Луиш Фернандо да Силва Монте - едва ли ви говори нещо това имe, чиято дължина е специфична за южноамериканските географски ширини. Роден е в Камарагибе, а на десния крак има татуирана "деветка". Започна ли да ви се избистря малко? Едва ли.


Фернандо Каранга. Сега вече мъглата се разнесе, нали? Централният нападател на ЦСКА, който миналия сезон загатна за качествата си, а от началото на този, макар и след три изиграни кръга, започна и да ги демонстрира.

Винаги с обърната бейзболна шапка с козирката назад и усмивка, която не слиза от лицето му. Но зад ангелското й излъчване се крие и нещо дяволско - голям хъс, себераздаване, борба за всеки миг от живота. А, и наред с това "ръкавите" (б.а. - татуировки, които са по цялата повърхност на кожата на ръцете), които по-скоро му придават вид на рок музикант, отколкото на професионален футболист.


Бразилия е най-силната и могъща икономическа сила на Южна Америка, но бедността там е голяма. Голяма е и пропастта между бедни и богати, а процентът на последните е доста по-малък.


Там, където властва престъпността, имаш няколко варианта да продължиш живота си, когато си в ранна тийниейджърска възраст - или да станеш престъпник и от фавелите да направиш няколко огромни крачки към затвора; да станеш танцьор (най-вероятно на самба); да си в някоя капоейра банда (б.а. - бразилско бойно изкуство, а в последствие и разновидност на танц на робите, които са го практикували в крайбрежните градове на Бразилия - Рио де Жанейро, Ресифе, Салвадор де Баия), или футболист. Това е.


Камарагибе е малко населено място, от около 150 000 жители, намиращо се в Североизточна Бразилия, в щата Пернамбуко. И много близо до... Ресифе (на 16 км). Там, някъде между реките Капибарибе и Беберибе, които разсичат Камарагибе, е роден и Фернандо, на 14 април 1991 година. Всъщност, семейството му е бедно, което не е учудващо за Бразилия. Баща му е зидар, което означава едно - научен е на трудолюбие и честност.


Нападателят няма най-великата кариера в родината си, но за сметка на това сега има възможността професионалният му път да приеме друга посока. Каранга стартира в Наутико, а малко по-късно преминава в юношеската формация на Санта Круз, където преминава в мъжката гарнитура през 2011-та. Е, няма голям шанс и е преотстъпен последователно на Брагантино и Бело Жардим и то в рамките на няколко месеца.


След това започва ново лутане - Триндаде, Боа Ешпорте, където между 2012-та и 2014-та оставя трайна следа - 76 мача и 19 гола. В годината, в която Германия става световен шампион на Мондиала в Бразилия (2014), той е преотстъпен в Крисиума, а година по-късно напуска южноамериканския континент. Съдбата запраща Фернандо на Смарагдовия остров - Джеджу, който е на няколко хиляди километра от родината - Южна Корея.


Деветката играе с променлив успех в местния Юнайтед - 18 мача и 5 гола за два сезона, като част от този период преминава под наем в бразилския Парана.


Така миналата година Фернандо Каранга се озова в друга държава, с още по-различна култура от бразилската и южнокорейската - България. В ЦСКА той подписа договор на 2 февруари 2017-та, а на 29-ти април вече намери място в червения фолклор, след като се разписа при успеха във вечното дерби с Левски (3:0). И феновете започнаха да му казват... (В)Каранга.


През настоящия сезон се видя, че армейците ще разчитат много на него, а когато го няма, отборът ще изпитва затруднения в офанзивен план. Централният нападател накара феновете да помечтаят за отминалите години, когато отборът имаше офанзивен футболист от такъв калибър - Любослав Пенев и след него Ней. Мощни нападатели, които умееха да вкарват от всяка една ситуация, да играят с гръб към вратата, да се връщат да помагат в дефанзивен план, а в същото време да намират сили бързо да бъдат на върха на атаката. Освен попаденията от игрови ситуации, Пенев и Ней нямаха проблеми при реализирането на дузпи, а българинът беше и специалист по вкарване от преки свободни удари.


Малко известен факт е, че Ней и Каранга се засичат за известен период в Боа Ешпорте - през 2013-та, когато бившият футболист на ЦСКА сменя отборите като носни кърпички. В този период 11 години по-възрастният Клаудиней Алешандре Апаресиадо - Ней, играе последователно в бразилските Гремио Анаполис и Боа Ешпорте, както и за китайския Чонгкинг.


В Боа Ешпорте Фернандо се запознава и с красивата си съпруга Карла, която тогава е талисман на отбора. Доказателство за любовта между двамата е и синът им Луис Фернандо, който се ражда през 2015-та.


На този етап Каранга не е демонстрирал целия си арсенал, но в най-скоро време ще го направи. Тръгна мощно това първенство, както се полага и на голям отбор като ЦСКА. Бразилецът отбеляза 4 гола в първите три срещи на тима и даде заявка за голмайсторския приз в Първа професионална лига.


26 години - невероятна възраст за всеки спортист, не само за футболист. Пред Фернандо Каранга има още дълъг професионален път, който преминава през ЦСКА. Ако продължава в същото темпо, до година бразилецът ще е доста апетитна хапка за някои от най-големите отбори от Стария континент.

Да се чуди човек как един столетник се превърна в покорен слуга на едно недоносено новобогаташче? Да, за Левски става дума. И за Лудогорец. Вчерашното активно мероприятие от Подуяне учуди абсолютно всички в българския футбол.

 

Не че не сме свикнали на милиционерските номера на „сините“, това им е в ДНК-то. Ама чак пък да се сезира прокуратурата… Внимание, терористът Каранга се готви да обезглавява мирни европейски граждани. Това вече е неочакван кинжален удар. Но кой лъсна камичката? Нали майсторът на краткия донос Очко Бибочко наскоро си би шута от разните им подпластови организации в левскарската власт. Чия беше тази идея? На „Герена“ ли се роди? Или някъде далеч на изток? Защото Левски не извлича никакви дивиденти от цялата операция. Смее им се цяла България, освен няколкостотинте привърженици на Лудогорец и 13-те на ментето 1948. Те стискат палци.

