В началото на 2011-а година българският баскетбол порасна с близо 7 метра. Толкова е общият ръст на трите най-гръмки трансфера в Националната баскетболна лига за мъже.

Този уикенд можеше да бъде далеч по-зрелищен, ако не бе отложен сблъсъкът за Суперкупата на Полша. Един срещу друг на чисто новия 58-хиляден национален стадион във Варшава трябваше да се изправят "Висла" Краков и "Легия" Варшава. Повечето медии обърнаха внимание на лошите метеорологични условия и ги посочиха като причина за отмяната на дългоочаквания сблъсък. Всъщност причината е съвесем друга – липсата на предпазни съоръжения, които да разделят безопасно двете най-многочислени и опасни агитки в Полша.

"Взехме решението да отложим мача от съображения за сигурността на феновете и по препоръка на полицията", се казва в официално съобщение на футболните власти, разпространено днес и цитирано в theindependent.mu.

Предвид сериозните опасения на УЕФА, че Полша ще се справи с футболното хулиганство и ще осигури спокойствието на феновете на Евро 2012, решението изглежда съвсем логично. Така че тази седмица ще останем без емоциите около едно от големите дербита на Полша. Все пак, рано или късно, мачът ще се изиграе, за ужас на послките и европейските футболни власти и полицията и за наше щастие, разбира се.

 

Решението за недопускане на гостуваща агитка за възловие мачове в Гърция също сериозно ни ощетява, защото в петък вечер е дербито "Олимпиакос" – АЕК. Вярно, домакините ще са се подготвили подобаващо и не се съмнявам, че ще направят поредното си шоу. Но определено губим от липсата на присъствие в сектора за гости, тъй като всички знаем класата на "жълт-черните".

В събота също няма да е кой знае колко интересно. С особен заряд все пак е голямото дерби на Острова "Манчестър Юнайтед" – "Ливърпул", което винаги се отличава с "настръхнали" трибуни и... победа за "Ливърпул". Последното в кръга на шегата, разбира се, резултатът от мач не ни интересува много.

Напрежение по трибуните ще има и на късния съботен мач от "Серия А" "Каляри" – Палермо" , по южняшки. Само че истински интересния мач в Италия този уикенд ще е с марка "Серия Б". "Верона" – "Асколи" противопоставя две от най-достойните ултрас армии на Ботуша. През 70-те и 80-те зад "жълто-сините" от Верона се формира едно от най-мощните крайно-десни ултрас движения, сред които със своята репутация се откроява групата Banda Loma. Пак в същия период и зад "Асколи" застават увлечени от фашизма младежи, обединени в Settembre Bianconero 74.

 

Традициите сред ултрасите на двата отбора са все още живи – за важни мачове постигат значителна численост, а не е угаснала и склонността им да се изявяват на сцената на хулиганството. Групировките им са все още едновременно сред най-мразените, но и сред най-обичаните – просто срещите с тях винаги са били предизвикателство за останалите. Историята и традициите са силна предпоставка за интересни сцени на трибуните във Верона в ранния съботен следобед.

Неделята определено изобилства от любопитни двубои. Още по обяд в холандския град Утрехт ще се изправят местният едноименен отбор и "АДО" от административната столица Хага. Респективно, това ще е сблъсък и на двете им  хулигански банди, които са неизменна част от топ 5 на най-бруталните фракции в "ниската земя".

Непосредствено след края на напечения холандски двубой, на Острова започва "Уулвс" – У.Б.А. В сблъсъка, известен като "Черното дерби", е заложена регионалната чест още от самото основаване на Английската футболна лига през 1888 г. (двата отбора са сред учредителите). Въпреки че през годините "Уолсол" също се включва в регионалното противопоставяне, феновете на "Уулвъхемптън" винаги са считали тези на "Уест Бромич" за своите най-големи врагове, както и обратното – тези на "Албиън" ненавиждат "вълците".  Прякорът "Черното дерби" идва именно от омразата между феновете и честите батални сцени, които съпътстват двубоя.

 

Чести безредици, фантастична пиротехника и оригинални хореографии бележат през последните години и швейцарските дербита. Тази събота "Цюрих" и "Грасхопър" ще нажежат обстановката в премръзналата столица на алпийската държава. Интересен факт е, че двубоят "Цюрих" - "Грасхопър" -  е и едно от най-старите съперничества извън Великобритания. Първият мач между тях е игран на 20 ноември 1897 г. и оттогава двата клуба имат на сметката си над 200 дербита. Отдавна обаче не важат стереотипите – "Грасхопър" е отборът на елита, а "Цюрих" на работническата класа. Така както се вярва, че болшинството кореняци от Цюрих подкрепят "Грасхопър", а съперникът му привлича поддръжници предимно от преселниците от другите части на Швейцария.

