Мартин Камбуров не беше избран за най-добър футболист на 2016 г. в България. Най-резултатният български голмайстор дори не влезе в тройката, където местата бяха заети от новия №1 Ивелин Попов от Спартак (Москва), от капитана на Лудогорец Светослав Дяков и вратаря на разградския тим Владислав Стоянов.


За 36-годишния Камбуров, забил цели 24 гола през календарната година и петкратен най-добър реализатор на „А“ група, остана утехата, че поне го посочиха като най-добър нападател в елитната футболна дивизия на България. Но това е доста постно за футболист, който вече стана пети във вечната раглиста на голмайсторите у нас. И един от тези, които са солта и пипера на днешния ни футбол.


Впрочем това не е нещо ново. Най-малко десет големи български футболисти също не са били обявявани за най-добър на годината. Дали поради прекалено голямата конкуренция, дали във връзка с пристрастия на спортните журналисти, или заради нещо друго. Ето кои 10 наши големи играчи  така и не заслужиха почетното звание „Футболист на годината“.

 

1. Наско Сираков (Левски)

Един от най-големите български голмайстори за всички времена така и не стига до признанието. Дори и в най-резултатните си 1987 и 1988 г., когато завършва шампионата на „А“ група като голмайстор. През първия сезон вкарва 36 гола за Левски, а във втория – 28, преди да отиде в испанския Сарагоса и да получи тежка контузия. Но и в двата случая гласуването не е в негова полза – първо завършва трети след съотборника си Николай Илиев и Лъчезар Танев от ЦСКА, а година след това дори не попада в тройката, където победител е Любо Пенев.

2. Димитър Якимов (ЦСКА)

Виртуозен футболист с изумителна техника, Якимов така и не става най-добър футболист на годината. Не го избират дори втори! Завършва четири пъти на трето място (1961, 1968, 1969 и 1970 г.). Като причина се сочи фактът, че е недолюбван от спортните журналисти и партийната върхушка. През 60-те години пишещите за футбол основно са привърженици на Левски и Славия, тъй като запалянковските им пристрастия са формирани в предвоенните години, когато ЦСКА още не е създаден. А и Якимов има славата на комарджия от компанията за покер на прочутия в София Боби Френския. А през 1971 г., когато става голмайстор на „А“ група, дори не попада в тройката.

3. Пламен Гетов (Спартак Плевен)
През 1985 г. маестро Гетов, както го наричат ценителите на футбола, се намира в невероятна форма. Голмайстор на „А“ група с 26 точни изстрела, техничарят забива двете попадения за България срещу Югославия (2:1), класирали нашите на световното в Мексико `86. Изнася страхотни мачове за отбора от дълбоката провинция – Спартак (Пл), който разчита само на неговите перфектни качества. Но в крайна сметка завършва втори в класацията за „Футболист на годината“, зад капитана на ЦСКА и националния отбор Георги Димитров-Джеки.

4. Петър Жеков (ЦСКА)
Славният бомбардировач е вкарал най-много голове в „А“ група за всички времена, но това не е повод да заслужи отличието поне веднъж. Жеков е бил голмайстор №1 на сезона за рекордните шест пъти, но само веднъж заема второ място в анкетата за най-добър футболист на годината. Това става през 1969 г., когато знаменитият артилерист печели наградата „Златната обувка“ за най-добър голмайстор в Европа. Повече гласове от него набира капитанът на националния отбор Христо Бонев, който извежда България до класиране на световното първенство в Мексико`70.


5. Чавдар Цветков (Славия)
Едно от най-големите крила на България, техничният футболист от Своге успява да се дореди само до второ място през 1979 г. Измества го от върха „локомотивецът” Начко Михайлов с великолепните си изпълнения в турнира за Купата на УЕФА и четирите гола във вратата на френския Монако. На следващия сезон „белите” са най-силният тим в „А“ група, въпреки че завършват втори след ЦСКА при скандален завършек на сезона. Спортните журналисти обаче отдават предпочитанията си на капитана на Славия Андрей Желязков, макар че Цветков не му отстъпва по класа и заслуги.


