Мачът Сърбия - Швейцария (1:2) разбуни духовете по време на Световното първенство в Русия. Един от най-качествените, завързани и интересни сблъсъци от Мондиала до момента, бе нещо повече от напечен футболен мач. Това беше двубой с мирис на политика, с нотка на национално себедоказване. Защото срещу Сърбия се изправи полу-Швейцария, полу-Косово, полу-Албания. Един хибрид, един микс, в който значителен елемент беше с балкански произход, враждебно настроен срещу съперника.

 

Спомен от бивша Югославия, неприятна следа през годините от войните.

 

В състава на Швейцария имаше четирима футболисти от албански произход. Валон Бехрами, Блерим Джемайли, Гранит Джака, Джердан Шакири.

 

В състава на Кръстоносците се появиха и неколцина играчи с босненски и хърватски произход - Йосип Дърмич, Харис Сеферович и Марио Гавранович. Самият селекционер на хърватите Владимир Петкович, както подсказва името му, е от Балканите. Роден е в Сараево - босненски хърватин, натурализиран швейцарец.

 

Но най-интересно, най-нахъсано бе поведението на косоварите в състава на Швейцария. Джердан Шакири със сигурност е мечтал да донесе победата на своя отбор именно над Сърбия. И ако може в 90-та минута... Точно това се случи и Швейцария спечели с 2:1.
А албанският орел бе полетял вече с жестове още преди това, заради гола на друг етнически албанец  в състава - Гранит Джака.

 

Шакири показа същия жест с ръце - разперени криле. Би могъл да обясни пред ФИФА каквото си пожелае за този жест, защото политическите демонстрации във футбола не се толерират. Но как да докажеш именно този момент, е въпросът. Макар че всички разбраха - албанският орел полетя над Сърбия, това беше посланието. 

 

А бутонките на Шакири? Едната бе декорирана със знамето на Швейцария, а другата с това на Косово.

 

Така Швейцария се пренесе на Балканите, с всичките си наслоени междуетнически проблеми през годините. 

 

Донякъде и обратното - родният град на Шакири в Косово Гниляне осъмна с швейцарски знамена в деня на мача.

 

И футболът за пореден път се смеси с политиката. Трудно е да се преодолеят всички тези различия. Особено на Балканите. Дори  официално на терена срещу Сърбия да игра Швейцария, май не бе точно така.

 

Широк отзвук имаше жестът и в останалата част на света, не само в Русия и на Балканите. 

 

"Какво се случи в Калининград?", се питат някои медии, опитвайки да хвърлят още повече яснота и да разкрият детайли около празненствата на Джака и Шакири.

 

25-годишният Джака, който се появява на този свят от симбиозата между косовско-албански родители, се мести по-късно в Швейцария. Той има по-голям брат с две години - Таулант, който играе за Албания, а техните родители се гордеят с тях.

 

Бащата на Джака - Раджип, прекара три години и половина в затвор в Белград, заради участие в демонстрации срещу комунистическото правителство през 80-те години.

 

Шакири в момента е на 26 и е роден в Косово. През 1992-ра той, заедно със своите родители и тримата си братя и сестри, се мести също в Швейцария. Войната в Косово приключи през 1999-та, а през 2008 година страната обяви своята независимост.

 

"Моето семейство напуска Югославия още преди да започне войната, бях на 4. Когато започна войната, беше вече невъзможно да се върнем, а тези членове от моето семейство, които осанаха там, изпитваха големи трудности и проблеми. Къщата на чичо ми беше изгорена. Баща ми изпращаше колкото се може повече пари, които до момента не бяхме печелили и нямахме такива средства, когато растях. Може би се доближавахме до такъв живот, когато имах рожден ден", разказва Шакири.

 

След попадението си срещу Сърбия и след край на мача, Джердан Шакири сподели: "Не мисля, че искам да коментирам. Във футбола винаги има емоции, а аз съм щастлив, когато вкарам гол. Направих го и съм радостен, другото не е нужно от коментар".

