Заемате любимото си място в сектора, той започва да се пълни, атмосферата се нажежава – има всички предпоставки за ултрас празник и хоп! - точно до вас, пред вас или зад вас се настанява момиче, чието облекло, прическа и поведение крещящо издават фолк симпатии. Коментарите й за играта се натрапват в слуха ви дори по време на най-мощните избухвания на агитката. "Кои са нашите", "тези защо пляскат така", "кой е този изрусения", "а този тъмния как се казва" и т.н. Точно заради това повечето фенове се радват на присъствието на нежния пол на стадиона, но ако е възможно да стоят по-далеч от тях.

Има една друга категория фенки, които изпъкват на стадиона не с некомпетентност и кокетничество. Напротив, те по нищо не отстъпват на момчетата. Често могат да те сложат в малкия си джоб с познанията за историята на отбора. Разбират играта, палят се, пеят и скачат в тон с мъжката част от сектора. Това са момичетата-ултраси. Точно така, има такива. Те са всеки път в ядрото от агитката, най-отпред. Обичат отбора на сърцето си. Всеотдайни са в подкрепата си към него и го следват навсякъде.

И за да докажат, че не отстъпват по нищо на мъжете, много такива групи момичета започват да се организират във фракции и да развиват ултрас култура. Те изработват собствени знамена, дават име на групата си, обособяват си място в сектора, организират пътувания. И логично с това си печелят репутацията на истински ултрас(к)и.

Примерите за такива групи в Европа са много, като почти във всяка държава има по няколко изявени женски фракции. Тук не говорим просто за женско присъствие в агитките, а за истински женски ултрас групи.

Такива са германските Girls Kaos ("Цвикау"), Cowgirls и женската секция на The Unity ("Борусия" Дортмунд) и Chicas Schickeria ("Байерн" Мюнхен), португалските Juve Leo Girls ("Спортинг"), Super Queens ("Порто"), Frente Leiria Girls ("Униао" Лейра) и Red Girls ("Спортинг" Брага), белгийската Mauves Army girls ("Андерлехт"), полската Ultra Girls ("Висла"), италиснската Granata Girls ("Торино"). Силно присъствие на женски групи има и по испанските трибуни, където се подвизават Malaka Hinchas ("Малага"), Biris Norte Girls ("Севиля"), Kolectivo Sur Girls ("Херес"). Зад "Овиедо", редом до момчетата от голямата ултрас организация Symmachiarii, стоят девойките цели две групи – F-17 и Girls.

В Норвегия, въпреки че няма отделни женски фракции, дамите се включват изключително активно в живота на съществуващите ултрас организации. Христоматиен пример за подобен случай е агитката на "Бран" Берген, в която често могат да се видят повече дамски, отколкото мъжки силуети.

И ако русите скандинавски девойки редят картони и пляскат на играчите, рускините стигат много по-далеч. Техните фракции следват примера на мъжките – в тях влизат само "проверени" момичета, повечето спортистки по бойни изкуства. Защото честта на руските групировки, в това число и на женските, се брани не само на трибуните, но и на бойното поле. Рускините също си организират боеве с предварително изяснени правила – равен брой участнички и без употреба на предмети и оръжия. Някои от най-изявените на бойното поле дами дори са включвани в състави за мъжки боеве. Столичните Female Mob на "Спартак" и Hells Women на ЦСКА са двете най-здрави женски формирования на руска територия.

Може би ще се учудите, но на север от България също имат забележителни традиции в женските групировки. Дамите от Power Puff ("Динамо"), Granata Girls ("Рапид"), Blue White Ladies ("Политехника" Яси), Kamikaze girls ("Университатя" Клуж), South Girls ("Фарул"), Ablaze ("Клуж") и Banatica ("Политехника" Тимишоара) допълват колорита на ултрас сцената в Румъния. Повечето от тях са формирани след началото на новото хилядолетие, а най-старата румънска женска фракция слиза от сцената през 1998 г. – групата на "стелистките" от Bad Girls.

