Истинският бастион на българския волейбол в лицето на феновете от групата на "Негодниците" направи още една гигантска стъпка в стремежа си към прочистване на най-успешния колективен спорт у нас от кликата, окупирала федерацията.

 

Момчетата и момичетата от Фейсбук групата "Против уволнението на Радо Стойчев!!!" се обърнаха към медиите с писмо с уличаващи в конфликт на интереси данни за разпределяне на държавни средства от страна на БФВ към фирми, собственост или близки на членове от Управителния съвет без да се спазва буквата на закона.

 

FanFace.bg получи копие от това писмо, което публикува едно към едно:

 

Уважаеми медии,

 

За пореден път се обръщаме към Вас във връзка с широко тиражираните „оправдания” на Българска Федерация „Волейбол“ (БФВ) относно констатациите, съдържащи се в официалния доклад от проведената финансова ревизия на федерацията.

 

Още на 16.08.2012 г. г-н Данчо Лазаров, председател на УС на БФВ, заяви в интервю за TV7, че проверката не е установила нарушения във федерацията. Ето и пълното интервю: http://tv7.bg/news/9404982.html.

 

Вчера и днес, след като заключението от проверката стана публично достояние, всевъзможни „защитници“ на БФВ се опитват да ни убедят всячески чрез изявите си пред медиите и обществото, че „спецификата“ на спортната федерация й позволява да не спазва законите на Република България.

 

Защо „не е удобно“ за БФВ да прилага ЗОП и как това неудобство оправдава неприлагането на един закон в държавата ни?

 

По ЗОП от години се строят магистрали, електроцентрали, военни обекти и пр. От БФВ упорито се опитват да ни убедят, че при такива обекти няма специфика, но при федерациите – има непреодолима такава. Очевидно е, че подобни „оправдания” звучат повече от смешно. БФВ разполага с всички възможности, гарантирани от закона, да заложи в документацията за участие всички свои конкретни изисквания към участниците, включително да заложи и изискванията на международните волейболни институции, които непрестанно биват цитирани като пречка за прилагане на ЗОП.

 

Друго оправдание, изтъкнато от БФВ за неспазването на ЗОП, е краткият срок, с който федерацията е разполагала при организацията на събития като втората олимпийска квалификация например. Подобни изявления показват само, че явно отговорните лица в БФВ нямат понятие от самия закон, камо ли някога да са се опитвали да го спазват. Защото БФВ разполага с възможности  за провеждане на процедури на договаряне без обявление, при извънредни обстоятелства. Същото се отнася и до „проблемния” казус с топките „Микаса”, където също законът има отговор, предвиждайки подобни необходимости, чрез процедурата на договаряне без обявление. Рамковите споразумения по ЗОП пък решават всички времеви ограничения на БФВ, за четири години напред.

 

Истината е, че прилагането на ЗОП е неудобно за БФВ поради съвсем различна причина. Прилагането му би отнело възможността за участие на фирмите – собственост на членовете на УС на БФВ или техни приближени, които до момента необезпокоявано и безконтролно са получавали държавни средства чрез БФВ.

 

От официалните констатации при проверката е видно следното:

 

1. Налице са разходи за закупена спортна екипировка на стойност 380 448,25 лв. без ДДС в това число: закупена спортна екипировка от „Кей Дифужън“ ООД.

 

Бърза справка в търговския регистър показва, че фирмата е собственост на Любомир Ефтимов Ганев – член на УС на БФВ.

 

1. Предоставени хотелиерски и ресторантьорски услуги от „Дито-М“ ООД,  гр. София, на стойност 89 803,25 лв. с ДДС, или 82 680,94 лв. без ДДС. Собственик на “Дито-М“ ООД неочаквано се оказва небезизвестният Димо Тонев – помощник-треньор на националния ни отбор по волейбол-жени.

 

2. Разходи по 8 броя фактури за закупени самолетни билети от „Юнион Ивкони“ ООД на стойност 4 160,82 лв. без ДДС. В посочения период Ивайло Константинов е член на УС на БФВ.

 

Можем да предполагаме, че това далеч не са всички „братски” фирми, получавали от нашите пари, което лесно би се установило при по-обстоен преглед на данните и при проверка, обхващаща по-голям период от време.

 

След констатациите от извършената проверка за нас намира своя отговор и въпросът защо министър Нейков ни отказва достъп до поисканите от нас документи, целящи да установят именно подобни факти и обстоятелства. Очевидно министърът не желае обществото да научи за начините, по които в подопечните му федерации се раздават нашите пари.

 

Тук ние питаме: 

 

Ще допуснем ли да остане безнаказано раздаването на парите на българските данъкоплатци по подобен начин? 

 

Ще допуснем ли нашите пари да бъдат премествани от джоба на данъкоплатеца – в джоба на членовете на УС на БФВ? 

 

Ясно ли е вече защо ЗОП е неудобен за прилагане? 

 

Ще свърши ли прокуратурата своята работа докрай? 

 

Какви изводи ще излязат наяве, ако проверката се извърши за 10 години назад? 

 

В чии джобове са нашите пари и какви са причините за „лоялността” на членовете на УС на БФВ?

 

Уважаеми медии,

 

Надяваме се на Вашата активна гражданска позиция и професионална етика. Вярваме, че Вие трябва да зададете тези въпроси на отговорните лица и да предоставите отговорите им на обществото и на данъкоплатците, чиито пари се разпределят безнаказано между едни хора, които твърдят, че работят безвъзмездно и за доброто на волейбола. След вчерашните констатации започва да се отваря завесата относно това за чие „добро” работят те, а ние се надяваме, че тя ще бъде дръпната докрай. И че законите в тази държава ще бъдат спазени в цялата им строгост!