6. Георги Славков (Ботев Пловдив)
Носител на „Златната обувка“ за 1981 г., през същата година Славков печели с пловдивския тим Купата на Съветската армия. Вкарва и гола за победата над Барселона с 1:0 в турнирите на УЕФА. Лидер на една от най-силните формации за Ботев (Пд) през вековната история на клуба, Славков завършва втори (1980 г.) и трети (1981 г.) в анкетата. Дори „Златната обувка“ очевидно не е достатъчно голямо основание за гласуващите, за да го посочат на първо място.

7. Димитър Миланов-Пижо (ЦСКА)
Знаменитият голмайстор на „армейците” вкарва във времена, когато анкетата най-често не се провежда. Най-добър реализатор за 1949 и 1951 г., Миланов остава в история с прочутия си гол за победата над Унгария (1:0, 1948 г.) с великия Ференц Пушкаш в състава, определена от пресата като най-големия успех дотогава на футбола ни. Но през същата година Пижо дори не попада в тройката, където победител е Васил Спасов-Валяка от Левски.

8. Тодор Диев (Спартак Пловдив)
Лидер на шампионския тим на Спартак (Пд) от 1963 г. и голмайстор на „А“ група за същия сезон, здравенякът от пловдивския квартал „Кючук Париж“ се слави като един от най-силните български футболисти в началото на 60-те години. Истинска планина от мускули, Диев е способен да бележи голове от всяко положение. Но дори през триумфалната за него 1963 г. спортните журналисти избират вместо него Александър Шаламанов от Славия.


9. Руси Гочев (Левски)
В края на 70-те години мустакатият №7 от „синия” отбор е най-атрактивният играч в „А“ група. През 1979 г. с неговите голове Левски печели исторически дубъл – шампионската титла и Купата на Съветската армия. А самият Гочев става голмайстор на сезона с 19 попадения. Но в края на годината не попада дори и в челната тройка.


10. Динко Дерменджиев-Чико (Ботев Пловдив)
Капитан на шампионския отбор на Ботев от 1967 г., в края на 60-те години Чико е и несменяем национал на България. Притежава изящна техника и всичко необходимо, за да претендира за №1. Само че поради липса на лоби не влиза нито веднъж дори сред тримата най-добри за годината, за разлика от съгражданина си и ас на Локомотив (Пд) и националния тим Христо Бонев, печелил приза цели три пъти.

Премиерът на България Бойко Борисов спечели убедително допитването сред феновете за Футболист на 2011 година. Министър-председателят, който играе за третодивизионния Витоша (Бистрица), остави след себе си звездата на Манчестър Юнайтед Димитър Бербатов, като събра близо два пъти повече гласове. Третото място е за никому неизвестния доскоро Васил Лукаев от подвизаващия се в Б Окръжна група Шипка (Драгор). Въпреки че временно бе изваден от класирането, Лукаев получи цели 430 гласа и изпревари вратаря на Твенте Николай Михайлов и капитана на националния отбор Стилиян Петров.

 

Анкетата сред привържениците приключи снощи. Всеки желаещ можеше да гласува на сайта futbolist1.bg. Регламентът предвижда списък на първите 20 според вота на публиката, подреден по азбучен ред, да бъде предоставен на журналистите, участници в традиционната, 51–а анкета „Футболист на годината”, за определяне на призовата тройка.

 

Извън топ 20 на феновете останаха Благой Георгиев, Валери Божинов, Димитър Рангелов, Иван Иванов, Валентин Илиев, Христо Янев, Пламен Илиев, Александър Тонев и Георги Миланов. Там обаче присъстват нападателят на Ботев (Враца) Бранимир Костадинов, защитникът на Видима-Раковски Александър Бранеков, наскоро картотекираният в Ботев (Пловдив) Светослав Петров, ветеранът от Черноморец Траян Дянков и твърдата резерва в Литекс Страхил Попов.

 

Церемонията по награждаването ще се състои на 23 декември в зала "3" на комплекс „Царско село” в София. Призьорите ще получат съответно златна, сребърна и бронзова топки. Футболистът на годината ще бъде зарадван и с уникална купа.

