Последният генерал
Четвъртък, 04 Октомври 2012 23:01Мнозина се заблуждават твърдейки следното: "Няма ненаказано добро". Не, няма ненаказана глупост и некомпетентност. За доброто наградата е друга като не е задължително тя да бъде получена тук, където сме за малко. В този ред на мисли съм дълбоко убеден и в още нещо: Само истината може да те направи голям. Лъжата, заблудата, манипулацията винаги завършва с провал. Понякога по-бавно, понякога по-бързо, но винаги по този начин.
Когато Ферарио Спасов се появи в ЦСКА през февруари 2004-а година, броени дни преди началото на пролетния полусезон и го завърши с провал, "специалистите" отсякоха: "Ферарио няма вина, защото не е правил селекция и не е водил подготовка.". Когато Миодраг Йешич се появи по същия начин през февруари 2005г. и стана шампион "специалистите" казаха: "Йешич стана шампион, защото взе готов отбор.". Кой подход е верният и при подобни разминавания кое е определящото. Стремежът да бъдеш обективен или желанието да манипулираш, да заблуждаваш?
Изобщо как се стига до истината? С гола теза или с анализ и доказателства? С добросъвестно отношение към фактите или с неприкрито желание да защитаваш своя кумир? Какви са доказателствата на тезата, че през шампионат 2011/2012-а титаните са продали титлата? Има ли такива, вярно ли е това и в крайна сметка докъде ще стигне всеки, който определя мисленето и поведението си с помощта на заблудата и лъжата? Включително заблудата и лъжата, че през 2005/2006-а година Миодраг Йешич е пропилял аванс от 7 точки и еднолично е сдал титлата.
Анализът, обективният анализ на събитията от шампионат 2005/2006, е задължително да бъде направен, защото твърде много хора се опитват да прикрият истината. Опитват се да заблуждават и манипулират. Онова, от което следва да се тръгне при очертаване на всеобхватната, автентична картина на не толкова отдавна произтеклите събития, е играта показана от ЦСКА през есента на 2005г. Продукция превърнала стадион Българска армия в Бродуей на футболната игра. Игра не само невиждана в последно време по родните терени, но и съизмерима с митологизирани институции на европейския футбол. Това уточнение е важно. То иде да подскаже, че преходът от подобно ниво към онова, което след серия от слаби игри позволи на ПФК 1914 да завърши като победител в театъра, наречен български футболен шампионат, не може да бъде продукт на случайности. Абдикацията от титлата с отбор с множество национали има своите очевидни и за разлика от всички услужливо подадени хипотези, обективни причини.
ДЕРБИТО ОТ 11 СЕПТЕМВРИ 2005г.
Всеки опит събитията от шампионат 2005/2006-а да бъдат обяснени без да бъде включено дербито между "червени" и "сини" от есента на 2005г. не е нищо повече от опит да бъде потулена истината. Този "двубой" е до такава степен многозначителен и характерен, че дори само в него могат да бъдат намерени ключовете от всички врати, които желаем да отворим. Преходът от впечатляващото половинчасово присъствие, подпалило подуенската пеналтерия, към схемата "Ела, мечко, изяж ме!", не бе само на часа разгадан от по-интелигентната публика. Той педантично, в рамките на само един мач, показа двете лица на ЦСКА - есенното и пролетното. Страхът на "червените" футболисти да погледнат към вратата на контузения, нестабилен "син" вратар, наследника на Боби Михайлов, показа, че в отбора на Васил Божков съществуват механизми, позволяващи да бъде влияно върху поведението на играчите на терена. Възможност реализирана еднократно през есента и многократно през пролетта.
Вечното дерби, играно в неделя, 11 септември 2005г., е един от трите мача, фигуриращи със звездичка в тираж №73 на Еврофутбол от този ден, т.е. един от трите, които можеха да бъдат играни на сингъл. Този факт, както и възможността да се влияе върху резултата едва ли е случаен. Коефициентите за тази среща имаха следните стойности:
БЪЛ 18:00 642 ЛЕВСКИ - ЦСКА 2.75 2.80 2.10
Победата на ЦСКА над "Ливърпул" на митичния Айнфийлд, както и моментното състояние на отбора, създаде увереност всред залагащите, че шансовете на армейците са несравнимо по-големи. Това очакване бе защитено впоследствие и с онзи половин час игра, в който "червените" наистина играха. Следващите непосредствено от това основателни "сигурни" залози за двойката бяха сериозна причина точно този знак да не излезе и то по твърде странен начин. В държавата Абсурдистан, в държавата с отсъстващи прокуратура, следствие и съд. В държавата, в която далаверите в играта футбол се нищят от генерал, бивш полицай, наказван със служебно несъответствие за опит за уреждане на футболни мачове.
