Интер спечели Световното клубно първенство, след като във финала на надпреварата се наложи безпроблемно над африканския Мазембе с 3:0. Горан Пандев изведе "нерадзурите" напред още в 13-ата минута, а скоро след това безспорно най-добрият в редиците на италианците Самуел Ето'о удвои с великолепен изстрел от въздуха от границата на наказателното поле.

 

Възпитаниците на Рафаел Бенитес доминираха тотално през цялата среща, но уникални пропуски, най-вече на Диего Милито можеха да ги лишат от по-изразителен успех. Все пак в самия край на срещата Биабиани се измъкна от отбраната на Мазембе и след като преодоля и вратаря на африканците нямаше как да сгреши, оформяйки крайния резултат

 

След този триумф Европа излиза напред в спора с Южна Америка по трофеи като отборите от Стария континент вече имат 25 купи срещу 24 за тимове от Южна Америка. Малко преди това Интернасионал (Бразилия) завърши на трета позиция в крайното класиране на Световното клубно първенство, което се провежда в Абу Даби, след като в малкия финал надделя със зрелищното 4:2 срещу южнокорейския Сеонгнам.

 

Тинга, Александро на два пъти и Андрес Д'Алесандро се разписаха за бразилците, които изградиха солиден аванс от четири гола преди в заключителните минути на срещата Молина да вкара два гола, за да направи поражението на Сеонгнам по-почетно.

 

Всички клубни шампиони на света (1960 - 2010):

1960: Реал Мадрид (Испания)

1961: Пенярол (Уругвай)

1962: Сантос (Бразилия)

1963: Сантос (Бразалия)

1964: Интер (Италия)

1965: Интер (Италия)

1966: Пенярол (Уругвай)

1967: Расинг (Аржентина)

1968: Естудиантес (Аржентина)

1969: Милан (Италия)

1970: Фейенорд (Холандия)

1971: Насионал (Уругвай)

1972: Аякс (Холандия)

1973: Индепендиенте (Аржентина)

1974: Атлетико Мадрид (Испания)

1975: не се играe мач

1976: Байерн Мюнхен (Германия)

1977: Бока Хуниорс (Аржентина)

1978: не се играe мач

1979: Олимпия (Парагвай)

1980: Насионал (Уругвай)

1981: Фламенго (Бразилия)

1982: Пенярол (Уругвай)

1983: Гремио Порто Алегре (Бразилия)

1984: Индепендиенте (Аржентина)

1985: Ювентус (Италия)

1986: Ривър Плейт (Аржентина)

1987: Порто (Португалия)

1988: Насионал (Уругвай)

1989: Милан (Италия)

1990: Милан (Италия)

1991: Цървена звезда (Сърбия)

1992: Сао Пауло (Бразилия)

1993: Сао Пауло (Бразалия)

1994: Велес Сарсфийлд (Аржентина)

1995: Аякс (Холандия)

1996: Ювентус (Италия)

1997: Борусия Дортмунд (Германия)

1998: Реал Мадрид (Испания)

1999: Манчестър Юнайтед (Англия)

2000: Бока Хуниорс (Аржентина)

2001: Байерн Мюнхен (Германия)

2002: Реал Мадрид (Испания)

2003: Бока Хуниорс (Аржентина)

2004: Порто (Португалия)

2005: Сао Пауло (Бразилия)

2006: Интернасионал (Бразилия)

2007: Милан (Италия)

2008: Манчестър Юнайтед (Англия)

2009: Барселона (Испания)

2010: Интер (Италия)

 

* В списъка не е включена титлата на Коринтианс от началото на 2000 година, когато в Бразилия бе проведено първото Световно клубно първенство, което обаче имаше по-скоро експериментален характер и на което участваха бразилските Коринтианс и Вашку да Гама (без носителя на Копа Либертадорес за 1999 г. Палмейрас) от Южна Америка и Манчестър Юнайтед и Реал Мадрид от Европа. ФИФА отмени планираната за 2001 г. подобна надпревара в Испания и едва през 2005 г. Световното клубно първенство официално замени финала в Токио за междуконтиненталната титла.

20 000 фенове на Коринтианс акостираха в Йокохама (Япония), където се провежда Световното клубно първенство. Шампионът на Южна Америка, зарадва своите поддръжници, след като се класира на финала, където ще спори с английския Челси - победител в Шампионската лига на Европа.

 

На полуфинала Мускетарите спечелиха срещу египетския Ал Ахли с 1:0. Единственото попадение вкара парагвайският нападател Хосе Пауло Гереро, който прати топката с глава в мрежата след половин час игра.

 

Коринтианс ще се опита да спечели своята втора междуконтинентална титла след тази през 2000-ата година. Последните пет издания бяха спечелени от европейските състави.

 

Финалът между Коринтианс и Челси ще се изиграе в неделя, на 16-и декември, от 12,30 часа българско време.

 

Мускетарите, както наричат Коринтианс, се радва на голяма подкрепа от страна на своите фенове. Още при отпътуването на отбора за Япония в началото на декември хилади изпратиха отбора на път за Страната на изгряващото слънце.

 

 

 

 

 

 

Изпращането на Коринтианс:

 

Близо 20 000 фенове на Коринтианс подкрепиха своя тим по време на финала на Световното клубно първенство срещу Челси. Мускетарите - носители на Копа "Либертадорес", победиха европейския клубен шампион с 1:0 след единственото попадение на Паоло Гереро в 69-ата минута.

 

На стадиона в Йокохама присъстваха 68 275 зрители, повечето от които поддържаха Коринтианс. В Япония живеят доста бразилци, но и немалка част от южноамериканците прелетяха презокеанското разстояние, с което заслужиха уважението на всички.

 

За втори път в своята история Мускетарите стават световен клубен първенец. След този успех купата заминава за Южна Америка за първи път от 2006-а година.

 

В далечен Сао Паоло, въпреки ранния час на двубоя (8.00ч. местно време), хиляди гледаха финала на големи екрани в града, а след това празненствата стартираха.

 

 

 

 

 

 

Стотици хиляди привърженици на бразилския отбор Коринтианс изпълниха улиците на Сао Пауло и приветстваха своите любимци, които спечелиха световното клубно първенство.

 

Коринтианс грабна трофея след победа на финала над европейския клубен шампион Челси с 1:0 в неделя. Партито за отпразнуване на купата продължи едва пет часа. Празникът трябваше да продължи по-дълго, но играчите предпочетоха да се приберат по домовете си заради умората от дългия полет от Япония.

 

"Много сме уморени и искаме да споделим мига с нашите семейства. Благодарим ви", обърна се към феновете нападателят Емерсон. Губернаторът на Сао Пауло Жералдо Алкмин посрещна отбора на летището, след което играчите и треньора Тите бяха приветствани от кмета на града Жилберто Касаб. Отборът направи тур за овации пред хиляди възторжени свои привърженици.