 

Жестът с орела (хвънатите палци са главите на двете птици, а разперените пръсти - крилата) разпали напрежението сред сръбските националисти и етническите албанци. Играчите на Сърбия не реагираха по никакъв начин на тази радост на двамата футболисти на Швейцария, или поне привидно запазиха спокойствие. 

 

"Нямам коментар. Аз съм спортист и не ме интересуват такива неща", лаконичен беше наставникът на Плавите Младен Кръстаич.

 

"Никога не трябва да се смесва футболът с политиката, винаги трябва да се демонстрира уважение. Атмосферата беше чудесна, а футболът трябва да бъде с положителни емоции", коментира Владимир Петкович - селекционерът на Швейцария.

Димитър Ангелов - Дучето заедно с още няколко български запалянковци са попаднали случайно сред албанска агитка, ликуваща след скандално прекратената евроквалификация в Белград снощи. Това съобщи пред БЛИЦ бившият шеф на Централния фенклуб на ЦСКА. Дучето и феновете се прибирали от Осло, където в понеделник вечерта националите загубиха с 1:2 от Норвегия.

“Тръгнахме с автомобили за Осло, но на връщане през Швеция стана лек инцидент на пътя. Наложи се да си хванем самолет от аерогарата в шведския град Малмьо. Понеже нямаше директен полет до София, се качихме на самолета за Скопие. Оттам се прибрахме у дома”, разказа Дучето.

“Кацнахме в македонската столица десетина минути преди полунощ. На летището в Скопие беше страшно. Попаднахме сред тълпа от фенове на албанския национален отбор. Да се чуди човек в столицата на Македония ли е или на Албания.

Всички вееха знамена, сред тях беше и същият флаг, заради който стана екшъна – този на Велика Албания. Запалянковците крещяха обидни думи срещу Сърбия. Псуваха, ругаеха, гледаха свирепо. Беше си страшничко, но на нас никой не ни е закачал. После и на една бензиностанция край Куманово видяхме същата картина – фенове със знамена пееха химна на Албания. Все едно бяха спечелили световната титла, а празненствата сякаш бяха не в Македония, а в Тирана”, завърши Димитър Ангелов.

В изминалите квалификации за европейското първенство във Франция през 2016 г. Балканският полуостров заприлича на истинско бойно поле.

 

Първо, на 11 октомври в Букурещ на срещата между Румъния и Унгария привърженици на двете страни си спретнаха сериозна битка на стадион "Национал Арена". Още един пропуск на УЕФА, където явно историята не им е от силните предмети. Там влакови композиции, автобуси и автомобили от Унгария се запътиха като на война в съседна Румъния. И така бяха посрещнати. Самият селекционер на румънците Виктор Пицурка си изографиса на своята кола три шестици и се закани, че ще посрещне съперника като Сатана.

 

Същият ден всички видяхме от първо лице какво стана и на стадион "Васил Левски" в изцяло Балканския сблъсък между нашенци и хървати. Макар в исторически аспект страни да няма кой знае за какво да се хванат, то в последните години футболните фенове добре посяха семената на омразата и гостуването ни след година в Загреб със сигурност ще е голямо изпитание за местната полиция.

 

За да се стигне и до инцидентите в Белград, които бяха кулминацията на балканския раздор.

 

УЕФА повдигна обвинения на Сърбия и Албания след прекратената при 0:0 евроквалификация. Политиката спука футболната топка за трети път на Балканите само за 5 дни.

 

Инциденти белязаха България - Хърватия (0:1) и Румъния - Унгария (1:1), но тези два мача все пак се доиграха. В Белград обстановката бе фронтова.

 

В 42-рата минута над игрището се появи самолетче, направлявано с дистанционно управление. То вееше знаме на Велика Албания с двуглав орел. Стефан Митрович от домакините скочи и свали флага, но бе атакуван от албански играчи, които го взеха и опитаха да го скрият на скамейката при резервите. Ситуацията още бе спокойна, знамето бе в ръцете на албанеца Беким Балай. Но запалянко нахлу на терена и фрасна с пластмасов стол в главата Балай.