 

КЛАСИРАНЕ В АНКЕТАТА ЗА ФУТБОЛИСТ НА ГОДИНАТА СПОРЕД ФЕНОВЕТЕ:

 

1. Бойко Борисов (Витоша Бистрица) - 44% (3 501 гласа)

 

2. Димитър Бербатов (Манчестър Юнайтед) - 24% (1 955 гласа)

 

3. Васил Лукаев (Шипка Драгор) - 5% (430 гласа)

 

4. Николай Михайлов (Твенте) - 5% (397 гласа)

 

5. Стилиян Петров (Астън Вила) - 5% (382 гласа)

 

6. Владимир Гаджев (Левски) - 3% (243 гласа)

 

7. Бранимир Костадинов (Ботев Враца) - 2% (134 гласа)

 

8. Христо Йовов (Левски) - 1% (113 гласа)

 

9. Спас Делев (ЦСКА) - 1% (94 гласа)

 

10. Тодор Янчев (ЦСКА) - 1% (91 гласа)

 

11. Александър Бранеков (Видима-Раковски) - 1% (49 гласа)

 

12. Станислав (Генчев (Лудогорец) - 1% (43 гласа)
      Светослав Петров (Ботев Пловдив) - 1% (43 гласа)

 

14. Станислав Манолев (ПСВ Айндховен) - 0% (40 гласа)

 

15. Мартин Петров (Болтън) - 0% (34 гласа)

 

16. Траян Дянков (Черноморец) - 0% (29 гласа)

 

17. Ивелин Попов (Газиантепспор) - 0% (27 гласа)

 

18. Емил Гъргоров (Лудогорец) - 0% (24 гласа)

 

19. Страхил Попов (Литекс) - 0% (20 гласа)

 

20. Георги Илиев (Черно море) - 0% (19 гласа)

Премиерът Бойко Борисов даде да се разбере, че не се радва на успеха си в анкетата за Футболист на 2011 година сред феновете. На шега запалянковците фаворизираха политика и така той задмина истинските футболисти, сред които са Димитър Бербатов, Николай Михайлов, Стилиян Петров и др.

 

"Не искам хората да останат с впечатлението, че аз искам тази награда. Това е лошо. Дори ме е срам, защото всичко това е един вид протестен вот срещу ниското ниво на хората в БФС, на футболистите, треньорите и деятелите у нас", заяви Борисов пред TV7.

 

Той отчита липсата на някакви значими успехи във футбола. "Изпращаме една много лоша година във футбола - има купени срещи, националният отбор не играе добре, на мачовете у нас ходят по 100 души.

 

Годината беше тежка и за най-великия ни футболист след Христо Стоичков - Димитър Бербатов. Едни фенове не гласуват за него, защото той не иска да играе за националния отбор. В същото време хората виждат, че се раздавам за спорта със сърце и душа", добави Борисов.

Гласуването за традиционната анкета "Футболист на годината" вече стартира. За първи път от нейното основаване феновете също могат да дадат своя вот за този, който заслужава да бъде №1 през 2011-а. Това може да стане на адрес www.futbolist1.bg, където всеки един запалянко след регистрация може да гласува до 4 декември.

От получените резултати ще бъдат извадени първите 20 имена, които ще се явяват номинации за журналистите. Единственото условие, което поставят организаторите при гласуването на феновете, е играчът, за който се гласува, да има българско гражданство.

От 5 до 15 декември стартира вотът от страна на спортните журналисти. Тази година да осъществят избора си ще бъдат поканени 200 представители на медии от 74 спортни редакции. В миналата, юбилейна 50-та анкета за "Футболист на годината", бяха гласували 165 журналисти от 190 поканени.

Сега отново ще се гласува за трима футболисти плюс вече традиционните най-добър вратар, защитник, халф, нападател и най-прогресиращ футболист. Церемонията по награждаването е предвидена за 22 декември.

 

ГЛАСУВАЙТЕ ЗА "ФУТБОЛИСТ НА ГОДИНАТА" ТУК!

Напълно революционна схема за определяне на победителя в традиционната анкета „Футболист на годината в България” са решили да приложат организаторите.

 

Днес стана ясно, че за първи път в историята на събитието, българските фенове ще имат думата, тъй като в 51-ото издание на анкетата те ще получат възможността да изберат своя фаворит на специален сайт (futbolist1.bg), който ще бъде активен от понеделник (21.11.2011 год.).

