В сряда УЕФА започна разследване срещу БФС. Не за уредени мачове, не за самоуправство, не за финансови злоупотреби, не за търговия с влияние, дори не за престъпна некадърност, в която вината на върхушката от „Иван Асен" е аксиоматична, а за... расова дискриминация.

 

По време на мача между нашите проскубани лъвчета и колегите им от Англия на втори септември някой бил извикал от трибуните на Ашли Коул и Тио Уолкът, че са негри. От няколко седмици не съм гледал мач на Челси, или на Арсенал и нещата може да са се променили, но последно когато ги наблюдавах, двамата си бяха точно такива.

 

В България проблем с расовата дискриминация никога не е имало и не може да има. Повечето ни сънародници никога в живота си не са виждали негър на живо, в София имаше четирима-петима судански студенти по дентална медицина през 70-те и още толкова анголски марксисти десетина години по-късно и това е всичко.

 

Гарантирам на умните глави в Нион, че никога досега в над 13-вековната история на нашата родина чернокож не е пострадал от българин заради цвета на кожата си (тук изключвам лактите на Рендзо в главата на Ибрахима, нашето момче по принцип така си действа, а и самият  той е с неясен етнически произход).

 

Големият бос от Нион трябва да знае, че Франция, а не България избива 12 процента от коренното население на Сенегал през 1817 г. Белгийският крал Леополд реже ръцете на неизпълнилите дневната дърводобивна норма в конгоанските джунгли негри. Цветнокожи деца са работили по 18 часа на ден в английски фабрики и плантации, а не на картофената нива на дядо ми.

 

Криворазбраната толерантност на западняците започва да става най-малкото досадна. Ако те се чувстват виновни за престъпленията си към човечеството, да си посипят 1000-доларовите костюми с пепел и да си затворят тъпканите с металокерамика човки веднъж завинаги.

 

Ясно е, че хората с черен цвят на кожата платиха голямата цена на цивилизацията. Стотици милиони от тях още живеят с по-малко от долар на ден, повече от две трети от населението на Африка не е провеждало телефонен разговор. В Замбия средната продължителност на живота е малко над 29 години.

 

Българите ли сложиха в ръцете на 12 годишни момчета безпощадните калашници, за да водят войни за безценните „кървави диаманти"? Ние ли заразихме половината континент със СПИН?

 

Не. Някой просто е извикал на двама милионери, на които плаща, за да го забавляват, че са негри. И трябва да бъде съден. Грозно, противно, кално лицемерие. Позволете на хората да сублимират негативните си емоции в няколко безвредни псувни, вместо да трупат жлъчта и горестта на всекидневието. Защото рано или късно потисканите от политическа коректност емоции ще избухнат. И тогава не се чудете, че ви взривяват кулите.

 

Благодаря на Бог, че съм бял, но смятам, че онзи, който мрази негрите заради цвета им, е идиот. Още по-голям идиот обаче е онзи, който търпи лицемерите.

 

Кольо (материалът е публикуван в Sport1.bg)

Глоба от 110 хиляди евро бе наложена от УЕФА на Барселона, стана ясно след днешното заседание на Дисциплинарната комисия на Евроцентралата.

 

Причината за санкцията са инцидентите по време на мача за Суперкупата на Европа срещу Порто – запалените факли от "синьо-червените" привърженици, както и закъснението на футболистите при излизането на терена за началото на второто полувреме.

 

Каталунският клуб има срок от десет дни, в които може да обжалва решението на УЕФА.

Много преди Лос Галактикос, Pep’s Boys и ФК Холивуд, Ню Йорк Космос бе първият футболен супербранд. Вдъхновени от прераждането на култовия клуб, с умиление се връщаме към годините на Пеле, Кисинджър, Мик Джагър и „Студио 54”.

