Интервю със Зоран от Делийе (Цървена звезда)
Понеделник, 25 Април 2011 23:55Със съдействието на наши руски приятели днес ви представяме разговор със Зоран, един от основателите на Ultras Red Star, една от първите банди на "звездашите". Пред очите му фанатското движение в Белград е преминало пътя от наивния фанатизъм през 70-те до легендата на трибуните Делийе Север на Мала Маракана. Интервюто е дадено за един санкт-петербургски фензин. За мнозина думите му могат да се сторят пресилени или пък като помпозно самохвалство, но оставяме всеки сам да прецени за себе си. Хубаво е да се надниква в чуждите дела и да правим изводи за нас си.
- Как започна всичко, откъде тръгнаха нещата за да се стигне до това, което сега виждаме по трибуните на Звезда?
- Нашето движение започна активно да се развива в началото на 80-те. Разбира се и през 70-те имаше пътувания навън, боища, но не беше същото. През 1981 играхме с Интер в Милано и тогава видяхме как на техните трибуни запалиха факли. Бяхме просто поразени и не знаехме как да реагираме. Онемяхме. По това време в Белград почнаха да се появяват италиански спортни списания, на чийто последни страници имаше само фотоси на агитки. Трябва ли да казвам какъв интерес предизвикваше това у нас. Тогава нямаше Интернет и в началото започнахме да си кореспондираме по пощата с фанатици от други страни. Стараехме се да вземем най-хубавото от всеки – от италианците хореографията на трибуните, от британците – пеенето, а от аржентинците – ефектите. Аз, примерно, доста години припечелвах като вкарвах факли и всевъзможни пиротехники за бакляда от Гърция и Италия. Тогава бяхме около 50-100 души. Около нас на трибуните на Маракана стояха хора, които идея си нямаха за какво става въпрос и какво се мъчим да направим. От тези момчета, които започнахме, са останали към 15-20 активни и досега.
- Какво е Делийе Север?
- 4-5 банди се обединихме в една обща групировка Делийе на 7 януари 1989. Нарекохме се така с архаичната дума Делийе, обща за целия балкански фолклор и означение за "луди хора".
- А какво представляваше фанатското движение преди тази дата, 7 януари 1989?
- Бяхме 4-5 групички, но нямаше особени разлики помежду ни. В един определен момент се обединихме за да станем по-яки, по-способни. Общо това бяха към 200-300 души, които заедно участвахме в битки и в тифозерия по трибуните.
- Имаше ли противници на идеята да се обедините? Или изведнъж всички го решихте единодушно?
- Абсолютно всички бяха "За".
- Но така някак си не се случва в действителност?
- Разбира се, практически това е невъзможно – всички да са на едно мнение, но нещата стават постепенно и в крайна сметка се стига до съгласие. Вярвайте ми, при нас се получи точно така.
- По какъв начин решавате спорните въпроси в такава голяма групировка? Има ли някакви общопризнати авторитети, които могат да взимат решения по проблемите?
- Колкото повече един човек е действен и активен за каузата, толкова по-голям е авторитетът му. Но водещият принцип при нас е, че никога един човек не може едностранно да решава за цялото движение. Дребните въпросчета могат и да се решават от само един човек, някой из всепризнатите авторитети, но когато става дума за сериозен и важен проблем, и трябва детайлно обмисляне на нещата – решение не може да се вземе еднолично! При такива случаи се събират общо 15-20 представители (не повече) от различните водещи банди и заедно обсъждат проблемния въпрос, после публично съобщават решението, което е общовалидно за всички, на своите компании и се действа по взетото решение. Помежду си поддържаме приятелски връзки, често се срещаме, общуваме извън стадиона и това помага за лесното постигане на съгласие и разбиране. Много е важно да има активност извън стадиона, да се срещат момчетата по-често, да говорят, да спорят, изобщо да правят нещата заедно. Имам и несъгласни, естествено, накъде без това, не може да има тотално единомислие.
- И в такъв случай, при взето вече общо решение какво става с недоволните, как процедирате?
- При нас няма чак такива различия от сорта – 8 гласуват "за", 7 гласуват "против". Ако има несъгласни, то тогава говорим, обсъждаме, убеждаваме и търсим компромис, но не и на всяка цена. Излишни спорове не водим.
- Случвало ли се е да има сериозни вътрешни раздори през годините досега?
- За наше щастие успяхме да избегнем такъв разкол, какъвто се случи при "Гробари". По същество, всички техни проблеми се въртят около парите. Едни от тях искаха да се взимат пари от футболния клуб, други пък, смятаха това за недостойно и че така ще се убие истинската ултра култура сред публиката. И ето вече 15 години тлее този разкол при тях, периодично утихва и после пак избухва, но си стои като проблем. За съвременните големи професионални клубове такива суми са нищо, но за феновете това са много пари. Обаче там, където се появят такива подарени пари за ултра сцената, веднага се пораждат раздори, завист, напрежение. Допълнително пък по този начин феновете стават заложници в ръцете на управляващите във футболните клубове, а както добре знаем техните помисли не винаги са чисти. Всичко това убива духа на сцената.
- След вашето обединение се получава една крупна групировка, а какво става с бандите, с лидерите им, как живеят те? Все пак всяка банда и фракция си има собствена история и собствено поведение, имат си свой живот, веят собствени знамена, слагат по оградите свои застави с името си на тях.
- В днешно време всичко това е формално, въпрос на чест и традиция е да имаш свои артикули по стадионите и на улицата. Но иначе сме заедно. Ние сме едно, ние сме Делийе Север! Ние имаме свой път и решения, и всеки, който идва на Северната трибуна ги следва.
- Кои са водещите банди сред Делийе Север?
- Belgrade Boys са най-младите (по дата на създаване), но в същото време са най-дейните към ден днешен. Също така основни банди на Северната трибуна са Brigate, Ultra Boys и Heroes. От моята група, Red Star Ultras, сме останали към петнайсетина души – най-младият сред нас е 74-ти набор. За мен и моите приятели, ветерани на сцената, вече стои въпросът просто да присъстваме, а не толкова да сме водещи на сцената.
- Има ли при вас разграничение на ултрас и хуулс?
- Такова разделение няма и принципно не може да се направи. Ние сме привърженици на Цървена звезда. Ние отстояваме честа на своите цветове по улиците на Белград и навън. Участие в пеенето, в организираната подкрепа взимат всички.