МАЧЪТ МЕЖДУ СКАЧЕНИТЕ СЪДОВЕ ОТ СМОЛЯН И ОТ ГЕРЕНА
Мач, игран на 22 октомври 2005г. или броени дни след като "сините" юнаци с помощта и на "червени" глупаци овладяха БФС. Значението на този архи прозрачен "двубой", произвел един от най-големите скандали в родния футбол, е, че маските бяха свалени. Че и на най-наивно вярващите в добрите намерения на четвъртите, е могло да просветне как те смятат да упражняват властта. Експлицитно, брутално проявената тенденция подуенският отбор да употребява сателитите си, а съдиите да стоят в стойка мирно, задължително следваше да доведе до някакви насрещни, адекватни действия. Имаше ли такива?
Категорично не. Не само, че нищо подобно не беше направено, но и всичко сторено в Борисовата градина бе насочено срещу състезаващия се там отбор. Като се започне от войната между треньор и шеф на Надзорен съвет, мине се през разбиването на трудно изградената стабилност в крайната защита и се стигне до серия решения, действия и бездействия, реализирани в синхрон със силите, желаещи шампион да бъде друг.
Практиката от последните години в мафиотизираната среда на родния футбол показа, че всеки път, когато силите са поизравнени, решителна за титлата е пролетта. Есента е за футбол, тя е на треньорите и футболистите, а пролетта не. Тя е на президентите. Както беше през първенство 98/99г., когато Гриша Ганчев отказа безропотно да предаде титлата си на Насо Сираков и на Чорни. Както беше през 99/2000г., когато поръчковото дуо Узунов-Леков опорочи мача от 13 май на Герена, за да бъде моментално наградено с високи постове във футболната централа. Както беше през 2002/2003г., когато Божков тушира съдийските заслепения и "сини" куфарчета във футболните съблекални със служебната победа срещу Локо Пд. Както стана при единствената титла на черно-белите от града под тепетата през 2003/2004г., когато Жоро Илиев не даде пари за зимна подготовка, защото много добре знаеше, че са му необходими за друго.
Пролетта на 2006г. президентът на отбора от Борисовата градина не предприе нищо. Нищо, което да тушира "сините" изяви от кабинетите на футболната централа. Естествено, не защото не е могъл, а просто защото не е искал.
ОТБОРИ И ТОЧКИ
Мачът, в който всичко лъсна като на длан, бе мачът на Лаута срещу Локо Пд. Този мач ЦСКА задължително трябваше да спечели. Този мач се проведе веднага след като "червените" отстраниха Литекс за купата. Този мач бе срещу един по същество новосформиран отбор, играл повече от час с човек по-малко. От този отбор Васил Божков взе всичко, което можеше да бъде взето като футболисти, но не можа или по-точно, не пожела да му вземе по-простото и по-лесното. Трите точки. Което автоматично превърна срещата в мъчение. Бе мъчение да се гледа как футболистите с "червени" фланелки се мъчат, мъчейки се да не вкарат гол. Срещу точно този противник.
Когато в едно първенство трябва да правиш по-лесното, да губиш и да раздаваш точки, няма как да не стигнеш и до въпроса на кого точно да ги дадеш. На кого ЦСКА в крайна сметка даде точки, за да може шампион да бъде друг?
12.03.2006 - Литекс – ЦСКА 1:1
19.03.2006 - ЦСКА - Беласица (Петрич) 2:2
26.03.2006 - Локомотив (Пловдив) – ЦСКА 1:0
02.04.2006 - ЦСКА – Левски 0:1
19.04.2006 - ЦСКА - Марек (Дупница) 1:1
06.05.2006 - Черно море (Варна) – ЦСКА 0:0
20.05.2006 - Родопа (Смолян) – ЦСКА 1:0
В този списък безпроблемно могат да бъдат открити срещите, завършили според футболната логика и традиции от последно време, както и да бъдат прочетени имената на всички обичайно заподозрени "сини" сателити.