 

С уважение,

 

Членове на неформално сдружение „Против уволнението на Радо Стойчев”:

 

1. Ангел Драев

2. Ани Ичева

3. Антоанета Дякова

4. Антония Спасова

5. Благой Щерев

6. Богдан Начев

7. Богдан Млъчков

8. Божидар Стоянова

9. Борян Пасков

10. Валентина Ангелова

11. Весела Йорданова

12. Весела Стоянова

13. Веселина Иванова

14. Виктория Банова

15. Виктория Димитрова

16. Владимир Гатев

17. Владимир Николов

18. Владимира Димитрова

19. Галя Асенова

20. Георги Ангелов

21. Георги Недев

22. Георги Турлаков

23. Даниела Банова

24. Дари Шолева

25. Десислава Дапчева

26. Десислава Костова

27. Десислава Стоева

28. Диляна Карагьозова

29. Диляна Танова

30. Димитрина Митева

31. Димитър Даскалов

32. Димитър Личев

33. Димитър Пашев

34. Димитър Станков

35. Димитър Христов

36. Дияна Кръстанова

37. Добромир Георгиев

38. Ева Георгиева

39. Ева Дамянова

40. Елена Янкова

41. Златина Панайотова

42. Зорница Мартинова

43. Ива Генемуна

44. Ивайло Василев

45. Иванка Коева

46. Ивелина Славова

47. Иво Татев

48. Иво Цветков

49. Илиян Попов

50. Илияна Георгиева

51. Илияна Желева

52. Искрен Атанасов

53. Йоана Николова

54. Ирена Николова

55. Катерина Петкова

56. Кирил Кирилов

57. Костадинка Митева

58. Лилия Табакова

59. Лора Лазарова

60. Маргарита Гошева

61. Маргарита Радославо

62. Маргарита Тонева

63. Маргрет Русева

64. Марина Карапетян

65. Мария Йорданова

66. Мария Колева

67. Мария Кушлова

68. Мария Трифонова

69. Мартин Цветков

70. Милена Шолева

71. Моника Митева

72. Надежда Копанова

73. Нева Василева

74. Нели Желязкова

75. Николай Николов

76. Петя Топчиева

77. Поля Колева

78. Радосвета Димитрова

79. Радослав Попов

80. Росен Георгиев

81. Светлана Георгиева

82. Стоян Илиев

83. Таня Донева

84. Таня Хаджиева

85. Татяна Трифонова

86. Теодора Първанова

87. Тереза Николова

88. Тина Величкова

89. Тони Въканов

90. Цветанка Димитрова

91. Цветелина Тонева

92. Валентина Гатева

93. Мария Дамянова

94. Рени Чан

Фенове на Локомотив (Пловдив) публикуваха в сайта tribuna-bessica.com саркастично обръщение към бившия собственик на клуба Коко Динев. Ето какво пишат запалянковците:

След като страстите, съпътстващи участието ни в Лига Европа отминаха, "десетината пияни и дрогирани фена" решихме, че е дошло крайно време за равносметка. И за благодарности. След като за всеобща радост Коко Динев няма нищо общо с Локомотив, "няколкото лумпена" се чувстваме задължени да изкажем неимоверната си благодарност към бившия вече собственик на клуба!

 

На първо място, благодарим Ви, г-н Динев за построеното помощно игрище с изкуствена трева на стойност 900 000 лв. Децата на Пловдив наистина го оценяват. Жалко само, че след Вашето управление задълженията на клуба по наши сведения са нарастнали с над 1 000 000лв. Съвпадение?!

 

• Благодарим Ви, г-н Динев за това, че продадохте безочливо финала за Купата на България пред очите на над 10 000 пловдивчани, след като месец преди това се кълняхте в децата си, че не бихте заложили срещу Локомотив.    

 

• Благодарим Ви, г-н Динев, че доведохте в Локомотив най-безочливата шайка продажници, която някога е играла за нас. Беше истинско удоволствие да гледаме театрите на Бенжелюн и снимки от празненствата на Джереми след поредната тото-загуба.   

 

• Благодарим Ви, г-н Динев, че за тези години не си мръднахте малкия пръст за да създадете една нормална структура на управление на Лаута. Няма как да не изкажем нашата благодарност към това, че управлявахте клуба на такова аматьорско ниво, че стигнахме годините на Галя Топалова.    

 

• Благодарим Ви, г-н Динев, че с тото-простотиите си изгонихте хиляди от стадион Локомотив и посещаемостта ни стигна рекордно ниски за отбора ни стойности.    

 

• Благодарим Ви, г-н Динев, че благодарение на тото-простотиите Ви претърпяхме най-голямото унижение възможно и при децата - останахме и без юношески отбор до 19 години.    

 

• Благодарим Ви, г-н Динев, че ни превърнахте в сателит на ЦСКА и с пернишките Ви приятели ни спретнахте страхотната постановка да нямаме победа над отбора с петолъчката.    

 

• Благодарим Ви, г-н Динев, превърнахте името Локомотив в нарицателно за черно тото и уредени мачове.

 

Благодарим Ви, г-н Динев. Сбогом!

Над 200 души дойдоха на тренировъчната база на Лудогорец снощи, където отборът проведе първата си тренировка след завръщането си от Загреб.  

Феновете безрезервно подкрепиха тима след мача на стадион "Максимир”, където разградчани загубиха драматично с 2:3 и бяха отстранени от борбата в Шампионската лига още във втория предварителен кръг.

 

Българският шампион възобнови тренировките си в Разград преди първия кръг от родното първенство на "А" група, в което "орлите” ще гостуват на Черно море.

 

Феновете на Лудогорец останаха трогнати и от БФС. Днес от родната централа изпратиха официално писмо-жалба, подписано от президента Борислав Михайлов, с което подкрепи позицията на ПФК Лудогорец след реванша от ІІ предварителен кръг на Шампионската лига срещу хърватския Динамо в Загреб. 

 

"Във връзка с директивите на Дисциплинарния правилник на УЕФА, както и с принципите на спортната етика и феърплея без съмнение Динамо (Загреб) трябва да отговаря пред Дисциплинарната комисия за поведението на своите привърженици. Изразяваме също така и недоумението си от действията на делегата на УЕФА в този мач - Г-н Стийн Даруп от Дания, който си е позволил да убеждава официалните лица от делегацията на Лудогорец да не подават жалба за инцидентите, тъй като нямало шансове тя да бъде разгледана", се казва в документа, изпратен от БФС до УЕФА.