 

А колко са жалки и позорни призивите на моралистите може да отсъдите и сами. Преди почти година – на 7 май 2017 година в мач от петия кръг на плейофите в първа лига ЦСКА победи много трудно на Българска армия“ Дунав с 2:0. „Червените“ изтърваха една дузина положения, но накрая ликуваха с 2:0 след попадения на Фернандо Каранга в 76-ата минути и Рубен Пинто дълбоко в добавеното време на срещата. След попадението си Каранга направи вече станалия досаден от обсъждане добре познат жест с рязането на глави (32:07 на видеото). 

 

Как обаче тогава никой не се почувства засегнат? Как лани си легнаха спокойно в Подуяне и Разград в тази майска нощ? А и в Благоевград… Как успяха да запазят психиката си ненаранена? На тези въпроси човек не може и да се усмихне дори. Защото се е настанила една много трайна и наситена горчилка. Славният Левски така се е навел пред Лудогорец, че изправянето ще е много, много трудно и ще отнеме много, много време. А за Каранга – Съдбата си знае работата.

 

Същите лаячи него искаха да го извадят и от прогизналото дерби.

И как от зидар, новият любимец на червената публика става голмайстор номер 1 в историята на втородивизионен бразилски клуб

 

Спомняте ли един от епизодите на безкрайния анимационен американски детски сериал „Семейство Симпсън“, когато малкият член на семейството се провика „Ai Caramba”. 

 

Мексикански израз, който на български означава „Евала“ или „О леле, майко“. Т.е израз на възхищение. В събота, след Вечното дерби, този израз спокойно може да бъде парафразиран най-вече от феновете на ЦСКА на „Ай, Каранга!“ Защото точно такива бяха коментарите на почти всички специалисти и публика. Наградата за най-добър играч взе Кирил Десподов, също напълно заслужено, но хвалебствията не спряха да летят и по адрес на новата бразилска перла, който изникна от нищото при една ситуация и второто полувреме, буквално като призрак, и с плътен шут с глава разстреля Божидар Митрев за 3:0.

 

С идването си на Армията Каранга бе приет с голяма доза скептицизъм от доста хора. Повечето от тях, най-вече, привържениците на миналогодишния отбор и групичката около бившия капитан Борис Галчев, който стана пословичен с това, че много му пречат чуждите езици в съблекалнята, надигнаха вой до небесата защо Преслав Йорданов е продаден, а „поредното менте“ и „недоказан“ бразилец заемат мястото му. Е, напоследък Фернандо все повече и повече започва да опровергава критиците, не само с головете (3 в 7 мача), но и с черната работа, която върши. 

 

Всички видяха, че той свърши страшно много работа в дефанзивен план, изчисти опасни топки след корнери на Левски, а при гола на Десподов, скачайки увлече двама защитници на сините и крилото на червените просто имаше цялата свобода на света да реализира.

 

Винаги усмихнат и трудолюбив, Каранга лека полека започна да показва, че решението на скаутския екип в лицето на Велизар Димитров и Стойчо Стоилов да се спрат именно на него, вместо на Роджерио Тюрам, друг бразилец, подвизаващ се в Гърция, е било напълно правилно. Самата история на новата деветка на армейците също е прелюбопитна.

 

Както повечето бразилци, Луиш Фернандо да Силва Монте, както е истинското му име, израства в бедно семействов град Ресифе, щата Пернамбуко. Баща му е бил зидар и както се подразбира, това не е от най-скъпоплатените професии. 

 

Когато е малък, виждайки, че има нужда от помощ, бъдещият голмайстор решава да помогне на татко си в тежката работа и започва да си набавя средства сам самичък. Както казват, не са много, но именно този период му помага да узрее като мъж, както става и с повечето големи футболисти в страната на кафето.

 

„Като малък се учих да правя цимент, да поставям плочи. Това са умения, които съм запазил и до днес“, разказва новият любимец на армейската публика.

 

По футбола го запалва братовчед му, който също е футболист. Той забелязва от малък колко бърз е Каранга и му предлага да го запише в школата на Наутико. Фернандо, без да се замисли, приема. Малцина знаят, че всъщност Каранга не е име, а е прякорът му, с който е известен и до днес. Той идва отново от братовчед му . Виждайки колко бърза нападателят на ЦСКА, братовчедът му прави асоциация с детското шоу “Wheelie and the Chopper bunch”. Децата на осемдесетте вероятно си спомнят онази бърза червена количка, която стана символ на поколението от онова време отвъд Океана. Именно този герой на португалски се превежда „Каранги“, синоним на бързак. Оттам тръгва и прякорът, с който е известен и голмайсторът днес.

 

Още на първата си тренировка в школата на Нутико, треньорът му е впечатлен от бързината му. Вместо да го хвали обаче, той изисква още повече от него. При едно от тези занимания, наставникът извежда играчите на тежка физическа тренировка на плажа. Точно до мястото се намира магазин с вкусна храна и сладолед, треньорът му казва „Каранга, бягай, вместо да поглеждаш този магазин. Знаем как е започнал Пеле, сега притежава сигурно много магазини, един ден този магазин може да е твой, но дотогава тичай и тренирай, за да стигнеш нивото на Краля“.