Синхронизацията между "вечните врагове" не вървеше единствено по линия на точкодарителството. Тя се реализираше и в областта на пропагандата. Бос, шефове и говорители в Борисовата градина неуморно повтаряха тезите на подуенските оперативни работници от радиоточки, кабеларки и стенвестничета за някаква провалена подготовка, достатъчна за резултати срещу Литекс, не и Беласица и за некадърника Йешич, достатъчно кадърен да отстрани Байер Леверкузен, да бие Ливърпул на Анфийлд, не и обезкървения Локо Пд на Лаута.
ТИТЛА ЗА КУПА
Изключено е предубедените пропагандатори на тезата за некадърника Йешич да довидят този момент. Това, че като има уговорка на най-високо ниво, задължително има и компенсации, уговорки, като уговорката – подарена титла за ПФК 1914 заради натрупването на достатъчен коефициент за поставен в предварителните кръгове на ШЛ и компенсация купа за ЦСКА. При наличието на подобна уговорка какъв е "добрият" вариант за "сините"? Загуба в директен двубой или отпадане от трети противник? Естествено второто. На 22 март 2006г. в осминафинални двубои за Купата на страната се срещат ЦСКА – Литекс и Черно море – ПФК 1914. ЦСКА побеждава с 1:0, "сините" губят и то след продължение с 3:2.
СТРАСТНАТА СЕДМИЦА
По време на своите европейски изяви и то не само през сезон 2005/2006, ПФК 1914 отлагаше редовно своите мачове у нас с мотивировката участие в ЕКТ. И така до четвъртфинала с Шалке 04, до седмицата, в която пред "сините" се отвори шанс да постигнат нещо повече от постиганото дотогава в Европа. На 30 март 2006г. ПФК 1914 играеше с Шалке в София, на 2 април с ЦСКА и на 6 април реванш с Шалке в Германия. И защо не бе отложен точно този мач с ЦСКА, когато наистина имаше основание да бъде отложен? Отговорът може да бъде само един. Защото подобен сблъсък нямаше, имаше нещо друго.
МОДЕЛЪТ БАТЕ
Не знам по каква причина, но когато "сините" анализатори коментират защо днес ПФК 1914 не е на мястото на БАТЕ, те пропускат един много важен момент. Пропускат да уточнят какво стана с големите пари, които "сините" получиха за участието си в ШЛ. Къде отидоха те, имаше ли ги изобщо или с тях бе погасено някакво задължение? Може би към Чорни, може би към някой друг.
Това, което Йешич даде на ЦСКА през 2005-а година, бе способността да изстисква от наличния ресурс максималното, да намира за всеки двубой възможно най-подходящата схема и да настройва играчите по най-добрия начин. Подобни умения позволиха на Йешич да спечели титла "без да е правил селекция и без да е водил подготовка", т.е. без обичайното извинение на треньорите, които и със селекция и с подготовка пак успяват да се провалят. Благодарение на Йешич ЦСКА изгради стил и класа, позволили му да отстрани отбор като Байер Леверкузен и да играе като равен с еврошампиона Ливърпул и германския Хамбургер. Фатално за "червените" и за Йешич се оказа това, че футболната централа бе овладяна от паталогично свързани с Подуене персони и че клубът бе управляван от хора способни на уговорки и договорки, хора, които се опитаха да измият ръцете си с последния "червен" генерал. Лично аз не виждам нищо подобно в сега управляващите ЦСКА. Виждам друго. Глупост и некомпетентност, за които пиша отдавна. Глупост и некомпетентност да не бъдат в състояние да подбират точните хора и точната политика. Глупост и некомпетентност, която не от днес и не от вчера се разпорежда в "червения" сектор на обществото и продължава да си въобразява, че заслужава нещо повече от случващото се в момента.
Петко Суровянски, специално за FanFace.bg
Йешич: Извинявам се на феновете на ЦСКА
Четвъртък, 05 Януари 2012 19:10Сръбският специалист Миодраг Йешич бе за кратко време в България, но намери време да се срещне с представители на родните медии. Той изкара доста време у нас, като води отборите на Славия, ЦСКА и Литекс, а напоследък отново е спряган за наставник на някой от българските отбори.
Миодраг Йешич, който за последно бе треньор в Иран, заяви, че на този етап това са спекулации и у нас е само на почивка. Йешич взе отношение по доста наболели теми по време на пресконференцията си в БТА.