РЕЗЮМЕ: В това писмо ще стане дума за критиката. Екологична, медийна, литературна, икономическа - всякаква. Край на резюмето. 

 

Човек не може да прочете всички книги, да изгледа всички филми, да отиде на всички концерти. Щем не щем, осланяме се на оценките на специализираната критика. Бизнесът - и той. Standard and Poor's понижи рейтингите на 9 европейски страни. Ако сте инвеститор, ще повярвате ли на Стандард енд Пуърс? Възможните отговори са три: "Да", "Не" и "Не знам". 

1. Да. Стандард енд Пуърс са анализатори с авторитет. Аз нямам физическата възможност да боравя с толкова икономически и политически данни с колкото те боравят и ще им се доверя. Те казаха, че европейците не действат ефикасно за излизане от кризата и за растеж. Аз също виждам, че това е така и Стандард енд Пуърс не са криви, че това е така. 

 

2. Не. Стандард енд Пуърс казаха, че не си поставят за цел да разрушат еврозоната. Значи те нямат вярна преценка дори за самите себе си. Кои са те, че ще рушат или няма да рушат еврозони? Заедно с Мудис и Фич Стандард енд Пуърс е просто една от трите големи рейтингови агенции. Къде бяха те да предупредят за кризата, която се разрази в САЩ и обхвана света? 

 

3. Не знам. Досиетата на рейтинговите къщи са грамада от грешни прогнози. Неволно или предумишлено грешни, аз не мога да знам. Ако поискате да научите за предумишлено грешните прогнози, целещи икономическото сриване и поставяне под зависимост малки и слаби държави като България, прочетете книгата на Джон Пъркинс "Confessions of an economic Hit Man". ЕС, колкото и да е кусурлия, ще е твърде голям залък за "икономическите хит-мени". Те дори в една закъсала Русия не успяха докрай, макар Мадлин Олбрайт да каза, че не е справедливо Русия да разполага с толкова голяма част от подземните богатства на света. Грешен е икономическият модел "растеж, растеж". Няма безкраен растеж. Той би унищожил планетата. 

 

Аз лично клоня към отговор номер три, но поради липса на достатъчно знания не ще нагазя в по-дълбоки икономически води.

 

Връщам се към моята по-обща тема за критиката въобще. 

 

За да критикуваш нещо, ти трябва да можеш да направиш това нещо по-добре от този, когото критикуваш. Литературните критици критикуват книгите, които те самите не могат да напишат. На Кево (Кеворк Кеворкян) му вярвам, когато той прави телевизионна критика, понеже той правеше по-добра телевизия от сегашната. 

 

Тези дни умря пианистът Алексис Вайсенберг. Аз не го познавах и никога не съм говорил с него, ала той ме отказа да пиша музикална критика. Леа Коен я пишеше по-добре от мен, но тя не можеше навсякъде да пише; аз също се вреждах да пиша и ми плащаха, и бях доволен, че пиша за музика, а не за политика. Пишех къде Стокхаузен вгражда в композициите си математически формули и защо той е на корицата на албума на Бийтълс "Sergeant Pepper" и защо толкова му се възхищават Майлс Дейвис и Пол Маккартни. 

 

Престанах да пиша за музика, когато отидох на концерт на Алексис Вайсенберг, за да напиша рецензия. Казах си: Джимо, ти можеш ли като Вайсенберг да изсвириш "Петрушка" на Стравински? Я си погледни ръцете с пръсти като кебапчета. Така престанах да пиша рецензии за клавирни изпълнения. 

 

Моето пиано - това съм го разказвал сто пъти - стана на трески през бомбардировката на София на 10 януари 1944. Сигурно щях да стана посредствен пианист. Трябва да благодаря на англоамериканците, че не станах. Не им благодаря, че в бой с тях загина кръстникът ми Спайч, който беше летец изтребител. Много софиянци загинаха тогава под развалините. Миналата седмица в парламента ни имало предложение да се почете паметта им. Парламентарната началничка казала не. Нито да се гласува, че арменското клане е геноцид. Само за българските турци ще се покайваме, дето насилствено им сменяхме имената по тодорживковото време. Аз мисля, че да ти вземат името е лошо, но е още по-лошо да ти вземат живота, ако си арменец в Османската империя или софиянец през бомбардировките. Аз щях да взема по-умно решение от решението на парламентарната началничка.

 

Искаше ми се да правя критичен преглед на българските медии; бил съм във всякакви медии и нещичко назнайвам. Но нямам нерви. И сили нямам. В София сега има повече радиостанции, отколкото в Лондон. Вестници с лопата да ги ринеш и вземи единия, че удари другия. От реклама на стоки те не се издържат, българското потребление е свито и продължава да се свива; сегашният началник на България генерал ББ (Бойко Борисов) дори препоръча самозадоволяване - "Садете си картофи". Аз него престанах да го критикувам, щото не знам за коя негова глупост по-напред. 

 

Голяма част от българските медии хвалят ББ с раболепието, с което медии и поети хвалеха Тодор Живков. 

 

Прежалих се за един ден и следих, доколкото можах радиата, прегледах българските вестници. Оказаха се два вида. Такива, които са премълчали, и такива, които едва-едва са смотолевили, че български момичета и момчета, скиорчета, сноубордистчета и природозащитничета се появиха пред парламента с плакати "Проклет да е Цеко". 

 

Дали защото Цеко Минев не им дава да се пързалят на Витоша, докато парламентарните умове узаконят ламтежа му да застроява и да сече още гори във Витоша и другаде? Или защото са прочели поемата "Грамада" на Иван Вазов, дето селяците хвърлят камъни и казват "Проклет да е Цеко", и става грамада от камъни? Не знам. В едно предишно мое писмо, озаглавено "Кукуригу", аз написах, че се качвахме на Витоша дори през село Чуйпетльово, откъдето е по-трудно. Но ако децата с лозунги "Проклет да е Цеко" са протестирали против това, че алчните български предприемачи съсипват планините и черноморския бряг, аз съм с децата, понеже освен хубавата природа, ние друго нямаме и с дупчене за шистов газ ли, с друго ли ще я съсипване, все е престъпно. 