- А какво ви е отношението към уличния бой?
- Статистиката за последните 4-5 години показва, че в Сърбия са били убити 7 души в боеве, свързани със сцената. От тях 6 са починали след нараняване с хладно оръжие, намушкани с нож или отвертка. Ние бяхме първите в Сърбия, които официално се обявиха против употребата на ножове и бръсначи при уличните боеве между агитките. Всички останали подръчни средства намираме за приемливи, с изключение на огнестрелно оръжие, разбира се!
- Има ли политиката място на трибуните при Делийе Север?
- Когато Милошевич беше президент на Югославия, ние не поддържахме никоя опозиционна партия, но бяхме най-яростните противници на режима му. Понастоящем, при нас няма никакви политически лозунги или пък транспаранти.
- ОК, един пример от руската сцена. На хора от ядрото на агитката се предлагат пари от някоя партия или комерсиална структура, за да вдигат политически плакати. Хората не го обсъждат с никой, съгласяват се и взимат парите. Може ли това да се случи при вас. Как контролирате какво се появява на Северната трибуна?
- Още веднъж повтарям, ние не застъпване никаква политическа позиция. Много държим на това. Единственото изключение беше против Милошевич, но това е друга тема. Ако подобно нещо се случи при нас, както вие го описвате...даже не знам какво да отговоря. Просто няма как да се получи, не знам как би могло да стане. Делийе Север е сплотена групировка, ние имаме нашия си път и го следваме, ние имаме наши си решения и ги спазваме...
- В Русия имаше такъв случай – феновете на Спартак разпънаха огромен чаршаф за хорео, изглеждаще мащабен, красив, в червено и бяло, и всичко както си трябва, обаче в най-долния ъгъл имаше малък, но забележим надпис на спонсора, алкохолна компания…
- Стига, стига! Това е невъзможно, просто изключено. Ние имаме Идея! Това е нашия отбор, нашата трибуна, нашата страна. Идеята не се продава!
- Това само при Звезда ли е така или се отнася и за другите в Сърбия?
- Не ми пука за другите, изобщо не ме интересува какво и как правят. Делийе не зависи от никого!
- При вас в Сърбия има ли такова понятие като "агент"? Какво се подразбира от такъв прякор?
- Това се отнася за "гробарите". "Агент" наричаме тези хора, които са "на заплата" от футболния клуб. За нас това е нещо лошо за сцената и рано или късно се връща като бумеранг срещу публиката на един отбор.
- Сред вас няма ли "агенти"?
- Не. Ние получавахме от клуба почти всичко в продължение на 15 години. Предоставяли са ни самолети, автобуси за евротуровете, влакове из Югославия. Съдействаха ни за всичко необходимо за да има добро представление по трибуните на мачовете на Звезда. Но преди 3 години, ние решихме да се откажем от тази помощ. Разбира се, много спорехме по тази тема помежду си. Много дълго обмисляхме как да бъде, как да го направим и в крайна сметка достигнахме до радикално решение. Делийе Север е много, много сериозна и силна групировка. Това не са просто думи, а реалност и значи, ние сме длъжни всичко сами да си правим и не можем да си позволим да зависим от външни фактори. Ако ти си зависим от футболния клуб, тогава няма да можеш свободно да изразяваш отношението си към ставащото в клуба, няма да можеш да изказваш недоволството си, ако нещо лошо се случи на отбора ти. Публиката трябва да е винаги и постоянно нащрек относно политиката на футболния клуб, тя е реалния коректив на ставащото в клуба! Тук трябва да кажа, че стандарта на живот в Сърбия е доста по-нисък от средноевропейския. Поради това след отказа от финансовата помощ на Звезда, стана доста тежко да се поддържа нивото от предишни години. Въпреки всичко обаче се справихме и продължаваме да го правим...
- Откъде набирате финансови средства за оформлението по трибуните и други мащабни мероприятия, свързани със сцената?
- Изработваме и продаваме различни фенски артикули със символиката на Звезда и Делийе Север. Нещата вървят добре – ние имаме голяма публика и съответно голям пазар, голяма клиентела. Футболният клуб има своя запазена марка и притежава правата над клубните символи, така че ние нямаме право да ги ползваме без изрично разрешение. За да избегнем каквито и да е претенции от страна на професионалното дружество, на нашите стоки пред названието "Црвена звезда" или пък на клубната емблема, слагаме абревиатура СД (Спортно дружество). Всички заработени от търговия пари остават в общата каса и в интерес на истината не всички харчове са за представления по стадионите. Много пари отиват за адвокати, за всякакви помощи на наши хора, изпаднали в беда, за различни чествания и празненства, свързани с клубната история.
- Вие винаги помагате на вашите хора, когато се окажат зад решетките, така ли?
- Не. Само в случаите, когато причината е футболен мач или нещо, свързано с действията на агитката. Изобщо не се занимаваме обаче, ако някой от нашите се забърка в чисто криминален инцидент – кражба, рекет, изнасилване, измама.
- Има ли изобщо някакъв човек в клубната структура, който да отговаря за взаимодействието с привържениците?
- Ние говорим винаги пряко с президента.
- А той винаги ли се отзовава? Не е ли прекалено зает и да няма възможност да дойде на вашите срещи?
- Ние сами отиваме при него. Направо. И той няма възможност да откаже диалог.
- Клубът оказва ли помощ в процеса на организиране на представлението по трибуните? Примерно, съдейства ли за договорености с полицията за вкарването на пиротехника на стадиона?
- Какво изобщо тук намесваме ченгетата? За какво да се договаряме с тях?... И изобщо, ние считаме, че в Сърбия нямаме противници на нивото си, освен полицията. Те са единствените с които ни е интересно да се бием и които смятаме за истински врагове.
- Разкажи за дружбата ви с Олимпиакос. Как се роди този съюз и на какво се базира?
- През 1986 играхме в Атина с Панатинайкос за КЕШ. В нашия сектор дойдоха фенове на Олимпиакос, за да викат против вечния си враг. Така се получи, че с тях намерихме много общи неща и оттогава датира нашето приятелство.
- Какво можеш да кажете за отношенията Звезда - Спартак Москва, около които има доста коментари в Россия? Даже се пуска съвместна червено-бяла символика на фенски артикули.
