Когато си отдаден на Играта и си честен към нея, тя винаги ти се отблагодарява с незабравими спектакли и преживявания. Във вчерашния топъл августовски ден реших да игнорирам цялата съвкупност от телемачове с марка "Европа", за да се впусна в дълбините на родната ни футболна джунгла, за което не съжалявам и за миг. Изиграното дерби между отборите на Сливен и Ботев бе наситено с толкова първичност и емоции, че спектъра от предложения продукт по телевизията бледнее пред него. Обличайки си късметлийската фланелка на ПСЖ се замислих, че тя същ о в един определен момент се е ситуирала в града под Сините камъни. Да, нейната история е интересна. Настоящият градоначалник на Сливен играе контрола с неговия "Бешикташ" срещу френския гранд. След края на мача се ръкува със звездата на гостите Лоран Льороа и разменят фланелки. Впоследствие гениялният плешивец в знак на приятелство я подарява на мой познат, от който аз с кански мъки успях да я изврънкам. Уникалното в нея е, че има щемпел на Шампионската лига на ръкава и е дефилирала по доста европейски сцени.

 

Но да се върнем на конретния двубой. И друг път съм посещавал мачове на отбора на Сливен, даже и срещу вечните съперници Левски и ЦСКА, но никога не съм ставал свидетел на такава мощна подкрепа, уникална хореаграфия и бурна като врящ котел атмосфера на градския стадион. Около 2000 бултраси на Ботев окупираха не само клетката за гостуващите фенове, но поради многочислеността си и съседните сектори. Факли,димки, песни възхваляващи силата на любимия тим...въобще тръпки да те полазят по цялото тяло.

 

А действията на зеления килим? Без капка доза съмнение считам, че вчерашните съперници с успех биха се подвизавали в групата на майсторите без притеснение за статута си. В Сливен Димчо Ненов е изградил хомогенен отбор, чийто гръбнак са вратарят-капитан Караманов, безкомпромисният десен бек Живко Динев, мощният Хашев и завърналият се от Етър Мирослав Миндев. Около тези пичове израстват в игрово отношение местни момчета и млади таланти от региона. Определено най-добър в редиците на домакина бе едно здраво момче с номер 9 на гърба, чийто име и фамилия така и не разбрах и когото местните кибици зовяха "Барона". Не знам на какво се дължи този негов прякор, но определено в поеманет о и боравенето му с топката личи класа и благороднически финес. Той бе инициатора на всичко по интересно пред вратата на гостите и само малшанса при завършващия удар на неговите съотборници лишиха Сливен от заслужена победа.

 

В същата степен тя би прилягала и на тима на Ботев. Учудих се на физическата подготовка на Сашо Александров- "Кривия". Даже в добавеното време търчеше като обезумял, пресираше и се хвърляше за безнадежни топки. Интересно беше да се види включването на ексфутболистите на ЦСКА Тодор Тимонов-"Лимона" и Николай Манчев. Същите обаче май имаха проблеми с контузии, тъй като само се поразтъпкаха по екип на тартановата писта. Не можахме в пълна степен да се насладим и на голмайсторските умения на безотказната машина Курдов, но влизайки двадесетина минути преди края на срещата определено раздвижи играта на "ботевистите" , но или перфектни намеси на Караманов или слаба постановка при ударите на неговите съекипници спомогнаха за запазване на нулевото равенство. Равенство, което не топли нито едните, нито другите. Амбицията за призово място и последващо влизане в "А" републиканската ни футболна група изисква дълги победни серии и бетониране на място около върха още през есенния полусезон. Дали ще сполучат в това си начинание тези два симпатични отбора един Господ знае.

 

Тръгваме си удовлетворени и пълни с емоция от стадиона под Сините камъни. После в автомобила и след това на по чаша бира дискутираме с часове, приживяното от нас. А то е толкова силно, наситено и шарено, че трудно би могло да се опише с думи.

 

Иван Иванов (коментарът е публикуван в Sport1.bg)

Композирайки есето "Поредното постно дерби" сякаш като на каданс и като "дежа вю" вчерашният двубой вече бе изигран в съзнанието ми. Очакванията ми както винаги отново се сбъднаха. Такива злополучни представления единствено отблъскват, кашата на терена избива в низки фенски страсти, а реферите, включая снощният, сполучливо се вписват в подобни грозни картинки.