 

Родните запалянковци ще могат да дадат своя вот за най-добър футболист с българско гражданство до 04 декември 2011 година, след което 20-те състезатели, получили най-много гласове, ще бъдат подредени по азбучен ред от организаторите.

 

Ден след приключването на допитването до феновете, така образувалата се анкетна карта с 20 имена ще бъде разпространена до медийните редакции, след което журналистите ще могат да избират от нея футболист номер едно на страната ни.

 

Всяка, от общо 74-те редакции, разполагащи с 200 квоти, ще има 10 дни на разположение, за да стори това (период на гласуване 05.12 - 15.12.2011 г.), а церемонията по обявяването на победителя ще се състои на 22.12.2011 год.

 

По предварителен план събитието може да бъде проведено и в новата спортна зала на София, но това зависи от множество фактори.

 

Има вариант и за награди, освен традиционните футболни топки, да бъдат връчвани малки златни кюлчета, но това също зависи от редица променливи величини и най-вече от ресурса, поясниха организаторите.

 

Те също така обявиха, че в последните три години бТВ не е изпратила нито един свой глас относно запитването, макар че в последния случай в редакцията на ефирната телевизия са били занесени на два пъти формуляри за анкетата.

Има ли по-голям абсурд в и без това най-скандалната за българския футбол година от това да избираме най-добър сред футболистите?


В годината, в която клубните ни отбори отпаднаха от европейските турнири, още докато хората уреждаха летните си отпуски и едва започваха да разпъват кърпи по плажовете.


Ако сте забравили, съществуват и такива отбори като „Милсами” и „Йелгава”, които се оказаха непосилно препятствие за уж най-силните български тимове.


В годината, в която най-сериозните конкуренти на шампиона „Лудогорец” бяха пратени с административно решение в аматьорските групи, а силните им състави бяха разпилени.


В годината, в която капитанът на втория най-титулуван български клуб и титуляр в националния отбор за пореден път се оказа нежелан от нормален европейски отбор и след неколкомесечна почивка се прибра в родния клуб, където на минутата се превърна в титуляр и го изведе до второ място в класирането.


В годината, в която играчите от националния отбор за пореден път следяха жребий за голямо първенство с бира и чипс в ръка пред телевизорите.


А в този жребий участваха Албания, Северна Ирландия, Исландия, Унгария, Румъния… В тази година ни предлагат да избираме най-добрия футболист? Е, кой да бъде този играч?


Владо Стоянов ли – последният победител в анкетата? Ами неговият „Лудогорец” се сгромоляса тежко в предварителния кръг за Шампионската лига, след това Стоянов изгуби титулярното си място в конкуренцията на сърбо-канадеца Борян, а за капак, изглежда, е прибавил и няколко килограма отгоре върху и без това неособено спортната си фигура.


Другият национален вратар Николай Михайлов може по-скоро да използваме като шега, докато говорим за най-добрия футболист на която и да е година.


Потенциалът сред защитниците е също толкова свит. Играещият на най-високо ниво Иван Иванов всъщност не игра цяла година заради контузия. Бодуров изглежда приключил с голямата игра, Георги Терзиев е на приливи и отливи, Страхил Попов все още не е направил големия си мач, а Бандаловски започна все по-често да играе за „Партизан”, но това (случайно или не) съвпадна с тоталния срив на довчерашния шампион без конкуренция в западната ни съседка, който в момента се лута в средата на класирането.


Време е отново за шега – братя Миневи са другите потенциални футболисти на годината, защото все пак са титуляри в своите клубове и в националния отбор. И с това шегите приключват, защото става още по-тъжно.


Кои са полузащитниците, които биха могли да претендират за титлата „Футболист на годината” за 2015-а? Капитанът на шампиона и твърд титуляр в националния отбор би трябвало да е сред основните заподозрени.


Но нали обещахме, че сме спрели с шегите, затова няма дори да обясняваме защо евентуалното присъствие на Светослав Дяков изобщо сред номинираните ще бъде истинска трагедия.


Да коментираме доскорошните надежди Симеон Славчев и Тодор Неделев е излишно губене на време, а кариерите на Александър Тонев и Михаил Александров – други млади и перспективни играчи, също зациклиха здраво през изминалата година. Ивайло Чочев и Георги Миланов се превърнаха в постоянни фигури, но все още не и във величини в „Палермо” и ЦСКА (Москва).