 

Крале от различни епохи, днес Пеле и Ерик Кантона делят един и същ трон. Виновник, по думите на французина, е „невероятен клуб, съчетал в себе си футбол и изкуство”. Става въпрос за Космос (Ню Йорк) – явлението, взривило американския сокър в края на 70-те и началото на 80-те, чиито тленни останки миналата есен бяха възкресени от британски консорциум. В Cosmos Group, воден от бившето вице на Тотнъм Пол Кемсли и някогашния масажист на Челси Тери Бърн, не си поплюват. Първо срещу 2 млн. долара бе купено оригиналното лого на Космос, останало 25 години във владение на Пепе Пинтон – бивш мениджър на Джорджо Киналя. Самият Киналя се завърна в Голямата ябълка като посланик, но Пеле, както и четвърт век по-рано, го засенчи, ставайки почетен президент. Черешката на тортата бе идването на Кантона (или ранния Бербатов, както е по-известен у нас), навил се да бъде футболен директор.

 

Целта на амбициозния проект е място в Мейджър Лийг Сокър, което може да бъде щурмувано най-рано през 2013. Но проблеми не липсват. Клубът все още няма стадион, играчи и зарибена фенска маса, към която да се обърне незабавно, а финансово нещата също не са съвсем подсигурени.

 

Без съмнение, в Космос 2 имат нужда от вдъхновение и няма да е никак лошо, ако си припомнят шеметната история на своя суперкуул предшественик (и си извлекат правилните поуки).

 

Всичко започва през 1971 – доста необещаващо и без никакви индикации, че един ден летоброенето във футбола зад океана ще се дели на B.C. (Before Cosmos) и A.C. (After Cosmos).

 

70-те са крайно неуютен инкубатор за излюпването на истинския сокър в САЩ. Въпреки професионалния статут на Северноамериканската лига, стартирала през 1968, игровата продукция е неадекватна. Стадионите пустеят, докато повечето зрители са фрустрирани от липсата на бухалки по терена и от факта, че само двама от играчите могат да докосват топката (при това — кръгла, бляк) с ръце. Полувреме от 45 минути също идва в повече на янките — те уважават спортове с чести почивки, през които могат да мушнат някакъв джънк фууд.

 

Логично, „щурата” идея за футболен клуб в Ню Йорк навестява главата на чужденец. Турчинът Несухи Ертегюн и неговият брат Ахмед вече са част от антуража на първия медиен магнат Стийв Рос, чиято империя Warner Communications поглъща звукозаписната им компания Atlantic Records през 1967. Един ден Несухи решава да си вдигне чукалата, а Рос го пита какво иска, за да остане. Отговорът гласи: „Професионален сокър клуб”. Съдбата си знае работата, тъй като Рос приема идеята с отворени обятия, тръгвайки по път, който в крайна сметка ще го отведе до званието „кръстник на футбола в Америка”.

 

Стийв успява да придърпа 10 инвеститора, като всеки от тях налива по $35 000 в екзотичното за онова време начинание. Първият трансфер, който съперничи по прозорливост на този на Чичарито, е Клайв Той, избран за генерален мениджър. Бившият спортен журналист веднага е натоварен със задачата да измисли име на отбора. „Предишният клуб на Ню Йорк бяха Метс – от ‘метрополитън’. Замислих се кое е по-мащабно и така ми хрумна ‘космополитън’, а оттам Космос”, разкрива Клайв в документалния филм Once In A Lifetime. Денят, в който е избрано името на клуба, става и негова рождена дата – 4 февруари 1971 година. Екипите на новия тим са жълто-зелени в чест на Бразилия, като ходът цели домъкването на самия Пеле.

 

В ретро годините на Космос обаче Краля е само недостижима мечта. Вместо това назначеният треньор Гордън Брадли е принуден да работи със съмнителни субекти от аматьорските лиги на Ню Йорк. На фона на дърводелците около себе си Ранди Хортън, бачкал преди това в зоопарка на Warner в Ню Джърси, става клубен голмайстор във всеки сезон – до напускането си през 1975. Босът на Хортън в зоокъта – Рафаел де ла Сиера – му се доверява, без да си има идея с какво се захваща. „Мой приятел ме попита колко са играчите в един отбор”, спомня си Рафаел. „Девет? Десет? Не знаех какво да му отговоря. Но все пак виждах, че Космос е грозна картинка”.