 

След Наутико, Каранга преминава през отборите на Санта Круз, Брагантино и Триндаде , за да дойде трансферът във втородивизионния Боа Ешпорте, където се превръща в истинска легенда. Въпреки че е толкова близо да вкара тима в първото ниво на бразилския футбол в трите сезона (2012-2013, 2013-2014 и 2014-2015), в които играе там , тимът така и не успява да направи решителната крачка. Въпреки това обаче с головете си, Каранга се превръща в идол на феновете и, забележете, футболистът с най-много голове в историята на клуба! През 2014 той реализира 11 гола в 25 срещи, а общият му баланс е 75 мача и 19 гола за тима, рекорд, който не е надминат и до днес. Имeнно през есента на 2013-а година Каранга се засича и с един от любимците на червената публика Ней. Двамата запазват топли приятелски отношения до днес и при възможност се чуват, като Ней непрекъснато хвали червения тим на новата звезда на армейците. Както е известно, Ней стана голмайстор на ЦСКА през последният шампионски сезон на тима, с 14 гола.

 

Преди мача с Левски, говорих надълго с него, казвайки ми „ЦСКА трябва да използва височината му и играта му с глава. Ако има кой да му центрира топки, няма да има кой да го спре“. Впоследствие Ней се оказа и прав, именно с глава Каранга заби последния пирон в ковчега на сините в този двубой. Паметен за Каранга остава голът му срещу Палмейрас, с който Боа Ешпорте печели с 1:0. Именно това е едно от най-скъпоценните му попадения, тъй като в този мач бива забелязан от доста скаути от елита на Бразилия и чужбина. Впоследствие тимът завършва шести в края на сезона и въпреки че не успява да се пребори за промоция в елита, скаутите за възхитени.

 

В Боа Ешпорте, Фернандо среща и голямата си любов Карла Франсиеле. Прелестната му съпруга е била талисманът на тима доста време и именно тогава пламва любовта между двамата. От нея се ражда и синът им, който е кръстен на баща си, Луиз Фернандо, през 2015-а година. През 2014-а един от най-добрите му приятели и бивш играч на Боа Ешпорте Едсон Пяуй е застрелян пред дома си. Каранга е съкрушен и посвещава гола си няколко дни по-късно именно на него.

 

Следва голяма борба за подписа му. Най-съобразителен се оказва южнокорейският Жежу Юнайтедпрез лятото на 2015-а година. Остава там до лятото на 2016-а. В 18 мача записва 5 гола, но е освободен, заради контузии и проблеми с адаптацията. За този период, Каранга признава, че семейството му липсва прекалено много и все още не е бил готов да излезе в чужбина. Подписва с друг бразилски тим в Серия Б през лятото на миналата година Парана. За 6 месеца записва 13 мача, в които реализира 4 попадения. В началото на тази годинаАтлетико Линенсе от шампионата на щата Паулиста прави всичко възможно да привлече Каранга в редиците си. Нещата са почти договорени, като единствената пречка се оказва офертата на ЦСКА. Няколко дни преди да подпише, Каранга разбира за офертата от София и се възползва от опцията в контракта си с Парана да напусне, ако получи оферта от чужбина. Така и става, а лично Стойчо Стоилов и помощник треньорът на ЦСКА Дани Моралес летят до Бразилия да договорят снажния нападател на Армията.

 

Остава да видим, дали сравненията с приятеля му Ней ще имат почва, както и дали изразът „Ай Каранга“ ще става все по-популярен на Армията.

Вече и за най-предубедените е ясно, че ЦСКА се намира в една от най-високите си точки като клуб и отбор за последните 10-15, че и повече години. Това, което публиката вижда на терена, е извадено от клеймото случайност и временност. Дори на този фон са много смешни приказките за някакъв син възход и лесно могат да се открият разликите в двата подхода.

 

Футболът е проста игра и нещата не се случват с гениални временни прозрения. За да постигнеш

 

добра игра 

и отлични 

резултати

 

 

се иска първоначален план и стратегия и всекидневно изпълнение на задачите. Нещо такова направи преди много години Станимир Стоилов на „Герена“. И след това браха реални плодове, а не както сега да се окаже - гнили ябълки. Защото магически палки няма и който очаква ей-така отведнъж да се промени всичко чудодейно, е глупак. Без значение дали е конституционен съдия, кмет на София или обикновен доносник.

 

Какво обаче стана в ЦСКА не за една или две седмици, а вече за почти цяла календарна година. От уволнението на Йорданеску и спешното назначаване на Белчев. Голямата промяна в завършен вид се видя онзи ден в Несебър. Преди точно година ЦСКА игра с Локомотив София в „Надежда“ и загуби безславно, като отпадна за купата. Сега с резервите много стабилно и без всякаква опасност от лош резултат червените взеха своето с лекота край морето. И дори втората им формация демонстрира абсолютно същия правилен футбол като първата.

 

Отивам обаче на едно по-генерално ниво. Три са основните критерии за футболен възход и в тях не фигурира болно въображение. На първо място трябва да са получени достатъчно безспорни доказателства, че гледаме добър отбор. Добрият отбор демонстрира на терена ясни игрови идеи. В случая с ЦСКА пълен контрол върху инициативата, дълго, но не безцелно боравене с топката. Тук само правя отметката, че вече е надмината гросмайсторската граница от 500 паса на мач и ЦСКА не отстъпва по този компонент на Лудогорец, напротив - вече го превъзхожда. Важно е обаче и как е поставен отборът по линии. Червените имат много силна, почти непробиваема защита, двама вече почти безалтернативни опорни халфове и четири силни фигури в нападение. Най-силната от които безспорно е централният им нападател Каранга, за когото ще отделя специален пасаж.