"С публика, каквато има ЦСКА, щяхме да стигнем и още по-далеч, но някои хора не ни позволиха. Не аз и моят щаб изгубихме преднината от седем точки, а в последствие и титлата.
Едни други хора, един квартет се срещна в Дубай през зимата на 2005 година и предреши първенството.
Извинявам се на феновете на ЦСКА, че останах тогава и не споделих тези неща. Дължа им голямо извинение. Оставам завинаги армеец в България и гробар в Сърбия!"
Генералът с мъртвешката глава
Неделя, 13 Януари 2013 10:35МАРШ, МАРШ, С ГЕНЕРАЛА НАШ…
„ЖЕЛЕЗЕН ЮМРУК” ЗАМЕНЯ ПЛАСТМАСОВА ДИРЕКТИВА
От Герена навява все по-голяма медийна скука и дай Боже да продължи така. Няма, все още, видими постижения, но и няма абсурди, с каквито продължават да ни захранват „родените от светкината на храма”. Тодор Батков, който докато е жив ще продължи да ни срами, щом му поднесат микрофон, вече не изглежда толкова уверен, че той кара влака. Или, ако го кара, то ще е до гарата, където трябва да стане размяната „акции срещу власт”…
/Когато този момент настъпи, най-вероятно и Наско Сираков ще изпрати на тази гара свои наблюдатели. Някакъв фейсбукски одит, за да се освидетелстват далаверите на адвоката, и той също да бъде остриган нула номер при доказване на недобросъвестност…/
Инак в „кристално чистия отчет” на Баждека трудно може да се надникне с „невъоръжено око”, за да се даде прогноза. . А срокът явно зависи и от посоката, където се намира „гарсониерата ” на бай Майкъл. Той надали ще бъде без претенции срещу „подарените” акции на своя адвокат. Предполага се, че тази цена сега обсъждат „другите майкъли” в офиса на световната компания в Москва.
В този смисъл, слуховете, че забавянето на договора между „Левски” и Газпром се дължи на обсъжданията на реплики от фатмашките ни сайтове, едва ли отговарят на истината. „Газпром” ще се съобрази с представените му предимства на по-добре функциониращия клуб от Подуене.
Ще оставят без последствие пълният с изпикана газ и крокодилски сълзи североизточен пикочопровод, който се стопанисва от новосформираната българска партия „ГА-зът”. Нейният „двубуквен лидер” вече стяга редиците на милионното четирибуквено войнство. Ако кампанията върви добре, Боко, крепителят на лефскарите от Банкя, ще си получи заслужения армейски ритник…
/Като за начало за предизборния успех на ГА-зът може да се отбележи масовият протест от цели седем партийни членове, разпънали една сергийка за свещи на недовършения си стадион…/
Всъщност, ако трябва да се обобщава началото на работната седмица, то на първо място да отбележим правилните стъпки на „ червените майкъли” от парка на свободата. Те уволниха своята Директива за три неизвинени отсъствия, като придадоха на нарушението не само юридическо, но и нравствено значение. Стойчо Младенов се е самоотлъчил от Храма на фуражките в момент, когато е трябвало да се кове новата „Директива-2013”. А такива постъпки отдалечават родените от светлината от исторически определеното им място….
С тази позната и неотменна терминология на журналисти-харизматици, които се опитвам да иронизирам, потегли и службата на заместника на Стойчо Директивата. Само че, бастуноподобният Йешич, върнал се на незаслужения пост благодарение на това, че „мачкам левскарите с който отбор ги хвана”, заряза пластмасовия термин „директива”, с много по- армейското „железен юмрук”.
Той така е схавал че трябва да връща харизмата на нейното предопределено от историята място – на върха. Няма ги сълзливите стойчовски жалби за късане на живо месо и ъперкъти в слабините. Сърбинът обаче, макар и отдавна да е „български генерал”, не е много запознат, че „на върха” се намираше и една двутонна петолъчка в центъра на столицата, която преди 22 години бе свалена с два хеликоптера. В момента тъкмо този символ се намира на своето „историческо място” – кв. „Изгрев”, музей на тоталитарното изкуство…
Вас какво ви засяга цесека, че се заяждате – един очакван и правилно зададен въпрос и към Блога на Драгой.Защото е вярно, че много по-често пишем за централния клуб, /ЦК/, отколкото за своя подуенски, причинител на всички злини.