 

Мачовете на нюйоркчани, които се играят на 25 мили източно от града в Лонг Айлънд, събират около 50 човека – предимно семействата на играчите. Всяко маркетингово начинание на клуба търпи провал, особено в щат, зомбиран от баскетбола и бейзбола. „Раздавахме фланелки, топки, ключодържатели... Не ставаше. Просто не ставаше”, признава Стийв Маршъл, клубен секретар в онези години.

 

Изнервен от липсата на прогрес в борбата си с американската апатия към футбола, Стийв Рос прави Warner собственик на 100% от акциите на клуба (срещу един-едничък долар). През 1974 премества отбора по-близо до града, спирайки се на „Дауни Стейдиъм”– в доста криминалния район Рандълс Айлънд. Именно там обаче, на нивата, отрупана с неравности и стъкла, съвсем скоро ще стъпи Кралят на футбола.

 

„Трябваше ни голямо име. Глобална звезда. Клайв предложи да вземем Пеле, а аз го попитах кой е тоя”, не крие тогавашното вице на Космос Ла Сиера. Контактът с отказалия се 8 месеца по-рано в Сантос виртуоз е осъществен чрез адвоката на Warner Норман Самник, който лети за Бразилия. Пеле иска космическите 1,4 млн. долара на сезон и Рос кима утвърдително. Правителството на Бразилия обаче прави опит да спре сделката, заставяйки легендата да поиграе още година за национала. Космос са отчаяни и пускат връзките си в Белия дом, за да чуят от вицепрезидента Нелсън Рокфелер култовото: „Не го знам тоя Пеле. Но тук, в кабинета, има един пич, който намира идеята за фантастична. Името му е Хенри Кисинджър. Той ще оправи нещата”.

 

Напук на всички пречки и интереса от Юве и Реал, на 10 юни 1975 Пеле слага подписа си под двегодишен договор, легализирайки Щатите като нов пристан за звездите на футбола (ще го последват Кройф, Герд Мюлер, Хърст и т.н.). Америка вече не може да игнорира Космос. Не и с футболния Кинг Конг. „Рос не виждаше просто Пеле, а глобален футболен бранд”, смята изтъкнатият анализатор Дейвид Хърши. „Виждаше бутонките, анцуга му – неща, които Warner можеха да лицензират по целия свят. Виждаше и още нещо – телевизия”. Дебютът на Пеле срещу Далас, за който сгурията на „Дауни Стейдиъм” е мината със зелена боя, е предаван пряко от CBS в 22 държави и посетен от над 300 журналисти. Рос най-после е в Обетованата земя.

 

Но той само загрява. Година по-късно пачките на Warner изкушават актуалната звезда на Лацио Джорджо Киналя, който ще стане вечен голмайстор на NASL. Италианецът, израсъл в Кардиф, е първа дружка с Рос, ала останалите, включително Пеле, не могат да го дишат. „Джорджо говори английски с уелски акцент, вкарва много голове и... това е единственото хубаво, което мога да кажа за него”, откровен е Клайв Той. Непоправими женкари, Пеле и Киналя стават причина за отпадането на Космос във 2-рия кръг на плейофите. За целта преди мача с Тампа Бей домакините им пробутват лимузина, две (говорещи) кифли и също толкова бутилки Chivas Regal, предопределили кофти махмурлука им при поражението с 1:3.

 

 

Вместо да се отчайва, през 1977 Рос води Космос на огромния „Джайънтс Стейдиъм”, като прави част от шоуто световните шампиони Франц Бекенбауер и Карлос Алберто, събирайки в тима си играчи от 14 различни страни. Медийният магнат пробва да придаде и американски чар на интернационалната си трупа – преди мачовете публиката е забавлявана от мажоретки и новия талисман Бъгс Бъни. Рос използва мощта на Warner и води на срещите купища звезди от шоубизнеса. Кисинджър не пропуска двубой. След един такъв пък треньорът Брадли се взира в тип, нахлул в съблекалнята, и изкрещява: „Разкарайте този наркоман оттук”. Наркоманът се оказва Мик Джагър.