 

Медиите премълчаха протеста "Проклет да е Цеко", понеже откакто се комерсиализираха, повечето свирят на две струни. Едната е струната на клюките, измислиците, простотиите. Другата струна е лазенето пред ББ. Двете струни са в съзвучие. 

 

Докога ще е тъй? 

 

Едновремешните колежанчета философствахме така: 

 

"Колкото повече учиш, толкова повече знаеш, колкото повече знаеш, толкова повече забравяш, колкото повече забравяш, толкова по-малко знаеш. Що да учиш тогава?" 

 

Така измислихме закона за контрапродуктивността, само че ние не го наричахме закон за контрапродуктивността, а и едва ли ние сме го измислили. 

 

На сергията на медиите колкото си по-четен, слушан, гледан, толкова повече печелиш от реклами. Колкото повече рекламираш, толкова повече досаждаш с тъпи реклами, по ти се стеснява аудиторията и по не печелиш от реклами. 

 

Тук печатните медии имат мъничко предимство пред аудиовизуалните, понеже във вестника рекламните тъпотии просто ги прескачаш. Но това не променя световната медийна картина. Колкото и тъпотии и измислици и клюки да печатат печатните медии, аудиовизуалните ги надпростачиха благодарение на неимоверно бързото развитие на телекомуникациите. 

 

Ала ето че влезе в действие законът за контрапродуктивността. Поради бързото развитие на телекомуникациите младите (аз ги наричам децата) почнаха да общуват помежду си, да се самоорганизират за екологически или за политически протести без посредничеството на каквито и да било медии, без партии да ги оглавяват, за да им яхнат протестите. Явлението е глобално - от "Окупирай Уолстрийт" до "Не щем шистов газ в България" и "Проклет да е Цеко" от поемата "Грамада" на Иван Вазов. 

 

Племенникът на Иван Вазов играел вратар, когато българският футбол бил още в пелени. Във Варна били на посещение на добра воля английски моряци и щели да играят приятелски мач с българите. Варненци (варналии), за да не се изложат, поискали племенникът на Вазов, момче, което учело в София, да им е вратар. Момчето имало да пише съчинение за "Под игото" и обяснило това на чичо си Иван Вазов, когато той си пиел кафето с професор Шишманов. Вазов, заради спортната чест българска, кандисал племенникът му да отиде във Варна, пък той ще му напише съчинението за "Под игото". На футболния мач във Варна английските моряци били българските домакини. Жалко че със загуба дебютирал българският футбол в първия си международен мач. 

 

А професор Шишманов се спукал от смях, понеже Иван Вазов получил двойка за съчинението за "Под игото", което Иван Вазов написал за племенника си. 

 

Но аз съм само един разказвач на приказки; вие не вярвайте на моите приказки за литературната и за останалата критика. Те са измислици. 

 

Димитри Иванов (материалът е публикуван в segabg.com)

Привърженик на ЦСКА изпрати на електронната поща на FanFace.bg открито писмо до капитана на "червените" Тодор Янчев 24 часа преди Вечното дерби.

Пълният текст:

Писмо до Тошко Янчев

Здравейте,

Пише ви едно обикновено момче, което живее в чужбина. На 25 съм, родом от София, 9 месеца вече не живея в България. Поради обясними причини на всички, повечето млади хора сме принудени да търсим своята прехрана и реализация в чужбина. Но на кой ли от Ония на жълтите павета му пука, нали си гласуваха по-големи заплати.

Пиша ви на вас защото сте 3-ата сила в България. Също така пиша на вас и с надеждата, това писмо да стигне до един човек в навечерието на Вечното дерби на България. Този човек се казва Тодор Янчев.

- Тошко - КАПИТАНЕ, предстои ни мачът, в който всичко друго освен победа за нас е провал.

- Тошко, поведи 11-те облечени в червено за победа над говедата - Поведи младите в отбора, бийте се за победата, така както нашите предци са се били за да бранят Родината.

- НАПРЕД АРМЕЙЦИ - За честта на ЦСКА, За честта на СОФИЯ!

- И като за последно искам да ти кажа Тошко,че аз съм момчето което, след загубата от Стяуа Букурещ стоеше на оградата в сектор Г и те чакаше в онзи труден момент след загубата, за да ти даде едно хартиено листче, в което беше завито нещо.

- Молбата ми е - БИЙТЕ СЕ ЗА НАС! Ще те помоля и след вечното дерби, Тошко, да излезеш и да кажеш на цяла БЪЛГАРИЯ какво имаше в хартиеното листче - защото ЦСКА СОФИЯ е магията в нашите сърца.

Молба 

До Г-н Борислав Михайлов!
от Боян Бонев

 

Здравейте Г-н Михайлов,

 

Аз съм Боян Бонев, обикновен вече мъж от Варна, който израстна с вашия образ по телевизора, как побеждавахте и искрено се радвахте на победите и скърбяхте за загубите на българския национален отбор.

 

Поради тази причина, аз не мога да си позволя да Ви критикувам, и най-вече защото не разбирам от вашата работа, затова искам да ви помоля най-учтиво.

 

Моля Ви, огледайте се хубаво и вижте как българският футбол почти изчезна, за мен това е много тъжно, тъй като аз се запалих по футбола от вашето поколение и след това гледам само падение, това много ми тежи и немога да се примиря с това нещо, убеден съм че и Вие не можете.

 

Миналата година на 04.09.2010 год. аз кацнах на летище София около 11.00 ч., за мое голямо учудване на паспортната проверка, преди зоната за вземане на багаж, аз срещнах поглед с човека, който винаги съм искал да се запозная (Христо Стоичков), като се огледах видях че всъщност самолетите ни са кацнали заедно, там бяхте и вие на връщане след мача с Англия в Лондон.