 

Капитанът на албанците Лорик Кана пък удари нападателя и го повали, след което започна страховито меле с ритници и боричкане. Стадионът настръхна и ултраси нахлуха към играчите на гостите. Те избягаха и се скриха в съблекалнята под обстрел с бутилки и седалки. Съдията Мартин Аткинсън (Англия) прекрати двубоя. Когато опита да го поднови 40 минути по-късно, албанците отказаха да играят. Сръбският премиер Александър Вучич направи силно обръщение часове след мача:

 

"Това бе груба провокация, за такава опасност бях известен от представител на Европейския съюз три часа преди мача - каза министър-председателят. - Това бе акт на екстремисти, застрашаващ стабилността на Сърбия и региона. Той бе инспириран от банда фалшиви длъжностни лица, които влязоха в ложите с албанската делегация. Нястоявам за извинение от албанското правителство и наказание на виновниците. Чакам и реакцията на Евросъюза".

 

Вучич визира Олси Рама, брат на албанския премиер Еди Рама. Той бе в ложите и според сърбите е поръчител на акцията. Рама бе разпитван над 2 часа след мача, но си тръгна за Тирана с делегацията и отбора. Във фейсбук албанци се похвалиха, че са изработили и вкарали самолетчето от Скопие в Белград, като опитали дори да го внесат на стадиона. Нямали билети, но го направлявали от улица край арената. Дали наистина те са извършителите...?

 

Сръбският политически анализатор Драгомир Анджелкович твърди, че провокацията цели напрежение в Белград преди посещението на Владимир Путин, което започва днес.

 

“Нека УЕФА да накаже албанците, както реагира след случая в Генуа, когато провокацията дойде от сърби”, каза говорител на федерацията в Белград. Преди 4 г. заради хулигански прояви на гостуващата агитка бе спрян мачът Италия - Сърбия. Най-деен бе тарторът Иван Богданов, а сърбите получиха наказание от 2 мача без публика. И домакинът Италия взе служебна победа. А Богданов вилня и на терена в Белград във вторник, след като преди година излезе от затвора заради случая в Генуа.

 

Камерите го уловиха на стадиона на “Партизан” да отнася самолетчето, което вкара албанското знаме в арената. След излизането на албанците от съблекалнята, полиция претърсваше сака на всеки един играч за знамето. Сред тях бе и Армандо Ваюши от “Литекс”, който остана резерва в двубоя. Делегатът на УЕФА диреше флага като доказателство, но не го намери. На летището в Тирана над 20 000 посрещнаха албанците като герои. Не е ясно какво следва от УЕФА. И има ли наказание, което може да спре ултрасите на Балканите, където футболът е идеално място за политика и изблици на насилие и национализъм. Провокацията На спуснатото на стадиона знаме е изобразен двуглав орел (националният символ на Албания) върху карта на “Велика Албания”.

 

Надписът autochthonous идва от старогръцка дума, която изразява претенциите на албанците, че са изконното население на тези територии. На знамето са нарисувани два портрета. Единият е на националния герой Исмаил Кемал (1844-1919), който провъзгласява независима Албания през 1912 г. и става първи премиер. Другият е на Иса Болетини (1864-1916), водач на Косовското въстание от 1910-а и боец срещу Сърбия.

 

По материали на ТВ7, NEWS7 и Труд

Кольо Колелото ми бе написал, че в блога си съм го споменавал по-често, отколкото родната му майка го споменавала. Което се очертава да е така, но причината сигурно пак е родителска – да родиш продажен журналист, който за трийсетина сребърника седмично се изсипва от напъни да сътвори обиди, в подобие на хумор.... И то само срещу един футболен клуб и неговите привърженици – това какво е? По този начин той зорлем кара някои хора да споменават майка му, а ние да се сещаме за речитатива от една закачлива песен: "Кольовата майка, майката на Кольо...".