- Не можем да бъдем в съюз с тези, които са приятели с онези, които мразим. Лех Познан и Цървена звезда са две съвършено несъвместими теми, друга бира сме. Наш флаг и флаг на Лех никога няма да са на една и съща страна на барикадата. Поради това не би трябвало да говорим изобщо за съюз със Спартак. Разбира се, възможно е да има дружески връзки между отделни групи на Звезда и Спартак, но никакъв общ червено-бял съюз не съществува.
- Спартак дружат с Лех не защото искат да се подкрепят един друг по стадионите, а единствено заради около-футболни мотиви. "Месата" (прозвището на Спартак) искат контакт с най-добрите бойци на полската сцена. Възможно ли е подобно нещо и при вас?
- А от кого ние, Делийе, можем нещо да научим, да получим? Единствените, които са ни интересни и от които искаме да се поучим са аржентинците и техния начин на подкрепа по стадионите. Италианците вече не представляват интерес, а за англичаните изобщо няма смисъл да говорим.
- А какво ви е отношението към руснаците?
- Много си приличаме, сходни души сме, но що се отнася до фенщината и стила по трибуните, ние сме две различни планети. За поляците, които мнозина считат за най-добрите в Европа, аз ще го кажа простичко – за нас те са смешни. С всички тези техни договорени боеве 50х50 и т.н., това не са запалянковци, а охранени бичета, които търсят поводи къде да си изкарат енергията. Та те половината дори не ходят по мачове и не познават футбола. Изобщо за какъв ултрас живот да говорим при тях? Единственото, което бихме могли да обсъждаме и да се договорим с нашите противници е относно използването на оръжие в боя. А да се договаряме за час и място, за точна бройка на участващи и т.н. – това просто не е за нас.
- Допускаш ли един такъв вариант – отивате на мач в Полша и се биете с всеки, който ви попадне?
- А защо?
- За да премерите сили.
- Нямаме за цел да се доказваме пред някой "кой е по-силен". Нашата най-главна цел е да поддържаме отбора си, да бъдем с отбора си навсякъде. Когато има мач на отбора ни, пък и с поляци да е, тогава ще дерем със зъби и нокти. Единствено с хърватите нещата са други, но това е изключение и друга тема на разговор. Ние сме много голяма групировка, голяма публика, огромна маса хора. Какво има да доказваме? Колко сме силни за пореден път си го доказахме сами на нас самите през 2007 - гостуването в Солун за Арис - Звезда. Тогава приятелите на "гробарите" от ПАОК ни налетяха, но бяха наказани!
- А какво знаете за руската сцена, как ги виждате от Сърбия нещата в Русия?
- Времената се променят, има Интернет, лесно можеш да събереш много информация за близки и далечни страни, не е както преди, така че знаем много за вас. Много сериозно се отнасяме към вашата сцена. При вас има много голям потенциал, но ви трябва време за да се сработите и да почнете да правите от потенциала си реални стойности. Трибуните ви са пълни, има много ентусиазирани момчета из групировките ви, но няма постоянен заряд, пеенето е лошо, липсва сработеност между отделните блокове в сектора. Визуалката сама по себе си нищо не значи. Сега всяка агитка в Европа може да запали 10, 20, 50 или100 факли, да направи цветна бакляда от димки и бомби или пък да разпери огромни хореографии, но няма ли го викането и пеенето значи за нищо не ставаш. Например, в Испания клубът може да се обърне към фирма и тя да му скицира и направи пълна хореография със всевъзможните му там детайли – листове, ленти, чаршафи, пироефекти и т.н, но това няма нищо общо с истинската подкрепа към отбора, към играчите, към любимите цветове.
- А какво трябва да се направи, за да се научим да пеем хорово? Някои считат, че е нужно да се събират по паркове и в зали, и там да се тренира, други пък се отнасят с насмешка към това.
- Нищо хубаво не става за един ден и една нощ. Това ниво, което Делийе Север има днес се е градило постоянно и неуморно през всичките 20 години на съществуването ни. Корените на проблема при вас, а и при всички източноевропейци, са заради "желязната завеса", дългата изолираност от развитието на ултра културата по света не ви е дала шанса постепенно да еволюирате и така да стигнете по естествен начин до истинските стойности в подкрепата. Сега се налага с бързи крачки да настигате останалите, а винаги когато се бърза се допускат и много грешки. Трябва да мине време, да поулегнат нещата, да узреят и едва тогава вече ще може да се търси качество. Същото е и с пеенето. Трябва да се пее винаги, да се пее твърдо и в синхрон, а за това са необходими дълги упражнения. Какво по-добро място за тренировка на гласовете от стадиона? Много важна е и ролята на "диригента", или както го наричат още "cappo" на трибуната. Той трябва да е с огън в очите, да задава хубав ритъм, да запалва всички с поведението си.
- А кои при вас са диригентите?
- Няколко са – 5-6 души. Постоянно се въртят.
- А кой може да стане диригент? Ти, например, може ли да си диригент?
- Ако тръгна да ставам диригент, никой няма да е против, защото имам достатъчно авторитет, но това не е работа за всеки. Принципно, няма никакви правила как да се определи, но времето показва кой става и кой не го бива в тази дейност. Вождовете в агитката не винаги могат да бъдат и добри диригенти на трибуната.
- Дай да се върнем на онзи мач с Арис в Солун през ноември'2007. Разкажи повече за него.
