Точно преди 18 години България изживя една от най-големите радости във футболната си история. Тогава нашите герои хвърлиха цяла Франция в печал и класираха тима ни за онова незабравимо американско лято.

 

Припомнете си отново последната минута и онзи паметен шут на Емил Костадинов на "Парк де Пренс", който накара легендарния Николай Колев - Мичмана да извика "Господ е българин!"

 

Ето имената на главните ГЕРОИ тогава:

1. Борислав Михайлов

2. Емил Кременлиев

3. Трифон Иванов

4. Цанко Цветанов (заменен в 81-ата минута от Даниел Боримиров)

5. Петър Хубчев

6. Златко Янков

7. Емил Костадинов

8. Христо Стоичков

9. Любослав Пенев

10. Красимир Балъков

11. Йордан Лечков (заменен в 81-ата минута от Петър Александров)

 

Ето кои бяха разплакани и до ден днешен си спомнят за кошмара на "Парк де Пренс":

Бернар Лама, Марсел Десаи, Еманюел Пти, Ален Рош, Лоран Блан, Пол Льо Гуен, Дидие Дешан, Рейнал Педрос, Франк Созе, Жан-Пиер Папен, Ерик Кантона (и влезлите Винсен Герен и Давид Жинола).

Героят от "Парк де Пренс" Емил Костадинов се извини на Франция за удара, който нанесе на "петлите" на 17 ноември 1993 година, когато лиши отбора на Жерар Улие от участие на САЩ'94 за сметка на нашия тим. В специално интервю за вестник L'Equipe Коща каза "Excusez-moi!" (Извинете ме!) за двата си гола срещу французите. Специално за интервюто "Свети Емил" облече фланелката на "петлите" отпреди 23 години.

- Колко често се събирате с другите футболисти от вашето поколение?


- Опитваме се да се събираме поне веднъж годишно. Имаме човек, който ни организира честване през годините. Продължава и до днес, въпреки че вече е пенсионер.


- Какво си говорите, като се съберете?


- Спомняме си стари истории със селекционера Димитър Пенев, който водеше отбора на Световното през 1994 и Европейското през 1996. Той е и чичо на нападателя Любо Пенев. Пенев има много специфичен начин на изразяване, който е много пъстър. Спомням си една случка преди мача с Нигерия от САЩ 94. Тогава в съблекалнята той през цялото време ни говореше за Норвегия.


- Помните ли думите на Пенев преди легендарния мач на "Парк де Пренс"?


- Той ни говори много преди мача, защото знаеше, че имаме тежка задача - да спечелим. Не забравяйте, че ние победихме Франция и в първия мач в София. Напрежението бе върху вашия отбор, а не върху нас.


- Имате ли някакъв специфичен спомен от моментите след втория ви гол на "Парк де Пренс"?


- Да, аз тичах, а всички от отбора се опитаха да ме свалят на земята, Александров, Пенев…


- Говорите ли се още за този незабравим мач?


- В България вече по-малко, но когато съм в чужбина - постоянно.



- Споменавали ли сте този мач при среща с някой от френските играчи?


- Да, с Жан-Пиер Папен. Ние бяхме заедно в Байерн (Мюнхен) и деляхме една стая. Аз се шегувах с него, но май не му беше много смешно. Редовно го питах: Жан-Пиер, ти къде беше на 17 ноември 1993 между 20:45 и 22:30 часа.



- Какво беше отношението Ви към Франция преди мача?


- Учил съм френски в училище и все още разбирам малко. Дъщерите ми носят френски имена - Катрин и Ирен.


- Какво можете да ни кажете на френски за мача от 1993?


- Excusez-moi!


- Да се върнем в днешно време. Как оценявате състоянието на българския футбол?


- Натъжава ме. Резултатите на националния ни отбор не са такива, каквито трябва да бъдат. На клубните ни също. Единственото изключение е Лудогорец. Може би това е и причината отборът ни в момента да не е много силен. През този сезон Федерацията ни направи промени. От десет отбора в първата ни дивизия станаха 14. Президентите на клубовете разбраха, че трябва да се събудят. Това дава шанс на младите български футболисти да се развиват. Надявам се така и нивото на националния отбор да се покачи.


- Някои казват, че методите на работа при вас са отживелица и не са се променили от ерата на комунизма. Как ще отговорите на подобно твърдение?


- Нашето поколение, което игра в САЩ 94 беше последното, което бе изградено по време на комунизма. Така че мисля, че методите тогава са били добри. Но е вярно, че понякога хората трудно успяват да се развият. Това е въпрос на манталитет. Резултатите на нашето поколение, което стигна до полуфиналите на световното първенство бяха трудно достижими за тези, които дойдоха след нас. Вдигнахме летвата твърде високо. Но работим за бъдещето, а не са спомените. Проблемът е, че след това и до днес имаме горе долу по трима добри футболисти в състава на националните ни отбор, а футболът се играе с 11.


- Лудогорец с неговият интернационален състав ли е моделът, който трябва да се следва от останалите български клубове?


- Не съвсем. Малко отбори могат да си позволят такива инвестиции. В последните 20 години ръководителите на Левски и ЦСКА не направиха нищо за подобряване на базите на техните отбори. Само даваха пари, за да купуват футболисти.