Това, което към днешна дата със сигурност може да се твърди е, че и двете агитки са на доста прилично постоянно ниво, а организацията по време на големите мачове е рядко срещано явление за Централна Европа. Групировките, подкрепящи "Цюрих" са ситуирани в сектора, известен като Sudkurve. От 1999 г. организацията Zurcher Sudkurve действа като обединително звено за многото малки фркации в сектора на "Лецигрунд". Лидерите от фракциите Boys и Anthrax, наред с Locoz, Tigers, Kreis 4 и Hallygally изграждат впечатляващия облик на Sudkurve.

От другата страна, най-старата групировка ултраси носи оригиналното наименование Grassmokers, основана е през 1992 г. и оттогава е един от неизменните лидери сред публиката на "скакалците". От средата и края на 90-те на миналия век се нарояват доста фракции, но някои от тях са дейни по-скоро в интернет и обръщат повече внимание на поддръжката на уеб-сайта си, отколкото на акции по трибуните. Все пак сред фракциите на добро ултрас ниво се отличават Bulldogs, Fanatic Zurich, Legion Hardturm и Blue-Side. Лично аз считам двубоя "Цюрих" – "Грасхопърс" за "бижуто" на уикенда.

 

В неделя "Стандард" приема "Андерлехт" в Лиеж – мач, който ще противопостави двата най-популярни клуба съответно от Брюксел и Валония, както и двете най-многолюдни ултрас маси в Белгия. През последните години триетажните трибуни на негостоприемния стадион в Лиеж предлагат впечатляващи хореографии, много шум и пиротехника. Присъствието на най-омразните крайно-десни хулигани от столицата определено е сериозна мотивация за домакините.

Напечената неделя завършва с баскетболно дерби "Олимпиакос" – "Панатинайкос", за което вероятно ще се говори в следващите няколко седмици.

Стоян Генов, специално за FanFace.bg

Американският баскетболист Робърт Сали бе изгонен от своя клуб Тарагона 2017 заради употреба на забранени вещества. 

Играчът, който за последно е минал през антидопингов контрол през ноември е признал пред ръководството на клуба, че е използвал различни медицински добавки без тяхно съгласие. 

 

Сали обаче имал сериозна причина да се срамува от стореното. Баскетболистът никога не се къпел заедно със съотборниците си и дори бил в лоши отношения с тях, а причината се оказала, че приема специални хапчета за удължаване на пениса. 

 

Въпросните медикаменти увеличават стойностите на тестостерона - факт, който не бил известен на играча и той не е съобщил за него на шефовете си.

Първият мач от финалната серия в гръцкото баскетболно първенство между Панатинайкос и Олимпиакос бе отложен, след като фенове на Олимпиакос атакуваха автобуса с баскетболистите на съперника, и раниха двама от тях.

 

Стратос Перпероглу и Стивън Смит бяха леко ранени от камъни, счупили прозорците на автобуса, возещ Панатинайкос до залата на Олимпиакос в Пирея. През май футболната федерация на Гърция отне точки на ПАО и присъди служебна победа на червено-белите заради ексцесии от страна на детелините (прочетете за наказанията ТУК! СНИМКИ И ВИДЕО ТУК!). 

 

Днес по обед ще има събрание на Гръцката федерация, за да се вземе решение по случая.

 

Феновете на двата кръвни врагове нямат право да присъстват като гостуваща агитка в залата на съперника, когато се играят дербита, но това не попречи на тези на Олимпиакос да осъществят влияние върху мача.

 

Само преди броени дни имаше други сблъсъци, този път между двете агитки, в Истанбул, по време на Финалната четворка на Евролигата, където Олимпиакос триумфира с трофея (ЗА СЛУЧКАТА ЧЕТЕТЕ ТУК!).

Крилото на Лос Анджелис Лейкърс Мета Уърлд Пийс, който преди да се прекръсти се казваше Рон Артест, ще се снима в холивудска продукция. Баскетболистът ще играе ролята на вампир във филм, който носи пилотното заглавие "Real Vampire Hosewives". 