- Бяхме 900 души, 15 автобуса и с коли. Добра организация направихме, все пак това ни беше първото появяване в Солун, града на ПАОК, приятели на Партизан и врагове на нашите приятели от Олимпиакос. За нас ПАОК и Партизан са едно и също нещо, един общ враг. Сутринта бяхме вече в Гърция и още на границата се сблъскахме с враждебна атмосфера, провокираха ни техните митничари, ченгета, работещите по заведенията. Някои дори демонстративно ни сочеха сувенири на ПАОК. Държаха ни нарочно 10 часа на границата, и час преди самия мач ни пуснаха. Направиха ни тотален тараш на багажа и буквално разфасоваха всичко да търсят скрит "инструментариум", но нищо не намериха! Друг път ще ви кажа как го направихме този номер... Държаха ни нарочно толкова дълго за да не се изсипем в града и да почнат безредици. До Солун вървяхме плътна колона всички автобуси и поддържахме постоянна връзка по мобилните. На стадиона пристигнахме, когато вече беше 15-ата минута от мача. Допълнително полицията ни забави на входа, отново имаше щателно претърсване и мотаене с проверка на паспортите. Изнервиха ни и се сбихме, масло в огъня наля и инфото, че наши обикновени фенове, редови запалянковци са били нападнати с ножове насред центъра на Солун. Успяхме да влезем "на първа" и разярени нахълтахме в клетката, като веднага си разменихме любезности и залпове с гърците около нас. Беше истински шок за тях! Иначе самият мач премина без никакви проблеми и нямаше нерви. Пуснаха ни едва 2 часа след края му и точно като излизахме достигна слух, че един от автобусите ни е подпален. Веднага хукнахме към паркинга и се оказа само, че машината е потрошена с камъни, опитали са се да метнат и коктейл "Молотов", но без да уцелят. Понеже в устрема си да стигнем по-бързо разцепихме полицейския кордон, пандурите (охраната) веднага ни се нахвърли и стана невъобразимо меле. Даже аз, който съм виждал какви ли не зверски картини, включително на война съм бил, бях поразен от сблъсъка. Накъдето и да се обърна, виждах наши как се боричкат и гонят с ченгетата.
- Какво стана с арестуваните?
- Никого не арестуваха. Просто не рискуваха да ни задържат допълнително в града. Нали се сещате, че ако бяха задържали наши хора, цялата ни агитка щеше да остане в Солун до освобождаването им. Бъхтенето с фуражките от кордона продължи към 5-10 минути и тогава пристигнаха костенурките от отряда за масови безредици, с гранатомети със сълзотворен газ. После разбрах, че съотношението ни е било 900 звездаши срещу 250 куки.
- Пристигнаха ли още полицейски подкрепления?
- Не, направо дойдоха костенурките в пълен боен екип и тогава се качихме по автобусите. Отцепихме право към границата. Момчетата от Олимпиакос ни казаха, че тези спец части със зелените униформи, с които ние се бихме били най-коравите и никой в Гърция не можел да им даде отпор. Като стигнахме границата, отново ни пробваха. Задържаха някои от задните автобуси и искаха да влязат вътре със сила. Не им беше целта да арестуват, а просто да ни бият, да ни мачкат и така да си изкарат гнева, че някой смее да им се опре. В отговор, един от автобусите отворил средната си врата и в момента в който тръгнали да нахълтват, един от нашите изстрелял ракета срещу тях. Един полицай бил ранен. Всичко това става на капепето с Македония и в момента на полицейската атака, много от нашите бяха вече минали контрола и се разпиляха по магазините в безмитната зона. Когато стана ясно какво се случва в Гръцко, веднага всички тръгнаха да се връщат, нарушавайки пограничния ред. Основните събития се разиграха в "ничията земя" между двете капепета. Настана пълна анархия, не можеше да се диша – полицаите постоянно мятаха сълзотворни гранати. В един момент отстъпиха и се дръпнаха назад към своята държавна територия, ние ги погнахме и тогава те извадиха оръжие да стрелят предупредително във въздуха. Разбирам, че за вас звучи невероятно, но честно, в целия ми живот това е може би най-зверското стълпотворение, което съм виждал.
- Такива събития, като че ли са най-типични за Балканите?
- Така е. На Балканите е най-страшно в цяла Европа и съм убеден, че тук е най-здравото ултра движение. Достатъчно е само да видиш събитията около големите дербита на Полуострова, за да разбереш веднага за какво става въпрос.
- Кого би отличил?
- Принципно, всички големи балкански отбори имат изразено присъствие. Нямам добър поглед върху всички, пък и другите не ме интересуват. За мен безспорно, най-добрите сме ние и Олимпиакос. За хърватите не искам нищо да казвам, но там е ясно, че нещата се случват само в Загреб и Сплит. При гърците атинските групировки са на ниво, а тези от Солун са селяци. В Турция най-добрата атмосфера правят черно-белите от Бешикташ, колкото и да ми е гадно да го призная, заради цветовете, след тях идват Фенербахче. Другите изявени на балканската сцена са приятелите на Партизан от Букурещ и София, но за тях нямам преки впечатления.
- А в Европа?
- Там нещата в много страни не са същите, както в миналото, много неща са се променили и все повече заприличват на театрални постановки, а не на истинско тифо. Навсякъде има и добри изпълнения, но нивото пада, пък и нещата около футбола много влияят – всички тези спонсори и телевизии с техните педалски правила и изисквания. Във Франция като цяло, може би най-добре правят нещата за момента, в скандинавските държави има добри изпълнения...
- Не споменаваш нищо за Италия?
- О, това е тема на друг разговор, дълго може да се говори за тяхната сцена. Единствено мога да кажа, че там нищо вече не е същото. От това, което съм гледал през годините, си мисля, че само Наполи, Аталанта и Сампдория поддържат високо ниво. А такива велики ултрас като Рома, от които дори ние сме се учили и заимствали много неща, сега са в тотално отстъпление от позициите си.
- Накъде отива сцената? Какви са тенденциите?
- Бъдещето е каквото си го направиш. При нас има стремеж да се върнем към корените, да правим нещата както са били през 80-те години. Мисля, че и много други ще тръгнат по същия път наобратно, назад към доброто старо време. Ще видите как много скоро тези хореографии, които през последните години добиха мегаломански размери, постепенно ще се поизтъркат и ще се върне старата традиция с много дим и огън. Дано съм прав, ще видим.
- Последен въпрос. Как се отнасяш към наплива на момичета по трибуните? Колко жени имаше с вас в Солун, например?
- В 15-те автобуса имаше всичко на всичко – 3 дами. Принципно, не харесваме момичета да има в сектора ни и изобщо в движението.
- И последно. Ако трябва да избирате – да се сбиете и да не стигнете стадиона или да избегнете боя, но да си в сектора – кой вариант предпочиташ?
- Нищо не е по-важно от мача. На футбол трябва да се ходи на всяка цена!
Текстът е взет от Bultras.com
Трудно е да обичаш, когато мразиш
Неделя, 01 Май 2011 12:17ЦСКА - четири букви, които са свещени за голяма част от България. Съкращението, което в превод означава Централен Спортен Клуб на Армията, стои зад най-успешния, поне на хартия, футболен клуб в родината ни.
