Изпълнителният директор на Ботев (Пловдив) Ангел Палийски се обърна чрез "Фейсбук" към феновете на канарчетата.

 

Ето какво написа той:

 

Здравейте приятели,

 

За първи път си позволявам да изразя мнение в социалната мрежа пред всички Вас по въпрос, който ме мъчи в този тежък за мен момент. Правя го точно тук, а не пред медиите, за да мога да споделя своето мнение с Вас като приятел и ботевист, а не като човек, заемащ определена позиция в любимия ми клуб.

 

Наистина играта, която показват нашите любимци в последните мачове не е тази, която всички ние виждахме преди няколко месеца. Игра, при която всички ние чакахме с нетърпение диктора на стадиона да изрече по уредбата техните имена и всички ние, хилядите на стадиона да изревем и повторим с цяло гърло: „Иршак, Галчев, Ромарио и т.н.”

 

Бях най-щастливият, защото ние се държахме като най-великите клубове в света. Изкупувахме билетите на 80-90 % предварително преди деня на мача. Изкупувахме новите фен артикули от фен шопа.

 

Пълнихме рейсове и коли, търсехме всевъзможни начини, за да стигнем до съответния град, където отбора играе, за да покажем нашата голяма и безрезервна подкрепа към „великия отбор на нашите сърца”.

 

Ние бяхме наистина едно голямо семейство, с името на което можехме да размажем и разкъсаме всеки, който ни се изпречи на пътя, защото знаехме, че нашите момчета ще покажат хъс и характер на терена и усещайки нашата безрезервна подкрепа, ще ни се отблагодарят. ВЯРВАХМЕ СИ ВЗАИМНО..... А сега?!

 

Само няколко седмици след всичко това ние сме готови с лека ръка да зачеркнем всичко. Готови сме да дадем достатъчно хляб в ръцете и устите на всички, които ни завиждаха. Да им дадем възможност да ни тъпчат и унижават, да си измислят всеки ден новини и случки, целящи само едно- да ни разединят и съсипят. ДА, АМА НЕ!

 

„Ботев” е „БИЛ”, „Е” и „ЩЕ БЪДЕ”, защото ние стигнахме дъното и възкръснахме като Феникс, за да: „ ЗАПЕЕМ С ЦЯЛО ГЪРЛО ”.

 

Трябва да си отговорим обаче само на един, единствен въпрос и той е: „ИСКАМЕ ЛИ ГО?!”.

 

За мен вариантът е един - безгранична подкрепа ВИНАГИ към отбора! Тъй като не искам случващото се през последните 3 години в отбора със смяната на Хубчев, Радуканов, Видолов, Спасов пак да се повтори. Не бих могъл да изтърпя отново правенето на нов отбор, с нова визия и нов облик, да дадем пак нужния стартов кредит на доверие на нов треньор и пр. Дали той и неговия екип обаче ще работят с цялото си сърце и душа за развитието на децата от ДЮШ.

 

Не искам, когато отборът ми загуби 2 или 3 поредни мача отново да ревна, че искам смяна на треньор, играчи и така в един омагьосан кръг до безкрай...

 

Ще направя така, както правя и в живота си, когато някой приятел, близък или роднина изпадне в беда и има нужда от помощ. Точно тогава ще му помогна с каквото и както мога; точно тогава ще му засвидетелствам своята любов и подкрепа, така както го правят големите и истински приятели, а не, като най-големия предател, да му обърна гръб.

 

Така, както го правят в големите европейски отбори. Тези отбори, които имат дълги години своите треньори и чакат търпеливо звездните си мигове (сещам се за Арсенал в момента, който от 2004 г. не е ставал шампион) и пълнят постоянно своите стадиони. Родих се ботевист, такъв съм и такъв ще си остана. Тук е моментът да кажа, че нося и вярвам силно в думите на един много уважаван от мен човек, за който символиката в: „жълто и черно” е ЖЪЛТО - НАДЕЖДА, ЧЕРНО - МЪКА! Просто ще приема, че тези и следващите загуби ще са част от етапа по ПЪТЯ НИ НАГОРЕ!