В Турция също има обособено женско присъствие на стадионите. Цели две женски фракции подкрепят "Бешикташ" – Ladies of Besiktas и Disi Kartallar.

През септември миналата година турските футболни власти предприеха безпрецедентна кампания срещу насилието по трибуните – фанатичните ултраси на "Фенербахче" бяха наказани да не присъстват на два мача на техния отбор, а на трибуните бе позволено да влизат само предствителки на нежния пол и деца. Над 50 хиляди жени и деца изпълниха двуетажния "Шюкрю Сарачоглу". По-необичайна футболна гледка едва ли може да си представим, но е факт, че дамите се раздадоха и не спряха да подкрепят "жълто-сините" през целия мач, демонстрирайки завидни познания в репертоара и пеейки традиционните песни на агитката.

За разлика от Румъния и Турция, в Сърбия не се гледа с добро око на женското присъствие в сектора с хард ултраси.

И у нас практиката на женските групировки няма особени традиции, въпреки че все по-често в агитките могат да бъдат забелязани нежни създания, които се обособяват на група в сектора или пък пътуват за гостувания. В това отношение най-яркия пример са младите дами от CSKA Girls – и като многочисленост, и като организация, те се доближават най-много до западните женски групи с дългогодишни традиции по стадионите.

Следващият път, когато се настаните в сектора и се огледате, не подценявайте момичетата в него. Някои от тях са по-истински ултраси от вас.

Стоян Генов, специално за FanFace.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Единствените ни останали представители в европейските клубни турнири - Литекс и ЦСКА, са определени като аутсайдери в първите мачове от плейофния кръг за влизане в групите на Лига Европа този четвъртък.

Световният букмейкър Bet365 смята за сходни шансовете за пълен успех на "оранжеви" и "червени" съответно като домакини на Динамо (Киев) и гости на Стяуа (Букурещ).

Победата на Литекс е оценена на 4,33, докато тази на ЦСКА - 4,00. Ставките за равенство са 3,50 за сблъсъка в Ловеч и 3,40 за този в Клуж-Напока, а победите за украинския гранд и румънския му еквивалент се котират респективно на 1,72 и 1,80.

Залагайте с FanFace.bg и Bet365 на мачовете на българските отбори в Лига Европа тук!

За 1 година сме се върнали с десетилетия назад в развитието си. Като започнем от семкари в Сектор Г, минем през пияни и надрусани (за съжаление стават все повече и повече в нашия сектор) и завършим с 15-16 годишни холивудски звезди, които си говорят за това кой на кого бил набил тупаница, кой какво е откраднал вчера от магазина до тях, кой колко може да изпие и от някъде си, когато някой румънец изпълнява тъч трябва да започнат да издават маймунски звуци, че е по-лесно от пеенето. Така няма да стане.

Друго нещо е, че ядрото на агитката трябва да седи в центъра на сектора в един такъв мач, просто така нещата стават по-лесни. За боя в сектора няма какво да говорим. Стана ни традиция на голям европейски мач да се бием. Направо чудесно, няма що.

Друго което искам да кажа е по повод на обидите към румънската агитка. Първо да подчертая, че не държа да сме приятели с когото и да било. Имам възможността да познавам голяма част от тези момчета. Това са хора, които ни уважават, тези момчета ни подкрепиха в най-тежкия за ЦСКА момент без никой да ги е карал. Тези момчета идваха по 40 човека на дербитата за да викат за нас. Някои от тези момчета знаят песни на ЦСКА по-добре от някои дебили в нашата трибуна, без значение, че румънския и българския нямат нищо общо.

Тези момчета бяха дошли с влакове и рейсове в Истанбул за да викат за ЦСКА срещу Бешикташ преди година! Точно те, тези същите, ходиха по Райфайзен преди 2 години и разпитваха: "Няма ли да ходим да търсим левскари, искаме да ги бием редом с вас!".