 

Близо 15 минути чакахме да се покажат багажите и аз наблюдавах отблизо какво представлява националният отбор от пръв поглед, след такава тежка загуба, това, което видях не ми хареса, или по точно хвана ме срам. (Ако искате подробности ще ви пиша допълнително, но не това ми е целта, само да кажа, че единствено Мартин Петров гледаше виновно надолу, когато мина покрай мен).
Оттогава си мисля да Ви пиша това писмо, но реших първо да изчакам тотално да изгубим шансове за каквото и да е класиране, където и да е, за да има повече смисъл и тежест това писмо.

 

След всички тези думи ви моля:

 

Започнете всичко отначало, създайте школите наново, по учебник, със спецеиалисти откъдето трябва, вие знаете най-добре как и по какъв начин, но започнете всичко отначало, ако трябва спрете това подобие на първенство, докато се стартира всичко, никой не го гледа, никой не го интерсува и най-лошото е че в тези "никой" влизат децата, дори децата избягват българското, а това е пагубно.

 

Мога да Ви кажа една основна причина, поради която футболът ни е в такова състояние, причината се олицетворява с мен. Когато бях малък на 10 години, това беше 1994 г., аз исках да отида и да тренирам футбол, играех добре, но средняшки (и сега е така), поради липса на пари баща ми не можа да ме запише, аз не можах да се класирам в опредлена школа и тотално отписах футбола, вследствие на това българският футбол загуби един среден по класа футболист, който мился, че ще се съгласите с мен, не е от изключително значение за развитие на футбола.

 

Това, че аз не съм успял да стана футболист, не е страшно, страшно е, че това се е случило с още хиляди деца, като някои от тях сега можеха да са в националния отбор и да са лидерите и героите на последния мач с Англия, но не, аз и всички като мене, които бяхме пред телевизора до първото полувреме, после го включих на Холандия-Сан Марино, за да видя, че има и по зле.

 

Вие най-добре знаете, че за да изпъкне един футболист, той трябва да има конкуренция и да се бори с всички сили и ако заслужава и може, той доказва, че е добър и изпъква, а в среда като тази в момента изпъкват разни лекета от дискотеките, и се примесват със истинските таланти без да са се доказали, стават големите звезди, и като излязат на терена, срещу Англия, като им напълнят кошницата (в тренировъчно темпо!!!), разбират чак тогава, че са никой. Иначе бият Монтана с резултат после.

 

Писна ми да гледам най-добрия футболист на България сърдит и неиграещ за националния отбор, това е жалко и тъжно. Това е все едно да не играеше Христо Стоичков, по ваше време, но тогава беше лесно, защото нищо, че е Стоичков, винаги имаше поне един, “някакъв” си Бербатов дето се появи, че и той настигна Батко си Ицо.

 

Стига толкова негативизъм, аз продължавам с молбите.

 

Моля Ви умолявам ви, не допускайте сегашните деца да се чудят след 15 години накъде да заминат, като мен сега, уловете ги чрез спорта, било то футбол или който и да е друг спорт, защото след още 20 години, сигурно ще четем заглавия от типа............40 години от Парк де Пренс, деня, в който българският фурбол започна да умира.

 

Искам след 10 години да видя мач България – Англия, да губим с 3:0, но да изринем чимовете на НОВИЯ ни национален стадион, и отстрани да подскачат още единайсет момчета на резервната скамейка, готови да влязат и да се борят за невъзможното да обърнат Англия в името на националната фланелка, въпреки че знаят, че ще паднат.

 

Това е моята футболна мечта, искам да видя ФУТБОЛ в България, не ми се гледа Англия, ама ги гледам, защото играят футбол от друго измерение, поне за нас.

 

Моля Ви, време е за действие, стига приказки!

 

Аз съм на разположение да помогна за каузата с каквото мога!

Надявам се, това писмо да достигне лично до Г-н Михайлов!

С огромно уважение и респект!

 

Боян Бонев

 

(материалът е публикуван в Гонг)

 

 

АКО И ВИЕ ИСКАТЕ ДА ИЗРАЗИТЕ ВАШАТА ЛИЧНА ПОЗИЦИЯ, КОЯТО ДА БЪДЕ ПОМЕСТЕНА ВЪВ FANFACE.BG, МОЖЕТЕ ДА ГО СТОРИТЕ ДИРЕКТНО В ЧИТАТЕЛСКАТА ФОРМА НА САЙТА ТУК ИЛИ ПЪК НА Е-МЕЙЛ: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Ръководството на ЦСКА, което забърка поредните каши с билетите за феновете на червените за днешното дерби с Лудогорец, публикува официалното писмо, адресирано до разградчани.

Ето какво публикуваха армейците в официалния си сайт по повод на това, че разградчани не им дават предвидената по закон бройка билети:

 

Армейци,

 

предоставяме на Вашето внимание официалното писмо, което клубът прати до Лудогорец във връзка с начина на получаване на билетите. 

 

До 17:00 часа вчера (22.05.) отговор от Разград нямаше. Както винаги ПФК ЦСКА спази всички наредби на БФС, относно изискването за входните талони за стадиона в Разград.

Джок Полфрийман, който бе осъден за убийството на фена на Левски Андрей Монов, отново пробва да обжалва, пише "Меридиан Мач". На 27 декември 2007 година австралиецът се сби с привърженици на "сините" от фракцията "South Division" и наръга двама от тях. Монов почина по-късно от раните си. Полфрийман пък бе осъден на 20 години затвор, присъда, която бе потвърдена и от Софийския апелативен съд.

Сега обаче австралиецът пробва отново да обжалва чрез открито писмо до премиера Бойко Борисов, президента Росен Плевнелиев и главния прокурор Борис Велчев. Полфрийман твърди, че не му е даден шанс да защити версията си, че е защитавал двама роми, нападнати от група неонацисти, които са "сини" фенове.