 

А вие преценете дали съм прав, че реагирам толкова често – сяда някой над белия лист с откровения ангажимент да ме напопържа, с фъфлене, като Данко Хаирсъзина, само защото му трябват петдесетина лева. Последният път се е поддал и нафашизоидската си червена порода и сипе върху ни обиди, наричайки ни циганини -защото двама-трима босненци така нарекли българите, които ще им гостуват за мача в Сараево. Аз кога съм наричал Кольо "циганин", макар да съм виждал на снимка голям транспарант в Албания, с който бяха посрещнати армейските фенове "Добре дошли, балкански цигани". За някакво "разкриване" на червения клуб да съм писал?

 

Но Кольо явно е и расист-фашизоид, защото в дописката си споменава още турци и ервреи. И то точно в момента, когато турски бизнесмен плаща лагера в Анадола, след като мошениците бяха препратени от заможна Европа поради "циганска сиромашия". Докато "циганския" "Левски" се чувства на точното си място и се радва на всеобщо европейско уважение....

 

—————-

 

Сещам се за друг нуждаещ се от жълти стотинки автор, само че съветски. Той обикаля из московските редакцийки /някъде в годините, когато е създаван московският ЦСКА/, и разнася историята на своя герой "Гаврила". На едно място в поемата той е дървосекач, на друго еколог, на трето фурнаджия, на четвърто обикновен пътник /в автобус 72 към квартал Красная пресна". Така, сменяйки само местоположението и професията на лиричния си герой, поетът Трубецкой, пак полуинтелигент, но съветски, сътворява своята известна в цял свят "Гаврилиада".

 

Сходен случай с нашия червен Кольо– обикаляйки със своя велосипед да изучава живота на "лефскарите" из Подуене, завирайки се под моста Чавдар, залягайки зад конетейнерите в Суха река и споделяйки "сините" несгоди в автобус 120, панчаревският лумпен създава своята "Велосипедиада". Но с атавистична червена злоба, каквато авторът на "гаврилидите" не използва, въпреки гладните следреволюционни години. Дали пък това не е една от малкото разлики между "хумориста" Кольо и създателите на образа на Гаврила – хумористите Илф и Петров?

 

За друга малка разлика ще приемем липсата на талант у единия и наличието на талант при двамата. Но пък професионалният антилевскар КК не твори за да бъде превеждан на всички световни езици, на него му стига с някое друго лафче да обогати фолклора на червените примати, и те да му се отблагодарят със своя коминтерски възглас "КЗЛ" или още по-интелектуалното: "Кольо пори говежди гъзове".

 

Достоен резултат от достойна литературна дейност. Както биха обобщили природно-интелигентните градски момчета –"Бездарието е цекизъм!"

 

Представям си и как изглеждат долните джуки на възторжените кольови потребители – така увиснали, че едно лимонче не можеш да им пъхнеш по Коледа...

 

————————

 

Все пак, извън възхвалите към "Кокьо Хаирсъзина", който порел говежди гъзове, под фашизоидната му хумореска има и отзиви от природно интелигентни градски момчета. В едни такива мнения трябва да се зачитат и хора от правозащитните организации, защото тази инак спортна трибуна, Спорт1, освен "спортния сайт на България", е и сайтът с най-отчетливи расистки и фашизоитски мненения, предизвикани от статии като "Разкрити в Сараево".

 

"Сега, по принцип съм за свободата на словото, но ако бях длъжностно лице в Левски София щях да те дам на съд. Ясно е че няма да пострадаш много от закона, но поне ще ти видим лицето и ще ти чуем името. Чудя се даже как в този сайт се публикува такова просташко мнение, това не е сериозно..."

 

"Защо не се занимавате със собственото си жалко отборче, ами сте седнали да се радвате на гулупостите, казани от някой босненски простак? Да оставим това, че подобни материали в нормалния свят незабавно водят до осъждане за расова омраза и обида. Но вие не сте от нормалния свят и никога няма да бъдете!"