 

Топката от последното, силно казано дерби моменталически трябва да бъде хоспитализирана в "Пирогов" и перманентно налагана с оцетени компреси. Ако Барселона задържат коженото къл бо и правят по осемдесет безгрешни подавания, то на симпатягите от двата ни гранда толкова се събират за един полусезон.

 

И ако не беше комичното изпълнение на Янис Зику, оставащо в историята на футбола с название "удар с ляв протектор", "краваите" бяха вързани в кърпа. Иска ми се да видя нещо положително, нещо градивно в игровия облик и на двата отбора, но не би. Просто затвърждаване на стари болежки и разкриване на нови такива- още по-фрапиращи и пародийни.

 

Питам се, докога в Левски ще търпят истинското футболно бедствие Орлин Старокин и не вижда ли компрометиралия се треньор и спортно-технически директор пълното безхаберие на въпросното лице? Отдавна съм установил, че с такова игрово поведение Орлинчо би могъл успешно да гони рекорда на Сър Стенли Матюс.

 

Забиване на фланга, пазене на "неговия" си човек, включвания най-много до центъра на терена, сякаш зад демаркационната линия е поставена противопехотна мина...Класически бек от седемдесетте години. Ако ги съпоставим с Дани Алвеш ще се окаж е, че упражняват различни професии, макар че им се плаща за една и съща.

 

За капак бургаското недоразумение нагледно ни демонстрира неумението си да изпълни странично хвърляне, което втрещи цялата компания, в която наблюдавах дербито.

 

"Егати тъча - такъв хвърлиха оня ден на "Ураган"- Бояджик и Межда." - култова реплика, изтървана от устата на бивш футболист на Спартак Варна и Сливен, седящ в близост до мен. А говорим за играч от висшия ни футболен ешелон. Тц, тц, тц...

 

Мога да вляза в още детайли и дребнотемие, да анализирам пост по пост, да маркирам заешкото поведение на червенобузкото Данчо Милиев, да разнищя "гениалното" гонзовско решение с ваденето на Дарко, което бе повече от самоубийствено, но ще се окажа в ситуацията на лирическия герой от народната песен "Кат си пееш Пенке ле, кой ли те слуша".

 

Заслужава си обаче да се отбележат две-три неща. Първото- снощи по-малко слабият отбор къде с късмет, къде със сръбски треньорски нюх, успя да грабне минималната победа. Второ- понеделнишката ловешко-лудогорска футболна експресия ме убеди, че реалните кандидати за титлатата са точно тези два тима.

 

И не на последно място - откъде ще търси кадри новият ни национален селекционер при положение, че в родните ни два гранда е бъкано със спорни чужденци и български некадърници? И как аджеба този човек ще гони класиране на голям форум? Трудни въпроси, на които поне аз не намирам отговор.

 

Иван Иванов 

Причината, за да отидеш на стадиона или на театър е желанието да наблюдаваш качествена и стойностна продукция, която да напълни душата ти. В тазгодишния ни футболен шампионат бях свидетел на точно две действия, които ми изплакнаха очите. Едното наглед по-драматично,но доста опорочено от шеф-диригента - побутнал домакинския отбор къде с измислени фалове около пеналта на гостите, къде с допускане на твърда, прескачаща границите на разумното игра. Другото действие се разигра тази събота и може да се каже, че беше почти рецитал и монолог. И в двата случая единият участник в събитията беше уникалното за родните ни стандарти явление - тимът на разградския Лудогорец.

 

Изключая болните вопли на неколцина футболни лаици за реферски рамена, с чисто сърце мога да заявя, че поднесената продукция от провинциалния тим е в пъти на по-високо ниво в сравнение с тази представяна от двата ни книжни гранда. Питам се само кой от кого взе амалгамата за съвременния явно печеливш футбол- Пеп Гуардиола от Ивайло Петев или обратното?