- Какво мислите за натурализирането на бразилеца Марселиньо и взимането му в националния отбор?


- Малко ме смущава. Нормално е нашите отбори да са съставени от българи. Но ако Марселиньо може да помогне на младите играчи - защо не?


- Как бихте предпочели - да сте футболист в днешно време или в годините, когато бяхте играч?


- По наше време мислехме за професията си по-спокойно. Днес натискът върху футболистите е много голям. Има Интернет, социални мрежи. Всичко може да се взриви във всеки един момент. Мисля, че преди си беше по-добре.

Футбол нямаме, но циркът е интересен. Гостуването на Любослав Пенев в предаването „120 минути“ отвори нова страница в колоритната история на най-обичания спорт. „Господари на ефира“ могат да са доволни. Рубриката „Изспортен свят“ е запълнена за дълго време. Който е пропуснал култовите реплики на Пенев ще може да си навакса. Предаването е по Нова и по принцип е много силно. Определено съм му почитател, но това е незначителна подробност.

 

Всеобщо е усещането, че Любо каза истини, но има нещо гнило. Защо точно сега? Интервюто породи поредната порция полемики във футбола ни. Костадинов отвърна, а Лечков в типичния си стил пресоли гозбата. Бившият кмет на Сливен „разкри“, че част от футболистите бойкотирали мача с Малта. И таз добра. Такива неща се приказват само с доказателства, защото иначе работата става дебела. На практика във футбола пламна поредната война. Тази бомба наистина гръмна.

 

Като стана въпрос за бомба, нека отбележим, че Наско Сираков отново показа, че е най-мъдър сред „четвъртите в света“. Той отбеляза, че не е гледал цялото интервю на Пенев и не взе отношение. Боби Михайлов заложи на коронния си номер и го играе „пас“, докато останалите играчи си споделят анонсите. В интерес на истината бившият капитан на България не бе сред покосените от Пенев, което също буди любопитство.

 

Всичко това се случва по върховете на футбола ни. На по-долните етажи се играе долен футбол. Мачовете вече се провеждат далеч преди първия съдийски сигнал. Пропагандата е издигната в култ от почти всички основни играчи. Реферите се „пипат“ грубо, шефът им подава бутафорни оставки в социалните мрежи, Илонка и Ичко теглят жребии, а треньорските скамейки се държат все по-гаменски.

 

Какво зрелище ни предложи последният уикенд? На „Армията“ и в Коматево се играха двубои под егидата на „изпъкналите жили“. Стойчо Младенов и екипът му дивееха край тъча. Футболистите на Лудогорец гонеха съдията като империалисти. Псувни, плюнки и средни пръсти. Честна игра, истински футбол.

 

Край Пловдив зрелището не отстъпи. Мачът беше в стил „всичко или нищо“. Война и то каква. Георги Иванов опита да спре по безпрецедентен начин атака на Ботев. Парите на КТБ не са съвсем изчезнали, защото към Гонзо полетяха стотина лева на монети от трибуните. Вили Вуцов се вихри около страничния съдия, а горкият четвърти, не знаеше кой път да хване. Нова порция псувни и клетви. Обърканият и неопитен главен рефер трябваше постоянно да се обяснява на банди от футболисти. В крайна сметка ги разреди, но не уцели точния човек за гонене от Левски.

 

Срамен е българският футбол. Нека припомним, че националният отбор не успя да бие Малта в София. Легендите Пенев, Лечков и Костадинов се заплюха жестоко, а продукцията на терена е ниско ниво. Постоянно се говори за реформи. Ние предлагаме една нестандартна. Нека сменим трофея, който се дава на шампиона в края на сезона. Златният скункс би свършил чудесна работа.

 

Стефан Стоянов, Gong.bg

Въпреки че Локомотив Со­фия не се намира в най-доб­рата си форма и няма побе­да срещу ЦСКА от 9 години, на „Армията" не си правят сметки, че ще стигнат лес­но до трите точки срещу „железничарите”.

 

Изпъл­нителният директор на червените по спортните въпроси Емил Костадинов за­яви пред „Тема Спорт", че очаква много труден мач. Той определи като опасен за ЦСКА не само бившия армеец и настоящ нападател на же­лезничарите Дормушали Саидходжа, но и останалите водещи играчи на съперника.

 

„Не си правим илюзии как ще стигнем безпроблемно до победата срещу Локомо­тив. Ще бъде тежък мач за ЦСКА. Един срещу друг се изправят два отбора от първата четворка в класи­рането. Съперникът ще търси задължителен успех в борбата за място в Европа. Опасен е не само Саидходжа, Локомотив има още доста класни играчи. Но въпреки всичко вярвам, че Милен Радуканов и играчите знаят как да победят. В ЦСКА има спокойствие и това ще ни помогне. Призовавам феновете да дойдат на „Армия­та" и отново да изпълнят трибуните, както го напра­виха срещу Литекс. Имаме нужда от тях", каза Коста­динов.

 

Той допълни, че в клуба ня­ма притеснение относно назначаването на Ахмед Ах­мед за съдия на мача.