 

———————–

 

А аз продължавам да вярвам, че без да се опълчваме на традиционно съсредоточената червена пропаганда, нашият клуб безволево ще остави историята, и настоящето си да зависят от фатмашката наглост, която струи от петолъчковите медии. Там манипулират до несвяст вече и десетгодишните.

 

Това е отделна тема, но нека някой ми посочи откровено пролевскарски сайтове както процесекарските Спорт1, Проспорт, Червените, Спортал, Тема спорт, Топспорт... И още десетина добре посещавани, срещу единственият набеден за левскарски сайт Дон балон. Той по волята и целите на Наско Сираков доста наприятно продължава да разединява левскарите, вече настроен и срещу новото ръководство. В момента аз, със своя аматьоризъм, трябва да се изживявам неща като "персонален пазач" на неудържимото острие Кольо, който гони михаля по "Ботевгардско шосе", като един гладен съветски Гаврила. Но ако утре Кольо си смени тактиката – да не ни налита  само  в петъчен ден, а и във вторник и сряда? Аз не съм готов...

 

Или, не дай Боже, от някъде му текне повечко талант – какво прайваме? Ще трябва от джоба си да вадим за хонорарчето му, или да пращаме есмеси, за да го компенсираме.. ...

 

Инак, общо-взето, на  симпатяга ми мяза, жалко, че ги нямам пустите трийсет сребърника, инак  такъв “кур за Цецка" щеше да ви  изработи! При еничерите няма баща, няма майка...

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

Основният въпрос след огромния скандал в Белград на мача Сърбия – Албания е: „Кой, по дяволите, изобщо допусна да има такъв мач?“

 

Отговорът е ясен – УЕФА! Първо тя, а след това сърбите и албанците са виновни.

 

Никой не може да обясни защо европейската футболна централа остави Сърбия и Албания в една и съща група. След като раздели Азербайджан и Армения, след като размени групите и размина Испания и Гибралтар, защо не постъпи по същия начин със Сърбия и Албания?!

 

Няма никаква логика! Подобни прецеденти вече е имало. През 2008 година Азербайджан и Армения така и не успяха да се разберат дали и къде да изиграят мачовете помежду си и в крайна сметка за двата двубоя им бяха присъдени по нула точки.

 

УЕФА научи урока си за тези две страни, но явно недостатъчно добре, за да приложи същото в случая на Сърбия и Албания.

 

Никой не отрича вината за прекратяването на мача и на замесените две страни, естествено. Но тя идва като последствие от едно късогледство, от една недалновидност на управленския орган на европейския футбол.

 

И сега, след като вече е сгазила лука, е нормално УЕФА да иска време, за да обмисли най-добрия изход и да извади кестените от огъня. Има няколко сценария. Може да бъде присъдена служебна загуба с 0:3 на Сърбия – за лоша организация като домакин, за ударени от фенове албански футболисти.

 

Може да бъде присъдена и служебна загуба на Албания – заради провокацията с дрона и знамето с картата на „Велика Албания“ над стадиона.

 

Най-логичното е обаче да се стигне до насрочване на доиграване на мача след 41-вата минута при 0:0, както и на втория двубой между двата тима, на неутрален терен и без публика. По възможност в страна, в която има колкото се може по-малко сръбски и албански емигранти. Малко това е решение от типа след „дъжд – качулка“, но в тази ситуация няма много варианти.

 

А в Белград можеше да си стигне дори до смъртен случай. Изчислиха, че въпросният дрон, развял албанския флаг на стадиона в Белград, е можел спокойно да донесе 100 грама пластичен взрив. И добре, че мачът не бе подновен. Защото албанските футболисти можеше да бъдат линчувани. А УЕФА е била готова да поднови срещата, албанците са отказали...

 

Проблемът със сигурност не е футболен, а е политически. Някои стигат дори до това да съзират поръчка, предвид предстоящата визита на Путин в Белград за военния парад там. Или пък заради планирането първо в историята посещение на албанския премиер в Белград на 22 октомври.