 

Има обаче и поле за развитие и подобрение на вратарския пост и при единия от бековете, който определено може да вдигне още нивото, ако се научи да центрира и подава топката точно. Така че има и резерви. Като особено внимание трябва да се обърне на вратарския пост, на който ЦСКА изостава чувствително от Лудогорец.Но отбор без фигури рано или късно ще достигне пълния си лимит и развитието му ще спре. При сегашния ЦСКА

 

 

това няма 

да се случи

 

защото вече може да се говори за изявени лидери и звезди на отбора. Споменатият Каранга е най-добрият централен нападател от много време насам. Замирисва на ренесанс по едни стари отминали времена, когато червената деветка бележеше по 30 гола на сезон. Преди време прогнозирах 25 за Каранга, сега ги вдигам с още 5. А може да станат и 10. Но Каранга не е само голова машина, той е много умен футболист. Лаиците го нарекоха алчен консуматор, но в последния мач с Черно море той покри огромен периметър и раздаде пасове по учебник. Каранга има не едно и две достойнства.

 

Непобедим е при плътно персонално пазене. Гъвкав и жилав той винаги може да си намери позиция, от която да стреля. Силен с глава, мощен и напорист. И достатъчно техничен. Като прибавим и движението му без топка, поне на този етап трудно могат да му се открият съществени недостатъци. И още нещо – прави убийствено ефективна преса и във всеки мач поне по два пъти успява да отнеме топката от защитата на съперника.ЦСКА получи, и то безплатно, двойно богатство в лицето на опитните Бодуров и Манолев. Особено вторият, при когото се набива на очи холандската школовка. Откакто бе поставен в нападение и вече не му се налага да държи линията в защита, Манолев е в стихията си. И може да бъде като учебник за съотборниците си. Особено за Антон Недялков, който може много да учи от професор Манолев, що се отнася до последно подаване и позициониране в атака. Ще щрихирам една забележителна ситуация от мача с Черно море, при която Каранга остро от тъча по земя подаде към Манолев – това бе истинско пиршество на духа. Това се нарича смяна на местата, а приказките за разни обърнати крила са само нелепи теории. Ей така трябва да се научат да играят някои други отбори с големи претенции за възход.Каранга, Манолев и Бодуров са звездите на този отбор, но към тази роля може да посегнат и Кристиан Малинов и Чорбаджийски. Тяхното развитие също е впечатляващо.

 

 

В резултат на 

всички тези

видими 

подобрения

 

се случва и най-важното. Хората винаги оценяват хубавото и искат да го видят с очите си. ЦСКА както другия гранд има свой тесен електорат. Тази публика ще е на стадиона дори при най-слаб отбор и резултати. Те са така наречените верни. Но когато замирише на красив футбол, на стадиона се появяват и истинските ценители, които няма да си губят времето с грозно зрелище. Прави впечатление, че ценителите и разбирачите вече следват червения клуб не само на домашната арена, но и навън.

 

Около 3 хиляди души бяха на “Тича” не само за да подкрепят ЦСКА, но и да видят на живо играта на отбора. Това не са хора само „за борбите“, сред тях има много отишли за насладата. И това е сериозен атестат, че нещо много сериозно се е постигнало само за 10 месеца в ЦСКА. Всяка публика обича победите, но стадион се пълни само с качествен футбол и играчи, които трябва да се видят. Това някак им се получи на ЦСКА.Малко хора, особено такива от футболните среди, разбират, че на първо място трябва да се изгради отбор с ясна и константна физиономия. У нас на мода е лафът „мач за мач“. Така отбор не се прави, ЦСКА вече не играе мач за мач, а за да реализира натрупания потенциал. И всяка следваща стъпка им се отблагодарява подобаващо. И все пак едно предубеждение. В България много лесно се разрушава постигнатото.

 

Достатъчно е едно неправилно движение. В техния случай да махнат треньора. Преди 10 години в „Подуяне” махнаха правилния човек и оттогава бял ден не са видели. Иначе при плавен и правилен подход със Стамен Белчев начело пред ЦСКА се открива далечен хоризонт на благоденствие.

Стамен Белчев заяви след вечното дерби, че ЦСКА не е зависим от Фернандо Каранга. В тази посока се изказаха и няколко от футболистите. Колкото и да не им се иска да признаят от „Армията”, нуждата от Каранга на терена е очевадна. Това си пролича за пореден път в 1/8-финала за купата срещу Ботев Враца (3:1). Нападателят се появи на почивката на мястото на фигуранта Милчо Ангелов, а допреди неговото включване играта на червените в атака бе под всякаква критика.

 

ЦСКА приличаше на отбор средняк, без никакъв заряд и живец, без идеи в предни позиции и с твърде много брак в действията си. Представянето през първото полувреме и в части от второто може да бъде определено само като срамно за ЦСКА. Никакви извинения не важат. Ама били под влиянието на емоциите от дербито, ама имало подценяване, ама еди-какво си…. Белчев със сигурност осъзнава добре какво игра ЦСКА онзи ден. А и по реакциите му в хода на мача си личеше - след поредния безадресен дълъг пас треньорът започна да размахва ръце срещу играчите...

 

ЦСКА вървеше към голям резил на почивката, затова Каранга бе призван да спасява положението. И го направи, подчертавайки за пореден път ключовата си роля. Само 7 минути след като влезе на терена, бразилецът даде ефектен пас с пета, с който изведе Десподов в наказателното поле и оттам се стигна до голова ситуация. Каранга бързо внесе нужната мощ в атака, започна да тормози защитата на Ботев, изпусна две чисти положения, а накрая за нарушение срещу него врачани останаха с човек по-малко на терена и това до голяма степен предопредели развоя на срещата. Едва след като опонентът от Северозапада остана с 10 души на терена, армейците намериха път към вратата му.