Вчера тези момчета имаха очевадни проблеми с полицията. Същата тази полиция, която при първа възможност си лекува комплексите върху нас, бие ни когато има възможност, изгони ни от дербито и ни би по целия град (тогава също имаше няколко румънски момчета в клетката!), тази полиция, заради която толкова много наши момчета имат забрана за посещение на мачове.

Вчера полицията размахваше палки срещу румънците, а целия стадион, включително и хора около мен (там където стоя Офанзива) викаха неща от сорта на "цигани", "убийте ги", "смърт", т.е подкрепяха полицията срещу тези момчета. Ние бяхме ли цигани, трябваше ли да ни убият на Герена? Не мисля така.

В това вчера нямаше нищо ултра', нищо мъжкарско. Това беше кретенизъм, лицемерие и комплексарщина. Никой не е длъжен да ги смята за приятели, но това са хора от друга държава, които ни мислят само доброто, уважават ни, дори са ни се възхищавали. На такива хора не бива да се отговаря с призиви за смърт! Толкова от мене. Всички в Монтана.

Вулгар, ofanziva.org/forum

Футболните дербита на Балканите са сред най-интригуващите в целия свят. Освен интригата на зеления терен, впечатляващо е и отношението на публиката към мачовете. За феновете това не е просто поредният двубой между двата вечни съперника.

 

Тези мачове за тях са всичко

 

Подготовката им започва седмици преди първия съдийски сигнал, а последствията понякога се помнят с години. Южната ни съседка Гърция разбива всички рекорди по лудост на своите привърженици. Ултрасите във фалиращата държава са болни на тема футбол. Нищо и никой не би могъл да ги спре, когато става дума за тяхната любов.

 

Най-голямото съперничество безспорно е между столичните грандове "Панатинайкос" и "Олимпиакос". През последните години обаче агитките на солунските ПАОК и "Арис" слагат в малкия си джоб атиняните. Тяхното съперничество варира още от времето, когато местни гърци и гръцки бежанци от Мала Азия, Понт и Истанбул се заселват в района на Македония след размяна на население между Турция и Гърция през 1923 година. Местните смятат, че

 

конфликтът им ще продължи вечно

 

и борбата кой е номер едно в Северна Гърция ще се покаже единствено на стадиона. Като доказателство, че на трибуните понякога е като на война, е фактът, че от няколко години гръцката футболна федерация е забранила на дербитата да присъства гостуваща агитка.

 

Причината - масови боеве между феновете и десетки прекратени мачове

 

На Запад от Калотина тръпката не е по-малка. Съперничеството между двата вечни съперника "Партизан" и "Цървена звезда" се заражда през Втората световна война. За първи път се сблъскват през 1945 г. От там насетне няма съмнение, че това е мачът за Сърбия. Социологически изследвания показват, че феновете на "Звезда" са точно 50% от населението, а само 24% симпатизират на бившия военен клуб. Това обаче не пречи на "Партизан" да напълни стадиона на финала за КЕШ през 1966 година. Въпреки че "гробарите" губят от великия "Реал Мадрид" с 1:2, това си остава най-големият мач в историята им. Преди "белия балет" "Партизан" успява да отстрани на полуфинал "Манчестър Юнайтед". След този мач през сезона в Сърбия за първи път организирано хиляди пътуват извън Белград да подкрепят своя тим. И то по време на Желязната завеса между Източна и Западна Европа.

 

Хърватите също не отстъпват на съседите си. Там "Хайдук" (Сплит) и "Динамо" (Загреб) правят футбола интересен. Враждата между двата гранда също започва през Втората световна война. Ако през комунизма дербито между Сплит и Загреб беше само на терена, то днес е повече по трибуните. "Динамо" е абсолютен хегемон в местното първенство, като от 2006 г. насам няма загубена шампионска титла. Точно това кара агитката на Хайдук да е още по-агресивна.