 

Извън рамките на шегата прави впечатление, че както Барселона, така и Лудогорец бягат от схемите с типичен таран, забит самотен напред, както и не разчитат на такъв подпомаган отзад от лек халф. При отбора на Разград има едно осезаемо сваляне на ръста на тима в предни позиции и залагане на дребни, но бързоноги и сменящи си местата "средни" хора, както би казал култовия Пена. Не ви ли наподобяват Гъргоров, Мишо Александров и Марселиньо на Меси, Шави и Иниеста? Попаднали в този бермудски триъгълник футболистите на Локо Сф не знаеха на кой свят се намират, а пресата на домакините приличаше на луда гора, оплела в клоните си де що мърда в нея. И тези четири гола, можеха да бъдат и осем. Но нали и публиката си търсеше шоуто и го получи с няколко филигранни удара, непоразили целта и с безброй виртуозни комбинации, характерни единствено за отбори, подготвени за шумна изява на европейската сцена. Не мога да не изкажа възхищението си от ветерана Ст.Генчев, събиращ в себе си комплексните качества така необходими за един съвременен халф- добро отнемане и позициониране в дефанзивен план, майсторско изнасяне на топката и перфектно владеене на последния пас при офанзивни действия. Най-симпатичен ми е обаче чернокожата перла с име, навяващо асоциации за сладки изкушения- Шоко. Какъв финес, какъв демараж, какви стойности центрирания- истинска находка за българския футбол.

 

На фона на показаното от Лудогорец, бегло погледнах към играта на Левски и ЦСКА. Там няма какво да се анализира толкова. Разчитаме румънеца да я спре с корем и някакси да я добута в мрежата или като не можем да я разиграваме-да центрираме безадресно в пеналта и там евентуално едно поувяхнало лале да свърши работата. Това не е футбол, господа. Така разградчани ще ви порят и разкостват над път и под път. След саморазправите с трите софийски тима идва ред и на четвъртия. Сигурен съм,че и тогава ще има повод непредубедения роден фен да възкликне: "Ах, когато зашуми Лудата гора!"

 

Иван Иванов (коментарът е публикуван в Sport1.bg)

Треньорът на Литекс - Христо Стоичков направи жест към една от легендите в българското кино - Иван Иванов. Камата подари фланелката и бутонките си от историческата победа на България с 4:0 срещу Гърция на Мондиал '94 на изпълнителя на главната роля във филма „Всичко е любов“.

Това се случи по време на премиерата на документалния филм „Стоичков“, с който бе сложен край на официалната част на „София филм фест“, пише официалният сайт на ловешкия клуб. Лентата на режисьора Борислав Колев бе приета възторжено от публиката в зала 1 на НДК, която спонтанно аплодира откровената изповед на най-успелия български футболист.

 

Освен мненията за личността Христо Стоичков на имена като Хосе Карерас, Йохан Кройф и президента на Каталуния Жорди Пуйол, във филма бяха показани и някои от най-красивите голове на Камата.

 

Когато Стоичков бе поканен да излезе на сцената, той поздрави всеки един от участниците в създаването на филма и си направи обща снимка с тях. Футболната звезда обясни, че участието на Иван Иванов в лентата е по негово желание. Още от края на 70-те години, когато гледал "Всичко е любов" на кино за първи път, Стоичков знаел, че това е неговият филмов прототип - човекът, на когото иска да подражава - предан на себе си и готов на всичко, за да стигне до крайната цел, независимо от препятствията.

 

Филмът "Стоичков" проследява историята на бившия национал, футболист на ЦСКА и Барселона и неговия житейски мач, в който той от първо лице разказва за себе си в типичния си прям стил.

 

Стоичков прави равносметка на извървяния път, като се връща назад към местата и хората, свързани с първите му стъпки във футбола в Пловдив и Харманли, както и последвалите трофеи и важни мигове в живота му досега. 

 

"Монитор"

В последните няколко седмици ушите ми се проглушиха от непрестанния вой от посока Борисовата градина.То не бяха завери, хванати играчи, навеждания, приклякания, обслужвания и ред други цветисти определения за едни нормални процеси, съпътстващи всяко футболно първенство. В общия хор се включиха както всепризнати родни капацитети, така и откровени анонимници, решили, че оплювайки светлия лъч в нашия шампионат- тима на Лудогорец ще яхнат вълната и ще уловят мимолетния миг на славата. Господинът от с.Плоски явно не е чувал българската поговорка "Тарикат мъж не писка" и реве безпричинно, та се къса. 