"Държа да бъде преразгледана молбата ми за преместване в австралийски затвор. Просто защитавах двама роми от български неонацисти, фенове на Левски от "South Division", но така и не ми бе даден реален шанс да се защитя", обявява самият Полфрийман в декларация.

С Димитър Бербатов си говорим за футбол... Неизбежно минаваме към темата за Стилиян и Мартин. За двамата Петрови, вечна част от “семейството” на Бербатов. Докато попитам Митко дали в лицето на Стенли вижда бъдещето на българския футбол, дали заедно с Марто - така наречените “трите коня”, след време няма да се хванат да теглят “каляската”, но с позиции извън терена, изведнъж Митко замлъква... Търси нещо... “Всъщност всичко, което имам да казвам за тях, съм го написал тук...”

 

Пред погледа ми е нещо уникално - писмо, написано лично от Димитър Бербатов към Стилиян и Мартин... Нещо много лично и много истинско. Написано с една-единствена водеща сила - простата думичка “благодаря”...

 

Мъжете разкриват емоции и казват искрено благодаря трудно. Звездите - още по-трудно. Рядко се сещат, може би от забързаното ежедневие и свръхважните задачи и ангажименти.

 

Представяме ви (не)обикновения голям човек Димитър Бербатов, вдъхновен от порива на силното желание да напише това специално “благодаря” на своите приятели и “по-големи братя”. Озаглавил го е “Закъснялото писмо...”. Представяме ви го ексклузивно в “24 часа” - по начина, по който го е написал Бербатов. Приятно четене. Особено на Стилиян и Мартин...

 

 

Закъснялото писмо...

 

Има моменти в живота на човек, когато усеща, че е пропуснал нещо важно. Когато е пропуснал да каже нещо важно. Когато е трябвало да реагира, но не го е направил. Точно такова чувство ме обзе, когато гледах последното шоу на Дейвид Летърман.

 

За тези, които не знаят, Дейвид Летърман е водещ на The Late Show (“Късното шоу”) - едночасово американско комедийно и токшоу, което се излъчва по CBS. Един от най-гледаните и най-обичани телевизионни водещи се оттегли от екран след 33 години и 6024 епизода. Тъжно, колкото и да го направи със стил и много хумор - както обикновено. Но не това ме впечатли и накара да пиша сега. Всеки, който гледа такъв тип предавания, е запознат, че в този бизнес конкуренцията е нечовешка. Летърман имаше такава в лицето на Джей Лено - големия му конкурент, както и в лицето на младата генерация: Jimmy Kimmel, Jimmy Fallon, Stephen Colbert, Conan O'Brien. Всички те водят почти еднакви предавания, които се излъчват в различни телевизии почти по едно и също време. През седмицата, в която Летърман щеше да води последното си шоу, всеки от изброените отдели време в собственото си шоу да каже какво мисли за този факт. Някои преместиха своето шоу в друг час, за да не съвпада с шоуто на Летърман и да могат и техните зрители да гледат последния епизод. Тези пък, които не го преместиха, по време на своето шоу призоваваха зрителите да превключват на CBS. Трети написаха текст по темата. Всеки намери начин да сподели своите впечатления, да разкаже своята история, преживяна с Летърман, почти всеки, ако не и всички споделиха, че са гледали това шоу още от тийнейджъри и са мечтали един ден да бъдат като него. И как той по един или друг начин им е помогнал или просто ги е вдъхновил да успеят. Накратко: тези хора, с които Летърман се е конкурирал толкова време, му отдадоха заслуженото и му засвидетелстваха уважение - респект към един от най-големите сред тях. Това ме впечатли.

 

 

И ме накара да се замисля. Колко често ние в България правим или сме правили подобно нещо? Да засвидетелстваме уважение към заслужилите. В повечето случаи - когато някой си отиде от този свят... Отнася се до всички сфери, но за мен е естествено да пренеса това сравнение във футбола. Колко често ние професионалните футболисти, особено в България, изразяваме респект към заслужилите колеги, казваме благодаря... Хората, които отразяват футбола, намират ли време и желание за подобни отношения? Хората, които гледат футбол, намират ли време да кажат благодаря и да покажат уважение към тези, които ги радват или вдъхновяват? Среща се, разбира се. Но е рядко явление. Ще ми се да е по-често.

 

Когато гледах шоуто на Летърман, нещо ме прониза. Аз съм в тази категория също... На НЕсетилия се да покаже уважение и да каже благодаря на скъпи за мен хора, които се оттеглиха от футбола.

 

Димитър Бербатов почувства, че трябва да каже специално "благодаря" на Мартин и Стилиян.

 

Прииска ми се да се извиня и да напиша тези редове, което трябваше да сторя по-рано. Да кажа “Благодаря!” на двама души... Хора, с които играх рамо до рамо толкова време, с които водихме битки на терена - и заедно, и един срещу друг, с които се конкурирахме професионално през годините. Хора, които по различни причини спряха да играят футбол, преди да е дошло времето им.

 

Когато бях на 18, Димитър Пенев ме извика в първия отбор за приятелска среща на ЦСКА в Гърция.

 

 

Не можах да мигна от

вълнение! Аз, щях да

участвам в мач на ЦСКА!

Мислех, че ще припадна

от притеснение

 

 

Когато на тръгване се качих в рейса, седнах на първата свободна седалка и се снижих така, че никой да не ме вижда. Не познавах никого. Не говорех с никого. Някой ме потупа по рамото. Обърнах се и ти ме попита как съм. Каза ми “Здрасти”. Да не се притеснявам, ако ми трябва нещо да кажа. Само ти от целия рейс.

 

 

Сигурно си го забравил, но

аз го помня. Помня го,

защото още тогава разбрах

какъв голям човек си, Стенли

 

 

Или “бат Стел”, както съм ти казвал през годините. Въпреки че беше доста млад тогава, сега си давам сметка колко си бил надраснал годините си. Винаги готов да помогне на по-младите - и така през цялото време и до днес. Това твое качество, прибавено към всички твои останали и към таланта ти, те направиха световноизвестен и обичан. И двамата знаем, че само талант не е достатъчен.