 

Няма мач без инциденти, не минава и без ранени полицаи

 

Задържаните са десетки, а изпочупените заведения и автобуси са нещо нормално в деня на дербито. Показателно за лудостта на двете агитки е това, че властта все още не е намерила начин, по който да спре ултрасите на двата тима.

 

Жалкото е, че в последните години дербитата в България и Румъния са сочени за най-скучните на Балканите. ЦСКА, "Левски", "Стяуа" и "Динамо" не са това, което бяха преди години. А феновете им като че ли започнаха да се примиряват със съдбата си. Стадионите в Румъния са наполовина празни, а тези в нашата родина - напълно празни. Българският позор стигна дотам, че дори не се предават мачове по телевизията. Новината бързо стигна и до Европа, където станахме за смях.

 

Текст: в. "Галерия"

Левскарската пропаганда десетки години тръбеше неуморно, че сините са първият български отбор спечелил трофей в чужбина

 

 

Една от безбройните откровени лъжи на левскарската пропагандна машина бе тази за „Големият отбор – Синята армада” на СК Левски. Как набрал сили, обединил (разбирай –заграбил) 2-3 малки клубчета от съседните улици в своите редове. Как укрепнал наистина впечатляващо. Как с откраднатите деца и юноши от Скобелев, България и Победител създава своя синя юношеска школа за чудо и приказ. Как изправили ръст под вещото ръководство на протежето на царския двор о.з.майор Димитър Иванов и започнали да мерят мегдан с Атлетик клуб, Славия и ФК 13.

 

Но апетитът, т.е. меракът, идва с изкушението. Левскарите припознават Славия за основен опонент в София и всячески се опитват да им бъдат конкуренция в началото на 20-те години. Като да изфабрикуват например фалшиви учредителни протоколи, клубни неномерирани устави, печати, клубни знамена, пощенски пликове, справки и бележки, тимови листа и т.н, които трябвало да внушат на всички, че уж ученическия СК Левски е първият спортен клуб основан в столицата, та дори и в цялото царство България.

 

Младият левскарски клуб осъществява и първите си международни изяви като през 1921 г. играе срещу Галиполи (руски белогвардейски тим базиран в Истанбул, съставен изцяло от офицери-емигранти) и Кубан (Истанбул). Което наистина е факт.

 

На 31 юли 1921 г. 11 софийски спортни клубове, всички със съдебна регистрация и утвърдени клубни устави, учредяват Софийска спортна лига. Това са: Атлетик клуб, Славия, ФК 13, Борислав (кв.Красно село – Павлово), България (кв. Иван Вазов), Левски, Сокол (ІІ район кв. Банишора), Спортклуб (кв. Ючбунар), Победа (кв. Кюлюците), Бенковски и ОСК Слава.

 

От есента на същата година се слага началото на провеждане на софийското градско първенство. През първия организиран столичен шампионат на ССЛ участват 10 отбора. Софийски първенец за 1922 г. става СК Славия, втори е СК Левски, на три точки от белия отбор. Трети е Спортклуб (кв.Ючбунар).

 

Заради възникнали спорове между отделните клубове в някои от двубоите между тях се стига до напускане на ССЛ от 5 клуба, които формират алтернативно първенство на ССС за 1922/23 г. В него СК Левски става първенец, а след него са ФК 13, ОСК Слава, Жаботински (Трети район) и Победа. В шампионата на официалната ССЛ участват седем клуба и победител отново е СК Славия пред Атлетик клуб, Спортклуб, Раковски (кв. Лозенец), Борислав, Сокол и България.

 

През лятото на 1923 г. в София по покана на СК Спарта (приемник Победа и Мефисто) гостува популярния по онова време Триколорул от Букурещ. В първия мач гостите побеждават с 2:0 своите любезни домакини. Следващата среща е срещу СК Левски, което се играе на 1 юли 1923 г. на игрище Юнак при голям зрителски интерес. Софийският клуб побеждава с 1:0. Третият мач на румънците е срещу белия тим на СК Славия.