 

УЕФА, обаче, се е вглъбила в проблема с расизма по стадионите и недовижда огромните проблеми в страните на изток от Австрия. А в тях расизмът е само следствие от нерешените редица други етнически, финансови и политически проблеми. Но това не е недостатък само на УЕФА, а на всички политици и политически организации от Стария континент. Те не ги виждат, или им е по-удобно да не ги виждат в страните от нашия регион. Тези проблеми са много повече от футболни.

 

Не е случайно, че именно на Балканите и изобщо в Източна Европа, само за няколко дни, само в няколко мача, избухнаха инциденти: в София на България – Хърватия, в Букурещ на Румъния – Унгария, в Лвов на Украйна – Македония и накрая за капак – в Белград на Сърбия – Албания.

 

Та нека степенуваме вината. Специално в белградския случай в основата определено стои УЕФА.  

 

Светослав Табаков, Гонг

Албания удари с 1:0 Румъния в балканското дерби, с което бе сложен емоционален епилог в група А. И докато в Лил на Швейцария (5 т.) и Франция (7 т.) им стигна взаимноизгодно 0:0, за да продължат ан блок напред, то в Лион само успехът уреждаше съперниците. А той безспорно отиде в по-добрия, настоятелен и борбен тим. Армандо Садику бе точен с глава в 43-ата минута. Голът на нападателя на Вадуц бе с двойна историческа стойност. От една страна това бе първото попадение на дебютанта на еврофинали и същевременно първи успех за орлите. С 3 точки възпитаниците на Джовани де Биази ще тръпнат в очакване дали няма да попаднат сред четирите най-добри тима завършили на трето място, които отиват на осминафинал.


Преди Евро 2016 прогнозите отреждаха на Албания твърдо последното място в групата. За букмейкърите не бе проблем да уцелят победителя (Франция) и подгласника (Швейцария), но за третото място фаворит бе Румъния. Дебютантът обаче успя да обърка прогнозите. При това с игра, а не с късмет. Още на старта тимът загатна за добрия си потенциал, когато дори с 10 души едва не измъкна точка срещу Швейцария (0:1). После храбрите орли чак в 90-ата минута (Грийзман) и след нея (Пайет) отстъпиха пред петлите. Срещу Румъния нищо обаче не можеше да спре полета им. На крилете на вдъхновението албанците яхнаха мечтите си, обирайки симпатиите на неутралните фенове. Символично бе, че се случи точно на Стадиона на светлината. Това бе рамката на цикъла, започнал в квалификациите със сензационното 1:0 в Авейро срещу Португалия, преминал през войната с дрона и служебното 3:0 в Белград срещу Сърбия и класиката в Ереван срещу Армения, подпечатала визата за Евро 2016. Безспорно скромен като история и успехи тим, но вече горд със своята континентална легитимация. Която би била немислима без заслугата на италианския селекционер Де Биази.


В Лион Румъния започна със самочувствие и високомерие мача, но бързо бе разкрита несъстоятелността на хората на Ангел Йорданеску. Със стабилна игра в защита, гъвкава халфова линия и острота в нападение албанците ясно заявиха намеренията си. Неслучайно първата голова опасност бе пред Тътърушану в 22-ата минута, като по чудо Ермир Леняни не можа да засече топката от вратарското поле. Това явно не стресна румънците и нови шансове се откриха през Ледиан Мемушай (35) и Миген Баша (36). И логичното се случи в края на полувремето – Мемушай центрира, Кирикеш изпусна Садику, Тътърушану излезе неразчетено и с глава нападателят на Вадуц вкара за 1:0.