Но си имаме своето обяснение и оправдание, записано още в уводната бележка на сайта– „някои отбори търсят оцеляването си на гърба на отбора на народа.”.
А какво точно означава това наименование? Означава, че ние сме изникнали, развивали, разлиствали и дали плодове благодарение на собствените си корени. И щяхме да продължим да го правим и без да се появи „качето с узрели лимони”, привнесено с молотовка оттатък Дунава.
/„Узрели лимони”, в смисъла на внесения съветски модел за спорта и футбола, при който доминират обгрижени от партията и властта правоимащи. Такива няма ка да бъдат клубове, създадени 30-40 години преди съветизацията у нас…/.
По-просто да обясним и сегашната ситуация – от 20 години насам всяка промяна в „отсрещния клуб”, всяко затъване, затъпяване, финансова неудача и какво ли не, веднага се свързва с вини, конспирации, геноциди, идващи от Подуене.
Харизматиците от пресата и виртуала подхващат и поддържат кампании, за да мобилизират своите петолъчковци. Да свалят напрежението от своя пригоден за планова и командна система спортен клуб, и да го прехвърлят там, където се пробват в една належаща европеизация.
На този фон неувяхващи са мислите и гласът на ген. Джуров, когато обяснява „защо създадохме ЦСКА”- имало младежи с буржоазни възгледи и несъгласия с народната власт, как така няма да ги вкарваш в пътя…
———
Сега на дневен ред идва друг „червен генерал”, който харизматиците вече рекламират като „синия” кошмар на „Левски”. С такава гордост и наслада ни го налагат, само дето не се придружава с мелодия и текст от „Шуми Марица”.
Марш, марш, с Генерала наш!…
Във форумите, обаче, има и несимпатизиращи, измислили на сърбина прозвището „мъртвешката глава”. Може би, защото без генералска фуражка главата му е дребна и облещена, но пък юмрукът му може наистина да се окаже „железен”. Като го завърти по пресконференции, особено след очакваните бая загуби, ще трещят и подскачат гласните струни на преовдача му, а на съдии, бефесета и всевъзможни левскари дупе да им е яко.
Е, каква разлика да чакаме между уволнената Директива и назначеният „железен юмрук”? Доколкото си спомням, имало е и партизански отряд с такова име,”Железен юмрук”, чел съм и мемоари, в които пише как се е стоварвал този юмрук върху народни изедници…
Както вече е стана дума, такава им е терминологията, такива са им подходите към спортния противник, също и към феновете по трибуните. Нито сър Алекс, нито Муариньо ще се провъзгласят за железни, и въобще за юмруци. Но в „цекато”не се назначават треньори и специалисти, там наблягат на вождове и водачи, които да се противопоставят на „говедата”, на „изконното зло от Подуене”.
Това им стига. Пък ако се случи кандидатът да е удостоен и с най-високо военно звание от самия гуру на харизматиците, всеки боклукчия може да си върти дучетата на синджирчето. Както и в случая – едно отстраняване на „великия Леверхузен”, един безмислен победен гол на стадиона в Ливерпул, макар след безпроблемна загуба в центъра на София…
И ето ти го сръбският несретник, с 23 сменени места по цялата земя, „почетен български генерал”, на когото са сбирали пари и за униформа…
Само си предсатвете българин като треньор на белградски клуб,/ няма значение колко е успял отборът му/, да бъде титулуван с такова прозвище по медиите.
Българин – сръбски генерал, пък било и прякор!
А вече и гръмки половинметрови заглавия за едно евентуално покушение - „ГЕНЕРАЛЪТ ЩЕ БЪДЕ ЕКЗЕКУТИРАН!”
Какъв ли ще бъде отзвукът в родината му след една екзекуция? Или поне в бирарията, където „мъртвешката глава” смайва с вряща и кипяща балканска жизнерадост…
Такива „звания”, макар и като прякор, но се използват сред много широк кръг от хора, засягат авторитета на самата армия, а на чужденец това може да се прикачи само в някой клуб на комплексари. В западната ни съседка, казвам го със завист, са доста по-сербезлии и с по-голямо уважение към своите пагони.
Нека всеки прецени доколко моите думи са запалянковски и „говежди” и до колко са справедливи по посока национално достойснство. Нека си ни плашат ГА-ргите с железния юмрук на „мъртвешката глава”, но и нека по-малко да го размахват и като „български генерал”, макар и футболен. Защото си е и една подигравка.