 

Сините получават покана за ответно турне в румънската столица. За Букурещ левскарският отбор заминава придружен от ентусиазирана група запалянковци и няколко журналисти.

 

Мачът с „Триколорул” се играе на 17 октомври 1923 г пред около 12 000 зрители. На двубоя присъстват голяма част от българската диаспора в Букурещ.

 

Преди срещата Лично кметът на столицата г-н Мишенеску ПОДАРЯВА в знак на уважение към българските гости красиво изработена сребърна купа. Това се е случило преди мача.

 

Той се играе и краен победител е синия отбор с резултат 4:2. Радостта от победата е голяма. В еуфорията е изпратена и телеграма до клубния офис в София. В репортажа на в-к „Спортен преглед”, отразил подробно събитието, дословно е написано, че купата е подарена преди мача. Ясно и точно. Нито ред няма за спечелена първа купа в чужбина от футболен клуб Левски.

 

Интересното тук е, че към днешна дата никой не знае къде е тази прословута подарена купа. Нито в управата на подуенския клуб, нито сините историографи. Всички гледат с недоумение. Като любопитните гости идващи понякога в подуенския офис на синия клуб, там долу на „Тодорини кукли”. В импровизирания „музей”, сврян в едно кьоше на втория етаж. А там вместо първата подарена купа от Букурещ виси една окачена телеграма с резултат 4:2. И до нея кротува открадната купа Улпия Сердика на Софийската областна спортна организация (С.О.С.О.). Подарена скришом от спортната общественост по незаконен и неправомерен начин от синия БФС през 1990 г. Толкова за ФК Левски – „велик клуб – велика история”…

 

Вманячени и комплексирани хора, изявяващи се като журналисти и формирали левскарската пропаганда, десетки години тръбяха наляво и надясно в книги, алманаси, ежедневен печат и представителни енциклопедии, че СК Левски е ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ОТБОР СПЕЧЕЛИЛ КУПА В ЧУЖБИНА. И ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ОТБОР ИЗЛИЗАЛ ЗАД ГРАНИЦА.

 

Жалко и срамно. И тъжно. Да се изопачава и подпира по този нескопосан начин пълната международна несъстоятелност на подуенският клуб. Истината не може да остане скрита. Невъзможно е. А тя е съвсем друга.

 

Един друг клуб от Варна – СК Тича има честта да  бъде първият български отбор, който Е СПЕЧЕЛИЛ в преки двубой първата купа зад граница (1925 г.). И още – първият български клуб, излизал да играе в чужбина е  Владислав Варна, който на 26 август 1923 г. гостува в гр. Кюстенджа, Румъния и побеждава местния тим Виктория с 2:0. За СК Тича – Варна ще разкажем следващия път.

 

Христо Христов – Графа, специално за FanFace.bg

Председателят на централния фенклуб на ЦСКА Димитър Ангелов-Дучето бе гост на главния редактор на Livesport.bg Крум Савов в предаването "Спортът по Канал 3", където говори надълго и нашироко за себе си, за сектор "Г", за отбора и Милен Радуканов, за отпадането от Стяуа, както и за новия директор в клуба – Драголюб Симонович.

ЗА СЕБЕ СИ И МОМЧЕТАТА ОТ СЕКТОР "Г"

Благодаря на екипа, който ме излекува. Той наистина бе воден от привърженик на Левски, но това няма значение. Лекарската професия е най-ценната и хуманната. Докторът, който ме излекува, направи и трансплантацията на Джони Велинов. Истината е, че се нуждая от почивка. Момчетата от Сектор "Г' си идваха и в болницата при мен, никога не сме се разделяли. Ние сме едно голямо семейство. Дойдоха хора от Ботев на свиждане, имаше и хора от Левски. Гугутката бе там. Хората от цяла България ми се обаждаха. Спазвам това, което ми е предписано, на 19-и имам още едно посещение, ще видим. Това ми бе първото тежко препядствие от катастрофата (през 2007) насам. Възстановявам се, дано на никого да не се случва. Призовавам всички да ходят на доктор на всеки два месеца. Откакто се помня съм в Сектор "Г". Докато съм жив и здрав ще съм там. Не съм се делил от момчетата.