Логично, след като е най-успешен, клубът трябва да има и много фенове – поне на хартия и това е така. Отборът от "Борисовата градина" винаги се е славел с вярната си агитка и сериозно посещение на двубоите си, било то от А група, Купата на България, Европейските клубни турнири, че дори и контролите на тима.
За 62-годишната си история "армейските" фенове неведнъж са поставяли рекорди по посещение на мачовете на любимия отбор. Все пак нека останем реалисти и си припомним, че това се случваше в славните години на отбора, когато "червените" сваляха скалпове на Европейски шампиони, както Спас Делев сваля мацки по дискотеките.
Сега гледката към "северната трибуна" е много по-тъжна...
От почти година феновете на "червените" тръгнаха на поход срещу "вятърните мелници" и започнаха война – война с ръководството, с БФС, с Министерството и всичко това с една цел – Да се върнат вкъщи, на "Армията". В крайна сметка "войната" бе спечелена и техните любимци отново играят на "свещената земя", но вместо да се прегърнат и заедно да извадят шалове и знамена, за да празнуват – феновете се разцепиха... Как обаче стана това?
По време на "войната" различните фенклубове започнаха да изповядват различни принципи, едни се биха, други стачкуваха, трети заплашваха зад клавиатурите, но в крайна сметка резултатът бе един – тотално разделение.
Това разделение стигна своя връх снощи, когато ЦСКА победи Локо (София) с 3:1 и въпреки, че "Сектор Г" пееше, се виждаше че нещо не е наред. Феновете на "червените" заеха местата си в любимия си сектор, но ясно си личеше разделение между тях.
Както е известно, преди седмица редица фракции от агитката на ЦСКА обявиха в писмо, че искат да се разграничат от централния фенклуб на Димитър Ангелов и възнамеряват да създадат собствена организация.
Вчера те бяха заявили намерение да се отделят от агитката на фенклуба и да застанат на местата по-близо до Сектор "В". За едни това бе изненада, за други напълно очаквано.
През седмицата Дучето се опита да помири фенове, като ги събра на среща в Пловдив, където евентуално всички трябваше да си кажат, каквото има да си кажат и изведнъж с магическата пръчка всичко да се оправи и на мача с Локото да са по-обединени от всякога, да но не стана.
Истината за снощи е, че бойкотиращите USF и БС14 бяха в сектора, а това не се е случвало от много време. През последните две години това са двете фракции, които се занимаваха с цялата организация на феновете и всичко вървеше гладко, сега когато отново са в "Г" сектор привържениците ги последваха и се събраха с тях, но отсвириха Дучето и неговия Централен Фенклуб.
Така – изведнъж стана, че хем се обединиха, хем се разделиха – сега, след като имат – "Стадион, школа и адекватно управление"за феновете остава да загърбят различията си, и както пеят в една от любимите си песни – Да се прегърнат за честа на родината, за ЦСКА и дружината, винаги да бъдат тук, винаги един до друг - но как да стане това, когато мразиш, вместо да обичаш...
Виктор Трифонов, Livesport.bg
Без Дучето Сектор Г ще загуби сърцето и душата си
Неделя, 15 Май 2011 07:51В ЦСКА винаги бушува буря. Когато затихнат скандалите в съблекалнята, се появява силни ветрове из горните етажи на йерархията. Съвсем изненадващо преди около два месеца ураганът утихна. Тимът заигра добре, даже много добре. Усмивките се върнаха в съблекалнята, а победите – на терена. Приетият с резерви Милен Радуканов загаси пламъците между българи и чужденци и от най-обикновен преводач се превърна в най-проспериращия наш треньор в България.
За да дойде новата буря. Още по-силна, по-мощна. Този път в царството на червените шалчета – Сектор Г. Няколко души нададоха вой до небесата и подеха кампания за свалянето на фен №1 в ЦСКА Димитър Ангелов. Според неофициална информация зад подготвяната завера срещу Дучето стои едно каре хора. Според друго, още по-неофициално инфо, люде, намиращи се зад кулисите в "армейската" управа, точат ножа на председателя на Централния фенклуб. Шансовете за преврат обаче граничат с нулата. Поне засега... Защото зад големия гръб на Дучето са застанали доста запалянковци. Не десетина, не двайсет, а стотици... Над 95% от фенклубове и фракции от всички краища на България.
Подетата вълна, макар и малка и несравнима с цунамито, поражда логичния въпрос - на кого е неудобен Димитър Ангелов. Дали отговорът не се криеше някъде из седалките на сектор "Г" през есента на миналата година, когато ЦСКА падна от Рапид (Виена) с 0:2 в София в мач от групите на Лига Европа? Двубоят влезе в историята не заради загубата, а заради онова, което публиката скандираше непрестанно в първите 30 минути. Крещеше, държейки в ръцете си протестни плакати. За някои това беше глас народен, глас излязъл от душите на недоволните фенове. За други – откровена и явна война срещу ония, които командват парада на стадион "Българска армия".
Покрай цялата тази дандания в последния месец изникват още два въпроса – кой е Дучето и какви ги е свършил от есента на 1998 година, когато седна на фенското кресло?
Роденият на 20 октомври 1965 година Димитър Ангелов залюбва ЦСКА малко след като е проходил. Във втори или трети клас за първи път стъпва на стадиона, а на 15-годишна възраст се окичва с първия си червен шал. Като дете в ръцете му попада чуждестранно списание, в което е бъкано със снимки на футболни агитки. Малкият Митко ахва от видяното и си замечтава един ден неговият любим сектор да бъде винаги пълен с народ. Да е обединен, силен и гласовит. До момента, в който Дучето грабна запалянковския жезъл, на "червената" публика й липсваше именно това.
