От дълго време насам ушите ми се проглушават от дитирамби за красотата в играта на един откровенно симулантски и съдийски отбор. Какво имам предвид?

Знайни и незнайни спецове по футболна диалектика, всекидневно ни втълпяват една, мога с чисто сърце да кажа, изкривена естетика. Това се насажда, мутира и се префасоницира, заприличвайки буквално на епидемия от шап. Безцелното търкаляне на коженото кълбо по ширината на терена, както и притежанието му, облечено в конкретни цифри, бива сравнявано с класически образци от миналото и определяно като някаква футболна революция. Стоп! Баста! Стига лицемерие, мишкуване и мълчание...

Истинският футбол не е махленска игра на "цък-цък" или "лаком за гол". Феновете се кефят на дирекното изнасяне на топката, на острите центрирания в пеналта, на борбата във въздуха, на постоянното напрежение пред двете врати... Ето, това е верният критерий! Другото е фалш и оттам спад на интереса към продукта-процес който неумолимо се разраства през годините.

Най-гадното е, че когато на един такъв позьорски тим му се смачка фасона, противникът бива обвиняван във всякакви грехове, включително вменяване на нефутболни такива. Ама то определения като рушене, срам, потъпкване, погазване... сякаш Играта е унифицирана и трябва да се спазват някакви общоприети канони за поведение на терена. И ако "правилният" отбор е загубил, това да е колосална драма, съперничеща с древногръцка такава.

Хайде, господа разбирачи, оставете на обикновения зрител да избере сам канала на телевизора си и ако реши, че Челтнъм - Саутхямптън му е по-интересен от Барселона - Уеска, да не бъде укоряван и бламиран.

Защото за последното десетилетие футболна революция е успял да предизвика само един човек и то на няколко различни дестинации - циничен, безпардонен, самохвалко, но и пич и работяга. Запретва ръкави, менажира, надгражда, селектира, създава ясна визия и най-важното - стратегия за бъдeщето. Затова и откъдето е минал е създал епоха, а плодовете от труда му продължават да се берат. Скоро му предстои пак да спука балона и приземи едни самозабравили се момченца, да ги понапляска бащински по дупето и да придобие безсмъртие. Това е единственият за момента човек, създаващ образци и тласкащ Играта извън ординерното й и сиво русло, маркирано от най-различни търтеи, наместени на футболната трапеза. В най-скоро време, човекът с балтона ще извади маршалския жезъл, ще тропне по масата и ще покаже кой диктува правилата и модата... И дитирамбите ще следва да замлъкнат, и спецовете ще зарият глави в земята, и обикновеният фен ще е доволен, освободен от досадното втълпяване на фалшива футболна естетика!

Иван Велчев-Кънчара