 

И кой да сложи начало на головете, ако не Каранга. Вярно, че бразилецът вкара с доза късмет, след като имаше рикошет при слабичкия му удар с глава в 69-ата минута, но попадението поуспокои и мотивира допълнително отбора. А Каранга продължи да е водещата фигура на терена. Другите два гола на ЦСКА пак станаха с негово участие - при този за 2:1 бразилецът отправи удар, макар и отразен от вратаря, а Десподов направи добавка. При третото попадение Каранга достави удобна топка за Кубемба в наказателното поле. Така с бразилеца на терена всичко си дойде на мястото. По-притеснителното е какво прави ЦСКА, когато него го няма. Без Каранга червените започват да напомнят на лицето, което имаха през есента на 2016-а, когато головата им немощ беше потресаваща.Друг подобен на мача с Ботев Враца случай на безпомощност без Каранга бе в първия кръг този сезон срещу Славия (1:1). Бразилецът откри резултата в 28-ата минута, но получи травма в началото на второто полувреме и бе заменен от Кубемба.

 

А играта на ЦСКА в атака зацикли. Отборът допусна изравняване, на което не можа да отговори подобаващо и така пропиля две точки още на старта.Да, в предишния кръг - във вечното дерби, Каранга не се разписа, но той многократно доказа своята важност за отбора - бразилецът е способен да преодолее опонент, да си освободи сам пространство за изстрел, да отнеме топката в невралгична позиция, да отвори коридор за съотборник, защото постоянно ангажира вниманието на противниковата отбрана... Влиянието му върху играта на отбора е осезаемо. Така че от „Армията”, колкото и да обясняват, че представянето на тима не е зависимо от бразилеца, фактите сочат друго. И ако Милчо Ангелов за пореден път разочарова, то Кубемба се представи прилично в 1/8-финала за купата. Той действаше на върха на атаката, но макар и да не отправи опасни шутове освен при гола си, направи впечатление, че на няколко пъти извеждаше с хубави подавания свои съотборници на опасни позиции. Абсолютен отборен играч, при който няма никакъв егоизъм. Кубемба беше един от малкото, които действаха на ниво. Във всеки случай той бе по-полезен в офанзивен план от Кулма, Десподов и Милчо Ангелов. Но и по никакъв начин не може да се очаква от родения във Франция играч да бъде същият фактор в атака, какъвто е Каранга. Просто неговият профил е съвсем различен. 

 

Първи обрат от 7 опита при Белчев 

 

ЦСКА няма с какво да се похвали от мача с Ботев Враца, но трябва да се отбележи, че за първи път под ръководството на Стамен Белчев направи обрат. Общо при хасковлията червените са били изоставащи 7 пъти в резултата. Три от тези случаи са срещу Лудогорец - при загубите на „Армията” с 0:1 на 22 юли и 0:2 на 1 април, както и при равенството 1:1 в Разград на 20 май. ЦСКА загуби още от Дунав в последния кръг миналия сезон (0:1 на 31 май), а срещу Левски на 21 октомври (2:2) и Локо Пд на „Лаута” на 18 март (1:1) стигна само до точка. Във вечното дерби миналата седмица червените имаха предпоставки да запишат първи обрат при Белчев, след като водеха с 2:1, но след почивката се дръпнаха назад и изпуснаха аванса. Има и друг факт, който е интересен за отбелязване – в трети пореден мач на „Армията” ЦСКА не успя да вкара гол през първото полувреме след Дунав и Пирин.

 

 

Допуснаха 5-и пореден гол след центриране

 

ЦСКА е в серия от 5 допуснати гола след центрирания! Факт, който безусловно приковава вниманието и няма как да бъде подминат с лека ръка, защото тук вече говорим за задълбочаваща се тенденция. Срещу Ботев Враца армейците бяха преодолени с глава от Атанас Димитров след изпълнение на корнер. Двете попадения на Левски също бяха инкасирани след центрирания – първото от корнер, а второто от игрова ситуация. Преди това пък ЦСКА допусна по идентичен начин и два гола от Етър. Бадара се разписа с глава след центриране от фланга, а Рубен Пинто си вкара автогол след ъглов удар...

 

Така ЦСКА допуска 5 поредни гола с глава след 3 центрирания от корнер и 2 от игрови ситуации.Отборът имаше проблеми при центрирания в своето наказателно поле и през миналия сезон. Треньорът Стамен Белчев постоянно говори, че се работи по този елемент, но... След двубоя с Ботев Враца думите на Белчев бяха показателни „Постоянно работим по статичните положения. Но при гола на Ботев няма как да реагираме. Това е индивидуален двубой, в който съперникът за пореден път ни надхитри”, отчете наставникът на червените.И още нещо - от последните 13 гола, които ЦСКА е допуснал в официални мачове (б.а. - включително и този с Дунав в последния кръг на миналия сезон) – 9 са след центрирания!

Не обичам истериите, но излежда не можем да живеем без тях, и мине, не мине, им се отдаваме с някаква мазохистична наслада. Сега наред е Каранга и неговото закъснение. Чуват се и лоши думи за Фернандо. Люшнахме се от едната крайност в другата.

 

Футболът отдавна е професия и затова вече има малко общо с романтиката. Не може да искаш от играч, дошъл от другия край на света, за да прави кариера и да спечели пари, да изпитва някаква неземна любов и привързаност.

 

Достатъчно е да си върши професионално работата. А Каранга свърши и се надявам да продължи да върши добра работа на ЦСКА. Всичко останало е въпрос на договори и, за съжаление, на /не/конкурентноспособност на българския футболен пазар. Да се надяваме, че имаме изпипан договор с него, с висока освобождаваща клауза. Истинската любов и привързаност към клуба остава за нас, привържениците. Но да не бързаме с изводите и обвиненията.

 

Нека изчакаме фактите. Ако можем да се отучим и от истериите, които разгаряме периодично, ще бъде чудесно.

Нападателят на ЦСКА Фернандо Каранга се превърна в звездата не само на отбора, но и на цялата Първа лига. Той дойде на „Армията” точно преди година и стана безценна фигура за червените. През този сезон 26-годишният Каранга не прощава на никого - за 21 мача във всички турнири има 20 гола. А общо за своя престой в клуба е записал 26 попадения в 33 срещи, като е направил и 6 асистенции. Фернандо се превърна в страшилище за всяка защита, а съперниците на ЦСКА рядко намират противодействие.