Като изключим двубоите от европейските клубни турнири, на домашната сцена "армейските" фенове не ходеха масово на стадионите – било на "Армията" или в провинцията. Битката между секторите "Б" и "Г" се печелеха в повечето случаи от "сините" ултраси. Понякога – повече от категорично. За да настъпи часът на Дучето. Бавно и полека "червената" публика порасна с няколко века под ръководството на своя нов водач, оправдал напълно прякора си. Сектор "Г" не само стопи аванса на вражеските запалянковци, но и се превърна в по-мощна, по-гръмогласна и по-компактна трибуна. Заприлича на онази, европейската публика, която Дучето зърва в детската си възраст в западните списания. Ако за някои той е враг, за повечето е истински ръководител и организатор. Със своята вярна свита Димитър Ангелов обикаляше като апостол из страната, за да основе стотици регионални фенклубове в почти всяка точка на България. Не са един и двама световноизвестните треньори, свалили шапка на "червената" публика. Покойният Боби Робсън, чийто очи бяха виждали какви ли не футболни запалянковци, се поклони на сектор "Г" през есента на 1999 година. Направи го веднага след мача от турнира за купата на УЕФА между ЦСКА и Нюкасъл в София.
Дучето притежава и друг коз. Той умее да говори, да брани и да защитава своята кауза. Дар словото му е като на римски оратор, а на дипломацията му биха завидели и най-добрите политици от Студената война, бушувала между Изтока и Запада.
Разбира се, Димитър Ангелов си има своите кусури. Нормално е, нали все пак е човек. Чудно е обаче защо трябва да бутаме стола на този, който не само че си върши работата, но е свършил и чудеса. Защо чудеса ли? Ами нима е толкова лесно да обединиш хиляди, да ги превърнеш в здрав и непобедим юмрук. Юмрукът, наречен публиката на ЦСКА. Без нея ЦСКА няма да е ЦСКА. Тя е вечна и вече по-многобройна от всички останали.
Спомнете си и последното, и предпоследното преброяване на футболното население. Цифрите клоняха към червения цвят, а дял за предимството в класацията на феновете има и Дучето.
Ама правел далавери, въртял задкулисни игрички и някакъв си бизнес на гърба на ЦСКА. Чакайте малко – кой го казва това. Нека излезе с името си. Много е лесно да пуснеш мухата на скандала, закрил лицето си в прогизналата от интригантство маска, друго е да застанеш очи в очи в пред камери и микрофони...
За да тупти, диша и съществува, публиката на ЦСКА се нуждае от своя водач. Без него децентрализацията и хаосът ще я унищожат.
Румен Илиев, БЛИЦ
Ултрас по женски
Четвъртък, 19 Януари 2012 17:41Заемате любимото си място в сектора, той започва да се пълни, атмосферата се нажежава – има всички предпоставки за ултрас празник и хоп! - точно до вас, пред вас или зад вас се настанява момиче, чието облекло, прическа и поведение крещящо издават фолк симпатии. Коментарите й за играта се натрапват в слуха ви дори по време на най-мощните избухвания на агитката. "Кои са нашите", "тези защо пляскат така", "кой е този изрусения", "а този тъмния как се казва" и т.н. Точно заради това повечето фенове се радват на присъствието на нежния пол на стадиона, но ако е възможно да стоят по-далеч от тях.
Има една друга категория фенки, които изпъкват на стадиона не с некомпетентност и кокетничество. Напротив, те по нищо не отстъпват на момчетата. Често могат да те сложат в малкия си джоб с познанията за историята на отбора. Разбират играта, палят се, пеят и скачат в тон с мъжката част от сектора. Това са момичетата-ултраси. Точно така, има такива. Те са всеки път в ядрото от агитката, най-отпред. Обичат отбора на сърцето си. Всеотдайни са в подкрепата си към него и го следват навсякъде.
И за да докажат, че не отстъпват по нищо на мъжете, много такива групи момичета започват да се организират във фракции и да развиват ултрас култура. Те изработват собствени знамена, дават име на групата си, обособяват си място в сектора, организират пътувания. И логично с това си печелят репутацията на истински ултрас(к)и.
Примерите за такива групи в Европа са много, като почти във всяка държава има по няколко изявени женски фракции. Тук не говорим просто за женско присъствие в агитките, а за истински женски ултрас групи.
Такива са германските Girls Kaos ("Цвикау"), Cowgirls и женската секция на The Unity ("Борусия" Дортмунд) и Chicas Schickeria ("Байерн" Мюнхен), португалските Juve Leo Girls ("Спортинг"), Super Queens ("Порто"), Frente Leiria Girls ("Униао" Лейра) и Red Girls ("Спортинг" Брага), белгийската Mauves Army girls ("Андерлехт"), полската Ultra Girls ("Висла"), италиснската Granata Girls ("Торино"). Силно присъствие на женски групи има и по испанските трибуни, където се подвизават Malaka Hinchas ("Малага"), Biris Norte Girls ("Севиля"), Kolectivo Sur Girls ("Херес"). Зад "Овиедо", редом до момчетата от голямата ултрас организация Symmachiarii, стоят девойките цели две групи – F-17 и Girls.
В Норвегия, въпреки че няма отделни женски фракции, дамите се включват изключително активно в живота на съществуващите ултрас организации. Христоматиен пример за подобен случай е агитката на "Бран" Берген, в която често могат да се видят повече дамски, отколкото мъжки силуети.
И ако русите скандинавски девойки редят картони и пляскат на играчите, рускините стигат много по-далеч. Техните фракции следват примера на мъжките – в тях влизат само "проверени" момичета, повечето спортистки по бойни изкуства. Защото честта на руските групировки, в това число и на женските, се брани не само на трибуните, но и на бойното поле. Рускините също си организират боеве с предварително изяснени правила – равен брой участнички и без употреба на предмети и оръжия. Някои от най-изявените на бойното поле дами дори са включвани в състави за мъжки боеве. Столичните Female Mob на "Спартак" и Hells Women на ЦСКА са двете най-здрави женски формирования на руска територия.
Може би ще се учудите, но на север от България също имат забележителни традиции в женските групировки. Дамите от Power Puff ("Динамо"), Granata Girls ("Рапид"), Blue White Ladies ("Политехника" Яси), Kamikaze girls ("Университатя" Клуж), South Girls ("Фарул"), Ablaze ("Клуж") и Banatica ("Политехника" Тимишоара) допълват колорита на ултрас сцената в Румъния. Повечето от тях са формирани след началото на новото хилядолетие, а най-старата румънска женска фракция слиза от сцената през 1998 г. – групата на "стелистките" от Bad Girls.
В Турция също има обособено женско присъствие на стадионите. Цели две женски фракции подкрепят "Бешикташ" – Ladies of Besiktas и Disi Kartallar.