В „Левски” имат няколко млади играчи (Краев, Деян Иванов и братя Цоневи), които обаче трябва сериозно да поработят, преди да попаднат в полезрението на специалистите за класацията, дори в тази постна футболна година. Същото важи и за талантливите и израстващи през последните месеци Кирил Десподов, Никола Колев и Кристиян Малинов от „Литекс”.


Нападението? Обикновено те са с едни гърди пред изявилите се на другите постове, защото все пак целта на футбола е да се бележат голове и тези, които го правят, имат най-голям принос за успехите. Българските отбори – национален и клубни, обаче нито имат успехи, нито играят атакуващ футбол.


Тазгодишното първенство е най-импотентното в историята, а неумението да се градят атаки и да се бележат голове – най-същностната му характеристика.


Ако има някакъв проблясък, то той почти винаги се дължи на чуждестранните играчи. Не е случаен фактът, че водачите в класирането при голмайсторите са все легионери – Данило Асприля, Клаудио Кешерю, Матиас Куриор и Бьорн Йонсен, а в челната десетка българите са само трима, и то с някакви си 5-6 гола на сметките за изминалите 20 кръга.


Какво правят зад граница някои от родните нападатели, доскоро определяни като големи надежди? Венцислав Христов стигна до резервните скамейки в хърватския „Риека” и албанския „Шкендербеу”, Илиян Мицански постъпи като всеки играч в залеза на кариерата си и пое на изток към Корея, Валери Божинов разтърси „Партизан” не с голове, а с неразбираем сърбо-английски и със скандални снимки след тежки за отбора загуби.


Бербоманията отново се развихри през лятото на 2015-а, но настроението на феновете на ПАОК се преобърна по-скоро от очакваното и неизбежното. Да се чуди човек защо Бербо се спря на варианта с южняшки отбор с огромна маса фенове, след като винаги е предпочитал по-уютните и тихи футболни места. Но това е друга тема…


Накрая да се спрем на сочения като фаворит и почти сигурен „Футболист на 2015 г.” Ивелин Попов. Трансферът му в „Спартак” (Москва) през лятото наистина може да се сочи като крачка напред в кариерата му, а и Попов се възползва от гласуваното му доверие в руския гранд и отбеляза няколко решаващи гола от началото на сезона.


Само че за да си „Футболист на годината”, се изискват и някои други постижения и качества, които не кореспондират нито с футболиста, нито с личността на Ивелин Попов. Вижте само какви футболисти, шампиони и големи мъже са носители на титлата: Георги Найденов (ЦСКА, 1961), Иван Колев (ЦСКА, 1962), Александър Шаламанов (Славия, 1963 и 1966), Никола Котков (Локомотив София, 1964), Георги Аспарухов (Левски, 1965), Димитър Пенев (ЦСКА, 1967 и 1971), Христо Бонев (Локомотив Пловдив, 1969 , 1972 и 1973), Атанас Михайлов (Локомотив София, 1979), Георги Велинов (ЦСКА, 1981), Любослав Пенев (ЦСКА, 1988), Христо Стоичков (ЦСКА, Барселона, 1989, 1990, 1991, 1992 и 1994), Красимир Балъков (Щутгарт, 1995 и 1997).


Някъде там, около последния ни силен национален отбор се къса нишката между големите играчи, шампиони и личности със съвременните, на които неизменно им липсва по някой от тези три компонента.


Изключение, разбира се, прави триото Бербатов, Мартин Петров и Стилиян Петров, които покориха много международни върхове, ставаха шампиони и класираха националния отбор за последно на голям форум.


Деградацията обаче започна през 1999 г. с избирането на Александър Александров (Левски), продължи с Георги Иванов (Левски, 2000 и 2001), за да стигне през последните четири години до дъното – Николай Михайлов (Твенте, 2011), Георги Миланов (Литекс, 2012), Иван Иванов (Базел, 2013), Владислав Стоянов (Лудогорец, 2014).


В тази низходяща тенденция всъщност Ивелин Попов е идеален завършек. Капитанът, който може с лека ръка да пропилява малките останали шансове за националния отбор в името на някакви проблеми от съблекалнята. Играчът, който дави мъката с бутилка уиски и болкоуспокояващи и не се притеснява да го съобщи публично.


