависят. За пример ще дам резултатите от изборите за Отечествен форнт през 1948 година. След получените там над 90 процента в полза на народната власт, потегля и серията от 12 поредни победи за 14 години…

 

Да не забравяме и ролята, която все още имат много футболни клубове като червени перални. Например- ако кралят на захарта започне да отчита инвестици по издръжката на един голям и привелигерован пред администрациите ц клуб /цска/, далавери като тези с цар Киро трудно ще излязат на ачика… /То пък и като излязоха каква ли полза. Освен ако ГА не реши да ги белетризира и да ги припише като далавера на подунеци/.

 

Но нека първо спечелим изборите, потриват ръце и нискочелите гагови съпартийци в Спортлайн, където служат някои автори със свински фамилии.

 

Да си припомним накрая, че има и мач реванш за купата, който ще е с публика, но в Ловеч. Как мислите – кой ще се съгласи с радост да реферира? Аз сега съм убеден, че тази грешка на Герена Ахмед я направи от страх и притеснение. Човекът, прав или крив, свирна преди топката да бъде изритана към мрежата. Няма гол. После няма как да не е чул истерията по тъч линията, само че това не ти е Вили Вуцов, това е камата, иконата, роденият от светлината…

 

И какво от това ли? Човек като човек ли?

 

Да имате да вземате. Докато е жив, по точно – докато не се пресели в Каталуния, Христо Стоичков ще иска да коли и беси в българския футбол. Помните ли как отказа едно младо реферче, заплашено по телефона от старшия на Литекс. Сега пък на сгода му падна Ахмед, който предишни прегрешения…

 

Ами слагайте му пак синята ламба и да върти калъчката.

 

Но мен и друго ме занимава – представям си как друг , само че супер, каталунец, Леио Меси, се завърне в скромната си родина Аржентина. За тези, четири досега, златни топки, представяте ли си що „тюфлеци”, що „цървули” ще захвърчат из въздуха? Не една, а десетина сини ламби ще трябва да му инсталират полицаите – на него и цялата рода. В колко университета ще трябва да го хабилитират, колко данъци да му опростят, с колко консулски длъжности да го уважат…

 

Все пак – повече е тъжно, защото става дума за собственото ни чувство за малоценност. Искаме да го спасяваме покрай името на също такъв комплексар, макар и световно известен.

 

———————-

 

ДОПЪЛНИТЕЛЕН  КОМЕНТАР

 

АЗ  МАЙКА НЯМАМ!

 

Скандалът между Христо Стоичков и родителите му е на път да изригне с нова сила, след като на бял свят излезе биографичният филм за легендарния футболист. В него няма нито секунда за майка му и баща му, при положение че и двамата са живи и здрави. Пенка и Стоичко Стоичкови дори не бяха поканени на премиерната прожекция на продукцията в България миналата седмица, пише Всеки ден.

 

Оказа се, че Христо изрично е настоял майка му и баща му да не бъдат показвани в творбата. Звезда №1 на българския футбол поставил условие на режисьора Борислав Колев да не включва родителите му във филма, тъй като те нямали никакво отношение както към неговата кариера, така и към формирането на чепатия му характер.

 

На опита на екипа да го убеди, че все пак при живи родители е редно те да бъдат показани и интервюирани, макар и за минута, Ицо просъскал през зъби: “Аз майка нямам! Това са ми условията, ако искате да има филм изобщо”, разправят потресени хора от екипа.

 

Това показва, че Ицо до ден-днешен е в сложни отношения с родителите си. За пръв път скандалите във фамилия Стоичкови бяха изведени на бял свят от седмичника Уикенд през 2008 г. Тогава Пенка и Стоичко дадоха и интервюта по телевизиите, в които потвърдиха, че от години не са зървали очите на знаменития си син.

 

Документалната продукция е снимана през 2010-а и 2011-а година. Това показва, че отношенията в клана “Стоичкови” не са се подобрили, въпреки че и той, и родителите му вече се въздържат от медийни изявления по темата, пише още Всеки ден.

 

“Той се срамува от нас. Идвало ми е да му избода едното око и да му отрежа едното ухо, за да се сети откъде е тръгнал. Срам ни е от съседите. Крием и казваме, че се виждаме с Христо в Пловдив”, заяви преди 3-4 години майка му леля Пенка. Тя с болка в гласа добави, че синът ѝ уважавал повече от нея тъща си Пепа и нея наричал “майко”.

 

Драго Драгоев - Драгой