През септември миналата година турските футболни власти предприеха безпрецедентна кампания срещу насилието по трибуните – фанатичните ултраси на "Фенербахче" бяха наказани да не присъстват на два мача на техния отбор, а на трибуните бе позволено да влизат само предствителки на нежния пол и деца. Над 50 хиляди жени и деца изпълниха двуетажния "Шюкрю Сарачоглу". По-необичайна футболна гледка едва ли може да си представим, но е факт, че дамите се раздадоха и не спряха да подкрепят "жълто-сините" през целия мач, демонстрирайки завидни познания в репертоара и пеейки традиционните песни на агитката.
За разлика от Румъния и Турция, в Сърбия не се гледа с добро око на женското присъствие в сектора с хард ултраси.
И у нас практиката на женските групировки няма особени традиции, въпреки че все по-често в агитките могат да бъдат забелязани нежни създания, които се обособяват на група в сектора или пък пътуват за гостувания. В това отношение най-яркия пример са младите дами от CSKA Girls – и като многочисленост, и като организация, те се доближават най-много до западните женски групи с дългогодишни традиции по стадионите.
Следващият път, когато се настаните в сектора и се огледате, не подценявайте момичетата в него. Някои от тях са по-истински ултраси от вас.
Стоян Генов, специално за FanFace.bg
Сблъсък на легендарни хулигани за начало на уикенда
Петък, 03 Февруари 2012 14:29Събота е сравнително постна откъм брой възлови срещи, но за сметка на това "Уест Хем" приема "Милоул" от 14:30 ч. в мач от "Чемпиъншип". Лондонският двубой от втория английски ешалон противопоставя двете най-легендарни хулигански армии на Острова, при които традициите са все още живи. Неслучайно, за последно Англия бе втрещена от хулигански прояви в стил 70-те именно по време на мач "Уест Хем" – "Милуол" (за Карлинг къп през лятото на 2009 г.). Безредиците тогава се разиграха директно на терена, на който нахлуха фенове на "чуковете", в последствие 64-ма бяха арестувани, а преди двубоя фен на "докерите" бе прободен с нож в гърдите по време на уговорен бой между хулиганите.
Мениджърът на "Уест Хем" Джанфанко Дзола тогава заяви: "Случвало ми се е да присъствам на доста напрегнати мачове и на неприятни сцени, но не съм виждал подобно нещо. Бях шокиран, напълно шокиран. Знаех какви са отношенията между двете агитки, но не съм си представял подобно поведение от тяхна страна и такива сблъсъци". За да няма после изненадани, предупреждавам, че двубоят отново ще е с огромен заряд, а на трибуните и из града ще вършеят "обичайните заподозрени". Какво по-вълнуващо начало на уикенда!
Очертава се и прелюбопитна неделя за изкушените да следят атмосферата по евопейските трибуни. Още от сутринта полицията в Амстердам ще е на нокти, за да предотвратява евентуални сблъсъци между две от агитките с най-голяма вражда в Холандия – тези зад "Аякс" и "Утрехт", които ще си дадат среща на "Амстердам Арина" в 13:30 ч. българско време. За привържениците на "Аякс" от F-side и VAK 410 това е третият по стойност двубой, след сблъсъците с "Фейенорд" и "АДО Ден хааг". Както е известно феновете на последните два отбора и тези на "Утрехт" от BunnikSide са с изявени крайно-десни възгледи.
Ето защо, за всички тях най-напрегнатите двобои са тези с "евреите" от Амстердам. Хулиганите от BunnikSide и FCUYouth несъмнено ще търсят начини да провокират нелюбезните си домакините, като е възможно най-хард ядрото от четвъртия по големина град в Холандия да атакува в дните преди двубоя – практика с цел избягване на полицейско присъствие, която вече има своите корени в "ниската земя".
Всяко гостуване на "Наполи" крие потенциална заплаха за домакините – както на терена, така и на трибуните. А когато дестинацията е Милано и съперник е "Милан" – интригата е още по-голяма. Няма съмнение в масираното присъствие на ултрасите от Curva A (Teste Matte, Mastiffs, Rione Sanitа) и Curva B (Fedayn, Ultras Napoli) на "Сан Сиро". Домакините също ще се подготвят подобаващо, предвид значимостта на двубоя, който може да остави "Милан" в борбата за Скудетото или да ги откаже от него. Шоуто от 16 ч. в южната и северната трибуни на "Джузепе Меаца" е гарантирано.
В Истанбул също трябваше да е напечено, защото в неделя от 19 ч. излизат "Фенербахче" срещу "Бешикташ" – два от най-големите съперници на местната сцена. Само че до края на сезон 2011/2012 отборите от голямата четворка "Галтасарай", "Фенербахче", "Бешикташ" и "Трабзонспор" няма да могат да разчитат на подкрепата на своите привърженици по време на гостуванията. Забраната на местните фуболни власти и полицията остава в сила, въпреки протестите под мотото "Do not touch my away game" и въпреки опитите да бъдат заобиколени рестрикциите чрез пробив на билети и посещение в друг сектор, различен от отделената за гости клетка. Дали от Carsi ще успеят да проникнат на "Шюкрю Сарачоглу" ще разберем в неделя. Ако го направят – това ще повиши неколкократно заряда на и без това ключовия сблъсък.
Ще изгуби от блясъка си и друго голямо балканско дерби – ПАОК - "Олимпиакос", от 19:30 ч. българско време. Причината е отново същата – от съображения за сигурност не се допускат гостуващи ултраси. Така всичко, което ще се случи около мача, всъщност ще бъде под прожекторите на "Тумба". Но и това никак няма да е малко. Солунският стадион със сигурност ще се пръска по шевовете и от Gate 4 ще се опитат да направят за 90 минути живота на играчите от Пирея черен. А те умеят да го правят.
Подобаващо ще са се подготвили и ултрасите на "Олимпик" Марсилия за посрещането на отбора и феновете от Лион тази неделя от 22 ч. Въпреки че понасят доста подигравки за липсата на креативност и неизменното изобразяване на символите ОМ в южната трибуна, Commando Ultra и South Winners винаги могат да представят нещо интересно. Аз съм сигурен, че това е един от мачовете, за които те ще са се постарали и ще ни изненадат приятно.