 

„Трябва да е подготвен за такова дерби. Съдията да свири това, което вижда на терена. Смятам, че Ахмед Ахмед ще направи именно това."

Изпълнителният директор по спортните въпроси на ЦСКА Емил Костадинов ще напусне клуба.

Дните на Емил Костадинов като шеф в ЦСКА, изглежда, са преброени. За това намекна президентът на червените Димитър Борисов.

Някои от вас ще кажат "Пак ли? Докога?". Сигурно обаче тези, които реагират така, не са били родени по това време или са мятали крачета в бебешките си проходилки. 

 

Голът на Емо Костадинов в мрежата на Франция в 89:59 на "Парк де Пренс" на 17 ноември 1993 година бележи един от моментите зарадвали истински българския народ в най-новата ни история. А тези моменти не са чак толкова много. Затова е редно да ги ценим. 

 

Предлагам ви да изчезнем за 60 секунди в миналото със следващото видео. Вижте за кой ли път снаряда на Емо, чуйте отново добре познатия изблик "Господ е българин", усетете пак френската мъка и нашата българска радост и гордост! Ако изтръпнете докато гледате, няма страшно - сигурно и след 20 години този момент пак ще ви носи тази емоция.

 

Текст: Филип Друмчев, Sportal.bg

Легендата на ЦСКА Емил Костадинов изрази възмущението си от това, което се случва напоследък около "червения" клуб. Коща призова феновете да не израждат войната си с ръководството на клуба.

 

"Как приемам подигрвателния опит на феновете да закупят клуба? Не е нормално. Нито един фен на ЦСКА не бива да си позволява подобно поведение, защото не помага с нищо. Това е гавра. Войната между феновете и ръководството продължава, но тя не трябва да се изражда. Публиката има право да не е съгласна с политиката на клуба, но не трябва да влошава обстановката", смята героят от "Парк де Пренс".

 

"Спомням си как преди години случайни араби бяха докарани като сериозни инвеститори на "Армията". Тогава също не бях на работа в клуба, а го преживях като страничен наблюдател. Това е грозно, защото така се петни името на клуба. Няма никаква нужда да се поругава името на ЦСКА. Защото всичко остава на сметката на клуба. Дори атаката да е срещу собствениците, страдалец винаги ще е клубът. Защото в медиите се говори за ЦСКА, а не за шефовете на клуба. Така се отразяват нещата и в чужбина", добави Коща - единственият българин с гол в европейски финал.

Сред морето от потънали в мъка французи на стадион "Парк де Пренс" в Париж на 17 ноември 1993 г. има и група родни запалянковци. Те се намират точно при корнера отдясно на вратата на Бернар Лама, където Емил Костадинов вкара гол №1 в историята на българския футбол. За щастие един българин е успял да заснеме този скъпоценен миг и ето че 20 години по-късно имаме шанс да видим от още един ъгъл легендарното попадение, френската мъка, радостта на нашите герои при агитката и др.

 

Синът на този наш сънародник се свърза с екипа на Sportal.bg и любезно ни предостави ценните архивни кадри от личния архив на своя баща. Името на нашия читател е Желез Атанасов. Татко му пък се казва Димо Атанасов.

 

"Историята е проста. През 1993 г. баща ми бе екскурзовод на българска група туристи в Париж. В програмата им е включено и посещение на мача. Мъжете отиват на стадиона, а повечето жени на Шанз-Елизе, където пазаруват подаръци. Баща ми снима преди и по време на мача. За жалост има малко футболни кадри, но важното е, че го има заснет най-великият момент от мача – голът на Костадинов в последната минута. Касетата седеше у нас 20 години и преди месец я видях", разказа Желез пред Sportal.bg.

 

Освен уникалните кадри, той ни прати и първите страници на някои от популярните френски вестници след българския триумф на 17 ноември 1993 г.

 

Sportal.bg, както и FanFace.bg, а предполагаме и всички българи, изказваме благодарности на Желез Атанасов за това, че сподели с останалите наши сънародници изключителните кадри от "Парк де Пренс"!

 

Днешният 17-и ноември ще остана завинаги в историята на българския футбол. На тази дата преди 22 години България победи Франция на "Парк де пренс", а с това се класира за световното първенство в Съединените щати.


Тогава националите ни сътвориха невиждано чудо, а в герой за „трикольорите“ се превърна Емил Костадинов. Тогавашният нападател на Порто успява да изравни в 37-ата минута, след като пет по-рано Ерик Кантона е вкарал за „петлите“.


Точно, когато домакините вече се готвят за празненства по случай класирането на Мондиала, Костадинов разстрелва Бернар Лама с мощен изстрел след отлична асистенция на Любослав Пенев.


Въпреки вече изминалите повече от две десетилетия, споменът и еуфорията за този паметен ден не избледняват.


Драмата и вълнението от 17 ноември 1993 може би надминават всички други успехи на трикольорите, които през лятото на 1994 продължихада изумяват света по терените в Америка.


Победата отваря пътя на Пеневата чета към 4-то място в САЩ, където нашите се превръщат в приятната изненада на турнира.