А друг път поръчва каса бира за хотелската стая в навечерието на важна квалификация. Човекът, за когото се твърди, че обича да издевателства над по-нискостоящите от него в йерархията в националния отбор.


За честта на хората, които през 60-те, 70-те, 80-те и 90-те са били удостоявани с титлата „Футболист на годината”, е редно да се обяви нулева година. Закъсняла с почти десетилетие, но крайно необходима, за да послужи за отрезвяване. И за да съхрани достойнството на легендите.

Звездата на Манчестър Юнайтед Димитър Бербатов спечели за рекорден седми път в своята кариера наградата Футболист на годината на България.

Няма да е зле Петър Хубчев да каже какво е изтеглил от баницата с късметите. Селекционерът на националния отбор на България се явява една от най-важните фигури във футболната 2017 г., а от представянето на неговите хора зависи дали ще прокопсаме поне малко през новата година, или ще си останем на дъното.


Не че ще се класираме на световното. Но за пръв път в рамките на една година в София ще гостуват три от най-силните отбори в света. И е важно дали ще се представим както трябва, или както напоследък.


Афишът от квалификациите за световното първенство почва с мача срещу Холандия на 25 март на „Васил Левски“. А да поиграеш с холандците винаги е интересно. Още повече, че „Васил Левски“ е един от стадионите, на които те никога не са стигали до победа! При последното им гостуване завъртяхме 1:1 с фамозния гол на Мартин Петров.


Преди това сме ги побеждавали два пъти в София, и по веднъж в Амстердам и Ротердам.


А на „Васил Левски“ и техният супер отбор „Аякс“ два пъти е падал на колене пред ЦСКА и Левски, като в първия случай дори губи короната си на европейски шампион.


Така че на техния треньор Дани Блинд със сигурност няма да му бъде много комфортно и сега, а звезди като Уесли Снайдер и Ариен Робен ще трябва да се запотят здравата, ако искат да си тръгнат като победители, за пръв път в историята.


На същия хал е и другият ни съперник Франция, който дотук в София има седем загуби, един равен и само една победа, при това в далечната 1932 г. Всички предтечи на днешния френски вратар Юго Йорис са отнасяли най-малко по един гол на българска земя.


Затова на 7 октомври задачата на Антоан Гризман и останалите финалисти от Евро 2016 изглежда доста трудна на „Васил Левски“. Афишът за мачовете в София включва още двубой в края на август срещу Швеция. Това е най-кошмарния ни противник, на който не сме вкарвали гол от 1993 г. и седем пъти оттогава сме падали „на нула“.


А единствената ни победа срещу коравите скандинавци датира от късната есен на 1967 г. Въобще, с националите ни предстои интересна футболна година, и дано на Петър Хубчев му проработи късметът.


Всъщност футболната 2017 г. за България ще почне още на Ивановден, 7 януари.


Тогава ще обявят най-добрия футболист за изминалата година. Като фаворити за приза се сочат голмайсторът на Локомотив (Пд) Мартин Камбуров с 24 точни изпълнения през 2016 г., капитанът на шампионите от Лудогорец Светослав Дяков и вратарят Владо Стоянов. Който и да спечели, все ще има недоволни.


Недоволни може да има и малко по-късно в края на месеца, когато за ЦСКА – София настъпват деликатни дни. Тогава, според синдика Дора Милева, ще се проведе търгът за емблемата на автентичния армейски отбор, който вече беше фалиран.


Въпросът е дали босът Гриша Ганчев ще извади два милиона лева за въпросната картинка с червената петолъчка, за да може неговият ЦСКА – София да претендира за наследник на банкрутиралия оригинал. Ганчев обеща да го направи, но нищо чудно накрая да стане като с борчовете на истинския ЦСКА. Уж щеше да ги оправи „като им дойде времето“, но накрая излезе друго...


В Левски на 3 февруари май ще има рокади по върховете. Говори се, че на събранието на акционерите собственикът Спас Русев ще се оттегли от Надзорния съвет. Като причината се сочи, че според статутите на ФИФА и УЕФА няма как Русев хем да управлява Левски, хем и спонсора му Виваком. Затова в момента се търсел човек, който да бъде избран за президент на клуба вместо Русев. Сините запалянковци чакат най-сетне отборът им да заиграе както трябва. И да им бъде построена козирка на стадиона.