 

Виждах как тренираше с ентусиазъм и усмивка и как това се предаваше на околните. Но нещото, което ме впечатляваше най-много, беше начинът, по който се трудеше всеки път, щом стъпеше на терена. Без значение дали за тренировка, или мач. Винаги се раздаваше повече от всеки друг и винаги беше най-потен от всички :))) Окуражаваше при грешка, но ако някой се пестеше, тогава повишаваше тон. Знам го, защото аз съм бил доста пъти един от тези Някои:)))

 

Познаваше ме достатъчно, да знаеш как тренирам, но не ми се разминаваше, ако се пазех твърде много. Повишавали сме си тон, но извън терена всичко се забравяше. Това ни зареждаше. Това ни мотивираше. Ние бяхме професионалисти и никога не се сърдехме на нещо, казано по-остро. Всичко беше в името на победата и качеството на играта. Може би затова успяхме. Винаги ми беше приятно да играя срещу теб, защото обичам да играя срещу най-добрите. Винаги съм излизал с усмивка срещу един добър приятел и голям футболист. Можех ли да не се усмихвам?:)) А когато играехме в един отбор, не ни трябваше да говорим много. Разбирахме се. Казват, че добрите футболисти се разбират с поглед. Така е... :)))) Едно от нещата, които ме радваха, беше, че ти ме познаваш. Знаеше какъв съм - не говоря много, но ако имам какво да кажа, го казвам.

 

И когато ми се обади с онази новина… това беше момент, в който наистина не знаех какво да кажа. Но когато се видяхме у вас, после в болницата, когато се чувахме, разбрах едно - че дори това не може да ти се опре. Начинът, по който се държеше и по който пребори болестта - това е същият онзи хъс, с който преборваше и противниците на терена.

 

 

Когато се оттегли от футбола,

беше тъжен ден за всички.

А за мен беше ужасен!

 

 

Повече нямаше да можем да се съревноваваме в официален двубой и дори в приятелско мачле. Нямаше да мога да видя как газиш противника и да се усмихвам от кеф. Но всичко това е на заден план - ти спечели най-важната битка в живота си и имаш любовта на семейството си. Ти беше и оставаш лидер, който обединява и вдъхновява. Във всички отбори, в които си бил. Ти беше капитан за пример.

 

 

И винаги ще останеш такъв.

Нашият капитан.

 

 

 

10 години са много време. Чудя се дали не са и повече. Не знам, никога не съм бил фен на статистиките. Важното е, че 8, 10 или 11 години е много дълго време да прекараш с някого в една стая. По лагери. Преди мачове. На турнета с националния отбор. После защо сме се разбирали толкова добре на терена :))) Беше невъзможно да е обратното. Прекарвахме повече време заедно, отколкото с жените си :))))

 

 

 

Той беше много бърз

и експлозивен,

 

 

а аз... по-бавен :))) Трябваше само да му пусна топката в коридор, да се позиционирам в полето и той ще ме намери с центриране. Формула, която работеше ефективно дълго време. И от която изпитвах огромно удоволствие. Сигурно половината голове, които съм вкарал за националния, са били след негови подавания. А ако питате него - повече от половината :))) Винаги спорим по тази тема :))) Разбира се, че става въпрос за другия батко :)))) Мартин Петров.

 

Винаги се усмихвам като си спомня за времето, прекарано с теб по лагери, на тренировки, по време и след мачове. Когато сме играели един срещу друг. За начина, по който се подготвяше преди мач. Съсредоточаването, концентрацията, всичко в името на по-доброто представяне и в името на победата. Когато пристигнах в ЦСКА, ти точно заминаваше за "Сервет", готвеше се сам на Панчарево, по специална програма. Един ден бях отишъл по-рано и те видях как тренираш. Трудеше се здраво, въпреки че го правеше сам. Можеше да се отпуснеш, можеше по-леко да го даваш. Но не. Ти тренираше, както винаги си тренирал. И впоследствие правеше винаги така. На 100%. С хъс и желание да успееш, да бъдеш един от най-добрите. Точно по това си приличате със Стилян. И двамата сте родени професионалисти.

 

А ти какъв професионалист беше само!

 

Винаги готов за тренировка, винаги готов за мач. В Германия и Англия се радвах всеки път, когато излизахме един срещу друг. Защото имах възможност да премеря сили с един от най-добрите футболисти на България. Какво по-хубаво? Това ми липсва, откакто спря да играеш...

 

Подготовката ти за мач е качество, което съм виждал у твърде малко футболисти. И е присъщо само на големите. Това е нещо, на което винаги съм се радвал и възхищавал. В националния и ти беше лидер и един от тези, които помагаха на по-младите. Дори не ти трябваше да говориш много - стигаше да те гледат как тренираш, за да правят и те същото и да искат да успеят. Върху мен имаше такъв ефект. Въпреки че не съм ти го признавал :))) Преди мачовете на националния

 

 

лягаше по-рано, за да си свеж

на другия ден, а аз

постоянно ти мрънках

да поседим още малко,

 

 

да поговорим, да се посмеем. Ти ми казваше по свой начин, че трябва да сме готови за утре, че трябва да сме професионалисти и за пример. Запомних го и се стараех да го правя винаги. Хъсът ти за победа и желанието, с което излизаше да играеш за клубните отбори, са все неща, които бяха оценени от фенове, ръководители и колеги. В националния... там издигаше това желание и този хъс на съвсем друго ниво и се раздаваше на max. Дори само за това всички трябва да ти кажат голямо благодаря! Но най-хубави моменти за мен остават тези, когато играехме един до друг, рамо до рамо. Когато само с поглед се разбирахме и знаех къде искаш да ти подам топката. Нямаше нужда от думи. Както правят добрите футболисти :)))))

 

 

Когато поглеждах наляво там беше ти, а когато погледнех назад, там беше Стан. Едни от най-добрите, с които съм играл. Беше удоволствие!