През второто полувреме стабилното представяне на албанците продължи. Възможност се откри пред Мергим Маврай (47), а в защита Арлинд Айети бе перфектен. Доскорошният съотборник на Александър Тонев във Фрозиноне изненадващо бе предпочетен да започне в центъра на отбраната вместо изтърпелия наказание капитан Лорик Цана. Гениален ход на Де Биази, а Айети бе избран за Играч на мача. Още на почивката Сънмъртян смени неубедителния халф на Лудогорец Препелица, после разочаровалият Алибек отстъпи мястото си на Торже, а Андоне влезе вместо Попа. Звездата на разградчани Кешерю за разлика от мача срещу Швейцария този път остана на пейката, докато другият им представител в селекцията на Йорданеску – Моци, бе само зрител на събитията в групата. Сериозна промяна в играта не последва и Румъния продължи безуспешно да търси изравнителен гол. Най-близо до него бе Андоне, който в 76-ата минута удари греда и това си остана най-чистото положение за северните ни съседи за всичките 90 минути. Така безславно приключи румънската авантюра на Евро 2016.


А Албания записа едва 3-ата си, но най-сладка победа от 17 мача срещу този съперник. Орлите вече имат самочувствие и полетяха, а мечтите както се знае нямат граници.

Преди няколко месеца ФК Шкендия стана за първи път шампион на Македония. Направи го категорично, с 11 точки преднина пред подгласника Металург (Скопие), спечелвайки най-важните дербита през сезона.

Впечатляващото тук е, че тимът от град Тетово е новак в елита. Година по-рано печели промоция за македонската Първа лига, а още две преди това се класира от третия във втория ешелон. 

Има обаче един голям проблем. ФК Шкендия не е македонски клуб, а албански, което го прави силно обичан, но и в пъти повече мразен. Основан от албанци, с играчи предимно от албански произход и с привърженици албанци.

Град Тетово се намира в северозападна Македония, поради което се води македонски, но реално не е такъв. Той е в близост до границите с Косово и Албания, поради което над 70 % от населението му е албанско, а само 23 % - македонско.

Процентът на изповядващите мюсюлманската религия в града е още по-внушителен, тъй като освен албанци има и няколкохиляди цигани и турци, както и босненци.

 

 

Още от самото си основаване през нетолкова далечната 1979 г. ФК Шкендия започва да тормози тогавашната комунистическа власт на бивша Югославия. Причината е в нарастващата с бързи темпове популярност на тима сред албанското и въобще сред мюсюлманското население в региона и страната.

 

Отборът стартира от най-долните футболни ешелони на Югославия и по подобие на последните години в Македония успява за две години да се изкачи от аматьорските групи до втора дивизия. Това притеснява сериозно комунистите, които се боят от събуждане на албански национализъм. Решението е само едно - да разформироват клуба, както и правят.

ФК Шкендия възкръсва от пепелта, след като Македония е призната за независима република, а през последните години прави своя повторен щурм нагоре, стигайки до титлата.

Своеобразната птица Феникс в македонски вариант хвърля в ужас органите на реда и всички граждани и с новата вълна пробуждане на албанското население. Феновете на Шкендия вече си спечелиха славата като най-фанатизираните и безскрупулни в югозападната ни съседка. 

 

 

Фракцията "Балистет" всява страх във всеки един град, който посети, и който е населен предимно с македонци. Името на групировката идва от "Бали" (Balli Kombëtar - Национален фронт). Така са се казвали албанските националисти с крайнодесни виждания по време на Втората световна война.

Числеността на ултрасите от "Балистет" се увеличава непрекъснато заедно с цялостната подкрепа към отбора от всички албанци в Македония, а с това и огромните проблемите, които създават.

 

След един такъв през 2008 г. отборът е изхвърлен във втора дивизия. Един от най-успешните македонски клубове Работнички (Скопие) гостува на Градския стадион в Тетово. Резултатът след първото полувреме е 1:0 за столичани, а загуба за Шкендия означава изпадане от елита.

Веднага щом е свирен съдийският сигнал за почивка, хулиганите на "Балистет" нахлуват на терена и нападат футболисти и треньори на Работнички още преди да са влезли в тунела. Полицията не успява да се справи бързо с тях и мачът е прекратен, а Шкендия - наказан с изхвърляне в по-долната група.

 

 

Ултрас фракцията на тима е отговорна и за оскверняването на паметник в Тетово, издигнат в чест на борилите се за Македония местни партизани.