Докато на „Армията“ и „Герена“ се вълнуват от емблеми и козирки, в Лудогорец годината се очертава като чисто футболна.


Хората на Кирил Домусчиев откриват сезона в България с отложения си мач срещу Монтана на 12 февруари, а само четири дни по-късно приемат датския Копенхаген в елиминациите от Лига Европа.


Същия уикенд гостуват на Славия, а на 23 февруари е реваншът срещу датчаните на стадион „Паркен“. На треньора Георги Дерменджиев ще му се наложи да подготви в кратки срокове отбора си за тежката програма.


Но Дерменджията може да бъде горд, че през миналата година осигури три страхотни вечери в София с Шампионската лига, а сега ще има най-малко още един европейски мач. А може и повече...


В Първа лига остава да се изиграят още седем кръга преди плейофната фаза. Денят на истината за крайното класиране се явява 1 април, когато ще разберем кои шест отбора ще играят за медалите, както и осемте от зоната за изпадане.


А на 5 април са четвъртфиналите за Купата на България, където не остана нито един отбор от София. Сигурното е, че два отбора от провинцията ще излязат в мача за трофея, който е на 24 май на „Васил Левски“.


В края на март ще стискаме палци и за 19-годишните юноши.


Напук на клишето за „занемарената работа в школите“ смелчаците на треньора Ангел Стойков удариха Португалия с 1:0 и се класираха за последния квалификационен кръг за Евро 2017. От 22 до 27 март във Франция нашите ще играят срещу състава на домакините,


Израел и Босна, а само победителят в групата отива на финалите. Не че имаме големи шансове срещу френските „петлета“, но пък с какво нашият млад славист Петко Христов е по-слаб от техния Люса Тузар от Лион? Нека се хвърлят малките, пък дано да успеят. Нали са казали хората – нова година, нов късмет.

Тазгодишната анкета за „Футболист на годината” бе като филм на Холивуд, в който загадките те заливат една след друга – особено на финалната права. До последния момент не се знаеше кой е победителят.

 

Причината за неизвестността се крие не само в малката разлика между първия Ивелин Попов и втория Светослав Дяков или пък в липсата на изявен фаворит.

 

Енигмата се дължеше на организаторите и техния изключителен професионализъм, за което те заслужават само и единствено поздравления.

 

Участвам в анкетата вече над 20 години, но никога досега не е било толкова интересно. Никога досега неизвестността не е висяла до последната секунда.

 

Имало е класация, когато разликата отново е била минимална, макар и не толкова малка, но поне три-четири дни преди церемонията изтичаше информация и някъде се появяваше новината. Веднъж пък „бомбата” беше разкрита от един сайт часове преди награждаването.

 

Този път обаче тайната остана буквално до самия край, тъй като хората, които организираха анкетата, не допуснаха това да се случи. Няма как да не поздравим Найден Тодоров и останалите от екипа му, които ни показаха как се организира анкета. Браво, колеги, овациите са изцяло за вас! И дано този ви метод на работа се превърне в традиция.

Рекордьор по мачове за националния отбор на България от настоящия състав. Втори капитан на „лъвовете“. Шампион на България, носител на купата и суперкупата (два пъти). Тръгнал за футбола от столичния „Септември“, за да стигне до рекордьора по титли в Русия, а и настоящ лидер в първенството – „Спартак“ (Москва). Той е Ивелин Попов – най-добрият футболист в България за втора поредна година.

 

„Гот ми е на мен сега, да набием ЦСКА“ - този рефрен изпя Ивелин Попов по време на грандиозен чалга концерт, разтърсил Ловеч след шампионската титла на отбора през 2009 година. Животът на Попето, както всички наричат бившия футболист на „Литекс“, е поп фолк. Така е не само заради тази проява в Ловеч, която го утвърждава и като „перде“. Настоящият играч на „Спартак“ (Москва) е женен за бившата чалга певица Елена Паришева, която бе с него на церемонията „Футболист на годината“ преди дни. Попето триумфира за втори пореден път в анкетата.