Това няма да е кинодебют за Мета Уърлд Пийс. Той се снина в лентата "Единадесетата жертва", като премиерата на филма ще е през есента. 

 

В последния сезон на НБА играчът направи средно по 7,7 точки и 3,4 борби в 64 мача от редовния сезон и плейофите.

Преизбраният като президент на САЩ Барак Обама намери най-добрия начин да пребори напрежението в големия ден. Няколко часа преди да получи за втори път доверието на избирателите, държавният глава поигра баскетбол с една от легендите на любимия си Чикаго Булс – Скоти Пипън. В мачлето се пусна и друг бивш играч на Биковете - Ранди Браун. 

 

Още преди 4 години Обама се закани баскетболните мачове в изборния ден да станат традиция. Тогава той отбеляза изборната си победа отново с баскетбол. В края на миналата година Обама организира благотворителен мач с участието на някои от най-големите звезди в НБА – Кармело Антъни, Крис Пол и Кевин Дюрант. 

 

Междувременно поздравленията за Обама, след като станаха ясни резултатите от изборите, не закъсняха. Сред най-запалените в "Туитър" бе актрисата Ева Лонгория. Бившата съпруга на баскетболиста на Сан Антонио Тони Паркър участва активно в предизборната кампания на Обама. За разлика от повечето известни личности, които помагаха за преизбирането на президента, тя предпочете да изчака резултатите на домашно парти със свои приятели. 

 

"Аз и моите приятели празнуваме. Има и сълзи от радост! Страната ни ще продължи да върви напред" – написа в социалната мрежа Лонгория.

Един от най-великите баскетболисти на нашето време е Майкъл Джордан. Безспорно. В продължение на десетилетия много баскетболисти мечтаеха да са като Въздушния. Но има един играч, който много наподобява Джордан и това е гардът на Оклахома Сити Тъндър - Ръсел Уестбруук. Това твърди самият Майкъл Джордан.

 

В четвъртък вечер Уестбруук беше приет в Залата на славата в Окмахома Сити и лично беше аплодиран от Джордан.

 

"Аз съм негов голям фен. Като гледам мачовете му, виждам огромна прилика между него и мен на младини - страстта, с която играе баскетбол", каза Въздушния, който е 6-кратен шампион на НБА.

 

 

Самият Уестбруук е далеч от постиженията на Майк, тъй като е двукратен участник в Мача на звездите и топ реализатор през сезон 2014-2015. През последния сезон той записа в актива си 18 трипъл-дабъла, а през настоящия шампионат в Асоциацията вече има три такива постижения и е реализира следно по 31.8 точки на мач.

 

Самият Ръсел не иска да бъде сравняван с Джордан, с който са и добри приятели.

 

 

"Майкъл е очевидно най-добрият, който някога е практикувал баскетбол. Той е направил толкова много за играта, има толкова много рекорди и е пример за момчета като мен кой е правилният път. На паркета той е марката, която няма еквивалент и за толкова години в професионалния спорт е играл на най-високо ниво. Той е пример за това, което винаги съм искал да правя и продължавам да правя", каза Уестбруук.

 

Майкъл Джордан похвали Ръсел за решението му да удължи договора си с Гръмотевиците, след като Кевин Дюрант подписа с Голдън Стейт Уориърс.

 

"Когато видях, че Ръсел е преподписал в Оклахома Сити, бях толкова горд от този факт. Всеки има право на избор и се радзвам, че той направи своя", сподели Въздушния.

 

"Майкъл Джордан е един от тези хора, които уважавам за това, което правят. Той отдели от своето време, за да дойде до Оклахома Сити и да присъства на церемонията, което е невероятна чест за мен. Щастлив съм, че е тук", отбеляза лидерът на Тъндър.

 

През 2015 година Ръсел Уестбруук спечели наградата на НБА за благотворителност, след като се включи в редица кампании. Той спомогна за отварянето на няколко читални и набавянето на книги в районите, където много от семействата са с ниски доходи и не могат да си позволят тези малки и нужни удоволствия за децата. Уестбруук дори сервира на годишната вечеря в Деня на благорадността.

Спортната слава неизменно е асоциирана с материалното благосъстояние на носителите й, а професионалните атлети винаги са били модел на подражание за феновете си. Има една категория спортисти обаче, на които никой не би искал да бъде на мястото.