 

Неслучайно неукротимият реализатор на армейците получи прякора Вкаранга от привържениците. През изминалия уикенд бразилецът за пореден път имаше важна роля в двубой на ЦСКА - при гостуването на Верея. Той откри резултата след едва 150 секунди игра, а след това добави гол и асистенция при крайния успех с 5:0. „Тема Спорт” изготви подробна статистическа разбивка на попаденията на Каранга, чрез която може да се проследи в кои моменти от мачовете е най-опасен, кой е любимият му съперник, има ли значение дали армейците са домакини или гости и още много любопитни моменти. Няма как на първо място да не се отбележи изключителната ефективност на Каранга. През 2017/18 г. бразилецът има 19 мача и 19 гола за първенство и 2 мача и 1 гол за Купата на България.

 

Каранга е записал 1570 минути в елита този сезон, което означава, че бележи средно на всеки 83 минути. Няма друг футболист в родните клубове, който да се доближава по ефективност до бразилеца. Общо за целия си престой в ЦСКА за първенство и купата Каранга е записал 33 мача и 2771 минути. Като бял ден е ясно, че армейците имат крайно голяма нужда от головете на звездата си. Отборът е с почти перфектен баланс, когато нападателят се е разписвал - в 19-те срещи, в които го е направил, червените са постигнали 16 победи и 3 равенства! Във всички 33 срещи, в които Каранга е взел участие, ЦСКА е стигнал до точно 70 гола. Това означава, че със своите 26 попадения бразилецът е реализирал 37% от попаденията на отбора, когато е на терена.

 

 

 

Интересно е да се отбележи, че Каранга е 

двойно по-опасен през вторите полувремена

 

отколкото преди почивката. От всички 26 попадения, които е реализирал, той има цели 17 през вторите полувремена срещу едва 9 преди почивката. Любимият му период да бележи е между 61-ата и 75-ата минута - има 9 гола. Опасен е и между 46-ата и 60-ата минута с 5 попадения. Във всички останали периоди от по четвърт час той е реализирал по 3 гола. Друг любопитен факт е, че за Каранга почти няма значение къде играе ЦСКА. Някои нападатели бележат огромна част от попаденията си в домакинства, но не и бразилецът. Напротив - той има повече голове в гостувания на армейците - 14, срещу 12 в домакинствата. Каранга обича да има и първата дума в мачовете.

 

От общо 19 срещи, в които нападателят се е разписал, той е откривал резултата в 10 случая. А постиженията на бразилеца в ЦСКА са още по-впечатляващи, тъй като не е сред реализаторите, на които често им се налага да изпълняват на дузпи - вкарал е само 2 пъти от бялата точка при 6:2 над Ботев Пд и 2:0 над Септември Сф.

 

КОГА БЕЛЕЖИ КАРАНГА

 

Първо полувреме - 9

 

1-15 - 3

 

16-30 - 3

 

31-45 - 3

 

Второ полувреме - 17

 

46-60 - 5

 

61-75 - 9

 

76-90 - 3

 

Мачове за ЦСКА: 33

 

Минути: 2771

 

Голове: 26

 

Асистенции: 6

 

Голове в домакинства: 12

 

Голове в гостувания: 14

 

Открива резултата: 10 пъти

 

Голове от дузпи: 2

Докато се замерят с декларации и се занимават с бутафорното наказание на новия Моци - Фернандо Каранга, който дава отговор на редица въпроси защо у нас футболът е на пещерно ниво, някак си в миманса останаха проблемите на Левски от спортно-техническо естество.

 

Защото и след първия пролетен сблъсък с дразнителя - стар или нов, вечен или припознат, на всеки както му изнася, ситуацията в игрови план не е обнадеждаваща, точно обратното. И ако до зимата минаваха оправданията със завареното положение, поемането на отбора в движение и липсата на подготовка, сега Делио Роси вече няма накъде повече да си търси извинения, колкото и благосклонна да е голяма част от публиката към него.

 

Някои от нас, инакомислещите, отдавна алармирахме, че Левски ще бере сериозни ядове, ако италианецът не осъзнае спецификата на мястото, където е попаднал и не промени възгледите си за това как трябва да изглеждат "сините", особено когато нивото на съперниците му е, меко казано, посредствено.

 

Списъкът със "сини" изцепки е толкова дълъг...Уви, след половин година начело на столичани наченки за промяна в стила на Левски няма, а и май Роси много не се е трогнал от този очевиден факт. Казват, че 6 месеца са напълно достатъчен период от време, в който един треньор може да повлияе на облика и визията на отбора си до степен, че промяната да е видима. Да, при Левски са видни някои дребни подобрения, които обаче са крайно недостатъчни и несъществени спрямо инвестиции в треньор, играчи, подготовка и т.н. Плюс безусловната подкрепа на собственик към треньор - подход, който като дългосрочна практика можем да отчетем като правилен.
Взеха се и като количество, и като качество повече от прилични футболисти, затова е някак нелогично критерият към резултатите и играта да е същият, че дори занижен ако щете, какъвто беше към Николай Митов, Люпко Петрович, Стойчо Стоев - треньори, струващи в пъти по-малко на клуба и като заплати, и като селекция, но със същото класиране, че даже и по-добро (б.а. - говорим за Петрович и втората година на Стойчо Стоев).

 

Заради това не са малко тези, които закономерно няма как да приемат Левски да трепери на "Герена", да се спъва срещу отбори като Етър, Берое, Витоша и Славия, и да не може да създаде за 90 минути чисто голово положение срещу разклатената команда на Стамен Белчев, която Левски преди дни успя да реанимира. Теренът бил лош, топката тежала...

