Мачът Сърбия - Швейцария (1:2) разбуни духовете по време на Световното първенство в Русия. Един от най-качествените, завързани и интересни сблъсъци от Мондиала до момента, бе нещо повече от напечен футболен мач. Това беше двубой с мирис на политика, с нотка на национално себедоказване. Защото срещу Сърбия се изправи полу-Швейцария, полу-Косово, полу-Албания. Един хибрид, един микс, в който значителен елемент беше с балкански произход, враждебно настроен срещу съперника.

 

Спомен от бивша Югославия, неприятна следа през годините от войните.

 

В състава на Швейцария имаше четирима футболисти от албански произход. Валон Бехрами, Блерим Джемайли, Гранит Джака, Джердан Шакири.

 

В състава на Кръстоносците се появиха и неколцина играчи с босненски и хърватски произход - Йосип Дърмич, Харис Сеферович и Марио Гавранович. Самият селекционер на хърватите Владимир Петкович, както подсказва името му, е от Балканите. Роден е в Сараево - босненски хърватин, натурализиран швейцарец.

 

Но най-интересно, най-нахъсано бе поведението на косоварите в състава на Швейцария. Джердан Шакири със сигурност е мечтал да донесе победата на своя отбор именно над Сърбия. И ако може в 90-та минута... Точно това се случи и Швейцария спечели с 2:1.
А албанският орел бе полетял вече с жестове още преди това, заради гола на друг етнически албанец  в състава - Гранит Джака.

 

Шакири показа същия жест с ръце - разперени криле. Би могъл да обясни пред ФИФА каквото си пожелае за този жест, защото политическите демонстрации във футбола не се толерират. Но как да докажеш именно този момент, е въпросът. Макар че всички разбраха - албанският орел полетя над Сърбия, това беше посланието. 

 

А бутонките на Шакири? Едната бе декорирана със знамето на Швейцария, а другата с това на Косово.

 

Така Швейцария се пренесе на Балканите, с всичките си наслоени междуетнически проблеми през годините. 

 

Донякъде и обратното - родният град на Шакири в Косово Гниляне осъмна с швейцарски знамена в деня на мача.

 

И футболът за пореден път се смеси с политиката. Трудно е да се преодолеят всички тези различия. Особено на Балканите. Дори  официално на терена срещу Сърбия да игра Швейцария, май не бе точно така.

 

Широк отзвук имаше жестът и в останалата част на света, не само в Русия и на Балканите. 

 

"Какво се случи в Калининград?", се питат някои медии, опитвайки да хвърлят още повече яснота и да разкрият детайли около празненствата на Джака и Шакири.

 

25-годишният Джака, който се появява на този свят от симбиозата между косовско-албански родители, се мести по-късно в Швейцария. Той има по-голям брат с две години - Таулант, който играе за Албания, а техните родители се гордеят с тях.

 

Бащата на Джака - Раджип, прекара три години и половина в затвор в Белград, заради участие в демонстрации срещу комунистическото правителство през 80-те години.

 

Шакири в момента е на 26 и е роден в Косово. През 1992-ра той, заедно със своите родители и тримата си братя и сестри, се мести също в Швейцария. Войната в Косово приключи през 1999-та, а през 2008 година страната обяви своята независимост.

 

"Моето семейство напуска Югославия още преди да започне войната, бях на 4. Когато започна войната, беше вече невъзможно да се върнем, а тези членове от моето семейство, които осанаха там, изпитваха големи трудности и проблеми. Къщата на чичо ми беше изгорена. Баща ми изпращаше колкото се може повече пари, които до момента не бяхме печелили и нямахме такива средства, когато растях. Може би се доближавахме до такъв живот, когато имах рожден ден", разказва Шакири.

 

След попадението си срещу Сърбия и след край на мача, Джердан Шакири сподели: "Не мисля, че искам да коментирам. Във футбола винаги има емоции, а аз съм щастлив, когато вкарам гол. Направих го и съм радостен, другото не е нужно от коментар".

 

Жестът с орела (хвънатите палци са главите на двете птици, а разперените пръсти - крилата) разпали напрежението сред сръбските националисти и етническите албанци. Играчите на Сърбия не реагираха по никакъв начин на тази радост на двамата футболисти на Швейцария, или поне привидно запазиха спокойствие. 

 

"Нямам коментар. Аз съм спортист и не ме интересуват такива неща", лаконичен беше наставникът на Плавите Младен Кръстаич.

 

"Никога не трябва да се смесва футболът с политиката, винаги трябва да се демонстрира уважение. Атмосферата беше чудесна, а футболът трябва да бъде с положителни емоции", коментира Владимир Петкович - селекционерът на Швейцария.