 

Някои атлети са скромни, талантливи и изключително богати. Славата на други кумулира както таланта им, така и бурния им начин на живот. Трети пък притежават рядкото качество да пропилеят всичко, което са изкарали.

 

Тук ще ви представим някои от по-интересните и драматични случаи на известни професионални спортисти, които са съумели да профукат всичко, което са спечелили, колкото и трудно да изглежда това. Тяхното състояние обхваща всички изкарани пари като спортисти, както и имуществото им.

 

Причините за тези фалити са различни - от неуместни бизнес начинания, до лоши съветници и влиянието им (стари приятели от училище или квартала, в който са израстнали). Не са малко и случаите, в които хобитата и слабостта на тези зведи към различните пороци ги кара да загубят всичко за отрицателно време.

 

Майк Тайсън

Състояние: около 300 млн. долара

Историята на "Железния Майк" бележи най-големият фалит в историята на спорта. Легендарният боксьор, чиято житейска история е белязана от страхотни възходи и падения, успява да пропилее всеки долар от огромното си състояние, спечелено чрез боеве и реклами.

 

Oтхапването на ухото на Ивендър Холифийлд струва на Майк три милиона долара, разводът му още 9, а 110-те скъпи колекционерски автомобила, на които той е бил собственик, преди да се наложи да ги продаде, илюстрират малка част от финансовия кошмар, който Тайсън преживява.

Наркотици, алкохол и затвор, придружени с пръснати пари за частни самолети и имения са причината за текущите му дългове, възлизащи на приблизително 20 милиона долара.

 

Бьорн Борг

Състояние: около 4 млн. долара

Един от най-великите тенисисти на всички времена, известен с бурния си гняв, се отказва едва на 27 години, спечелил огромните за началото на 80-те 4 милиона долара. Наркотична зависимост и неуспешно бизнесначинание - модна линия, които поглъщат всичките му авоари, го принуждават да започне да разпродава 11-те си трофея от Големия шлем.

 

Притиснат до стената, Бьорг решава да се завърне в тениса на 35-годишна възраст, но бива унижен. Успява да си стъпи на краката, след като основава нова модна линия, този път за бельо, която към момента се оценява на 11 млн. долара.

 

Брад Фридъл

Състояние: около 10 млн. долара

Емблематичният американски вратар, който направи име с изявите си за Астън Вила и Тотнъм, реши да инвестира чисто над пет милиона свои средства в изграждането на футболна академия в родния си щат Охайо. За негово съжаление инвестицията се оказа крайно неуспешна, а целта му да подпомага местни таланти, които да пробиват в Европа - нерентабилна.

Необслужването на задълженията на играча му костваха принудително отнемане на дома му в Охайо, както и съдебен процес за принудително събиране на дължимото.

 

Йон Арне Рийзе

Състояние: около 16 млн. долара

Норвежкият бранител бе обявен за фалирал от съда в Ливърпул през 2007 година заради неизплатен дълг от 100 хиляди паунда. Играещият за Ливърпул към онзи момент Рийзе получава 80 хиляди паунда месечно. Дали като част от юридическа схема за избягване на плащане на данъци, Рийзе губи голяма част от парите си и заради инвестиции в строителството. Все пак, към момента Рийзе се справя напълно добре, играейки за Фулъм.

 

Марион Джоунс

Състояние: около 30 млн. долара

Носителката на пет медала от Олимпиадата в Сидни бе осъдена на шест месеца затвор, след като съпругът и свидетелства, че я е виждал да си инжектира стероиди в стомаха. Освен че трябваше да върне всички медали, Джоунс загуби и огромни рекламни договори, които я правеха една от най-богатите атлетки в САЩ. Паричните награди на състезанията, на които взимаше участие, трябваше да бъдат изплатени обратно.

 

Така в един момент от заработваща по 7 милиона долара на година, Джоунс се оказа без нищо. През 2006-та година тя е принудена да продаде своята и къщата на майка си, а през 2007 година заявява, че има 2000 долара в банковата си сметка.

 

Шерил Слуупс

Състояние: около 50 млн. долара

Една от емблемите на дамския баскетбол, спечелила и три златни олимпийски медала, профуква всичко през 2004-та година. Определяна за женския Майкъл Джордън, Слуупс прахосва изкараните пари за бижута, коли, къщи и няколко неуспешни вложения.