 

„Бяхме интернационални и култови. Хората ни боготворяха”, няма съмнения Месинг. Космос е като Ноевия ковчег – натъпкан с всичко. За всеки вкус. Средната посещаемост направо хвърчи и достига 40 000, след като само преди 3 години е била жалките 3500. Плейофът с Форт Лодърдейл Страйкърс пък събира рекордните 77 691 души. Пътуванията на отбора са съпровождани от цяла армия от асистенти, журналисти и преводачи. И тук-таме някоя палавница. „На връщане от един мач станах свидетел на два сексуални акта в самолета”, признава журналистът Фил Мъшник. „Все едно пътувахме с Ролинг Стоунс,  лудница”, добавя Стийв Маршъл (онзи с ключодържателите). Космос се радва и на запазено сепаре в самия храм на диското и разврата „Студио 54”, където играчите куфеят всеки понеделник. За сметките, плюс лимузините, изсипващи трупата пред култовото заведение, се грижат от Warner. Футбол и шоубизнес за първи път са слети в модел, изпреварил времето си с 20 години.

 

Купонът тече и на терена, където Пеле (заради когото сам Ралф Лорън изработва бели екипи по подобие на тези на Сантос) е изпратен с шампионската титла. Космос запазва короната сезон по-късно, но истинският удар е нанесен през 1979, когато ABC почва да излъчва мачовете от Лигата. Мегатъпотията от следобедна транслация в средата на лятото (съизмерима само с късните мачове в А група) обаче прецаква проекта и ABC се отказват още на следващата година след позорно нисък рейтинг.

 

Рос го приема тежко, а и вече не може да отсвирва факта, че империята му се клати след раздялата с Atari и Global Soccer. Истерията на феновете си е отишла заедно с Пеле, а междувременно Киналя бавно и постепенно е повел опозициционна групичка в клуба. Тимът отново ликува със златото през 1980 и 1982, но Рос вече се е отказал. Трусовете в Космос и пропуснатото домакинство на Мондиал 86 събарят кулата от карти на NASL, чиито останали членове загниват под бруталната конкуренция от Ню Йорк, и Лигата спуска кепенците през 1984. Година по-късно и Космос е разформирован.

 

Станалото с отрочето на Рос би трябвало да е доста поучително за днешните разточителни собственици. Според един от хората, залегнали в основата на новия Космос днес – Тери Бърн, той и екипът му няма да допуснат същата грешка: „И на мен ми се иска да събера отбор, подобен на онзи, но няма как да стане. Освен ако не си Реал Мадрид и нямаш 500 милиона за харчене. Нашата цел е да развием школата, да извадим млади играчи”.

 

Бърн не говори празни приказки. Космос вече закупи две академии в Ню Йорк и Лос Анджелис, инвестирайки в тях цял милион. „Не искаме да вкарваме скъпи звезди. Моделът ни не е Ред Булс, да не говорим за стария Космос”, потвърждава Ерик Кантона. Намерението на Крал Ерик и компания е да следват примера на Барселона, инжектирайки атакуващия футбол и постройката 4-3-3 в ДНК-то на малчуганите.

 

Пол Кемсли все пак обещава, че ако това лято спретне контрола със сборен звезден отбор, ще вдигне купон в „Студио 54”. „Ще се опитаме да уредим и Мик Джагър”.

 

Текст: Playboy

Мениджърът на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън не пропусна за пореден път са покаже сприхавия си характер. Той не скри, че в последните няколко мача на неговия отбор като гост на Ливърпул, тимът му е бил надиграван от противника си.

 

Според шотландеца обаче това е така, защото футболистите на мърсисайдци чакали само този мач, тъй като не се борят за нищо в шампионата. Ливърпул победи в последните си три домакинства срещу "червените дяволи" в Премиър лийг, като Фъргюсън отдава резултатите на голямото желание за борба от страна на футболистите на тима от "Анфийлд" и атмосферата, създавана от феновете.

 

"Напоследък наистина се представяме слабо като гости срещу Ливърпул. В два-три мача там те ни преборват, което ме разочарова. Атмосферата там също оказва влияние. Всеки път, когато ние отидем там, сякаш това е мачът на века за тях. Не само за футболистите, но и за феновете им, което е нормално", каза сър Алекс.