В понеделник "Бреша" приема "Торино" от 22 ч. Два отбора с традиции в италианския елит се срещат този път на ниво "Серия Б". Ултрасите на "Бреша" и "Торино" със сигурност не са доволни от моментния статут на клубовете и ще дадат всичко от себе си да видят любимците си отново сред най-добрите. И двата отбора са в челото и имат всички основания да претендират за място в "Серия А", което придава допълнителен залог на срещата.
Стоян Генов, специално за FanFace.bg
"Нежните" фракции в България
Сряда, 30 Май 2012 00:27Женският процент на стадиона се увеличава и у нас, но въпреки това няма как да кажем, че дамското присъствие по трибуните има кой знае каква традиция във фенската ни култура.
Момичета в агитките има, това е очевидно, но те не са толкова много. Рядко играят някаква съществена роля, а още по-малко пък се срещат организирани групи от нежния пол.
"CSKA Girls" е един от малкото примери за фракция, създадена и съставена само от жени - всъщност тя е и първата изобщо по рода си в България. Появи се преди няколко години и дори за няколко месеца беше хит в Сектор "Г", като имаха дори и свое собствено знаме.
Напоследък дамите от тази група, макар и все така да ходят по мачове, вече са предимно в по-централните трибуни. Някои от тях са с по-сериозни професии, има и семейни.
На "Армията" в момента са активни още две организирани фракции, съставени от момичета. Едната е "Northic" (познати и като "CSKA Girls Union"), която има и собствен дрес код и наброява 15-20 дами между 20 и 30 години.
Другата група е съставена предимно от фенки в ученическа възраст и носи названието "Urban Terror Girls".
"Армейките" със сигурност са с едни гърди пред "сините" си съпернички. Левскарската агитка общо-взето е една от най-мачовските в страната - на "Герена" изобщо не може да става дума за дамска фракция.
Разбира се, има и момичета, които са отдадени на "синята" кауза", като те членуват почти изключително в Националния клуб на привържениците. В "София-Запад" и "South Division" например дами на практика няма.
Преди и по време на мачове на Левски човек може да забележи как нежни създания обикалят с касата на "Фонд Сектор Б", за да събират средства за агитката. Сериозните левскарки обаче са малко - повечето ходят на стадиона, защото е модерно.
Организираните групи от фенки по нашите стадиони като цяло се броят на пръстите на ръцете - може би дори само на едната. Своя фракция имат дамите, които подкрепят пловдивския Ботев. Във Варна по трибуните могат да бъдат забелязани "Green Girls", които викат за Черно море.
Общо взето, примерите се поизчерпват дотук, но това не значи, че няма момичета, които да ходят и да викат за другите отбори, просто не са в отделни организации. Една четвърт от хилядното множество, което подкрепяше Локо (Пд) във финала за Купата на България в Бургас например, беше от нежния пол.
Жените на Стара Загора - вероятно не всички запалени фенки на футбола, преди време организираха инициативи, за да спасят закъсалия финансово тим на Берое.
Дори и в Перник, за където сме чували, че бумеранг е да си хвърлиш обувката по жената, а тя да се върне с ракия и салата, имат своите "Minyorki", които участваха в конкурс за красота.
Източник: "Меридиан Мач"
Заб. Заглавието е на FanFace.bg
Враждуващи групировки на ЦСКА се сбили помежду си
Четвъртък, 26 Май 2011 12:29Привърженици на ЦСКА са се били помежду си в минутите след спечеления финал в турнира за Купата на България срещу Славия снощи, съобщават от СДВР. Това се случило на ул. "Иван Асен" II.
В сблъсъците са участвали между 80 и 100 души от две враждуващи групировки на "армейците". Един е задържан на място, след като е бил видян да чупи автомобил.
Полицията е разпръснала мелето, но малко по-късно групите са се преместили на съседна улица, където отново са подновили боя. Там са задържани още шестима от побойниците.
500 "сини" ултраси тръгват за Сараево през нощта
Сряда, 25 Юли 2012 23:14Около 500 най-верни фенове на Левски ще потеглят в посока Сараево в 2:30 часа през нощта на сряда срещу четвъртък.
"Синя" колона от пет автобуса, леки автомобили и микробуси тръгва към столицата на Босна и Херцеговина за реванша с местния едноименен тим.
Всички най-сериозни фракции от Сектор "Б" са на линия, за да защитават своята чест, тази на клуба, както и на всички българи, които се почувстваха засегнати от бруталните провокации на бошняците напоследък.
ВИДЕО: Сектор "Г" в Лендава, десетки останаха отвън
Петък, 20 Юли 2012 00:39Малко над 100 привърженици на ЦСКА успяха да изгледат нормално мача срещу Мура на стадиона в град Лендава, завършил при нулево равенство. В Словения пристигнаха повече от позволената бройка за гостуваща агитка фенове на "армейците", но част от тях не бе допусната до трибуните. Така те буквално "висяха" по оградите на спортното съоръжение, макар че видимостта им бе много лоша.
Сред невлезлите на стадиона бе и председателят на Централния фенклуб на ЦСКА Димитър Ангелов-Дучето. Иначе по трибуните бяха представители на най-сериозните фракции и фенклубове на "червените" в лицето на УО "Офанзива", "Varna Firm", "Lulin Boys", "Армейци Добрич", "Червена религия", "Ultra CSKA Front Vratza", "Vendetta Boys Gabrovo", "Armeici Vienna" и др. Зад една от двете врати пък бе опънат голям червен банер, на който с бели букви пишеше "Свободен, чист и свят ЦСКА".
СНИМКИ И ВИДЕО: Страхотен купон на 21 групировки на Видзев (Лодз)
Сряда, 15 Февруари 2012 02:24Привържениците на полския Видзев (Лодз) не са скучаели по време на зимната пауза, на която този уикенд ще бъде сложен край. Ултрасите на тима си организираха чуден купон в една от залата на града. Феновете си спретнаха голям турнир по футзал, в който участваха 21 различни групировки на Видзев. Освен това е имало и надпревара по вдигане на тежести, като победителят е успял да вдигне от лежанка 142,5 кг. три пъти. На купона са присъствали и професионални татуисти, а най-малките фенове са били зарадвани с играчки и клубни сувенири. Всичко това, разбира се, е било гарнирано с използването на доволно количество пиротехника, както и с непрестанни песни и скандирания.