Най-големият им "подвиг", който разбунва духовете на цялата страна обаче се случва на 18 октомври 2010 г. Шкендия гостува на ФК Напредък в Кичево, а членове на "Балистет" свалят македонското знаме от пилон на стадиона и на негово място поставят албанския флаг.

Местни полицаи опитват да върнат държавното знаме на мястото си, което вбесява гостуващите фенове и те започват да къртят седалки и да ги мятат по униформените.

 

 

На органите на реда предстоят две много тежки седмици. На 1 октомври Шкендия гостува на най-успешния клуб в страната Вардар. Омразата на етно-религиозна основа между "Комитите" и "Балистет" не е за описване с думи. Както и напрежението, което ще се стеле над Скопие.

Две седмици по-късно шампионите играят със своите съграждани Тетекс, чиито фенове са македонци и християни, а фен-групировката им "Войводи" също не е от най-кротките.

Орисията на Шкендия и "Балистет" е винаги да воюват на терена и извън него. Така е от тяхното създаване, така е и сега. На омразата отговарят с още по-силна омраза. Особено ако срещу тях не стои албанец...

Павлин Неновски, sport.webcafe.bg

Мощна антимакедонска офанзива и пропаганда, в която бе намесено и името на България, предприеха ултрасите на Плисат (Прищина) по време на хандбален мач от приятелски младежки турнир в Косово между домакините и Македония. Надпреварата е била организирана в чест на 4-ата годишнина от обявената независимост на Косово.

Освен непрестанните обидни скандирания, които ехтяха от трибуните на залата по адрес на македонския отбор, както и запаленото македонско знаме, феновете на Плисат издигнаха и транспаранти с надписи: "Бог е създал българите, а Тито - македонците" и "Отец - славянин, майка - българка. Ти какъв си?".

По трибуните е имало и други плакати като "Македония не съществува", както и пеене на косоварски патриотични песни.

Немалко македонци моментално наводниха социалната мрежа Фейсбук с гневни и заплашителни коментари по адрес на албанците, които от своя страна не им останаха длъжни.

В Албания също имаше доста емоции тази седмица. Двата тима от столицата Тирана - Партизани и ФК Тирана, се срещнаха в мач от първия кръг за Купата на страната.

 

Двубоят бе спечелен от синьо-белите от ФК Тирана с 2:1, а реваншът е на 3 октомври.

 

Любопитен факт е, че ФК Тирана е лидер в елитната дивизия на Албания, докато Партизани се подвизава във втора лига. ФК Тирана, заедно с Динамо Тирана, са най-големите съперници на Партизани в Албания.

 

Червено-жълтите, които бяха домакини в тази среща, успяха да сътворят хубава атмосфера на стадион "Кемал Стафа". Те дори влязоха в бой с полицаите, а между двете агитки прехвърчаха постоянно искри - псувни, закани, хвърляне на запалени димки и факли. Т.е. всичко, което е част от едно голямо дерби.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Крайни албански фенове от Македония атакуваха яростно сръбски привърженици часове преди световната квалификация между двата отбора в Скопие.

 

Нападателите са членове на две от най-страховитите и опасни футболни фракции на македонска територия - "Ballistet" (Шкендия Тетово) и "Shvercerat Shkup" (Шкупи Скопие, бивш Слога Югомагнат).

 

Въпросните албански групировки създават непрекъснато проблеми на местните органи на реда покрай мачовете с отбори като Вардар, Металург, Тетекс и др., чиито фенове са православни християни.

 

От публикуваните в Интернет снимки се вижда как хулиганите позират гордо с артикули на Партизан (Белград).

 

"Ние управляваме Скопие!", е красноречивото послание на албанците от "Shvercerat Shkup" към своите противници след днешната атака.

 

 

 

 

 

КОИ СА УЛТРАСИТЕ НА ШКЕНДИЯ ОТ ГРУПИРОВКАТА "BALLISTET" - ВИЖТЕ ТУК!