В Германия, все пак, не наричаха Гочето Василев „ немски генерал”, той си го извоюва на наша територия, по нашите терени.
Драго Драгоев - Драгой
Миодраг Йешич: Левски има много фенове, правят добра атмосфера, но са далеч зад тези на ЦСКА
Събота, 14 Юли 2012 16:27Бившият наставник на Славия, ЦСКА и Литекс - Миодраг Йешич, провокира феновете на Левски със свое изказване пред босненски медии преди двата мача между "сините" и ФК Сараево в Лига Европа.
След като сподели, че бошняците имат шансове да елиминират българите, засегна темата за феновете. Йешич започна с добри думи за привържениците на Левски, но после ги жегна, след като ги сравни с тези на любимия му ЦСКА.
"Техните фенове (на Левски - бел.ред.) ходят в голямо количество на мачовете, най-вече на международните. Те знаят как да направят добра атмосфера по трибуните, аплодират своя отбор максимално, дори и когато губи. Но са далеч зад привържениците на ЦСКА, които са най-добрите на Балканите, а може би и извън тях. Те са уникални и неповторими", заяви сръбският специалист.
Фенове подариха фланелка на Йешич: "Добре дошъл, Генерале!"
Вторник, 08 Януари 2013 21:05Група от най-верните запалянковци на ЦСКА връчиха на новия старши треньор на тима Миодраг Йешич червена фланелка с лаконичен надпис "Добре дошъл, генерале! Обичаме те!". Те му пожелаха да постигне 15 победи и да спечели Купата на България.
Последваха топли прегръдки и обща снимка, след което новият стар старши треньор на ЦСКА Миодраг Йешич даде пресконференция в клуб "Армията" на стадион "Българска армия".
На събитието присъстваха рекорден брой журналисти, както и немалка част от феновете на тима, част от постоянното присъствие на "Армията".
Йешич: Искам с публиката на ЦСКА да сме едно цяло, можем да сме обединени
Петък, 11 Януари 2013 18:21Новият старши треньор на ЦСКА Миодраг Йешич каза, че е рано да влиза в детайли относно червения отбор. Преди дни сърбинът замени Стойчо Младенов начело на армейците, а днес той и тима заминаха за Турция, където ще протече първият зимен лагер на 31-кратните шампиони.
"Едва ли има нещо ново да кажа. Когато се завърнем от Турция може да говорим нещо повече. Започваме работа по нашата програма и като се върнем може да говорим нещо малко повече. Казах вече, че ще направим вътрешна селекция. Всички футболисти, които заминават на лагер ще работят и след лагера ще вземем решения дали ще ни трябват още играчи, дали ще освободим някой. Христо Янев? Той представлява интерес за нас. Има качества. Ако се завърне аз ще го приема с голямо удоволствие", довери Йешич.
"Отказалият се Тодор Янчев? Не съм разговарял с него. Всичко стана много бързо. Имаше много работа. След първия лагер може да говорим. Много е рано да се говори с него, ще изчакам малко. Тодор Янчев аз го върнах в България при първия ми престой в ЦСКА. Като капитан вдигна титлата. Моето мнение за Янчев се знае отдавна и не се е сменило", добави Генерала.
"Треньор на вратарите ще Раде Залад. Той първо игра с мен в Партизан, а след това игра и в Турция. Треньорската кариера започна в Обилич, после в Партизан заедно аз като старши, той като треньор на вратарите. Работил е в младежкия национален отбор. След това с Радомир Антич в националния отбор на Сърбия. Имаше вариант за един или двама български специалисти, но в крайна сметка се стигна до Раде Залад", каза още специалистът.
Накрая Йешич си пожела: "С публиката искам да сме едно. Нека започне първенството и мачовете за Купата на България, ако се представим на ниво може да обединим всички и да сме едно".
Червени фенове от Свиленград и Харманли посрещнали първи Йешич
Петък, 11 Януари 2013 19:27Фенове на ЦСКА от Свиленград и Харманли се похвалиха, че първи са посрещнали новия старши-треньор на армейците Миодраг Йешич.
Това станало при преминаването на сръбския специалист на българска територия след идването му от Саудитска Арабия. Йешич пътува със самолет до Истанбул, а оттам с автомобил той се придвижи до София.
"Фенове от Свиленград и Харманли посрещнаха генерал Йешич на влизане в България", гласи информацията, изпратена на мейла на FanFace.bg.