 

Алън Айверсън

Състояние: около 150 млн. долара

По време на активната си кариера, Айверсън печелеше по 20 млн. долара годишно, а темповете му на харчене бяха пословични. Където и да отидеше, Айверсън бе придружаван от 50 човека. Алън пръска гигантски суми за бижута, имоти и глезотии, които, в крайна сметка, го докараха до фалит.

 

През 2012 година Айверсън казва в съда, че приходите му за месец са 64 хиляди, а разходите - 360 хиляди. Основният му спонсор "Рийбок" учредява фонд за "лоши дни" на негово име, който възлиза на 30 млн. долара и ще може да ползва едва на 55-годишна възраст. При развода му, съпругата му взе половината от този фонд.

 

Очаквайте продължение!

Sportcafe.bg

Помните ли го? Всъщност няма начин да не го помните, защото Дарко Миличич е един от най-забележителните баскетболисти в света през последните 15 години, както заради изявите си (или по-скоро липсата на такива) на терена, така и заради неподлежащия на култивиране балкански нрав.


№2 в Драфта на НБА за 2003 г., който самият той определя като „Най-силният, ако не бях аз в него”. Преди Детройт да изберат Дарко, единствено Кливланд взеха ЛеБрон Джеймс, а след сръбския център останаха Кармело Антъни (Денвър), Крис Бош (Торонто) и Дуейн Уейд (Маями).

 

№2 в Драфта, но №1 при разочарованията, тъй като за общо 468 в НБА записа средно по 6.0 точки на среща и 4.2 борби, като така и не оправда доверието на Пистънс, а след това и на Орландо, Мемфис, Ню Йорк, Минесота и Бостън. Показателно за кариерата му в Лигата е фактът, че точно когато я прекрати – през 2013 г., ЛеБрон Джеймс, Дуейн Уейд и Крис Бош спечелиха втората си поредна титла заедно в Маями.


След като спря с баскетбола, 213-сантиметровият сърбин се отдаде на живот, като някои от изпълненията му ще останат завинаги в баскетболния фолклор.


През декември 2014 г. Дарко Миличич се пробва и в бойните спортове, но тази му кариера трая по-кратко и от баскетболната, тъй като я загърби след загуба още в първия си мач като кикбоксьор. В интерес на истината малко несправедливо – без да изяде здрав пердах, а с технически нокаут.

 

Къде е противоречивият Дарко Миличич днес? Ами на село, близо до родния Нови Сад. Гледа си градината. И изобщо не съжалява за нищо, като гледа на миналото си с изненадваща смиреност. „Много съм добре, благодаря на Бога. Имам своите интереси, занимавам се със земеделие. Просто кариерата ми се разви по начинът, по който се разви. И изобщо не ми липсва. Пристигнах в НБА като хлапак, тъкмо бях навършил 18 години. Не подходих към това както трябваше. Не мразя баскетбола, но гледам на него, може да се каже – равнодушно. Сега, като гледам мач от НБА нямам чувството, че съм бил част от това”. И предупреждава младите баскетболисти, че Америка е сурова и не всичко се случва както в мечтите им.


Все пак любовта към баскетбола не е напълно отмряла в голямото сърце на Дарко. Наскоро момчетата от лидера в световната ранглиста за 3х3 – Al Wahda от Нови Сад, посетиха Миличич в дома му и поиграха заедно.

Култът към един от най-великите баскетболисти в историята Дражен Петрович не спира да изненадва. Геният загина в автомобилна катастрофа на 7 юни 1993 година, но любовта и признанието на фенове от цял свят не спира и до днес. Преди известно време майката на хърватина - Бисерка Петрович, направила редовното си посещение на гроба в понеделник. тя била шокирана, когато заварила до надгробния паметник 16 медала. Нямало предупреждение, нямало име на човека, който ги занесъл на мястото.

 

"Случвало се е и друг път да намира медали с послание. Имало е такива, които са оставяли медали по случай рожден ден или годишнина от смъртта на Дражен. Но този път имаше много. Взех ги, почистих ги, тъй като не бях ходила на гроба от два дни и ги беше валяло дъжд. Имаше точно 16 медала", разказва Бисерка Петрович.

 

"Много бих искала да се запозная с човека, който е направил този жест. Нека бъде наш гост в музея на Дражен", допълва Бисерка. Сега медалите, които са спечелени от баскетболни турнири в Хърватия и Италия, се пазят в музея. Един ден ще бъде госпожа Петрович планира да открие изложба с всички медали и други ценности, които фенове са оставяли на гроба на Дражен.