 

„Давам си сметка, че печеля наградата два пъти – коментира футболистът в типичния си стил. – Такова е поколението, такъв е материалът. Малко е несправедливо такива легенди само по един път – като Георги Аспарухов и Никола Котков, а аз два пъти. Но съм се родил в друго време.“

 

Футболистът изпраща добра година. С неговия „Спартак“ (Москва) е лидер в шестото най-силно първенство в света. Отгледаният в „Септември“ и „Левски“ нападател има общо 6 гола за националния на България и клубния си тим през 2016 г. Той рядко бележи, но го прави красиво. През август наказа „Рубин“ (Казан), а руските медии сравниха попадението му с това на Марко ван Бастен срещу СССР на Евро’88. Малко по-късно се нацупи на треньорското ръководство, след като бе сменен по време на мач от първенството срещу „Урал“, но Попето си е такъв. Това, че беше кисел и го показа на всички, бе най-малкото, което можеше да направи. Историята помни провокации срещу публиката с неприлични жестове, скарване с треньори от калибъра на Люпко Петрович, заточение при юношите на „Литекс“ и наказание да тренира деца в ловешко училище за назидание.

 

На скоро се заговори, че Попов карал масажист в националния отбор да прави лицеви опори. Английската версия на електронната енциклопедия „Уикипедия“ е отредила цял раздел за скандалите, в които се е забърквал футболистът през годините. Там обаче не пише за бойкотираната от Попов церемония „Футболист на годината“ през 2013 г. – тогава спечели Иван Иванов, а Попето в последния момент си намери причина да не отиде, въпреки че бе в София.

 

Сега обаче изглежда улегнал мъж, осъзнал грешките си. Умерен в интервютата си и ценен за националите. Двата му гола през 2016 г. за „лъвовете“ бяха с решаващо значение. Те донесоха 6 точки, а България има… точно толкова в групата за световните квалификации.

 

Попов сега е на кръстопът. Искат го в Турция. Нападателят показа, че не му пука за мераците на „Трабзонспор“. Стигна се дотам, че собственикът на клуба Мухарем Уста пътува до Москва, за да каже на Попов, че ще му удовлетвори всички финансови изисквания. Българинът отново каза „не“. Предпочита да остане в Москва и да спечели титлата, а заплата от 3,5 млн. евро годишно, която предлагат турците, не го блазни. Турция явно не блазни и съпругата му.

 

Успехите му по футболните терени нанесоха сериозен удар върху… чалга индустрията. След като се ожени за Елена Паришева, тя сложи край на кариерата си, въпреки че бе сред най-актуалните фурии в бранша. Двамата се запознават през 2005 г., но цели пет години Попов напира да излезе с нея на среща. Националът я „забива“ с… „Нокиа“ с фенерче. По това време няма луксозни телефони, а „античните“, от които пише есемеси на Паришева. Футболистът е напорист не само в атаката, но и към сърцето на певицата. Преди началото на тяхната любов се стига дотам, че изпълнителката моли охраната на заведенията да гони Попов, който прави всичко възможно да се добере до нея. В крайна сметка Попето печели „мача“ на домашна сцена – в Ловеч. Елена Паришева е на участие там, а футболистът моли собственик на заведението, в което пее блондинката, да вземе от нея автограф с неин плакат. Певицата се видяла в чудо, но в крайна сметка се подписала, като дори добавила „С предложение за брак“. След това двамата заживяват в любовна балада.

 

Фаталната дузпа с Малта

Името на Ивелин Попов винаги ще бъде свързано с онази пропусната дузпа срещу Малта (1:1) в евроквалификациите през 2014 година. След този двубой Любослав Пенев бе уволнен, а част от Изпълкома към БФС поискаха Попето да бъде изхвърлен до живот от националния.

 

Футболистът бе заподозрян, че нарочно бил над вратата, но малко хора знаят, че точно тогава играчът минава през семейна трагедия. Съпругата му Елена Паришева трябва да направи аборт в четвъртия месец, тъй като фолиевата киселина не се усвоява от организма на бебето. Случай, който се среща веднъж на милион. В крайна сметка се стига до аборт, който съвпада именно със злополучния мач срещу Малта. Животът обаче се отплаща на младите влюбени – Паришева ражда Емма, второ бебе на Попов. Двамата имат и момченце – Ивелин.