ЗА ОТБОРА

Искам този дух, който видях в Бургас на мача с Литекс за Суперкупата, да го виждам винаги. Това иска всеки един фен, който е на стадиона. В Румъния бяхме над хиляда човека, всички там се държаха добре с нас. Ние искаме уважение към нашия клуб, каквото ние сме показали към Стяуа. Над 25 хиляди дойдоха във втория мач, въпреки че падахме с 0:2 от първия. Трудно е да обърнеш. В Клуж играхме повече, но на нашия стадион не играхме. През 81-ва бяхме паднали с 1:5 от Ливърпул, но тук игра отборът. Нека тези момчета разберат това. Публиката може да прости загуба и отпадане, но не може да прости едно – да липсва духът. Този дух, който е на трибуните, трябва да го има и долу на терена. Ние сме едно цяло, когато не става така, нещата не се получават.

ЗА ОТПАДАНЕТО ОТ СТЯУА

До последно ние, феновете, ще си гоним това, което ни се полага. Ние сме фенове, а не служители на ЦСКА и винаги ще имаме думата. Не мога да кажа, че мачът със Стяуа ми мирише. Отказвам да повярвам, че моят отбор е влязъл в уговорки. Считам, че просто футболистите не си повярваха и не се бориха така, както трябва да се борят армейци. Имаме отбор и треньор, които се доказаха вече. Единственото, което не ни стигна, бе вярата. Имало е такива мачове и преди, лошото е, че този ни беше най-важен за сезона. Решаваше много проблеми, ние искаме Европа, и като пари изпуснахме много. Този клуб е дал най-много на България, другите винаги ще имат комплекса за малоценност в евро-мачовете. Не мога да допусна, че някой от ЦСКА може да е влязъл в уговорки.

ЗА МИЛЕН РАДУКАНОВ

Никой в ЦСКА не е бил посрещнат така, както не трябва да се посреща. Но има и хора, които не бяха изпратени така, както се изпраща. Аз не съм тактик, подкрепям Милен Радуканов и му вярвам, защото той работи със сърце. Важно е критиката да бъде градивна, не само да си продаваме жълтите вестници. Радуканов със сигурност го боли повече от тези, които са писали против него. Вярвам, че ще станем шампиони и ще влезем в Шампионската лига.

ЗА ДУЦИ СИМОНОВИЧ

Ние, феновете, не коментираме назначенията на различни хора и кадровата политика на клуба, това не е редно. Но си запазваме правото да коментираме плодовете на труда на този господин (Дуци Симонович). Колкото до Емил Костадинов, на него му бяха дадени безкрайно много шансове да даде за ЦСКА, каквото може. Той е играл като футболист, никой не знае като ръководител какво е направил, когато Томов се покри покрай лиценза. Аз лично към Емил Костадинов имам само респект и уважение. Останалите в сектора може да имат друго мнение. От сърце желая успех на новия началник Драголюб Симонович, защото това е моят клуб. Аз няма да тръгна да търся лошото. Дуци и треньорът управляват клуба. Ние сме сигурни, че Милен ще си върши работата, вярваме в него. Остава само Симонович също да си върши своята.

ЗА ЧЕРНОТО ТОТО

Вече 10-15 години си говорим за това "черно тото". Има ли някой хванат у нас за това? Когато хванат някой и го вкарат в затвора, не казвам, че то ще спре, но вече ще се има едно на ум.

ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР

Аз си обичам родината. За мен има млади момчета, които могат да помогнат. Трябва да се почне от школите, вярвам, че БФС ще задължи клубовете да имат по двама юноши, поне, които да започват мача. Матеус се е доказал като футболист, като треньор не е виновен той. Ние трябва да се променим. Не вярваме на младите. Нови момчета трябва да дойдат. Те ще изядат терена, за сметка на тези, които взимат по 60 хиляди на седмица. Старите също трябва да се уважават. Не виждам кой може да смени Стилиян например. Не вярвам Мартин да е напсувал публиката, преди да стане футболист той бе част от нея.

ЗА ДИМИТЪР БЕРБАТОВ

Вярвам, че Митко ще се пребори за своето място в Юнайтед. Той е голям футболист, ще стане велик, ако успее да се пребори в тази ситуация, в която се намира.

Близо седмица след края на евроучастието на ЦСКА през този сезон, фракцията "Офанзива" пусна втори свой клип в Интернет.

 

Преди дни набиращата скорост организация на червените пусна всичко най-интересно преди последната тренировка на армейците, както и надъхването им на "Армията", а сега в родното интернет пространство се появи и клип с избрани вълнуващи моменти от сблисъка за Лига Европа между ЦСКА и Стяуа в София.

 

Видеоматериалът е близо 13 минути, а в него могат да бъдат видяни всички песни, скандирания и цялата подкрепа на червената публика.

Обект на сериозни подигравки от страна на феновете на Левски стана агитката на ЦСКА покрай направената хореография на реванша от Лига Европа със Стяуа.

"Сини" запалянковци бързо разкриха произхода на сътвореното от Централния фенклуб на "червените" начело с Димитър Ангелов-Дучето. Оказа се, че хореото е било изкопирано от агитката на Милан от едно дерби с Интер преди 6 години.

"Уникалната и невиждана в България хореография на потомците на Милко Балев се състоеше отново от станьолите изядени през годината от Д.Ангелов и копиране 1 към 1 на стара хореография на Милан! УНИКАЛНИ, НЕВЕРОЯТНИ, НОМЕР 1 В БЪЛГАРИЯ! Само че друг път! Отново жалките комунисти бяха разкрити", пише фен на Левски на електронната поща на FanFace.bg, който ни изпрати и сравнителен колаж на двете хореографии.

 

 

Главният мениджър на Стяуа Михай Стойка остана възхитен от привържениците на ЦСКА. Стойка даде за пример публиката на "армейците" и каза, че през живота си не е виждал такава подкрепа.

 

"Атмосферата на стадиона беше невероятна. Бил съм на много мачове в Европа, но никога не съм виждал подобно нещо. Тези запалянковци показаха как трябва да се подкрепя любимия отбор. Дадоха ни урок", каза Стойка пред румънските медии.

 

Стойка, който е в конфликт с фенове на Стяуа, разкри, че около стотината ултраси на Стяуа на стадион Васил Левски, са искали да нахлуят на терена и да прекъснат мача.

 

Румънските фенове отправиха канонада от бомбички в началото на второто полувреме и срещата за кратко беше прекъсната.

 

"Заради тези бомби сега пак трябва да плащаме глоби, без да имаме вина. Тези ултраси искаха да нахлуят на терена, но аз предупредих делегата на УЕФА и този опит беше спрян. Вината е на шефовете на ЦСКА, които са продали билети на някои хулигани без наше разрешение", каза Стойка.

Няма задържани фенове на ЦСКА след снощния мач с отбора на Стяуа. Това каза пред Агенция “Фокус” старши комисар Валери Йорданов, директор на СДВР.

 

След края на футболната среща, привържениците на ЦСКА са се прибрали нормално.

 

Задържани са петима фенове на гостуващия отбор Стяуа – двама преди мача и трима след мача. На стадиона поведението на феновете също е било в рамките на нормалното, каза старши комисар Валери Йорданов.