Мачът Сърбия - Швейцария (1:2) разбуни духовете по време на Световното първенство в Русия. Един от най-качествените, завързани и интересни сблъсъци от Мондиала до момента, бе нещо повече от напечен футболен мач. Това беше двубой с мирис на политика, с нотка на национално себедоказване. Защото срещу Сърбия се изправи полу-Швейцария, полу-Косово, полу-Албания. Един хибрид, един микс, в който значителен елемент беше с балкански произход, враждебно настроен срещу съперника.

 

Спомен от бивша Югославия, неприятна следа през годините от войните.

 

В състава на Швейцария имаше четирима футболисти от албански произход. Валон Бехрами, Блерим Джемайли, Гранит Джака, Джердан Шакири.

 

В състава на Кръстоносците се появиха и неколцина играчи с босненски и хърватски произход - Йосип Дърмич, Харис Сеферович и Марио Гавранович. Самият селекционер на хърватите Владимир Петкович, както подсказва името му, е от Балканите. Роден е в Сараево - босненски хърватин, натурализиран швейцарец.

 

Но най-интересно, най-нахъсано бе поведението на косоварите в състава на Швейцария. Джердан Шакири със сигурност е мечтал да донесе победата на своя отбор именно над Сърбия. И ако може в 90-та минута... Точно това се случи и Швейцария спечели с 2:1.
А албанският орел бе полетял вече с жестове още преди това, заради гола на друг етнически албанец  в състава - Гранит Джака.

 

Шакири показа същия жест с ръце - разперени криле. Би могъл да обясни пред ФИФА каквото си пожелае за този жест, защото политическите демонстрации във футбола не се толерират. Но как да докажеш именно този момент, е въпросът. Макар че всички разбраха - албанският орел полетя над Сърбия, това беше посланието. 

 

А бутонките на Шакири? Едната бе декорирана със знамето на Швейцария, а другата с това на Косово.

 

Така Швейцария се пренесе на Балканите, с всичките си наслоени междуетнически проблеми през годините. 

 

Донякъде и обратното - родният град на Шакири в Косово Гниляне осъмна с швейцарски знамена в деня на мача.

 

И футболът за пореден път се смеси с политиката. Трудно е да се преодолеят всички тези различия. Особено на Балканите. Дори  официално на терена срещу Сърбия да игра Швейцария, май не бе точно така.

 

Широк отзвук имаше жестът и в останалата част на света, не само в Русия и на Балканите. 

 

"Какво се случи в Калининград?", се питат някои медии, опитвайки да хвърлят още повече яснота и да разкрият детайли около празненствата на Джака и Шакири.

 

25-годишният Джака, който се появява на този свят от симбиозата между косовско-албански родители, се мести по-късно в Швейцария. Той има по-голям брат с две години - Таулант, който играе за Албания, а техните родители се гордеят с тях.

 

Бащата на Джака - Раджип, прекара три години и половина в затвор в Белград, заради участие в демонстрации срещу комунистическото правителство през 80-те години.

 

Шакири в момента е на 26 и е роден в Косово. През 1992-ра той, заедно със своите родители и тримата си братя и сестри, се мести също в Швейцария. Войната в Косово приключи през 1999-та, а през 2008 година страната обяви своята независимост.

 

"Моето семейство напуска Югославия още преди да започне войната, бях на 4. Когато започна войната, беше вече невъзможно да се върнем, а тези членове от моето семейство, които осанаха там, изпитваха големи трудности и проблеми. Къщата на чичо ми беше изгорена. Баща ми изпращаше колкото се може повече пари, които до момента не бяхме печелили и нямахме такива средства, когато растях. Може би се доближавахме до такъв живот, когато имах рожден ден", разказва Шакири.

 

След попадението си срещу Сърбия и след край на мача, Джердан Шакири сподели: "Не мисля, че искам да коментирам. Във футбола винаги има емоции, а аз съм щастлив, когато вкарам гол. Направих го и съм радостен, другото не е нужно от коментар".

 

Жестът с орела (хвънатите палци са главите на двете птици, а разперените пръсти - крилата) разпали напрежението сред сръбските националисти и етническите албанци. Играчите на Сърбия не реагираха по никакъв начин на тази радост на двамата футболисти на Швейцария, или поне привидно запазиха спокойствие. 

 

"Нямам коментар. Аз съм спортист и не ме интересуват такива неща", лаконичен беше наставникът на Плавите Младен Кръстаич.

 

"Никога не трябва да се смесва футболът с политиката, винаги трябва да се демонстрира уважение. Атмосферата беше чудесна, а футболът трябва да бъде с положителни емоции", коментира Владимир Петкович - селекционерът на Швейцария.