 

Окей, но страничните фактори не променят подхода и нагласата на Роси да не загуби мача... Че в блатото е почти невъзможно да покажеш високо футболно майсторство е така, но пък гледаме Левски и на хубави терени, а картината не е кой знае колко по-различна - бавен футбол, с мисъл на 80 % от мача за дефанзивни действия, а напред каквото стане. Мантрите за най-добрата защита рухнаха, защото и в това отношение Левски вече е на трето място. А в един момент се твърдеше, че защитата печели титлите... На всичкото отгоре "сините" са отборът, който заедно с Верея и Берое е вкарал най-малко голове в първата шестица. От нея само Берое не е побеждавал Левски, но не е и загубил, не е допуснали и гол в двама. Към тези факти, прибавяме и този, че Левски до момента няма успех срещу първите два отбора в класирането в изиграни 4 мача.

 

Притеснителното е, че на "Герена" ходят по много тънък лед, залагайки сезона, зависещ на първо време от два мача срещу съперник, който показва желание да доминира в конкретните сблъсъци, и който има и по-добрите резултати в тях. Силно се надяваме да грешим, но е хубаво ръководители, треньори и футболисти да си подготвят добре домашното за следващия един месец, защото когато ледът се спука пропадането е неизбежно, а декларациите не помагат.

Мачът ЦСКА – Левски (1:0) бе идеален вариант да си припомним къде живеем и в какви условия се развива футбола ни като продукт. Всички замесени в играта като че ли чакаха точно такова стечение на обстоятелствата, за да покажат на останалите какво могат.

 

Най-напред – мачът бе идеален за телевизонните коментатори. Какво по-добро от това да има лоши условия за игра, за да стартираш с добре познатото, че наводненият терен е еднакъв и за двата отбора. Хич да не си съсредоточен и подготвен, винаги ще кажеш на място, че дори единия от съперниците да е по-добър, силите ще са изравнени. „Техниката ще отстъпи място на единоборствата“, сигурно това встъпително изречение е шашнало зрителите, които са очаквали футболистите да си цъкат с петички и да правят каскади от финтове на площ от една носна кърпичка. На полувремето правиш някакви половинчати обобщения и пей сърце.

 

След почивката задържително се казва, че нулевото равенство може да бъде сринато само след някаква страхотна груба грешка или пък с индивидуален проблясък. Е, не беше ли така? Това, че от Левски нямаше кой да центрира така в ничията зона, в така наречената огнева територия, си е проблем на сините. Червеният Тиаго я сервира точно там, където нито

 

 

вратарят смее да излезе,

 

 

защото разчита на защитата, която пък от своя страна е достатъчно разколебана дали да атакува топката, защото вратаря в последния момент може да му хрумне нещо. Пък такива дебнещи лисици като Каранга чакат някъде там да я цъкнат. На майсторите не им трябва много – те обикновено са там където трябва и правят каквото трябва. Не зная дали голът във вратата на Божидар Митрев бе обяснен по телевизията точно така, но общо взето ситуацията бе класическа. Имаме изкусен центрировач и типичен голаджия от червена страна и недостатъчно убедителен вратар и разколебана защита от синя страна. И числата на таблото накрая бяха абсолютно справедливи.

 

След това – мачът ЦСКА – Левски бе идеален и за фоторепортерите. Няма как да не извадиш поне 20 зрелищни кадъра на полувреме. Когато има наводнен терен, стават страхотни снимки. Изцапани и подгизнали футболисти с озлобени физиономии, по чиято кожа навсякъде има трева и топка, която не слуша. Какво да искат повече хората зад двете аутлинии с фотокамерите?! Закъснели шпагати, или обикновени единоборства и наоколо стотици водни пръски. Найс, а? Стават мъжки снимки, ако ще и мача да е приятелски. А специално този не беше. Въпреки видимото желание на единия отбор да бие на всяка цена, а на другия да не падне на всяка цена. Само, че се случи така, че Левски падна. И накрая фотографите снимаха ликуващите футболисти в червено и намръщените, но напускащи с високо вдигнати глава играчи в синьо.

 

После – мачът бе идеален за футболистите. Особено тези на Левски. Значи, на такъв терен няма вариант да паднеш с два или повече гола разлика. Трябва наистина да си голям карък, за да пуснеш няколко гола от ЦСКА при условия като тези. Забележете обаче, че след мача нито победителите използваха гръмки фрази, нито пък победените бяха унили. Дето се вика – играем мач за мач и животът продължава.

 

И по-нататък – дербито бе идеално и за треньорите. Те винаги споменават, че са били наясно, че тактиката и техниката ще отстъпят място на единоборствата и сблъсъците. И който се нагоди по-бързо на този терен, ще има предимство. Загубилият Делио Роси с ледената си мъдра физиономия не търсеше оправдание в нищо.

 

 

Той никога не се оправдава.

 

 