 

Реферските грешки не са локален проблем и по неговото отстраняване УЕФА и ФИФА работят от години. Оптимизиран беше човешкият фактор с въвеждането на допълнителни съдии в евротурнирите. Дискутират се нововъведения, подобни на "Ястребовото око" в тениса. Въобще тенденцията е към изчистване на Играта от досадните, но решителни понякога реферски недоглеждания. Анализирайки отсъжданията на родните арбитри в последните кръгове с чиста съвест мога да заявя, че допуснатите грешки са в рамките на допустимия минимум. Ощетяванията са разнопосочни и в никакъв случай не облагодетелстват определени отбори. А това, че някои хора си мислеха, че ще минат през шпалир по пътя към титлата и евроквотите си е само и единствено техен проблем.  Преди време предрекох, че шампионатът ще е с инфарктна развръзка и за пореден път се оказах прав. Психологическите трикове с "Директивата" дадоха своя моментален, но ефемерен ефект, но сега картите са на масата, а играта е с отворен завършек.

 

Дистанцирайки се от предложеното качество по родните терени, не мога да не остана доволен, както и непредубедения фен от гъстотата в челото на габлицата. Ето това е верния критерий, който трябва да се гони. Примерът с драматичната съботна развръзка на Албиона е ярък и дълги години ще стои запечатан в съзнанието на всеки футболен запалянко. И пак питам - това ли искате да гледате или изкуствените голеади по испанските терени, донесли смущаващи разлики между двата гранда и останалата маса? Ами лудата надпревара в късане на мрежи между Кристиано и Меси не без дейното участие на мъжете в черно, осигурили головите рекорди с нескончаеми свирки в правилнат а посока.

 

Въпреки всичко испанският футболен мир остана непокътнат и победителите не бяха съдени и бламирани. В крайна сметка остават два повече от интересни кръга. Не виждам нищо нередно първенеца и неговите подгласници да бъдат излъчени в добавеното време на последния завършил мач. Тогава вече може настоящият формат на първенството да бъде подложен на широка дискусия, а и всеки сам за себе си да прецени кой е най-удачният вариант- с 10,12,14 или 16 отбора.  

 

Разбирам безпределната амбиция на Херо да покаже тима си на европейската сцена, съч увствам на Кокала за нелепо допуснатия гол в края на мача във Враца, съпричастен съм към Ицо Стоичков в борбата му с недъзите в българския футбол, както и усещам неоправданата паника в поведението на Стойчо Младенов, изкристализирала до откровена параноя. Но, господа, разберете, че това е само игра и то игра за големи момчета. Плачковците и сърдитковците да вземат лопатките и да отиват на пясъчника.  

 

Иван Иванов (коментарът е публикуван във форума на Sport1.bg)

До идването на Иван Иванов в Партизан, единственият българин, който бе обличал „черно-бялата" фланелка, бе доведеният от Миодраг Йешич Асен Николов, който все още печели всички класации за най-слаб чужденец в историята на сръбския футбол.

Русия обаче бе важна част от шампионския тим на Партизан, участвайки във всеки официален мач на „гробарите", а освен всичко друго той бе наречен от навиячите „Великия Иван", пише "Меридиан Мач".

 

Причината за това бе, че той игра цял мач срещу Хайдук (Купа) само ден след смъртта на майка си и показа нагледно какво означава любов към клуба.

 

Самият Иванов е самокритичен, заявявайки, че има голяма вина за трите поредни загуби от вечния съперник Цървена звезда, които лишиха състава от дубъл.

Защитникът на Партизан (Белград) и българския национален отбор - Иван Иванов, получи голямо признание от страна на феновете на 24-кратните шампиону на Сърбия.

 

24-годишният бивш футболист на ЦСКА бе избран за играч №1 на Партизан за календарната 2012 година в ежегодната анкета на официалния уебсайт на сръбския шампион.

 

Иванов бе избран безапелационно с общо 34% от вота, като за него са гласували 2156 души. На второ място е 18-годишният талант Лазар Маркович с 22% (1424 гласа), а трети е капитана и жива легенда на клуба Саша Илич с 12% (772 гласа).

 

Анкетата е била активна между 4 и 16 декември 2012 година и над 6000 фенове са гласували в нея.

 

Българинът по всяка вероятност ще напусне Партизан, след като е един от най-скъпоплатените играчи на сърбите, а вече е публична тайна, че столичани имат сериозни финансови проблеми.

 

Старши треньорът на Партизан Владимир Вермезович, който обяви, че Иванов е най-добрия чужденец в сръбското първенство също призна за бъдещото напускане на Иванов.

 

Иван Иванов е в челото на трансферния списък на белградския клуб, като той и местния талант Лазар Маркович по всяка вероятност са първите, които ще бъдат продадени.

 

Интерес към национала проявявят руските Рубин и Краснодар, както и италианския Киево.