 

За да завърша ще кажа, че реших да напиша това писмо, защото мъжете сме известни с трудността да изразяваме емоции. Ще си спестя изчервяването и неудобството на всички нас, ако го кажа лично :))))

 

Сега, когато и аз вървя към края на кариерата си, пиша всичко това като фен. Може би трябваше да го направя по-рано. Може би просто ми беше припомнено, че забравяме много често да кажем благодаря и да покажем уважение на хората, които заслужават. Но го правя от сърце! Нямахме късмет да играем рамо до рамо в клубен отбор, но имах щастието да го направим в националния. Беше удоволствие. Имате уважението ми.

 

И ви благодаря!

 

 

За това, което научих,

и затова, че бяхме като

братя в победи и загуби,

 

 

на терена и извън него. И сега, въпреки че сме разпръснати по света, оставаме приятели.

 

Другия път, като се чуем или видим, ще бъде малко неловко, но ще е забавно. Както винаги е било :))))

 

Найден Тодоров, 24 часа

"Преди 27 години се почука на вратата на нашия апартамент в Рим. Майка ми Фиорела отиде да отвори. Това почукване и кой седеше от другата страна на вратата, предопределиха моята футболна кариера. Там имаше група мъже, които се представиха като директори по футбол. Но не бяха от Рома.


Те бяха хора на Милан. Искаха да отида да играя за техния отбор. На всяка цена. Мама заразмахва ръце. И какво мислите, че им отвърна?
Като хлапе в Рим имаш само два избора - или си червен, или син. Рома или Лацио. В нашата фамилия пък изборът бе само един.
За съжаление не познавам дядо си, защото почина, когато бях съвсем малък. Но той ми остави голям дар. Той е бил огромен тифозо на Рома, предал е тази любов на баща ми, а той я даде на брат ми и мен.


Нашата любов към Рома е продължение на тяхната. Рома не е просто един футболен отбор в семейството ни. Той е част от него, от кръвта ни, от душите ни. Не гледахме много мачове като деца, защото през 80-те години не бяха много тези, които предаваха по телевизията. Но когато бях на седем, татко намери билети и най-накрая отидох да гледам "вълците". I Lupi. На "Олимпико". И днес ако затворя очи, идва онова усещане. Цветовете, песните, димът от бомбичките. Бях будно дете и всичко това запали огън в мен. Не знам как да го опиша... Bellissimo. Това е единствената дума.

 

В моя квартал - Сан Джовани, едва ли някой ме е виждал без топка в краката или в ръка в онези години. На павираните улици, между катедрали, алеи, навсякъде - играехме футбол. Дори като хлапе това не бе просто любовта ми. Аз имах амбиция да стана футболист, да направя кариера в играта. Започнах в юношески отбори, като в същото време изрязвах снимки и лепих плакати на Джанини в стената на спалнята ми. Капитанът на Рома. Иконата, символът. Той бе момче от Рим, също като нас с брат ми.

 

И когато бях на 13 дойде онова почукване на вратата... Хората от Милан искаха да ида при тях. Да стана част от един гранд на Италия. Какво трябваше да избера? Естествено, това не бе мое решение. Мама бе шефът. Тя още е шефът. Тя бе, нека кажем, твърде привързана към своите синове. Като всяка италианска майка вероятно е била предпазлива и бдителна над нас дори повече от необходимото. Не искаше да напускам дома ни. Страхуваше се.


"Не, не, не!", това бе отговорът и към онези мъже. Това бе краят. Първият ми трансфер бе отхвърлен от Шефа.


През уикендите ходехме да играем в нашите мачове, тогава татко ни водеше. Но от понеделник до петък шефът бе мама. Да откаже на Милан не и е било лесно. Това щеше да значи големи пари за семейството ни. Но мама ми даде урок в онзи ден. Домът е най-важното нещо в живота ти. Седмици по-късно Рома направи оферта. Щях да нося цветовете. Кехлибареното и червеното! Мама знаеше какво прави. Тя ми е помагала страшно много в кариерата ми. Онези първи дни бяха трудни и за нея. Тя ме возеше на първите ми тренировки. Чакаше ме пред оградата, понякога по два-три, четири часа. Седеше там, независимо дали е студено или топло, дали вали или е слънчево.


Заради моята мечта седеше. 90 минути преди дебютния ми мач за Рома не знаех, че ще играя. Седях в автобуса и вълнението ми растеше. Когато носиш екипа на Рома от теб се очаква много. Трябва да докажеш стойността си, нямаш право на грешки. Когато излязох на терена преливах от гордост. Играех за дома ми, за дядо, за цялото семейство! 25 години това напрежение, но и тази привилегия, не са се променили.


Естествено, имало е и грешки. Преди 12 години имаше дори един момент, в който мислех да напусна Рома заради Реал Мадрид. Когато един толкова успешен отбор, вероятно най-силният в света, те иска в състава си, започваш да си мислиш какво би било... Как би било другаде. Имах разговор с президента на Рома, който ми повлия. Но най-важният разговор бе със семейството ми. Той отново ми показа за какво става дума в живота. Домът е всичко. 39 години Рим е моят дом. 25 години като футболист Рома е домът ми.
Дали със спечеленото скудето или с мачовете в Шампионската лига, надявам се да съм представял цветовете на Рома възможно най-добре. На най-високо ниво.


Надявам се да съм ви направил горди. Може да се каже, че аз съм типичен римлянин, консервативен и дори скучен. Живях с родителите ми до деня, в който се сгодих за Илари, съпругата ми. Знам, че това, което най-много ще ми липсва са точно ежедневните неща - тренировките, разговорите в съблекалнята или на кафе със съотборниците. Но може би, ако се върна като директор в клуба един ден, всичко това ще имам отново. Хората ме питат - как може да изкараш целия си живот в Рим?


Рим е семейството, приятелите, хората, които обичам. Рим е море, планини, паметници.
Рим, това са римляните, разбира се.
Рим е жълтото и червеното.
Рим за мен е светът.
Този клуб и този град са целият ми живот. Завинаги."