Каквото и да каже той, след какъвто и да е мач, това не е оправдание, макар и да звучи така. От неговите уста оправданието има статут на виждания за футбола и проекцията на тези виждания в конкретния мач или в още по-конкретната ситуация. Италианският треньор на сините така или иначе има неизчерпаем кредит на доверие. До края на сезона каквото и да стане, той ще остане начело на Левски. Човекът дойде да учи отбора да ходи, ама още не е събрал хора да прави погача за прощъпулник. Така, че не знаем дали в момента в собствените му очи Левски вече ходи, или просто лази по-бързо, отколкото го завеща Николай Митов. Щом се радва на такава безрезервна подкрепа, Роси вероятно ще иска поне половин година на скочи от ниво „защита“ на ниво „халфова“ линия. Явно обучението ще е с бавни темпове. И сигурно някъде догодина по това време Левски няма да е на 16 точки зад първия, на 13 зад втория и на 5 пред третия с неосигурено участие на европейската сцена през лятото. И сигурно някъде догодина по това време Левски вече ще може да печели и дербита на наводнен терен. Вероятно през този период от време Ривалдиньо ще е достигнал нивото на сънародника си Каранга и ще вкарва от нищото. Спор няма, че Делио Роси моделира състав по изцяло свой вкус. С негова санкция са привлечени около дузина футболисти, които са добре платени и школувани. Да, ясно е, че такива като Обертан и Гомес се дразнят от тренировките, на които Роси ги мести като колчета и обяснява всичко бавно и по 1300 пъти. Може би италианецът вече е избистрил в главата си идея са състав през следващия сезон. Това, разбира се, ако гледа напред и не мисли просто мач за мач. И ако подкрепата от ръководството и трибуните е в същото количество.И накрая – мачът беше идеален за шефовете. От ЦСКА си имаха цел, изпълниха си я и си продължават борбата за титлата. От Левски не си изпълниха целта и продължават да са на трето място. На хората от „Герена“ им дойде дюшеш всичко – и терена, и шумотевицата около Каранга, и всичко. Само, че това с декларациите вече има малко в повечко. Когато БФС се бъзика с Левски, Спас Русев и хората му са пас. Сега какво им дреме от „Герена“ коя комисия какво решила? Ако Левски бе сезирал прокуратурата още след Благоевград,

 

 

Каранга нямаше 

да играе в дербито,

ЦСКА вероятно нямаше да спечели и сега всичко щеше да е цветя и рози. И дори противниците на Делио Роси нямаше да припомнят за дефанзивната игра, за класирането, за головата разлика, за статистиката срещу отборите от ТОП 6. Но това е положението. Загубеното дерби на практика очерта една не особено добра перспектива пред Левски. Майната му на това първенство. Но замислете се, какво трябва да се случи, че следващия сезон сините да имат клуб и отбор, достойни за шампионска титла. На първо четене изгледите не са много добри. Първите два отбора в класирането трябва доста да свалят нивото, а Левски доста да го вдигне, за да има интрига от първия до последния кръг. И друго – в първите два клуба собствениците се държат като реални собственици, а Спас Русев по-скоро го играе Гинка. Първите два имат спортни директори, Левски няма. И може би затова няма кой да подскаже, че жалба трябваше да има за счупения нос на Тиам. Жалбата трябваше да е копие на тази на Лудогорец когато заради Анисе наказаха Прохазка постфактум. Ама нищо де, никой не се е родил научен. Пък и Домусчиев, нищо че е партия със Спас Русев, не е длъжен да му отваря очите за някои работи.

Фернандо Каранга е виновен! Той е сред най-издирваните терористи на планетата! Неговите жестове след головете му са по-опасни от атентатите на „Ислямска държава“ и „Ал Кайда“. Това е изводът, който трябва да се направи, ако всички тръгнем да си водим по писанията на клуб от крайните квартали на столицата.

 

Не е нужно да обясняваме, че това са просто тънки психологически трикове, който целят дестабилизация на ЦСКА в навечерието на най-тежките битки за първенството и Купата. Нека се върнем по-назад във времето и да посочим подобни примери, които по една или друга причина, не бяха раздути по никакъв начин от „моралистите“.

 

1969 година – в дерби между Левски и ЦСКА при фаул на Аспарух Никодимов срещу Георги Аспарухов, навършилият наскоро 80 години Сашо Костов отива и ощипва Гунди и вика на съдията Гергинов, че Паро го е ощипал нарочно и трябва да бъде изгонен. На другия ден можете ли да познаете има ли нещо за този инцидент по медиите?!

 

2001 година – удар с лакът на Георги Иванов срещу Ибрахима Гай. Сенегалецът повръща цяла вечер след мача. Гонзо изгонен ли е, или пък да е наказан по видеозапис?! Медиите отразяват ли случая?!

 

25.10.2014 – Стойчо Младенов е уцелен със снежна топка и има опасност да получи сътресение . След третия гол на Борис Галчев привържениците от Сектор Б нахлуват на пистата. Наредбата е категорична – при повторни изцепки следва изваждане от групата. Резултатът бе „Стойчо симулира“, нахлуването е нормално, ако отворим сайтове и вестници, които по една или друга причина са първи в пропогандата анти ЦСКА.

 

Какъв е изводът от всичко това – подобни прийоми са добре познати на клуба от Герена и за съжаление, отново ставаме свидетели на меко казано неграмотни обяснения от страна на висша инстанция като Дисциплинарна комисия на БФС в лицето на председателя й Юри Кучев. Г-н Кучев, можете ли да обясните какво престъпление е Фернандо Каранга да се радва пред собствените си привърженици с каквито жестове си пожелае. И защо навремето Наско Сираков по същата логика не беше наказан след като си свали гащите пред Сектор Б?!

 

Г-н Кучев, за ваше сведения на снимката в статията Каранга прави същия жест. Датата е 2.09.2016, мачът е Оесте – Парана (3:3). Фернандо прави същия жест, наказание не последва.

 

Затова е крайно време от Бояна да престанат да мерят с различен аршин що се отнася до ЦСКА , Левски и Лудогорец. Всички помним настъпването на Сисиньо, реакцията му към коментаторската скамейка на Герена от 6.09.2017. Помним и средните пръсти на Моци в Ловеч преди няколко сезона. А, колеги от Спортал, това са измислени събития. Защото, ако се доверим на вашите статии единствените престъпления във футбола ни са извършени от Каранга. И в тази връзка бих искал отправя следния въпрос – ако бразилецът носеше екип със син или зелен цвят, щеше ли да бъде наказан?

 

Крайно време е да се научим да мерим с еднакъв аршин и да оценяваме едно от малкото хубави неща във футбола ни, какъвто, безспорно, е бразилският голаджия. Защото детската радост, когато след мачовете на ЦСКА не го пускат да си тръгне, за да се докоснат до него, представлява много повече от това как вие тълкувате жестовете на радост. Или и те станаха престъпление?!